Явяване на честния и животворящ Кръст Господен
от преди IХ век
Чества се на 1 август
По-долу:
- Църковни песнопения
- Кратко описание на празника
- Явяване на честния и животворящ Кръст Господен св. Димитрий Ростовски
Виж също:
- Свети равноапостолни цар Константин
- ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
- Константинопол. Цариград. Истанбул
- Св. Георгий, епископ Амастридски
Църковни песнопения
Тропар на светия Кръст
Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое,
победы благоверному императору на сопротивныя даруя,
и твое сохраняя Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.
Кондак
Вознесыйся на Крест волею,
тезоименитому Твоему новому жительству щедроты Твоя даруй, Христе Боже,
возвесели силою Твоею благовернаго императора,
победы дая ему на сопостаты,
пособие имущу Твое оружие мира, непобедимую победу.
Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.
Тропар на Христа Спасителя
С вышних призираяй, убогия приемляй,
посети нас озлобленныя грехи, Владыко Всемилостиве.
Молитвами Богородицы даруй душам нашым велию милость.
Гледащ от висините и приемащ убогите,
посети нас, уязвените от греха, Владико всемилостиви.
По молитвите на Богородица дари на душите ни велика милост.
Кондак
Всякия скверны, Всемилостивый Спасе, аз бых делатель,
и во отчаяния ров впадся,
но стеню от сердца, и вопию к Тебе, Слове:
ускори щедрый, и потщися на помощь нашу, яко милостив.
Извърших всякакви скверности, всемилостиви Спасителю,
и паднах в рова на отчаянието,
но стена и зова от сърце:
побързай, щедри, и ни се притечи на помощ като милостив.
Кратко описание на празника
Произход на честния животворящ Кръст Господен - лития със св. Кръст - празник в чест на св. Кръст.
Някога през месец август се появили болести и, за да изчезнат в Цариград било наредено да се прави литийно шествие с Честния Кръст от храма "Св. София" до храма "Св. Богородица". Този празник е установен при император Михаил в IX век след победата му над сарацините. Прави се водосвет с нов, зелен босилек.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход:
1) явявяне на честния и животворящ Кръст Господен и
2) празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
В гръцкия часослов, изд. от 1897 г., произходът на първия празник се обяснява така:
“Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. В навечерието (на 31 юли), изнасяйки го от царската съкровищница, го слагали на светия престол на великата църква (тоест света София). От този ден, както и по-нататък до Успение на света Богородица, правели литии из целия град, след което го излагали пред народа за поклонение. Това е и изнасянето на честния Кръст.”
На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.
“Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден, и септември, когато се извършвало на 14-ия ден) послужил за основа на празника в чест на светия и животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.”
В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата "Св. София" пред 1 август; канонът на предпразненството на Кръста, на 31 юли, написан за настоящия случай (канонът започва с думите: Кръстът предидещ божествен) се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял в VIII век.
В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата пред 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада.
В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява в ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав.
Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите в 1164 г.
Из "Жития на светиите" от св. Димитър Ростовски, историческа справка към 1 август (виж по-долу).
Прочети повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.01__litija_s_krusta.htm
| [1] Лука Хрисоверг - Константинополски патриарх от 1156 до 1169 г.
[2] Мануил Комнин - гръцки император от 1143 до 1180 г. [3] Константин II, Киевски митрополит, дошъл в Киев от Гърция в 1167 г.; споменава се в летописите още и 1169 г. [4] Нестор - шестият епископ на Ростовската епархия, споменава се в летописите под 1149 г.; в 1156 г. Нестор, оклеветен пред митрополита от своите служители, попаднал под запрещение; в 1157 г. се оправдал пред митрополита, но през същата година заради споровете за поста в сряда и петък бил изгонен от катедрата от Андрей Боголюбски. [5] Андрей Боголюбски - син на великия княз Юрий Владимирович и внук на славния Владимир Мономах - родил се вероятно в 1111 г. След достигане на пълнолетие Андрей получил “за управление” град Владимир на Клазма и това сложило начало на дейността му по устройването на обширния и почти незаселен край на Североизточна Русия, в който започнали да прииждат заселници от юг. Той вземал участие и във военните начинания на баща си в Южна Русия, проявявайки мъжество и храброст (въпреки че, по думите на летописеца, “не бил величав във военен чин”), но никак не обичал Южна Русия; в 1155 г. тайно напуснал баща си, вземайки със себе си във Вишгород (близо до Киев), където живеел, чудотворната икона на Божията Майка, станала впоследствие славна светиня на Северна Русия. Летописецът обяснява заминаването на Андрей Боголюбски така: “Князът... се смущаваше от неуредиците сред братята, племенниците и сродниците си, и целия си род, защото там винаги имаше смутове и размирици и се проливаше много кръв - скърбеше за това... и поиска да отиде и да управлява Суздал и Ростов, защото там, каза, е по-спокойно.” Когато Андрей Боголюбски, напуснал юга, “бил вече на бреговете на Клазма - казва написалият житието му, - конете, носещи чудотворната икона на Божията Майка, внезапно спрели и не могли да по-мръднат колесницата от мястото ѝ. Благоверният княз Андрей приел това за тайно известие от Бога, извършил молебен пред чудотворната икона и дал обет да построи църква на това място. Настъпила нощта и князът решил да пренощува. Той дълго се молел - и ето, насън му се явила Пресветата Дева с лист в ръка и казала: “Не искам да отнасяш иконата Ми в Ростов. Постави я във Владимир, а на това място издигни каменна църква, посветена на Моето рождество, и устрой монашеска обител. Като станал от сън, князът заповядал да нарисуват иконата на Божията Майка в този вид, в който му се явила с листа в ръка. Впоследствие той построил църква и основал манастир на мястото на явяването, който съществува и досега и се нарича Боголюбски. Скоро Андрей построил на това място и град и го нарекъл, като място, избрано от Самия Бог, Боголюбов.” Оттук идва и името на княз Андрей Боголюбски. В 1157 г. починал бащата на Андрей и той, като “най-възрастен” син, бил избран от суздалците и ростовците и поставен на великокняжеския престол в Ростов; но Андрей не останал тук, а избрал за своя столица любимия Владимир. Настъпил разцвет на неговата дейност. Той приемал и устройвал преселници, пазейки ги от монголците, българите и предишните заселници, грижел се за обединяването на разнородното население на Североизточна Русия и за просвещаването ѝ със светлината на християнството, строял градове и храмове; с особено великолепие устройвал своята нова столица Владимир на Клазма. Във Владимир построил такива храмове, “каквито, по думите на летописеца, в Русия никога не е имало и няма да има”. Тази съзидателна дейност дала на Андрей Боголюбски право да заяви на събранието на князете и болярите във Владимир (в 1162 г.): “Аз построих в Белорус градове и села и я направих многолюдна.” И съвременниците му се удивлявали на неговата дейност: “Мъжество и ум живееха в него - казва съвременникът летописец, - и правда, и истина; той беше втори Соломон по мъдрост.” Свети Андрей Боголюбски бил убит на 30 юни 1175 г. - Местното му почитане във Владимир започнало веднага след смъртта му, но по-късно се прекратило и отново се възобновило в 1702 г., когато били открити мощите му...
|