НЕДЕЛЯ НА СВ. ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ
Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днешният празник по преимущество принадлежи на светите жени. Наскоро чух една сестра да казва: „Това е нашият празник“. Какво велико заблуждение! Ако наистина е така, то празникът принадлежи не на всички жени, а само на онези, които са мъдри. В днешния ден не възпоменаваме всички жени, живели през земния живот на Иисус Христос, а само онези, които Му служели, които Го следвали, които не Го оставили дори в ужасните минути на Неговите страдания и смърт.
Днес празнуваме паметта на онези жени, които в часа на погребението на своя Господ и Учител гледали, де Го полагат (Марк. 15:47). И когато Неговото пречисто тяло било положено в гроб, а входът му запечатан с камък, те не си тръгнали, а останали, седейки срещу гроба (Мат. 27:61). Те отишли там, движени от велика любов към своя Учител, за да могат дори и в този последен час да Му служат и по иудейския обичай да помажат тялото Му с аромати. Когато не успели да изпълнят своето намерение, те се върнали у дома си и преди да настъпи следващия ден, приготвили благовония и миро (Лук. 23:56), за да могат след края на съботния отдих, на зазоряване в първия ден на новата седмица, да отидат отново до гроба и с аромати да помажат тялото на Иисус. И те наистина отишли „в първия ден на седмицата“, много рано, „докле беше още тъмно“ (Иоан. 20: 1); отишли, макар да знаели, че входът е преграден с камък и че не е по силите им да го отместят; отишли, без да разсъждават, движени от вяра и любов към Разпнатия, и заради тази своя любов получили великата радост на първото благовестие за Неговото възкресение.
Това е техният празник, на светите жени-мироносици, а заедно с тях и на останалите евангелски жени, които в дните на земния живот на Иисус Христос с вяра и любов пристъпвали към Него, с молитва падали в нозете Му и получавали изцеление и прошка на греховете си. Ето кръвоточивата, която вярвала, че е достатъчно само да докосне края на Иисусовата дреха, за да получи изцеление (Мат. 9:20-22); ето жената хананейка, чиято дъщеря била изцелена според вярата ù (Мат. 15:21-28); ето грешницата, която донесла миро в дома на фарисея, за да помаже нозете на Спасителя Христос (Лук. 7: 37-50).
И най-сетне това е празник на всички онези жени, живели в Църквата в други времена, отдали на Господа всичко, което имали, служили Му от своите имоти и най-вече принесли Му в дар всички добри и прекрасни неща, с които Бог е надарил женската душа.
Наистина, това може да бъде и наш празник, ако в своя духовен живот ние следваме стъпките на тези велики жени.
Вие знаете, че всеки, който иска да служи на Христос, преживява в живота си съблазни и изкушения. Св. апостоли също преминали през големи съблазни и претърпели изкушенията на гордостта, страха и унинието. Спомнете си как апостолите спорели помежду си кой от тях да бъде пръв в царството небесно (Мат. 20: 20-28); (Марк. 10:35), спомнете си за отричането на Петър (Мат. 26: 69-75), за предателството на Иуда (Мат. 26: 14-16), и накрая, за това как „най-добрите апостоли“ били налегнати от сън и не останали будни с Христос нито на планината на Преображението, нито в часа на Неговата пламенна молитва в Гетсиманската градина. И ако апостолите имали такива изкушения, то навярно още по-големи изкушения се наложило да преживеят жените, които Го следвали. Светите евангелисти не ни разказват за тях, защото в Евангелието те споменават единствено онова, което сами са видели или чули.
Трудностите и изкушенията, през които преминали св. жени, както и всички жени, желаещи да служат на Христос, значително се различават от трудностите на св. апостоли и това до голяма степен се дължи на своеобразието на женската душа, която се различава от душата на мъжа. Това е така, защото жената възприема явленията в заобикалящия ни свят по различен от мъжа начин. Умът на мъжа обхваща същността на събитията, той е склонен да обобщава житейските явления и да основава своите действия върху резултатите от това обобщение. За разлика от мъжа, жената има способността да вижда отделните детайли на всяко дело или събитие, а във всеки човек да обръща внимание главно на индивидуалните особености, често дори на някои дребни детайли, които мъжът нерядко ще подмине, без дори да забележи. И това до голяма степен се обяснява с факта, че в своя подход към живота и към хората жената влага много повече чувства и душевна топлота, отколкото мъжът...