Свети Николай Мирликийски и две от неговите чудеса.
СВ. НИКОЛАЙ – ПОМОЩНИК И ЗАКРИЛНИК НА СЕМЕЙСТВОТО И ДЕЦАТА
В чест на 6 декември - деня на св. Николай Мирликийски Чудотворец - публикуваме две малко известни в България чудеса на светеца, които са се случили в по-късно време спрямо епохата, в която той е живял (ок. 270-346 г.). Св. Николай не спира да е наш молитвен застъпник пред Бога, наш верен помощник в изпитанията, пример за вярност към Господа, Църквата и Православието, образец на любов към човеците, свидетелстващ с живота и чудесата си за силата на Божията благодат, която се дава на чистите и смирените по сърце. Св. Николай е доказателство за живата и неразрушима връзка между небесната и земната Църква. Това ни вдъхва увереност в съществуването на вечния живот и още по-силен стремеж към благочестие в земния ни път. По молитвите на св. Николай Мирликийски и със силата на Христовия Кръст да се подвизаваме, за да станем по милостта Божия сънаследници със светиите в Божието царство!
Спасението на младенеца в река Днепър
Жители на гр. Киев, плувайки нощем с лодка по река Днепър от Вишгород към Киев, се унесли от умора и майката изпуснала младенеца си във водата. Съсипани от мъка, родителите призовали св. Николай Чудотворец и попросили неговата милостива помощ. В същата нощ служители на киевската катедрала „Св. София" открили дете - цялото мокро, но живо, да лежи пред храмовата икона на светителя Николай.
За това съобщили на митрополита, който заръчал вестта за намереното дете да се разпространи по целия град. Родителите на младенеца скоро били открити и, за тяхно и всеобщо изумление, разпознали в момченцето своя потънал син. От този момент нататък иконата, пред която той бил намерен, започнала да се нарича „Св. Николай Мокри".
Чудото станало толкова известно и предизвикало такова благоговение сред вярващите, че в цяла Украйна и Русия има храмови изображения на тази спасителна помощ, оказана от св. Николай на скърбящите родители. Тази иконографска сцена може да бъде видяна днес дори и в далечния скит „Св. Николай", който се намира в Северната Св. Гора - островния монашески архипелаг Валаам (Русия).
Избавление на отрока от потъване
Един благочестив мъж усърдно се молел на св. Николай, за да освободи от безплодие жена му и да им дарува чедо. Съпругът обещал, че ако придобие дете, заедно с него ще донесе в храма на св. Николай златен съд в израз на признателност. Молитвата му била чута от светителя и в скоро време им се родил син. Изпълнявайки своя обет, щастливият баща дал на един златар много злато и му поръчал да направи от него изкусен съд за Чудотвореца и благодетеля на семейството му. Но когато съдът станал готов, бащата толкова го харесал, че му се приискало да го запази за себе си, а за светеца поръчал изработването на втори съд. Първия задържал за дома си, а с втория заедно със сина си тръгнал да го занесе в храма на св. Николай. Трябвало да пътуват по море. По време на плаването им потрябвала вода и бащата казал на сина си да вземе приготвения съд и да почерпи вода от морето. Изпълнявайки волята на баща си, отрокът заедно със съда паднал в морската бездна и потънал заради неизпълнения първоначален обет на своя баща.
Бащата бил съсипан, но продължил пътя си и, пристигайки в храма на светител Николай, поставил пред неговата икона втория съд. Но на два пъти съдът бил захвърлян от невидима сила в средата на църквата. Всички присъстващи били поразени от случващото се, не разбирайки неговото значение. Но внезапно в центъра на храма застанал отрокът, държейки в ръцете си първия по изработка съд, оригиналния дар за светеца, и засвидетелствал на всички, че бил съхранен от удавяне в морето благодарение на Христовия угодник св. Николай Чудотворец! Въздавайки благодарение Господу, Който дивно се прославя в Своите светии, бащата подарил за употреба на свето-Николаевския храм и двата съда, а след това благополучно се завърнал със своя син у дома!
Светителю, отче свещеноначалниче Николае, моли Бога за нас и нашите семейства! Амин.
Източник: https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=646
Света великомъченица Екатерина - мъдра изобличителка на езическата ерес.
В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрости красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.
Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.
В околностите на града по него време се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:
- Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!
Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.
- Истина е – отговорил старецът. – При това Той има такива съвършенства, които е невъзможно да се опишат.
- А чий син е тоя момък, когото ти тъй хвалиш? – попитала девойката.
- Той няма баща на земята – казал пустинникът. – Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и светост се удостоила да бъде майка на такъв син. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.
Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.
Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", прибавил старецът.
... прочетете повече от източника на тази статия:
http://www.pravoslavieto.com/life/11.24_sv_Ekaterina.htm
Свети Архангел Михаил - вожд на небесното войнство
Самото име на св. архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава "кой е като Бога". Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората. Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
Архангел Гавриил обикновено се явява на праведниците като възвестител на велики и радостни събития, засягащи Божия народ (Дан. 8:16, 9: 21; Лук. 1:19-26). В книга Товит архангел Рафаил говори за себе си: "Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия" (Тов. 12:15). Оттук е възникнало убеждението, че на Небето има седем архангели, един от които е архангел Михаил. Архангел Михаил е наречен в Писанието "княз", "водач на войнството Господне" и е описан като главен борец срещу дявола и беззакониято на хората. Поради това Църквата го нарича "архистратиг", т.е. пълководец, водач на небесната войска...
Източници:
фото: http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm
Обновление ( православна поезия)
Обновление
Светията ме гледа от иконата с поглед благ,
а навън е така красиво, падна първия сняг.
Душата ми терзае се от пороци на света,
отивам пред лика на св. Мина да се спра.
Изповедта пред Бога ме очиства от греха,
дава ми нови сили, напред да продължа.
За ближните се моля и болката ми секва,
а светецът в тишината ми прошепва:
„Не бой се, бърз помощник съм за всеки,
и ще те пазя от неправилни за теб пътеки“.
Тръгвам си от храма, обновена и щастлива,
знам, че щом Бог е с мен, светлина ще има!
Източник: текст: Цветелина Гергинова
фото: личен архив