Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Православни медии

Разпространението на Православната проповед - Евангелието - в днешно време се подпомага от единични средства за масова информация, можещи да бъдат наречени Православни медии.

  • Св. апостол и евангелист Иоан Богослов - житие

    Св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Руска икона.

     

    Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

    Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

    Заедно със Симон Петърте присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

    На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.

    Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и "ученика, когото обичал".

    На пресветата Си Майка казал:

    - Ето син ти!

    А на ученика си Йоан:

    - Ето майка ти!

    Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

    В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

    След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър:

    - Господ е.

    След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

    Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

    Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

    Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.

    Повярвали и се кръстили хиляди.

    Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си:

    - Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!

    Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

    До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

    Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

    Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

    Починал един момък, син на Диоскорид, предстедател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

    По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

    Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.26_sv_ev_Joan.htm 

  • Св. апостол Тома, един от Дванадесетте апостоли, наречен Тома Неверни

    Кратко животоописание

     

    Св. апостол Тома - от Дванадесетте апостоли, родом от Галатия, не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден (Иоан. 20:27-28).

    Проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада.

    Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон.

    Прободен с копие - починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, на гроба му ставали чудеса.

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

     

    Житие на св. апостол Тома

     

    Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

    - Да идем и ние да умрем с Него!

    По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

    - А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

    Тома запитал:

    - Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

    Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

    - Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

     

    След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

    В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

    Апостолите казали на Тома:

    - Видяхме Господа.

    А той зявил:

    - Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

    След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

    Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

    - Мир вам!

    След това се обърнал лично към Тома и му казал:

    - Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

    Развълнуван, Тома извикал:

    - Господ мой и Бог мой!

    - Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

     

    След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

    Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

    По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

    По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

    - Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

    Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

    Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

    Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

    Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

    И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

    Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

    Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/10.06_sv_ap_Toma.htm

     

  • Св. Архангел Михаил – небесният пълководец

    Архангеловден

     

    Самото име на св. архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава "кой е като Бога". Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората. Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.

    Архангел Гавриил обикновено се явява на праведниците като възвестител на велики и радостни събития, засягащи Божия народ (Дан. 8:16, 9: 21; Лук. 1:19-26). В книга Товит архангел Рафаил говори за себе си: "Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия" (Тов. 12:15). Оттук е възникнало убеждението, че на Небето има седем архангели, един от които е архангел Михаил.

    Архангел Михаил е наречен в Писанието "княз", "водач на войнството Господне" и е описан като главен борец срещу дявола и беззакониято на хората. Поради това Църквата го нарича "архистратиг", т.е. пълководец, водач на небесната войска. Така, архангел Михаил се разкрил на Иисус Навин като негов небесен помощник при завоюването на Обетованата земя. Той се явил на пророк Даниил, когато падало Вавилонското царство и предсказал идването на Христа на земята и събитията на свършека на света. В Апокалипсиса архангел Михаил е описан като водач във войната на небесните сили срещу дракона-сатана и и падналите ангели. "И стана война на Небето: Михаил и Ангелите му воюваха срещу дракона, и драконът и ангелите му воюваха срещу тях, но не устояха, и не се намери за тях място на Небето. И низвергнат бе великият дракон, древният змей, наричан дявол и сатана". Апостол Иуда кратко споменава за архангел Михаил като за противник на сатаната (Нав. 5:13; Дан. 10:12; Иуд. 9; Откр. 12:7-9; Лук. 10:18).

    В духа на Светото Писание някои отци на Църквата смятат, че архангел Михаил е участник в других важни събития в живота на Божия народ, дори там, където той не е споменат по име. Например, отъждествяват го с тайнствения огнен стълп, който вървял пред израилтяните по верем на бягството им от Египет и погубил пълчищата на фараона в Червено море. Свързват с него и поражението на огромната асирийска армия, обсаждала Иерусалим по времето на пророк Исайя (Изх. 33: 9, 14:26-28; 4 Цар. 19:35).

    Църквата почита архангел Михаил като защитник на вярата и борец срещу ересите и всяко зло. На иконите той е изобразяван с огнен меч в ръката или с копие, поразяващо дявола. В началото на IV в. Църквата е установила на 8 ноември празник в чест на събора (т.е. съвкупността) на светите ангели начело с небесния им пълководец – св. архангел Михаил.

    По материали от Православие.ru

    Източници: текст: https://www.pravoslavie.bg/

    икона: https://bg.wikipedia.org/

  • Св. архидякон Стефан – първият Христов мъченик

    Sv. Stefan

    „Кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни“, казва Тертулиан. А този, който стои в началото на пътя на християнските мъченици е св. архидякон Стефан, за чието служение и убийство четем в Деяния на светите апостоли, гл. 6. Църквата не го забравя и му е отредила светлия трети ден на празника на Христовото Рождество, за да го почете.

    Наистина първият християнски мъченик отваря със своята жертва вратата на хиляди мъченици, които ще украсят небето и земята с примера на своето пълно себеотрицание. Но най-великата врата всъщност е Сам Христос, Който казва: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.” (Йоан 10:9).

    В тропара на светеца се казва: „…венец от десницата на Стоящия свише си приел…“. Жертвената любов на младия Стефан му донася първия венец на мъченичеството в историята на християнството. Дори и името му от гръцки – Stephanos, означава „увенчаване“, „венец“. Също като него, всички, които следват примера му, ще получат венеца на живота, според вдъхновените думи на свети апостол Яков: „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.“ (Иаков. 1:12).

    Под пороя от камъни на безмилостните съдници със Стефан се изпълват думите на Спасителя: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят” (Йоан 15:20).

    Той стана достоен да се нарече приятел на Господа, защото не наруши заповедта и послушанието пред Христос, Който казва: „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам” (Йоан 15:14); Стефан, като всички светии, е приятел не само с Бога, а с всички християни, които изпълняват Божиите заповеди. Приятелството със светиите е голям дар от Господа! В свят, в който приятелството твърде често се определя според интереса, приятелството на светиите е трайно, чисто и без никаква корист. Мнозина от нас са изпитали от опит, че имаме „приятели” най-вече когато живеем нашироко, когато сме на висока длъжност, или просто казано, когато сме здрави и богати. Ако се разболеем и загубим високия си пост, ако обеднеем и т.н., много от тези, които довчера не са спирали да повтарят колко държат на нас, бързо ни изоставят. Светиите обаче са наши приятели във вечността, чиято грижа усещаме най-вече когато сме болни, бедни и отхвърлени…

    От друга страна, твърде често пропускаме да се запитаме – дали тези, с които искаме да сме близки, но не ни се получава, не ни избягват заради самите нас и собствените ни недостатъци и грешки, които допускаме… Отговор ни дават отново светиите: те се радват на Божието приятелство, защото имат приятно Нему поведение! Следователно, ако искаме да имаме искрени приятели, нека поведението ни е като това на светиите...

    Източник: https://www.pravoslavie.bg/... 

  • Св. благоверен княз Александър Невски

    aleksandar_nevski.gif

    Кратко животоописание

    В храм-паметник "Св. Александър Невски" пред образа на св. Александър изложени мощи на светеца, които Руската православна църква подари на българския народ за 50-годишнината на подворието на Българската православна църква в Москва, 11 октомври 1996 г.Св. Александър Невски е роден през 1220 година. Живял по времето,

    когато руските земи били под татарско владичество. Св. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен "Невски".

    По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Св. Александър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до гр. Владимир. На гроба му ставали множество чудеса. При император Петър Велики мощите на св. Александър били тържествено пренесени в Петербург и положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра.

    При посещението в Москва църковната делегация, водена от Българския патриарх Максим, получи безценен дар ­ частица от мощите на св. княз Александър Невски. Великият руски княз се прославил като смел защитник на православната вяра и своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си пожелал да приеме монашество. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра, където извършват много чудеса. На 18октомври1998 година, след св. Литургия, с тържествено литийно шествие от Синодалната палата, богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца бе пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

    Житие на св. Александър Невски

    В ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.

    Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.

    Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.

    С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.

    Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. И в Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.

    На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болни получавали изцеление. При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.23_sv_Al_Nevski.htm

  • Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец

    Житие на свети великомъченик Димитрий Мироточиви

    Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.

    Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

    Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

    Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

    Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.

    С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

    След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

    Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

    Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

    Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.

    Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.

    Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:

    - Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!

    В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:

    - Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!

    Димитрий отговорил:

    - Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

    В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

    Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.

    Свети войни Арета, Нестор и Никита. Стенопис от сръбския манастир Манасиjа. Източник: spcportal.orgВ Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.

    Св. Димитрий го прекръстил и му казал:

    - Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!

    Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:

    - Боже Димитриев, помилвай ме!

    В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.

    Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.

    Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.

    Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.

    Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

    Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

    Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.

    Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.

    Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.

    Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун". Българите казвали, че той бил от славянски произход.

    У русите и въобще у всички славянски народи се вижда още от древни времена особено честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.26_sv_Dimitar_Solunski.htm 

  • Св. великомъченица Злата Мъгленска

    Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
    Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
    Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
    Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
    - Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

     

    Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
    Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
    Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
    Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
    - Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
    В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
    - Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-zlata-maglenska

     

     

  • Св. великомъченица Злата Мъгленска

     

    Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
    Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
    Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
    Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
    - Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

    Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
    Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
    Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
    Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
    - Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
    В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
    - Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!
    Турците разбрали, че девицата не ще беде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.
    В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
    Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
    Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-zlata-maglenska

  • Св. великомъченица Кириакия - Неделя

    Св. великомъченица Неделя (Кириакия) с житийни сцени.

     

    Житие на св. мъченица Кириакия

    Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.

    Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.

    На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.

    До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия  -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.

    За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

     

    Кратък житиепис

    Kyriaki the Great Martyr. Greek icon. Source: goarch.org

    Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

    Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата. 

    Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

    В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

    Pravoslavieto.com

     .....

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/07.07_sv_Kiriakia.htm

  • Св. Георги Победоносец - житие

     

    Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-годишна възраст той получил чин военен трибун.

    За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

    Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

    Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издали вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

    – Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

    Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

    – Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

    – Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

    Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

    Георги останал непреклонен:

    – По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

    Диоклетиан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
    На другия ден Диоклетиан го повикал и попитал:

    – Разкая ли се, Георги?

    – Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

    Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклетиан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

    – Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

    След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклетиан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

    Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

    Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

    – Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

    Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина..

    Източник:

    текст: https://www.pravoslavie.bg/...

    икона: https://bg.wikipedia.org/wiki/...

     

  • Св. Димитър Басарбовски

     

    Икона на св. Димитрий Басарбовски

    Житие на св. Димитрий Басарбовски

     

    Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славянобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

    Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

    Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.

    Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

    Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

    Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

    Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

    Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

    Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.

    Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

    Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

    В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    Друго житие на св. Димитрий Басарбовски

    В 27 ден на месец октомври светата Православна църква чества паметта на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски.

    Той бил родом от село Басарбово, разположено около река Лом, Русенско. Бил син на бедни, но благочестиви родители. Със своите добродетели прославил не само себе си, но и своите родители, селото си и целия български народ. Юношеството си прекарал не в овладяване на наука и разни изкуства, нито пък на някой занаят. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на изучаване на най-важното изкуство – усвояване добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, чрез които се приближил до Бога и Му станал мил. Още от малък обичал домашните животни и като патриарх Иаков се грижел и водел на паша добитъка на своите съселяни. С голямо внимание и усърдие се грижел за животните и вечер ги отвеждал по домовете на притежателите им. Ако понякога се случело да се загуби някое добиче, младият човек, за да го запази от зверовете, цяла нощ го търсел и не се прибирал у дома, докато не го намерел и предадял на стопанина му.

    При това Димитър бил жалостив и милостив към всички живи същества. Ако някога се случвало да нанесе някаква повреда върху тях, той сърдечно се съкрушавал и дълбоко се разкайвал за нанесеното зло. Така например, веднъж па невнимание стъпкал едно птиче гнездо и смачкал малките пиленца. Когато забелязал това, толкова много се съкрушил от тази постъпка, че сметнал това престъпление за човекоубийство и веднага наложил наказание на крака си: три години да не го обува с обувка. И наистина три години не обувал крака си, с който смачкал малките пиленца. Лятно време кракът се наранявал от камъните, тръните и бодлите, а зимно време премръзвал от студа.

    Благодарение на тези си подвизи, той се сдобил с всички външни и вътрешни добри дела, покорил всички плътски похоти и страсти и се изкачил високо по стълбицата на нравственото съвършенство. Сатаната, виждайки неговите подвизи и нравствено съвършенство, непрекъснато го изкусявал. Обаче нищо не намирал в него за обвинение. Тогава преподобният оставил всичко, що е било в света и се отдалечил от селото. За да може да беседва с Бога в пълна тишина и спокойствие, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му помогнал да изпълни намерението си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била вече манастир. Там той дал монашески обети и радостно запял: "Се удалихся, бегая водворихся в пустыни". Заедно с пострижението на косите си изоставил всичко, което би могло да го отклони от нравственото усъвършенстване, като изоставил мимолетните удоволствия и наслади...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.27_sv_Dimitar_Basarbovski.htm

  • Св. Енната, Валентина и Павла

    Вси светии  

     

     

     

    Св. Енната, Валентина и Павла

    † 308 година

    Честват се на 10 февруари

    Тропар на мъченици, глас 1

    С болките на светиите, пострадали за Тебе,
    смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
    Човеколюбче, молим Те.

    В памет на светите Енната, Валентина и Павла

    Светите мъченици Енната, Валентина и Павла приели мъченическа смърт от Фирмилиан, управителя на палестинската област. Света Енната произхождала от Газа*Речник, а света Валентина от околностите на град Кесария*Речник.Те и двете били девици. Пред съда на Фирмилиан първа изправили света Енната. При разпита тя мъжествено се обявила за християнка, заради което по нареждане на управителя отначало я подложили на жесток побой, а после я покачили на стълб и започнали да стържат тялото й.

    След нея довели при Фирмилиан света Валентина. Обвинявали я в непочитание към езическите богове и управителят й заповядал да принесе жертва на идолите. С тази цел я повели към езическия храм, който бил недалеч от съдилището. Въвели светицата в храма, а тя, вместо да принесе жертва на идолите, смело хвърлила камък върху жертвеника и се обърнала гърбом към горящия там огън. Тогава Фирмилиан се разярил и заповядал безжалостно да я бият по ребрата; после я осъдил на посичане с меч заедно със света Енната.

    Накрая, след всички, довели за мъчения света Павла. По заповед на управителя я подложили на най-различни мъки, но с помощта на Христовата благодат тя понесла страданията си с голямо мъжество и мъчителят заповядал да й отсекат главата с меч. Преди да изпълнят присъдата, тя принесла благодарност на Бога, поклонила се на християните, които били там, преклонила глава под меча и така предала духа си на Бога***.

    * Газа е разположена на брега на Средиземно море; в древността тя е била един от петте най-известни филистимски градове и е служила като предел за хананейците на юг от Палестина. От IV век Газа била вече християнски град, а през VII век била покорена от мюсюлманите. В днешно време от някога знаменитата Газа са останали само развалини, около които се намира нов град със същото име - един от цветущите градове на Палестина. Бел.ред.

    ** Кесария - голям град в Палестина, на Средиземно море, където са пребивавали римските прокуратори - представителите на римската императорска власт. Днес на мястото на Кесария има само развалини, покрити с диви растения. Бел.ред.

    *** Пострадали при Максимиан II Галерий, през 308 година. Бел.ред

    © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/02.10_sv_Valentina.htm

  • Св. мъченик Боян–Енравота

    sv knjaz Boyan Enravota

    Българската държава на Балканския полуостров била основана в 681 г. от един древен народ с индоевропейски корени, когото историята нарича `българи`. Един от най-великите български ханове - хан Крум (803-814 г. ) - при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

    Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху своите синове. Веднъж Омуртаг се опитал да застави Кинам да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

    - Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Него!

    Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

    - Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

    След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

    Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.), приел християнството с името Михаил и покръстил целия български народ (865 г.). Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български - при царуването на св. княз Борис-Михаил Покръстител цялата българска земя се изпълнила с църкви и манастири, почитта към св. Кръст станала повсеместна и Христовата благодат почивала над православните свещеници, които извършвали чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица.

    Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за св. княз Енравота-Боян Български: къде е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест? Паметта му нашата Църква отбелязва на 28 март...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-boyan-enravota

     

  • Св. мъченик Мамант

    Житие на св. мъченик Мамант

    Св. мъченик Мамант се родил в началото на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, между Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското учение, те открито изповядвали своята вяра в Господа Иисуса Христа и тъй привличали към Църквата много езичници. През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийска. И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската вяра. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тъмница. Теодот, бащата, умрял в затвора. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, поразена от смъртта на мъжа си, родила преждевременно сина си Мамант.

    Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чедо, тя молела със сълзи Бога да й разреши да последва съпруга си, като я освободи от този кратковременен живот и я приеме заедно с него във вечните небесни селения.

    За скъпото си дете тя молела с такива думи:

    - Господи Боже, Ти сам възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му баща. Бъди крепител и пазител на живота му!

    Разчувствала се силно при тая молитва, тя починала.

    Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.

    В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил добрата мисъл да изпроси от управителя на областта разрешение да погребе телата на починалите християни. Получила желаното позволение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче между умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жалост. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като свой собствен син.

    До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била "мама". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила старание да му даде възможното най-добро възпитание.

    Мамант тръгнал на училище. Наставниците се чудели на умствените му способности.

    Преди всичко и най-много Амия се грижела да му внуши любов към Бога и дълбока почит към Неговия свят закон. И тя успяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.

    Но благородната Амия нямала щастието да завърши възпитанието на своя любим питомец. Тя починала, когато той бил едва на 14 години. Пред смъртта си му завещала цялото си богаство.

    Скоро след смъртта й гонението срещу християните в Мала Азия избухнало наново. На областния управител било доложено, че Мамант не само изповядвал християнската вяра, но и се стараел да обръща към нея съучениците си в училището.

    Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отрече от Христа. Понеже го виждал външно прекрасен и много даровит, обещал му да го приеме в двореца си и да го удостои с големи почести. В случай, че покаже непослушание, го заплашвал с жестоки мъчения и смърт.

    На увещанията и заплахите Мамант отговорил с тия думи:

    - Считам за безчестие да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се обърнат в зло за мене, ако ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене благодеяние, смъртта за вярата – щастие и чест!

    Разгневен, императорът заповядал да бият жестоко младия човек. Мамант понасял мъченията с голямо търпение. Смутен от тоя героизъм, Аврелиан меко му заговорил:

    - Обещай само на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!

    В отговор Мамант още по-твърдо заявил:

    - Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!

    Разярен, императорът езичник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни. Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отнесен на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по чудесен начин ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина около Кесария. Трудно щяло да бъде за момъка да живее самичък в това пустинно място. Но Божията милост го пазела постоянно по чудесен начин. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият отшелник бил наставник и помощник на околните жители.

    Слухът за неговия чуден живот в планината стигнал до управителя на областта. Той пратил войници да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал наново смело вярата си в Христа Господа и отново бил предаден на жестоки мъчения. Подкрепян със сила отгоре, мъченикът оставал невредим. Пуснали люти зверове срещу него. Но те се показали кротки пред погледа му. Почнали да лижат спокойно нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически жрец му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.

    В това тежко състояние мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна сила, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година...

    Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post

    От това време вярващите идвали често в тази пещера, за да поменуват светия мъченик. На гроба му ставали чудеса. За това споменава св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той говори за него:

    "Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал призован, всички, които той върнал благополучно в къщи от пътешествията им, всички, които е изцерил от болестите им, на които е продължил живот. Като се съберете всички заедно, съставете похвално слово за мъченика!"

  • Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

    Свв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Гръцка икона.

    Житие на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

    През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

    В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

    Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

    След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

    Свв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Руска икона. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал, че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

    Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

    Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

    Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

    - Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

    Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

    В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

    - Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

    Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

    Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

    - Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

    Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

    - Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.17_Vjara_Nadezhda_Ljubov_Sophia.htm

  • Св. Нектарий Егински-светецът, който лекува всички болести

    Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.

    Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.

    В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

    Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 

    Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.

    Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“...

    На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 

    Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
    На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 

    Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.

    Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.

    Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.

    Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.

    Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление...

    Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post 

  • Св. преподобни Сергий Радонежски, велик чудотворец, избран от Бога още от утробата на майка си.

    свети преподобни Сергий Радонежски

    Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

    Преподобный Сергий РадонежскийТози велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

    Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

    Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

    Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни  резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

     

    След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

    Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия. 

    По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

    Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

    Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

    Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе...

    Източници:

    текст: http://www.pravoslavieto.com/life/09.25_sv_Sergij_Radonezhski.htm

    основна икона: http://www.pravoslavie.ru/86491.html

    Препоръчваме също и тази страница за преподобния: http://www.pravoslavie.ru/31224.html

  • Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия

    sveta_Nina.jpg

    Кратко животоописание

    Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

    Pravoslavieto.com

    Гробът на св. Нина в Мцхета (Mtskheta) близо до Тбилиси в Грузия. The tomb of St. Nino in Mtskheta Снимка: serendipit-e.com
    Гробът на св. Нина в Мцхета (Mtskheta) близо до Тбилиси в Грузия.
    Снимка: serendipit-e.com

    Житие на света равноапостолна Нина, просветителка на Иверия (Грузия)

    Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската и в цялата източноправославна църква, Иверия се покровителства от Пренепорочната Божия Майка - по Божията воля на Нея се паднал жребият да благовести тук Евангелието на Своя Син и Господ Иисус Христос за спасение на хората.

    Свети Стефан Светогорец разказва, че след възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето учениците Му заедно с Неговата Майка Мария пребивавали в Сионската горница и очаквали Утешителя, според повелението на Христа да не напускат Иерусалим, а да очакват обещанието на Отца. Апостолите започнали да хвърлят жребий на кого в коя страна Бог ще определи да проповядва Евангелието. Пречистата казала:

    - Искам и Аз да хвърля заедно с вас Своя жребий, за да видя коя страна ще бъде угодно на Господ да ми посочи.

    По думите на Божията Майка с благоговение и страх те хвърлили жребий и на Нея се паднала Иверийската земя.

    Пресветата с радост приела жребия си и искала веднага след слизането на Светия Дух като огнени езици да се отправи в Иверия, но ангел Божий Й казал:

    - Не напускай Иерусалим, а до време остани тук. Тази страна ще се просвети с Христовата светлина по-късно и тамще е Твоето владичество.

    Така разказва Стефан Светогорец. Божието предопределение за просвещението на Иверия се изпълнило три столетия след възнесението на Христа и негова изпълнителка ясно и несъмнено била Преблагословената Божия Майка. Тя пратила с благословията Си и помощта си на проповед в Иверия светата дева Нина.

    Света Нина се родила в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Иерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се оттеглил в Иорданската пустиня. За всички останало неизвестно къде се подвизавал този угодник и къде е умрял. Майката на света Нина, Сусана, била поставена при светия храм от брат си, патриарха, за дякониса, за да служи на нищите и болните жени. А Нина била дадена за възпитание при благочестивата старица Нианфора.

    Светата девица имала такива изключителни способности, че след две години, с помощта на Божията благодат, възприела и твърдо усвоила правилата на вярата и благочестието. Ежедневно с усърдие и молитва тя четяла Божествените Писания и сърцето й горяло от любов към Христа, Сина Божий, претърпял заради спасението на хората кръстни страдания и смърт. Когато тя със сълзи четяла евангелските разкази за разпятието на Христа Спасителя и всичко, което ставало около кръста, мисълта й сеспряла на съдбата на хитона на Господа.

    - Къде се намира сега тази земна порфира на Божия Син? - питала тя своята наставница. - Не е възможно да загине тази велика светиня.

    Тогава Нианфора разказала на света Нина онова, което сама знаела от преданието. Тя казала, че на североизток от Иерусалим се намира Иверийската страна, чиято столица е град Мцхета. Там именно бил отнесен Христовият хитон от войника, на който се паднал по жребий. Нианфора добавила, че жителите на тази страна се наричат картвели. Те и съседният арменски народ и много племена по тези планински места и досега пребивават потънали в мрака на езическото заблуждение и нечестие.

    Тези сказания на старицата трогнали дълбоко сърцето на света Нина. Дни и нощи прекарвала тя в пламенна молитва към Пресвета Богородица, за да я удостои да види Иверийската страна, да намери и да целуне хитона, който Тя сама изтъкала за Своя възлюбен Син Господ Иисус Христос, и да проповядва Неговото свято име на местните народи, които не Го познават. Преблагословената Дева чула молитвата на Своята рабиня. Тя й се явила насън и казала:

    - Иди в Иверийската страна, благовести там Евангелието на Господа Иисуса Христа и ще се сподобиш с благоволението Му, а Аз ще бъда твоя Покровителка.

    - Но как - попитала смирената девойка - аз, слабата жена, ще мога да поема такова велико служение?

    В отговор Пресветата Дева й дала кръст, сплетен от лозови пръчки, и казала:

    - Вземи този кръст. Той ще ти бъде щит от всички видими и невидими врагове. С неговата сила ти ще насадиш в тази страна спасителното знаме на вярата във възлюбения Ми Син и Господ, "Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината"...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.14_sv_Nina_Gruzia.htm

  • Св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий

     

    Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

    Христолюбци,

    Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

    Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

    Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието(по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
    Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител. Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.
    При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
    Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсия троичната безначална светлина.

    По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И както Даниил2 затвори устата на лъвовете, той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път. Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

    Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

    Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този нов апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi

  • Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия

    Вси светии  

    Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия

    II век

    Честват се на 15 декември

    Тропар на свещеномъченик, глас 4

    Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
    по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
    поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
    за вярата си пострадал даже до кръв,
    свещеномъчениче Елевтерий, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

    Кондак на свещеномъченика, глас 2

    Яко удобрение священников преподобне, и предувещание страстотерпцев вси восхваляем, и просим тя священномучениче Елевферие: любовию память твою празднующыя, бед многообразных свободи, моля непрестанно о всех нас.

    По-долу:

     

    Кратко животоописание

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

     

    Житие на св. свещеномъченик Елевтерий

    Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога.

    На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер.

    На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си.

    Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник.

    Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт.

    Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа.

    Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана".

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    Страдание на свети свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия

    По време на царуването на Елий Адриан, който бил ревностен идолослужител, като светла звезда възсиял дивният Елевтерий. Той се родил в Рим от богати и знатни родители. Баща му три пъти бил назначаван за военачалник, а майка му станала достойна за още по-голяма чест и слава, защото била просветена от свети апостол Павел и приела кръщение от него, при което била наречена Антия. Тя нарекла сина си Елевтерий и го възпитавала в строго благочестие. Когато той пораснал, тя чрез ръцете на римския папа Анаклет го посветила на Бога, като наистина достоен за Господа дар. Архиепископът видял благонравието на юношата и го приел в клира си, на петнадесетгодишна възраст го посветил за дякон, а след още три години го ръкоположил за свещеник. Когато светият навършил двадесет години, архиепископ Никита го поставил за епископ на Илирик. Тук новият епископ просиял като светилник и със светлината на Божието слово довеждал мнозина до познанието на Единия Господ. Но ненавистникът дявол не могъл да понесе това и с ярост въстанал против светеца.

    Той внушил на злочестивия цар Адриан да се изправи против истината, да започне гонение против християните и преди всичко да убие Елевтерий. Той искал да унищожи най-прославените учители на благочестието. Царят изпратил един воевода на име Филикс да доведе насила Елевтерий пред царския съд. Воеводата пристигнал в Илирик и избрал време, когато добрият пастир преподавал поучително слово на паството си, окръжил Господния храм и с воините си нахлул в него, дишайки ярост и злоба. Когато видял светия да излива като поток чистото учение и сладкогласно да поучава слушателите, той се заслушал внимателно и се удивил на проповядваната от него Христова сила. Той сменил яростта си с кротост и тъй като сърцето му било нива, способна да приеме семето на Божието слово, станал кротък като овца и от гонител се превърнал в Христов ученик. Той забравил всичко предишно и от разбойник станал добър и верен раб на Христа. Филикс пренебрегнал царската повеля, паднал в нозете на светия епископ и повече не оставил учителя си, като се просвещавал с неговата проповед и се утвърждавал в благочестието.

    Така от езическото нечестие той се обърнал към благочестието и повече не си и помислял да се завърне при онзи, който го изпратил. А свети Елевтерий, желаейки да пострада заради светата Христова вяра, бързал да тръгне на път. С него дошъл и Филикс, но вече не като воевода пред затворника, а като агне след пастира си. По пътя те стигнали до един извор и както евнухът на Кандакия приел от апостол Филип божествено кръщение, така и той приел кръщение от светия и свалил мрака на идолобесието като някаква гнила дреха.

    После двамата отново тръгнали на път.

    Когато пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс се е присъединил към Христовата Църква и той им разказал всичко за светия епископ. По царската заповед свети Елевтерий застанал пред съда ­ мъжествено и без страх сякаш бил дошъл не на съд, а на празник. Царят го погледнал и като видял, че е още млад, благообразен и надарен с всички естествени дарования, му казал:

    ­ Елевтерий! Ти си оставил вярата на бащите и не смяташ за нищо служението на нашите богове, почиташ някакъв нов Бог, Който е умрял пред очите на всички с жестока смърт.

    Елевтерий не пожелал да отговаря на тези думи, подражавайки на Христа, Който в страданията не казал нищо пред Пилат и не отговарял на Ирод. Тогава царят отново казал:

    ­ Отговори ми, защо стана тъй безумен, че се присъедини към християнската вяра? Разкай се пред мене и принеси жертва на нашите непобедими богове. Ако ме послушаш, ще ти окажа големи почести, ако ли не ­ ще те осъдя на тежки мъки.

    Свети Елевтерий призовал Господа, Който е казал: “не се грижете, как или що да говорите”; “понеже Аз ще ви дам... премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници”, и рекъл:

    ­ Как мога да служа на такива богове или да се съглася с онези, които им служат? Не е ли по-добре аз да ви посъветвам да отстъпите от тях? Но тъй като не искате да ме послушате, вие трябва да плачете заради безумието си, защото бидейки надарени от Бога с разум, станахте по-лоши от камъните и дърветата, започнахте тях да смятате за свои богове, оставихте истинския Бог, създал с премъдростта Си вселената: защото небето и земята са дело на Неговите ръце, а от това, което е създал, ние, човеците, сме най-доброто и благородно творение. Но ние се заблуждаваме в незнанието си, ходим като в нощ и като не знаем какво е угодно или неугодно на Господа, повдигаме битка против Него. А онези, които наистина са наши врагове ­- говоря за бесовете ­- като безумни смятаме за наши господари и богове и им възнасяме почести и жертви! Аз се прилепям към моя Господ, винаги ще съм Му верен и ще послужа на моя Христос, а вашите почести или безчестие и мъки смятам за детска игра или детска заплаха. А за мен, както казва моят учител свети Павел, “светът е разпнат, и аз за света” и да умра за Христа за мен е наслаждение и блаженство...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.15_sv_Elefterij.htm