- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4344
Боянската икона на Божията майка се пази в църквата "Рождество на Пресвета Богородица" в женския манастир в село Бояна, Новоселицки район на Черновицка област (Украйна). Тя е била изографисана през 1991 г. за иконостаса на обновения след 30 години запустение храм. Първото чудо се случило на 18 декември 1993 г. в деня на св. Николай Мирликийски Чудотворец - очите на Божията майка се напълнили със сълзи, които се стекли до долния край на иконата. Оттогава пред нея са се случили много чудеса - първите случаи на изцеление са с болно от рак момченце на име Георги и на православен свещеник от Полша. Двата случая са били подробно изучени и представени в Синодалната комисия и на 4 октомври 1994 г. Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) признава иконата за чудотворна и й дава името според мястото на нейното прославление - Боянска. Празникът й е установен на 25 септември, а през 1999 г. е основан женски манастир "Боянската икона на Божията майка". През 1995 г. е съставен акатист в нейна чест на румънски език от прот. Адриан Акостаки, а през 1997 г. - на църковнославянски от архиеп. Онуфрий Березовски. До 2003 г. на поклонение пред чудотворната икона на Божията майка са минали над 2 милиона поклонници от Украйна, Русия, Йерусалим, Гърция, Румъния, Полша и Турция.
Източници: текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,7135/view,article/
снимка: личен архив
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4177
Тоя празник е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.
Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: "Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!" Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.
Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея
. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите...
Източници: текст: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm
снимка: личен архив
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4832
Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове. Но защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?
Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.
Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: "Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.
Източници: текст: http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm
икона: http://www.pravoslavieto.com/iconopis_bulgarian/1/SZ/umaleni/07.20_pr_elija_bg.jpg
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 3980
Първовърховните апостоли Петър и Павел са всъщност напълно различни. Единият буквално от първите дни на Христовата проповед следва Христос, а вторият се бори против Господа с всички достъпни средства, докато явно чудо – срещата с Преследвания – не преобръща живота му. Единият е простодушен рибар, който не блести с образование; а другият е познавач на закона, книжник, получил високо образование, „възпитан при нозете Гамалиилови” (Деян. 22:3). Единият е семеен – Христос въздига неговата тъща от огницата (виж. Мат. 8:14-15); а другият е пламенен проповедник на девството, който при това преподава на верните и правилата на истинния християнски брак.
Те са толкова различни, но тяхната памет се празнува в един и същи ден. Те са дотолкова тясно свързани помежду си чрез тази памет, чрез общия живот и общото дело, че съзнанието на църковния човек най-често ги възприема едва ли не като единно цяло. Също и на иконите те обикновено се изобразяват заедно, сякаш са двама братя.
Светите апостоли Петър и Павел … Коя е причината, поради която тези толкова различни хора започват така да си приличат; как тези тъй чужди един на друг мъже стават толкова близки?
Заради слабостта ли? Единият се отрича от Христа в момент на малодушие, а другият е убеден, че служи на Бога, като предава християните на смърт…
Заради силата ли? Единият, след като се покайва, в своето служение на Христа е неустрашим и е дотолкова изпълнен с този дух на покаяние и смирение, че дори смята себе си за недостоен за мъчителна смърт чрез разпъване на кръст и изисква да бъде разпнат надолу с главата. А другият след срещата със Спасителя по пътя за Дамаск става проповедник на Евангелието, готов да благовести на ближни и далечни, за всички да стане всичко (виж. 1 Кор. 9:22), да скърби с всеки, който скърби; да страда с всеки, който страда; и изглежда няма сила на земята, която би могла да му попречи, да го спре – било то зверове, с които се бори в Ефес (виж. 1 Кор. 15:32), или пък бурята и морските дълбини, или пък камъните, разкъсващи плътта му.
Не, нито слабостта, нито силата ги сближава. Сродява ги любовта Христова и тяхната любов към Христа – тя ги прави братя...
Източници: текст: https://www.pravoslavie.bg/...
снимка: https://www.google.bg/...
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 4552
Детски и юношески години
Старецът Паисий е роден на 24 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия, в бурните времена на малоазийската катастрофа. Той имал още осем братя и сестри. На 7 август 1924 г., една седмица преди жителите на Фараса да тръгнат за Гърция, старецът бил кръстен от св. Арсений Кападокийски, който настоявал да му даде своето име, „за да остави калугер след себе си”, както многозначително се изразил. Впоследствие, вече в Гърция, Арсений завършил училище с много добър успех и показвал ясен стремеж да тръгне по монашеското поприще. Така например, той си водел тетрадка, в която записвал всички чудеса на св. Арсений, а родителите му се шегували: „Нека първо ти порасне брада, а после ще те пуснем”. Личната му връзка с Христос се проявявала още в тези ранни години. Първият му досег с Дарвиновата теория за еволюцията предизвикал потрес в детската душа. Както сам разказвал той по-късно, започнал настойчиво да се моли: „Ако Христос е Бог, сега ще ми се яви, за да повярвам!”. И тогава молитвата му сякаш секнала. Минали сякаш безкрайни часове. Тогава си казал простосърдечно „дори и само човек да беше Христос, пак си струва да Го обичам, да Му се подчинявам и да се жертвам за Него!”. След тази мисъл веднага му се явил самият Христос, в нетварна светлина, погледнал го с много любов и му казал: „Аз съм възкресието и животът. Който вярва в Мен, няма да умре, но ще живее!”
Докато постъпи в армията, Арсений работел като дърводелец. И тогава се проявявала неговата чувствителност към болката на хората, която станала основен белег на неговия житейски път – например, когато му поръчвали ковчег, Арсений никога не вземал пари и състрадавал много на опечалените, подкрепяйки ги с молитвата си, която по чуден начин докосвала душите им и облекчавала скръбта им.
Източници:текст: https://sveticarboris.net/...
- Неделята след Петдесетница - на всички светии, просияли в живота си с непреклонната вяра и любов към Бога, и личния си подвиг.
- Божията десница - поезия
- Иконата на света Богородица в катедралния храм "света Богородица" в Пазарджик дарява утеха и помощ на стотици миряни.
- Петдесетница - Рожден ден на Църквата Христова (разказ за малки и големи)