Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Православни медии

Разпространението на Православната проповед - Евангелието - в днешно време се подпомага от единични средства за масова информация, можещи да бъдат наречени Православни медии.

  • Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА


    Някъде през Х-ХI в. в благочестиво семейсtтво от село Епиват, населено по това време от тракийски славяни, на брега на Мраморно море недалеч от Цариград, между Голямо Чекмедже (Буюкчекмече) и Силиврия се родила Божията отроковица Параскева. Възпитана в християнско благочестие, от детство стремежът й бил живот според Господните заповеди, защото знаела, че единственият начин да заживее с Господа е опазването на закона му в пълнота. Положила милосърдието за свое духовно основание. Онази добродетел, която на дело изпълнява Господнята повеля: “възлюби своя ближен като самия себе си”. Така живеела праведната девица, докато дошло времето да посвети себе си, според единственото си желание, на Господа. Това станало веднага щом починали родителите й. С брат си Евтимий, който също посветил себе си на Господа в епископско служение, раздали имуществото си на бедните и всеки тръгнал по тесния и скръбен път към Господа. Подвизавала се девицата Господня в преподобнически подвизи първо в родния си град, после в Цариград, сетне в Иорданската пустиня. Както се казва в житието й, “трупала подвиг след подвиг”. Изнурявала плътта си, за да очисти разума и чувствата си от стремежите на плътта, защото добре познавала Господните слова: “само чистите по сърце ще видят Бога”. А това бил единственият й стремеж. Да заживее по дух, подобно на светите ангели, за да се сподоби с лицезрението на Господа. Залогът за това бил отречението от света, от похотта на очите и сластите житейски. Деянието било помненето на смъртта, монашеския постриг (според някои изследователи светата приела монашески постриг при първото си отиване в Цариград, а според други – в девически манастир в околностите на Иерусалим, където се подвизавала в иноческия чин няколко години преди отшелничеството си) и пустинножителство. Резултатът бил придобиването в пълнота на Светия Дух. Така Бог се прославил в светата девица. Но не забравил и нея да прослави сред народа й. В края на дните й Той я върнал в родния й Епиват. Починала като странница, непозната никому. Така я й погребали, вън от градските стени. След време върху нея в трапа хвърлили тялото на някой удавен моряк. Епиватчани не се поколебали да го сторят, макар че видяли нетленното тяло на преподобната. Но от незнание какво да сторят, те отново го заровили в трапа. Същата нощ станало чудо. Преподобната в царско одеяние, обкръжена от свети ангели се явила насън на някои благочестиви люде, открила им коя е и повелила да извадят мощите й. Така и сторили. С литийно шествие и много почести пренесли мощите й в храма. Още веднага започнали да източват чудеса на изцеление, които не престават и до днес. Византийската църква, в чийто диоцез се намирал тогава Епиват, положила грижи за прославата на тази чудна Божия девица, просияла в преподобнически подвизи. През ХII в. един патриаршески дякон в Цариград написал първото й житие.
    До 1231 г. мощите на преподобната се намирали в местната църква на съседно на Епиват градче, където светицата, според първото й житие, била почитана “като изцелителка и покровителка на бедните”. Сетне, подтикнат от благочестиви подбуди, българският цар Иоан Асен II и улеснен от благоприятни политически обстоятелства, пренесъл светите й мощи като най-ценно съкровище в старопрестолния Търновски град. Поставил ги с много почести в “Царския храм”. Според царската хроника това станало през 1238 година, на 14-я ден от месец октомври. Поради което и паметта на преподобната се чества на тази дата. Мощите на света Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393 г....

    Източник: https://hramsvetapetka.org/content/jitie_svpetka.php

  • Кръстът на живота, смъртта и възкресението

    Хората често и по незнание възприемат Кръста само като символ на смърт и печал и на земната кончина на човека. Денят обаче на издигането на Христовия кръст в Църквата и на изнасянето му за поклонение ни напомня, че това вече не е онзи стар уред за измъчване на разбойници, какъвто е бил в миналото. За Църквата Кръстът на Голгота е преживяване и дълбока скръб за Христовите страдания, но тази скръб е отвъд земното разбиране за живота – в нея се съдържа не трагедията на старозаветния човек, който очаква Месия и земно царство, а преди всичко знак за новозаветната радост и надежда, че Месия е Спасителят, Който победи смъртта, и човекът може отново да се върне при Бога във вечния живот. Тихата скръб на Кръста винаги е смесена с радостта от невъзможното за нас – като творение Божие – дело на човешкото спасение, а именно: Възкресението. Богочовекът умря на Кръста, за да може човекът да има живот след смъртта.

    На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим, защото Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме.

    Това е част от стихирата, която четем всяка неделя на утринната служба след възкресното евангелие. Докато четецът я казва, свещеникът изнася Евангелието и ние го целуваме, като се покланяме и на Кръста, изобразен върху него. Това напомня на християните, че те могат да се спасят единствено, ако Евангелието стане основа и смисъл на техния живот, а Кръстът – начин на тяхното преображение.

    Кръстът се издига на всеки купол на християнски храм и така ознаменува смисъла на Кръстната жертва за човешкото спасение. Носенето на кръст от християните и полагането на кръстния знак не са просто механични движения, а онагледяване на нашата принадлежност към реалността на Кръста. Църквата винаги е напомняла, че човекът се спасява чрез стремежа към богоподобие, а то се осъществява чрез подражание на Христа. Днес мнозина стават църковни учители, но малцина от тях разбират жестоката и страшна реалност на Кръстната жертва – страдания, съразпъване, печал и победа над смъртта. Ние не подражаваме на Божия Син само в Неговото учителстване; това подражание е преди всичко в Неговата любов към човека – до кеносис: „А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“ (Лука 9:23). Не само в храма, не само през поста или на празници, а всеки ден. Кръстопоклонната неделя напомня това ежедневно кръстоносене и съразпъване чрез подражание на Христа, което се постига не чрез следване на Господа като нравствен образец, а в усвояването на Неговия божествен живот.[1]

    За този живот в Христа ни напомня Синаксарът на Кръстопоклонна неделя: „… Кръстът се нарича и Дървото на Живота, което е било посадено посред рая; затова и светите отци са го въздигнали насред светия Велик пост, припомняйки ни едновременно блаженството на Адам и това как той се е лишил от него, припомняйки ни също, че вкусвайки от това Дърво, ние повече не умираме, а се оживяваме…“.[2]

    Заради придобиването на този живот, изборът на кръст в света изглежда безумство за човека, но то е необходимо условие за богоподобието. Земната мъдрост не може да обясни такъв избор, „защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ (1 Кор. 3:19). Човекът обаче решава кое безумство да избере: на мъдростта на света, който е преходен, или на Кръста – който е път към вечността.

    Св. Теофан Затворник казва, че има три кръста, които са спасителни за нас.

    Първият кръст за човека са скърбите, страданията и лишенията. Светецът пише, че те са нишките, които ни свързват с Христовия кръст, защото от него извират спасителни за нас сили. Ако не сме свързани с Него, нашият кръст ще тежи, а ако сме благодарни за скърбите в този живот, кръстът, който носим, ще е лек и благодатен.

    Вторият кръст са нашите страсти и похоти. Ние не можем да ги победим без да се поклоним на Христовия кръст и да го приемем. Покланяйки се на Кръста и славейки го, ние му предаваме и страстите си, за да ни помогне в борбата с тях. Без Христовия кръст тази борба е обречена на неуспех. Затова има толкова молитви към честнѝя Кръст, а една от вечерните молитви е тази: „Огради ме, Господи, със силата на честнѝя и животворящ Твой Кръст и ме запази от всяко зло“.

    Третият кръст е предаността на Божията воля. „Да погледнем към Голгота. – казва св. Теофан. – Там кръстът на благоразумния разбойник е кръст на очистване от страстите, а Христовият кръст е кръст на чиста и непорочна жертва. Той е плод от предаността на Божията воля – безпрекословна, пълна, безвъзвратна. Кой издига нашия Спасител на Кръста? – Тази преданост, защото Господ Иисус Христос се е молел в Гетсиманската градина да Го отмине тая чаша, но решително е добавил: „… обаче не както Аз искам, а както Ти“ (Мат. 26:39)“.[3]

    Има и друг вид кръст, който е мъчителен и не е спасителен за нас. Това е кръстът на разбойника, който е стоял вляво от Христа. Той е роптаел за своето наказание, въпреки че го е заслужавал, и този кръст изобразява онези, които служат на страстите и роптаят срещу скърбите. Такова роптание не примирява човека с Бога, а го отдалечава още повече от Христа.

    Кръстът събира в себе си живота, смъртта и възкресението – от раждането, през кръщелния купел, до гроба – в очакването на вечния живот. Целият цикъл на човешкия живот се концентрира в жертвата на Богочовека. За нас обаче е трудно обяснима смъртта на Източника на живота, Който… не може да умре.

    Митр. Антоний Сурожки казва: „Никой не може да убие Него – Безсмъртния; никой не може да угаси тази Светлина, която е сияние на славата Божия. Той е отдал Своя живот, приел е невъзможна смърт, за да раздели с нас цялата трагедия на нашето човешко положение. Господ Сам е взел на Своите плещи първия кръст, най-тежкия, най-ужасния, но след Него хиляди мъже, жени и деца са взели върху себе си своя кръст. Често и този кръст е несравнимо по-лек от Кръста Христов, който изглежда толкова страшен“.[4]

    „Какво ли не е направил кръстът? – казва св. Йоан Златоуст в своите проповеди. – Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе“.[5]

    Християните нямат друг избор, освен този, който прави Христос – да направи земята небе. Тихата печал на Кръста в средата на Великия пост събужда очакването за това ново небе и този нов живот в светлата радост от Възкресението. Очакваме и знаем, че Животът победи смъртта и Богочовекът ще върне човека отново при Себе Си.

    Твоят Кръст, Христе, е нашата сила, Твоята смърт – нашето възкресение, а Ти – Предвечният Живот – нашето спасение...

    Източник: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,72198/view,article/?fbclid=IwAR0TD1G9W69qZfjUFz7vBiZmE9CHT6Uj5bTqZ9HnmsqfRL-HVWSiWxQ2fU0

     

  • ЛИНКОВЕ

    Българска Православна Църква

    Bulgarian Orthodox Diocese of Western- and Central Europe

    -------> ВНИМАНИЕ! НОВ САЙТ! - http://bulchurch.org

    Западно-  и  Средноевропейска  Епархия на Българската Православна Църква - Църковна Община в Бон-Бад Годесберг

    Bulgarische orthodoxe Kirchengemeinde "Sveti Georgi - der Siegreiche" in Düsseldorf

    Bulgarische orthodoxe Kirchengemeinde "Hl. Zar Boris Der Täufer" in Berlin

    http://www.plovdivskamitropolia.bg/

     

  • Молитва и житие на свети Спиридон Чудотворец

    Молитва

    Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога. Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи, в труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички. Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, Страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти - сигурно, защото Бог е бил с тебе.

    Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин! 

     

    Житие на свети Спиридон, епископ Тримитунтски

    Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

    Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

    В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

    Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

    Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. "Не плачи - казал светителят, който имал пророчески дар, - защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром". В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.

    Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните...

    Прочетете повече тук:

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.12_sv_Spiridon_Trimitutski.htm

  • Молитвено правило на свети Серафим Саровски за миряни и наставления на светията

     
    Молитвено правило
    Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".
     
    Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти). 
    След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.
     
    Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".
     
    Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.
     
    Преди обяд да извърши същото правило.
     
    След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо: 
    "Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".
     
    Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
    "Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".
     
    Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.
     
    Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.
     
    Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата.
     
    Който има време, нека да чете Евангелието, Апостола и други молитви, акатисти и канони. А ако някой няма време или сили и не може да изпълнява и това правило - бил той подчинен или властник, или немощен, мъдрият старец съветвал да го изпълнява и лежейки, и работейки, помнейки казаното в Писанието: "Всеки, който призове името Господне, ще се спаси".
     
    Наставления
    „От какво осъждаме братята си? От това, че не се опитваме да познаем самите себе си. Който е зает с познаването на самия себе си, той никога няма да забелязва недостатъците на другите. Осъждай себе си и ще престанеш да осъждаш другите.
     
    +++
     
    Придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб.
     
    +++
     
    Изкушенията на дявола са подобни на паяжина. Достатъчно е само да я духнем - и тя ще изчезне. Така е и с врага - дявола; достатъчно е само да се оградим с кръстния знак - и всичките му козни изчезват напълно.
     
    +++
     
    Молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела, колкото и добри да са сами по себе си, те самите не са целта на християнския живот, макар че са необходимите средства за неговото постигане. Цел на християнския живот е придобиването на Светия Дух.
     
    +++
     
    Нещастният, зъл човек разрушава всичко, обижда даже най-близките и скъпи хора, а добрият човек, излъчващ мир и радост около себе си, възстановява разрушеното, утешава страдащите, помага на нуждаещите се.
     
    +++
     
    "Душевният мир се придобива чрез скърби....Пътят на искащия да угоди на Бога минава през много скърби."
     
    +++
     
    "Не бива да предприемаме подвизи, които превишават силите ни, а да се стараем нашият приятел - тялото - да бъде верен и способен за извършване на добродетели. Трябва да вървим по средния път, като не се отбиваме, ни на дясно, ни наляво /Притч.4:27/: на духа да даваме духовното, а на тялото - телесното, необходимо за поддържане на временния живот. Не трябва да се отказваме и от обществен живот от това, което той изисква от нас, по думите на Писанието: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу /Мат.22:21/.
    Източници:
     
     
     
  • Неделя Кръстопоклонна трета от Великия пост

    Неделно литургийно свето Евангелие

     

    "И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

     

    Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

     

    И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила".
    Марк 8:34-38, 9:1

     

      

     

    Тълкувание

     

    Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим в Палестина. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието. В началото на Новозаветните времена, в родината на богоизбрания еврейски народ, в столицата Иерусалим Христос беше предаден от Своя ученик. Римският прокуратор Пилат Понтийски търсеше случай да освободи Иисуса. Но народът и първосвещениците викаха: "Премахни Го, премахни, разпни Го!... И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. Там Го разпънаха" - гласи повествованието на светите евангелисти. Оттогава кръстът се превърна в оръдие на всемирното спасение, а Голгота - най-светото Жертвоприношение.

    Неслучайно днешното литургийно евангелие ни говори за кръст. Неделята е Кръстопоклонна, третата от Великия пост, и Църквата тържествено изнася всред храма Христовия Кръст за поклонение, като ни приканва да произнасяме със сърце и душа думите на великопостната песен: "На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим". Застанали пред Кръста, на който Спасителят беше прикован, "презрян и унижен" повече от всички синове човешки, според пророчеството на Исаия, ние се питаме: Какво беше сторил, че така жестоко се отнесоха към Него?

    - Пилат не намери в Иисуса вина, и си оми ръцете;

    - Клаудия Прокула, неговата съпруга, изпрати известие на Пилата да не прави нищо на тоя праведник, защото на сън пострада много заради Него;

    - Юда върна сребърниците и каза: "Сгреших, че предадох невинна кръв", след което отиде и се обеси;

    - Римският стотник и неговите войници, които пазеха при Кръста, извикаха в часа на смъртта: "Наистина Божи Син е бил Този Човек";

    - Първосвещениците Го обвиниха, че нарича себе Си "Син Божи".

    А това беше самата истина! Никой не откри в Него грях или вина! Въпреки неговата невинност, Той беше осъден на смърт. Седем века преди Голгота, вдъхновен от Светия дух, пророк Исаия даде отговор на този мъчителен въпрос: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез неговите рани ние се изцерихме".

    Вгледани в Христовия Кръст, ние се учим на търпение - безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. Да обичаме себе си, майка и баща, братя и сестри, семейство и деца, приятели, всички, от които очакваме и получаваме добро, е съвсем естествено. Но да обичаш враговете си и да се молиш за тях, както Иисус на Кръста: "Отче, прости ми, понеже не знаят, що правят!"- това е пълнотата и съвършенството на любовта, при която няма следваща степен, няма друга възможна категория, по-висок морален връх. Светият Кръст Христов ни учи и на смирение. Вечният Бог, Творецът на Вселената, Синът Божи смири себе Си, "бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна"- свидетелства свети апостол Павел.

    В богослужебната химнология Христовият Кръст се величае като всеоръжие, т.е. най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. С какъв друг знак би си позволил човек да осени скъпата си рожба, гърдите си в началото на трудовия делник и преди нощната почивка!? Кръстното знамение съпътства целия живот на християнина - от свещения купел при тайнството Кръщение до последното съзнателно движение преди смъртта. Няма друг Символ на земята, който да е толкова почитан, толкова скъп и съкровен! Коленичил пред Него, в подножието на Голготския Кръст, големият френски мислител Блез Паскал филососки възкликва: "Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил!"

    Човешката душа по рождение носи в себе си религиозна потребност от Бога, глад и жажда по Бога, усещането и съзнанието, че Той наистина съществува и реално присъства в съдбите на човечеството и във всяка лична съдба. Светата Църква мъдро ни напомня в средата на Великия пост за символа на Божията любов - честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение.

    Николай Хаджиев

     

     

    Силата на Светия Кръст

     

    † Траянополски епископ Иларион

     

    Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

    Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. "Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва"- пее Църквата всяка сряда и петък.

    Кръстът е пазител на цялата вселена, красота на Църквата и сила на царете. Историята потвърждава тази истина. Константин Велики, както съобщава църковният историк Евсевий, бил във война с Максентий, който заграбил трона в Рим и отказал мирни преговори. В навечерието на решителните сражения край Рим, виждайки, че войските му са малочислени, Константин се оттеглил уединено на молитва и пред погледа му блеснал кръст, очертан от лъчите на слънцето, клонящо на заник, и надпис на него - "С това побеждавай!" Необикновено явление! Ужас обхванал императора и цялото войнство, което наблюдавало това чудесно знамение. През нощта Господ Иисус се явил на Константин и му заповядал да направи хоругва-знаме с очертание на кръста и да го издигнат срещу врага. Константин изпълнил поръчението. Кръстът блеснал на знамето в скъпоценни камъни. Подобни знамена с изображение на кръст били понесени от всичките му полкове. Войниците, множеството от които били християни, се въодушевили. Вражеските войски били разбити. Константин Велики влязъл в Рим победоносно и през 313 г. бил издаден едикт за свободно изповядване на Христовата вяра. Народът ликувал...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com...

  • Неделя на Блудния син - втората подготвителна неделя за Великия пост

    Завръщането на блудния син - гръцка икона

    Неделно литургийно свето Евангелие

    На литургията 1Кор. 6:12-20. Евангелие от Лука 15:11-32

    "И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

    А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

    А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

    защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят" (Лук.15:20-24).

     

    Блудният син

    Блудният син се осъзнал. Осъзнаването е началото на обръщането на грешника към Бога. Осъзнавайки се, той ясно разбира от какво точно се нуждае душата му и какво не му достига. Спомня си за Небесния Отец и благата, от които се е лишил самоволно, отлъчвайки се от Него. Така решава и да се завърне при Бога, т. е. да остави греховния живот и да живее отново по Божиите заповеди.

    Заблудилият се и разкайващ се син не търси зачитане на достойнството и правата си на син и е доволен дори от положението на слуга в дома на баща си. С това притчата за Блудния син показва какво трябва да бъде смирението на каещия се грешник.

    Заблудилият се син бил приет от бащата. Притчата учи чрез това, че доброто намерение е тогава спасително, когато без бавене се приведе в изпълнение. Бащата посреща с радост и обдарява завърналия се заблуден син. Това е светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.

    Св. Филарет Московски

     

    Безграничната Божия любов
    Завръщането на Блудния син

    "А като дойде в себе си, рече:...Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син... И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува." (Лука. 15:17-20)

    Завръщането на блудния син - руска иконаСветата Църква премъдро е отредила големите църковни празници да бъдат предшествани от подготвителен период, в който първоначално само се загатва идеята на празника, а после все повече се навлиза в нея, докато се стигне до кулминацията, която е самият празник. После в обратен ред до т. нар. Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкова по-голям е и подготвителният период. А най-големият и най-светлият за Православната църква празник ­ Възкресение Христово ­ не само че се предшества от 48-дневния Велик пост, а и от четири подготвителни недели, във всяка от които се акцентира върху определена християнска истина, за да се усили постепенно покайното настроение у християните.

    В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за човека ­ гордостта и осъждането на ближния. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си, в своите слабости и несъвършенства, тогава и гордостта ни ще отслабне и към чуждите недостатъци ще станем по-снизходителни.

    И така, да обърнем погледите си навътре и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, защото как можем да се променим към добро, ако не знаем какво имаме да променяме?

    Днешното свето евангелие ни напомня притчата за Блудния син.

    Всички ние познаваме драмата на блудния син. Познаваме онази така отдалечена от Бога страна на духовен мрак, познаваме теготата на безцелния живот, познаваме усещането за празнота в душите си ­ празнота, която с нищо не може да се запълни, духовен глад, който никоя земна храна не може да засити...

    Познато ни е и това идване в себе си, когато за първи път сме открили християнската същност на душата си и сме взели преломното решение да се върнем при Бога и да заживеем в Неговия нравствен порядък, под покрива на Неговата любов, по законите на Неговата добра воля.

    Позната ни е и отческата прегръдка, когато, обличайки ни в блестящите одежди на кръщението, Църквата ни обкичва с даровете на Светия Дух, обува нозете ни в истината и ни повежда към дома на Отца ни.

    Но веднъж станали християни, веднъж влезли в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, оставаме ли неотменно в Бащиния си дом?

    Да си припомним времето от последната си изповед и причастяване с Тайните Христови. Отделихме се от Божията трапеза облечени в най-чистите дрехи на покаянието, наситени с Христа. А после решихме, че заслужаваме след тези изнурителни усилия на пост и покаяние “да се поотпуснем малко”. И постепенно затънахме пак в дребните си радости и грижите мизерни, оплетохме се в душепагубни общения, пропиляхме първо благодатните си дарове, а после, лишени от укрепващата им сила, загубихме и естествените си нравствени богатства.

    И ето ни пак дошли в себе си, пак тръгнали да търсим прошка за своето безразсъдство... Бог пак ще ни посрещне със Своята любов, пак милостиво ще се приближи към нас и ще ни покани на Своята трапеза, щастлив от поредното ни възкръсване за духовен живот, успокоен от поредното ни завръщане в Бащиния ни дом.

    Ние знаем колко милостив и безкрайно търпелив към грешника е Бог и без страх правим своите редовни забежки в греховния свят и разпиляваме там всичко, което сме придобили. Забравяме какво значи страх Божи, защото помним, че Бог е милостив, че Бог е Любов. Но точно тази безгранична Божия любов би трябвало да ни внушава страх Божи, страх да не огорчим Единствения, Който ни обича безусловно, страх да не нараним с безсърдечието си Онзи, Който пое толкова страдания и умря за нас на кръста...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/bludnija_sin/index.htm

  • Неделя на Православието, първа от Великия пост

    Неделя Православна. Икона от антиохийския патриаршески манастир Баламанд. Източник: balamandmonastery.org.lbОтминаващият двадесети век беше век на опитното знание, на фактите, на практическия разум. Категории, които не промениха живота на човечеството по посока на доброто. Обратно, днес повече от всякога господстват неправдата и насилието, разделението и противопоставянето. Груби материални интереси диктуват всичко и мотивират отношенията между хора и държави.

    В подобен свят се роди Спасителят Иисус Христос, за да възвести "Благоприятната Господня година", т.е. времето на духа, приоритетите на благодатното Небесно Царство пред относителните земни блага. Чрез проповедта Си Той направи достояние на всички Откровеното Учение, а с живота и делата Си и най-вече с Голготската си Жертва доказа, че това Учение не е човешка доктрина, а свръхестествено Благовестие и Божие изпълнение.

    Христовото учение и спасителните благодатни дарове не биха станали съизмерими на целия свят до неговия свършек и не биха достигнали до всички човеци през всички времена, ако не бяха онези свети мъже, наречени апостоли, с които Господ основа Своята Църква и които първи възвестиха Евангелската истина за Изкуплението на човечеството чрез скъпоценната кръв на Божия Агнец ­ Иисус Христос (вж. Иоан 1:43-51).

    Току-що прочетеното евангелие от св. Иоан Богослов ни разказва за повикването на първите Христови ученици. На Неговия призив "Вървете след Мене!" те всички изоставиха занятие, имущество, близки и Го последваха. Какво беше това въздействие върху тях? Каква беше тази сила, която в миг обезсмисли всичко от живота им дотук и те без колебание тръгнаха след Него, за да станат ловци на човеци!? Обикновените, с нищо неизвестни дотогава рибари, митари носеха в сърцата си трепета на очакването, копнежа по срещата с Обещания от Бога Месия и чудото на вярата в Него.

    Три години апостолите бяха със своя Божествен Учител. Те чуха всичките Му слова, видяха всичките Му чудеса. И като истински свидетели Той ги изпрати да бъдат учители на народите и да проповядват по цял свят "Евангелието на Божията благодат". Това беше най-висшето звание, най-високото служение и най-отговорната мисия, която Господ Иисус Христос възложи и повери на човеци.

    Гонени, преследвани, бити с камъни, лишени от всичко, онеправдани и скърбящи, апостолите извършиха чудеса: затулиха уста на лъвове, угасиха огнени стихии, притъпиха мечове, освободиха народи от робство, победиха царства. Те обърнаха света от мрака към светлината, вградили примера и живота си в делото за обновяването и облагородяването на човечеството. В основата на този подвиг беше отново вярата в Единия, Истинския Бог.

     

    А днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове ­ езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми ­ цели пет века, над вътрешни врагове ­ еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.

    Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.

    Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

    "Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него."...

     

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/01_Nedelja_Pravoslavna/index.htm

  • Неделя на св. Григорий Палама, втора от Великия пост

    Св. Григорий Палама, гръцка икона. Източник: oca.org

    Неделно литургийно свето Евангелие

     

    "След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

     

    И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

     

    Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

     

    Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

     

    Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали"(Евангелие според Марк 2:1-12).

     

     

     

    Тълкувание на неделното Евангелие в Неделя на св. Григорий Палама

     

    Чудесни изцеления в Христовото име стават и днес, и винаги ще стават. Но какво казва Христос на излекувания? Вместо да постави диагноза, вместо да напише епикриза, Той простичко изрича: "Прощават ти се греховете!"А книжниците, макар и враждебни, неволно изповядват: "Кой може да прощава грехове, освен един Бог?"

     

    Причината за болестта бил грехът. Какъв, Свещеното Писание не пояснява. Ала грехът в корените си е един и същ ­ болест на духа. И причините за нея са едни и същи ­ непослушание към Бога, отдалечаване от Неговата благодат, безверие и гордост.

     

    Човешката логика е готова да заключи, че телесните страдания тогава идват като наказание, понякога твърде сурово. Мнозина даже бързат да обвинят Бога в жестокост и несправедливост.

     

    Ала погледнато през вярата, более ли духът ­ и тялото ще заболее. Защото просто такава е човешката същност ­ духовно-телесна.

     

    Нещо повече, за вярващия болестта е напомняне за греха и повик към покаяние. За всеки, който е избрал да бъде християнин, думите "излекуван си" не стигат. Копнежът ни е най-вече да чуем онзи благ глас: "Чедо, прощават ти се греховете!"

     

    Чудесното изцеление от свидетелството на св. евангелист Марк насочва вниманието ни не само към разказаното събитие, но и към изповядването на Христа като един от темелите на православната вяра.

     

    "Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове."Сиреч, Синът Божи заради нашето спасение е станал Син Човечески. Или, според учението на св. отци, Божието Слово се въплъти и стана Човек. И оттук ­ изцеление и опрощение, благодат и сродяване с Бога, спасение и вечен живот.

     

    Колкото до чудото ­ не е необходимо винаги да го очакваме, едва ли не да го изискваме от Бога. Понякога то става просто и незабележимо, присъства в ежедневието, съпътства ни в бита. А същината му невидимо се съдържа дълбоко във вярата.

     


    брой 5 от 22 март 1998 година

     

     

     

     

     

    Евангелие според Марк:

     

    (1-7) След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

     

    Какво означават думите: След няколко дни? Означават: „След като изминали няколко дни". След влизането на Господ в Капернаум, мнозина, като чули, че Той е в една къща, се събрали с надеждата за лесен достъп до Него. При това вярата на мъжете, донесли разслабения, била толкова голяма, че те разкрили покрива на къщата и го пуснали. Затова и Господ му дава изцеление, като вижда вярата на тези, които го донесли, или и вярата на самия разслабен. Защото и самият той не би позволил да го вземат, ако не вярваше, че ще бъде изцерен. Впрочем Господ често изцерявал заради вярата само на донасящия, макар носеният да не бил вярващ, и обратно, често лекувал заради вярата на донесения, макар донеслите го да не вярвали. Най-напред Той опрощава греховете на болния, а после лекува болестта - защото най-тежките болести в по-голямата си част са породени от грехове, както и в Евангелието от Йоан Господ обяснява с греховете произхода на болестта на
    един разслабен (Йоан. 5:14). Този споменат при Йоан разслабен не е един и същ със споменатия сега: напротив, това са двама различни човека. Защото споменатият при Йоан нямал човек, който да му помогне, а сегашният има четирима; първият бил в къпалнята при Овчи порти, а този - в къща, онзи бил в Йерусалим, а този - в Капернаум. Могат да се намерят и други разлики между тях. Но трябва да се каже, че споменатият при Матей (гл. 9) и тук при Марко е един и същ.

     

    (6-12) Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали!...

     

     

    Синаксар на Втора Неделя на Великия пост – св. Григорий Палама

    Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свято безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.

    Нека днес накратко да се запознаем с живота и учението на св. Григорий.

    Този боголюбец се родил към края на XIII в. от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Св. Григорий получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. От малък обаче останал без баща. Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий проявил склонност към съзерцателен живот. Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога.

    Заедно с двамата си братя Григорий заминал за Света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на Православието. Майка му, заедно с деветте си дъщери, също приела монашество.

    В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим. Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на десет години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.

     

     

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/02_Palama/index.htm

  • НЕДЕЛЯ НА СВ. ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ

    Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
    Източник: azbyka.ru
    Превод: Пламена Вълчева

    В името на Отца и Сина и Светия Дух!

    Днешният празник по преимущество принадлежи на светите жени. Наскоро чух една сестра да казва: „Това е нашият празник“. Какво велико заблуждение! Ако наистина е така, то празникът принадлежи не на всички жени, а само на онези, които са мъдри. В днешния ден не възпоменаваме всички жени, живели през земния живот на Иисус Христос, а само онези, които Му служели, които Го следвали, които не Го оставили дори в ужасните минути на Неговите страдания и смърт.

    Днес празнуваме паметта на онези жени, които в часа на погребението на своя Господ и Учител гледали, де Го полагат (Марк. 15:47). И когато Неговото пречисто тяло било положено в гроб, а входът му запечатан с камък, те не си тръгнали, а останали, седейки срещу гроба(Мат. 27:61). Те отишли там, движени от велика любов към своя Учител, за да могат дори и в този последен час да Му служат и по иудейския обичай да помажат тялото Му с аромати. Когато не успели да изпълнят своето намерение, те се върнали у дома си и преди да настъпи следващия ден, приготвили благовония и миро (Лук. 23:56), за да могат след края на съботния отдих, на зазоряване в първия ден на новата седмица, да отидат отново до гроба и с аромати да помажат тялото на Иисус. И те наистина отишли „в първия ден на седмицата“, много рано, „докле беше още тъмно“ (Иоан. 20: 1); отишли, макар да знаели, че входът е преграден с камък и че не е по силите им да го отместят; отишли, без да разсъждават, движени от вяра и любов към Разпнатия, и заради тази своя любов получили великата радост на първото благовестие за Неговото възкресение.

    Това е техният празник, на светите жени-мироносици, а заедно с тях и на останалите евангелски жени, които в дните на земния живот на Иисус Христос с вяра и любов пристъпвали към Него, с молитва падали в нозете Му и получавали изцеление и прошка на греховете си. Ето кръвоточивата, която вярвала, че е достатъчно само да докосне края на Иисусовата дреха, за да получи изцеление (Мат. 9:20-22); ето жената хананейка, чиято дъщеря била изцелена според  вярата ù (Мат. 15:21-28); ето грешницата, която донесла миро в дома на фарисея, за да помаже нозете на Спасителя Христос (Лук. 7: 37-50).

    И най-сетне това е празник на всички онези жени, живели в Църквата в други времена, отдали на Господа всичко, което имали, служили Му от своите имоти и най-вече принесли Му в дар  всички добри и прекрасни неща, с които Бог е надарил женската душа.

    Наистина, това може да бъде и наш празник, ако в своя духовен живот ние следваме стъпките на тези велики жени.

    Вие знаете, че всеки, който иска да служи на Христос, преживява в живота си съблазни и изкушения. Св. апостоли също преминали през големи съблазни и претърпели изкушенията на гордостта, страха и унинието. Спомнете си как апостолите спорели помежду си кой от тях да бъде пръв в царството небесно (Мат. 20: 20-28); (Марк. 10:35), спомнете си за отричането на Петър (Мат. 26: 69-75), за предателството на Иуда (Мат. 26: 14-16), и накрая, за това как „най-добрите апостоли“ били налегнати от сън и не останали будни с Христос нито на планината на Преображението, нито в часа на Неговата пламенна молитва в Гетсиманската градина. И ако апостолите имали такива изкушения, то  навярно още по-големи изкушения се наложило да преживеят жените, които Го следвали. Светите евангелисти не ни разказват за тях, защото в Евангелието те споменават единствено онова, което сами са видели или чули.

    Трудностите и изкушенията, през които преминали св. жени, както и всички жени, желаещи да служат на Христос, значително се различават от трудностите на св. апостоли и това до голяма степен се дължи на своеобразието на женската душа, която се различава от душата на мъжа. Това е така, защото жената възприема явленията в заобикалящия ни свят по различен от мъжа начин. Умът на мъжа обхваща същността на събитията, той е склонен да обобщава житейските явления и да основава своите действия върху резултатите от това обобщение. За разлика от мъжа, жената има способността да вижда отделните детайли на всяко дело или събитие, а във всеки човек да обръща внимание главно на индивидуалните особености, често дори на някои дребни детайли, които мъжът нерядко ще подмине, без дори да забележи. И това до голяма степен се обяснява с факта, че в своя подход към живота и към хората жената влага много повече чувства и душевна топлота, отколкото мъжът...

    Източник: https://www.bogonosci.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8/

     

  • Неугасващ светилник

    Слънцето изгря величествено, излизайки от своя чертог и обгръщайки нежно Троянската планина.  Птичият хор с омайни песни приветстваше новия ден, предвещаващ тиха надежда.

    Покрит с планинско наметало, на брега на река Черни Осъм се издигаше най-големият старопланинки манастир − „Успение Богородично“. Той беше истинско молитвено пристанище за всяка нуждаеща се душа. А стенописите в манастирската църква бяха от възрожденския художник Захарий Зограф. Те говореха чрез образи за чудото на вярата. Тук се намираше и иконата на света Богородица Троеручица – Пътеводителка. По време на османското робство тя била нестихваща надежда, даваща опора на страдащия български народ. Оттогава и до днес пред Нея стават много чудеса, а Тя милва с Майчина любов молещите се пред Нея.

    В едно ноемврийско слънчево утро пред иконата дойде младо семейство. Това бяха Пена и Найден от село Орешак. Те дълго се молиха, след което оставиха дарове за храма и си тръгнаха. Семейството дойде да благодари на Бог и на света Богородица за новородилия им се младенец, когото нарекоха Марин. Момченцето растеше здраво и благословено под молитвената десница на неговите родители. Майка му имаше нестихваща вяра в Бога. И несъмнено пося зрънцето на вярата и в сърцето на малкия си син. Тя го водеше на служби в манастирската църква всяка неделя и на всички големи празници. Разказваше му за Бог, за светиите, учеше го на любов към Бога и непрестанно се молеше той да стане Божи служител. Така малкият Марин се изкачваше по небесната стълба на вярата още от детските си години. Животът му беше като в интересно училище по Благочестие. А благият Бог по Своя промисъл имаше необикновена мисия за него занапред.

    От малък Марин обикна Бога и всяко Негово творение. Любуваше се на планината, на реката, на цветята, на птичия хор. Благодареше на Бога за тази неповторима и изящна красота, която е сътворил за нас, хората. Обичаше България от цялото си сърце. Често ходеше в храма и се молеше с чиста детска вяра.

    В една Възкресна нощ Марин присъстваше на Пасхалната служба. Камбаните биеха тържествено, манастирът приличаше на небесна приказка, която неустоимо те приканва да влезеш в нея. Свещниците бяха препълнени с горящи свещи и всичко беше огряно от малките им пламъчета. Момчето почувства, че небесната и земната църква са едно неразделно цяло. Хората заедно с  ангелите и светиите от небето ликуваха в единен поздрав: „Христос Воскресе!“

    Марин, окрилен от радост, застана пред лика на любимата му Божия Майка и горещо Я помоли да изпълни цялата земя с Възкресна радост и мир.

    Една нощ през Светлата седмица момчето сънува необикновен сън. Ангел Господен му се яви в сияйни одежди, държащ в ръката си необикновен светилник. Материалите, от които беше изработен той, бяха молитви и добри дела, а пламъкът в него отразяваше степента на силата на вярата в Бога. Ангелът погали момчето по главата, подаде му светилника и му каза, че трябва да свети и да не угасва. Сънят свърши, но това беше и реално събитие в духовния свят. Наистина Бог чрез светъл Ангел благослови Марин за бъдещото му служение.

    С благословията на родителите си Марин отиде да учи в Духовната семинария в град София. Копнежът към Бога запали у него постепенно желанието да стане монах. Един ден той написа писмо до Зографския манастир в Света гора с молба да бъде приет за послушник, след като завърши образованието си. Писмата тогава се пускаха в кутия, която се преглежда от учителите, преди те да изпратят кореспонденцията. След няколко дни един от учителите го заговори и му каза, че не е задължително да бъде монах, че може да бъде полезен за Църквата и като свещеник. И така, писмото не стигна до Светогорския манастир, явно учителят го беше задържал. Това неизпратено писмо беше ключов момент от Божия промисъл за Марин. Бог беше решил той да остане и да служи на България.

    Този развой на събитията не сломи вярата на момчето. Той продължи да върви с ревностна вяра по Божия път. Няколко години по-късно, през 1941 година, Марин прие монашески чин с духовното име Максим –  на името на св. преподобни Максим изповедник. В продължение на 30 години след това Максим продължаваше да се изкачва по небесната стълбица, а духовният живот му носеше истинско удовлетворение.

    През 1971 година се реализира Божият промисъл, за който Бог го подготвя от малко момче. Максим бе избран за Патриарх на Българската православна църква по време на атеистичния режим. Едно несъмнено благословено призвание, но изпълнено и с много изпитания и предизвикателства за вярата. Така патриарх Максим стана Светейши отец на Българската православна църква и на българския народ. Виждайки неговите духовни подвизи и ревност по Бога, врагът на човешкия род – дяволът – се опитваше по различни начини да угаси светилника на вярата му. В това безбожие, което цареше наоколо, поднебесните духове на злобата яростно нападаха Архиерея с отровните си стрели, но той с търпение, вяра, молитви и добри дела успяваше да съхрани светилника на вярата в сърцето си невредим. Онзи светилник, който Ангел Господен му подари, когато беше още малко момче. С този неугасим пламък на вярата, той беше стожер и пазител на църквата ни. От малко момче с времето той стана благ, мъдър и сияен отец, който обичаше всички и се грижеше за благото на Църквата. Бог го призова при Себе Си на 98-годишна възраст. Неговият светилник осветява България и днес от небесните селения. Приживе, водещ ни по пътя към небето, сега той ни благославя с отеческата си десница оттам.

    Вечна и блажена да е паметта му!

     Автор: Цветелина Гергинова

    снимка: https://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1914_patr_Maxim/index.htm

     

  • Патриарх Даниил е новият предстоятел на Българската православна църква

    patriarh.png

     

    Видинският митрополит Даниил е новият патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. Той беше избран  от Патриаршеския църковен събор на 30 юни 2024 год. – в първата неделя след Петдесетница, когато Църквата празнува Събора на дванадесетте апостоли и празникът  на всички православни светии.  Съборът се проведе в академичната зала на Българската академия на науките.

    На многая и благая лета, Владико!

    Видинският митрополит Даниил (Атанас Трендафилов Николов) е роден на 02.03.1972 г. в гр. Смолян.

    Завършва основно и средно образование в родния си град.

    През 1996 г. записва и учи Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.

    През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир „Св. вмчк Георги“ под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 07.08.1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон.

    През 2002 г. завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

    На 21.07.2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир „Рождество Богородично“. На 27.11. същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.

    На 01.06.2006 г. е възведен в архимандритско достойнство.

    По решение на Св. Синод на 20.01.2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски в ПКСХП „Св. Александър Невски“ и назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15.06.2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е избран за Видински митрополит...

    Източник:

    снимка: https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&sca_esv=db44d8096c59c517&sca_upv=1&sxsrf=ADLYWILpk7-RZ8wMrUwSaQudeH0kV02pdA:1721467333212&q=%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85+%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB+-+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B3&udm=2&fbs=AEQNm0A5RIwm5O2rAXOx6oMfITHQ9aun-1zV0IRYyeXM_DAvc0mAiZQSVxN9a5-GQjt0QU5SlS0Ccn2lAY02mkeoo-UbiBDtmo4Tg6Z-9c45oWOvtcQH3eHnD4-UqrcyZZczJMEAHZvkcHDfeiyyz37WKm49jC2wjE5a56e0MMC5SQNrj6ZezdWOO59PD4io388Z0NaC0RxoUHlU-Y7p8WrQ2-Iq6EYWUkP0I71oBZG8A90IGV_w4iQ&sa=X&ved=2ahUKEwifuI3HpbWHAxVKSvEDHZJLB3IQtKgLegQIDhAB&biw=1184&bih=548&dpr=1.62#vhid=Ie6UzE36DQP02M&vssid=mosaic

    https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB/

     

  • Пета неделя на Великия пост св. Мария Египетска

    св. Мария Египетска

    Неделно литургийно свето Евангелие и Апостол

    На утренятаНеделно евангелие.
    На литургията Евр. 9:11-14. и Гал. 3:23-29.
    Ев. Марк 10:32-45. и Лука 7:36-50.

     

    Просба на синовете Зеведееви за място в Царството на Иисуса Христа
    Евангелие от Марко (10:32-45)

    Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
    ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
    Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
    Той ги попита: какво искате да ви сторя?

    Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

    И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
    А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Ев. Марк 10:32-45).

     

    Просба на синовете Зеведееви за място в Царството на Иисуса Христа
    Евангелие от Матея (20:20-28)

    "Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.

    Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.

    И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.

    И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
    А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина." (Мат. 20:20-28)

     

    Апостол (Евр 9:11-14)

    "Братя, Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.

    Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!" (Евр. 9:11-14)

     

    Първите в Царството Божие

    В живота много често се получава така, че нещата, които желаем силно, към които настойчиво се стремим, за които пропиляваме време, погубваме здраве, а понякога ­ и авторитет, впоследствие се оказват ненужни, още по-малко ­ полезни, и в най-лошия случай ­ дори вредни. "Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно" ­ казва свети апостол Павел.

    Свидетели сме как мнозина от нас с неистова напоритост, без подбиране на средства, с цената на всичко достигат позиции, получават привилегии и заемат места, които не заслужават.

    Не са малко и онези, които, надценявайки себе си, имат надменно поведение, демонстрират превъзходство над другите, накърняват правата им и ги поставят в унизително положение.

    Придобивките от този свят са с временно значение, докато небесните съкровища нямат давност и са душеспасителни.

     

     

    Литургийното свето евангелие ни приближава към скръбните събития от последните дни на Спасителя. По случай празника ПАСХА ­ последна в Неговия земен живот, Той и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Иисус им открива в последователен ред какво предстои да се случи с Него.

    Всред общото мълчание след това изненадващо разкритие, разтърсило сърцата на Неговите ученици, неочаквано и неуместно двама от тях, братята Иаков и Иоан, искат от Иисуса да седнат при Него, единият отдясно, а другият отляво, когато дойде в славата Си.

    Вместо безпределна скръб и състрадание към Божествения Учител, Иаков и Иоан, ръководени от лични чувства и от лични интереси, бързат да изпреварят другите и да си осигурят най-представителните места в бъдещото славно Царство на Сина Божи, което ще настъпи след Неговото възкресение.

    Те вярваха, че Иисус е истинския Месия, но все още нямаха ясна представа за същността на това Царство, чиито характеристики са чисто духовни и е с морални измерения.

    Неразумните желания и егоистичните амбиции, нагодителните домогвания и неоправданото самочувствие не са вратата за небесната Обител. Затова отговорът на Спасителя към Яков и Иоан и към всички нас е категорично осъдителен: "Не знаете, какво искате".

    Влизането в Царството Божие се осъществява при особени условия и заемането на едно или друго положение в него не става по начина и с методите на земните институции и форми на държавност. Първенството в Царството Божие ще бъде предоставено на най-достойните и действително първи по своите нравствени качества и изповядване на Христовата вяра.

    Общото изискване за допускане в Царството на благодатта, радостта и мира се съдържа в една единствена норма на поведение ­ смирението, без което не може да има добродетел в строго християнски и житейски смисъл.

    "Нищо не може да се сравни с добродетелта смирение ­ казва свети Иоан Златоуст, ­ то е майка, корен, храна, основа и свръзка на всяко добро."

    Иисус Христос ни насърчава: "Искайте, и ще ви се даде!"Но да искаме според Неговата света и промислителна воля само онова, което е полезно преди всичко за душата. А който иска да е между първите, трябва да е пръв в служението на другите, на ближните.

    Най-висш образец на смирение е Сам Господ Иисус Христос, Който се смири до смърт, и то смърт кръстна. Затова с пълно право Той казва за Себе Си: "Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си"!

    Николай Хаджиев
    Източник: Църковен Вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година.

     

    Как да се поучим от обръщането на света Мария Египетска, или за борбата с греха

    Покайният пример на света Мария Египетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца. Защо, освен деня на нейната памет, на нея се посвещава и днешният неделен ден, т.е. Петата неделя на Великия пост, и освен това се предвижда бдение, на което нейният канон се съединява с Великия покаен канон? Изглежда, че има достатъчно основания за това, та да обърнем внимание на нейното обръщане и да се поучим от него. Нека изслушаме този урок.

    Аз не ще разглеждам целия живот на преподобната. Ще се спра на първото действие на Божията благодат върху нея, което я пробудило от греховния сън. И ще се спра не за да ви призова към подражание, защото как ще подражаваме на този, който не е от нас, но за да ви покажа как и всеки от нас може и е длъжен да постъпва така, та да получи същата благодат.

    Обръщането на света Мария Египетска е необикновено. Вие виждате, че тя изцяло е потънала в греха и на ум не й идва да се отдели от него. Но идва благодатта и със своето поразително действие я пробужда от греховния сън. Пробудена, тя вижда своята гибел и решава да промени живота си. С нея станало същото, както, ако някой би бил потопен в тиня и друг отвън със здрава ръка го извлича от дълбочината на калта и го поставя свободен на твърда земя. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.

    Но онова, което спада към особените и извънредни действия на Бога, именно поради това не може да бъде общо за всички. И ако някой, основавайки се на тези примери, би се отказал да се грижи за своето обръщане и от всяко самопринуждение към това, казвайки като че ли на благодатта: ела, вземи ме и ще тръгна, такъв би бил несправедлив и сам би погубил себе си, предавайки се във властта на своето падение. Общият път за всички е: търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори. Макар и по тоя път действието на обръщащата Божия благодат да се изразява в поражение (на греха) и сътресение (на стария човек), но то се подготвя чрез личен труд, измолва се, така да се каже, от Господа. Той вижда мъчителния труд и дарява според труда. А в посочените извънредни случаи Той не очаква тоя труд, действа направо, а трудът идва след това. Така Господ действа над Своите особени избраници. Ние пък трябва да вървим по общия път и да принуждаваме сами себе си към обръщане, когато имаме за това благоприятно време и преминаваме спасителни дни...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/05_sv_Maria_Egipetska/index.htm

     

  • Пловдивска Света Митрополия - сайт и онлайн излъчване

     Ето че и ние българите най-сетне имаме една православна телевизия, която да може да се гледа в интернет, за да могат и нашите сънародници зад граница да се радват на духовна грижа.

    Тук можете да гледате и неделните литургии излъчвани директно от Пловдив. За мнозина българи в чужбина това може да е една радост и докосване до родната духовност в места отдалечени от православни храмове в чужбина.

    Множество други предавания с духовна насоченост помагат на по-любознателните да се запознаят с Православието и историята на Църквата. Житията на светиите са един неизчерпаем източник на духовна сила и разум за борба с нашите собствени житейски трудности.

    http://www.plovdivskamitropolia.bg/

    http://www.predavatel.com/bg/3/plovdiv_tv_pptv

     

     

  • Подразделения на Небесните сили

    Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,
    моля ти се избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби! 

     

     
    Небесните Сили носят общото название Ангели, което е същността на тяхното служение. Господ открива Своята воля на висшите Ангели, а те на свой ред, просвещават останалите. В християнските религиозни представи йерархията на ангелските същества включвадевет ангелски чинове. Над всичкитедевет ангелски чина Господ е поставилсветия Архистратиг Михаил (името му в превод от еврейски означава "който е като Бог") – верен Божий служител, който според библейското предание е низвергнал от Небето възгорделия се ангелДенница заедно с другите паднали духове.
     
    Според учението на Дионисий Ареопагит (V или началото на VІ в.) ангелските чинове са разделени в три йерархии – висша, средна и нисша. Във всяка от тях има по три чина. Във висшата, която се характеризира с непосредствена близост до Бога влизат: Серафими, Херувими и Престоли.
    Най-близо до Светата Троица са шестокрилите Серафими (пламтящи, огнени)(Ис. 6:2). Те пламтят от любов към Бога и пробуждат такава любов и у другите.
    След Серафимите пред Господ стоят начетените Херувими (Бит. 3:24). Името им означава: изливане на премъдрост, просвещение, понеже чрез тях, сияещи със светлината на Богопознанието и разбирането на Божиите тайни, се спуска свише премъдрост и просвещение за истинското Богопознание.
    След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение –
    Престоли (Кол. 1:16), тайнствено и непостижимо носещи Бога. Те служат на Божието правосъдие.
     

    С р е д н а т а  Ангелска йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Силии Власти.

    Господствата(Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духада поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.

    Силите (1 Петрово. 3:22) изпълняват Божията воля. Те творят чудеса и изпращат дарбата чудотворство и прозорливост на угодните Богу човеци. Силите помагат на хората да понасят послушание, да са търпеливи, даряват духовна устойчивост и мъжество.
    Властите (1 Петрово 3:22; Кол. 1:16) имат властта да укротяват силата на дявола. Те отвръщат от хората дяволските искушения, подкрепят и пазят подвижниците, помагат на хората в борбата им със злите помисли.

     

    В  н и с ш а т а  йерархия влизат трите чина: Начала, Архангелии Ангели. Тази ангелска триада се намира в непосредствена близост до света и човека.
    Началата (Кол. 1:16) командват нисшите ангели, насочвайки ги към изпълнение на божествените повели. Те са упълномощени да управляват Вселената, да охраняват страните, народите, племената. Началата наставляват хората да отдават всекиму дължимата чест според званието му. Учат онези, които са поставени на ръководни места да изпълняват служебните си задължения не заради лична слава и изгода, а за честта на Господа и в полза на ближните.
    Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, укрепват в хората святата вяра, просвещавайки ума им чрез светлината на Светото Евангелие.
    Ангелите (1 Петрово 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска.
     

    Източници

    текст: https://www.pravoslavie.bg/...

    картина: личен архив, произход на снимката: точният източник към датата на публикуване не е достъпен

     
  • Почитта към св. Серафим Софийски и Богучарски в България – свидетелство за неговото чудотворство и светителство

    Винаги разпалван от божествена ревност,
    показал си се като стълб на Православието,
    възсиял в град София,
    и с твоето благочестие мнозина си привел към Христос,
    добри пастирю: светителю отче Серафиме,
    моли Христос Бог да се спасят нашите души“. Тропар, глас 4.

    „Ако трябва в едно изречение да се обобщи онова, което владика Серафим е оставил като завет, то е „призив към покаяние, към благодатна промяна на живота и към съвършената добродетел – християнското смирение. Владика Серафим беше рядък пример на свят, благодатен йерарх с чиста пастирска съвест. Духовния живот в Христа, добродетелите, благочестието той смяташе за неотделими от твърдото изповядване на вечните истини на вярата, от дълга те да бъдат неизменно съхранявани. За него опазването и изповядването на истината беше част от живота в Христос, Който Сам е Живот и Истина. И всичко това той правеше с непоколебима твърдост, но кротко, без следа и от най-тънкия страстен порив…“ [1].

    Почитта към Владика Серафим в България започва веднага след неговата кончина и преминава през трудния път на утвърждаване, в контекста на църковно-каноническите, догматическите, литургическите, духовно-пастирските и обществените изисквания, с течение на много години, на много „за“ и „против“. Почит, която обаче с Божията благодат и молитвената помощ на владика Серафим се увеличава чрез народното преклонение и поставя въпроса за неговата канонизация.
    Процесът на канонизация преминава и през трудния път на утвърждаване в различните форми и прояви на прославата на владика Серафим, което за нас – вярващите християни и богословите, познавайки категориите за придобиване на святост, е изискуемо условие за правилната и категорична канонизация. В контекста на проявите на святост, определени като прослава, тоест реализиране на святост и чудотворство след кончината на светеца, несъмнено можем да приложим този принцип и по отношение на живота на владика Серафим.

    Като се има предвид богатия духовен живот на архиепископ Серафим (Соболев) – пастирска, богословска, литургическа, обществена и най-вече молитвена дейност, която владиката извършвал непрестанно в живота си и особено в годините, прекарани в неговото послушание в България, това може би е най-трудният въпрос, който да ни даде ясна представа, към коя категория светци да бъде причислен...

    Източник: https://www.pravoslavie.bg/...

     

  • Преображение Господне

    Преображение Господне.

    Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

    "Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

    А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

    Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

    Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

    И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
    (Лук.9:28-36)

    "Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

    "И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

    И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

    Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

    Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

    И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
    А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

    И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

    А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

    Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

    Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
    (Мат.17:1-13)

    "И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

    И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
    Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

    Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

    Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

    И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

    И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
    (Марк 9:1-9)

    Преображение Господне

    Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

    Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

    Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

    Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm 

  • Притчата за блудния син

    Притчата за милостивия самарянин | Проповеди | Пастирско послание |  Показалец

    Грехът отчуждава хората един от друг, а любовта прави ближен всеки срещнат, дори непознатия. Когато Христос-Бог дошъл на земята, намерил хората не само отчуждени, но и често враждуващи. И Той ги учел да се обичат като братя и да си помагат, особено когато са в беда.
    Като проповядвал за топла отзивчивост към всеки срещнат, един законник – учител на народа, Го запитал, кого трябва да смята за свой ближен. В отговор Христос казал притчата за добрия милостив самарянин.
    По пътя между Иерусалим и Иерихон един пътник бил нападнат. Там постоянно бродели разбойници, защото за Иерихон често пътували търговци, които купували прочутото балсамово масло, произвеждано в околностите на това градче.
    А пътят е скалист и в постоянни завои, което го прави удобен за нападения, защото разбойниците можели лесно да се укрият.

    Нападнатият пътник бил ограбен и тежко наранен. Животът му бил в опасност. По пътя минал един служител на храма и го отминал. Навярно той бързал за богослужението или смятал, че случаят е безнадежден. Не спрял да му окаже помощ може би и затова, че се страхувал да не бъде и той нападнат.

    След него минал друг пътник и той го отминал по същите съображения. Накрая минал един самарянин. Така се наричали жителите на Самария – една от трите области на еврейската държава.
    Поради общуването си със съседните езически народи самаряните изпадали в нечиста вяра. Затова юдеите не общували с тях и ги презирали. Но този самарянин имал милостиво сърце. Той съжалил изпадналия в беда и решил да му помогне.
    Слязъл от магарето, с което пътувал, видял, че нещастният пътник е още жив, и измил раните му с вино, помазал ги с елей и го качил на добичето си. Отвел го в Иерихон и го настанил в странноприемницата. Дал пари на съдържателя да се грижи за него до оздравяването му. Казал му, че на връщане пак ще се отбие да види състоянието на ранения и ако са изразходвани повече пари, ще доплати.
    Като разказал притчата, Христос попитал високообразования законник, кой от тримата бил ближен на изпадналия в беда. Отговорът бил ясен.

    Тази притча вълнува много с жертвената любов на чужденеца самарянин към един непознат страдащ човек. С нея Христос искал да поучи многознаещите иудейски законоучители, които имали студени сърца.
    Тя е поучителна за всички времена, защото поради греха винаги има хора, които затварят сърцата си за страдащия. Тя е поучителна и за децата, които от малки трябва да виждат във всеки човек свой ближен и да му помагат според силите си...

    Източник: https://www.verouchenie.com/...

    снимка: https://www.google.com/...

     

  • Първата неделя на Великия пост - неделя Православна, свързана с празника Тържество на Православието.

    Неделя Православна. Икона от антиохийския патриаршески манастир Баламанд. Източник: balamandmonastery.org.lb

    На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.

     

    Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на Православието. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над ереста на иконоборството, което в продължение на почти 120 години (726-843 г.) разтърсва православния свят. Седмият вселенски събор през 787 г. осъжда иконоборството, но не го побеждава, защото то продължава няколко десетилетия след него и взема много жертви.

    На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.

    Иконоборците в древност и сега твърдят, че Бог не може да бъде изобразен. А православните отци, които защитават преданието на Църквата, поставят почитанието на иконите в най-тясна връзка с самите основи на християнството. Действително Бог е непознаваем, неизразим и неизобразим. Но в лицето на Христос Той благоволява да се роди като човек. Бог, Който е невидим, става видим чрез приемането на човешката природа. "Словото стана плът" – пише св. Йоан в началото на своето Евангелие. Боговъплъщението прави възможна иконата. Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради нашето спасение. Дори без да съзнават, иконоборците възпроизвеждат докетизма на древните гностически еретици. Докетизъм е отричането на въплъщението на божествения Логос и твърдението, че тялото на Христос било фантомно и привидно. Това богохулство посяга на основните устои на нашата вяра и лишава падналото човешко естество от спасението, което то получава чрез своето приобщаване към божествената природа. Затова не е случайно, че денят на тържеството на иконопочитанието е празник на цялото Православие. Самият факт, че протестантството и до известна степен римокатоличеството избягват иконите, показва до каква степен те са се отчуждили от свещеното църковно предание.

    Не е случайно, че първата неделя на Великия пост е наречена Неделя Православна. Днешният ден увенчава седмица на постоянни богослужения, на засилена молитва, на духовно бодърстване. Гръцката дума "ортодоксиа" означава и "правилно славословие", и "правилно учение". Славословието според учението на светите отци е висша степен на молитвата, защото разкрива чистата и безкористна радост на душата от съзерцанието на Господа.

    Православието е невъзможно без правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където се нарушава правата вяра, започва да се влошава и накрая се проваля духовният живот. В зависимост от това, как хората мислят за Бога, те създават своите представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. Затова в догматическите спорове от миналото не става въпрос за абстрактни формулировки или за субективна истинност. В тях се изразява правилното разбиране на същността на отношенията между Бога и човека и в крайна сметка правилното разбиране на същността на самия човек. Затова ап. Павел, който с духа си достига третото небе и чува откровения, недостъпни за простосмъртните, пише във второто си послание до Тимотей: “Аз зная в Кого съм повярвал” (1:12)...

    Източници:

    текст: https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81/

    икона: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/01_Nedelja_Pravoslavna/index.htm

  • Рождество Христово

    Рождество Христово. Икона от ок. 1410 г. от св. Андрей Рублев в Благовещенския събор на Московския Кремъл. Източник: belygorod.ru

    "И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". (Йоан 1:14)

    Рождество Христово, българска иконаВ последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци.

    Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

    С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

    Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

    Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.

    Пътуване към Витлеем. Мозайка от XIV в. от XIV в. от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" в Истанбул.
    Пътуване към Витлеем.
    Мозайка от XIV в. отXIV в. в Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора", Истанбул.

    Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

    Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

    "Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).

    Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

    "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)

    Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

    След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

    Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/rh/index.htm