Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Усмивката на сърцето

 Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя крайи скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.

Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливоотворил вратите си,посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха итой изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно,образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат.От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветяобгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и теприличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, свярата и надеждите си.След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.

Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите.Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето.  Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите,предвестници на пролетта,символизиращи сплотеността на семейството. Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет.  Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а ние се надпредварваме с него.

Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето йприличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за даоцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието ироптанието.Дървото отравяше градината и тя линееше.

Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.

 Следвечернатаслужба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник.Тази вечерпо Божията милостсъсСтеласе случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече„усмивката на сърцето”.Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея снебесен мир и радост, която яизпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.

Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропуснада нарушитази небесна радост, с която Богядари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, коетонахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше. 

Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.

Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”. Всеки път, когато застанеше предиконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. ТогаваБог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожитовадърво изцяло. С времето Господ показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта отсилата напрошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в „усмивката на сърцето”. 

Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец.Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук.Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”. А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!

Източници:

Разказ: Автор Цветелина Гергинова

снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

Тропар на св. Иван Рилски

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението,
образ на утешението от духовното съвършенство,
твоето житие бе равноангелно, преподобни;
пребивавал в молитви, пост и сълзи,
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

Успение на преподобни Иван Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Успение на свети Иван Рилски

(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25)...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.18_sv_Ivan_Rilski_uspenie.htm