Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

рождество Богородично, икона от Несебър, 16 в.

АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

Кондак 1

На избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка принасяме похвално пение пред чудотворната икона на Нейното преславно рождество. А Ти, Пречиста, с Твоя благ промисъл за нас ни запази от всякакви беди, скърби и посрамваща смърт, за да Ти зовем в умиление:
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Икос 1

Първият Ангел пред Престола на Вседържителя бе пратен да възвести на неплодните родители за Твоето рождество, Владичице, и сега Ангелското войнство Те слави на небесата, По-честна от Херувимите, Майко на нашия Бог. А ние, земнородните, радвайки се на Твоето рождество и на явяването на Твоята икона, макар и с тленни устни, Ти принасяме такива похвали:
Радвай се, Непорочна, родена от праведни родители; радвай се, земна Дъще, благословена за Божия Майка.
Радвай се, радостно развързала безплодието на Твоите родители; радвай се, велико утешение на старците родители.
Радвай се, изпросена с молитва от Бога; радвай се, чуден плод на Иоаким и Анна.
Радвай се, Свята, възпитана от светии; радвай се, несъмнено спасение на света.
Радвай се, осенена от силата на Всевишния; радвай се, превъзнесена Слава на небесата.
Радвай се, Вместилище, развързало прамайчината клетва; радвай се, победила древната змия чрез Родилия се от Тебе.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 2

Видели в Твоето рождество избавление от укора на бездетството, Твоите праведни родители славеха Бога. Затова и ние, като им подражаваме, сме готови с блага надежда да понасяме укора на злословещите ни заради Твоя Син, православно изповядвайки и славейки Неговото Име и пеейки: Алилуия.

Икос 2

Разумът на Ангелите не можеше да постигне Твоето рождество, тайната на въплъщението на Сина Божий: как неизкусобрачната Дева е могла да зачене? А сега вярващите, удивлявайки се на тайната на Божествения промисъл за спасението на човешкия род, славят Твоето девство, Пречиста, и усърдно Ти зоват така:
Радвай се, сбъдване на пророческите слова; радвай се, изпълнение на благите желания.
Радвай се, Свята и Пренепорочна между девиците; радвай се, избрана от Бога между жените.
Радвай се, от младенчество посветена на Бога; радвай се, осенена от Светия Дух.
Радвай се, нов и жив Кивот, пазен на небесата; радвай се, Неувяхващ Цвят, достоен за похвала.
Радвай се, посещавана от Архангели и Ангели; радвай се, хранена с небесна храна.
Радвай се, просияла със святост повече от всички; радвай се, приела Господа в девствена утроба.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на спасението на света чрез Своето рождество.

Кондак 3

Силата на Всевишния, осенила Иоаким и Анна, развърза тяхното безплодие, защото Господ си спомни за смирението на Своите раби. Затова, Пречиста, почитайки Твоите праведни родители, ние се молим, по техните молитви и Твоето застъпничество, да се развърже безплодието на нашите добродетели за умножаване на молитвата и смирението, търпението и въздържанието, по благодатта на Подателя на всички блага, Бога, на Когото пеем: Алилуия.

Икос 3

Имайки велико служение, Ти, Пресвета Дево, си била достойно избрана за Майка на Христа Бога, нашия Спасител, и даром си ни оказала много благодеяния, на които, като се наслаждаваме, благодарствено пеем:
Радвай се, смирена Рабиньо Господня, Която ни учиш на смирение; радвай се, помагаща на Божиите раби.
Радвай се, благодатно запазване на младенците; радвай се, мъдро наставление на юношите.
Радвай се, радостна похвала на майките; радвай се, любов и единомислие на живеещите в брак.
Радвай се, влечение към добро на добрите; радвай се, смекчаване на злите сърца.
Радвай се, Подателко на Божествена благост; радвай се, Причина за всяка радост.
Радвай се, търсеща земнородните със Своята помощ; радвай се, приела християните под Своя покров.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 4

Като искаше да умири бурята на неверието и житейските беди, Господ Те показа, Богородице, като Ходатайка за нас в честната икона на Твоето рождество. Затова събра близки и далечни да възхвалят Твоите чудеса, та всички да зоват към Благодетеля Бога: Алилуия.

Икос 4

Като слушат за Твоята икона, Богородице, всички вярващи прибягват към нея с надежда на Твоето застъпничество и никой не си отива празен, и не може достойно да Те облажава, Владичице. Затова приеми нашата благодарна похвала:
Радвай се, Богоизбрана, развеселила родителите със Своето рождество; радвай се, благо поучение на възпитателите.
Радвай се, очистваща греховете със скърби; радвай се, укрепяваща малодушните в скърбите.
Радвай се, учеща ни на ангелско житие; радвай се, защото чрез небесните блага ни откъсваш от земните.
Радвай се, вярна подкрепа на борещите се със съблазните; радвай се, бърза Помощница на изнемогващите в борби и подвизи.
Радвай се, Благодатна, дарила ни благодат чрез явяването на Своята икона; радвай се, защото чрез нея си извършила велики чудеса.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 5

Боготечна звезда бе Твоята свята икона, Богородице, когато невидимо се придвижи от градовете до мястото на своето явяване. А ние, удивени от това чудо, принасяме на Бога похвална песен: Алилуия.

Икос 5

Като видя архиепископ Кирил трикратното чудно завръщане на Твоята икона от град Севец на мястото на явяването, разбра, че няма да я задържи в своя град, и за прослава на Твоето рождество съгради храм и благоустрои обител. А ние, радвайки се на Твоя промисъл за нас, на Тебе, нашата Покровителка, с радостен глас зовем:
Радвай се, Владичице, неблаговолила към човешкото своеволие; радвай се, разрушила неугодното на Тебе човешко желание.
Радвай се, носена от Ангели; радвай се, възхвалявана от човешкия род.
Радвай се, благодатно освещаване на въздуха; радвай се, очистване от смъртоносни болести.
Радвай се, изпращаща благовременни дъждове за плодородие на земята; радвай се, прекратяваща вредното многодъждие.
Радвай се, запазваща нашите ниви от всяка вреда; радвай се, и нас наставляваща във всяко добро.
Радвай се, просветила цялата вселена; радвай се, оживяваща умъртвените от страстите.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 6

Чудесата от Твоята дивна икона проповядват богатата благост на Царицата Майка, защото Пречистата Богородица не оставя прибягващите към Нея с вяра и ги избавя от всяка напаст. Затова, Богородице Дево, Ти принасяме благодарствени песни и на Всещедрия Бог винаги отправяме слава: Алилуия.

Икос 6

Възсия като крин в пустиня Твоята чудотворна икона, Богородице, подаваща на всички благопотребна помощ, но Ти не си благоволила към противящите се на Твоята воля: защото си наказала със смърт отсеклия дървото, на което се яви Твоята икона. Затова със страх и умиление всички зовем:
Радвай се, Царице, наказваща непокорните на Твоята воля; радвай се, отсичаща човешкото мъдруване.
Радвай се, укротяваща човешката злоба; радвай се, умоляваща Праведния Съдия за нашите грехове.
Радвай се, изцеление на моето тяло; радвай се, спасение на моята душа.
Радвай се, мое упование в този живот; радвай се, моя надежда след смъртта.
Радвай се, защото чрез Тебе се избавяме от вечна смърт; радвай се, защото чрез Тебе се сподобяваме с блажен живот.
Радвай се, обилно насадила монашески обители с Твоето име в нашето отечество; радвай се, укрепила благочестието в сърцата на верните.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на спасението на света чрез Своето рождество.
 
Кондак 7
 
Като искаше да явиш Своята милост на човешкия род, Ти ни дари пречудната икона на Твоето рождество, Богородице, та всички, като се радваме за Твоите благодеяния, макар и недостойни, да пеем на Христа, нашия Спасител, ангелска песен: Алилуия.
 
Икос 7
 
Нов извор на благодат си ни явила, Владичице, когато си избавила град Глухов от смъртоносни язви, наставлявайки ни да прибягваме към бързата, благодатна Помощница в беди и болести, и да Ти зовем:
Радвай се, зарадвана от Бога, приятно утешение на печалните и плачещите; радвай се, милваща каещите се грешници.
Радвай се, неизчерпаемо съкровище на изцеления; радвай се, тих покой на трудещите се.
Радвай се, Застъпница за обидените; радвай се, вразумление на обиждащите.
Радвай се, Търсеща погиналите; радвай се упование на нашите градове и села.
Радвай се, непосрамваща наша Надежда; радвай се, дарувала благодат на Своите икони.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 8
 
Странно е Твоето рождество от неплодни и престарели родители, странно е и явяването на Твоята икона, Владичице: Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството, защото е казал: “Невъзможното за човеците е възможно за Бога”. Затова на чудодействащия за нас Всемогъщ Промислител възнасяме хвала: Алилуия.
 
Икос 8
 
Цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род светло тържествуват за Твоето преславно рождество. А Ти като Царица на небето и земята приеми молението на Твоите раби, които се покланят на Твоята честна икона и с любов Ти зоват:
Радвай се, Преблагословена, по-честна от Ангелите; радвай се, несравнено по-славна от Серафимите.
Радвай се, след Бога по-свята от всички светии; радвай се, по-прекрасна от всички земни дъщери.
Радвай се, Царице, предстояща пред Престола на Царя на славата; радвай се, принасяща Му Твоите молитви за нас.
Радвай се, великолепно украшение на Божиите храмове; радвай се, истинно утешение за прибягващите към Тебе.
Радвай се, облечена в златни дрехи на Твоите икони; радвай се, изпъстрена със скъпоценни камъни.
Радвай се, вместила в Себе Си всички добродетели; радвай се, послужила за въплъщението на Сина Божий.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 9
 
По-висша от великото ангелско естество, ти владееш в небесните обители, Богородице, но и земните не оставяш, и защитаваш със Своята свята икона Твоята обител и всички, прибягващи към Тебе. Затова като наша върховна Покровителка Те молим: облагодати ума и сърцето ни, за да зовем усърдно към Източника на спасението: Алилуия.
 
Икос 9
 
Суетно мъдруващите витии недоумяват как верните, прибягващи към Твоята икона, приемат Божествена благодат; а ние, известени от думите на Господа, че всичко е възможно за вярващия, несъмнено прибягваме към Твоята чудотворна икона с надежда да получим Божествена награда. Затова, знаейки Твоето топло застъпничество за нас, зовем така:
Радвай се, Богородице, възнасяща правовярващите в Тебе; радвай се, наставляваща неверните.
Радвай се, отхвърляща суеверието и невежеството; радвай се, научаваща заблудените на правоверие.
Радвай се, привеждаща към познание на истината; радвай се, заплаха за неразкаяните грешници.
Радвай се, нежелаеща погибелта на никого; радвай се, привеждаща и отчаяните към упование на Тебе.
Радвай се, мъчение за невидимите врагове; радвай се, посрамване на видимите врагове.
Радвай се, утвърдила нашата вяра чрез чудеса; радвай се, защото винаги отклоняваш праведния Божий гняв, насочен срещу нас.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 10
 
Начало на нашето спасение бе Твоето славно рождество, Богородице, а Твоята чудотворна икона се яви източник на благодатно умиление за монасите от нейната обител, където вярващите прибягват към Тебе и топло се молят: Не ни забравяй, Богородице, но ни дари всичко полезно, та, спасени чрез Тебе, на Подвигоположника и наш Спасител да пеем: Алилуия.
 
Икос 10
 
Нерушима стена си за всички, прибягващи към Тебе и Твоята икона, защото след Бога нямаме друго упование, освен Тебе, Владичице, Ти си наше прибежище и сила в скърби и беди, защото ни избавяш от всяка напаст, и на Тебе, Радост наша, зовем:
Радвай се, Пречиста, милостиво поглеждаща към християните от небесата; радвай се, избавяща нашата обител от беди.
Радвай се, неизнемогващо въздържание на постниците; радвай се, умножаване на нашите добродетели.
Радвай се, Победителко на изкушенията; радвай се, издигане на падналите.
Радвай се, премахваща злосмрадието на греха; радвай се, даряваща ни благоуханието на светостта.
Радвай се, положила основите на нашата обител.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 11
 
Пение всеусърдно Ти принасяме, Владичице, за Твоите велики благодеяния. Приеми това пение от нас, немощните, и ни дай благодатта на Твоя Син и Бог, за да зовем: Алилуия.
 
Икос 11
 
Като светоподателна свещ виждаме Твоята целителна икона, Пречиста, запалена за нас от благодатта, просвещаваща всички краища за спасение на прибягващите към нея с вяра. Затова Тебе, явилата много знамения на християните, почитаме с такива песни:
Радвай се, Пътеводителко, наставляваща ни по пътя на спасението; радвай се, Вратарнице, отваряща райските врати на верните.
Радвай се, Благоуханен Цвят, ухаещ в горния Сион; радвай се, Живоносен Източник, източващ обилна благодат.
Радвай се, Скоропослушнице, подаваща бърза помощ на верните; радвай се, Радост на всички скърбящи.
Радвай се, духовна сладост на нашия живот; радвай се, Милостива, многократно явила Своята милост.
Радвай се, мнозина избавила от беди и мъки.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 12
 
Божията благодат Те преизпълни в Твоето Рождество, Благодатна, нея винаги изливаш чрез Твоята свята икона над нас, които с вяра прибягваме към Твоето застъпничество и принасяме на Милосърдния Бог благодарствени песни: Алилуия.
 
Икос 12
 
Възпявайки Твоето рождество, ние почитаме Твоята чудотворна икона, славим всички Твои чудеса, и научили се благодарствено да облажаваме Твоето свято име за Твоите благодеяния, зовем на Благословената между жените така:
Радвай се, Зора на Царя на славата, сияеща с Божествена красота; радвай се, озаряваща всички краища на вселената.
Радвай се, приела Архангелския глас за въплъщението на Емануил; радвай се, вместила Невместимия за всички Бог в Своята утроба.
Радвай се, родила Месия чрез слизането на Светия Дух; радвай се, явила на света Слънцето на правдата.
Радвай се, дадена от Бога за Застъпница на християните; радвай се, незаспиваща Молитвеница за нас.
Радвай се, възхвалявана от човешкия род на земята; радвай се, очистила греха на прародителите.
Радвай се, обогатила душевното благоплодие.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 13
О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

Икос 1
Първият Ангел пред Престола на Вседържителя бе пратен да възвести на неплодните родители за Твоето рождество, Владичице, и сега Ангелското воинство Те слави на небесата, По-честна от Херувимите, Майко на нашия Бог. А ние, земнородните, радвайки се на Твоето рождество и на явяването на Твоята икона, макар и с тленни устни, Ти принасяме такива похвали:
Радвай се, Непорочна, родена от праведни родители; радвай се, земна Дъще, благословена за Божия Майка.
Радвай се, радостно развързала безплодието на Твоите родители; радвай се, велико утешение на старците родители.
Радвай се, изпросена с молитва от Бога; радвай се, чуден плод на Иоаким и Анна.
Радвай се, Свята, възпитана от светии; радвай се, несъмнено спасение на света.
Радвай се, осенена от силата на Всевишния; радвай се, превъзнесена Слава на небесата.
Радвай се, Вместилище, развързало прамайчината клетва; радвай се, победила древната змия чрез Родилия се от Тебе.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 1
На избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка принасяме похвално пение пред чудотворната икона на Нейното преславно рождество. А Ти, Пречиста, с Твоя благ промисъл за нас ни запази от всякакви беди, скърби и посрамваща смърт, за
да Ти зовем в умиление:
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Молитва първа
О, Пресвета Владичице, Богоизбрана Майко на Христа, нашия Спасител, изпросена от
Бога със свети молитви, посветена на Бога и възлюбена от Него! Кой не ще Те облажи,
или кой не ще възпее Твоето преславно рождество? Защото Твоето рождество стана
начало на спасението на човеците, и ние, седящи в тъмнината на съгрешенията,
виждаме Тебе, жилището на Непристъпната Светлина. Красноречивият език не може
да Те възпее по достойнство, защото си се издигнала по-високо от Серафимите,
Пречиста. Но приеми тази похвала от Твоите недостойни раби и не отхвърляй молбите
ни. Изповядваме Твоето величие, припадаме в умиление пред Тебе и като чедолюбива
и милосърдна Майка дръзновено Те молим: моли Твоя Син и наш Бог да дари на нас,
които много съгрешаваме, искрено покаяние и благочестив живот, за да можем да
вършим всичко, угодно на Бога и полезно за душите ни; да възненавидим всяко зло,
укрепявани от Божествената благодат в нашето благо разположение. А Ти,
непосрамваща наша Надежда в часа на смъртта, дарувай ни християнски край,
безбедно преминаване през страшните въздушни митарства и наследяване на вечните
и неизказани блага на Небесното Царство, та с всички светии непрестанно да
изповядваме Твоето застъпничество за нас и да славим единия Истинен Бог,
покланяем в Света Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.


Молитва втора
Преблагословена Дево Мария, Царице на небето и земята, припадайки пред Твоята
чудотворна икона, с умиление Ти зовем: погледни милостиво на Твоите раби и с
Твоето всесилно ходатайство изпрати потребното на всеки. Спаси всички верни чеда
на Светата Църква, неверните обърни във вярата, старите и изнемогналите подкрепи, младите
възпитай в светата вяра, мъжете насочи към добро, грешниците приведи към покаяние
и чуй молитвите на всички християни, болните изцели, скърбящите утеши, на
пътешестващите помагай. Ти знаеш, Всемилостива, че ние сме немощни, грешни,
уязвявани и нуждаещи се от прошка от Бога, но бъди ни Помощница, та с никакъв
грях на самолюбие, съблазън и дяволска прелест да не прогневим Бога: защото Те
имаме за Застъпница, Която Господ няма да отхвърли. Защото, ако поискаш, Ти
можеш да дариш всичко като благодатен извор на нас, вярно възпяващите Те и
превъзнасящи Твоето преславно рождество. Избави, Владичице, от грехопадения и
беди всички, благочестиво призоваващи Твоето свято име и покланящи се на Твоята
честна икона. Защото Ти с Твоите молитви даром очистваш нашите беззакония, затова
припадаме пред Тебе и пак Ти зовем: прогони от нас всеки враг и противник, всяка
напаст и пагубно неверие; по Твоите молитви дари благовременни дъждове и обилно
плодородие на земята, вложи в сърцата ни Божествен страх за изпълнение на
Господните заповеди, за да поживеем всички мирно и тихо за спасение на нашите
души, за доброто на ближните и за слава на Господа, на Когото като на Творец,
Промислител и наш Спасител подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога,
и във вечните векове. Амин.

Източници:

[1] Акатисти. Книга 1., Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 г.

[2] Уеб-страница: https://arhiereiskopz.com/to-faith/learnings/2649-akatist-na-sveto-rozhdestvo-bogorodichno, заглавие на статията: АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО (arhiereiskopz.com)

[3] Икона: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm, заглавие: Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември • Pravoslavieto.com

[4] Уеб-страница: Акатист на Свето Рождество Богородично | ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ (pravoslavenhram.com)

[5] Уеб-страница, документ: akatist_na_sveto_rozhdestvo_bogorodichno.pdf (ucoz.com)

Житие на свети Серафим Софийски чудотворец

Икона на свети Серафим , Софийски Чудотворец, която се намира в храм "Св. Атанаий" - Варна

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец

Светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски Николай Борисович Соболев е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна. Семейство Соболеви имали дванадесет деца, седем от които починали още в детско-юношеска възраст. Николай бил десетото дете. Голямо изпитание за семейство Соболеви станала внезапната болест на Борис Матвеевич. Когато Николай бил на шест години, неговият баща получил инсулт и 14 години, до самата си кончина, той бил прикован към леглото. Цялата обстановка в дома им била пропита от духа на молитвата и дълбокото осъзнаване на Божия промисъл в живота на човека. Още от ранно детство Николай слушал детегледачката си, как тя срещнала в гората стадо вълци, паднала на земята и зашепнала молитви към Божията Майка дотогава, докато стадото вълци не се отдалечило.
Безспорно е, че изборът на Николай Соболев да поеме по пътя на духовното служение, е бил свързан с майка му, която желаела синът ѝ да стане свещеник. Бъдещият архипастир бил искрено привързан към майка си и се стараел Мария Николаевна винаги да бъде близо до мястото, където той служел.
През 1894 г. Николай Соболев бил приет във втори клас на Рязанското духовно училище, а през 1900 г. – в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 г. Духовният син на архиепископ Серафим, архимандрит Пантелеймон (Старицки), пише, че още в семинарията Николай мечтаел за монашество, обаче не искал да огорчава майка си, която желаела иначе да устрои личния живот на сина си. Но опитите на Мария Николаевна да го ожени, се проваляли.
След завършване на семинарията Николай Соболев не можел да реши, какъв точно път (брачен или монашески, б. р.) да избере. Накрая решили с майка му да отидат в Рязанския катедрален храм, за да се поклонят на чудотворната Боголюбска икона на Божията Майка от село Зимарово, която всяка година за известно време донасяли в Рязан. Но чудотворната икона вече не била в храма –откарали я били обратно в Зимарово. Само че на път за храма те срещнали приятеля на Николай, Михаил Смирнов, с когото споделили своята грижа. „Та ти така добре се учиш и след това какво – да станеш клисар?! Ти трябва да постъпиш в Академията!” – извикал Михаил. Николай отвърнал, че изпитите в духовните академии вече са преминали, а освен това и че съвсем не се е готвил за тях. Миша тогава обяснил, че заради ремонт изпитите на Санкт-Петербургската духовна академия били пренесени за в края на м. август: „Ти си човек дълбоко вярващ – казал Михаил. – Уповавай се на Бога! Самият Спасител ще ти помогне. Заминавай, па макар и без подготовка!”.
Николай възприел думите на Михаил Смирнов като отговор на Божията Майка за неговото колебание. Така въпросът за постъпването му в Духовната академия бил решен.
Но да се постъпи в Академията без подготовка, било много сложно. Нужно било да се държат изпити по догматическо богословие, църковна история, Свещено Писание на Стария Завет, Свещеното Писание на Новия Завет, гръцки и латински език. Затова някои, считайки, че да съхраниш в главата си такъв обем знания е невъзможно, предварително се отказвали от кандидатстване. А Николай имал само десет дни за подготовка. Притежавайки обаче и твърда вяра, бъдещият архипастир заминал за Санкт-Петербург.
С постъпването му в Академията са свързани два интересни случая, които подкрепили бъдещия йерарх във вярата и оставили дълбока следа в неговия живот. Като нямал време да се подготвя за изпита по догматическо богословие, Николай научил само по един изпитен въпрос – „История на догмата за Света Троица”, и силно се молел на Бога да му се падне именно този билет. Светителят по-късно разказвал, че в навечерието на изпита седял в таванската стая на Академията и плачел, искрено просейки Божията помощ. Неговата молитва не останала безплодна. Николай изтеглил именно този билет и благополучно издържал изпита.
Подобна била ситуацията и с изпита по църковна история, за който също знаел добре само един въпрос – „История на арианската ерес след Никейския събор”. Николай Соболев отново се молил цяла нощ и неговата молитва била отново чута: желаният билет му се паднал на изпита.
През време на останалите изпити той вече не дръзнал да прибягва до такава молитва, но те също били издържани от бъдещия архипастир напълно успешно, за постъпване в Академията.
Голям приятел на Николай Соболев през годините на обучение в Академията му бил Иван Федченков, студент в по-горния курс. Впоследствие Иван Федченков приел монашество с името Вениамин, станал епископ, а после и митрополит.
Митрополит Вениамин си спомня, че в Духовната академия всички наричали Николай Соболев „Колечка”. Митрополитът разказва, че това обръщение било свързано с особената доброта, която Николай проявявал в отношението си към своите съкурсници. Той свидетелства, че всички приятелски обичали Николай. При това мнозина даже злоупотребявали с неговата доброта. „Почти никога – пише архимандрит Пантелеймон – не му оставаха за потребление порционите чай и захар, които другарите му безпрепятствено използваха”. Любимо занимание на Николай било свиренето на рояла в семинарската зала и пеенето на молитви, включително и на собствено съчинени.
През тези години с бъдещия светител се случило нещо, което без съмнение, е повлияло на по-нататъшния му житейски път. След завършването на първи курс Николай, заедно с майка си и по-малкия си брат Михаил, гостувал на по-голямата си сестра Варвара. Тя се била омъжила се за началника на железопътната станция Политово. Веднъж, както Николай си лежал в края на гората и се любувал на небето, при него дотичал брат му. „Варя умира” – изплашено завикал той. Оказало се, че от носа на сестра им рукнала кръв, която по никакъв начин не можели да спрат. Напълнили се почти два таса с кръв. Варвара умирала. „Цялата ни надежда е в твоите молитви! – обърнала се майката към Николай, обляна в сълзи – От тук до града е много далече и е невъзможно скоро да извикаме лекар”. Тогава той, както разказвал архиепископ Серафим по-късно, се приближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението веднага се прекратило и сестра му дошла на себе си. Светителят цял живот си спомнял този случай и не забравял всеки път да благодари на Бог за чудото.
Много често по време на учението си Николай Соболев посещавал праведния протойерей Йоан Кронщадски. Последното му посещение било през пролетта на 1907 г. Той, заедно с приятеля си Виктор Раев, присъствал на богослужение в Андреевския храм в гр. Кронщад. В същия ден студентите се молели в олтара на храма.
Архиепископ Серафим по-късно си спомнял как е станало неговото прощаване с кронщадския праведник. „Прощавайки се с нас, о. Йоан отначало благослови Витя Раев, а след това и мен. Витя като заобиколи св. престол и точно вече като се отправяше към арката за изхода от централния олтар, аз се приближих до горното място зад престола на олтара. Изведнъж о. Йоан като мълния се хвърли към мен. Аз се спрях на горното място. Батюшка възложи на главата ми кръстообразно ръце, вдигна очи към небето и с трогателен глас произнесе: „Да почива над Вас благословението Божие”. Веднага почувствах като че ли огнена искра се спусна върху главата ми и стигна до петите ми. Особена огромна радост изпълни моето сърце и цялото ми същество. Аз бях като опиянен и започнах да залитам, страхувайки се да не падна. Целия този ден изпитвах благодатна, особена радост, чувствах се окрилен и сякаш се носех във въздуха”.
През годините на следването Николай Соболев се сприятелил с архимандрит Теофан (Бистров) – инспектор в Санкт-Петербургската духовна академия. Когато архимандрит Теофан създал кръжок за изучаване и тълкуване на светите Отци, Николай веднага се записал в него. Тук се оказали и неговите приятели – Иван Федченков и Виктор Раев. Кръжокът бил наречен в чест на свети Йоан Златоуст и студентите скоро започнали кратко да го наричат „Златоустовски”. Първоначално в кръжока имало само пет човека, но след това броят им се увеличил. Занятията в кръжока се провеждали така: студентите прочитали откъс от някое съчинение на един или друг свети отец, след това се събирали заедно. След прочитането на доклада на някой от студентите, всички останали, заедно с архимандрит Теофан, го обсъждали...

Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

Свв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Гръцка икона.

Житие на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

Свв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Руска икона. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал, че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

- Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.17_Vjara_Nadezhda_Ljubov_Sophia.htm

Успение на св. Иван Рилски

Успение на св. Иван Рилски

 

Тропар на св. Иван Рилски

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението,
образ на утешението от духовното съвършенство,
твоето житие бе равноангелно, преподобни;
пребивавал в молитви, пост и сълзи,
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

 

Успение на преподобни Иван Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Рилският манастирПреподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Успение на свети Иван Рилски

(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25)...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.18_sv_Ivan_Rilski_uspenie.htm