Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Успение Богородично

Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.

 

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

    Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим  Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Източник: Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото й тяло.

Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.
Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Успение на Пресвета Богородица - гръцка иконаАпостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

Успение на свети Иван Рилски

Успение на св. Иван Рилски

 

Успение на преподобни Иван Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Рилският манастирПреподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Успение на свети Иван Рилски

(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

Св. Иван Рилски и св. цар Петър IПо онова време в София дойде благочестивият български цар Петър. Като чу за светеца, той изпрати в оная пустиня девет души ловци, за да го намерят. Те го откриха едва след пет дни и се благословиха от него. После му разказаха за желанието на царя, да го види и да му се нарадва. И понеже ловците бяха изгладнели, преподобният ги нагости с хляб, който му беше донесен от ангела. От този хляб ядоха деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. След това, поразени от чудото, те се върнаха при царя и му разказаха за станалото.

Царят като научи това, сам отиде в планината, заедно със своите велможи, за да види светеца. Тъй като не можа да стигне по-нататък, защото мястото беше дълбоко нарязано и стръмно, видя само отдалеч високата скала и пещерата, където живееше преподобният. И втори път изпрати при него двама души, за да го поканят да дойде и да благослови царя. Но преподобният не се съгласи да наруши своето безмълвие, а само похвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един друг в царството Божие, ако извършат плодове, достойни за покаяние.

Царят се върна в града опечален, задето не сполучи с молбата си. Но по-късно изпрати на преподобния злато и разни дарове и му написа следното писмо:

"До моя почитаем отец Иоан, пустинножител Рилски, цар Петър.

Чух за боголюбезния нрав на светиня ти и за ангелското ти житие. Затова пожелах да видя твое преподобие, надявайки се да получа голяма полза от един разговор с тебе, тъй като суетната слава на този свят и удоволствията, и богатството ни потопяват като морски вълни. Помрачени от вълнения и грижи, не можем да се насочим към светлината на чистото покаяние. Затова и пожелахме да се насладим на някое малко просветление от светиня ти, преподобни Отче. Но понеже бях лишен и от тази благодат поради множеството ми грехове, затова моля да ми изпратиш някакво утешение и словесна разтуха, за да охладя жегата на моята си скръб! Защото известно е на светиня ти, честний Отче, какъв вихър изкушения и какви вълнения нападат сърцата на царете!"

Блаженият Иоан склони към тази молба и към постническите храни, за да смири гордостта, но към златото никак, и му отговори така (1):

"Бедният Иоан до благочестивия самодържец на българския скиптър, цар Петър.

Да изпълня цялата твоя молба, няма да ми бъде полезно. Но заради твоята вяра и усърдие към мене приемам постническите храни, а златото пази за себе си, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места. И защо ли му трябва злато на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода за утоляване на жаждата си? Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка (Фил. 1:21). А на твоята държава то е потребно. Но и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: "Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него" (Пс. 61:11)! И макар да е писано: "Държавата на царя е богатството", но то е да го употребява за оръжие и войнство, а не за свои сладости - а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните.

Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство (Пс. 61:11)! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички! Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що върши дясната (Мат. 6:3)! Бедните да излизат радостни от твоята палата! Твоите князе да носят похвали на езиците си! Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти (2)! Твоята мисъл безленостно да мечтае за въжделеното царство!

Валяй се в нозете на твоята майка - Църквата, усърдно припадай и върха си прекланяй пред нейните първопрестолници, та Царят на царете и Господ на господарите като види това твое усърдие, да ти даде благата, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали, и които Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1Кор. 2:9).

Като прочете това, царят смяташе, че е получил нещо велико и с любов целуна това писмо, го носеше в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочиташе честичко, прогонваше от себе си тъмата на светския шум...

(1) По житието, написано от свети Патриарх Евтимий Търновски.

(2) Лествицата на преподобни Иоан Лествичник: “Придобий спомена за смъртта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки” (Слово 3:14).

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.18_sv_Ivan_Rilski_uspenie.htm 

Преображение Господне

Преображение Господне.

Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

"Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
(Лук.9:28-36)

"Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

"И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
(Мат.17:1-13)

"И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
(Марк 9:1-9)

Преображение Господне

Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm 

Акатист на Пресвета Богородица

Акатист на Пресвета Богородица в чест на Нейната чудотворна икона "Иверска"  | ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ

Статия първа, Икос 1

Ангел предстател бе пратен от небето да каже на Богородица: радвай се! - и виждайки, че Ти, Господи, едновременно при тоя безплътен глас, се въплощаваш, стоеше ужасен и викаше към нея така:

Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта; радвай се ти, чрез която клетвата ще изчезне!
Радвай сети, чрез която падналият Адам бе възвърнат; радвй се ти, чрез която Ева се избавя от сълзи!
Радвай се, висота, трудно достижима с човешки мисли; радвай се глъбино, в която мъчно се прониква и с ангелски очи!
Радвай се, защото ти си Царев престол; радвай се, защото носиш Оногова, Който всичко държи!
Радвай се, звездо, която явяваш Слънцето; радвай се, утробо на божественото въплощение!
Радвай се ти, чрез която се обновяват тварите; радвай се ти, чрез която се прекланяме на Твореца!
Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кондак 2

Светата, виждайки себе си чиста, с дръзновение казва на Гавриила: пречудното в твоите думи се показва на душата ми трудно за приемане, защото, как при безсеменно зачатие говориш за рождение, като казваш: Алилуия!  

Икос 2

Като искаше да разбере недостижимото за разума, Дева извика към Божия служител: кажи ми, как е възможно да се роди Син из чиста утроба? А той със страх се обърна и и каза така:

Радвай се, таинице на неизказания Божи съвет; радвай се, тиха вяра на молещите се!
Радвай се, начало на Христовите чудеса; радвай се, основа на Неговите истини!
Радвай се, стьлбо небесна, по която слезе Бог; радвай се, мосте, който превеждаш човеците от земята на небето!
Радвай се, преславно чудо на ангелите; радвай се, крайноплачевно поражение на демоните!
Радвай се ти, която неизказно си родила Светлината; радвай се ти, която не си научила никого, как стана това!
Радвай се ти, която превъзхождаш знанието на мъдрите; радвай се ти, която озаряваш ума на верните!
Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кондак 3

Силата на Вишния осени тогава неизкусобрачната да зачене, и нейната благоплодна утроба показа като приятна нива на всички, които желаят да пожънат спасение, пеейки: Алилуия!  

Икос 3

Като прие в утробата си Бога, Дева бързо отиде при Елисавета, младенецът на която, щом позна нейния поздрав, ре радваше и с играене, като с песни, викаше към Богородица:

Радвай се, клонче на неувяхващата младочка; радвай се, придобивко на безсмъртния плод!
Радвай се ти, която отглеждаш Човеколюбфца земеделец; радвай се ти, която си родила Насадителя на нашия живот!
Радвай се, ниво, която раждаш изобилни щедрости; радвай се, трапезо, която носиш обилно очищение!
Радвай се, защото ти правиш да разцъфти раят на сладостите; радвай се, защото ти приготвяш пристанище за душите!
Радвай се, приятно молитвено кадило; радвай се, очищение на целия свят!
Радвай се, Божие благоволение към смъртните; радвай се, дързновение на смъртните към Бога!
Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кондак 4

Имайки в себе си буря от помисли на съмнения, целомъдреният Йосиф се смути, като гледаше към тебе небрачната и те мислеше, Непорочна, че си бракоукрадена. Но, като узна, че си заченала от Духа Светаго, рече: Алилуия!  

Статия втора, Икос 4

Чуха пастирите, как ангелите възпяват дохождането на Христа в плът и, затичвайки се като към пастир, виждат Го като непорочен Агнец, откърмен в утробата на Мария, която възпяха и и рекоха:

Радвай се, майко на Агнеца и Пастиря; радвай се, дворе на словесните овци!
Радвай се защитнице от невидимите врагове; радвай се ти, чрез която се отварят райските врати!
Радвай се, че небесните се радват заедно със земните; радвай се, че земните ликуват заедно с небесните!
Радвай се, немлъкваща уста на апостолите; радвай се, непобедимо дързновение на мъчениците;
Радвай се, твърда упоро на вярата; радвай се, светло познание на благодатта!
Радвай се ти, чрез която адът биде оголен; радвай се ти, чрез която се облякохме в слава! Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кондак 5

Мъдреците, като видяха богопратената звезда, последваха нейните лъчи и, имайки я за светилник, с нея търсеха могъщия Цар, а като стигнаха при Непостижимия, възрадваха се и Му пееха: Алилуия!  

Икос 5

Синовете халдейски видяха в ръцете на Дева Тогова, Който с ръка създаде човеците и, като познаха в него Владиката, макар и приел рабски образ, побързаха с дарове да Му послужат и да възпеят Благословената:

Радвай се, Майко на незалязващата Звезда; радвай се, зора на тайнствения ден!
Радвай се ти, която си угасила пещта на заблудата; радвай се ти, която просвещаваш таиниците на Света Троица!
Радвай се ти, която изхвърли от власт безчовечния мъчител; радвай се ти, която показа Господа човеколюбеца Христа!
Радвай се ти, която избавяш от дивото идолослужение; радвай се ти, която извличаш от делата на тинята!
Радвай се ти, която си прекратила поклонението на огъня; радвай се ти, която освобождаваш от пламъка на страстите!
Радвай се, наставнице на целомъдрие за верните; радвай се, веселие на всички народи!
Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кондак 6

Мъдреците, станали богоносни проповедници, върнаха се във Вавилон, изпълвайки предсказаното за Тебе; и като проповядваха на всички, че Ти си Христос, оставиха Ирода като празнословец, който не знае да пее: Алилуия!  

Икос 6

Като си направил да възсияе в Египет светлината на истината, прогонил си мрака на лъжата; защото идолите му, Спасителю, като не можаха да понесат Твоята сила, паднаха, а избавилите се от тях викнаха към Богородица:

Радвай се ти, която изправяш човеците; радвай се ти, която погубваш бесовете!
Радвай се ти, която си потьпкала силата на заблудата; радвай се ти, която си разобличила идолската измама!
Радвай се, море, което потопи духовния фараон; радвай се скало, която напои жадуващите за живот!
Радвай се, огнени стьлбе, който напътваш намиращите се в тъмнина; радвай се ти, която си за света покров, по-широк от облак!
Радвай се ти, която си храна, заменила маната; радвай се, служителко на светата наслада!
Радвай се, обетована земйо; радвай се ти, из която тече мед и мляко!
Радвай се, Невесто неневестна!

 

Кондак 7

Когато Симеон клонеше да се пресели от настоящия лъжовен свят, Ти му биде връчен като Младенец, но бе познат от него и като Бог съвършен. Затова той се удиви на Твоята неизказана премъдрост, казвайки: Алилуия!  

Статия трета, Икос 7

Като се яви Създателят, ново творение показа на нас, създадените от Него. Той изникна от безсеменна утроба и я запази нетленна, каквато си беше, та виждайки чудото, да я възпеем и да викнем:

Радвай се, цвете на нетлението; радвай се, венецо на въздържанието!
Радвай се ти, която светло изобразяваш възкресеснието; радвай се ти, която откриваш ангелския живот!
Радвай се, светлоплодно дърво, от което верните се хранят; радвай се, разлистнато добросенчесто дърво, под което мнозина се подслоняват!
Радвай се ти, която си носила в утробата си Избавителя на пленените; радвай се ти, която си родила Наставника на заблудените!
Радвай се ти, която умоляваш праведния Съдия; радвай се ти, чрез която се прощават съгрешенията на мнозина!
Радвай се, одеждо на лишените от смелост; радвай се, любов, която побеждаваш всяко желание!
Радвай се, Невесто неневестна!...

 

 

Кондак 8
Като видяхме странното рождение, да се отдалечим от света, пренасяйки ума си на небето, защото високият Бог се яви на земята като смирен човек, за да привличе към висотата ония, които Му викат: Алилуия!
 
Икос 8
Неописуемото Слово изцяло бе на земята, без ни най-малко да отстъпи от небето; защото не бе промяна на място божественото слизане и раждането от богоприятна Дева, която слуша това:
Радвай се, вместилище на невместимия Бог; радвай се, врата на пречестната тайна!
Радвай се, за която неверниците слушат със съмнение; радвай се ти, твърда похвало за верните!
Радвай се, колеснице пресвета на Оня, Който седи на херувимите; радвай се, жилище преславно на Оня, Който седи на серафимите!
Радвай се ти, която си събрала в едно противоположното; радвай се ти, която си съчетала девството и раждането!
Радвай сети, чрез която се прости престъплението; радвай се ти, чрез която се отвори раят!
Радвай се, ключе на Христовото царство; радвай се, надеждо на вечните блага!
Радвай се, Невесто неневестна!
 
Кондак 9
Цялото ангелско естество се удиви на великото дело на Твоето въчеловечаване, защото в непристъпния като Бог виждаше пристъпен за всички човек, който с нас пребъдва, а от всички слуша: Алилуия!
 
Икос 9
Красноречивите витии ги виждаме като безгласни риби, щом е реч за тебе, Богородице, защото те не са в състояние да обяснят как и Дева пребъдваш, а и да родиш си могла. А ние, като се удивляваме на тайната, с вяра викаме:
Радвай се, вместилище на Божията премъдрост; радвай се, съкровищнице на Неговия промисъл!
Радвай се ти, която любомъдрите показваш немъдри; радвай се ти, която изобличаваш в безразсъдност художниците на словото!
Радвай се, защото оглупяха ужасните разисквачи; радвай се, защото повяхнаха баснотворците!
Радвай се ти, която разкъсваш хитросплетенията на атиняни; радвай се ти, която изпълняш мрежите на рибарите!
Радвай се ти, която извличаш от глъбината на неведението; радвай се ти, която просвещаваш мнозина със знание!
Радвай се, корабе за ония, които искат да се спасят; радвай се, пристанище на плаващите в живота!
Радвай се, Невесто неневестна!
 
Кондак 10
Създателят на всичко, искайки да спаси света, доброволно дойде в него и, бидейки пастир като Бог, заради нас се яви като нас човек. Затова след призоваване на подобното чрез подобно, като Бог слуша: Алилуия!
 
Статия четвърта
Икос 10
Стена си за девиците, Богородице Дево, и за всички, които прибягват към тебе, защото Творецът на небето и земята те направи такава, Пречиста като се всели в твоята утроба и научи всички да ти пеят:
Радвай се, стълбе на девството; радвай се, врата на спасението!
Радвай се, началнице на духовния градеж; радвай се, подателко на божествената благост!
Радвай се, защото ти си обновила заченатите в грях; радвай се, защото ти си вразумила умствено ограбените!
Радвай се ти, която премахваш разложителя на умовете; радвай се ти, която си родила Сеяча на чистотата!
Радвай се ти, която си чертог на безсеменно оневестване; радвай се ти, която присъединяваш верните към Господа!
Радвай се, добра кърмачко на девиците; радвай се невестоукрасителко на светите души!
Радвай се, Невесто неневестна!
 
Кондак 11
Безсилна е всяка песен, която се напряга да обхване голямото множество Твои щедрости, защото, и да Ти принесем, Царю Свети, песни, по брой равни на морския песък, не вършим нищо достойно за всичко, що си дал на нас, които Ти викаме: Алилуия!
 
Икос 11
В Света Дева виждаме светлоносна свещ, която се яви на намиращите се в тъмнина, защото, запалвайки невеществения огън, тя води всички към божествено познание, като просветлява ума със зари, а се почита с такъв зов:
Радвай се, лъч на духовното Слънце; радвай се, светило на незалязващата Светлина!
Радвай се, мълнийо, която просветляваш душите; радвай се ти, която като гръм плашиш враговете!
Радвай се, защото от тебе изгрява многоводната просвета; радвай се, защото от тебе изтича многоводната река!
Радвай се ти, която живо изобразяваш къпелта; радвай се ти, която премахваш греховната сквернота;
Радвай се, баня, която умива съвестта; радвай се, чашо, която черпи радост!
Радвай се, дъх на Христовото благоухание; радвай се, животе на тайнственото веселие!
Радвай се, Невесто неневестна!
 
Кондак 12
Онзи, Който опрощава дълговете на всички човеци, като пожела да даде милост за древните дългове, Сам дойде при отдалечилите се от Неговата благодат и, като разкъса ръкописанието, от всички слуша: Алилуия!
 
Икос 12
Възпявайки твоето раждане, Богородице, всички те хвалим като одушевен храм, защото Господ, Който държи всичко в ръката Си, като се всели в твоята утроба, освети, прослави и научи всички да ти викат:
Радвай се, скиния на Бог-Слово; радвай се ти, която си по-голяма от Светая-Светих!
Радвай се, ковчего, позлатен от Духа; радвай се, неизтощимо съкровище на живота!
Радвай се, драгоценни венецо на благочестивите царе; радвай се, пречестна похвало на благоговейните иереи!
Радвай се, непоколибими стълбе на църквата; радвай се, неразрушима стено на царството!
Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи; радвай се ти, чрез която падат враговете!
Радвай се, изцерение на моето тяло; радвай се спасение на моята душа!
Радвай се, Невесто неневестна!
 
Кондак 13
О, възпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово! 
Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст 
и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: Алилуия!
 
 
Молитва към Пресвета Богородица
 
О, всеблагомогъща, Пресвета Господарке, Владичице Богородителко, която си избрана от всички родове и се показа по-горе от всички небесни и земни твари, приеми от нас, недостойните твои раби, тия драгоценни дарове, които за тебе едничка са прилични. Понеже поради тебе Господ на силите дойде при нас и чрез тебе ние познахме Сина Божий и се сподобихме с Неговото свето Тяло и пречистата Му Кръв. Затова, Богоблажена, ти си ублажавана от всички родове, бидейки по-светла от херувимите и по-чтима от серафимите. И сега, всевъзпявана Пресвета Богородице, не преставай да се молиш за нас, недостойните твои раби, за да се избавим от всяко лукаво внушение и от всякаква беда, и да се запазим невредими от всяко гневно дяволско нападение. Чрез твоите молитви докрай ни запази невинни, та, спасявани с твоето застъпничество и помощ, за всичко да възнасяме слава, хвала, благодарение и поклонение на Единия Бог в Троица и Създател на всичко, сега и всякога, и во веки веков. Амин.
 
 
Богородичният акатист, като част от Великопостното богослужение се чете в храмовете на четири части в петък на първата, втората, третата и четвъртата седмица на Великия пост и целия – в петък на петата седмица. В останалото време от годината по принцип също се чете в петък в енорийските храмове, където има такава традиция. В домашни условия православните християни също могат да четат акатисти при духовна потребност, независимо от деня.

 

Източници:

икона:

https://pravoslavenhram.com/...

текст:

https://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/akatistnik/Presveta_Bogoroditsa.htm

Софийска света митрополия - Акатист на Пресвета Богородица (mitropolia-sofia.org)