Света гора като градина на света Богородица

Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

Св. Богородица постоянно е на устата и в сърцето на монасите, към нея те отправят своите най-добри молитви, на нейната личност и благодат отдават тайнствените богородични преживявания на своята вяра и любов. Всичко това са неща, които до голяма степен съществуват в православния живот и предание, но на Света Гора те са уникални и по отношение на изражението, и на интензивността и силата, с която се явяват.

В днешната беседа ще се опитам да опиша донякъде как тези богородични преживявания се раждат в сърцето на светогорския монах, как намират оправдание, как функционират, как се свързват с неговата всекидневна борба и подвиг, как формират неговата духовна персоналност, как се изразяват в неговия най-общ етос. Разбирам, че нещо подобно ще предизвика въпроси или затруднение в душите на тези, които идват от протестантска традиция, но мисля, че с помощта и просветлението от Господа и малко усилие всички заедно ще доближим истината.

Св. Богородица не е плод на църковна емоция или измислица на богословско умозрение, нито само историческа личност, която някога е родила Христос, с което да се изчерпва нейната мисия. Истината за нейната личност се състои в това, че тя всекидневно се явява в живота на Църквата като „жива и след смъртта”. Нейното присъствие е живо в този свят. Богословите обясняват това като учение, а Църквата най-вече го живее като опит. „Под твоя светъл покров никой дошъл не си е тръгнал посрамен, Пречиста Дево Богомайко, но потърси ли благодат, получава полезните дарове в отговор на молитвата”...

текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,18056/view,article/

Иисусовата молитва в нашия живот

Какво означава, когато казваме, че сме християни? Ние не сме просто вярващи и религиозни, тоест, уверени в съществуването на Бог и спазваме определени правила в името на това да угодим на Бога.

Християните са тези от нас, които знаят и изповядват, че Бог е дошъл като човек, който Го е видял с очите на сърцето и на когото благодатта е обявила (вж. Мт. 16:17), че пред нас е Този, Който е създал Вселената и нас, чрез Когото съществува всичко, което съществува, чрез Когото бият сърцата ни и тези на нашите близки; Той е основата на всичко (ср. Йоан 1:3-4).

Виждайки всичко това, непрекъснато Го съзерцаваме, не можем да му обърнем гръб, не можем да се дистанцираме от Него дори за известно време, за да се грижим за нашите дела (още повече, че нашите дела са в Неговите ръце). Освен този прагматичен подход, Той докосва сърцата ни с любов (вж. Откр. 3:20) и ни позволява да преживеем истинския живот (вж. Йоан 10:28) и щастието (ср. Мф. 11: 6). Наред с това, Той ни дава Себе си в богослужението, прави ни част от Себе си (ср. Йоан 6:51) и ни приспособява към благодатта.

С други думи, ние сме християни не заради религиозността, а защото искаме да бъдем с Христос (вж. 1 Кор. 12:2), защото осъзнаваме себе си в единението с Него, като Го следваме в пътя към Него (вж. Йоан 15:18), в приятелство (вж. Йоан 15:14) и братство с Него (вж. Мф. 12:49), като образ и подобие на Бога, като граждани на Небето (вж. Фил. 3:20) Евреи 13:14) и деца на Небесния Отец (ср. Йоан 20:17, 1 Йоан 3:2-3, Евр. 12:6-8, Римл. 8:16).

Като се има предвид това, как може да възникне странният въпрос:

„Могат ли миряните да се молят с Иисусовата молитва?”

В края на краищата, тази молитва е опит да бъдем постоянно с Христос (вж. 1 Сол. 4:17), да Го гледаме и да вървим след Него (вж. Мк. 10:47-52).

Иисусовата молитва е тясно свързана с исихазма (“спокойствие на ума и тялото”). Често се пита колко препоръчителна е тази практика за миряните. Тази формулировка на въпроса е погрешна, доколкото исихасткия начин на живот е един от най-важните фактори в уникалността на Православието. И както ни учи Симеон Нови Богослов:

“Не казвайте: за нас е невъзможно, защото Христос каза Своите заповеди за всички; Той не дава отделни заповеди за монаси и миряни. ”[1]

В гръцката традиция исихазмът сред миряните е често срещано явление и дори има специален термин за него: лъже исихазъм. В четиринадесети век, когато исихазмът е бил догматично потвърден (1351 г.), отците на Църквата са били привърженици на исихазма сред миряните (напр. Св. Григорий Палама, Св. Николай Кавасила).

Във връзка с факта, че в православната традиция исихазмът е необходим и задължителен и за миряните, за учението на Православната църква, че всеки човек, който е кръстен в името на Света Троица и се подчинява на Бог в три ипостаса и една природата влиза в избрано поколение, царство на свещеници, народ свят, особен народ (1 Петр. 2:9). Има други места в Свещеното Писание, където се говори за:

И от Иисуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият из мъртвите и началникът на земните царе, Нему, Който ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници – слава и владичество вовеки веков! Амин. (Откровение 1:5-6);...

Източник:https://dobrotoliubie.com/2019/07/22/%d0%b8%d0%b8%d1%81%d1%83%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%8f-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82/

Източник на снимката: неизвестен, на снимката е Преображенския манастир