- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 15
|
Честват се на 11 август |
Тропар на мъченици, глас 1
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
- Страдание на светата мъченица девицата Сузана и другите с нея св. Димитрий Ростовски
Страдание на светата мъченица девицата Сузана и другите с нея
По време на царуването на Диоклетиан (император от 284-305 г., бел.ред.) и Максимиан (император, съуправител на Диоклетиан от 285-305 г., бел.ред.), с прозвище Херкул, в Рим живеел презвитерът Гавиний, роден брат на римския папа Гай (папа от 283 г. до 22 април 296 г). Тъй като добре познавал езическите философи и бил изучил отлично Свещеното Писание, Гавиний, по съвета на брат си, написал много книги като опровержение на езическите заблуждения. И двамата произхождали от знатен род и се водели роднини на цар Диоклетиан. Той, впрочем, не искал да признае своето родство с тях. Презирал ги затова, че изповядват християнската вяра. Диоклетиан я ненавиждал и затова се отричал от своите родственици - християни.
Презвитерът Гавиний имал дъщеря на име Сузана. Той я възпитал в истински християнски дух, от детска възраст й внушавал страх Божий, заедно с това той й дал и добро светско образование. Сузана се отличавала с ум и телесна красота, която била превъзхождана от духовната й красота. Тя с цялото си сърце обичала Господа Иисуса Христа и била Негова вярна, целомъдрена рабиня. Когато чул за красотата на Сузана, Диоклетиан поискал да я направи жена на своя Максимиан. (Други го наричат Максимин. В действителност той не бил син на Диоклетиан, а бил осиновен от него, защото произхождал от много близки роднини на императора.) Отначало Диоклетиан му дал своята дъщеря Валерия, а след смъртта й пожелал да съчетае Максимиан в брак с родственицата си Сузана. Този Максимиан имал друго име Галерий и трябва да се различава от споменатия Максимиан, наречен Херкул.) Диоклетиан изпратил при Гавиний знатен мъж - своя братовчед Клавдий, да поговори с него да даде дъщеря си Сузана за съпруга на неговия син Максимиан. Когато отишъл с това поръчение при Гавиний, Клавдий казал:
- Нашият пресветъл цар Диоклетиан ме изпрати при теб с голяма милост и радост: той иска да възобнови родството си с теб, като устрои брак на твоята дъщеря, и какво по-голямо благодеяние може да има за теб от тази нова прослава на твоя род чрез кръвен съюз с царския дом!
- Ние сме бедни и смирени - казал Гавиний - и при своето недостойнство как можем да се наричаме роднини на царя?
Клавдий отговорил:
- Нима ти и твоят брат, епископ Гай, не сте синове на сенатора Максимин, роднина на чичо ни - брат на нашия господар цар Диоклетиан?
- Това е вярно - съгласил се Гавиний, - макар че обстоятелствата на последните времена ни принуждават да кажем, че сме недостойни да бъдем наричани роднини на царя.
- Не се отричай от своето родство - възразил Клавдий, - ето нашият господар и цар заповядва да дадеш на неговия син Максимиан дъщеря си, за която се говори, че притежава обширни познания в науките, и справедливо е да не разделяме клонките, които произхождат от един корен. Това желаем и ние - твоите роднини. Мисля, че това ще достави радост и на тебе.
Гавиний казал:
- Моля ви да ми дадете време, за да узная мнението на дъщеря си за твоето предложение.
Така те се разделили.
След като Клавдий си тръгнал, Гавиний помолил брат си - папа Гай, който живеел наблизо - да дойде при него у дома му. Когато Гай дошъл, Гавиний му разказал с каква поръчка от царя е дошъл при него Клавдий. След това те извикали при себе си Сузана и й казали със сълзи на очите:
- Цар Диоклетиан е изпратил при нас нашия роднина Клавдий, да ни предаде желанието му да те види съпруга на неговия син Максимиан.
Блажената Сузана отвърнала на своя чичо и на баща си така:
- Къде изчезна сега вашата мъдрост? Наистина не я забелязвам във вас. Ако аз не бях християнка, каквато станах благодарение на вашите наставления, тогава с мен действително можеше да се говори за това, за което сега става дума. Сега защо осквернявате вашите уши и уста, като слушате нечестиви думи и ми ги предавате с тази цел - да стана жена на нечестивия мъчител? Вие сами без страх сте се отрекли от всякакво родство с него заради нечестието му, с което не може да се примири изповядваната от вас християнска вяра. Но слава на всесилния Бог, Който ми е дал дух, сроден на Неговите светии: като отхвърлям чрез вярата в Христа това скверно съпружество с нечестивеца, аз ще се сподобя с мъченически венец.
- Внимавай, дъще моя - казал Гавиний, - бъди твърда във вярата, която сега имаш, за да запазиш себе си непосрамена пред Господа, и ние ще се зарадваме, като виждаме плода на твоята вяра, който принасяш на Владиката Христос.
- Вие, скъпи мои - отвърнала Сузана на своя баща и чичо, - сте ме поучавали често да пазя девството си заради Господа Иисуса Христа и сега така се утвърдих в любовта към Него и Неговия страх, че не мога даже да помисля за плътско съпружество. Татко мой, аз само Него ще обичам, за Него ще живея, и на Него ще се надявам, на Когото ти сам си ме връчил. Той, Владиката, знае искреността на моето сърце!
- Тъй като ти си връчена на небесния жених Христа-Бога, пребъдвай винаги в Неговата любов и спазвай Неговите заповеди - казал светият папа Гай.
Така двамата свети служители на Господа, като узнали за доброто намерение на Сузана, дълго я утвърждавали в благочестивото й желание и се изпълвали в същото време с голяма радост, изтръгнала от очите им неволни сълзи на умиление.
След три дни Клавдий, съпроводен от множество слуги, отново дошъл при Гавиний. Той оставил слугите пред къщата, а сам влязъл вътре, където намерил папа Гай. След обичайните приветствия Клавдий казал:
- За вас, честни отци, е известна радостната причина, която ме е довела при вас.
- Дори да нямаше - отвърнал епископ Гай - такава причина, ние пак бихме се радвали, эащото сме роднини. Ние се радваме, защото можем да се утешим с това, че виждаме родственик и можем да беседваме един с друг.
- Вие знаете, възлюбени братя - продължил Клавдий, - че нашият господар, цар Диоклетиан, има силно желание да встъпи с вас в по-близко родство, и аз ви съветвам да изпълните волята на този, който владее вселената, и с това да го утешите.
- Предай за това желание на царя, на моя господар и брат, епископ Гай - отвърнал Гавиний.
- Нашият доброжелателен цар - обърнал се Клавдий към Гай - иска да вземе за съпруга на сина си вашата дъщеря и моята внучка; на него му е известна нейната красота, разумът и талантът й; ние, роднините, предполагаме, че нищо не може да бъде по-почетно от това, нашият род не само да не се разделя от царската кръв, но още по-тясно да се свърже с нея: чрез това той още повече ще се прослави и издигне.
Тъй като епископът мълчал, на думите на Клавдий отговорил Гавиний:
- Да извикаме девицата и да попитаме самата нея.
Тогава извикали при тях света Сузана. В стаята нямало никого от външните, седели само те тримата. Като видял Сузана, Клавдий се просълзил от любов и радост и искал да я прегърне и да я приветства с целувка. Тя се възпротивила на това и като се отвърнала от него, казала:
- На моя Господ Иисус Христос е известно, че устните на Неговата рабиня никога не са се докосвали до мъжки уста, не ги осквернявай.
- Аз исках да те целуна като роднина, та ти си ми внучка - отвърнал Клавдий.
На това света Сузана отвърнала:
- Мен ме кара да се гнуся от целувката ти не някаква друга причина, а обстоятелството, че твоите уста се осквернени от идолски жертви.
От тези думи на света Сузана Клавдий почуствал в сърцето си докосването на Божия пръст, умилил се и казал:
- Какво трябва да направя, за да се очистят от сквернотата устата ми?
- Покай се и се кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух - отвърнала света Сузана.
Тогава Клавдий се обърнал към епископа с думите:
- Очистете ме, защото човекът, който е чист чрез вяра в Христа, е по-добър от онзи, който служи на боговете. Аз съм им принесъл много жертви, но не съм получил от тях нищо, макар и царете да се прекланят пред тях...
Прочетете повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.11_sv_Suzanna.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 20
През 9. век след Рождество Христовo, по време на царуването на император Теофил (829-842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и били изгаряни. По всички градове и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга заповед да ги унищожават.
По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към която имала голяма почит и благоговение. Като построила у дома си параклис, тя поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея. Царските съгледвачи, като дошли у дома ѝ и като погледнали през прозореца в параклиса, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата: „Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на изтезания!“ Вдовицата ги уверила, че на другия ден ще им даде исканата сума. Користолюбивите мъчители се съгласили да изчакат. След като войниците си тръгнали, през нощта вдовицата отишла заедно със сина си в параклиса. Дълго се молила на колене пред светата икона, издигайки ръце към небето и напоявайки земята със сълзи. После с трепет и благоговение отнесла иконата на морския бряг и там отново паднала пред нея и с умиление се обърнала към Небесната Царица: „Владичице на света! Като Божия Майка Ти имаш власт над всички твари. Можеш да ни избавиш от гнева на нечестивия цар, а иконата Си – от потъване!“ С тези думи тя пуснала иконата в морето и видяла чудно нещо – светата икона не паднала с лика си върху водата, а застанала права и така се понесла по вълните на запад. Утешена от това видение, вдовицата благодарила на Господ и на пречистата Му Майка и като се обърнала към сина си, му рекла: „Сега нашето желание и надежда ще се изпълнят. Благочестието ни и благоговението към Пресвета Богородица няма да бъдат напразни. Сега съм готова за любовта си към Нея да умра от ръцете на мъчителите. Но не желая твоята смърт. Аз не мога да замина оттук, но теб те моля и умолявам да избягаш в гръцките земи“. Синът послушал съвета на майка си и като се сбогувал с нея, незабавно се отправил към Солун. Впоследствие отишъл в тази част на Света Гора, където по-късно бил построен Иверският манастир (Ивирон, Ιερά Μονή Ιβήρων), станал монах и като прекарал живота си в подвизи на благочестие, мирно се преставил в Господа. Разбира се, това негово преселване било устроено по Божи промисъл, защото атонските пустинножители узнали от него за пуснатата във водата от неговата майка икона.
Само Всезнаещият Бог, Който върши славни и дивни неща, знае къде се е криела толкова време тази чудотворна икона на Приснодевата! Чак след кончината на заселилия се на Света Гора никейски пришълец веднъж монаси от Иверския манастир видели в морето огнен стълб, който с върха си докосвал небето. Обзети от изумление и ужас, те не могли да помръднат от мястото си и само възкликвали: „Господи, помилуй!“
Това видение се повторило няколко дни и нощи подред. Пустинножители от всички околни манастири се събрали на брега и видели, че огненият стълб се издигал над икона на Божията Майка. Но колкото пъти се опитвали да се приближат до нея, светата икона се отдалечавала от тях. Монасите от Иверския манастир, свикани от своя игумен, се събрали в храма и със сълзи умолявали Господа да дари на тяхната обител това безценно съкровище – светата икона на Пречистата Му Майка. И Господ милостиво чул усърдната им молитва.
По онова време в Иверския манастир живеел един старец на име Гавриил, грузинец по народност. Той се отличавал със строгост на живота и простота на нрава. През лятото се отдалечавал да безмълвства на върха сред непристъпни скали, а през зимата слизал от планините на по-ниски места – край морето или в манастира. Винаги носел власеница, хранел се с треви, пиел само вода, с една дума – живеел като земен ангел и небесен човек. Пресвета Богородица, сияеща с небесна светлина, се явила насън на този благочестив старец и му рекла: „Съобщи на игумена и на братята, че ще благоволя да им дам моята икона за покров и помощ. После влез в морето и върви с вяра по вълните. Тогава всички ще узнаят за Моята любов и благоволение към вашия манастир“.
Старецът съобщил на игумена (по предание – Павел) за това видение. На сутринта всички монаси от Иверския манастир с молебно пеене, с кадилници и кандила излезли на морския бряг. Гавриил навлязъл в морето, чудодейно тръгнал по водата като по суша и бил удостоен да приеме светата икона в обятията си. Монасите я посрещнали на брега с благоговейна радост, построили там параклис и три дни и три нощи извършвали молебени пред нея. После внесли светата икона в съборната църква и я поставили в олтара.
На следващия ден монахът, който запалвал кандилата, като влязъл преди утринното богослужение в храма, не намерил в него новоявената икона. След дълго търсене монасите я намерили на стената над манастирските порти и я отнесли на предишното място. Но на следващата сутрин отново я намерили над портите. Това пренасяне на иконата в църквата и чудесното ѝ завръщане на оградата на манастира се повторило неколкократно. Накрая Пречистата Дева се явила насън на същия Гавриил и му рекла: „Кажи на братята да не ме изкушават повече. Не желая да бъда пазена от вас, а искам да бъда ваша Пазителка не само в сегашния живот, но и в бъдещия. Нека всички монаси, които ще живеят на Света Гора добродетелно, с благоговение и страх Божий, да се надяват на милосърдието на Моя Син и Владика. Измолих от Него този дар. И ето ви знамение: докато виждате иконата ми в този манастир, дотогава благодатта и милостта на Сина ми към вас няма да намалеят!“ Като чули от Гавриил за това видение, братята се изпълнили с неизказана радост, построили при портите на манастира малък храм, посветен на Пресвета Богородица, и поставили в него чудотворната и икона. Оттогава и досега тя стои на това място, избрано от Самата Божия Майка, поради което и се нарича икона на Пресвета Богородица Портаитиса (Παναγία Πορταϊτισσα), тоест „Вратарница“, а от името на манастира се нарича също и Иверска икона.
* * *
Чудесата и изцеленията, станали чрез тази света икона, са неизброими. Ето само някои от тях:...
Прочетете повече тук:
Източник https://mitropolia-sofia.org/2017/04/20/portaitissa/
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 26
Св. апостол Матия бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе. След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки слизането на обещания Св. Дух. Тогава ап. Петър представил на 120 участници в молитвеното събрание двама от Седемдесетте Христови ученици – Йосиф Варсава, наричан Юст, и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски. „Братя – казал им апостол Петър, – трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Свети чрез устата Давидови за Юда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас, бе получил жребия на тая служба. Но със заплатата за своята неправда той придоби нива и като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа. И това стана известно на всички жители йерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена „Акелдама“, сиреч „кървава нива“. Защото в книгата на Псалмите е писано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“ и „достойнството му друг да вземе“. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през всичкото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ Така поставили двамина – Йосиф и Матия, помолили се и казали: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място!“ Хвърлили за тях жребие. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли (Деян. 1:15-25).
След слизането на Св. Дух апостол Матия първоначално благовествувал евангелието в Йерусалим и в Юдея заедно с другите апостоли (Деян. 6:2, 8:1-14). След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп. Тук бил затворен в тъмница, из която чудесно го освободил св. ап. Андрей Първозвани. Подир това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия.
След дълго проповедничество по разни градове и след много и различни страдания за името Христово св. ап. Матия приел мъченическия венец в Йерусалим, като бил убит с камъни.
Паметта му се чества на 9 август.
Източник: https://mitropolia-sofia.org/2017/08/07/0809_zhitie/
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 114
Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. По това време римското управничество жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Него. Тя много желаела да получи св. кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.
Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служение Неум. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина ида я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: „Виждат боговете, че желая твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници".
- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката. Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напусто. Девойката казвала: „Аз искам да си остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам".
Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмница.
В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: „Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!"
Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магьосничество изцелението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.
- Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! - отговорила Марина...
Прочетете повече:
Източник: https://bg-patriarshia.bg/saint-marina
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 104
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
- на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,
- на 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
- и на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.
Тропар глас 4
Жизнь рождшую во чреве носила еси, Чистую Богоматерь,
богомудрая Анно.
Темже к приятию Небесному, идеже веселящихся жилище,
в славе радующися, ныне преставилася еси,
чтущим тя любовию прегрешений просящи очищение, присноблаженная.
Кондак глас 2
Прародителей Христовых память празднуем,
тех верно просяще помощи,
избавитися всем от всякия скорби, зовущим:
Бог наш с нами, сих прославлей, якоже благоволи.
Виж също:
- Смъртта и успението Ангел Величков
Успение праведной Анны, матери Пресвятой Богородицы
Богомудрая, Богоблаженная и благословенная Анна была дочерью священника Матфана и жены его Марии, из колена Левиина, рода Ааронова. По преданию, она скончалась мирно в Иерусалиме в возрасте 79 лет, до Благовещения Пресвятой Деве Марии. При святом благоверном царе Иустиниане (527-565) в Девтере был выстроен в ее честь храм, а император Иустиниан II (685-695; 705-711) обновил ее храм, потому что праведная Анна явилась его беременной супруге; в то же время тело ее и мафорий (покрывало) были перенесены в Константинополь. (Сведения о праведных Иоакиме и Анне помещены 9 сентября).
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/07.25_uspenie_sv_Ana.htm