- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 906
Църковни песнопения
Тропар, глас 4
Небесных воинств архистратиже,
молим тя присно мы недостойнии,
да твоими молитвами оградиши нас кровом крил невещественныя твоея славы,
сохраняя нас припадающих прилежно, и вопиющих:
от бед избави нас, яко чиноначальник вышних сил.
Архистртизи на небесните войнства,
молим Ви винаги ние, недостойните,
с вашите молитви да ни оградите под крилата на Вашата невеществена слава,
съхраняващи нас прикланящите се и прилежно викащи:
избавете ни от беди като чиноначалници на горните сили.
Кондак, глас 2
Архистратиже Божий, служителю Божественныя славы,
ангелов начальниче, и человеков наставниче,
полезное нам проси, и велию милость, яко безплотных Архистратиг.
Архистратизи Божии, служители на Божествената слава,
началници на ангелите и наставници на човеците,
полезното нам просете, като безплътни архистратизи.
Събор на архистратиг Михаил и другите безплътни сили
Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от XIV век (1344 - 1364 г.) от колекцията на Бачковския манастир.
Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.
Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.
- Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)
- Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).
- Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.
Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.
Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.
Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Събор на свети архистратиг Михаил
Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.
Един от висшите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.
На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.
- Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
- Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
- Рафаил – церител на недъзите;
- Уриил – просветител на душите;
- Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
- Йехудиил – прославител на Господа;
- Варахиил – подател на Божиите благословения.
Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Ангелът-пазител на всеки, който е приел св. Кръщение
Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си:...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 1046
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 1023
Кратко животоописание
Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.
Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.
Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.
Св. Седмочисленици и св. Йоан Кукузел.
Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата "Св. Троица", строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. "За буквите", 2006 г.
Житие на св. Йоан Кукузел
Този знаменит певец и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по произход българин. Родил се в град Дирахия /днес Дурацо/.
Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил големи дарования.
Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор.
Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.
Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като непознат прост човек и го назначили за пастир. По-късно, като узнали неговото изключително дарование, постригали го в монашество.
Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост.
Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.
Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров.
Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Житие на преподобни Иоан Кукузел
Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.
Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:
- Иоане, какво яде днес?...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.01_sv_Joan_Kukuzel.htm
А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:
- Кукия ке зелия (боб и зеле).
Затова момчетата го нарекоха Кукузел.
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 990
Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“.
Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.
Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.
По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини...
- Детайли
- Написано от: Редакционен екип
- Категория: БЛОГ
- Посещения: 1067
Кратко животоописание
Св. пророк Захарий и света праведна Елисавета са родители на св. Иоан Предтеча. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария.
Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
Св. Елисавета била "от дъщерите Ааронови" (Лук. 1:5). Според предание, водещо началото си още от апостолско време, именно св. пророк Захария, като първосвещеник в храма в Йерусалим, въвел Пресвета Богородица в храма.
Църковни песнопения
Тропар на двамата, глас 2
Паметта празнуващи на Твоите праведници Захарий и Елисавета,
Господи, с тях Те молим: спаси нашите души.
Кондак на двамата, глас 4
Като пълна луна, светлина на правдата от Мисленото Слънце, Месия, си приела
и във всички заповеди Господни със Захария си пребивавала, Боговъзлюблена Елисавето,
достойно, прочее, теб като ублажаваме с песни,
величаем Всещедрия на светлината, Господ просвещаващ всички.
Тропар на Захарий, глас 4
Священства одеждею обложен премудре,
по закону Божию всесожжения приятна священнолепно приносил еси Захарие,
и был еси светильник и зритель тайных,
знамения в тебе благодати нося явственно всемудре:
и мечем убиен быв в храме Божии, Христов пророче
с Предтечею моли, спастися душам нашым.
С одеждата на свещенството облечен, премъдри,
по закона Божи всесъжежения приятни свещенолепно си принасял, Захарие:
и си бил светилник и зрител на тайните,
носещ в себе си открито знамението на благодатта, всемъдри:
с меч си бил убит в храма Божи, Христов пророче,
с Предтеча моли да се спасят нашите души.Друг превод:
Облечен в свещеническа одежда, премъдри, по Божия закон свещенолепно си принасял приятно всесъжение, Захарие, и си бил светилник и зрител на тайните, явно носейки в себе си знамението на благодатта, премъдри: бил си убит с меч в Божия храм, Христов пророче, а Предтеча моли да се спасят нашите души.
Кондак на Захарий, глас 3, подобен: Дева днес
Пророк днесь и священник Вышняго,
Захария предложи, Предтечев родитель, трапезу своея памяти, верныя питая,
питие бо правды всем растворив:
сего ради скончавается, яко божественный таинник Божия благодати.
Пророкът днес и свещеник на Всевишния,
Захарий, Предтечевия родител,
предложи за своя памет трапеза, хранеща верните,
защото разтвори питието на правдата за всички,
затова издъхва като Божествен тайник на Божията благодат.Друг превод:
Пророк и свещеник на Всевишния, днес Захария, Предтечевият родител, предложи трапеза за своя памет, хранейки верните, приготвил питие от правда за всички; затова и прие кончина като Божествен таинник на Божията благодат.
Кондак на света Елисавета, глас 4
Яко лука полна, свет правды от мысленнаго солнца Мессии прияла еси,
и во всех заповедех Господних с Захарием ходила еси боговозлюбленная Елисавето:
достойными убо тя песньми ублажающе,
всещедраго света просвещающаго всех Господа величаем.
Като пълна луна си приела светлината на правдата от мисленото Слънце – Месията и във всички Господни заповеди си била заедно със Захария, боговъзлюбена Елисавето: облажавайки те с достойни песни, величаем Господа, просвещаващ всички с всещедра светлина.
Свети праведни Захарий и Елисавета
В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била сестра (а според друг източник - братовчедка) на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.
Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:
– Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).
Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:
– По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
Ангелът му заявил:
– Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!
Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.
Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.
Като прославяла Бога, Елисавета си казала:
– Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25)...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.05_pr_Zaharia_Elisaveta.htm