Българската държава на Балканския полуостров била основана в 681 г. от един древен народ с индоевропейски корени, когото историята нарича `българи`. Един от най-великите български ханове - хан Крум (803-814 г. ) - при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху своите синове. Веднъж Омуртаг се опитал да застави Кинам да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Него!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.), приел християнството с името Михаил и покръстил целия български народ (865 г.). Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български - при царуването на св. княз Борис-Михаил Покръстител цялата българска земя се изпълнила с църкви и манастири, почитта към св. Кръст станала повсеместна и Христовата благодат почивала над православните свещеници, които извършвали чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за св. княз Енравота-Боян Български: къде е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест? Паметта му нашата Църква отбелязва на 28 март...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-boyan-enravota

Житие на св. мъченик Мамант

Св. мъченик Мамант се родил в началото на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, между Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското учение, те открито изповядвали своята вяра в Господа Иисуса Христа и тъй привличали към Църквата много езичници. През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийска. И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската вяра. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тъмница. Теодот, бащата, умрял в затвора. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, поразена от смъртта на мъжа си, родила преждевременно сина си Мамант.

Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чедо, тя молела със сълзи Бога да й разреши да последва съпруга си, като я освободи от този кратковременен живот и я приеме заедно с него във вечните небесни селения.

За скъпото си дете тя молела с такива думи:

- Господи Боже, Ти сам възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му баща. Бъди крепител и пазител на живота му!

Разчувствала се силно при тая молитва, тя починала.

Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.

В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил добрата мисъл да изпроси от управителя на областта разрешение да погребе телата на починалите християни. Получила желаното позволение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче между умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жалост. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като свой собствен син.

До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била "мама". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила старание да му даде възможното най-добро възпитание.

Мамант тръгнал на училище. Наставниците се чудели на умствените му способности.

Преди всичко и най-много Амия се грижела да му внуши любов към Бога и дълбока почит към Неговия свят закон. И тя успяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.

Но благородната Амия нямала щастието да завърши възпитанието на своя любим питомец. Тя починала, когато той бил едва на 14 години. Пред смъртта си му завещала цялото си богаство.

Скоро след смъртта й гонението срещу християните в Мала Азия избухнало наново. На областния управител било доложено, че Мамант не само изповядвал християнската вяра, но и се стараел да обръща към нея съучениците си в училището.

Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отрече от Христа. Понеже го виждал външно прекрасен и много даровит, обещал му да го приеме в двореца си и да го удостои с големи почести. В случай, че покаже непослушание, го заплашвал с жестоки мъчения и смърт.

На увещанията и заплахите Мамант отговорил с тия думи:

- Считам за безчестие да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се обърнат в зло за мене, ако ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене благодеяние, смъртта за вярата – щастие и чест!

Разгневен, императорът заповядал да бият жестоко младия човек. Мамант понасял мъченията с голямо търпение. Смутен от тоя героизъм, Аврелиан меко му заговорил:

- Обещай само на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!

В отговор Мамант още по-твърдо заявил:

- Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!

Разярен, императорът езичник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни. Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отнесен на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по чудесен начин ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина около Кесария. Трудно щяло да бъде за момъка да живее самичък в това пустинно място. Но Божията милост го пазела постоянно по чудесен начин. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият отшелник бил наставник и помощник на околните жители.

Слухът за неговия чуден живот в планината стигнал до управителя на областта. Той пратил войници да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал наново смело вярата си в Христа Господа и отново бил предаден на жестоки мъчения. Подкрепян със сила отгоре, мъченикът оставал невредим. Пуснали люти зверове срещу него. Но те се показали кротки пред погледа му. Почнали да лижат спокойно нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически жрец му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.

В това тежко състояние мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна сила, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post

От това време вярващите идвали често в тази пещера, за да поменуват светия мъченик. На гроба му ставали чудеса. За това споменава св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той говори за него:

"Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал призован, всички, които той върнал благополучно в къщи от пътешествията им, всички, които е изцерил от болестите им, на които е продължил живот. Като се съберете всички заедно, съставете похвално слово за мъченика!"

Житие на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал, че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

- Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.17_Vjara_Nadezhda_Ljubov_Sophia.htm

Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.

Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 

Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.

Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“...

На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 

Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 

Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.

Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.

Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.

Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.

Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post 

Кратко животоописание

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и света Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Брой 19 за 2003 година

Поклонение пред св. мощи на преподобната Параскева - Петка в митрополитската катедрала в гр. Яш, Североизточна Румъния

Житие на св. преподобна Петка

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm

Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

Този велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни  резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия. 

По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе...

Източници:

текст: http://www.pravoslavieto.com/life/09.25_sv_Sergij_Radonezhski.htm

основна икона: http://www.pravoslavie.ru/86491.html

Препоръчваме също и тази страница за преподобния: http://www.pravoslavie.ru/31224.html

Кратко животоописание

Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

Pravoslavieto.com

Гробът на св. Нина в Мцхета (Mtskheta) близо до Тбилиси в Грузия.
Снимка: serendipit-e.com

Житие на света равноапостолна Нина, просветителка на Иверия (Грузия)

Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската и в цялата източноправославна църква, Иверия се покровителства от Пренепорочната Божия Майка - по Божията воля на Нея се паднал жребият да благовести тук Евангелието на Своя Син и Господ Иисус Христос за спасение на хората.

Свети Стефан Светогорец разказва, че след възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето учениците Му заедно с Неговата Майка Мария пребивавали в Сионската горница и очаквали Утешителя, според повелението на Христа да не напускат Иерусалим, а да очакват обещанието на Отца. Апостолите започнали да хвърлят жребий на кого в коя страна Бог ще определи да проповядва Евангелието. Пречистата казала:

- Искам и Аз да хвърля заедно с вас Своя жребий, за да видя коя страна ще бъде угодно на Господ да ми посочи.

По думите на Божията Майка с благоговение и страх те хвърлили жребий и на Нея се паднала Иверийската земя.

Пресветата с радост приела жребия си и искала веднага след слизането на Светия Дух като огнени езици да се отправи в Иверия, но ангел Божий Й казал:

- Не напускай Иерусалим, а до време остани тук. Тази страна ще се просвети с Христовата светлина по-късно и тамще е Твоето владичество.

Така разказва Стефан Светогорец. Божието предопределение за просвещението на Иверия се изпълнило три столетия след възнесението на Христа и негова изпълнителка ясно и несъмнено била Преблагословената Божия Майка. Тя пратила с благословията Си и помощта си на проповед в Иверия светата дева Нина.

Света Нина се родила в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Иерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се оттеглил в Иорданската пустиня. За всички останало неизвестно къде се подвизавал този угодник и къде е умрял. Майката на света Нина, Сусана, била поставена при светия храм от брат си, патриарха, за дякониса, за да служи на нищите и болните жени. А Нина била дадена за възпитание при благочестивата старица Нианфора.

Светата девица имала такива изключителни способности, че след две години, с помощта на Божията благодат, възприела и твърдо усвоила правилата на вярата и благочестието. Ежедневно с усърдие и молитва тя четяла Божествените Писания и сърцето й горяло от любов към Христа, Сина Божий, претърпял заради спасението на хората кръстни страдания и смърт. Когато тя със сълзи четяла евангелските разкази за разпятието на Христа Спасителя и всичко, което ставало около кръста, мисълта й сеспряла на съдбата на хитона на Господа.

- Къде се намира сега тази земна порфира на Божия Син? - питала тя своята наставница. - Не е възможно да загине тази велика светиня.

Тогава Нианфора разказала на света Нина онова, което сама знаела от преданието. Тя казала, че на североизток от Иерусалим се намира Иверийската страна, чиято столица е град Мцхета. Там именно бил отнесен Христовият хитон от войника, на който се паднал по жребий. Нианфора добавила, че жителите на тази страна се наричат картвели. Те и съседният арменски народ и много племена по тези планински места и досега пребивават потънали в мрака на езическото заблуждение и нечестие.

Тези сказания на старицата трогнали дълбоко сърцето на света Нина. Дни и нощи прекарвала тя в пламенна молитва към Пресвета Богородица, за да я удостои да види Иверийската страна, да намери и да целуне хитона, който Тя сама изтъкала за Своя възлюбен Син Господ Иисус Христос, и да проповядва Неговото свято име на местните народи, които не Го познават. Преблагословената Дева чула молитвата на Своята рабиня. Тя й се явила насън и казала:

- Иди в Иверийската страна, благовести там Евангелието на Господа Иисуса Христа и ще се сподобиш с благоволението Му, а Аз ще бъда твоя Покровителка.

- Но как - попитала смирената девойка - аз, слабата жена, ще мога да поема такова велико служение?

В отговор Пресветата Дева й дала кръст, сплетен от лозови пръчки, и казала:

- Вземи този кръст. Той ще ти бъде щит от всички видими и невидими врагове. С неговата сила ти ще насадиш в тази страна спасителното знаме на вярата във възлюбения Ми Син и Господ, "Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината"...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.14_sv_Nina_Gruzia.htm

Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието(по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител. Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.
При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсия троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И както Даниил2 затвори устата на лъвовете, той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път. Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този нов апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi

Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия II век Честват се на 15 декември

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче Елевтерий, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак на свещеномъченика, глас 2

Яко удобрение священников преподобне, и предувещание страстотерпцев вси восхваляем, и просим тя священномучениче Елевферие: любовию память твою празднующыя, бед многообразных свободи, моля непрестанно о всех нас.

По-долу:

• Кратко животоописание
• Житие на св. свещеномъченик Елевтерий
• Страдание на св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия св. Димитрий Ростовски

Кратко животоописание

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. свещеномъченик Елевтерий

Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога.

На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер.

На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си.

Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник.

Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт.

Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа.

Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на свети свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия

По време на царуването на Елий Адриан, който бил ревностен идолослужител, като светла звезда възсиял дивният Елевтерий. Той се родил в Рим от богати и знатни родители. Баща му три пъти бил назначаван за военачалник, а майка му станала достойна за още по-голяма чест и слава, защото била просветена от свети апостол Павел и приела кръщение от него, при което била наречена Антия. Тя нарекла сина си Елевтерий и го възпитавала в строго благочестие. Когато той пораснал, тя чрез ръцете на римския папа Анаклет го посветила на Бога, като наистина достоен за Господа дар. Архиепископът видял благонравието на юношата и го приел в клира си, на петнадесетгодишна възраст го посветил за дякон, а след още три години го ръкоположил за свещеник. Когато светият навършил двадесет години, архиепископ Никита го поставил за епископ на Илирик. Тук новият епископ просиял като светилник и със светлината на Божието слово довеждал мнозина до познанието на Единия Господ. Но ненавистникът дявол не могъл да понесе това и с ярост въстанал против светеца.

Той внушил на злочестивия цар Адриан да се изправи против истината, да започне гонение против християните и преди всичко да убие Елевтерий. Той искал да унищожи най-прославените учители на благочестието. Царят изпратил един воевода на име Филикс да доведе насила Елевтерий пред царския съд. Воеводата пристигнал в Илирик и избрал време, когато добрият пастир преподавал поучително слово на паството си, окръжил Господния храм и с воините си нахлул в него, дишайки ярост и злоба. Когато видял светия да излива като поток чистото учение и сладкогласно да поучава слушателите, той се заслушал внимателно и се удивил на проповядваната от него Христова сила. Той сменил яростта си с кротост и тъй като сърцето му било нива, способна да приеме семето на Божието слово, станал кротък като овца и от гонител се превърнал в Христов ученик. Той забравил всичко предишно и от разбойник станал добър и верен раб на Христа. Филикс пренебрегнал царската повеля, паднал в нозете на светия епископ и повече не оставил учителя си, като се просвещавал с неговата проповед и се утвърждавал в благочестието.

Така от езическото нечестие той се обърнал към благочестието и повече не си и помислял да се завърне при онзи, който го изпратил. А свети Елевтерий, желаейки да пострада заради светата Христова вяра, бързал да тръгне на път. С него дошъл и Филикс, но вече не като воевода пред затворника, а като агне след пастира си. По пътя те стигнали до един извор и както евнухът на Кандакия приел от апостол Филип божествено кръщение, така и той приел кръщение от светия и свалил мрака на идолобесието като някаква гнила дреха.

После двамата отново тръгнали на път.

Когато пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс се е присъединил към Христовата Църква и той им разказал всичко за светия епископ. По царската заповед свети Елевтерий застанал пред съда ­ мъжествено и без страх сякаш бил дошъл не на съд, а на празник. Царят го погледнал и като видял, че е още млад, благообразен и надарен с всички естествени дарования, му казал:

­ Елевтерий! Ти си оставил вярата на бащите и не смяташ за нищо служението на нашите богове, почиташ някакъв нов Бог, Който е умрял пред очите на всички с жестока смърт.

Елевтерий не пожелал да отговаря на тези думи, подражавайки на Христа, Който в страданията не казал нищо пред Пилат и не отговарял на Ирод. Тогава царят отново казал:

­ Отговори ми, защо стана тъй безумен, че се присъедини към християнската вяра? Разкай се пред мене и принеси жертва на нашите непобедими богове. Ако ме послушаш, ще ти окажа големи почести, ако ли не ­ ще те осъдя на тежки мъки.

Свети Елевтерий призовал Господа, Който е казал: “не се грижете, как или що да говорите”; “понеже Аз ще ви дам... премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници”, и рекъл:

­ Как мога да служа на такива богове или да се съглася с онези, които им служат? Не е ли по-добре аз да ви посъветвам да отстъпите от тях? Но тъй като не искате да ме послушате, вие трябва да плачете заради безумието си, защото бидейки надарени от Бога с разум, станахте по-лоши от камъните и дърветата, започнахте тях да смятате за свои богове, оставихте истинския Бог, създал с премъдростта Си вселената: защото небето и земята са дело на Неговите ръце, а от това, което е създал, ние, човеците, сме най-доброто и благородно творение. Но ние се заблуждаваме в незнанието си, ходим като в нощ и като не знаем какво е угодно или неугодно на Господа, повдигаме битка против Него. А онези, които наистина са наши врагове ­- говоря за бесовете ­- като безумни смятаме за наши господари и богове и им възнасяме почести и жертви! Аз се прилепям към моя Господ, винаги ще съм Му верен и ще послужа на моя Христос, а вашите почести или безчестие и мъки смятам за детска игра или детска заплаха. А за мен, както казва моят учител свети Павел, “светът е разпнат, и аз за света” и да умра за Христа за мен е наслаждение и блаженство...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.15_sv_Elefterij.htm

Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях"(2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.

Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сега току-що начевам да бъда Негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание.

Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа.

Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

Бог дарувал на св. Игнатий сила безбоязнено да срещне ужасната смърт. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:

"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"

Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.

Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий, Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

- "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно",и "който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Мат. 18:3:5; Марк. 9:37; Лук. 9:48).

Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило иметохристияни*.

Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви**. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства***, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.20_sv_Ignati_Bogonosec.htm

Св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец, епископ в Магнезия Чества се на 10 февруари заедно със св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина

Тропар на мъченик, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Кондак, глас 8, подобен: Яко начатки

С благодатта на свещенството добродействал, славни,
сияйно си украсил Църквата с божественото страдение,
което, възрадван, доблестно за Христа си приел:
Харалампие честни, светилниче всемирни, осиял краищата на света като непобедим.

Подобствовав благодатию священства славне,
церковь светло украсил еси божественным страданием,
еже за Христа приял еси доблественно радуяся
Харалампие, честный светильниче всемирный, осияваяй концы, яко непобедимый.

Кратко животоописание

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

Страдание на свети свещеномъченик Харалампий Магнезийски

Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел:

- Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел.

Езическите власти уловили светия впископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите:

- Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.

Виждайки изумиталната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт.  Чудесно изцерен от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.

По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове.

"Господи, казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!"

След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него.

Свети свещеномъченик Харалампий пострадал в 198 година на 113-годишна възраст.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Горещ застъпник и бърз помощник в скърбите

Църковната и гражданската история наброяват десет люти гонения срещу християните през първите три столетия на нашата ера.

"Ако имах сто уста – пише един църковен писател – пак не бих могъл да разкажа за мъките, на които биваха подлагани християните!"

Неизброими са мъчениците за вярата. Само Бог знае техния брой и имената им. Мъчениците са били елитът на християнското общество. Мъченици има от всички съсловия и възрасти. Особено известни станали църковните иерарси, които просияли като мъченици; тях наричаме свещеномъченици. Един от тях е свети Харалампий.

Той живял през втория и началото на третия век. Бил епископ на град Магнезия, в областта Тесалия, днешна Гърция.

По онова време римският император Септимий Север подигнал гонение срещу християните. Епископ Харалампий открито проповядвал вярата в Истинския Бог и се стараел да отвърне езичниците от техните заблуди и от поклонението на идоли. Той казвал:

"Господ Иисус Христос е изпратил апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната света проповед и да вървят неотклонно по пътя на светлината, истината и правдата и да не се покланят на идоли. Трябва да вярваме на думите, които ни указват пътя към вечния живот, а не да се прилепваме към дела, които донасят на душата вечна гибел!"

Езическите власти уловили епископът и го изправили на съд. Свети Харалампий дръзновено изповядал вярата си в Иисуса Христа и изобличил езическия мрак. Съдията дълго го увещавал да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите. Обаче свети Харалампий решително отказал.

Тогава го подложили на страшни изтезания: стържели тялото му с железни нокти, забивали в него гвоздеи, опалвали го с огън, разбили устата му с камък. Ала старецът с търпение и мъжество понасял всичко и благодарял на мъчителите си: "Благодаря ви, задето, като измъчвате вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов вечен живот!"

Бог по чудесен начин мигновено изцерил раните по тялото на мъченика. Виждайки изумителната твърдост на свети Харалампий, неговото търпение и проявата на Божията сила, множество езичници повярвали в Господа Иисуса Христа и приели християнството...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/02.10_sv_Haralampij.htm

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Пс. 65:12). Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?

Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Нищо по-хубаво няма от Христовия мир, защото с него се разбива всяка бран на въздушните и земните духове. Понеже нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (Еф. 6:12)

Признак за духовен живот е вглъбяването на човека вътре в себе си и съкровения труд в сърцето му. Божията благодат осенява този човек и той отпърво е в състояние на мир, а по този път стига до небесно състояние; в мирно състояние, т.е. с чиста съвест; а пък в небесно, когато умът му съзерцава у себе си благодатта на Дух Свети, според Божието слово: Неговото пребивание - (беше)на Сион... (Пс.75:3)

Може ли да не се радваш, виждайки със сетивните си очи слънцето? А колко по-радостно е, когато умът с вътрешните очи вижда Слънцето на правдата - Христос? Тогава той наистина с ангелска радост се радва. Тъкмо заради това и апостолът казва: нашето живелище е на небесата... (Фил.3:20)

Който живее неотклонно в състояние на мир, той като с лъжица гребе духовните дарби.

Светите отци, имайки мирно състояние и осенявани от Божията благодат, са живели дълго.

Когато човек дойде до състоянието на мир, тогава той може и за другите да излива от себе си светлина за просвещаване на разума. Дотогава е потребно човек да повтаря тези думи на Анна пророчица: Дръзки думи да не излизат из устата ви... (1 Цар.2:3), както и думите на Господа: Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат.7:5)

Тъкмо този мир, като едно безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си, когато пред Своята смърт е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам... (Йоан.14:27) И апостолът също говори за него:...и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса (Фил.4:7); да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа... (Евр.12:14)

Затова трябва да съсредоточаваме всичките си мисли, желания и действия към това, да получим Божия мир и винаги заедно с Църквата да казваме: Господи! Ти ни даруваш мир... (Ис.26:12).

Из "Писмени наставления", превод от руски Майя Начкова

Св. Серафим Саровски за поста

Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко; и не в това да се яде веднъж, а в това да не се яде много. Неразумен е онзи постник, който дочаква определеното време, а по време на трапезата цял се отдава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си.

При различаването на храната трябва да се внимава и за това да не избираме между вкусни и безвкусни храни. Тази работа, която е присъща на животните, у разумния човек не е достойна за похвала. Нали ние се отказваме от приятната храна, за да усмирим воюващите членове на плътта и да дадем свобода за действие на духа.

Истинският пост не се състои само в изнуряването на плътта, но и в това ­ онази част от храната, която ти самият би искал да изядеш, да я дадеш на гладния. Блажени гладните... защото те ще се наситят. (Мат. 5:6)

Основоположникът на подвига, нашият Спасител Господ Иисус Христос, преди да встъпи в подвига на изкуплението на човешкия род, се изпитал с продължителен пост. И всички подвижници, започвайки служението си на Господа, са се въоръжавали с пост и са встъпвали в кръстния път не иначе, а с подвига на поста.

Светите люде са пристъпвали към строгия пост не изведнъж, а постепенно и малко по малко са ставали способни да се задоволяват с най-оскъдната храна. Преподобният Доротей, когато приучавал своя ученик Доситей към поста, постепенно отнемал от неговата маса по малка част, така че от ежедневната му мярка от четири фунта храна (около 1600 грама) накрая го довел до осем лота хляб (около 100 грама).

При всичко това светите постници за почуда на другите не се отпускали, а винаги били бодри, силни и готови за работа. Болестите сред тях били рядкост и доживявали до дълбока старост.

И в степента, в която плътта на онзи, който пости, става тънка и лека, духовният живот достига съвършенство и се проявява с чудни явления. Тогава духът извършва действията си като че в безтелесно тяло. Външните сетива все едно се затварят и умът, освободен от земята, се възнася към небето и всецяло се потапя в съзерцание на духовния свят.

Обаче не всеки би могъл да си наложи строго правило на въздържание от всичко, което би могло да послужи за облекчаване на немощите. Който може възприе, нека възприеме. (Мат.19:12)...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Serafim_Sarovski/1.htm

Света гора като градина на света Богородица

Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

Св. Богородица постоянно е на устата и в сърцето на монасите, към нея те отправят своите най-добри молитви, на нейната личност и благодат отдават тайнствените богородични преживявания на своята вяра и любов. Всичко това са неща, които до голяма степен съществуват в православния живот и предание, но на Света Гора те са уникални и по отношение на изражението, и на интензивността и силата, с която се явяват.

В днешната беседа ще се опитам да опиша донякъде как тези богородични преживявания се раждат в сърцето на светогорския монах, как намират оправдание, как функционират, как се свързват с неговата всекидневна борба и подвиг, как формират неговата духовна персоналност, как се изразяват в неговия най-общ етос. Разбирам, че нещо подобно ще предизвика въпроси или затруднение в душите на тези, които идват от протестантска традиция, но мисля, че с помощта и просветлението от Господа и малко усилие всички заедно ще доближим истината.

Св. Богородица не е плод на църковна емоция или измислица на богословско умозрение, нито само историческа личност, която някога е родила Христос, с което да се изчерпва нейната мисия. Истината за нейната личност се състои в това, че тя всекидневно се явява в живота на Църквата като „жива и след смъртта”. Нейното присъствие е живо в този свят. Богословите обясняват това като учение, а Църквата най-вече го живее като опит. „Под твоя светъл покров никой дошъл не си е тръгнал посрамен, Пречиста Дево Богомайко, но потърси ли благодат, получава полезните дарове в отговор на молитвата”...

текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,18056/view,article/

Тя била дърщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си той поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин. Апелиан не говорил на Пенелопа за християнската вяра до пълнолетието й, макар да й внушавал християнски добродетели. Самата девойка започнала да проявява интерес и Апелиан започнал да й говори за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.

Когато родителите ѝ си заминали, тя отишла до своите идоли и ги запитала какво да прави. Идолите, разбира се, не й дали никакъв отговор. Тогава тя погледнала към небето и извикала: ''Ако ти си Бог истински, Когото галилеяните изповядват, моля Те, упъти ме!'' В същата нощ насън ѝ се явил ангел и ѝ казал : ''Ти ще послужиш за спасение на мнозина и хиляди люде чрез теб ще се обърнат към Бога. Това, което Апелиан ти каза, е истина. Ще дойде при тебе един Божий човек – Тимотей, ще извърши над теб светото Кръщение и ще те упъти какво да правиш. Отсега ти ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина''. (Това име означава мир.) След тия думи девойката се пробудила със чувство на неизразима радост. Действително, Тимотей дошъл при нея и я кръстил заедно с всички, които живеели с нея. При кръщението Тимотей я нарекъл Ирина, предрекъл ѝ страдания за името Христово и я увещавал да не отслабва във вярата. Ирина изхвърлила идолите, които се намирали в двореца, и прекарвала дни и нощи в молитва и духовен размисъл.

След седмица родителите на Ирина отново дошли при нея. Тя им съобщила, че вярва в Христа и започнала да увещава и тях да се обърнат. Те не искали да противоречат на дъщеря си връщайки се в града, взели и нея. Но след известно време дяволът смутил сърцето на Ликиний и възбудил в него гняв против дъщеря му. Той поискал от нея да се поклони на езическите богове. Ирина отказала да изпълни тая повеля и Ликиний, обхванат от ярост заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Конете, без да й нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, сринали го на земята и тежко го наранили. Господ дарувал на Ирина чудотворна сила, с която изцерила баща си. Ликиний изпитал на себе си Божията сила, осъзнал ожесточението на сърцето си, познал заблужденията си и повярвал в истинския Бог. Около 3000 души в същото време се обърнали към Христа. Новият управител на страната чул за Ирина и като я повикл при себе си, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка. Тя останала невредима...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post

Днес Светата ни църква празнува Петдесетница.

Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.

Константинийски епископ Антоний, 2010 година

Сведения за празника

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух"(Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. "Но никой не бива да си мисли - поучава св. Лъв Велики, - че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".

Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.

Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Petdesetnica/index.htm

Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха. Великден е центърът на всички празници на Църквата.

В ранната християнска епоха от църковната история първите християни придавали чисто есхатологичен характер на този ден, в очакване на второто идване на Господ Иисус Христос. С такъв пасхален характер е и неделята, денят посветен на Господа и на Неговото Възкресение, като ден на Светлината, в който всички християни се събират, за да извършат Евхаристия и да станат едно тяло в Господа, който е Главата на Църквата, според еклезиологията на св. ап. Павел.

Така по примера на първите християни, повечето от които са жертвали живота си за своята вяра в Христа като Изкупител и Спасител на човешкия род, и ние до ден днешен празнуваме и възпоменаваме всички евангелски събития, които ни напомнят за живота, мисията, страданията, смъртта и Възкресението на нашия Спасител Господ Иисус Христос, Сина на Живия Бог, въплътил се чрез Дева, бидейки Бог и Човек.

Честването на Пасхата е разделено на два периода:

1. Покаен, включващ периода на св. Четиридесетница, като период за подготовка, по време на който в древност оглашените са били катехизирани, а от IV в. под влияние на египетските аскети този период бил трансформиран в постен период на Църквата.

2. Тържествен период, включващ празнуването на самото Възкресение - Пасха, като ден, в който първата Църква чествала тържественото си влизане в Царството Божие.

Нека да спрем нашето внимание върху първия период, свързан с нашата духовна и телесна подготовка по време на поста. Този период е наречен от Православната църква триоден, носещ името на т.нар. песенни триоди, които съдържат химнографията, т.е. песнопенията и текстовете, които се изпълняват по време на Четиридесетницата, съдържащи всички евангелски теми по този повод.

Четиридесетницата в Православната църква обхваща цели седем седмици, асимилиращи два различни по произход постни цикъла на древната Църква: следбогоявленския пост на египетските християни и едноседмичния предпасхален пост, който според свидетелствата на св. отци и древните канони първоначално траел един, после два дни, а накрая цяла седмица, т.нар. Страстна седмица, чийто постен характер бил задължителен за всички християни - аскети, клирици, миряни.

По време на св. Четиридесетница всяка седмица има своя особен богослужебен характер, различен от дните извън великопостния период. Например всяка неделя се извършва Василиева св. литургия, всяка събота - Златоустова св. Литургия, всяка сряда и петък, освен ако не се случи тогава да е Благовещение, се извършва Преждеосвещена литургия. В първата седмица от Великия пост в дните от понеделник до четвъртък вечерта се извършва Велико повечерие с Покайния канон на св. Андрей Критски, а в сряда на петата седмица се извършва Малко повечерие с целия канон на св. Андрей. По време на поста всеки петък вечер се извършва Малко повечерие с Богородичен акатист, разделен на отделни части, а в четвъртък на петата седмица се чете целият Акатист на Пресвета Богородица.

Както свидетелства Евангелието, Господ, след като бил кръстен от св. Йоан Предтеча в р. Йордан, бил отведен от Духа в пустинята и там постил четиридесет дни и нощи (вж. Мат. 4:1-11).

Това евангелско събитие ни прехвърля 2000 години назад във времето. Какъв е нравственият и антропологичен характер на покаянието? Не е ли това едно пълно обновление на личността чрез благодатта на Св. Дух, получена при кръщението, не е ли това една метаноя, която обаче става не против, а само и чрез нашата свободна воля?

Покаянието онтологично ни свързва със Стария и Новия Завет, антропологично ни разграничава от стария и ни обединява с Новия Адам, есхатологично ни прави синове Божии и участници в Божията слава, като членове на Христовата Църква.

Защото Синът Божи стана Човек, за да могат синовете човешки да станат синове Божии.

Веднага след момента на Неговото кръщение, при явяването на Св. Дух и възвестяването от Самия Бог Отец: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение", започва спасителната мисия на Иисус Христос.

Той е изпратен, както казва Евангелието, от Духа в пустинята.

Там, в пустинята, Синът Божий разбира Своето божествено призвание, разбира Своята мисия на Спасител на човешкия род. Там, в пустинята, се срещат Бог и дяволът, Доброто и злото, Светлината и тъмнината, Спасението и гибелта. Защо Господ трябваше да премине това изпитание, бидейки съвършен Бог и съвършен Човек?

Ненапразно възлюбеният Син Божи е поставен от Отца в този период на изпитание, от който зависи съдбата на цялото човечество. Борбата на Иисус от Назарет срещу Сатаната е както духовна, така и телесна, проявена с цялата вътрешна и външна сила както от страна на Месията, така и от страна на погубителя на душите. Дяволът три пъти Го изкушава, казвайки Му: "Ако си Син Божи...", т.е. кара Го да се усъмни в собствената Си природа, опитвайки се да отслаби собствената Му вяра, като Го подтиква да направи от камъка хляб, да се хвърли от Йерусалимския храм, да придобие цялата власт на Земята. Христос надделява над изкушенията, отговаряйки с думи от Свещеното Писание:

"не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста";
"няма да изкусиш Господа, Бога твоего";
"Господу Богу твоему, ще се поклониш и Нему единому ще служиш".

Тези изкушения са около нас всеки момент, актуални във всяко време. Във време като нашето сме изкушени да избираме между мира и разрухата, между спазването на Божиите заповеди и изкушаването на Бога, между спасението и гибелта.

Християнските ценности за светост, добро и красота се осмислят в контекста на осъзнатата отговорност и свобода, дадени ни от нашия Творец.

Небесният хляб е който ни се дава в молитвата, в причастяването с Кръвта и Тялото на Господ Иисус Христос, в мистичното и реално участие заедно със светиите в живота на Църквата.

В древност Православната църква в Първата неделя на Великия пост е чествала само паметта на пророците, които първи възвестиха идването на Месия, после се прибавя честването на победата на Православието над иконоборската ерес и възстановяването на иконопочитанието през 843 г., така тази неделя бива наречена Неделя на Православието (вж. Йоан 1:43-51).

В началото на евангелския текст са думите "последвай Ме", казани от Иисус, когато среща св. ап. Филип. Малко по-късно свидетелства за изповядването на св. ап. Натанаил, който разпознал в лицето на Иисуса от Назарет предречения от пророците Месия, казвайки: "Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев"...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/sv_Chetiridesetnica_djakon_I.Ivanov.htm 

Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.

Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.

Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.). Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.

 
Първи вселенски събор. Икона от 1770 г. от Църквата Протата в Карея.

И на трите събора Арий бил решително осъден и отлъчен от Църквата. Осъдени и отлъчени били и мнозина от неговите упорити привърженици. Но ереста дотолкова се разпространила и Арий имал толкова много явни и тайни последователи, дори сред приближени до двореца епископи, че борбата продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към православието.

Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световно известен богослов.

Когато след девет месеци старецът Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 година. Но още в края на Александровото светителстване Арий успял да подмами императора Константин Велики и да изтръгне от него заповед, щото всички александрийски клирици, започвайки от самия Александър, да живеят в мир и да не спорят по богословски въпроси. Търсейки мир не според разума, Константин писал твърде рязко на Александра, като изисквал примирение с Арий. Когато Атанасий заел Александровото място, той също като своя старец решително отказал да влезе в общение с нечестивия еретик, и Константин пренесъл недоволството си върху новия архиепископ на Александрия. Враговете се постарали да умножат още повече това недоволство от Атанасий, като го обвинили в користолюбие, в неуважение към императорските разпоредби и в груби насилия над клириците. Приписали на великия светител дори убийството на някой си епископ Арсений, с чиято отсечена мъртва ръка извършвал вълшебства.

Благочестивият Константин, макар и да бил настроен против Атанасий, не се решил да повярва на всичките обвинения срещу него без разследване и заповядал да се свика епископски събор за съдене на александрийския архиепископ. Съборът бил свикан през 335 г. в Тир, но лукавите ариани и техните привърженици, които по това време били много, наредили така, че в този събор да вземат участие само техни съмишленици, и да не бъдат допуснати Атанасиевите привърженици. И въпреки че Атанасий довел на събора самия епископ Арсений, за когото казвали, че го е убил, и опровергал всички останали обвинения, съборът все пак го осъдил, и при освещаването на един нов храм в Йерусалим приел в общение Ария. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, Атанасий тайно се отправил за Цариград и в лична среща с Константин му представил самата истина. Константин Велики най-сетне разбрал кък стоят работите, приел твърде сурово пратениците на Тирския събор и извикал всички участници да дойдат в Цариград за преразглеждане на делото. Враговете на Атанасий отново съумели да подлъжат императора и да измислят новата клевета, че св. Атанасий искал да спре превозването на жито от Александрия за столицата, за да изложи по този начин Константина.

Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия (Франция). Св. Атанасий прекарал две години в Трир, като бил в дружески отношения с местния епископ Максимин.  

В 336 г. умрял Арий, а на следващата година умрял и Константин Велики. Царството било поделено между тримата Константинови синове: Константин II, Констанс и Констанций. Събрани на съвещание, тримата владетели решили да върнат на катедрите им всички епископи, изпратени по-рано на заточение. С особен указ на Констанина II бил върнат в Александрия и св. Атанасий. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да обявят Атанасия за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт - от императора, след като бил осъден от църковен събор.

През този печален период от църковната история враговете на Атанасий Велики успявали на няколко пъти да извоюват неговото осъждане и изгнание. Но той имал и приятели - последователи на чистото православие. Папа Юлий I (337-352 г.) оправдал Атанасий на Римския събор в 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор (Сердика - София), който низвергнал много от враговете на Атанасий. Борбата била продължителна и упорита.

Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас. Съчинил три апологии - защити на православната вяра: "Против езичниците", "Против арианите", "За въплъщението на Словото", "За Св. Троица", срещу еретика Аполинарий и разколниците - новациани, за Светия Дух, житие на св. Антоний Велики, тълкования на множество книги от Свещеното Писание, прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на вярата.

Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещенни книги.

Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад.

И в богословието, и в личния живот св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи. Той починал на 2 май 373 година, на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики. На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444 г.), които главно са спасили православието от двете ереси - арианството и несторианството.

Празникът на св. Атанасий се чества на днешния ден. С тази дата той е влязъл в нашия църковно-народен бит и с пословица е утвърден като предвестник на близката пролет (Атанасовден идва - пролетта идва).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Лъчите и слънцето

"Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."
Св. Атанасий Александрийски

В един коментар относно богословската дейност на отците от древнохристиянската църква четем: "Дали не сме принудени да признаем, че личността на Иисус Христос е и трябва да остане една тайна? Дали ранноцърковните отци не са се опитвали да разберат нещо, което е неразбираемо, и да разбулят нещо, което винаги ще си остане тайна?" Коментаторът все пак признава, че богословите от светоотческата епоха са били принудени да дадат отговор на влиятелни ереси, които посягали на основното в християнското учение за боговъплъщението. "Църквата е била принудена да внесе повече яснота. Целта й била повече да защити учението, а не да го обяснява по начин, който премахва тайнството. Защото, ако ересите бяха надделели в онова време, днес щяхме да имаме една изопачена версия на самото християнство."

Днес вероятно споровете, които са се водили през четвърти век за личността на Христос, може да ни се виждат твърде далечни и отвлечени. Оспорваните тогава идеи обаче са основополагащи за християнската вяра. Защото без разбирането за божествената природа на Иисус Христос губи почва цялото християнско учение за спасението. През четвърти век ереста на Арий повдига един от най-важните въпроси в историята на богословието и ранните отци на християнската църква са прави като в противовес на арианството отстояват пълната божественост на Иисус Христос...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_Atanasij.htm

Житие на св. великомъченик Мина

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

Прочетете още тук: http://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm

Кратко животоописание

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. великомъченик Мина

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm