Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПОПУЛЯРНИ ТАГОВЕ

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ ПОСТИНГИ

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Св. архидякон Стефан – първият Христов мъченик

Написана от Редакционен екип

Sv. Stefan

„Кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни“, казва Тертулиан. А този, който стои в началото на пътя на християнските мъченици е св. архидякон Стефан, за чието служение и убийство четем в Деяния на светите апостоли, гл. 6. Църквата не го забравя и му е отредила светлия трети ден на празника на Христовото Рождество, за да го почете.

Наистина първият християнски мъченик отваря със своята жертва вратата на хиляди мъченици, които ще украсят небето и земята с примера на своето пълно себеотрицание. Но най-великата врата всъщност е Сам Христос, Който казва: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.” (Йоан 10:9).

В тропара на светеца се казва: „…венец от десницата на Стоящия свише си приел…“. Жертвената любов на младия Стефан му донася първия венец на мъченичеството в историята на християнството. Дори и името му от гръцки – Stephanos, означава „увенчаване“, „венец“. Също като него, всички, които следват примера му, ще получат венеца на живота, според вдъхновените думи на свети апостол Яков: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.“ (Иаков. 1:12).

Под пороя от камъни на безмилостните съдници със Стефан се изпълват думите на Спасителя: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят” (Йоан 15:20).

Той стана достоен да се нарече приятел на Господа, защото не наруши заповедта и послушанието пред Христос, Който казва: „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам” (Йоан 15:14); Стефан, като всички светии, е приятел не само с Бога, а с всички християни, които изпълняват Божиите заповеди. Приятелството със светиите е голям дар от Господа! В свят, в който приятелството твърде често се определя според интереса, приятелството на светиите е трайно, чисто и без никаква корист. Мнозина от нас са изпитали от опит, че имаме „приятели” най-вече когато живеем нашироко, когато сме на висока длъжност, или просто казано, когато сме здрави и богати. Ако се разболеем и загубим високия си пост, ако обеднеем и т.н., много от тези, които довчера не са спирали да повтарят колко държат на нас, бързо ни изоставят. Светиите обаче са наши приятели във вечността, чиято грижа усещаме най-вече когато сме болни, бедни и отхвърлени…

От друга страна, твърде често пропускаме да се запитаме – дали тези, с които искаме да сме близки, но не ни се получава, не ни избягват заради самите нас и собствените ни недостатъци и грешки, които допускаме… Отговор ни дават отново светиите: те се радват на Божието приятелство, защото имат приятно Нему поведение! Следователно, ако искаме да имаме искрени приятели, нека поведението ни е като това на светиите...

Източник: https://www.pravoslavie.bg/... 

Житие и подвизи на преподобния наш отец Сава Освещени

Написана от Редакционен екип
 
Преподобният Сава се родил в тридесет и първата година от царуването на гръцкия император Теодосий Младши, в Кападокийската страна, в селото, наречено Муталаска, което било подчинено на Кесария. Отначало то било неизвестно село, но впоследствие - с рождението на свети Сава - се прославило повече от Ариматея (или Рама), в която израснал божественият пророк Самуил. Родителите на блажения Сава - Иоан и София - били благородни и благочестиви хора. Когато Сава навършил пет години, те заминали за Александрия, тъй като Иоан бил на служба при царя и заемал висок военен сан. По Божий промисъл Сава бил оставен заедно с имуществото на родителите си при брата на неговата майка - Ермий. Но понеже жената на Ермий била зла и свадлива, детето, след като претърпяло много зло от нея, накрая отишло при брата на своя баща - Григорий, който живеел в друго село, наричано Сканда. Вследствие на това, между чичовците на Сава възникнала вражда. Неговите родители останали дълго време в Александрия, а Ермий и Григорий враждували помежду си, като всеки от тях искал не толкова да има при себе си детето, колкото - да се ползва от имуществото на неговия баща. Блаженият отрок, който от най-ранна възраст се отличавал със зрелия си разум, като видял раздорите и разприте между своите чичовци, се отказал от цялото си богатство и отишъл във Флавиановия манастир, който се намирал на около четири километра от Муталаска. Тук той приел ангелски образ на осмата година от рождението си. Живеейки в манастира, той скоро изучил Псалтира и останалите книги на Свещеното Писание, преуспявал в добрите дела и във всичко следвал монашеския устав. Не след дълго чичовците на блажения Сава се помирили помежду си, дошли при него в манастира и започнали да го съблазняват, като го съветвали да излезе от манастира, да си вземе жена и да отиде да живее в имението на баща си. Но той, като желаел да остане в Божия дом, а не да живее в шатрите на грешниците, и обичайки манастирския живот повече от мирския, не послушал своите чичовци и отхвърлил съблазнителното им предложение:
- Като от змия - казал той - ще побягна от тези, които ме съветват да оставя Божия път, защото “лоши беседи развалят добрите нрави” и понеже се боя да не навлека върху себе си проклятието, с което Пророкът проклина отклоняващите се в пътя на разврата: “проклетите - казва той, - които се отклоняват от Твоите заповеди”.
С такива думи той отпратил роднините си, а сам започнал да се подвизава с още по-голямо усърдие, умъртвявайки тялото си с трудове и въздържание и подчинявайки го на духа.
След като била победена тази змия, която с богатство и женитба съблазнявала блажения да излезе от обителта като от рая, започнал друг прелъстител да го изкушава - бесът на чревоугодството. Веднъж, докато работел в манастирската градина, Сава видял прекрасна ябълка. Той не се стърпял, откъснал я и поискал да я изяде преди определеното време и без да получи обичайното благословение. Но като си спомнил, че чрез този плод змията в рая въвела в грях първия човек, той удържал себе си, не я изял, а започнал да се самоосъжда така:
- Красив бил за очите и приятен на вкус и този плод, който умъртвил Адам.
Той хвърлил ябълката на земята, стъпкал я с нозете си, като потъпкал заедно с нея и своя помисъл, и най-вече съкрушил главата на беса на чревоугодието. Тогава Сава си обещал да не вкуси от този плод, докато е жив. Така всяко свое плътско желание той побеждавал с въздържание - малко ядял, малко спял, постоянно се трудел и ръцете му се простирали само за молитва или за работа.
И скоро светият, независимо от неговата младост, по своята добродетел станал съвършен като старците, които живеели в обителта.
Веднъж се случило така, че един от тамошните братя, който имал послушание да приготвя хляба, бил намокрен от дъжд. А тъй като било зимно време, слънцето не светело и нямало къде да подсуши дрехата си, той я сложил върху дървата в пещта и забравил за нея. Не след дълго братята се събрали да пекат хляб и разпалили пещта, без да знаят, че пекарят е сложил там дрехата си. Когато дървата вече силно се разгорели, пекарят се сетил за дрехата си и много се натъжил. Блаженият Сава също бил тук. Като видял тъгата на своя брат, той не помислил за себе си и след като се оградил с кръстния знак, влязъл в пещта. И, о чудо! Както някога във Вавилон тримата отроци не изгорели в огнената пещ, заради своята вяра, така и младият Сава, заради любовта си към своя брат, излязъл невредим от пещта с неговата дреха в ръцете си, която също не била докосната от огъня, както и неговата собствена дреха.
Като видели това чудо, братята се ужасили и започнали да си говорят един на друг:
- Какъв ли ще стане този юноша след време, щом още от младини се е сподобил с такава благодат от Бога!
В този манастир блаженият живял десет години, възхождайки от сила в сила и от слава в слава. След това в него се появило желанието да отиде в Иерусалим, за да се поклони на светите места и да посети отците, които живеели в пустинята около града. Той желаел да получи полза от техните беседи и да намери там място за себе си, където да води пустиннически живот. Сава се обърнал с молба към архимандрита да го пусне в светия град, като му даде своето благословение и се помоли за него. Но той не искал да го пусне, като му казал:
- Не е добре за тебе да странстваш, понеже още си твърде млад. По-добре стой на едно място.
Но Бог, Който всичко устройва за добро, заповядал на архимандрита да не задържа Сава в обителта.
- Пусни Сава, за да Ми послужи в пустинята! - му заповядал Той във видение.
Тогава архимандритът извикал блажения при себе си, помолил се за него и го пуснал с благословение на път. А Сава, воден от десницата на Всевишния, дошъл в Иерусалим. Това станало в края на царуването на Маркиан и на патриаршестването на Ювеналий в светия град. Тогава Сава бил на осемнадесет години от рождението си. Било вече зима, когато той дошъл в манастира на свети Пасарион. Там го приел архимандрит Елпидий и го дал под ръководството на един кападокийски старец. Сава прекарал зимата при него, постоянно мислейки за безмълвния пустиннически живот, към което отдавна се стремяла душата му. Като чул за Евтимий Велики, който просиял със своята добродетел и чудеса в пустинята, която се намирала на изток от Иерусалим, Сава пожелал да го види. След като измолил благословение от своите наставници, той тръгнал на път и пристигнал в лаврата на Великия Евтимий. Там той прекарал няколко дни в очакване да види великия подвижник, тъй като преподобният не всякога идвал в храма, а един или два пъти в седмицата и в определени дни. Когато дошла съботата, Сава видял преподобния Евтимий да влиза в църквата и паднал в нозете му, молейки да го приеме в своята лавра. Но свети Евтимий забелязал, че той е още твърде млад и го отпратил в манастир, който се намирал още по-далече от Иерусалим. Този манастир бил под началстването на блажения Теоктист. Евтимий му заповядал да се грижи за младия монах и предрекъл за него, че в скоро време, с благодатта Христова, той ще просияе в монашеското житие повече от мнозина други, ще стане славен пример за всички палестински отшелници и ще издигне лавра, по-голяма от всички лаври в тая страна.
След като бил приет в манастира, Сава се предал целия на Бога и изпълнявал всички манастирски послушания безропотно и послушно, със смирение и усърдие. Бидейки издръжлив и твърде ревностен в извършването на Божестеното служение, той преди всички отивал в църквата и излизал от нея последен. Освен великите си душевни качества, той и по тяло бил едър и силен. Докато всички монаси успявали да изсекат само по една връзка пръчки, от които правели кошници и които носели в киновията, Сава изсичал и носел по три връзки. Освен това, понякога той носел и дърва и вода и по такъв начин се стараел да послужи на всички. Дълго време той се грижел за мулетата в манастира, изпълнявал и различни други послушания и всичко това вършел безупречно и точно, така че отците от киновията се удивлявали от голямото усърдие и услужливост на младия Сава...
 

В памет преподобния отец Порфирий Кавсокаливит

Написана от Редакционен екип
Sv.Porfirie_Kafsokalivit
 
Семейството
 
Старецът Порфирий се родил на 7 февруари 1906 г. в село Св. Йоан Каристис Евбейски. Родителите му били бедни, но благочестиви земеделци. Баща му се казвал Леонид Байрактар, а майка му Елена. На млади години баща му имал желание да стане монах, но така и не успял да приеме монашество. Затова пък дълги години бил псалт в местната църква, бил съратник на св. Нектарий Егински и често го придружавал в обиколките му из страната. Светското име на стареца Порфирий било Евангелос. Той бил четвъртото дете в семейството, което имало пет деца (по-голямата му сестричка Василики починала на 1 година).
 
 
Детски години
 
Евангелос учел в селското училище само две години. Учителят бил болен човек и нямал възможност да се занимава много с учениците. Детето разбирало това и, виждайки бедността на близките си, напуснало училище и започнало да работи на полето и да се грижи за малкото животни на семейството. Тогава бил на осем години. За по-големи доходи започнал да работи и в каменовъглените мини в областта, а после на пазара в Халкида и Пирея. Детето се развивало учудващо бързо. Било сериозно, работливо, прилежно във всичко, което вършело и изглеждало по-голямо за годините си.
 
Монашеско призвание
 
Като четял житието на св. Йоан Колибар, Евангелос чувствал силен копнеж да му подражава. Неведнъж тръгвал за Св. Гора, но по различни причини се завръщал обратно. Накрая, на възраст между 12 и 14 години, той тръгнал отново натам, но вече с твърдото намерение да достигне целта си. Този път Господ благословил решението му.
 
Вседържителят и Промислител на нашия живот Господ Бог направил така, че на кораба от Солун към Света Гора Евангелос срещнал своя бъдещ духовен стареца Пантелеймон. Последният взел детето под свое покровителство, представил го за свой племенник и така го вкарал на Света Гора, където тогава достъпът на деца бил забранен.
 
Монашески живот
 
Старецът Пантелеймон завел юношата в Кавсокаливия, в скита на св. Георги, където се подвизавал заедно с брат си отец Йоаникий. По-рано в същия скит се подвизавал преподобният хаджи Георги.
 
Така Евангелос се сдобил с двама духовни старци, на които оказвал с радост пълно и безпрекословно послушание. Ревностно се включил в ритъма на аскетичния им живот и дори съжалявал, че поради неговата младост те го щадели и не му разрешавали по-големи подвизи. Не знаем в какво точно са се изразявали аскетичните им усилия, защото старецът Порфирий никога не разказвал за това. От малкото, което е споделял с някои от духовните си чеда, знаем само, че се е подвизавал с упоритост, дисциплина и радост. Ходел бос в снега и по каменнистите пътеки. Спял на пода, наметнат с едно одеало и при отворен прозорец дори през най-суровата зима. Правел множество покайни поклони, за да не заспива. Работел в дърводелницата или на полето, събирал дърва, берял фасул или носел на гръб големи чували с пръст за малката камениста градина на скита "Св. Георги". Стриктно спазвал последованията и учел наизуст тропарите. Знаел наизуст Св. Евангелие, което повтарял наум по време на работа, за да не допуска празна дума или лоша мисъл да проникне в ума му. Бил, както старецът сам се изразявал по-късно за онези години, “вечно бодърствуващ”.
 
Най-важната черта на аскетичния му живот, обаче, били не телесните подвизи, а пълното послушание на стареца, пълното разтваряне на личната му воля във волята на духовния отец, пълната любов, доверие и привързаност към него. Ставайки едно с духовния си наставник, той слял своя живот с живота на стареца си. Това била тайната, това бил ключът, същността и основата.
 
Така необразованото дете, като следвало с любов словата на Христа и използвайки, по думите му, Свещ. Писание вместо речник, за да обясни непознатото с познато, за кратко време научило онова, което ние учим с години в училища и университети, с книги, учители и удобства, но без пламъка на ревността не успяваме да усвоим.
 
Не знаем кога точно, но по всяка вероятност скоро след пристигането си на Св. Гора, Евангелос бил постриган за монах и приел името Никита.
 
Посещенията на Божията благодат
 
Не било чудно, че този изпълнен с жар млад монах, който жертвал всичко заради любовта Христова и никога не щадял усилията си, скоро познал сладостта на Божията благодат.
 
Било на зазоряване. Главният храм на Кавсокаливия бил все още затворен, но монахът Никита чакал в един ъгъл на предверието да забият камбаните и да отключат църквата. След него дошъл 90-годишният старец Дима, бивш руски високопоставен служител, светец, и като мислел, че е сам, започнал да прави поклони пред затворената църковна порта. Благодатта, която заструила от стареца Дима, докоснала и обгърнала младия Никита. Състоянието, което изпитал, не можело да бъде описано с човешки думи. След като се причастил на св. Литургия младият монах тръгнал към скита, но обхванат от неописуемо чувство на радост и блаженство, спрял, протегнал нагоре ръце и възкликнал: "Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи!"
 
Благодатната промяна
 
Посещението на Божествената благодат било последвано от дълбока промяна на психофизическите качества на младия монах. Това била промяна, дошла от Божия Син, Седящ отдясно на Отца. Никита придобил сила от небесата и свръхестествени дарования.
 
Първият белег бил, че успял да "види" от голямо разстояние двамата си старци, които се прибирали в колибата си. "Видял ги", въпреки че за човешкото око били все още невидими. Изповядал това на стареца Пантелеймон, който го посъветвал да се моли и мълчи. Съвети, които той неотклонно следвал, докато не получил друго наставление.
 
След това последвали и други чудни събития. Сетивата му се изострили необикновено много и човешките му възможности се развили до безкрай.
 
Чувал и разпознавал гласовете на птиците и животните, като разбирал както произхода им, така и техния смисъл. Усещал миризмите от голямо разстояние и познавал състава им. След смирена молитва се случвало да изпадне в състояние, което му позволявало да "вижда" и в земните дълбини, и в хаоса на небесата. Виждал водите, камъните и нефта, подземни извори, разломи в земната кора, заровени съкровища, скрити гробове, загубени икони, сцени, разиграли се векове по-рано, светлите ангели и лукавите демони, прозирал в душата на човека, виждал всичко. Вкусвал вода от земните недра и преброявал невидимото. Питал скалите и те му разказвали за подвизите на древни аскети. Поглеждал, и с поглед лекувал. Докосвал и изцерявал. Молил се и се изпълнявало. Но никога не помислил да използва Божествените дарувания за своя полза. Никога не молел да се излекува негово заболяване. Никога не се опитал да спечели от знанието, което му давала Божията благодат...
 

Св. Димитър Басарбовски

Написана от Редакционен екип

 

Икона на св. Димитрий Басарбовски

Житие на св. Димитрий Басарбовски

 

Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славянобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Друго житие на св. Димитрий Басарбовски

В 27 ден на месец октомври светата Православна църква чества паметта на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски.

Той бил родом от село Басарбово, разположено около река Лом, Русенско. Бил син на бедни, но благочестиви родители. Със своите добродетели прославил не само себе си, но и своите родители, селото си и целия български народ. Юношеството си прекарал не в овладяване на наука и разни изкуства, нито пък на някой занаят. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на изучаване на най-важното изкуство – усвояване добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, чрез които се приближил до Бога и Му станал мил. Още от малък обичал домашните животни и като патриарх Иаков се грижел и водел на паша добитъка на своите съселяни. С голямо внимание и усърдие се грижел за животните и вечер ги отвеждал по домовете на притежателите им. Ако понякога се случело да се загуби някое добиче, младият човек, за да го запази от зверовете, цяла нощ го търсел и не се прибирал у дома, докато не го намерел и предадял на стопанина му.

При това Димитър бил жалостив и милостив към всички живи същества. Ако някога се случвало да нанесе някаква повреда върху тях, той сърдечно се съкрушавал и дълбоко се разкайвал за нанесеното зло. Така например, веднъж па невнимание стъпкал едно птиче гнездо и смачкал малките пиленца. Когато забелязал това, толкова много се съкрушил от тази постъпка, че сметнал това престъпление за човекоубийство и веднага наложил наказание на крака си: три години да не го обува с обувка. И наистина три години не обувал крака си, с който смачкал малките пиленца. Лятно време кракът се наранявал от камъните, тръните и бодлите, а зимно време премръзвал от студа.

Благодарение на тези си подвизи, той се сдобил с всички външни и вътрешни добри дела, покорил всички плътски похоти и страсти и се изкачил високо по стълбицата на нравственото съвършенство. Сатаната, виждайки неговите подвизи и нравствено съвършенство, непрекъснато го изкусявал. Обаче нищо не намирал в него за обвинение. Тогава преподобният оставил всичко, що е било в света и се отдалечил от селото. За да може да беседва с Бога в пълна тишина и спокойствие, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му помогнал да изпълни намерението си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била вече манастир. Там той дал монашески обети и радостно запял: "Се удалихся, бегая водворихся в пустыни". Заедно с пострижението на косите си изоставил всичко, което би могло да го отклони от нравственото усъвършенстване, като изоставил мимолетните удоволствия и наслади...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.27_sv_Dimitar_Basarbovski.htm