. Рождество на св. Йоан Кръстител. Еньовден и свързаните с него усеверия.
„Неплодна преди, днес тя ражда Христовия предтеча и той е изпълнение на всяко пророчество. Защото Този, за Когото пророците проповядваха[1], на Него той възложи ръка в Йордан и се яви на Божието Слово пророк, проповедник и едновременно с това – предтеча.” (Кондак на празника)
На този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който е бил повече от пророк (според свидетелството на Самия Господ) и е имал заповед да приготви пътищата Господни (Мат. 3:3). Народът нарича този празник „Еньовден” (Еньов = Йоанов), а ето кратко описание на събитието, което празнуваме.
Праведните съпрузи Захарий и Елисавета, въпреки че живеели според Господните наредби, оставали бездетни до дълбока старост. Те горещо се молели на Бога да им даде рожба. И когато веднъж свещеник Захарий принасял кадилна жертва в храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен” (Лука. 1:13-17).
Наистина, св. Йоан Предтеча е най-големият от пророците и ние, християните, подобава да се обръщаме със смирени молитви към него, защото великият Кръстител има голямо дръзновение пред Господа.
Но ето какво четем в писанията на някои съвременни електронни сайтове, посветени на „Еньовден”, от които все по-явно вее полъхът на древното езичество (но вече в нова, по-добре излъскана опаковка). Макар и да присъства мъдрият призив да се вгледаме в себе си и да си дадем равносметка за извършеното, но всичко останало е пропито от окултния дух на Ню ейдж движението: „...Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък... На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.”[2]
С други думи, цветя и рози навсякъде, ние почтително се усмихваме на „Слънцето”, енергията автоматически ни изпълва, и въобще – щастие без край. В този случай, обаче – езичество без край.
Суеверни предания и нечестиви гадания. Според езическото поверие, когато слънцето изгрява на Еньовден, то „трепти” и „играе” и който видел това, щял да бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябвало да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразявала ли се тя цяла, човекът щял да бъде здрав през годината, а очертаела ли се наполовина – щял да боледува. А която мома първа видела слънцето – „ще има пари и от здраве няма да се отърве”.
Още се вярва, че преди да тръгне към зима слънцето се „окъпва” във водоизточниците и прави водата лековита. А и росата пада с особена „магическа сила”, „затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.”
При залез слънце срещу Еньовден се взима „мълчана вода” (т.е. налята и носена при пълна тишина, „за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила”) от чист извор. А през самата нощ не бива нито да се пие вода, нито да се налива. Който пере на този ден, се разболява. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък...
Източник: https://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2115:24-7&catid=100&Itemid=346
Нека ние, православните християни, на които е даден бисерът - светата православна вяра - да не се поддаваме на езически вярвания, но да пазим сърцето и ума си чисти от заблудите. Особено на този празничен ден да тачим паметта на св. Йоан Кръстител, който е отстоявал истината дори до смърт, като се придържаме и ние твърдо към светилото на истината - светата православна вяра, и с това да даваме добър пример и на другите хора около нас.