СВ. РАВНОАПОСТОЛНА НИНА, ПРОСВЕТИТЕЛКА НА ГРУЗИЯ
Родена в Кападокия в края на трети век, св. равноапостолна Нина (или Нино – на грузински) е била единствената дъщеря на римския военачалник Забулон и съпругата му Сузана. По бащина линия тя е сродница на св. Георги Победоносец, а по майчина – на Йерусалимския патриарх. Когато св. Нина била на дванадесет години, семейството пътували за Йерусалим, където с благословението на патриарха баща й станал монах; майка й станала дякониса; а св. Нина станала духовно чедо на Нианфора, благочестива възрастна жена. Под нейно ръководство св. Нина бързо научила правилата на вярата и благочестието.
На четиринадесет години св. Нина узнала от Нианфора къде се намира хитона на Христос. Св. Нина разбрала, че такава велика светиня не би могла да бъде загубена. Нианфора й казала, че хитонът Господен се намира в Иверия (днешна Грузия) – земя, която все още не е напълно просветена с вярата. Когато апостолите хвърлили жребий, за да определят кой къде да проповядва, на Пресвета Богородица се паднала Иверия, но впоследствие Тя е насочена към друга земя (т.е. Света гора – Атон. Св. архангел Гаврийл Й се явява и Й казва, че мястото, което Й е предназначено не е Иверия, а полуостров Атон – бел.прев.) и е била сигурна, че някой друг по-късно ще просвети Иверия. След дълга молитва към Пресвета Богородица, св. Нина заспала и по време на сън й се явила Божията Майка и я призовала да проповядва Евангелието в Грузия. Пречистата Божия Майка и Дева Мария уверила св. Нина, че ще я защитава и като залог й оставила кръст от лозови пръчки.
Патриархът, нейният чичо, се зарадвал от новината за видението й. Той с нетърпение й дал благословението си. Когато дошло времето за нейното заминаване, патриархът завел св. Нина в църквата и до светия олтар й възложил ръце на главата й, молейки се със следните думи:
„Господи Боже, Спасителю наш! Като оставям тази млада девица да тръгне да проповядва Твоето Божество, аз я предавам в Твоите ръце. Благоволи, о Христе Боже, да бъдеш неин Пазител и Учител навсякъде, където тя проповядва Твоето Евангелие и дай на думите й такава сила и мъдрост, че никой да не може да й противостои. А Ти, Пресвета Владичице Богородице и Дево Мария, Помощница и Застъпница за всички християни, облечи тази девица със силата Си срещу всички врагове, видими и невидими, която си избрала да проповядва Евангелието на Твоя Син и наш Бог сред езическите народи. Бъди винаги за нея щит и непобедима стена и не я лишавай от Твоята благодат, докато тя не изпълни Твоята свята воля.“
Св. Нина се срещнала със св. мъченица Рипсимия (девица от благороден род) и нейните в Христа сестри – девици, които пътували за Грузия, за да се избавят от преследването на Диоклетиан. По-късно всички, освен св. Нина, били измъчвани и убити мъченически в Армения, след като св. Рипсимия отказала да се омъжи за цар Тиридат.
Живейки като странница, благодарение на Божията благодат и чрез помощта на непознати, св. Нина веднъж, вървейки по пътя, се изморила. Тя решила да почине и във видение видяла Господ Иисус Христос, който й подал свитък на гръцки език, който тя прочела, след като се събудила. На свитъка било написани следните цитати от Светото Писание:
- „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши“ (Мат. 26:13).
- „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28)
... прочетете повече тук:
Св. патриарх Евтимий Търновски
Кратко животоописание
"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба" (Св. Евтимий Търновски).
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.
Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.
Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.
Паметта на патриарх Евтимий се чества на 20 януари.
Източник: сайт Pravoslavieto.com
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски
Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски.
Той се родил около 1327 година в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски. В Кефаларския (сега Килифаревски) манастир около 1350 година Евтимий толкова напреднал в духовния аскетически подвиг, че св. Теодосий го определил за иконом на манастира си и за свой пръв помощник, а самият той се уединил в гората на безмълвие (исихия). Там всеки ден привечер Евтимий бил длъжен да ходи с доклад, като давал знак за своето приближаване с чукане в клепало. Една вечер обаче на неговия клепален звън Теодосий не отговорил. Изплашен, Евтимий се втурнал да види какво се е случило с неговия старец. Той го видял да стои като огнен стълб в своята богосъзерцателна молитва. Това видение било от голямо значение за личната духовна опитност на Евтимий.
Когато през 1363 г. св. Теодосий заминавал за Цариград, той взел със себе си четирима от своите ученици, между които на първо място Евтимий. Изтощен от някаква дълговременна тежка болест, Теодосий умрял много скоро след пристигането в патриаршеския манастир "Св. мъченик Мамант". Тогава Евтимий минал в знаменития цариградски манастир "Студион", където бил на голяма почит от страна на благочестивия народ. Това е важно свидетелство за неговата висока духовност още на оная му възраст.
Но прогонен от опасната за аскета – разслабваща и възгордяваща – народна почит, той заминал за Атон, и то в лаврата на св. Атанасий Атонски, несъмнено поради духовната си близост с учителя на неговия учител, св. Григорий Синаит, който се подвизавал в същата обител, преди да основе своя манастир в Парория (планинска област на границата между България и Византия). Наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе и обследван лично от сребролюбивия византийски император Иоан V Палеолог, Евтимий макар и невинен бил заточен на остров Лимнос.
Освободен от заточението, отегчен от злите сплетни и обхванат от родолюбиво чувство, той се прибрал в българския Зографски манастир, откъдето най-после, след седемгодишно странстване, през Цариград и Несебър се завърнал в родината си в 1371 година. Но неговата пустиннолюбива душа не пожелала да остане в шумната столица, затова той си избрал една пещера за жилище на десетина километра от града по течението на река Янтра и построил църква "Св. Троица". Скоро се събрали около него ревностни ученици и се образувал цял манастир...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm
Кръщение Господне – Богоявление
На този голям Господски празник отбелязваме началото на общественото спасително дело на Иисус Христос. Бог се явява на хората, като им показва, че е Един по същество, а троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети.
Датата 6 януари е избрана от древни времена, за да замени езическия култ към зимното слънцестоене. Вместо да се покланят на слънцето, хората са просветени и почитат Истинския Бог, Иисус Христос – Слънцето на правдата.
| „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ |
Свети Йоан Предтеча
По време на царуването на римския император Тиберий, в Йорданската пустиня започнал да проповядва свети Иоан Кръстител. Той бил синът на праведните Елисавета и Захарий и още от детството си заживял в пустинята, като постоянно се молел и строго постел – хранел се само с диви скакалци и див мед. Господ бил избрал праведника Иоан да просвещава и подготвя хората за скорошното явяване на дългоочакваният Спасител. Затова Иоан е наречен още Предтеча (който първи да възвестява), „най-голям между родените от жени”, и „последният старозаветен пророк“.
Когато евреите го питали той ли е Христос, Иоан им казвал: “аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен” (Иоан 1:23) и „покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2), т.е. всички да се приготвят да посрещнат Христос чрез покайно кръщение. Свети Иоан искал покаянието да бъде искрено, а хората наистина да поправят живота си и да вършат добри дела. Тогава той ги кръщавал в река Йордан – потапял ги във водата и възлагал ръката си върху главите им. Това означавало, че както тялото се измива от водата, така и човешката душа, след като се покае за греховете си и повярва в Спасителя, ще бъде очистена от Христос от всички грехове.
Свети Йоан предупреждавал хората: „аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ (Мат. 3:11). Това значи, че кръщението, което ще установи Спасителят, ще изгори греховете на каещите се като огън, и ще им дарява даровете на Светия Дух. И наистина, преди да започне обществената Си проповед, Господ Иисус Христос също дошъл от Назарет до река Йордан, за да се кръсти от свети Йоан.
Празничен тропар:
Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан,
откри се поклонението на Светата Троица;
защото гласът на Отца свидетелствуваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син;
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тези слова.
Христе Боже наш, Който се яви и просвети света, слава на Тебе!
Кръщение Господне или Богоявление
Спасителят, Който винаги се старал да изпълни всичко в Закона Божий и да даде пример на хората, изчакал да навърши 30 години, преди да започне да проповядва. Тази възраст била необходима според еврейския обичай за всеки свещеник или учител. Самото Кръщение е толкова важно събитие, че е описано и от четиримата евангелисти, светите Матей, Марк, Лука и Иоан. Ето какво ни разказва свети Матей:
„А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Мат. 3:1-17)...
Страдание на свети първомъченик и архидякон Стефан
Когато нашият Господ Иисус Христос, след извършването на тайнството на нашето спасение, Се възнесъл на небето и изпратил от Отца върху апостолите Светия Дух във вид на огнени езици[1] и първенстващата Църква (Иерусалимската) започнала да се увеличава, скоро между християните елинисти[2] възникнал ропот против християните евреи. Тук се разбират не тези елини, които се покланяли на идолите и които Свещеното Писание обикновено наричало езичници. По това време езичниците още нямали достъп до вярата в Христа и не им било проповядвано словото на спасението; дори след убийството на архидякон Стефан, дълго време след това езичниците не били допускани в събранията на верните. Първият християнин от езичниците бил Корнилий стотник[3], но едва свети Петър го кръстил и християните от обрязаните иудеи възнегодували за това, че Петър е ходил при необрязани и роптаели против него дотогава, докато той не им разказал за видението, което имал – за платнището, спуснатo от небето[4]. Тогава те се успокоили и прославили Бога, казвайки:
– И тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
И така, по времето на свети Стефан срещу евреите роптаели не елини от числото на езичниците, а такива, които също били от евреите и пазели същия закон, даден от Моисей, но били разпръснати по различни страни (както и свети апостол Иаков пише в посланието си: “праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато”[5], и били усвоили елинския език (но не и вярата и нравите); затова и тези, които живеели в Иерусалим, ги наричали елинисти. По подобен начин се изразява и Златоуст: “Предполагам, че елинистите, за които се говори в книгата “Деяния на светите Апостоли”, са говорещите на елински и са били наречени така само защото говорели на гръцки, бидейки евреи.” Та между тези елинисти християни възникнал ропот против християните иерусалимски евреи, ропот за това, че вдовиците на елинистите били пренебрегвани при всекидневното определяне на служенията: или им определяли по-нисша работа, или им давали по-малка и по-лоша част от храната и дрехите.
При това положение на нещата, светите дванайсет апостоли свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали:
– “Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”[6].
Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.
Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, понеже имената им не са еврейски, а елински. От тях Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господа с името Павел към вяра и към апостолско служение. А Павел бил родом от киликийския град Тарс[7]. Седемте мъже, определени да служат на бедните вдовици, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят.
Избраниците били заведени при апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители).
Първи между тях бил Стефан, изпълнен с вяра и сила, и затова бил наречен архидякон. С Божията благодат той вършел много знамения и чудеса сред верните; а ако в Свещеното Писание не се споменава нищо за чудесата му, това никак не е чудно, тъй като и за делата на Самия Христос Господ е казано, че “ако би се писало (за тях) подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги”[8]. Впрочем с пълно основание може да се каже, че свети Стефан, подобно на старшите апостоли, е възлагал ръце върху болни и те ставали здрави. Освен това той бил мъж силен словом и делом, верните утвърждавал във вярата, а неверните иудеи изобличавал, доказвайки им от Закона и Пророците, че те несправедливо, поради завист, са убили Сина Божий, Месията, очакван от толкова векове. И когато веднъж между иудеите и фарисеите, и садукеите, и гръцките евреи се разгорял спор за нашия Господ Иисус Христос, и едни казвали, че Той е пророк, други – че е измамник, а трети – че Той е Син Божий, свети Стефан, като се качил нависоко, започнал да благовести на всички за Христа Господа, като казал:
– Мъже братя! Защо се засилва раздразнението между вас и целият Иерусалим се разделя на партии? Блажен е този от вас, който е повярвал в нашия Господ Иисус Христос, защото Той, за да ни освободи от греховете ни, слезе от небесата и се роди от Пресвета и Пречиста Дева, избрана преди създаването на света. Той прие върху Себе Си и понесе нашите немощи и недъзи, на слепите даруваше зрение, прокажените очистваше, бесовете изгонваше...