Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издали вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

– Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

– Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

– Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен:

– По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

Диоклетиан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
На другия ден Диоклетиан го повикал и попитал:

– Разкая ли се, Георги?

– Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклетиан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

– Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклетиан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

– Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина..

Източник:

текст: https://www.pravoslavie.bg/...

икона: https://bg.wikipedia.org/wiki/...