- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 1
Явяване на честния и животворящ Кръст Господен
от преди IХ век
Чества се на 1 август
По-долу:
- Църковни песнопения
- Кратко описание на празника
- Явяване на честния и животворящ Кръст Господен св. Димитрий Ростовски
Виж също:
- Свети равноапостолни цар Константин
- ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
- Константинопол. Цариград. Истанбул
- Св. Георгий, епископ Амастридски
Църковни песнопения
Тропар на светия Кръст
Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое,
победы благоверному императору на сопротивныя даруя,
и твое сохраняя Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.
Кондак
Вознесыйся на Крест волею,
тезоименитому Твоему новому жительству щедроты Твоя даруй, Христе Боже,
возвесели силою Твоею благовернаго императора,
победы дая ему на сопостаты,
пособие имущу Твое оружие мира, непобедимую победу.
Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.
Тропар на Христа Спасителя
С вышних призираяй, убогия приемляй,
посети нас озлобленныя грехи, Владыко Всемилостиве.
Молитвами Богородицы даруй душам нашым велию милость.
Гледащ от висините и приемащ убогите,
посети нас, уязвените от греха, Владико всемилостиви.
По молитвите на Богородица дари на душите ни велика милост.
Кондак
Всякия скверны, Всемилостивый Спасе, аз бых делатель,
и во отчаяния ров впадся,
но стеню от сердца, и вопию к Тебе, Слове:
ускори щедрый, и потщися на помощь нашу, яко милостив.
Извърших всякакви скверности, всемилостиви Спасителю,
и паднах в рова на отчаянието,
но стена и зова от сърце:
побързай, щедри, и ни се притечи на помощ като милостив.
Кратко описание на празника
Произход на честния животворящ Кръст Господен - лития със св. Кръст - празник в чест на св. Кръст.
Някога през месец август се появили болести и, за да изчезнат в Цариград било наредено да се прави литийно шествие с Честния Кръст от храма "Св. София" до храма "Св. Богородица". Този празник е установен при император Михаил в IX век след победата му над сарацините. Прави се водосвет с нов, зелен босилек.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход:
1) явявяне на честния и животворящ Кръст Господен и
2) празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
В гръцкия часослов, изд. от 1897 г., произходът на първия празник се обяснява така:
“Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. В навечерието (на 31 юли), изнасяйки го от царската съкровищница, го слагали на светия престол на великата църква (тоест света София). От този ден, както и по-нататък до Успение на света Богородица, правели литии из целия град, след което го излагали пред народа за поклонение. Това е и изнасянето на честния Кръст.”
На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.
“Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден, и септември, когато се извършвало на 14-ия ден) послужил за основа на празника в чест на светия и животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.”
В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата "Св. София" пред 1 август; канонът на предпразненството на Кръста, на 31 юли, написан за настоящия случай (канонът започва с думите: Кръстът предидещ божествен) се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял в VIII век.
В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата пред 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада.
В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява в ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав.
Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите в 1164 г.
Из "Жития на светиите" от св. Димитър Ростовски, историческа справка към 1 август (виж по-долу).
Прочети повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.01__litija_s_krusta.htm
| [1] Лука Хрисоверг - Константинополски патриарх от 1156 до 1169 г.
[2] Мануил Комнин - гръцки император от 1143 до 1180 г. [3] Константин II, Киевски митрополит, дошъл в Киев от Гърция в 1167 г.; споменава се в летописите още и 1169 г. [4] Нестор - шестият епископ на Ростовската епархия, споменава се в летописите под 1149 г.; в 1156 г. Нестор, оклеветен пред митрополита от своите служители, попаднал под запрещение; в 1157 г. се оправдал пред митрополита, но през същата година заради споровете за поста в сряда и петък бил изгонен от катедрата от Андрей Боголюбски. [5] Андрей Боголюбски - син на великия княз Юрий Владимирович и внук на славния Владимир Мономах - родил се вероятно в 1111 г. След достигане на пълнолетие Андрей получил “за управление” град Владимир на Клазма и това сложило начало на дейността му по устройването на обширния и почти незаселен край на Североизточна Русия, в който започнали да прииждат заселници от юг. Той вземал участие и във военните начинания на баща си в Южна Русия, проявявайки мъжество и храброст (въпреки че, по думите на летописеца, “не бил величав във военен чин”), но никак не обичал Южна Русия; в 1155 г. тайно напуснал баща си, вземайки със себе си във Вишгород (близо до Киев), където живеел, чудотворната икона на Божията Майка, станала впоследствие славна светиня на Северна Русия. Летописецът обяснява заминаването на Андрей Боголюбски така: “Князът... се смущаваше от неуредиците сред братята, племенниците и сродниците си, и целия си род, защото там винаги имаше смутове и размирици и се проливаше много кръв - скърбеше за това... и поиска да отиде и да управлява Суздал и Ростов, защото там, каза, е по-спокойно.” Когато Андрей Боголюбски, напуснал юга, “бил вече на бреговете на Клазма - казва написалият житието му, - конете, носещи чудотворната икона на Божията Майка, внезапно спрели и не могли да по-мръднат колесницата от мястото ѝ. Благоверният княз Андрей приел това за тайно известие от Бога, извършил молебен пред чудотворната икона и дал обет да построи църква на това място. Настъпила нощта и князът решил да пренощува. Той дълго се молел - и ето, насън му се явила Пресветата Дева с лист в ръка и казала: “Не искам да отнасяш иконата Ми в Ростов. Постави я във Владимир, а на това място издигни каменна църква, посветена на Моето рождество, и устрой монашеска обител. Като станал от сън, князът заповядал да нарисуват иконата на Божията Майка в този вид, в който му се явила с листа в ръка. Впоследствие той построил църква и основал манастир на мястото на явяването, който съществува и досега и се нарича Боголюбски. Скоро Андрей построил на това място и град и го нарекъл, като място, избрано от Самия Бог, Боголюбов.” Оттук идва и името на княз Андрей Боголюбски. В 1157 г. починал бащата на Андрей и той, като “най-възрастен” син, бил избран от суздалците и ростовците и поставен на великокняжеския престол в Ростов; но Андрей не останал тук, а избрал за своя столица любимия Владимир. Настъпил разцвет на неговата дейност. Той приемал и устройвал преселници, пазейки ги от монголците, българите и предишните заселници, грижел се за обединяването на разнородното население на Североизточна Русия и за просвещаването ѝ със светлината на християнството, строял градове и храмове; с особено великолепие устройвал своята нова столица Владимир на Клазма. Във Владимир построил такива храмове, “каквито, по думите на летописеца, в Русия никога не е имало и няма да има”. Тази съзидателна дейност дала на Андрей Боголюбски право да заяви на събранието на князете и болярите във Владимир (в 1162 г.): “Аз построих в Белорус градове и села и я направих многолюдна.” И съвременниците му се удивлявали на неговата дейност: “Мъжество и ум живееха в него - казва съвременникът летописец, - и правда, и истина; той беше втори Соломон по мъдрост.” Свети Андрей Боголюбски бил убит на 30 юни 1175 г. - Местното му почитане във Владимир започнало веднага след смъртта му, но по-късно се прекратило и отново се възобновило в 1702 г., когато били открити мощите му...
|
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 133
На 2 септември се чества паметта на св. Мамант. Св. Мамант се почита най-много на о-в Кипър, където на негово име са посветени десетки храмове. Неговото житие разказва в проповедта си митрополитът на Морфу Неофит. Текстът е от книгата „Огнени слова на вярата“ (тук), съставена и издадена у нас на основата на аудио- и видеозаписи на негови проповеди в различни храмове на епархията му.
Мисля си за този наш светец – св. Мамант, роден в затвора от двама родители, които са претворили думите в дела. Това казва и апостолът на народите Павел, този голям молитвеник. Той описва как християнинът очиства сърцето си, как внимава умът му да не се отклони. Великият апостол говори за това в Посланието си до римляните: „Живеем ли или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8). Това е казано за нас, християните, кръстените и миропомазаните, които вярваме, които не се страхуваме. И дори да се страхуваме, да се страхуваме малко, а не страхът да помрачава ума ни и да вършим неща, които застрашават нашето спасение.
Винаги обаче съществува покаянието. Велико нещо е покаянието, то е дарът на нашия Бог чрез въплъщаването Му, то е дарът на нашата Пресвета Богородица, то е поръката на св. Йоан Кръстител, който призовава: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Мат. 3:2).
Обаче, ако не се научим да се покайваме? Знаете ли колко архиереи, свещеници, дякони, монаси и певци остаряха и не се научиха да се покайват, независимо че носеха раса? Колко от тях осъмваха в извършване на нощни бдения без дори да „помиришат“ покаяние, защото не го бяха потърсили? Покаянието не е техника, то е дар, както и вярата е дар от Светия Дух, но трябва да копнеем за него.
Св. Порфирий Кавсокаливийски употребяваше една много хубава дума, която в Кипър също използваме – копнеж. Казваше: „Най-голямата добродетел е да не престанеш никога, колкото и да си грешен, колкото и грешки да правиш, редом с грешките и греховете ти да има едно чувство, което никога да не спира; и ако спре за малко, да го задвижиш отново, да го рестартираш – и това е копнежът по истинския Бог“.
Какво казва светият пророк и цар Давид в Псалтира: „за Тебе жадува душата ми!“. И не само душата, но и „за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна“ (Пс. 62:2). Иска да каже: аз съм като в пустиня, горещина и отвътре, и отвън. Но, Христе Боже мой, аз жадувам за Тебе, не искам да се разделим. Копнея по Тебе, Христе! Но копнея по Тебе малко, затова удостой ме да копнея повече! Никога да не престана да жадувам да Те опозная. Ти ме познаваш, помогни и на мене, грешния, да Те опозная. Аз толкова години мисля, че Те обичам, но всъщност обичам идола си, обичам лъжливата представа, която имам за себе си. Така се случва обикновено, поне при мене е така.
Но идват светците – светителите със светителското си служение, мисионерите с мисионерската си дарба, мъчениците с мъченическата си кръв, изповедниците с изповядването на вярата си, преподобните със сълзите си, праведниците с праведността си – и ни казват: Това, което е писано в Евангелието, е изпълнимо, не са празни приказки! Но за да ги претворите на дело, трябва да осъзнаете като нас, че сте една нула. Кръгла нула!
Често го казваше това и наблягаше на него св. Евмений Саридакис, ученикът на св. Никифор Прокажения: „Ако не се убедиш, че си едно голямо нищо, една кръгла нула, няма да дойде Единият да застане до нулата“, т. е. Христос. Ако дойде Единият и застане до нулата, какво ставаме? Ставаме „отличен 10“![1] Но аз трябва да сложа нулата. Да усетя, че без Тебе, Христе, съм едно нищо...
Прочетете повече тук:
Източник: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,137/catid,58/id,72545/view,article/
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 132
Не се знае кога светецът се е представил пред Господа /ок. VIII век/, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града. През 1500 година овчари пасели стадата си в една долина на една стръмна планина.През всичкото време се виждала на върха светлина, която не загасвала. Когато овчарите спечелили доста пари, помислили да се върнат по своите домове, които били много надалеч. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище , се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светите мощи и горял голям пламък, същият който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу.
В града, откъдето бил светецът, имали един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12 годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство. Майката била добра и красива. Имала всичко от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от сметките и работите на своя съпруг. Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници.
Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче като него, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли, а децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”.
Тогава момчето Фанурий я задебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат всички деца, сигурна, че вече спят, си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито св.Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, където болшинството хора били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива. Тогава Фанурий застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода. Излязъл от заведението, Фанурий веднага напуснал града и отишъл на блега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребиваваше един стар пустиножител, който цели 65 години не беше виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се яви ангел Господен даде му една тояга и каза:”Върви бързо на брега на реката, и вземи там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.”
Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имаше 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ , светецът стигна при Фанурий за един час и каза на момчето:”Ела при мене, Фанурий!” Момчето остана на мястото, като чу името си и каза: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърди това. Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове. Светията се чудеше и нищо не отговори, и пак по чудо се изкачиха по планината за един час, а пътят пеша не можеше да се мине за 8 дни, защото беше много каменист и стръмен. Тук в пещерата старият светец трябваше да се бори със суровите нрави на Фанурий, за да го направи християнин и да го накара да прости на своята майка. След кръщението, Фанурий получи позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върна в града той разбра, че майка му през онази нощ, не била припаднала, а умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова след това напреднал духовно, че надминал и пустинника с пост и молитва, бидейки много милостив, правеше градини и ги обработваше.
Той хранеше и пътниците, носейки на раменете си и вода за пиене. Хранеше се отначало всеки трети ден и вземаше толкова намокрен хляб, колкото можеше да стисне с два пръста. Въздържаше се да пие и вода от едно шише и сетне, започна да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно. Често се причастяваше със Светите тайни. Посещаваше пустинниците в онази пустиня и се трудеше да доставя с ръцете корени за храна, както и да изкъртва камъни, около килиите на пустиножителите, поради малкото земя наоколо и да сее зеленчуци. А кой ще каже да всенощните му бдения, за зноя и студа, защото колибата му нямала покрив и молеше Бога, чрез това търпение, да му даде покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО. И толкова беше изпълнен с милост, че помиряваше и зверове, които се нападаха помежду си. Той се грижеше за тях, когато бяха ранени и им правеше хубави леговища, тъй като неговият духовен отец, често го сварваше до някоя голяма, грамадна змия, която по време на съня пазеше Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр. Той имаше и дара, да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядваше да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можеха да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това стана много обичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодаряха на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува...
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 169
Тропар на св. Иван Рилски
Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.
Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!
Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението,
образ на утешението от духовното съвършенство,
твоето житие бе равноангелно, преподобни;
пребивавал в молитви, пост и сълзи,
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.
Успение на преподобни Иван Рилски
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Успение на свети Иван Рилски
(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)
Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.
След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.
Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.18_sv_Ivan_Rilski_uspenie.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 184
|
Честват се на 11 август |
Тропар на мъченици, глас 1
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
- Страдание на светата мъченица девицата Сузана и другите с нея св. Димитрий Ростовски
Страдание на светата мъченица девицата Сузана и другите с нея
По време на царуването на Диоклетиан (император от 284-305 г., бел.ред.) и Максимиан (император, съуправител на Диоклетиан от 285-305 г., бел.ред.), с прозвище Херкул, в Рим живеел презвитерът Гавиний, роден брат на римския папа Гай (папа от 283 г. до 22 април 296 г). Тъй като добре познавал езическите философи и бил изучил отлично Свещеното Писание, Гавиний, по съвета на брат си, написал много книги като опровержение на езическите заблуждения. И двамата произхождали от знатен род и се водели роднини на цар Диоклетиан. Той, впрочем, не искал да признае своето родство с тях. Презирал ги затова, че изповядват християнската вяра. Диоклетиан я ненавиждал и затова се отричал от своите родственици - християни.
Презвитерът Гавиний имал дъщеря на име Сузана. Той я възпитал в истински християнски дух, от детска възраст й внушавал страх Божий, заедно с това той й дал и добро светско образование. Сузана се отличавала с ум и телесна красота, която била превъзхождана от духовната й красота. Тя с цялото си сърце обичала Господа Иисуса Христа и била Негова вярна, целомъдрена рабиня. Когато чул за красотата на Сузана, Диоклетиан поискал да я направи жена на своя Максимиан. (Други го наричат Максимин. В действителност той не бил син на Диоклетиан, а бил осиновен от него, защото произхождал от много близки роднини на императора.) Отначало Диоклетиан му дал своята дъщеря Валерия, а след смъртта й пожелал да съчетае Максимиан в брак с родственицата си Сузана. Този Максимиан имал друго име Галерий и трябва да се различава от споменатия Максимиан, наречен Херкул.) Диоклетиан изпратил при Гавиний знатен мъж - своя братовчед Клавдий, да поговори с него да даде дъщеря си Сузана за съпруга на неговия син Максимиан. Когато отишъл с това поръчение при Гавиний, Клавдий казал:
- Нашият пресветъл цар Диоклетиан ме изпрати при теб с голяма милост и радост: той иска да възобнови родството си с теб, като устрои брак на твоята дъщеря, и какво по-голямо благодеяние може да има за теб от тази нова прослава на твоя род чрез кръвен съюз с царския дом!
- Ние сме бедни и смирени - казал Гавиний - и при своето недостойнство как можем да се наричаме роднини на царя?
Клавдий отговорил:
- Нима ти и твоят брат, епископ Гай, не сте синове на сенатора Максимин, роднина на чичо ни - брат на нашия господар цар Диоклетиан?
- Това е вярно - съгласил се Гавиний, - макар че обстоятелствата на последните времена ни принуждават да кажем, че сме недостойни да бъдем наричани роднини на царя.
- Не се отричай от своето родство - възразил Клавдий, - ето нашият господар и цар заповядва да дадеш на неговия син Максимиан дъщеря си, за която се говори, че притежава обширни познания в науките, и справедливо е да не разделяме клонките, които произхождат от един корен. Това желаем и ние - твоите роднини. Мисля, че това ще достави радост и на тебе.
Гавиний казал:
- Моля ви да ми дадете време, за да узная мнението на дъщеря си за твоето предложение.
Така те се разделили.
След като Клавдий си тръгнал, Гавиний помолил брат си - папа Гай, който живеел наблизо - да дойде при него у дома му. Когато Гай дошъл, Гавиний му разказал с каква поръчка от царя е дошъл при него Клавдий. След това те извикали при себе си Сузана и й казали със сълзи на очите:
- Цар Диоклетиан е изпратил при нас нашия роднина Клавдий, да ни предаде желанието му да те види съпруга на неговия син Максимиан.
Блажената Сузана отвърнала на своя чичо и на баща си така:
- Къде изчезна сега вашата мъдрост? Наистина не я забелязвам във вас. Ако аз не бях християнка, каквато станах благодарение на вашите наставления, тогава с мен действително можеше да се говори за това, за което сега става дума. Сега защо осквернявате вашите уши и уста, като слушате нечестиви думи и ми ги предавате с тази цел - да стана жена на нечестивия мъчител? Вие сами без страх сте се отрекли от всякакво родство с него заради нечестието му, с което не може да се примири изповядваната от вас християнска вяра. Но слава на всесилния Бог, Който ми е дал дух, сроден на Неговите светии: като отхвърлям чрез вярата в Христа това скверно съпружество с нечестивеца, аз ще се сподобя с мъченически венец.
- Внимавай, дъще моя - казал Гавиний, - бъди твърда във вярата, която сега имаш, за да запазиш себе си непосрамена пред Господа, и ние ще се зарадваме, като виждаме плода на твоята вяра, който принасяш на Владиката Христос.
- Вие, скъпи мои - отвърнала Сузана на своя баща и чичо, - сте ме поучавали често да пазя девството си заради Господа Иисуса Христа и сега така се утвърдих в любовта към Него и Неговия страх, че не мога даже да помисля за плътско съпружество. Татко мой, аз само Него ще обичам, за Него ще живея, и на Него ще се надявам, на Когото ти сам си ме връчил. Той, Владиката, знае искреността на моето сърце!
- Тъй като ти си връчена на небесния жених Христа-Бога, пребъдвай винаги в Неговата любов и спазвай Неговите заповеди - казал светият папа Гай.
Така двамата свети служители на Господа, като узнали за доброто намерение на Сузана, дълго я утвърждавали в благочестивото й желание и се изпълвали в същото време с голяма радост, изтръгнала от очите им неволни сълзи на умиление.
След три дни Клавдий, съпроводен от множество слуги, отново дошъл при Гавиний. Той оставил слугите пред къщата, а сам влязъл вътре, където намерил папа Гай. След обичайните приветствия Клавдий казал:
- За вас, честни отци, е известна радостната причина, която ме е довела при вас.
- Дори да нямаше - отвърнал епископ Гай - такава причина, ние пак бихме се радвали, эащото сме роднини. Ние се радваме, защото можем да се утешим с това, че виждаме родственик и можем да беседваме един с друг.
- Вие знаете, възлюбени братя - продължил Клавдий, - че нашият господар, цар Диоклетиан, има силно желание да встъпи с вас в по-близко родство, и аз ви съветвам да изпълните волята на този, който владее вселената, и с това да го утешите.
- Предай за това желание на царя, на моя господар и брат, епископ Гай - отвърнал Гавиний.
- Нашият доброжелателен цар - обърнал се Клавдий към Гай - иска да вземе за съпруга на сина си вашата дъщеря и моята внучка; на него му е известна нейната красота, разумът и талантът й; ние, роднините, предполагаме, че нищо не може да бъде по-почетно от това, нашият род не само да не се разделя от царската кръв, но още по-тясно да се свърже с нея: чрез това той още повече ще се прослави и издигне.
Тъй като епископът мълчал, на думите на Клавдий отговорил Гавиний:
- Да извикаме девицата и да попитаме самата нея.
Тогава извикали при тях света Сузана. В стаята нямало никого от външните, седели само те тримата. Като видял Сузана, Клавдий се просълзил от любов и радост и искал да я прегърне и да я приветства с целувка. Тя се възпротивила на това и като се отвърнала от него, казала:
- На моя Господ Иисус Христос е известно, че устните на Неговата рабиня никога не са се докосвали до мъжки уста, не ги осквернявай.
- Аз исках да те целуна като роднина, та ти си ми внучка - отвърнал Клавдий.
На това света Сузана отвърнала:
- Мен ме кара да се гнуся от целувката ти не някаква друга причина, а обстоятелството, че твоите уста се осквернени от идолски жертви.
От тези думи на света Сузана Клавдий почуствал в сърцето си докосването на Божия пръст, умилил се и казал:
- Какво трябва да направя, за да се очистят от сквернотата устата ми?
- Покай се и се кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух - отвърнала света Сузана.
Тогава Клавдий се обърнал към епископа с думите:
- Очистете ме, защото човекът, който е чист чрез вяра в Христа, е по-добър от онзи, който служи на боговете. Аз съм им принесъл много жертви, но не съм получил от тях нищо, макар и царете да се прекланят пред тях...
Прочетете повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.11_sv_Suzanna.htm