Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски

Св. Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски

 

Кратко животоописание

Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.

Св. Димитрий Ростовски

Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло. Твърде вероятно е да е юдей, тъй като от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан или Павел, който вероятно го е кръстил. Според благочестиво предание той е онова дете, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Мат. 18:2-5)

Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на "Мъченичеството на Свети Игнатий" той е бил "ученикът на Свети Йоан". Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.

Свети Игнатий бил епископ на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил "мъж апостолски във всичко" и че "грижливо управлявал църквата в Антиохия", както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.

Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.

През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим, разкъсан от зверове.

Свещеник Дончо Александров



Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски.
Стенопис в манастира Панагия Сумела (Sumela Monastery) в Турция. Снимка: www.byzantion.ru.

Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец


Св. Игнатий Богоносец. Икона в храм "Свети Седмочисленици" в София. Снимка: Елка Йончева, www.bnr.bg Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже тържествата били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.20_sv_Ignati_Bogonosec.htm

Житие на св. всехвален апостол Андрей Първозвани

Св. апостол Андрей Първозвани, гръцка икона. Източник: synaxaristis.googlepages.com

 

Житие на свети апостол Андрей Първозвани

Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци". От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.

Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с пет хляба (Йоан.6:5 - 13). Андрей с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата съдба на Църквата и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света (Марк. 13:3). Той заедно с Филип казал на Иисус, че някои елини желаят да го видят, и чул думите на Спасителя: Дошъл е часът да се прослави Син Човешки (Иоан.12:22).

След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, където св. Андрей пристигнал със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели ужасно гонение от юдеите, които със злоба видели, че Христовото учение печели много последователи. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тъмница, били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Но изцереният чрез чудесно явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, продължил проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона.

Св. Андрей проповядвал усърдно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички.

Св. апостоли, пръснати по цял свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на друг успеха на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължаване на трудовете и след това предприемали нови пътешествия. Заедно със св. Йоан Богослов ап. Андрей посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. апостол привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: "Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостивия Бог, и Той говори чрез твоите уста!" Св. апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговото престояване там.

По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север - за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.

След това трудно пътешествие ап. Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали близо до Черно море. Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години дошъл до гр. Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя, която апостолът изцерил от тежка болест, и братът на управителя – философът Стратоклий. Сам управителят Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).

Апостол Андрей Первозвани. Ростов. XV век. Източник: rus-sky.comСлед връщането си в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в семейството му. Пламнал от гняв, той започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей смело се застъпил за християните. Той казал на Егеат: "Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!"

Управителят започнал да хули Спасителя и Неговото учение.

- За това лъжливо учение – казал той – юдеите разпнаха на кръст твоя учител Иисус.

- О, да искаше ти да разбереш тайната на Кръста! – се провикнал Андрей. – Не против волята Си, а доброволно пострада на него нашият Спасител, за да изкупи своите люде.

- Удивлявам се – казал управителят – как ти можеш да вярваш в един човек, който по какъвто и да било начин – доброволно или неволно – бил прикован на кръст!

Ап. Андрей започнал да слави Господа и обявил на Егеат, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господне.

- Поради своето безумие ти хвалиш кръста – казал Егеат – и поради дързостта си не се боиш от смъртта.

- Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта – отговорил Андрей.

Управителят настоявал Андрей да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна смърт в случай на непослушание. Светият апостол останал непреклонен и Егеат заповядал да го затворят в тъмница.

Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, обкръжили тъмницата и искали да ги видят, но тъмничните врати били заключени. Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезли, и св. апостол се молил заедно стях и беседвал с тях като поскал вино и хляб, той извършил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и след това ръкоположил Стратоклий за епископ. Християните били в голямо вълнение. Те искали да убият Егеат и насила да освободят ап. Андрей.

Но той ги сдържал:

"Не обръшайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж! Не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови да понесете изпитания и страдания като добри Христови войници".

Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и беседа с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с къстно знамение отново заключил тъничните врати. ...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.30_sv_ap_Andrey.htm

Свети великомъченик Мина Котуански

https://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/images/chora/1/11.11_sv_Menas_Chora.jpg

Кратко животоописание

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. великомъченик Мина

Св. МинаСвети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

Светецът отговорил:

Св. Мина, руска икона, days.ru- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm

Св. Нектарий Егински Чудотворец

Св. Нектарий Егински. Гръцка житийна икона. Източник: ieramitropoliolympoy.com

 

Житие на св. Нектарий Егински

wp7ee0aff5.jpgСвети Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството.

Детето – проповедник

Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: "Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат", показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата.

На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.

Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.

"Най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците"

На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира "Неа Мони", приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата "Свети Сава", а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.

През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в "Св. Николай" в Кайро. Там получава богат пастирски и административен опит.

Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците".

Сам почиства всички училища, в които е бил директор

През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели.

Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.

Чудотворец още приживе

Мощите на св. Нектарий в основания от него девически манастир "Св. Троица", който след смъртта му е наречен в негова чест - място на поклонение на православни от цял свят. Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм "Света Троица". В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите.

Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани.

Умира след 12 години – на 8 ноември 1920 година.

Канонизиран е на 20 април 1961 година от Вселенската Патриаршия с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира "Света Троица" на остров Егина.

Lucian Apopei, Източник: ziarullumina.ro
Превод от румънски: Камелия Константинова
Православие БГИзточник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.09_sv_Nektarij_Eginski.htm