"Зов", "С крилете на вярата" - православна поезия за св. Серафим Саровски
Зов
Саровска лес облечена в мистерия и нежност, в красота.
Обгръща ни с духовна светлина и гали с детска чистота.
Издига се високо там Серафимо-Дивеевския манастир,
душата ми лети нататък ден и нощ в молитвения зов безспир.
Пред мощите на свети Серафим отдавна искам да се поклоня
молитвата си искрена със вяра и надежда да му поднеса.
В канавката да стъпя и Богородица да ме благослови.
И този спомен да живее в сърцето ми през всички мои дни.
Камъкът, на който молел се е хиляда дни и нощи свети Серафим
да го докосна мислейки си за неговия подвиг свят и неоспорим.
А после в Серафимовия извор с жива вяра ще се потопя
и ще изляза благословена със здраве, в мира Божи ще се обновя.
Моля те преподобни Серафиме, Господа горещо да помолиш ти
да ми даде тази радост да стигна до Дивеево в бъдещите дни.
Като птица освободена от клетка там с молитвата ще полетя
всички скърби и неволи на теб Саровски чудотворче ще ти споделя.
Ти чуваш моите молби и в България и често близо си до мен
и молиш Господа да ми помогне и всеки мой грях да бъде победен.
Пред твоите мощи отче Серафиме по неведом път ти ме заведи,
и с благия си поздрав: „Радост моя” ти светло бъдеще ми подари!
С крилете на вярата
Ето с криле на вярата пренасям се в Саровската лес.
Красиво е като в приказка и светло в душата ми днес.
Виждам вековна букова лес лежаща в Божия тишина.
Китни полянки с билки и горски цветя, девствена красота.
Колибката Серафимова там стои скрита от светска суета.
Градинка със зеленчуци има си той, наблизо клокочи река.
Саровка се казва и закачливо тече, радвам се като дете.
Възкресните камбани навсякъде звънят, Бог в дланта Си ме взе!
Тук върху камък благият Серафим нечуван подвиг предприе.
Хиляда дни и нощи с Божия помощ моли се на колене.
Вървя с молитвата за ръка, виждам прегърбен стареца благ.
Погледна ме с радост усмихнат, да го последвам даде ми знак.
Заведе ме той на полянка и седнахме под слънчевото небе.
Каза ми-„Радост моя, Христос възкръсна! И ти си негово дете!
Когато в сърцето цари умиление, Бог пребъдва в нас,
придобий мирен дух и хиляди ще се спасят наоколо тоз час”.
Внезапно в благодатния разговор мечока Миша при нас дойде.
Старецът каза му ласкаво от гората скоро нещо да донесе.
Убогият Серафим помаза ме с елей , сухарчета ми подари.
После той изповяда ме и Господ от греховете ме освободи.
Неземна радост обзе ме, чувствах, че като птица волно ще полетя.
Сърцето пълно е с мир, на всички обидили ме мога да простя!
След малко мечката върна се и подаде на стареца пита с мед.
Чудо неземно как святостта преобразява звяра и всичко навред!
Старецът хвана ме за ръка и в целебния извор ме потопи.
Каза през очите на вярата да видя, че днес Господ ме изцери!
Възкресната радост в душата да не угасва през всичките ми дни.
Молитва идваща от чисто и смирено сърце Бог ще благослови!
Източници:
текст: автор Цветелина Гергинова
снимка: https://www.diakonia.bg/%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B2/