Кратко животоописание

Св. великомъченица Параскева била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите й родители пожелала да си остане девица, за вярата Христова хвърлена в тъмница, в огън, излязла невредима и била посечена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година.

Обезглавяването на св. Параскева.
Икона отXVI в. от Михаил Дамаскин Иконописец (Michael Damaskinos).
Днес в Атинския музейKanellopoulou.

Житие на света великомъченица Параскева

Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската вяра. Просвещавали я в Христовия закон.

Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.

Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.

Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.

При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година.

Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:

- В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?

След това се обърнал към света Параскева:

- Кажи ми как се казваш, девойко!

- Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.

- Не искам да чувам такива думи – казал съдията. – Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.

- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм серодила в ден "параскева" /т.е. петък/. Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.

- Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.

- Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана...

- Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.

Девойката възразила на съдията:

- Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение!

Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.

На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело.

През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал:

- Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!

Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.

Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.

- Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.

Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.

На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.

Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Страдание на света великомъченица Параскева

По времето, когато нечестивият цар Диоклетиан повдигнал гонение срещу християните, в град Икония живеела една благородна и красива девица на име Параскева. Родителите й християни, като възпитали и научили дъщеря си да пази святата вяра и заповедите Господни, отишли при Господа. Те оставили на блажената си дъщеря голямо наследство. Като достигнала пълнолетие, девицата Параскева започнала да подражава на вярата и на делата на своите родители. Тя започнала да изразходва имуществото си не за украсяване на своята цъфтяща красота и младост и не за разкошен живот, а за обличане на голите, за изхранване на гладуващите, за подслон на странниците. Параскева не обръщала никакво внимание на младежите, които се опитвали да се сгодят за нея; тя скоро станала невеста на Единия безсмъртен Жених, Единородния Син Божий, за Когото и живеела в святост и правда. Тя изповядвала непрестанно, всеки ден, Неговото Пресвято Име пред хората, като с това ги водела до познание на истината.

Някои от хората повярвали в нашия Господ Иисус Христос, а други, невярващите, злословели светицата. А Параскева смело проповядвала пред тях словото Божие и изобличавала суетата на бездушните идоли. Като не желаели да слушат от нея такива изобличения, невярващите граждани я хванали и започнали да я бият, а после я хвърлили в тъмницата.

В това време в Икония дошъл някакъв военачалник, изпратен в тази страна от император Диоклетиан, с цел да погуби всички християни. Гражданите дошли при него и му казали:

- Светлейши военачалнико, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия Христос и Го проповядва; тя се занимава с магьосничество и вече е отвърнала немалко хора с чародейството си от принасянето на жертви на нашите богове. Тя не престава да произнася хули срещу изображенията на нашите богове и на царя. Като чухме царската заповед, че всички, които не се покланят на боговете, трябва да бъдат наказани, ние хванахме тази девица и я държим в тъмницата.

Като изслушал това, военачалникът заповядал да изправят светата девица пред него на съд. Когато тя отивала към съдилището, Светият Дух я осенил и лицето й станало светло, така че всички, които я гледали, се удивлявали и казвали:..

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.28_sv_Parashkeva_Ikonijska.htm

За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издали вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

– Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

– Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

– Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен:

– По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

Диоклетиан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
На другия ден Диоклетиан го повикал и попитал:

– Разкая ли се, Георги?

– Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклетиан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

– Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклетиан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

– Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина..

Източник:

текст: https://www.pravoslavie.bg/...

икона: https://bg.wikipedia.org/wiki/...

Житие на св. Димитрий Басарбовски

Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славянобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Друго житие на св. Димитрий Басарбовски

В 27 ден на месец октомври светата Православна църква чества паметта на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски.

Той бил родом от село Басарбово, разположено около река Лом, Русенско. Бил син на бедни, но благочестиви родители. Със своите добродетели прославил не само себе си, но и своите родители, селото си и целия български народ. Юношеството си прекарал не в овладяване на наука и разни изкуства, нито пък на някой занаят. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на изучаване на най-важното изкуство – усвояване добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, чрез които се приближил до Бога и Му станал мил. Още от малък обичал домашните животни и като патриарх Иаков се грижел и водел на паша добитъка на своите съселяни. С голямо внимание и усърдие се грижел за животните и вечер ги отвеждал по домовете на притежателите им. Ако понякога се случело да се загуби някое добиче, младият човек, за да го запази от зверовете, цяла нощ го търсел и не се прибирал у дома, докато не го намерел и предадял на стопанина му.

При това Димитър бил жалостив и милостив към всички живи същества. Ако някога се случвало да нанесе някаква повреда върху тях, той сърдечно се съкрушавал и дълбоко се разкайвал за нанесеното зло. Така например, веднъж па невнимание стъпкал едно птиче гнездо и смачкал малките пиленца. Когато забелязал това, толкова много се съкрушил от тази постъпка, че сметнал това престъпление за човекоубийство и веднага наложил наказание на крака си: три години да не го обува с обувка. И наистина три години не обувал крака си, с който смачкал малките пиленца. Лятно време кракът се наранявал от камъните, тръните и бодлите, а зимно време премръзвал от студа.

Благодарение на тези си подвизи, той се сдобил с всички външни и вътрешни добри дела, покорил всички плътски похоти и страсти и се изкачил високо по стълбицата на нравственото съвършенство. Сатаната, виждайки неговите подвизи и нравствено съвършенство, непрекъснато го изкусявал. Обаче нищо не намирал в него за обвинение. Тогава преподобният оставил всичко, що е било в света и се отдалечил от селото. За да може да беседва с Бога в пълна тишина и спокойствие, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му помогнал да изпълни намерението си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била вече манастир. Там той дал монашески обети и радостно запял: "Се удалихся, бегая водворихся в пустыни". Заедно с пострижението на косите си изоставил всичко, което би могло да го отклони от нравственото усъвършенстване, като изоставил мимолетните удоволствия и наслади...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.27_sv_Dimitar_Basarbovski.htm

Св. Енната, Валентина и Павла † 308 година Честват се на 10 февруари

Тропар на мъченици, глас 1

С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.

В памет на светите Енната, Валентина и Павла

Светите мъченици Енната, Валентина и Павла приели мъченическа смърт от Фирмилиан, управителя на палестинската област. Света Енната произхождала от Газа*, а света Валентина от околностите на град Кесария*.Те и двете били девици. Пред съда на Фирмилиан първа изправили света Енната. При разпита тя мъжествено се обявила за християнка, заради което по нареждане на управителя отначало я подложили на жесток побой, а после я покачили на стълб и започнали да стържат тялото й.

След нея довели при Фирмилиан света Валентина. Обвинявали я в непочитание към езическите богове и управителят й заповядал да принесе жертва на идолите. С тази цел я повели към езическия храм, който бил недалеч от съдилището. Въвели светицата в храма, а тя, вместо да принесе жертва на идолите, смело хвърлила камък върху жертвеника и се обърнала гърбом към горящия там огън. Тогава Фирмилиан се разярил и заповядал безжалостно да я бият по ребрата; после я осъдил на посичане с меч заедно със света Енната.

Накрая, след всички, довели за мъчения света Павла. По заповед на управителя я подложили на най-различни мъки, но с помощта на Христовата благодат тя понесла страданията си с голямо мъжество и мъчителят заповядал да й отсекат главата с меч. Преди да изпълнят присъдата, тя принесла благодарност на Бога, поклонила се на християните, които били там, преклонила глава под меча и така предала духа си на Бога***.

* Газа е разположена на брега на Средиземно море; в древността тя е била един от петте най-известни филистимски градове и е служила като предел за хананейците на юг от Палестина. От IV век Газа била вече християнски град, а през VII век била покорена от мюсюлманите. В днешно време от някога знаменитата Газа са останали само развалини, около които се намира нов град със същото име - един от цветущите градове на Палестина. Бел.ред.

** Кесария - голям град в Палестина, на Средиземно море, където са пребивавали римските прокуратори - представителите на римската императорска власт. Днес на мястото на Кесария има само развалини, покрити с диви растения. Бел.ред.

*** Пострадали при Максимиан II Галерий, през 308 година. Бел.ред

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/02.10_sv_Valentina.htm

Българската държава на Балканския полуостров била основана в 681 г. от един древен народ с индоевропейски корени, когото историята нарича `българи`. Един от най-великите български ханове - хан Крум (803-814 г. ) - при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху своите синове. Веднъж Омуртаг се опитал да застави Кинам да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Него!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.), приел християнството с името Михаил и покръстил целия български народ (865 г.). Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български - при царуването на св. княз Борис-Михаил Покръстител цялата българска земя се изпълнила с църкви и манастири, почитта към св. Кръст станала повсеместна и Христовата благодат почивала над православните свещеници, които извършвали чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за св. княз Енравота-Боян Български: къде е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест? Паметта му нашата Църква отбелязва на 28 март...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-boyan-enravota

Житие на св. мъченик Мамант

Св. мъченик Мамант се родил в началото на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, между Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското учение, те открито изповядвали своята вяра в Господа Иисуса Христа и тъй привличали към Църквата много езичници. През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийска. И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската вяра. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тъмница. Теодот, бащата, умрял в затвора. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, поразена от смъртта на мъжа си, родила преждевременно сина си Мамант.

Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чедо, тя молела със сълзи Бога да й разреши да последва съпруга си, като я освободи от този кратковременен живот и я приеме заедно с него във вечните небесни селения.

За скъпото си дете тя молела с такива думи:

- Господи Боже, Ти сам възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му баща. Бъди крепител и пазител на живота му!

Разчувствала се силно при тая молитва, тя починала.

Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.

В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил добрата мисъл да изпроси от управителя на областта разрешение да погребе телата на починалите християни. Получила желаното позволение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче между умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жалост. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като свой собствен син.

До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била "мама". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила старание да му даде възможното най-добро възпитание.

Мамант тръгнал на училище. Наставниците се чудели на умствените му способности.

Преди всичко и най-много Амия се грижела да му внуши любов към Бога и дълбока почит към Неговия свят закон. И тя успяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.

Но благородната Амия нямала щастието да завърши възпитанието на своя любим питомец. Тя починала, когато той бил едва на 14 години. Пред смъртта си му завещала цялото си богаство.

Скоро след смъртта й гонението срещу християните в Мала Азия избухнало наново. На областния управител било доложено, че Мамант не само изповядвал християнската вяра, но и се стараел да обръща към нея съучениците си в училището.

Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отрече от Христа. Понеже го виждал външно прекрасен и много даровит, обещал му да го приеме в двореца си и да го удостои с големи почести. В случай, че покаже непослушание, го заплашвал с жестоки мъчения и смърт.

На увещанията и заплахите Мамант отговорил с тия думи:

- Считам за безчестие да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се обърнат в зло за мене, ако ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене благодеяние, смъртта за вярата – щастие и чест!

Разгневен, императорът заповядал да бият жестоко младия човек. Мамант понасял мъченията с голямо търпение. Смутен от тоя героизъм, Аврелиан меко му заговорил:

- Обещай само на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!

В отговор Мамант още по-твърдо заявил:

- Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!

Разярен, императорът езичник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни. Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отнесен на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по чудесен начин ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина около Кесария. Трудно щяло да бъде за момъка да живее самичък в това пустинно място. Но Божията милост го пазела постоянно по чудесен начин. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият отшелник бил наставник и помощник на околните жители.

Слухът за неговия чуден живот в планината стигнал до управителя на областта. Той пратил войници да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал наново смело вярата си в Христа Господа и отново бил предаден на жестоки мъчения. Подкрепян със сила отгоре, мъченикът оставал невредим. Пуснали люти зверове срещу него. Но те се показали кротки пред погледа му. Почнали да лижат спокойно нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически жрец му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.

В това тежко състояние мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна сила, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post

От това време вярващите идвали често в тази пещера, за да поменуват светия мъченик. На гроба му ставали чудеса. За това споменава св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той говори за него:

"Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал призован, всички, които той върнал благополучно в къщи от пътешествията им, всички, които е изцерил от болестите им, на които е продължил живот. Като се съберете всички заедно, съставете похвално слово за мъченика!"

Житие на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал, че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

- Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.17_Vjara_Nadezhda_Ljubov_Sophia.htm

Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.

Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 

Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.

Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“...

На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 

Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 

Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.

Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.

Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.

Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.

Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post 

Църковни песнопения

Тропар, глас 4

Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет.

Кондак, глас 6

Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.

Тропар, глас 4

Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.

Тропар, глас 2

О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, непрекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.

Кратко животоописание

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Брой 19 за 2003 година

Поклонение пред св. мощи на преподобната Параскева - Петка в митрополитската катедрала в гр. Яш, Североизточна Румъния

Житие на св. преподобна Петка

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm

Кратко животоописание

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и света Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Брой 19 за 2003 година

Поклонение пред св. мощи на преподобната Параскева - Петка в митрополитската катедрала в гр. Яш, Североизточна Румъния

Житие на св. преподобна Петка

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm

Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

Този велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни  резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия. 

По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе...

Източници:

текст: http://www.pravoslavieto.com/life/09.25_sv_Sergij_Radonezhski.htm

основна икона: http://www.pravoslavie.ru/86491.html

Препоръчваме също и тази страница за преподобния: http://www.pravoslavie.ru/31224.html

Кратко животоописание

Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

Pravoslavieto.com

Гробът на св. Нина в Мцхета (Mtskheta) близо до Тбилиси в Грузия.
Снимка: serendipit-e.com

Житие на света равноапостолна Нина, просветителка на Иверия (Грузия)

Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската и в цялата източноправославна църква, Иверия се покровителства от Пренепорочната Божия Майка - по Божията воля на Нея се паднал жребият да благовести тук Евангелието на Своя Син и Господ Иисус Христос за спасение на хората.

Свети Стефан Светогорец разказва, че след възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето учениците Му заедно с Неговата Майка Мария пребивавали в Сионската горница и очаквали Утешителя, според повелението на Христа да не напускат Иерусалим, а да очакват обещанието на Отца. Апостолите започнали да хвърлят жребий на кого в коя страна Бог ще определи да проповядва Евангелието. Пречистата казала:

- Искам и Аз да хвърля заедно с вас Своя жребий, за да видя коя страна ще бъде угодно на Господ да ми посочи.

По думите на Божията Майка с благоговение и страх те хвърлили жребий и на Нея се паднала Иверийската земя.

Пресветата с радост приела жребия си и искала веднага след слизането на Светия Дух като огнени езици да се отправи в Иверия, но ангел Божий Й казал:

- Не напускай Иерусалим, а до време остани тук. Тази страна ще се просвети с Христовата светлина по-късно и тамще е Твоето владичество.

Така разказва Стефан Светогорец. Божието предопределение за просвещението на Иверия се изпълнило три столетия след възнесението на Христа и негова изпълнителка ясно и несъмнено била Преблагословената Божия Майка. Тя пратила с благословията Си и помощта си на проповед в Иверия светата дева Нина.

Света Нина се родила в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Иерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се оттеглил в Иорданската пустиня. За всички останало неизвестно къде се подвизавал този угодник и къде е умрял. Майката на света Нина, Сусана, била поставена при светия храм от брат си, патриарха, за дякониса, за да служи на нищите и болните жени. А Нина била дадена за възпитание при благочестивата старица Нианфора.

Светата девица имала такива изключителни способности, че след две години, с помощта на Божията благодат, възприела и твърдо усвоила правилата на вярата и благочестието. Ежедневно с усърдие и молитва тя четяла Божествените Писания и сърцето й горяло от любов към Христа, Сина Божий, претърпял заради спасението на хората кръстни страдания и смърт. Когато тя със сълзи четяла евангелските разкази за разпятието на Христа Спасителя и всичко, което ставало около кръста, мисълта й сеспряла на съдбата на хитона на Господа.

- Къде се намира сега тази земна порфира на Божия Син? - питала тя своята наставница. - Не е възможно да загине тази велика светиня.

Тогава Нианфора разказала на света Нина онова, което сама знаела от преданието. Тя казала, че на североизток от Иерусалим се намира Иверийската страна, чиято столица е град Мцхета. Там именно бил отнесен Христовият хитон от войника, на който се паднал по жребий. Нианфора добавила, че жителите на тази страна се наричат картвели. Те и съседният арменски народ и много племена по тези планински места и досега пребивават потънали в мрака на езическото заблуждение и нечестие.

Тези сказания на старицата трогнали дълбоко сърцето на света Нина. Дни и нощи прекарвала тя в пламенна молитва към Пресвета Богородица, за да я удостои да види Иверийската страна, да намери и да целуне хитона, който Тя сама изтъкала за Своя възлюбен Син Господ Иисус Христос, и да проповядва Неговото свято име на местните народи, които не Го познават. Преблагословената Дева чула молитвата на Своята рабиня. Тя й се явила насън и казала:

- Иди в Иверийската страна, благовести там Евангелието на Господа Иисуса Христа и ще се сподобиш с благоволението Му, а Аз ще бъда твоя Покровителка.

- Но как - попитала смирената девойка - аз, слабата жена, ще мога да поема такова велико служение?

В отговор Пресветата Дева й дала кръст, сплетен от лозови пръчки, и казала:

- Вземи този кръст. Той ще ти бъде щит от всички видими и невидими врагове. С неговата сила ти ще насадиш в тази страна спасителното знаме на вярата във възлюбения Ми Син и Господ, "Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината"...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.14_sv_Nina_Gruzia.htm

Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието(по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител. Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.
При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсия троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И както Даниил2 затвори устата на лъвовете, той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път. Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този нов апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi

Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия II век Честват се на 15 декември

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче Елевтерий, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак на свещеномъченика, глас 2

Яко удобрение священников преподобне, и предувещание страстотерпцев вси восхваляем, и просим тя священномучениче Елевферие: любовию память твою празднующыя, бед многообразных свободи, моля непрестанно о всех нас.

По-долу:

• Кратко животоописание
• Житие на св. свещеномъченик Елевтерий
• Страдание на св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия св. Димитрий Ростовски

Кратко животоописание

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. свещеномъченик Елевтерий

Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога.

На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер.

На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си.

Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник.

Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт.

Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа.

Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на свети свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия

По време на царуването на Елий Адриан, който бил ревностен идолослужител, като светла звезда възсиял дивният Елевтерий. Той се родил в Рим от богати и знатни родители. Баща му три пъти бил назначаван за военачалник, а майка му станала достойна за още по-голяма чест и слава, защото била просветена от свети апостол Павел и приела кръщение от него, при което била наречена Антия. Тя нарекла сина си Елевтерий и го възпитавала в строго благочестие. Когато той пораснал, тя чрез ръцете на римския папа Анаклет го посветила на Бога, като наистина достоен за Господа дар. Архиепископът видял благонравието на юношата и го приел в клира си, на петнадесетгодишна възраст го посветил за дякон, а след още три години го ръкоположил за свещеник. Когато светият навършил двадесет години, архиепископ Никита го поставил за епископ на Илирик. Тук новият епископ просиял като светилник и със светлината на Божието слово довеждал мнозина до познанието на Единия Господ. Но ненавистникът дявол не могъл да понесе това и с ярост въстанал против светеца.

Той внушил на злочестивия цар Адриан да се изправи против истината, да започне гонение против християните и преди всичко да убие Елевтерий. Той искал да унищожи най-прославените учители на благочестието. Царят изпратил един воевода на име Филикс да доведе насила Елевтерий пред царския съд. Воеводата пристигнал в Илирик и избрал време, когато добрият пастир преподавал поучително слово на паството си, окръжил Господния храм и с воините си нахлул в него, дишайки ярост и злоба. Когато видял светия да излива като поток чистото учение и сладкогласно да поучава слушателите, той се заслушал внимателно и се удивил на проповядваната от него Христова сила. Той сменил яростта си с кротост и тъй като сърцето му било нива, способна да приеме семето на Божието слово, станал кротък като овца и от гонител се превърнал в Христов ученик. Той забравил всичко предишно и от разбойник станал добър и верен раб на Христа. Филикс пренебрегнал царската повеля, паднал в нозете на светия епископ и повече не оставил учителя си, като се просвещавал с неговата проповед и се утвърждавал в благочестието.

Така от езическото нечестие той се обърнал към благочестието и повече не си и помислял да се завърне при онзи, който го изпратил. А свети Елевтерий, желаейки да пострада заради светата Христова вяра, бързал да тръгне на път. С него дошъл и Филикс, но вече не като воевода пред затворника, а като агне след пастира си. По пътя те стигнали до един извор и както евнухът на Кандакия приел от апостол Филип божествено кръщение, така и той приел кръщение от светия и свалил мрака на идолобесието като някаква гнила дреха.

После двамата отново тръгнали на път.

Когато пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс се е присъединил към Христовата Църква и той им разказал всичко за светия епископ. По царската заповед свети Елевтерий застанал пред съда ­ мъжествено и без страх сякаш бил дошъл не на съд, а на празник. Царят го погледнал и като видял, че е още млад, благообразен и надарен с всички естествени дарования, му казал:

­ Елевтерий! Ти си оставил вярата на бащите и не смяташ за нищо служението на нашите богове, почиташ някакъв нов Бог, Който е умрял пред очите на всички с жестока смърт.

Елевтерий не пожелал да отговаря на тези думи, подражавайки на Христа, Който в страданията не казал нищо пред Пилат и не отговарял на Ирод. Тогава царят отново казал:

­ Отговори ми, защо стана тъй безумен, че се присъедини към християнската вяра? Разкай се пред мене и принеси жертва на нашите непобедими богове. Ако ме послушаш, ще ти окажа големи почести, ако ли не ­ ще те осъдя на тежки мъки.

Свети Елевтерий призовал Господа, Който е казал: “не се грижете, как или що да говорите”; “понеже Аз ще ви дам... премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници”, и рекъл:

­ Как мога да служа на такива богове или да се съглася с онези, които им служат? Не е ли по-добре аз да ви посъветвам да отстъпите от тях? Но тъй като не искате да ме послушате, вие трябва да плачете заради безумието си, защото бидейки надарени от Бога с разум, станахте по-лоши от камъните и дърветата, започнахте тях да смятате за свои богове, оставихте истинския Бог, създал с премъдростта Си вселената: защото небето и земята са дело на Неговите ръце, а от това, което е създал, ние, човеците, сме най-доброто и благородно творение. Но ние се заблуждаваме в незнанието си, ходим като в нощ и като не знаем какво е угодно или неугодно на Господа, повдигаме битка против Него. А онези, които наистина са наши врагове ­- говоря за бесовете ­- като безумни смятаме за наши господари и богове и им възнасяме почести и жертви! Аз се прилепям към моя Господ, винаги ще съм Му верен и ще послужа на моя Христос, а вашите почести или безчестие и мъки смятам за детска игра или детска заплаха. А за мен, както казва моят учител свети Павел, “светът е разпнат, и аз за света” и да умра за Христа за мен е наслаждение и блаженство...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.15_sv_Elefterij.htm

Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях"(2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.

Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сега току-що начевам да бъда Негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание.

Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа.

Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

Бог дарувал на св. Игнатий сила безбоязнено да срещне ужасната смърт. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:

"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"

Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.

Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий, Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

- "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно",и "който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Мат. 18:3:5; Марк. 9:37; Лук. 9:48).

Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило иметохристияни*.

Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви**. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства***, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.20_sv_Ignati_Bogonosec.htm

Св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец, епископ в Магнезия Чества се на 10 февруари заедно със св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина

Тропар на мъченик, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Кондак, глас 8, подобен: Яко начатки

С благодатта на свещенството добродействал, славни,
сияйно си украсил Църквата с божественото страдение,
което, възрадван, доблестно за Христа си приел:
Харалампие честни, светилниче всемирни, осиял краищата на света като непобедим.

Подобствовав благодатию священства славне,
церковь светло украсил еси божественным страданием,
еже за Христа приял еси доблественно радуяся
Харалампие, честный светильниче всемирный, осияваяй концы, яко непобедимый.

Кратко животоописание

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

Страдание на свети свещеномъченик Харалампий Магнезийски

Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел:

- Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел.

Езическите власти уловили светия впископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите:

- Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.

Виждайки изумиталната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт.  Чудесно изцерен от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.

По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове.

"Господи, казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"

След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него.

Свети свещеномъченик Харалампий пострадал в 198 година на 113-годишна възраст.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Горещ застъпник и бърз помощник в скърбите

Църковната и гражданската история наброяват десет люти гонения срещу християните през първите три столетия на нашата ера.

"Ако имах сто уста – пише един църковен писател – пак не бих могъл да разкажа за мъките, на които биваха подлагани християните!"

Неизброими са мъчениците за вярата. Само Бог знае техния брой и имената им. Мъчениците са били елитът на християнското общество. Мъченици има от всички съсловия и възрасти. Особено известни станали църковните иерарси, които просияли като мъченици; тях наричаме свещеномъченици. Един от тях е свети Харалампий.

Той живял през втория и началото на третия век. Бил епископ на град Магнезия, в областта Тесалия, днешна Гърция.

По онова време римският император Септимий Север подигнал гонение срещу християните. Епископ Харалампий открито проповядвал вярата в Истинския Бог и се стараел да отвърне езичниците от техните заблуди и от поклонението на идоли. Той казвал:

"Господ Иисус Христос е изпратил апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната света проповед и да вървят неотклонно по пътя на светлината, истината и правдата и да не се покланят на идоли. Трябва да вярваме на думите, които ни указват пътя към вечния живот, а не да се прилепваме към дела, които донасят на душата вечна гибел!"

Езическите власти уловили епископът и го изправили на съд. Свети Харалампий дръзновено изповядал вярата си в Иисуса Христа и изобличил езическия мрак. Съдията дълго го увещавал да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите. Обаче свети Харалампий решително отказал.

Тогава го подложили на страшни изтезания: стържели тялото му с железни нокти, забивали в него гвоздеи, опалвали го с огън, разбили устата му с камък. Ала старецът с търпение и мъжество понасял всичко и благодарял на мъчителите си: "Благодаря ви, задето, като измъчвате вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов вечен живот!"

Бог по чудесен начин мигновено изцерил раните по тялото на мъченика. Виждайки изумителната твърдост на свети Харалампий, неговото търпение и проявата на Божията сила, множество езичници повярвали в Господа Иисуса Христа и приели християнството...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/02.10_sv_Haralampij.htm

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Пс. 65:12). Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?

Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Нищо по-хубаво няма от Христовия мир, защото с него се разбива всяка бран на въздушните и земните духове. Понеже нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (Еф. 6:12)

Признак за духовен живот е вглъбяването на човека вътре в себе си и съкровения труд в сърцето му. Божията благодат осенява този човек и той отпърво е в състояние на мир, а по този път стига до небесно състояние; в мирно състояние, т.е. с чиста съвест; а пък в небесно, когато умът му съзерцава у себе си благодатта на Дух Свети, според Божието слово: Неговото пребивание - (беше)на Сион... (Пс.75:3)

Може ли да не се радваш, виждайки със сетивните си очи слънцето? А колко по-радостно е, когато умът с вътрешните очи вижда Слънцето на правдата - Христос? Тогава той наистина с ангелска радост се радва. Тъкмо заради това и апостолът казва: нашето живелище е на небесата... (Фил.3:20)

Който живее неотклонно в състояние на мир, той като с лъжица гребе духовните дарби.

Светите отци, имайки мирно състояние и осенявани от Божията благодат, са живели дълго.

Когато човек дойде до състоянието на мир, тогава той може и за другите да излива от себе си светлина за просвещаване на разума. Дотогава е потребно човек да повтаря тези думи на Анна пророчица: Дръзки думи да не излизат из устата ви... (1 Цар.2:3), както и думите на Господа: Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат.7:5)

Тъкмо този мир, като едно безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си, когато пред Своята смърт е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам... (Йоан.14:27) И апостолът също говори за него:...и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса (Фил.4:7); да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа... (Евр.12:14)

Затова трябва да съсредоточаваме всичките си мисли, желания и действия към това, да получим Божия мир и винаги заедно с Църквата да казваме: Господи! Ти ни даруваш мир... (Ис.26:12).

Из "Писмени наставления", превод от руски Майя Начкова

Св. Серафим Саровски за поста

Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко; и не в това да се яде веднъж, а в това да не се яде много. Неразумен е онзи постник, който дочаква определеното време, а по време на трапезата цял се отдава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си.

При различаването на храната трябва да се внимава и за това да не избираме между вкусни и безвкусни храни. Тази работа, която е присъща на животните, у разумния човек не е достойна за похвала. Нали ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода за действие на духа.

Истинският пост не се състои само в изнуряването на плътта, но и в това ­ онази част от храната, която ти самият би искал да изядеш, да я дадеш на гладния. Блажени гладните... защото те ще се наситят. (Мат. 5:6)

Основоположникът на подвига, нашият Спасител Господ Иисус Христос, преди да встъпи в подвига на изкуплението на човешкия род, се изпитал с продължителен пост. И всички подвижници, започвайки служението си на Господа, са се въоръжавали с пост и са встъпвали в кръстния път не иначе, а с подвига на поста.

Светите люде са пристъпвали към строгия пост не изведнъж, а постепенно и малко по малко са ставали способни да се задоволяват с най-оскъдната храна. Преподобният Доротей, когато приучавал своя ученик Доситей към поста, постепенно отнемал от неговата маса по малка част, така че от ежедневната му мярка от четири фунта храна (около 1600 грама) накрая го довел до осем лота хляб (около 100 грама).

При всичко това светите постници за почуда на другите не се отпускали, а винаги били бодри, силни и готови за работа. Болестите сред тях били рядкост и доживявали до дълбока старост.

И в степента, в която плътта на онзи, който пости, става тънка и лека, духовният живот достига съвършенство и се проявява с чудни явления. Тогава духът извършва действията си като че в безтелесно тяло. Външните сетива все едно се затварят и умът, освободен от земята, се възнася към небето и всецяло се потапя в съзерцание на духовния свят.

Обаче не всеки би могъл да си наложи строго правило на въздържание от всичко, което би могло да послужи за облекчаване на немощите. Който може възприе, нека възприеме. (Мат.19:12)...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Serafim_Sarovski/1.htm

Света гора като градина на света Богородица

Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

Св. Богородица постоянно е на устата и в сърцето на монасите, към нея те отправят своите най-добри молитви, на нейната личност и благодат отдават тайнствените богородични преживявания на своята вяра и любов. Всичко това са неща, които до голяма степен съществуват в православния живот и предание, но на Света Гора те са уникални и по отношение на изражението, и на интензивността и силата, с която се явяват.

В днешната беседа ще се опитам да опиша донякъде как тези богородични преживявания се раждат в сърцето на светогорския монах, как намират оправдание, как функционират, как се свързват с неговата всекидневна борба и подвиг, как формират неговата духовна персоналност, как се изразяват в неговия най-общ етос. Разбирам, че нещо подобно ще предизвика въпроси или затруднение в душите на тези, които идват от протестантска традиция, но мисля, че с помощта и просветлението от Господа и малко усилие всички заедно ще доближим истината.

Св. Богородица не е плод на църковна емоция или измислица на богословско умозрение, нито само историческа личност, която някога е родила Христос, с което да се изчерпва нейната мисия. Истината за нейната личност се състои в това, че тя всекидневно се явява в живота на Църквата като „жива и след смъртта”. Нейното присъствие е живо в този свят. Богословите обясняват това като учение, а Църквата най-вече го живее като опит. „Под твоя светъл покров никой дошъл не си е тръгнал посрамен, Пречиста Дево Богомайко, но потърси ли благодат, получава полезните дарове в отговор на молитвата”...

текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,18056/view,article/

Тя била дърщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си той поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин. Апелиан не говорил на Пенелопа за християнската вяра до пълнолетието й, макар да й внушавал християнски добродетели. Самата девойка започнала да проявява интерес и Апелиан започнал да й говори за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.

Когато родителите ѝ си заминали, тя отишла до своите идоли и ги запитала какво да прави. Идолите, разбира се, не й дали никакъв отговор. Тогава тя погледнала към небето и извикала: ''Ако ти си Бог истински, Когото галилеяните изповядват, моля Те, упъти ме!'' В същата нощ насън ѝ се явил ангел и ѝ казал : ''Ти ще послужиш за спасение на мнозина и хиляди люде чрез теб ще се обърнат към Бога. Това, което Апелиан ти каза, е истина. Ще дойде при тебе един Божий човек – Тимотей, ще извърши над теб светото Кръщение и ще те упъти какво да правиш. Отсега ти ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина''. (Това име означава мир.) След тия думи девойката се пробудила със чувство на неизразима радост. Действително, Тимотей дошъл при нея и я кръстил заедно с всички, които живеели с нея. При кръщението Тимотей я нарекъл Ирина, предрекъл ѝ страдания за името Христово и я увещавал да не отслабва във вярата. Ирина изхвърлила идолите, които се намирали в двореца, и прекарвала дни и нощи в молитва и духовен размисъл.

След седмица родителите на Ирина отново дошли при нея. Тя им съобщила, че вярва в Христа и започнала да увещава и тях да се обърнат. Те не искали да противоречат на дъщеря си връщайки се в града, взели и нея. Но след известно време дяволът смутил сърцето на Ликиний и възбудил в него гняв против дъщеря му. Той поискал от нея да се поклони на езическите богове. Ирина отказала да изпълни тая повеля и Ликиний, обхванат от ярост заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Конете, без да й нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, сринали го на земята и тежко го наранили. Господ дарувал на Ирина чудотворна сила, с която изцерила баща си. Ликиний изпитал на себе си Божията сила, осъзнал ожесточението на сърцето си, познал заблужденията си и повярвал в истинския Бог. Около 3000 души в същото време се обърнали към Христа. Новият управител на страната чул за Ирина и като я повикл при себе си, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка. Тя останала невредима...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post