Връзка към статията в сайта dobrotoliubie.com.

Тук предлагаме кратък откъс от статията:

На Света гора се намират около шестдесет-известните чудотворни икони на Богородица, както  византийски така и от по-късни времена в драгоценни обкови, с разнообрази украшения, със сребърни и златни лампади. Пред тези икони, се четат възхитителни акатисти, молебни канони, Богородичник. Горят восъчни свещи и ароматен тамян. Иконите приемат молитви, поклони, земни поклони. Всяка от тях има невероятна история, чудеса, традиции и доказателства. Те се честват с псалми и химни, духовни песни на радост.

Някои от тези икони: «Лавриотиса» – Икономиса на преподобния  Атанасий Атонски, «Кукузелиса», икона на преподобния Йоан Кукузел, велик псалт, когото сама Богородица наградила за неговото чудодейно изкуство. Ватопедската «Виматариса» (Олтарница), иверската «Портаитиса» (Вратарница), хилендарската «Трихеруса» (Троеручица), иконата на Зограф «Акатистна», «Всемилостива Застъпница» манастира Кутлумуш, «Герондиса» Пантократор, дохиарската «Скоропослушница», филотейската «Гликофилуса», «Мировлитиса» (Мироточива) манастир св. Павел, ксенофонтската «Одигитрия», «Антифонитрия» манастир Констамонит, «Достойно есть» Протат. В благочестивите жития на атонските преподобни, събрани в един том, ние виждаме техния живот свързан с Богородица: Гавриил Кареот, чул за първи път ангелския химн «Достойно есть», Гавриил Иверски, намерил в морето чудотворната икона «Вратарница».

Сава Хилeндарски взел от Йерусалим иконата «Троеручица», Дионисий, ктитор на едноименният манастир, намерил иконата « Акатистна». Преподобния Антоний Киево-Печорски от Есфигмен по повелята на Девата се връща в родината си, там да подхранва дървото на монашеството. Симеон Мироточиви бил приканен от Богородица към строителство на неговия манастир. Григорий Палама, по ходатайството на Богородица бил обдарен от Бога с многочислени дарове, в частност, дара на богословието, с помощта на което се борел за православието. Максим Кавсокаливит бил направляван от Богородица към неговата удивителна аскеза. Свети Геронтий Атонски, по своите молитви към Богородица получил източник на прясна вода за своя скит.

Рождество на Пресвета Богородица

The Nativity of Our Most Holy Lady, the Theotokos, and Ever-Virgin Mary

8 септември (21 септември ст. стил) и 9 септември (Зачатие на св. Анна)

Из песнопенията на празника

Тропар, глас 1

Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

Превод:
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm

На рождения ден на Майката Божия да я възхвалим за нейното безкрайно човеколюбие и да й благодарим за неизброимите й благодеяния към нас чрез добри дела и упование на Божията милост!

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Христос Воскресе!

Воистина Воскресе!

Предлагаме на Вашето внимание текста на:

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

Като видяхме Христовото Възкресение,

нека се поклоним на светия Господ Иисус,

Който едничък е безгрешен.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В пресветлия ден на тържеството на нашата вяра, на пълнотата на нашата надежда и неизразимата ни радост поради всепобеждаващата Божия любов, отново се обръщаме към всички вас с пасхалния поздрав:

Христос воскресе!

Тържествуваме и сърадваме, заедно с цялата Божия Църква, на Христовата победа над смъртта и ви призоваваме в този ден към пълнота на радостта, дела на милосърдие и жертвена любов, в стремеж към онази любов, с която и Сам Бог ни бе обикнал, когато заради нас и нашето спасение отдаде Единородния Си Син, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

Тази непознаваща ограничения, всещедра и всепобеждаваща божествена любов, с която Бог създаде света, яви сред нас и Самия Божи Син, Който в послушание към волята на Отца „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (2:8). Ала точно затова „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (2:9-11).

Хилядолетия по-късно ние отново прекланяме колене и изповядваме, че Един е Господ, една е вярата, едно е спасението и че под небето не ни е дадено друго име, с което да се спасим (Деян. 4:12). Вярваме и изповядваме, и се стремим във всеки ден от живота си да подражаваме на Неговата милост, на Неговото човеколюбие и Неговата жертвена любов, която Той ни завеща, казвайки: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан. 13:35).

Тази съвършена любов Той ни показа на Кръста, нея Той очаква и от нас, и за нея най-много ще ни изпитва в Съдния ден, защото там е скрита цялата тайна на нашето богоуподобяване. „Възлюбени – пише в зората на християнството божественият евангелист, – нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7). А „който не люби” – продължава апостолът, – той „не е познал Бога, защото Бог е любов” (4:8). Да имам всичко – казва св. апостол Павел, – „щом любов нямам, нищо не съм” и „нищо ме не ползува” (1 Кор. 13:2-3).

Тази любов е движеща сила не само на откриващата се пред нас Божия свята воля. Тя трябва да бъде такава и за нас, които се стараем да подражаваме и да се уподобяваме на Господа. Да бъде същност и съдържание и на нашия път в следване на Неговите стъпки, в нашето всекидневно вървене, заедно с Него, към Кръста и към Възкресението, в нашето уподобяване на Този, Който в Синовно послушание към волята на Отца претърпя всяко унижение и страдание, и дори позорната кръстна смърт, но доведе докрай Своята богочовешка мисия и ни дарува Своето спасение.

В Неговата битка против силите на злото оръжията Му бяха не божествената власт, сила и мощ, а Неговото божествено смирение и всепобеждаващата Негова любов. Това смирение и тази любов са и нашите оръжия днес, в борбата ни, която „не е против кръв и плът, а… против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Борба, в която всеки ден ние се опълчваме срещу греха в самите нас, за да се покажем достойни за даруваното ни от Господа спасение и в която ние не сме оставени сами, защото с нас винаги е Онзи, Който пръв, чрез победното Свое Възкресение надви изконния враг на човешкия род, и, като се въздигна тридневен от мъртвите, постави така началото на нашето спасение.

Братя и сестри,

Като ученици и следовници Христови, като христоименит род, ние сме призвани всеки ден от християнския си живот да бъдем съучастници в тази Божия победа, всякога да имаме пред очи Възкръсналия от мъртвите Господ и на Него, според силите си, да се стремим – в слово и дело – да подражаваме във всичко, защото Той е залогът и за нашето спасение. Без Своето Възкресение Господ щеше да бъде само един от многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура. Ала Христос е Син Божи и наш Господ. Той е „пътят и истината и животът” (Йоан. 14:6); наш вечен Учител, Наставник и Небесен Господар, Който със Своята самовластна победа над смъртта „разруши преградата”, която ни отделяше от небесата (Еф. 2:14), и Който с любящо сърце продължава да очаква всеки от нас в нашето от Бога дарувано Небесно Отечество, призовавайки ни всеки ден към истинската свобода в Светия Дух (Йоан. 8:32; 2 Кор. 3:17) и към любовта, която ни показа на Кръста.

В тази любов, чрез която се съзижда Тялото Христово (Еф. 4:16) и която апостолът нарича „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14), са целият смисъл и същност и на Новия Божи Завет с човечеството (Йоан. 13:34), и на основаната при съшествието на Светия Дух Църква Христова (Рим. 5:5). А пръв тази любов ни засвидетелства Сам Господ, на Чиято дивна победа днес се покланя цялото творение. Само тя може да осмисли и собствения ни живот, като покрие всеки грях и всяко престъпление против Божията свята воля. За всичко това отново ни напомня днешният пресветъл и тържествен ден. Денят на нашата непосрамена вяра, на нашата светла надежда и на от нищо непомрачимата ни радост.

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН

† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово – Пасха, 16 април 2017 г.

ПОКАЙНА МОЛИТВА "Господи помилуй, Господи прости"

Господи, помилуй, Господи, прости!
Помоги мне, Боже, крест мой донести
Я — великий грешник на земном пути,
Господи, помилуй, Господи, прости!

Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.
И, за нас распятый, много ты терпел.
За врагов молился, за друзей скорбел
Я же слаб душою, телом также слаб,
И страстей греховных я преступный раб.

Я великий грешник на земном пути,
Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
Ниспосли терпенье, радость и покой.
Грешник я великий на земном пути
Господи, помилуй! Господи, прости!
Господи, помилуй, Господи, прости!
Помоги мне, Боже, крест мой донести

Я — великий грешник на земном пути,
Господи, помилуй, Господи, прости!
Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.

И, за нас распятый, много ты терпел.
За врагов молился, за друзей скорбел
Я же слаб душою, телом также слаб,
И страстей греховных я преступный раб.

Я великий грешник на земном пути,
Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
Ниспосли терпенье, радость и покой.
Грешник я великий на земном пути
Господи, помилуй! Господи, прости!

Източник на песента: "Тази песен е написана от един старец от остров Залита"