Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­ тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов ­ мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

Великден е празник на

вечната духовна пролет в живота

Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб ­ радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­ боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна! ­ Вечно веселие!

Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­ това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

Християнството е религия на живота и оттук ­ религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

Нашият Спасител Иисус Христос дойде като

Пратеник на радостта в света

Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­ и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!...

Ставр. ик.Димитър ЙОРДАНОВ

Източник: https://bg-patriarshia.bg/easter-passover

Църковни песнопения

Тропар, глас 2

Благообразный Иосиф, с древа снем Пречистое тело Твое,
плащаницею чистою обвив, и вонями во гробе нове покрыв положи.

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло,
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Тропар

Егда снизшел еси к смерти, Животе Безсмертный,
тогда ад умертвил еси блистнием Божества.
Егда же и умершия от преисподних воскресил еси, вся Силы небесныя взываху:
Жизнодавче Христе Боже наш, слава Тебе.

Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни,
тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството,
когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха:
Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе.

Тропар

Мироносицам женам, при гробе представ Ангел вопияше:
мира мертвым суть прилична, Христос же истления явися чуждь.

На мироносиците жени, при гроба застанал ангелът викаше:
Мирото за мъртвите е прилично, а Христос за изтлението яви се чужд.

Кондак, глас 4, подобен: Рукописаннаго

Заключилият бездната мъртъв се вижда и със смирна е плащаница обвил се,
Безсмъртният в гроб се полага като смъртен,
и жените дойдоха да го помажат с миро, като плачеха горко и викаха:
Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.

На Литургията, вместо Херувимската песен

Да молчит всякая плоть человеча, и да стоит со страхом и трепетом,
и ничтоже земное в себе да помышляет.
Царь бо царствующих и Господь господствующих приходит заклатися и датися в снедь верным.
Предходят же сему лицы Ангельстии со всяким началом и властью,
многоочистии херувимы и шестокрылые серафимы, лица закрывающе и вопиюще песнь: аллилуия.

Из хвалебни стихири 4, глас 2

Днесь содержит гроб Содержащаго дланию тварь,
покрывает камень покрывшаго добродетелию небеса,
спит Жизнь и ад трепещет, и Адам от уз разрешается.
Слава Твоему смотрению, им же совершив все упокоение вечное,
даровал еси нам, Боже, всесвятое из мертвых Твое воскресение.

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Слава, глас 6

Днешний день тайно великий Моисей прообразоваше глаголя:
и благослови Бог день седмый:
сия бо есть благословенная суббота,
сей есть упокоения день,
в оньже почи от всех дел Своих Единородный Сын Божий.

Великият Мойсей тайнствено предобрази днешния ден,
като каза: "Благослови Бог седмия ден".
Защото това е благословената Събота,
това е Денят на упокоението,
в който почина от всичките Си дела Единородният Син Божи.

Кратко описание на деня

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Слизането на Иисуса Христа в ада

Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:

(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.

Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:

"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19)....

Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство..

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Velika_subota.htm

 

Църковни песнопения

Тропар, глас 4

Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет.

Кондак, глас 6

Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.

Тропар, глас 4

Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.

Тропар, глас 2

О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, непрекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.

Кратко животоописание

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Брой 19 за 2003 година

Поклонение пред св. мощи на преподобната Параскева - Петка в митрополитската катедрала в гр. Яш, Североизточна Румъния

Житие на св. преподобна Петка

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm

Кратко животоописание

Св. великомъченица Параскева била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите й родители пожелала да си остане девица, за вярата Христова хвърлена в тъмница, в огън, излязла невредима и била посечена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година.

Обезглавяването на св. Параскева.
Икона от XVI в. от Михаил Дамаскин Иконописец (Michael Damaskinos).
Днес в Атинския музей Kanellopoulou.

Житие на света великомъченица Параскева

Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.

Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.

Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.

Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.

При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година.

Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:

- В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?

След това се обърнал към света Параскева:

- Кажи ми как се казваш, девойко!

- Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.

- Не искам да чувам такива думи – казал съдията. – Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.

- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм серодила в ден "параскева" /т.е. петък/. Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.

- Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.

- Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана...

- Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.

Девойката възразила на съдията:

- Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение!

Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.

На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело.

През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал:

- Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!

Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.

Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.

- Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.

Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.

На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.

Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Страдание на света великомъченица Параскева

По времето, когато нечестивият цар Диоклетиан повдигнал гонение срещу християните, в град Икония живеела една благородна и красива девица на име Параскева. Родителите й християни, като възпитали и научили дъщеря си да пази святата вяра и заповедите Господни, отишли при Господа. Те оставили на блажената си дъщеря голямо наследство. Като достигнала пълнолетие, девицата Параскева започнала да подражава на вярата и на делата на своите родители. Тя започнала да изразходва имуществото си не за украсяване на своята цъфтяща красота и младост и не за разкошен живот, а за обличане на голите, за изхранване на гладуващите, за подслон на странниците. Параскева не обръщала никакво внимание на младежите, които се опитвали да се сгодят за нея; тя скоро станала невеста на Единия безсмъртен Жених, Единородния Син Божий, за Когото и живеела в святост и правда. Тя изповядвала непрестанно, всеки ден, Неговото Пресвято Име пред хората, като с това ги водела до познание на истината.

Някои от хората повярвали в нашия Господ Иисус Христос, а други, невярващите, злословели светицата. А Параскева смело проповядвала пред тях словото Божие и изобличавала суетата на бездушните идоли. Като не желаели да слушат от нея такива изобличения, невярващите граждани я хванали и започнали да я бият, а после я хвърлили в тъмницата.

В това време в Икония дошъл някакъв военачалник, изпратен в тази страна от император Диоклетиан, с цел да погуби всички християни. Гражданите дошли при него и му казали:

- Светлейши военачалнико, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия Христос и Го проповядва; тя се занимава с магьосничество и вече е отвърнала немалко хора с чародейството си от принасянето на жертви на нашите богове. Тя не престава да произнася хули срещу изображенията на нашите богове и на царя. Като чухме царската заповед, че всички, които не се покланят на боговете, трябва да бъдат наказани, ние хванахме тази девица и я държим в тъмницата.

Като изслушал това, военачалникът заповядал да изправят светата девица пред него на съд. Когато тя отивала към съдилището, Светият Дух я осенил и лицето й станало светло, така че всички, които я гледали, се удивлявали и казвали:..

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.28_sv_Parashkeva_Ikonijska.htm