- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 16
Св. апостол Матия бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе. След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки слизането на обещания Св. Дух. Тогава ап. Петър представил на 120 участници в молитвеното събрание двама от Седемдесетте Христови ученици – Йосиф Варсава, наричан Юст, и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски. „Братя – казал им апостол Петър, – трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Свети чрез устата Давидови за Юда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас, бе получил жребия на тая служба. Но със заплатата за своята неправда той придоби нива и като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа. И това стана известно на всички жители йерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена „Акелдама“, сиреч „кървава нива“. Защото в книгата на Псалмите е писано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“ и „достойнството му друг да вземе“. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през всичкото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ Така поставили двамина – Йосиф и Матия, помолили се и казали: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място!“ Хвърлили за тях жребие. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли (Деян. 1:15-25).
След слизането на Св. Дух апостол Матия първоначално благовествувал евангелието в Йерусалим и в Юдея заедно с другите апостоли (Деян. 6:2, 8:1-14). След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп. Тук бил затворен в тъмница, из която чудесно го освободил св. ап. Андрей Първозвани. Подир това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия.
След дълго проповедничество по разни градове и след много и различни страдания за името Христово св. ап. Матия приел мъченическия венец в Йерусалим, като бил убит с камъни.
Паметта му се чества на 9 август.
Източник: https://mitropolia-sofia.org/2017/08/07/0809_zhitie/
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 86
Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. По това време римското управничество жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Него. Тя много желаела да получи св. кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.
Марина вече подкарала 16-тата си година. Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служение Неум. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина ида я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: „Виждат боговете, че желая твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници".
- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката. Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напусто. Девойката казвала: „Аз искам да си остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам".
Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмница.
В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: „Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!"
Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магьосничество изцелението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.
- Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! - отговорила Марина...
Прочетете повече:
Източник: https://bg-patriarshia.bg/saint-marina
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 91
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
- на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,
- на 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
- и на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.
Тропар глас 4
Жизнь рождшую во чреве носила еси, Чистую Богоматерь,
богомудрая Анно.
Темже к приятию Небесному, идеже веселящихся жилище,
в славе радующися, ныне преставилася еси,
чтущим тя любовию прегрешений просящи очищение, присноблаженная.
Кондак глас 2
Прародителей Христовых память празднуем,
тех верно просяще помощи,
избавитися всем от всякия скорби, зовущим:
Бог наш с нами, сих прославлей, якоже благоволи.
Виж също:
- Смъртта и успението Ангел Величков
Успение праведной Анны, матери Пресвятой Богородицы
Богомудрая, Богоблаженная и благословенная Анна была дочерью священника Матфана и жены его Марии, из колена Левиина, рода Ааронова. По преданию, она скончалась мирно в Иерусалиме в возрасте 79 лет, до Благовещения Пресвятой Деве Марии. При святом благоверном царе Иустиниане (527-565) в Девтере был выстроен в ее честь храм, а император Иустиниан II (685-695; 705-711) обновил ее храм, потому что праведная Анна явилась его беременной супруге; в то же время тело ее и мафорий (покрывало) были перенесены в Константинополь. (Сведения о праведных Иоакиме и Анне помещены 9 сентября).
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/07.25_uspenie_sv_Ana.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 253
А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен (Йоан 7:37-39)
1.Библейски основания
Иконографията на Петдесетница се основава на евангелския текст, който се използва и в службата на празника: "А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан 7:37-39).
За да дойде дара на Светия Дух, Христос трябва да си тръгне. Петдесетница осветлява мисията на Духа в нашия живот.
"Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести" (Йоан 16:7-15).
Свети евангелист Лука ни говори за Светия Дух и мисията на Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!" (Лука 12:49-50).
Този огън, призован от Христос, не е нищо друго освен огъня на Светия Дух. Той ще ни води към топлината на Троичната тайна и слизането й в нас. Този огън, наречен Осветител, е единственият, който разкрива в пълнота тайната Божия:
"В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам. Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил. Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Йоан 14:20-26).
Апостолските действия говорят за изпълнение на обещанието за изпращането на Светия Дух в деня на Петдесетница. Иконата на празника ни представя случката: "Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (Деян. 2:1-4)...
Източник: https://www.pravoslavie.bg/?p=9007
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 226
Денят беше слънчев и топъл. Планинският въздух беше изпълнен със свежест. По пътеката вървеше група деца. Някои пееха, беряха цветя, а други се надпреварваха до близката чешма.
Днес Поли имаше рожден ден и реши да го прекара с приятелите си сред природата. Всяка година празнуваше в къщи, но сега искаше да е различно. След час децата стигнаха на горската поляна. Малко по-късно пристигнаха и родителите на Поли с автомобил. Те донесоха голяма торта и сандвичи. Момиченцето получи много подаръци. Всички се чувстваха чудесно. И как иначе? Празнуваха рожден ден в топлото гостоприемство на природата. Какво повече му трябва на човек, за да бъде щастлив?
Разглеждайки подаръците си, Поли каза:
– Как ми се иска да познавам някого, който също има рожден ден днес!
– Днес е Петдесетница и е рожденият ден на Църквата – каза майка ù.
– Наистина ли? – попитаха децата.
– Да! Искате ли да чуете историята?
Всички се съгласиха, а майката започна да разказва:
„След възкресението Си Господ Иисус Христос се събирал 40 дни подред със Своите ученици. Разказвал им за Божието царство. На четиридесетия ден Той им обещал, че ще им изпрати Дух Свети – Утешител, Който да им дава сили след Неговото възнесение. После Христос се издигнал към небето и се скрил в един облак.
Учениците всеки ден се събирали и се молели по-скоро да бъде изпратен Духът Свети. На десетия ден след Възнесението на Христос в Йерусалим празнували празника Петдесетница. С него евреите възпоменавали деня, когато Моисей получил десетте Божии заповеди на планината Синай. На този ден в града прииждали хора от целия древен свят. А Христовите ученици – апостолите, се били събрали в една стая, когато изведнъж се чул силен шум. Над главите им се появили езици сякаш от огън. Това бил обещаният от Господ Иисус Христос Дух Свети. Те започнали да говорят на непознати езици.
Силният шум привлякъл народа. Хората искали да разберат какво става. През това време апостолите излезли навън, като продължавали да говорят на различни езици.
Настанала суматоха. А тук имало хора от различни краища на земята. И те били в недоумение как така апостолите говорят на родните им езици. Някои дори им се присмивали и казвали, че са се опили с вино. Тогава един от учениците – Петър, започнал да поучава множеството. Той припомнил какво са казали пророците за Иисус. Разказал за Христовите мъчения и страдания, Неговата кръстна смърт и за славното Му възкресение. Слушайки проповедта, хората се развълнували и питали какво трябва да направят. Св. ап. Петър им отговорил, че е нужно да се покаят и да се кръстят, за да им бъдат простени греховете. И след това ще получат дара на Духа Свети. Проповедта на апостола била силна и трогателна. След нея на същия ден се кръстили три хиляди души. Така на Петдесетница се основала Църквата Христова. Затова тогава е и нейният рожден ден“.
Автор: Цветелина Гергинова
Икона: https://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Petdesetnica/icons.htm