Неделно литургийно свето Евангелие
"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила".
Марк 8:34-38, 9:1
Тълкувание
Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим в Палестина. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието. В началото на Новозаветните времена, в родината на богоизбрания еврейски народ, в столицата Иерусалим Христос беше предаден от Своя ученик. Римският прокуратор Пилат Понтийски търсеше случай да освободи Иисуса. Но народът и първосвещениците викаха: "Премахни Го, премахни, разпни Го!... И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. Там Го разпънаха" - гласи повествованието на светите евангелисти. Оттогава кръстът се превърна в оръдие на всемирното спасение, а Голгота - най-светото Жертвоприношение.
Неслучайно днешното литургийно евангелие ни говори за кръст. Неделята е Кръстопоклонна, третата от Великия пост, и Църквата тържествено изнася всред храма Христовия Кръст за поклонение, като ни приканва да произнасяме със сърце и душа думите на великопостната песен: "На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим". Застанали пред Кръста, на който Спасителят беше прикован, "презрян и унижен" повече от всички синове човешки, според пророчеството на Исаия, ние се питаме: Какво беше сторил, че така жестоко се отнесоха към Него?
- Пилат не намери в Иисуса вина, и си оми ръцете;
- Клаудия Прокула, неговата съпруга, изпрати известие на Пилата да не прави нищо на тоя праведник, защото на сън пострада много заради Него;
- Юда върна сребърниците и каза: "Сгреших, че предадох невинна кръв", след което отиде и се обеси;
- Римският стотник и неговите войници, които пазеха при Кръста, извикаха в часа на смъртта: "Наистина Божи Син е бил Този Човек";
- Първосвещениците Го обвиниха, че нарича себе Си "Син Божи".
А това беше самата истина! Никой не откри в Него грях или вина! Въпреки неговата невинност, Той беше осъден на смърт. Седем века преди Голгота, вдъхновен от Светия дух, пророк Исаия даде отговор на този мъчителен въпрос: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез неговите рани ние се изцерихме".
Вгледани в Христовия Кръст, ние се учим на търпение - безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. Да обичаме себе си, майка и баща, братя и сестри, семейство и деца, приятели, всички, от които очакваме и получаваме добро, е съвсем естествено. Но да обичаш враговете си и да се молиш за тях, както Иисус на Кръста: "Отче, прости ми, понеже не знаят, що правят!"- това е пълнотата и съвършенството на любовта, при която няма следваща степен, няма друга възможна категория, по-висок морален връх. Светият Кръст Христов ни учи и на смирение. Вечният Бог, Творецът на Вселената, Синът Божи смири себе Си, "бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна"- свидетелства свети апостол Павел.
В богослужебната химнология Христовият Кръст се величае като всеоръжие, т.е. най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. С какъв друг знак би си позволил човек да осени скъпата си рожба, гърдите си в началото на трудовия делник и преди нощната почивка!? Кръстното знамение съпътства целия живот на християнина - от свещения купел при тайнството Кръщение до последното съзнателно движение преди смъртта. Няма друг Символ на земята, който да е толкова почитан, толкова скъп и съкровен! Коленичил пред Него, в подножието на Голготския Кръст, големият френски мислител Блез Паскал филососки възкликва: "Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил!"
Човешката душа по рождение носи в себе си религиозна потребност от Бога, глад и жажда по Бога, усещането и съзнанието, че Той наистина съществува и реално присъства в съдбите на човечеството и във всяка лична съдба. Светата Църква мъдро ни напомня в средата на Великия пост за символа на Божията любов - честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение.
Николай Хаджиев
Силата на Светия Кръст
† Траянополски епископ Иларион
Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.
Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. "Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва"- пее Църквата всяка сряда и петък.
Кръстът е пазител на цялата вселена, красота на Църквата и сила на царете. Историята потвърждава тази истина. Константин Велики, както съобщава църковният историк Евсевий, бил във война с Максентий, който заграбил трона в Рим и отказал мирни преговори. В навечерието на решителните сражения край Рим, виждайки, че войските му са малочислени, Константин се оттеглил уединено на молитва и пред погледа му блеснал кръст, очертан от лъчите на слънцето, клонящо на заник, и надпис на него - "С това побеждавай!" Необикновено явление! Ужас обхванал императора и цялото войнство, което наблюдавало това чудесно знамение. През нощта Господ Иисус се явил на Константин и му заповядал да направи хоругва-знаме с очертание на кръста и да го издигнат срещу врага. Константин изпълнил поръчението. Кръстът блеснал на знамето в скъпоценни камъни. Подобни знамена с изображение на кръст били понесени от всичките му полкове. Войниците, множеството от които били християни, се въодушевили. Вражеските войски били разбити. Константин Велики влязъл в Рим победоносно и през 313 г. бил издаден едикт за свободно изповядване на Христовата вяра. Народът ликувал...
Източник: http://www.pravoslavieto.com...
