Житие на св. Серафим Саровски. Светията, който се обръщал към всички с думите: "Радост, моя!"
Дивният Саровски чудотворец свети Серафим принадлежи към най-прекрасните върхове на многоликата руска светост. Макар да се родил 37 години след преподобни Паисий Хилендарски и 20 години след свети Софроний Врачански, той ни напомня за древните подвижници на Египетската пустиня и за величието на нашия Рилски пустиножител свети Йоан.
Този велик подвижник на ХІХ век се родил на 19 юли 1759 г. в Курск, който още в ХІ век подарил на светата Руска църква преподобния Теодосий Киево-Печерски, един от основателите на руското монашество. Като втори син на строителя Исидор Мошнин и на благочестивата му съпруга Агатия, той получил името Прохор. Надарен с физическа сила, красива външност, бистър ум, прекрасна памет, ангелска кротост и голямо смирение, малкият син на Мошнини още в най-ранното си детство вдъхвал у мнозина увереността, че е определен от Бога за велики дела. Това дълбоко убеждение се засилило още повече при двете чудеса, които спасили необикновеното момче от неминуема смърт. Когато бил на седем години, Прохор паднал от самия връх на високата камбанария и останал невредим, а на десетата си година бил излекуван от болест чрез "Курско-коренната" чудотворна икона на пресвета Богородица. Местният прозорливец, един праведен старец, който носел тежкия и странен за мнозина подвиг на "юродив Христа ради" и много се привързал към чудното момче, казал на неговата рано овдовяла майка:
– Блажена си ти, че имаш такова дете, което един ден ще стане силен застъпник пред Света Троица и горещ молитвеник за целия свят!
Затова и рано изявените стремежи към духовен живот на нейния син не изненадали и не смутили благодарната към Бога майка. Насълзена, Агатия с радост благословила коленичилия пред нея 17-годишен Прохор, който, преди да се запъти за Саровската пустиня, пожелал да се поклони на прочутите киево-печерски светини и да получи благословението и напътствието на всеизвестните тамошни старци. На неговата впечатлителна душа най-силно подействала срещата с прозорливия схимонах Доситей, който се подвизавал като доброволен затворник в Китаевската обител и за когото с положителност се твърди, че бил жена, скрила се от тежки преследвания по този странен начин, който не е единствен в житиеписите на древните Божи угодници. Прозрял у младия юноша бъдещия велик подвижник и чул за намерението му да постъпи в Саров, старецът го благословил и му рекъл:
– Иди, чедо Божие, и пребъдвай там! Това място, с помощта на Господа, ще бъде за тебе спасително! Там ти и ще завършиш земното си странстване. Старай се само да придобиеш непрестанна мисъл за Бога, като постоянно призоваваш Божието име така: "Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай мене грешния!"...
снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/01.02_sv_Serafim_Sarov.htm
Христос се ражда, славете Го! - Песен Първа, Катавасии на Рождество Христово!
Източници: снимка: https://www.facebook.com/divnoediveevo/photos/pcb.1777460995724769/1777458519058350/?type=3&theater
песен: https://www.youtube.com/watch?v=VDRmhBCpGuA
Рождество Христово - православна поезия
Рождество Христово
Ехти камбанен звън във всемира,
картина свята се пред нас разкрива.
Звездата Витлеемска осветява пътя тесен,
ангелите славят Бога в единна песен.
Тази нощ се случи чудо в пещерата,
с небесна светлина обсипа се земята.
Дева свръхестествено роди Младенеца,
по промисъла Божи на Твореца.
Небето и земята Му се поклониха,
подаръци на Господ подариха.
Рождествената нощ - време на чудесата,
те оживяват в чистотата на душата!
Рождество
Чуй камбанен звън във целия Всемир,
Ангелите хвалят Господа безспир.
Божият Син се роди във Витлеем,
днес празнуваме рождения Му ден!
Чудна звезда изгря за Богомладенеца на небето,
и с небесна светлина изпълва ни сега сърцето.
В този ден на Бога с благодарност да се поклоним,
с добри дела в яслата при Него да се подслоним.
Бяла приказка
Рождествена елха блести като звезда,
води ни в една бяла приказка.
Навън е тишина, вълшебна красота,
земята е покрита с бяла пелена.
Часовникът отмерва как времето лети,
спомени редят се като тухли на стени.
Небесно тържество с ангелския хор
слиза на земята, гали ми душата.
Камбаните звънят, вселената ликува
навсякъде ехти – Бог се роди!
Той ни подари бяла приказка,
в която да живеем и да станем по-добри.
Източници:
текст: Цветелина Гергинова
снимка:https://www.bogonosci.bg/%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%89%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0/
Житие на Св. Игнатий Богоносец, детето, което Господ Иисус Христос взел на ръце в Себе Си.
Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.
Св. Димитрий Ростовски
Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло. Твърде вероятно е да е юдей, тъй като от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан или Павел, който вероятно го е кръстил. Според благочестиво предание той е онова дете, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал:
"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Мат. 18:2-5)
Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на "Мъченичеството на Свети Игнатий" той е бил "ученикът на Свети Йоан". Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.
Свети Игнатий бил епископ на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил "мъж апостолски във всичко" и че "грижливо управлявал църквата в Антиохия", както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.
Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.
През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим, разкъсан от зверове.
Свещеник Дончо Александров
Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.20_sv_Ignati_Bogonosec.htm