- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 3997
Първовърховните апостоли Петър и Павел са всъщност напълно различни. Единият буквално от първите дни на Христовата проповед следва Христос, а вторият се бори против Господа с всички достъпни средства, докато явно чудо – срещата с Преследвания – не преобръща живота му. Единият е простодушен рибар, който не блести с образование; а другият е познавач на закона, книжник, получил високо образование, „възпитан при нозете Гамалиилови” (Деян. 22:3). Единият е семеен – Христос въздига неговата тъща от огницата (виж. Мат. 8:14-15); а другият е пламенен проповедник на девството, който при това преподава на верните и правилата на истинния християнски брак.
Те са толкова различни, но тяхната памет се празнува в един и същи ден. Те са дотолкова тясно свързани помежду си чрез тази памет, чрез общия живот и общото дело, че съзнанието на църковния човек най-често ги възприема едва ли не като единно цяло. Също и на иконите те обикновено се изобразяват заедно, сякаш са двама братя.
Светите апостоли Петър и Павел … Коя е причината, поради която тези толкова различни хора започват така да си приличат; как тези тъй чужди един на друг мъже стават толкова близки?
Заради слабостта ли? Единият се отрича от Христа в момент на малодушие, а другият е убеден, че служи на Бога, като предава християните на смърт…
Заради силата ли? Единият, след като се покайва, в своето служение на Христа е неустрашим и е дотолкова изпълнен с този дух на покаяние и смирение, че дори смята себе си за недостоен за мъчителна смърт чрез разпъване на кръст и изисква да бъде разпнат надолу с главата. А другият след срещата със Спасителя по пътя за Дамаск става проповедник на Евангелието, готов да благовести на ближни и далечни, за всички да стане всичко (виж. 1 Кор. 9:22), да скърби с всеки, който скърби; да страда с всеки, който страда; и изглежда няма сила на земята, която би могла да му попречи, да го спре – било то зверове, с които се бори в Ефес (виж. 1 Кор. 15:32), или пък бурята и морските дълбини, или пък камъните, разкъсващи плътта му.
Не, нито слабостта, нито силата ги сближава. Сродява ги любовта Христова и тяхната любов към Христа – тя ги прави братя...
Източници: текст: https://www.pravoslavie.bg/...
снимка: https://www.google.bg/...
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4581
Детски и юношески години
Старецът Паисий е роден на 24 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия, в бурните времена на малоазийската катастрофа. Той имал още осем братя и сестри. На 7 август 1924 г., една седмица преди жителите на Фараса да тръгнат за Гърция, старецът бил кръстен от св. Арсений Кападокийски, който настоявал да му даде своето име, „за да остави калугер след себе си”, както многозначително се изразил. Впоследствие, вече в Гърция, Арсений завършил училище с много добър успех и показвал ясен стремеж да тръгне по монашеското поприще. Така например, той си водел тетрадка, в която записвал всички чудеса на св. Арсений, а родителите му се шегували: „Нека първо ти порасне брада, а после ще те пуснем”. Личната му връзка с Христос се проявявала още в тези ранни години. Първият му досег с Дарвиновата теория за еволюцията предизвикал потрес в детската душа. Както сам разказвал той по-късно, започнал настойчиво да се моли: „Ако Христос е Бог, сега ще ми се яви, за да повярвам!”. И тогава молитвата му сякаш секнала. Минали сякаш безкрайни часове. Тогава си казал простосърдечно „дори и само човек да беше Христос, пак си струва да Го обичам, да Му се подчинявам и да се жертвам за Него!”. След тази мисъл веднага му се явил самият Христос, в нетварна светлина, погледнал го с много любов и му казал: „Аз съм възкресието и животът. Който вярва в Мен, няма да умре, но ще живее!”
Докато постъпи в армията, Арсений работел като дърводелец. И тогава се проявявала неговата чувствителност към болката на хората, която станала основен белег на неговия житейски път – например, когато му поръчвали ковчег, Арсений никога не вземал пари и състрадавал много на опечалените, подкрепяйки ги с молитвата си, която по чуден начин докосвала душите им и облекчавала скръбта им.
Източници:текст: https://sveticarboris.net/...
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4208

БОЖИЯТА ЛЮБОВ ВЪВ ВСИЧКИ СВЕТИИ
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37)
В първата Неделя след Петдесетница, когато празнуваме снизхождането на Светия Дух и рождения ден на Църквата Христова, е определено да се празнуват заедно всички светии. Всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за любовта Божия. Всички, които изповядали открито пред човеците Бога и вървели по Неговите пътища. А това са:
- пророците, предвъзвестили Христовото въчовечаване и идването Му на света;
- светите апостоли Христови, станали свидетели и предали ни учението Му;
- мъчениците за вярата, осветили с кръвта си първите векове на Църквата;
- светите отци, светителите и учителите църковни, борили се срещу ересите и формулирали основното учение на православното изповедание;
- преподобните жени и мъже, които оставили имот и близки, отрекли се от земното и вещественото, притекли се при Христа и достигнали ангелоподобен живот дори още тук на земята. Всички, които достойно и смирено носели кръста си след Спасителя.
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Матей 10:37-38).
На пръв поглед тези думи ни се струват странни и противоречащи на Свещ. Писание. Та нали там пише: „почитай баща си и майка си"...?! Как Господ изисква тук от нас да оставим близките и семейството си, за да Го последваме? Трябва правилно да разбираме смисъла на тези думи. Да обичаме повече Бога и да търсим Неговата правда не означава, че трябва да напуснем своите родители и деца. Напротив, законът Божи ни повелява да обичаме и да се грижим за своите близки. Но, ако наши кръвни сродници не само не живеят по Бога, но пречат и на нас да изпълняваме Божията воля, тогава трябва да изберем едното от двете. И блажен е оня, който се отрече от това, което му пречи по пътя към и след Бога.
Св. Кирил Александрийски казва: „Ако някой от нас има баща или син, или брат, който не вярва в Христа Господа, и ако някой от тях ни бърка да живем според вярата и да постигнем живот на небето, ние сме длъжни да скъсаме общение с него... Ако твоят брат или син, или жена, или който и да било друг ти заговори за нещо богопротивно, нека в твое лице спечели победа над тях Христос, Който е страдал за тебе"...
Източници: текст: https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=1_sunday_after_pentecost.xml
снимка: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10211171488963525&set=a.10200290659429587&type=3&theater
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4748
Божията десница
Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,
запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.
Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.
Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.
А ние често сме като вълните морски,
в житейския си път, в суетите хорски.
Забравили за Твойта Кръстната Жертва,
изпитанието за душата ни е проверка.
Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,
годините се нижат, в плътта си остарявам.
И земната свещичка някога ще изгори,
душата ще застане пред небесните врати.
За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,
затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.
На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,
нищо от Твоите благословения да не пропилея.
Източници:
Текст: Цветелина Гергинова
фото: https://www.google.bg/
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4766

Чудотворна икона в Пазарджик помага на вярващите
Ликът на Богородица лекува болни хора и пази онези, които са я избрали за своя покровителка
![]() |
| Иконата на Божията майка, която е донесла изцеление на много хора. |
Вярващите, които се молят пред иконата на Дева Мария в Пазарджишкия православен храм "Св. Богородица", често чуват гласове и уверение, че проблемите им ще се разрешат. А след това изцелението или положителният обрат на събитията не закъсняват. Мълвата, че иконата, поставена на балкона на най-голямата пазарджишка църква, върши чудеса, вече излиза извън границите на града.
Болни и сакати, хора, притиснати от житейски проблеми, или такива, които страдат заради близките си, изпаднали в беда, често намират облекчение и утеха във вярата и религията. Паленето на свещичка и прошепнатата пред иконите молитва са ритуали, който мнозина изпълняват, без да очакват нещо повече от моментно облекчение на душевните си терзания. Ако имаш истинска вяра обаче, ще почувстваш къде и как да се помолиш, за да получиш благословия свише, твърдят набожни пазарджиклии. "Чудотворната икона е любимото ми място в храма, нея най-често посещавам" - казва Катя Маринова, която от години пали свещ в църквата "Св. Богородица. "Някаква сила ме тегли към нея не мога да го обясня с думи, тя е някъде дълбоко в мен. Мълчаливо заставам със запалена свещ пред Света Богородица и не мисля за нищо. Оставям се на нейното чудотворно излъчване. Винаги се моля да ми помага, да ми дава сила да вървя по правилния път."
Катя е една от жените, посещаващи храма "Св. Богородица", която е избрала Светата Дева за свой покровител. Макар и да не носи името Мария, тя усеща, че истинска благодат озарява живота й, откакто отдава специална почит на Божията майка пред иконата в пазарджишкия храм. Обвързването със Света Богородица като покровителка на майчинството, често се избира от жени, но с безграничната си милост тя дарява и мъжете, които й се молят да ги закриля...
Източници: текст:http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/docs/chud_ikona_pazardzhik.htm
снимка: https://www.google.bg/
- Петдесетница - Рожден ден на Църквата Христова (разказ за малки и големи)
- История на чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена - Портаитиса - Вратарница, която сама застанала над портите на Иверския манастир.
- Разказ за историята и чудесата на иконата "Казанската света Богородица", открита в пепелта след избухване на пожар в Казан през царуването на цар Иван Грозни.
- Рождествена радост - събития от живота на Божията Майка

