Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий

 

Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител. Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.
При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсия троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И както Даниил2 затвори устата на лъвовете, той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път. Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този нов апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi

Житие на св. цар Борис-Михаил, покръстител на българите

Бог, Който "произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване" (Деян. 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). И всичко това Той правеше от любов към тях, "за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:27-28). В благостта Си Той промисли и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му св. цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството.

"О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!... Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава во веки. Амин" (Рим. 11:33,36).

Българският народ бил съставен от прабългари, дошли със своя хан Аспарух в 680 година в днешна Добруджа и Дунавска България, и от славяни, които прабългарите заварили вече настанени по почти целия Балкански полуостров. Прабългарите робували на разни жалки суеверия: били идолопоклонници, занимавали се с гадания и заклинания, вярвали в амулети, в добри и лоши дни, предавали се на срамни езически игри, били многоженци и се веселели с бесовски зрелища и песни. И славяните били езичници: почитали разни божества. Бог на огъня им бил Сварог, на слънцето - Дажбог, на светкавицата - Перун и пр. За жертвоприношенията си нямали храмове, а ги извършвали на открито - край извори и под големи дървета. Те не познавали истинския, живия Бог, "Който е сътворил небето и земята, морето, и всичко, що е в тях" (Деян. 14:15), а се покланяли на природни стихии и принасяли жертвите си на бесовете (1 Кор. 10:20).

В тоя мрак гинел народът ни и нямало кой да го просвети. Дивите, жестоки нрави правели живота за по-слабите тежък и непоносим. Безправие, кражби, убийства царели навсякъде! Потисничество, гнет, робия съпътствали съдбата на обикновените хора. Безпросветна тъмнина била простряла черно крило над цялата наша страна.

Но ето, над това жалко езическо население изгряла, по Божия милост, светлината на Евангелието. Чула се благата вест за спасението. Разнесла се мирната проповед за любов и братство между всички люде. Онзи, Който в началото на творението казал: "Да бъде светлина!" и се появила светлина (Бит. 1:3), и Който затова е наречен "Отец на светлините" (Иак. 1:17), благоволил да запали светлината на вярата в сърцето на св. цар Борис и чрез него да разгори огъня на светата християнска вяра в целия български народ.

Още преди покръстването християнството взело да се разпространява по нашите земи. Славянските племена, които населявали тия места, били поради по-кротките си нрави и поради липсата на развит езически култ по-склонни да приемат Евангелието. Затова християнството сравнително лесно пуснало корени между тях. Така че, когато хан Аспарух завзел земите на юг от Дунава, мнозина измежду славяните били вече християни.

Някои от по-властните ханове, чужди на всякаква веротърпимост, не само явно проявявали неразположението си към християнството, но предприемали и гонения против християните, като разрушавали храмовете им и избивали свещениците им. Това те правели обикновено във време на война.

Крум Страшни (802-814), неговият син Омуртаг (814-831) и внукът му Маламир (831-836) били усърдни идолопоклонници. По време на своите набези във византийските земи те пленявали християни - славяни и гърци, откарвали ги в плен в своите владения и едни хвърляли в тъмница, а други убивали. Но християнството започнало въпреки всичко да прониква и сред българите. Някои тайно взели да вярват в Христа, приели свето кръщение и заедно със семействата си напускали страната и бягали в християнска Византия. Знае се, че българският хан Телериг бил в близки връзки с византийския двор и когато през 777 г. избухнал бунт срещу него, той забягнал в Цариград и тук се покръстил...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-car-boris

Св. Георги Победоносец - житие

 

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-годишна възраст той получил чин военен трибун.

За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издали вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

– Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

– Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

– Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен:

– По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

Диоклетиан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
На другия ден Диоклетиан го повикал и попитал:

– Разкая ли се, Георги?

– Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклетиан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

– Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклетиан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

– Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина..

Източник:

текст: https://www.pravoslavie.bg/...

икона: https://bg.wikipedia.org/wiki/...

 

Жените-мироносици – пример за смелост, вяра и благоговение в Църквата

В третата неделя след Пасха, наречена и Неделя на мироносиците, празнуваме съгласно синаксара от Пентикостара, жените носещи скъпоценно миро, които отишли при гроба да помажат тялото Иисусово, но неочаквано научили от ангела, че Той е възкръснал, а те стават вестителки на Неговото възкресение от мъртвите. Също в тази неделя се поменава благообразният (т. е. от благороден род) Йосиф и Никодим, които са били свидетели на погребението на нашия Господ Иисус Христос.

Св. жени-мироносици са учители на Църквата чрез начина им да бъдат вярващи

Тази неделя има особено значение, защото посочва, че в Църквата учим живата вяра в Иисус Христос не само от учението на св. апостоли, което е основополагащо за всички християни, но и от примера на светците. Затова в храма освен св. Евангелие и посланията на апостолите, четем също и житията на светците. Св. жени-мироносици от евангелията, написани от св. Марк и Матей, са посочени като велики учители на Църквата не толкова заради тяхното вероучение, колкото заради техните прояви на вяра и кураж, смирение и почитание към разпнатия и възкръснал от мъртвите Спасител.

Св. отци на Църквата, особено св. Йоан Златоуст, сравняват куража на жените-мироносици с твърде големия страх на Иисусовите ученици. Докато Неговите ученици (бъдещите апостоли) са се намирали събрани и заключени в една къща, поради страх от юдеите, рано сутрин, при изгрев, Мария Магдалина, Мария, майка на Яков и Йосия, и Саломия купуват аромати и отиват при гроба, за да помажат тялото Иисусово, съгласно юдейската традиция. Евангелието според св. Марк ни явява, че в душата на тези жени любовта или почитта към Христос е била по-силна от страха, че те са имали изключителен кураж, какъвто в утрото на Възкресението Иисусово Неговите ученици нямали.

Помазването на мъртвото тяло с аромати символизира в юдейската традиция почитането му и желанието за нетление

Мироносиците са вярващи жени, които са се възхищавали и са ценели Господа Иисуса Христа, а някои от тях били видели и Неговото разпъване и ридаели заради Неговите страдания. Затова с много скръб и уважение, сутринта рано, в първия ден на седмицата, който следвал след събота, те отишли при гроба Иисусов, за да изпълнят започнатото от Йосиф Ариматейски и Никодим дело. Двамата мъже били помазали с алое и смирна тялото на Христос преди погребението. Сега обаче жените донасят скъпоценно миро, за да почетат подобаващо Иисус, погребания Господ, и същевременно по някакъв начин да избегнат разлагането или тлението на тялото Му, подобно на желанието за неговото съхраняване.

Господнето възкресение, Негово преминаване във вечния небесен живот

Любовта и куража на мироносиците са били възнаградени с радостта да се срещнат със Самия възкръснал Христос. Жените-мироносици са апостоли на апостолите, т. е. изпратени от ангела при онези, които ще бъдат изпратени от Христос да проповядват Неговото евангелие.

Както заради тяхното отношение, изпълнено с благоговение и уважение, почит и любов към Христос, така и заради факта, че са повярвали в Неговото възкресение без колебание, без да задават допълнителни въпроси на ангела, жените-мироносици са се превърнали в учителки на Църквата, те са станали „апостоли на апостолите“, както ги нарича св. Йоан Златоуст, т. е. били са изпратени от ангела при онези, които ще бъдат изпратени от Христос да вестят в целия свят Неговото възкресение, бидейки основа на Всеобщото възкресение. Ангелът им е благовестил, а те са благовестили на Христовите ученици истината и радостта на Неговото възкресение. Жените-мироносици са първите човешки същества, които изповядват истината за Христовото възкресение, а начинът, по който Христос Господ възнаграждава тяхното благоговение и вяра е чуден. Той им дарява радост от радостта на Неговото възкресение, като ги среща по пътя. Тук съзираме тайната на Църквата – жените-мироносици стават икона на Църквата, изпълнени с благоговение към Христос и изпълнени с вяра, че възкръсналият от мъртвите Христос присъства посред нея. След като са чули евангелието на Възкресението, благовестено от ангела, и са повярвали на неговите думи, жените-мироносици стават причастни на радостта от самото виждане на разпнатия и възкръснал Христос, Който ги среща по пътя и им казва: „Радвайте се, не се плашете“. Който вярва в Христос и Го обича, се среща с Него. Тази среща с възкръсналия Христос преживяваме, когато целуваме всяка неделя иконата на Неговото Възкресение в църква, слушаме Евангелието на Неговото Възкресение по време на утринната, след което и литургийното евангелие, и в подходящия момент се причастяваме с Него от св. потир. Причастяваме се с Него близо до „мястото където са стоели Неговите нозе“ (на кръста и в гроба, от който е възкръснал), т. е. близо до трапезата на св. олтар, където се извършва Евхаристията или св. Причастие. Жените-мироносици, които са се поклонили на Иисус, прегръщайки нозете Му, ни посочват как трябва да Го приемем или да посрещнем възкръсналия Христос – с поклон до земята. От тях служителите при св. олтар са научили, че влизайки в св. олтар трябва да се поклонят до земята, все едно обхващат нозете на Спасителя Иисус Христос, символизиран от трапезата на св. олтар (гроба на Неговото Възкресение), на която постоянно се намират св. Евангелие, св. Кръст и св. Евхаристия (Неговото Тяло и Кръв), защото чрез тях се явява Неговата смирена и жертвена любов за Бога и за хората, любов по-силна от смъртта. От жените-мироносици научаваме, следователно, как да се държим в църква – мястото на нашата среща с възкръсналия от мъртвите Христос. Те не са казали нищо, а само са се поклонили и са обхванали нозете Му в знак на благоговение, уважение и голяма чест (съгласно Мат. 28:9). Следователно, когато се причастяваме с възкръсналия от мъртвите Христос, присъстващ в св. потир, повтаряме жеста на жените-мироносици, защото пристъпваме към Христос „със страх Божи, с вяра и любов“, при пълно благоговение и мълчание...

Източник: https://dveri.bg/...