Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Акатисти

АКАТИСТ

Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави. Акатистът е близък по форма с древния кондак. Състои се от основен кондак, припев и 24 строфи (дванадесет икоси и дванадесет ­ кондаци). Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците ­ с Алилуия. Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна певческа традиция. Текстовете им изобилстват от поетични сравнения. Първият акатист вероятно бил написан по повод отблъскване нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий. За автори на този акатист се смятат различни личности ­ Константинополският патриарх Сергий I, Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при катедралата „Св. София“ в Константинопол. Много от акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, Света Богородица, св. Николай Мирликийски Чудотворец и други били поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Акатист

  • АКАТИСТ

    АКАТИСТ

    Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави. Акатистът е близък по форма с древния кондак. Състои се от основен кондак, припев и 24 строфи (дванадесет икоси и дванадесет ­ кондаци). Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците ­ с Алилуия. Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна певческа традиция. Текстовете им изобилстват от поетични сравнения. Първият акатист вероятно бил написан по повод отблъскване нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий. За автори на този акатист се смятат различни личности ­ Константинополският патриарх Сергий I, Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при катедралата „Св. София“ в Константинопол. Много от акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, Света Богородица, св. Николай Мирликийски Чудотворец и други били поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.

    Акатист на света Богородица

    Акатистът на Богородица е разделен на четири части, всяка от които се чете на повечерието в първите четири петъчни дни на Четиридесетницата. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите ­ догматическо. Някои от икосите също имат повествователен характер.

    Акатист на пресладкия Иисус

    Близък по съдържание, поетични достойнства и форма до акатиста на патриарх Сергий е „Акатист на пресладкия Иисус“. За първи път се среща в писмени паметници от 13 век. Преведен е на старобългарски през 14 век. Авторът му е неизвестен, макар че някои свързват написването му с името на монах Теоктист (9 век) от Студийския манастир. По-вероятно е произходът му да е свързан със зараждащата се светогорска традиция.

    Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Акатист

  • АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ЧЕСТ НА НЕЙНАТА ИКОНА РАДОСТ НА ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ

    Кондак 1

    На Тебе, Поборнице Воеводо, след като се избавихме от вечна смърт по благодатта на родения от Тебе Христос наш Бог и по Твоето майчино ходатайство пред Него, ние, Твоите раби, пеем победни и благодарствени песни. А Ти, като имаш непобедима сила, ни избави от всякакви беди и скърби, за да Ти зовем: Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Икос 1

    Първият Ангел бе пратен от небето да каже на Богородица: “Радвай се!”, възвестявайки чрез Божественото Христово въплъщение Радостта, Която ще се роди от Нея за целия свят, погиващ в скърби. А ние, обременени от грехове, като получихме надежда за спасение в Тебе, умилено Ти зовем: Радвай се, Божие благоволение към грешните; радвай се, крепка Застъпнице за каещите се пред Господа Бога. Радвай се, призоваване на падналия Адам; радвай се, избавление на Ева от сълзи. Радвай се, защото отнемаш греховната сквернота; радвай се, баня, която умива съвестта. Радвай се, родила Избавителя, даром очистващ нашите беззакония; радвай се, пречудно примирение на всички с Бога. Радвай се, мост, превеждащ ни от смърт към живот; радвай се, спасила света от греховния потоп. Радвай се, небесна Лествице, по Която Господ слезе при нас; радвай се, причина за обожението на всички. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 2

    Като виждаме извора на чудеса, подавани от Твоята света икона, блага Богородителко, защото Ти си блага помощница на молещите се, застъпница за обидените, надежда за безнадеждните, утешение на печалните, хранителка на гладните, одежда на голите, целомъдрие на девствените, наставница на странстващите, помощ за отрудените, проглеждане на слепите, чуване на глухите, изцеление на болните, ние благодарствено зовем за Теб към Бога: Алилуия.

    Икос 2

    В недоумение от постигащите ни люти скърби ние прибягваме към Тебе, о, Майко и Дево, и просим утешение. А Ти, като блага, научи ни в тях да виждаме милосърдния промисъл на Твоя благ Син за спасението на нашите души и за очистване на много съгрешения, за да Ти зовем радостно: Радвай се, тихо пристанище на обуреваемите; радвай се, крепко утвърждаване на съмняващите се. Радвай се, едничка Майко на милосърдието; радвай се, бърза помощнице в беди и напасти. Радвай се, очистваща със скърби нашите грехове; радвай се, лекуваща с печали нашите душевни немощи. Радвай се, защото ни учиш да презираме суетните радости на този свят; радвай се, защото въздигаш ума ни от земята към небето. Радвай се, защото ни привличаш от земната любов към небесната Божия любов; радвай се, утешение в нашите страдания и подателка на благодатен живот. Радвай се, обещание за вечни блага; радвай се, ходатайко за вечна радост. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 3

    Укрепи ме със сила свише, блага Владичице, изнемогналия телом и духом, и ме удостой с Твоето посещение и промисъл, като прогонваш мрака на скръбта и унинието, та спасяван от Тебе, непрестанно да зова към Бога: Алилуия.

    Икос 3

    Имайки неизказано богатство от милосърдие, Ти простираш ръка за помощ на всички скърбящи, лекуваш недъзите, изцеляваш страстите. Не презирай и мен, блага Владичице, който лежа на одъра на моята немощ и Ти зова: Радвай се, многоценно съкровище на милост; радвай се, едничка надежда на отчаяните. Радвай се, здраве на моето тяло; радвай се, спасение на моята душа. Радвай се, крепка опора на немощните; радвай се, застъпнице и подкрепа на изнемогващите. Радвай се, защото скоро утоляваш Божия гняв с Твоето моление; радвай се, защото скоро умиряваш нашите страсти със силата на Твоите молитви. Радвай се, защото даваш на слепите да виждат и на глухите да чуват; радвай се, защото даряваш на хромите да ходят и на немите да говорят. Радвай се, благонадеждно посещение на болните; радвай се, защото чрез Теб според вярата се подават благодатни изцеления на всички немощни. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 4

    Бурята на много беди и напасти ме връхлита и силно изнемогвам от вълнението: а Ти, като милостива Майка на моя Спасител и Бог, издигни ръце към Твоя Син и Го моли да погледне милостиво на лютата скръб на сърцето ми и да избави от бездната на отчаянието мен, който зова: Алилуия.

    Икос 4

    Слушайки, Пресвета Дево и Майко, пророчеството на праведния Симеон, че и на Сама Тебе меч ще прониже душата[1], си слагала тези думи в сърцето Си и си разбирала, че радостта на майчиното сърце за чедата бива причастна на много скърби в този свят. Затова, като изпитана във всичко и можеща да състрадаваш на майчината скръб, Ти зовем: Радвай се, родила радостта на света, Спасителя Христа; радвай се, избавяща света от скърби. Радвай се, претърпяла хули и клевети срещу Твоя Син; радвай се, страдала с Неговото страдание. Радвай се, утешение на скърбящите майки; радвай се, благодатна закрила на техните чеда. Радвай се, наша бърза застъпнице в беди; радвай се, изправяне на заблудените. Радвай се, защото храниш младенците; радвай се, наставнице на младите. Радвай се, Майко на сираците; радвай се, застъпнице за вдовиците. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 5

    Виждайки Боготечната Кръв на Твоя Син, проливана на Кръста за нашето спасение, като Господня Рабиня, смирено покоряваща се на волята на Небесния Отец, си ни показала пример на злострадание и търпение, та и ние, изпитвани в пещта на изкушения и беди, смирено да зовем към Бога: Алилуия.

    Икос 5

    Като Те видя Твоят Син и Бог да стоиш при Кръста с възлюбения ученик и да се съразпъваш с Него в сърцето Си, каза: Жено, ето син Ти, и на ученика:ето Майка ти[2], и с това осинови на Тебе всички вярващи в Него. А ние, съпричастни на скърбите и страданията на Твоя Син, Те имаме за своя блага Майка, на Теб възлагаме всичкото си упование в скърби и Ти зовем: Радвай се, Майко на християнския род; радвай се, осиновила ни при Кръста на Твоя Син. Радвай се, съединила Бога с човеците; радвай се, съчетала верните с Господа. Радвай се, Агнице, родила Агнеца, вземащ греха на света; радвай се, чаша, черпеща радост за нас от Извора на безсмъртието. Радвай се, ходатайко за спасението на грешните; радвай се, търсеща погиналите. Радвай се, неочаквана радост за грешните; радвай се, ставане на падналите. Радвай се, изцелителко на всички немощи; радвай се, утоление на всяка печал. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 6

    Всички краища на вселената проповядват Твоите милости, Майко Божия, защото с Твоя честен покров закриляш целия християнски род, непрестанно се молиш за него на Христа, нашия Спасител, и избавяш от всякакви беди благонравните и богобоязливи раби, които вярно зоват към Бога: Алилуия.

    Икос 6

    Просия светозарна благодат от Твоята пречудна икона, Майко Божия, пред която припадаме със сълзи и Ти се молим: прогони облака на постигналите ни изкушения, за да Ти зовем радостно: Радвай се, принасяща моленията на верните на Твоя Син и Бог; радвай се, защото и Сама непрестанно се молиш за нас пред Престола на Твоя Син. Радвай се, ходатайко пред Бога, спасяваща света от беди; радвай се, застъпнице за християнския род, дарена ни от Бога. Радвай се, добросенчесто дърво, под което мнозина се подслоняват; радвай се, светлоплодовито дърво, от което се хранят верните. Радвай се, покров на света, по-просторен от облак; радвай се, обетована земя, от която тече мед и мляко. Радвай се, светъл облак, непрестанно освещаващ верните; радвай се, огнен стълб, напътстващ избраните към небесното наследие. Радвай се, нива, принасяща изобилни щедрости; радвай се, подателко на всяка благост. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 7

    Като искаше да явиш, Владичице, извор на чудеса от Своята икона “Радост на всички скърбящи”, Ти си заповядала на болната Евтимия да извърши молебно пение пред нея, и като получи изцеление, да проповядва на всички милостта, получена от тази икона, за да не остане скрит изворът на благодатни изцеления за всички нуждаещи се. Затова и ние не таим Твоите благодеяния, но благодарствено прославяме Бога и Му пеем: Алилуия.

    Икос 7

    Нова Силоамска къпалня, по-голяма от древната, се яви Твоят храм, Пречиста Владичице, в който се покланяме на Твоята чудотворна икона: защото подаваш здраве на тялото не само веднъж в годината и не само на първия, който влиза, но винаги лекуваш всеки недъг и всяка язва на душата и тялото за всички, прибягващи с вяра и любов към Тебе. Затова Ти зовем: Радвай се, купел, в която се потопяват всички наши скърби; радвай се, чаша, от която черпим радост и спасение. Радвай се, камък, напоил жадуващите за живот; радвай се, дърво, услаждащо солените води на житейското море. Радвай се, неизчерпаем извор на животворни води; радвай се, баня, умиваща греховната сквернота. Радвай се, услада в нашите скърби; радвай се, утоляване на нашите печали. Радвай се, изцеление на нашите болести; радвай се, избавление от беди. Радвай се, потъпкване на демоните; радвай се, посрамване на враговете. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 8

    Всички сме странници и пришълци на тази земя и търпим, по думите на апостола, беди от врагове, беди от сънародници, беди от лъжебратя, в много лишения и скърби[3]. А Ти, Владичице, като блага Пътеводителка, насочи ни към тихо пристанище и моли Твоя Син да ни дари преди края прошка на прегрешенията, за да пеем непрестанно на Бога: Алилуия.

    Икос 8

    Целият ни живот на земята е изпълнен с болка и печал от клевети, обиди, укори и многоразлични беди и напасти: боледува тялото, изнемогва духът ни. Към Тебе прибягваме, Майко Божия, и припадаме пред Твоята пречиста икона: изпълни с радост и веселие нашите скръбни сърца, за да Ти зовем: Радвай се, пътеводителко, водеща ни към небесното отечество; радвай се, Царице на небето и земята, отваряща ни райските врати. Радвай се, милостива, Която ни милуваш; радвай се, домостроителко, Която добре устройваш нашия живот. Радвай се, оросено руно, предвидяно от Гедеон; радвай се, блажена утроба, вместила невместимия за всички Бог. Радвай се, неопалима къпина; радвай се, нерушима стена. Радвай се, живоносен източник; радвай се, неувяхващ цвят. Радвай се, смекчаване на злите сърца; радвай се, умиление на благите. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 9

    Всяка житейска сладост на този свят бива примесена с печал: славата е нетрайна, богатството преминава, красотата и здравето увяхват, приятелите и близките се отнемат от смъртта. Услади нашите скърби Ти, Която си причина за всяко добро, и ни дари Твоята нетленна радост, за да зовем към Бога: Алилуия.

    Икос 9

    Многоречивите витии недоумяват с какви думи да утешат скърбящите, но Ти Сама, Владичице, изречи в сърцата ни думи на утешение, и с лъчите на Твоята благодат разсей облака на нашите скърби и мрака на унинието, за да Ти пеем: Радвай се, зарадвала всички християни с надежда на Тебе; радвай се, радост и умирение на света. Радвай се, подателко на Божествена благост; радвай се, надежда за вечни блага. Радвай се, кораб за желаещите да се спасят; радвай се, пристанище на плаващите в живота. Радвай се, вярна пазителко на уповаващите на Теб след Бога; радвай се, одежда на лишените от дръзновение. Радвай се, пазителко и утвърждение на всички; радвай се, ограда и свещено прибежище за всички верни. Радвай се, помощ на молещите Ти се с вяра; радвай се, светло познание на благодатта. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 10

    Като искаше да спаси човешкия род от вечните мъки и безкрайните скърби, Човеколюбецът Господ се всели в Твоята вечно девствена утроба и дари Теб, Своята Майка, за помощ, покров и защита на погиващите, за радост на скърбящите и надежда на отчаяните, избавяща от вечните мъки със Своето ходатайство и привеждаща към небесно веселие всички, които вярно зоват към Твоя Син и наш Бог: Алилуия.

    Икос 10

    Стена си за девиците, Богородице Дево, и за всички прибягващи към Твоя покров. Затова Те молим: покрий, защити и запази от изкушения, страдания и беди всички сираци и безпомощни, които с любов Ти зоват: Радвай се, стълб на девството; радвай се, избран съсъд на чистотата и целомъдрието. Радвай се, изрядно увенчаваща с целомъдрие воюващите против плътта; радвай се, подателко на вечна радост за благоскърбящите монаси. Радвай се, защото угасяваш пламъка на страстите; радвай се, защото разпръсваш мрака на изкушенията. Радвай се, наставнице на целомъдрието; радвай се, пазителко на чистотата. Радвай се, изправяне на човеците; радвай се, защото чрез Тебе станахме от падението. Радвай се, крепко утвърждаване на вярата; радвай се, приятно молитвено кадило. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 11

    Всеумилно пение Ти принасяме ние, Твоите раби, Богородице, всесилна Застъпнице за нашия род: утоли болката на моята скръбно въздишаща душа, укроти Божия гняв, справедливо насочен срещу нас заради греховете ни, и избави от всяка люта скръб и болест нас, които зовем за Теб на Бога: Алилуия.

    Икос 11

    Като светоносна свещ, запалена от огъня на Божията благодат, ни се яви Твоята пречестна икона, Владичице, за наше освещение и утешение. А ние, като я почитаме с любов и припадаме пред нея с вяра, Ти зовем: Радвай се, защото с Твоето силно застъпничество ни избавяш от всякакви беди; радвай се, защото ни запазваш от трус и потоп. Радвай се, защото ни насищаш в душевен и телесен глад; радвай се, защото угасяваш огъня с росата на Твоите молитви. Радвай се, защото ни спасяваш от неизбежна погибел; радвай се, крепка помощнице в борби. Радвай се, защото ни ограждаш от нашествия на другородци; радвай се, защото ни запазваш от междуособни войни. Радвай се, леко преминаване по водите на плаващите; радвай се, добра водителко на пътешестващите. Радвай се, освобождение на пленените; радвай се, бързо избавяне от справедливия Божи гняв. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 12

    Пожелала да дадеш на нашия род залога на благодатта, Ти си ни явила Твоята целебна икона, Майко Божия, от която за идващите с вяра се източва извор на чудеса, изцеление на недъзите и утоляване на скърбите. Затова с радост зовем за Теб към Бога: Алилуия.

    Икос 12

    Като възпяваме Твоите милости и чудеса, Богородителко, всички Те хвалим като наша крепка застъпница и с умиление се покланяме на Тебе, наша Молитвенице, и просим: издигни ръце към Твоя Син и моли Неговото милосърдие да не отстъпва от нас в този живот и след смъртта, за да Ти зовем: Радвай се, наше непосрамващо упование в живота и след нашето преставяне; радвай се, подаваща мирен край на уповаващите се на Тебе. Радвай се, наша надежда и защита в съдния ден; радвай се, защото умоляваш праведния Съдия. Радвай се, избавяне от вечната геена; радвай се, надежда за вечно спасение. Радвай се, ключ към Христовото Царство; радвай се, райска врата. Радвай се, мост, привеждащ към небето; радвай се, прибежище и блага застъпнице за всички каещи се грешници. Радвай се, радост на Ангелите; радвай се, слава и утешение на всички праведни. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 13

    О, Всевъзпявана Майко, обрадвана от Бога, родила Царя Христа, нашия Бог, за радост на небето и земята! Чуй гласа на Твоите скърбящи раби, приеми това наше малко моление и ни избави от всякакви беди, скърби и напасти. Изцели нашите недъзи, премахни лъжливите клевети, прогони от нас всяка злоба и вражда и ни освободи от бъдещите мъки, за да Ти пеем: Алилуия.

    О, Всевъзпявана Майко, обрадвана от Бога, родила Царя Христа, нашия Бог, за радост на небето и земята! Чуй гласа на Твоите скърбящи раби, приеми това наше малко моление и ни избави от всякакви беди, скърби и напасти. Изцели нашите недъзи, премахни лъжливите клевети, прогони от нас всяка злоба и вражда и ни освободи от бъдещите мъки, за да Ти пеем: Алилуия.

    О, Всевъзпявана Майко, обрадвана от Бога, родила Царя Христа, нашия Бог, за радост на небето и земята! Чуй гласа на Твоите скърбящи раби, приеми това наше малко моление и ни избави от всякакви беди, скърби и напасти. Изцели нашите недъзи, премахни лъжливите клевети, прогони от нас всяка злоба и вражда и ни освободи от бъдещите мъки, за да Ти пеем: Алилуия.

    Икос 1

    Първият Ангел бе пратен от небето да каже на Богородица: “Радвай се!”, възвестявайки чрез Божественото Христово въплъщение Радостта, Която ще се роди от Нея за целия свят, погиващ в скърби. А ние, обременени от грехове, като получихме надежда за спасение в Тебе, умилено Ти зовем: Радвай се, Божие благоволение към грешните; радвай се, крепка Застъпнице за каещите се пред Господа Бога. Радвай се, призоваване на падналия Адам; радвай се, избавление на Ева от сълзи. Радвай се, защото отнемаш греховната сквернота; радвай се, баня, която умива съвестта. Радвай се, родила Избавителя, даром очистващ нашите беззакония; радвай се, пречудно примирение на всички с Бога. Радвай се, мост, превеждащ ни от смърт към живот; радвай се, спасила света от греховния потоп. Радвай се, небесна Лествице, по Която Господ слезе при нас; радвай се, причина за обожението на всички. Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Кондак 1

    На Тебе, Поборнице Воеводо, след като се избавихме от вечна смърт по благодатта на родения от Тебе Христос наш Бог и по Твоето майчино ходатайство пред Него, ние, Твоите раби, пеем победни и благодарствени песни. А Ти, като имаш непобедима сила, ни избави от всякакви беди и скърби, за да Ти зовем: Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи.

    Молитва

    О, Пресвета Владичице и Богородице, по-висша от Херувимите и по-честна от Серафимите, Богоизбрана Отроковице, Радост на всички скърбящи! Подай утешение и на нас, намиращите се в скърби: защото освен Тебе нямаме друго прибежище и помощ. Ти едничка си ходатайка за нашата радост, и като Божия Майка и Майка на милосърдието, предстоиш пред Престола на Пресвета Троица и можеш да ни помогнеш: защото никой, прибягващ към Тебе, не си отива посрамен. Чуй в деня на нашата скръб и нас, които припадаме пред Твоята икона и със сълзи Ти се молим: прогони от нас постигналите ни скърби и печали в този временен живот и не ни лишавай от Твоето всесилно ходатайство и от вечната, безкрайна радост в Царството на Твоя Син и наш Бог. Амин.

    Източници:

    Неофит, Патриарх Български, https://www.facebook.com/...

    http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/akatisti/akatist.php?id=6

     

  • Житие и чудеса на преподобния и богоносен наш отец Сергий, Радонежки чудотворец

     

    Преподобният наш отец Сергий се родил в Ростовската област от благочестиви и знатни родители - болярите Кирил и Мария. Още от майчината утроба Бог го избрал за Свое служение. Немного преди раждането му Мария, в неделния ден по обичая си, дошла в църквата на литургия. Преди началото на четенето на светото Евангелие младенецът в утробата така силно извикал, че гласа му чули всички в храма; по време на Херувимската песен той извикал за втори път; а когато свещеникът произнесъл “Святая святим”, за трети път се дочул гласът на младенеца от утробата на майката. От това всички разбрали, че ще произлезе на света велик светилник и служител на Пресветата Троица. Подобно на това, както пред Божията Майка радостно проиграл в утробата свети Иоан Предтеча, така и този младенец проиграл пред Господа в светия Му храм. При това чудо майката на преподобния била обхваната от страх и ужас; силно били удивени и всички, които чули гласа. Бог дарил на Мария син, на когото дали име Вартоломей. Още от първите дни на своя живот младенецът показал въздържание. Родителите му и близките хора започнали да забелязват, че той не се хранел с майчиното мляко в сряда и петък; не се докосвал до майчините гърди и в другите дни, когато се случвало да употребява в храната месо; забелязвайки това, Мария съвсем се отказала от месна храна.
    Достигнал седемгодишна възраст, Вартоломей бил даден от родителите си да се учи на грамотност; заедно с него се учили и двамата му братя, по-големият Стефан и по-малкият Петър. Те се учели добре и имали големи успехи, а Вартоломей изоставал от тях: трудно му се отдавало учението и макар учителят да се занимавал с него усърдно, той малко успявал. Родителите му се карали, учителят го наказвал, приятелите му се смеели.
    И това било по Божий промисъл, за да получи детето книжен разум не от хората, а от Бога. Много се опечалявал за това Вартоломей, горещо и със сълзи се молел Бог да му дари разбиране на знанието и Господ чул молитвата, произлизаща от дълбините на сърцето на благочестивото момче. Веднъж бащата изпратил Вартоломей за конете; свикнало безпрекословно да изпълнява волята на родителите си, момчето веднага се отправило към полето. По пътя срещнало монах - старец или по-скоро изпратен от Бога ангел в монашески образ; старецът стоял под дъб сред полето и се молел. Вартоломей се приближил към него и като се поклонил, го зачакал да свърши молитвата си. След завършването старецът благословил момчето, целунал го и попитал какво му е нужно.
    Вартоломей отговорил:
    - От цялата си душа искам да се науча на грамотност. Изпратиха ме да се уча, но учението не ми се отдава; сега скърбя за това. Отче, свети, помоли се на Бога за мен, за да ми помогне да разбирам знанието.
    Монахът изпълнил молбата на Вартоломей. Като свършил молитвата, благословил момчето и му рекъл:
    - Отсега Бог ще ти даде, дете мое, да разбираш знанието, така че ти ще надминеш братята и връстниците си.
    При това старецът извадил съд и дал на Вартоломей сякаш частица от просфора; наредил му да вкуси, като казал:
    - Вземи, чедо, и изяж това; то ти се дава в знак на Божията благодат и за разбиране на Свещеното Писание. Не гледай, че частицата е толкова малка, голяма ще бъде сладостта, когато вкусиш от нея.
    След това старецът искал да си тръгне, но зарадваното дете усърдно го молело да посети дома на родителите му. Почитащите монасите родители на Вартоломей с чест посрещнали госта. Те му предложили храна, но старецът отговорил, че първо трябва да се вкуси духовна храна и когато всички започнали да се молят, той заповядал на Вартоломей да чете псалми.
    - Аз не умея, отче - отговорило момчето.
    Но монахът пророчески казал:
    - Отсега Господ ти дарява грамотност.
    И действително Вартоломей веднага започнал гладко да чете псалми. Родителите му много се учудили на такава бърза промяна, станала със сина им.
    На сбогуване старецът казал на родителите на светеца:
    - Велик ще бъде синът ви пред Бога и пред хората, след време той ще стане избрано жилище на Светия Дух и служител на Пресветата Троица.
    От този момент светият отрок без всякакво затруднение четял книги и разбирал всичко, написано в тях; леко му се отдавало знанието, защото “им отвори ума, за да разбират Писанията. Вартоломей растял на години, а заедно с това и на разум и добродетел. Рано почувствал любов към молитвата, той от най-млади години познал сладостта на беседата с Бога; затова така ревностно започнал да посещава Божия храм, че не пропускал нито една служба. Не обичал детските игри и старателно ги избягвал: не допадали на сърцето му веселието и смехът на връстниците, защото знаел, че “лоши беседи развалят добрите нрави”. Твърдо помнел, че “начало на мъдростта е страхът Господен” и затова винаги се стараел да се научи на тази мъдрост.
    С особено старание и ревност се отдавал на четене на Божествените и свещени книги. Благочестивото момче си наложило строг пост: в сряда и петък не вкусвало нищо, а в останалите дни се хранело само с хляб и вода. Без да бъде още в манастир, водело монашески живот, така че всички се изумявали, виждайки такова въздържание и благочестие у момчето. Отначало майката, като се безпокояла за здравето на своя син, го уговаряла да остави толкова суровия начин на живот. Но Вартоломей смирено отговарял на майка си:
    - Не ми пречи; позволи ми да водя такъв живот; не ме принуждавай да не те послушам.
    И майката не желаела повече да пречи на доброто намерение на сина си. Така, смирявайки с въздържание плътта, Вартоломей не престъпвал волята на родителите си.
    Между това Кирил и Мария се преселили от древния и славен град Ростов в скромния градец Радонеж, прочут и впоследствие прославен с името на преподобния Сергий. Родителите на преподобния много обеднели от данъците и опустошенията на татарите, които в това време владеели руската земя, а също от непосилните данъци и притеснения от страна на наместниците на Московския княз Иоан Данилович Калита, управляващи Ростов. Заедно с други ростовци Кирил и Мария се преселили в Радонеж, във феодалния град на по-малкия син на Калита - Андрей, привлечени от това, че княз Андрей обещал на преселниците разни привилегии и свобода от притеснения.
    Вартоломей, който тогава бил на около 15 години, също последвал родителите си в Радонеж. Братята му до това време вече се били оженили. Когато юношата навършил 20 години, започнал да моли родителите си да го благословят да се постриже за монах: вече отдавна желаел да посвети себе си на Господа. Макар родителите му и да поставяли над всичко монашеския живот, все пак молели сина си да почака известно време.
    - Чедо, изчакай малко! - казвали. - Ти виждаш: сега сме в старост, в оскъдица и болест и няма кой да ни послужи. Братята ти се ожениха: те си имат свои грижи, а ти послужи на нас, на своите родители. Ще ни изпратиш до гроба, ще ни погребеш, тогава и ще осъществиш намерението си, ще изпълниш желанието си.
    Вартоломей, като покорен и любящ син, послушал волята на своите родители и прилежно се стараел да успокои старостта им, за да заслужи техните молитви и благословение. Малко преди смъртта си Кирил и Мария приели монашество в Покрово-Хотковия манастир, намиращ се на четири версти от Радонеж. Тук дошъл също овдовелият по това време по-голям брат на Вартоломей, Стефан, и встъпил в числото на монасите. Скоро родителите на светия юноша, един след друг, с мир се преставили и били погребани в Хотковия манастир. След смъртта на родителите си братята прекарали тук четиридесет дни, възнасяйки усърдни молитви към Господа за упокоение на новопреставените Божии раби. Дома и оскъдното си имущество Кирил и Мария оставили на Вартоломей. Но той изразходил част от наследството за упокоение на душите им - за милостиня и хранене на бедните, а останалото дал на по-малкия брат Петър. Нищо не взел за себе си, нищо не задържал даже за прехрана, защото се уповавал на Бога, Който “дава хляб на гладни”.
    Като се стремял към отшелничество, Вартоломей умолявал по-големия си брат Стефан да оставят Хотковия манастир и да отидат за подвизи в пустинята. Стефан се съгласил и братята тръгнали да търсят пустинно място, удобно за отшелнически живот. Дълго ходили по околните гори, докато не дошли до мястото, където сега се издига манастирът на Пресвета Троица, прославен с името на преподобни Сергий. Мястото, наричало се тогава “Маковец”, било покрито с гъста, непроходима гора, която не била докосвана от човешка ръка. И далеч, във всички посоки, се простирала гора и пустиня; край мястото не минавал път и никой не се отбивал тук; наблизо нямало нито села, нито къщи, никакви човешки селища; тук живеели само зверове. С гореща молитва се обърнали братята към Бога, призовавайки Божието благословение за мястото на бъдещото си обитание и предавайки на Неговата свята воля своята съдба. Като си направили колиба, те започнали ревностно да се подвизават и да се молят на Бога. Също така издигнали неголяма църква и с общо съгласие решили да я осветят на името на Пресветата Троица, служител на Която преподобният Сергий бил от майчина утроба; за това те отишли в Москва и поискали от митрополит Теогност благословение за освещаване на църквата. Светителят ласкаво ги посрещнал и изпратил с тях свещенослужители да я осветят. Така скромно била положена основата на Светотроицката Сергиева лавра...
     
  • История и молитва към иконата на света Богородица, наречена "Акатистна-Предвъзвестителка"(Зографска). Иконата, от която един свят старец чул гласа на Божията Майка, Която предупредила зографските монаси за приближаването на враговете

    За събитието, поради което тази света икона е призната за чудотворна и е наречена така, в свещения манастир “Зограф” е написано следното: Още преди неуспешния Флорентински събор Западът се опитвал да привлече към своята уния разтърсваната от политически сътресения Гърция. Сам византийският император Михаил Палеолог след ослепяването на законния император Иоан Ласкарис и след заграбването на царския му престол в изпълнение на своята клетва, дадена на папа Григорий Х, съдействал на Запада за постигането на неговата цел. Това се случило през ХIII век. Иоан Век, който заемал тогава патриаршеския престол, действал съгласно престъпната воля и намерения на императора и на втория Лионски събор щял да подчини Източната Църква на римския престол. Това имало извънредно гибелни последствия за Православието. Латинците убеждавали православните да влязат в уния не чрез силата на евангелското слово, а с изваден меч и с всевъзможни изстъпления. Хиляди жертви падали под меча им за чистотата на Източното Православие. Но тъй като Света Гора винаги е оставала и остава крепост на страдащата църква на Изток, то за да прекършат този основен стълб на Православието, латинците нахлули там и започнали да убеждават с думи, да примамват със злато и обещания, да принуждават със заплахи и дори с най-мъчителни изтезания светогорците да признаят властта на римския папа над тях. Но само малцина слаби по дух се увлекли от силата на тези увещания или поради страх от смъртта се отрекли от Православието на отците си. А по-голямата част от тях запечатали с кръвта си своето изповедание и с твърдост изобличавали папата за това, че светотатствено си присвоява правота да бъде наместник на Иисус Христос, и безстрашно изповядвали, че само Той е бил, е и ще бъде Глава на Своята света Църква...
    Източник: Facebook.com
    История и молитва към иконата на света Богородица,наречена