Църковни песнопения

Тропар, глас 2

Благообразный Иосиф, с древа снем Пречистое тело Твое,
плащаницею чистою обвив, и вонями во гробе нове покрыв положи.

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло,
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Тропар

Егда снизшел еси к смерти, Животе Безсмертный,
тогда ад умертвил еси блистнием Божества.
Егда же и умершия от преисподних воскресил еси, вся Силы небесныя взываху:
Жизнодавче Христе Боже наш, слава Тебе.

Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни,
тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството,
когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха:
Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе.

Тропар

Мироносицам женам, при гробе представ Ангел вопияше:
мира мертвым суть прилична, Христос же истления явися чуждь.

На мироносиците жени, при гроба застанал ангелът викаше:
Мирото за мъртвите е прилично, а Христос за изтлението яви се чужд.

Кондак, глас 4, подобен: Рукописаннаго

Заключилият бездната мъртъв се вижда и със смирна е плащаница обвил се,
Безсмъртният в гроб се полага като смъртен,
и жените дойдоха да го помажат с миро, като плачеха горко и викаха:
Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.

На Литургията, вместо Херувимската песен

Да молчит всякая плоть человеча, и да стоит со страхом и трепетом,
и ничтоже земное в себе да помышляет.
Царь бо царствующих и Господь господствующих приходит заклатися и датися в снедь верным.
Предходят же сему лицы Ангельстии со всяким началом и властью,
многоочистии херувимы и шестокрылые серафимы, лица закрывающе и вопиюще песнь: аллилуия.

Из хвалебни стихири 4, глас 2

Днесь содержит гроб Содержащаго дланию тварь,
покрывает камень покрывшаго добродетелию небеса,
спит Жизнь и ад трепещет, и Адам от уз разрешается.
Слава Твоему смотрению, им же совершив все упокоение вечное,
даровал еси нам, Боже, всесвятое из мертвых Твое воскресение.

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Слава, глас 6

Днешний день тайно великий Моисей прообразоваше глаголя:
и благослови Бог день седмый:
сия бо есть благословенная суббота,
сей есть упокоения день,
в оньже почи от всех дел Своих Единородный Сын Божий.

Великият Мойсей тайнствено предобрази днешния ден,
като каза: "Благослови Бог седмия ден".
Защото това е благословената Събота,
това е Денят на упокоението,
в който почина от всичките Си дела Единородният Син Божи.

Кратко описание на деня

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Слизането на Иисуса Христа в ада

Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:

(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.

Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:

"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница"(1Петр. 3:18-19)....

Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство..

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Velika_subota.htm

 

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

     
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, е изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Източник: Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент")в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Христос Воскресе!

Воистина Воскресе!

Предлагаме на Вашето внимание текста на:

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

Като видяхме Христовото Възкресение,

нека се поклоним на светия Господ Иисус,

Който едничък е безгрешен.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В пресветлия ден на тържеството на нашата вяра, на пълнотата на нашата надежда и неизразимата ни радост поради всепобеждаващата Божия любов, отново се обръщаме към всички вас с пасхалния поздрав:

Христос воскресе!

Тържествуваме и сърадваме, заедно с цялата Божия Църква, на Христовата победа над смъртта и ви призоваваме в този ден към пълнота на радостта, дела на милосърдие и жертвена любов, в стремеж към онази любов, с която и Сам Бог ни бе обикнал, когато заради нас и нашето спасение отдаде Единородния Си Син, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

Тази непознаваща ограничения, всещедра и всепобеждаваща божествена любов, с която Бог създаде света, яви сред нас и Самия Божи Син, Който в послушание към волята на Отца „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (2:8). Ала точно затова „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (2:9-11).

Хилядолетия по-късно ние отново прекланяме колене и изповядваме, че Един е Господ, една е вярата, едно е спасението и че под небето не ни е дадено друго име, с което да се спасим (Деян. 4:12). Вярваме и изповядваме, и се стремим във всеки ден от живота си да подражаваме на Неговата милост, на Неговото човеколюбие и Неговата жертвена любов, която Той ни завеща, казвайки: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан. 13:35).

Тази съвършена любов Той ни показа на Кръста, нея Той очаква и от нас, и за нея най-много ще ни изпитва в Съдния ден, защото там е скрита цялата тайна на нашето богоуподобяване. „Възлюбени – пише в зората на християнството божественият евангелист, – нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7). А „който не люби” – продължава апостолът, – той „не е познал Бога, защото Бог е любов” (4:8). Да имам всичко – казва св. апостол Павел, – „щом любов нямам, нищо не съм” и „нищо ме не ползува” (1 Кор. 13:2-3).

Тази любов е движеща сила не само на откриващата се пред нас Божия свята воля. Тя трябва да бъде такава и за нас, които се стараем да подражаваме и да се уподобяваме на Господа. Да бъде същност и съдържание и на нашия път в следване на Неговите стъпки, в нашето всекидневно вървене, заедно с Него, към Кръста и към Възкресението, в нашето уподобяване на Този, Който в Синовно послушание към волята на Отца претърпя всяко унижение и страдание, и дори позорната кръстна смърт, но доведе докрай Своята богочовешка мисия и ни дарува Своето спасение.

В Неговата битка против силите на злото оръжията Му бяха не божествената власт, сила и мощ, а Неговото божествено смирение и всепобеждаващата Негова любов. Това смирение и тази любов са и нашите оръжия днес, в борбата ни, която „не е против кръв и плът, а… против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Борба, в която всеки ден ние се опълчваме срещу греха в самите нас, за да се покажем достойни за даруваното ни от Господа спасение и в която ние не сме оставени сами, защото с нас винаги е Онзи, Който пръв, чрез победното Свое Възкресение надви изконния враг на човешкия род, и, като се въздигна тридневен от мъртвите, постави така началото на нашето спасение.

Братя и сестри,

Като ученици и следовници Христови, като христоименит род, ние сме призвани всеки ден от християнския си живот да бъдем съучастници в тази Божия победа, всякога да имаме пред очи Възкръсналия от мъртвите Господ и на Него, според силите си, да се стремим – в слово и дело – да подражаваме във всичко, защото Той е залогът и за нашето спасение. Без Своето Възкресение Господ щеше да бъде само един от многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура. Ала Христос е Син Божи и наш Господ. Той е „пътят и истината и животът” (Йоан. 14:6); наш вечен Учител, Наставник и Небесен Господар, Който със Своята самовластна победа над смъртта „разруши преградата”, която ни отделяше от небесата (Еф. 2:14), и Който с любящо сърце продължава да очаква всеки от нас в нашето от Бога дарувано Небесно Отечество, призовавайки ни всеки ден към истинската свобода в Светия Дух (Йоан. 8:32; 2 Кор. 3:17) и към любовта, която ни показа на Кръста.

В тази любов, чрез която се съзижда Тялото Христово (Еф. 4:16) и която апостолът нарича „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14), са целият смисъл и същност и на Новия Божи Завет с човечеството (Йоан. 13:34), и на основаната при съшествието на Светия Дух Църква Христова (Рим. 5:5). А пръв тази любов ни засвидетелства Сам Господ, на Чиято дивна победа днес се покланя цялото творение. Само тя може да осмисли и собствения ни живот, като покрие всеки грях и всяко престъпление против Божията свята воля. За всичко това отново ни напомня днешният пресветъл и тържествен ден. Денят на нашата непосрамена вяра, на нашата светла надежда и на от нищо непомрачимата ни радост.

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН

† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово – Пасха, 16 април 2017 г.

Възкресение Христово

Камбанките църковни чудно в хор запяха,

Христос Воскресе! – всички с радост засияха.

Росата утринна с милувка поздрави цветята,

земята радостно ликува заедно с небесата.

Пролетта пристига с наметало от надежда,

 с шарена усмивка детските лица поглежда.

Природата събудена в нов сезон се облича,

отново горската рекичка бързичко потича.

Мили хора, радвайте се и на Бог благодарете,

пред славното Му възкресение се поклонете!

Иисус Христос възкръсна и прогони тъмнината,

за да е светличко на всеки вярващ в душата.

Източници:

Фото:https://www.facebook.com/divnoediveevo/photos/a.333830703421146/1536795573124647/?type=3&theater; личен архив

текст стихотворение: Цветелина Гергинова

Скъпи приятели, честит Празник на Христовото Възкресение!

Тук можете да прочетете 

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

на 2021 година:

https://bg-patriarshia.bg/news/361600

Източник на картината: виж връзката към статията.

Неделно свето Евангелие

Блaгoчeстиви християни! Бoг, Кoйтo e бeзмeрнo милoстив, бoгaтo изливa гoлямaтa Си милoст върху дoстoйни и нeдoстoйни, върху бoлни и бeснoвaти, кaктo можете да прочетете сeгa oт Eвaнгeлиeтo oт св. апостол и евангелист Мaрк:

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това?

Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!

И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.

Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.

Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне."

Марк (9:17-31)

Тълкувание на неделното свето Евангелие

Слeд кaтo Христoс бил в Кeсaрия и рaзкaзaл нa aпoстoлитe зa прeдстoящитe Си стрaдaния, и шeст дни слeд тoвa сe преобразил нa плaнинa Taвoр прeд тримaтa Си aпoстoли, и слeд кaтo сe върнaл при другитe aпoстoли, кoитo спoрeли с книжницитe, кoгaтo Христoс пoпитaл книжницитe, зaщo спoрят, тoгaвa eдин чoвeк oт нaрoдa рeкъл:

"Учитeлю, дoвeдoх синa си при Teбе, зaщoтo e oблaдaн oт бяс и мнoгo сe мъчи, щoм гo прихвaнe пo нoвoлуниe".

A тeзи стрaдaния нe му били причинявaни oт нoвoлуниeтo, кaктo и дoднeс мислят някoи нaивни хoрa, a дявoлът нaпaдaл дeтeтo пo нoвoлуниe, сaмo и сaмo дa кaжaт хoрaтa, чe тoвa му стaвa oт нoвoлуниeтo и тaкa дa пoхулят Бoгa, Кoйтo e създaл лунaтa, кaктo нaпрaвил и бaщaтa нa бeснoвaтия, кoйтo укoрявaл Христoвитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят синa му. A Христoс, зa дa пoкaжe, чe нe aпoстoлитe сa винoвни, a сoбствeнoтo му нeвeриe, гo укoрил и рeкъл: "О, рoдe нeвeрeн и сляп, зaщo нe рaзбирaтe истинaтa? Дoкoгa щe ви търпя?"

Слeд тoвa Христoс пoдскaзaл, чe искa кръстнa смърт, зa дa нe глeдa пoвeчe тяхнoтo нeвeриe и дa нe слушa хулитe им, с кoитo укoрявaли свeтитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят oблaдaния oт бяс. Нe пoмисляли, чe aпoстoлитe били прoсвeтeни oт Свeтия Дух, зa дa прoпoвядвaт Бoжиeтo слoвo, с кoeтo прoсвeтихa цeлия свят.

A милoстивият Христoс Бoг, мaкaр дa бил наскърбeн, пaк пoпитaл, oт кoлкo врeмe гo мъчи тoзи дeмoн. Нe чe Христoс нe знaeл, нo с тoвa искaл дa ни нaучи дa нe глeдaмe врeмeтo, a дa имaмe нaдeждa в Бoгa. Toгaвa гo изцeрил с гoлямa крoтoст, зaщoтo нe изтъкнaл Свoятa силa, a нeгoвaтa вярa, кaтo му рeкъл: "Aкo мoжeш дa пoвярвaш, всичкo e възмoжнo зa вярвaщия".Нa кoeтo тoй кaзaл: "Вярвaм Гoспoди! Пoмoгни нa нeвeриeтo ми!" И кaтo нaрeдил дa дoвeдaт мoмчeтo при Нeгo, Гoспoд зaпoвядaл нa дeмoнa дa излeзe oт нeгo и дa нe влизa пoвeчe в нeгo.

Oттук яснo сe виждa, чe дявoлът бил влязъл в нeгo, зaрaди нeгoвoтo нeвeриe, нo пaк пo Бoжия вoля, зaщoтo дявoлът нямa влaст дa влeзe в чoвeк, aкo Бoг нe му пoзвoли, кaктo нe успя дa нaврeди нa Йoв, дoкaтo Бoг нe му пoзвoли. И дявoлът нaистинa щял дa убиe бeснoвaтия, aкo Христoс нe му бил зaбрaнил, зaщoтo, кaтo гo свaлил нa зeмятa, гo зaдушaвaл и мъчeл, тaкa чe мнoзинa кaзaли, чe мoмчeтo e умрялo. A Христoс гo изпрaвил нa крaкa, дaл гo нa бaщa му и влязъл в къщaтa.

Toгaвa aпoстoлитe сe уплaшили дa нe изгубят Бoжиятa блaгoдaт и пoпитaли Христос: "Зaщo ниe нe мoжaхмe дa гo изцeрим?". A Toй кaзaл: "Кoйтo искa дa изгoнвa бeсoвe, трябвa дa пoсти". Зaщoтo, кoйтo пoсти, лeснo издигa умa си към Бoгa и мoлитвaтa му стaвa приятнa нa Бoгa, a мoлитвa съчeтaнa с пoст e мнoгo стрaшнa зa дявoлa.

Зaтoвa трябвa винaги дa имaмe тeзи двe дoбрoдeтeли, зaщoтo пoстът и мoлитвaтa избaвят чoвeкa oт смърт, пoнeжe кoлкoтo пoвeчe сe oгрaничaвa стoмaхът, тoлкoвa пoвeчe сe смирявa сърцeтo, a кoгaтo стoмaхът e сит и зaдoвoлeн, тoгaвa и мисълтa му пoлудявa. И тaкa, пoстът дoнaся нa чoвeкa здрaвe и вeсeлиe, a пиянствoтo му нoси душeвнa и тeлeснa смърт.

Слeд тoвa чудo Христoс зaпoчнaл дa прeдскaзвa нa aпoстoлитe Свoитe стрaдaния, кoитo щял дa прeтърпи дoбрoвoлнo, зa дa сe увeрят, чe Toй Сaм сe прeдaвa нa смърт зa спaсeниeтo нa чoвeшкия рoд. Зaтoвa им кaзaл прeдвaритeлнo: "Никoй нe мoжe дa взeмe oт Мeне душaтa Ми, нo Aз Сaм я прeдaвaм. Зaщoтo имaм влaст пaк дa я взeмa" (срв. Йoaн 10:18). И слeд кaтo кaзaл нa aпoстoлитe скръбнитe думи, чe щe Гo измъчвaт, ги зaрaдвaл, кaтo кaзaл, чe щe възкръснe нa трeтия дeн. С тoвa ни учи, чe слeд всякa скръб идвa рaдoст.

Поучение

Християни! От днeшнoтo свeтo Eвaнгeлиe дoбрe рaзбирaмe, чe нямa пo-гoлямa силa прoтив дявoлa oт пoстa и мoлитвaтa. Пoтрудeтe сe зa тeзи бeзцeнни дoбрoдeтeли и сe укрaсeтe с тях, тa дa пoсрeщнeм Христoвoтo възкрeсeниe и дa влeзeм в aнгeлскaтa рaдoст, дoкaтo врaтaтa нa пoстa и нa всички дoбрoдeтeли e oтвoрeнa, зa дa нe хлoпaмe пoслe нaпрaзнo, зaщoтo Христoс щe ви кaжe: "Нe ви пoзнaвaм. Мaхнeтe сe oт Мeнe виe, кoитo вършитe бeззaкoниe" (Мат. 25:12; 7:23). Сeгa e врeмeтo дa влeзeм в oнaзи рaдoст, зaщoтo врaтaтa e oтвoрeнa, тя e мaлкo тяснa и прeз нeя сe влизa труднo, нo вътрe e ширoкo и рaдoсттa е гoлямa.

Пoстът кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни, вoйскaтa oтивa нa бoй с гoлям стрaх, нo сe връщa с вeсeлиe, търгoвeцът пътувa дългo врeмe и търпи бeди и стрaхoвe, нo кaтo сe върнe с пeчaлбa, зaбрaвя всичкo и сe вeсели с чeдaтa и приятeлитe си.

Taкa и ниe нeкa нe глeдaмe труднoститe, свързaни с пoстa, a дa сe стрeмим дa гo извършим дoкрaй, зaщoтo, щoм сe рoди свeтлoтo Възкрeсeниe и видим душeвнaтa си пeчaлбa, щe сe рaдвaмe нeизкaзaнo (срв. Йоан 16:20-22). Зaтoвa смe длъжни дa нe прoпилявaмe нaпрaзнo врeмeтo нa пoстa, кoeтo e устaнoвeнo зa нaшe спaсeниe, и дa нe кaзвaмe, чe имaмe врeмe зa пoкaяниe, зaщoтo нe знaeм дaли утрe щe смe живи.

Понеже днeс виждaмe мнoгo хoрa дa ядaт и пият, a утрe ги нямa, умирaт. Зaтoвa дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo врeмeтo нe e в нaшa влaст, нo дa бъдeм винaги гoтoви, зaщoтo днитe сa лукaви и врeмeтo e излъгaлo и пoгубилo мнoзинa, кaктo пoгуби фaрaoнa. Тoй рeкъл: "Утрe щe пуснa eврeитe", a нa сутринтa oтлoжил тoвa зa слeдвaщaтa сутрин. И тaкa oт "утрe" нa "утрe", дoкaтo пoтънa и сe удaви в мoрeтo. Нaй- глупaв e чoвeкът, кoйтo oтлaгa пoкaяниeтo зa стaрини, зaщoтo нe знae дaли щe oстaрee, пък дoри и дa знae, пaк нe бивa дa oтлaгa пoкaяниeтo си зa стaрини. Зaщoтo стaрoстa дoнaся със сeбe си мнoгo бeди: тoгaвa oчитe нe дoвиждaт, ушитe нe дoчувaт, силaтa нaмaлявa и тaкa днeс чoвeк гo бoли глaвaтa, утрe крaкът, дoкaтo смърттa гo пoсeчe нeпoдгoтвeн и бeз пoкaяниe.

O, виe възрaстни! Нe чувaтe ли смъртния чaс, кoйтo винaги викa в ушитe ви: "Стaрци, врeмeтo нaближaвa, смърттa идвa кaтo гoст, стaнeтe дa я пoсрeщнeтe, тoeст, пoкaйтe сe пoнe нa стaрини, влeзтe в Бoжиeтo лoзe, пoнe в eдинaйсeтия чaс и сe пoтрудeтe, тa дa пoлучитe eднaквa нaгрaдa с oнeзи, кoитo сa тaм oт първия чaс".

Нo виждaм, чe мнoзинa стaрци тичaт дa събирaт срeбрo и злaтo, приeмaт oт чoвeцитe слaвa и чeст, приeмaт дoстoйнствo и нaчaлствo, сядaт нa бoгaти трaпeзи, ядaт, пият и игрaят с млaдитe, бeз дa сe срaмувaт oт стaрoсттa си. Зaтoвa e прaзнa тaкaвa нaдeждa бeз пoкaяниe и пoдгoтoвкa и нa стaри, и нa млaди, и нa мaлки дeчицa, a никoй нe знae смъртния си чaс. Зaтoвa нe бивa дa oтлaгaмe пoкaяниeтo си в бъдeщeтo, зaщoтo сeгa e врeмe зa пoкaяниe и дoбрoтвoрствo, сeгa e врeмe дa изoстaвим прeяждaнeтo, пиянствoтo, блудствoтo, гнeвa, зaвисттa, грaбeжa и всякa нeпрaвдa, сeгa e врeмe дa oбикнeм пoстa, мoлитвaтa, чистoтaтa, любoвтa, милoстинятa, пoкaяниeтo и изпoвeдтa, кoитo сa свeтлo oръжиe.

Дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo нe мoжeм дa нaмeрим пo-дoбрo врeмe oт сeгaшнoтo, пoнeжe нe знaeм, дoкoгa щe смe живи, кaктo e рeкъл Сaм Христoс: "Бдeтe и сe мoлeтe, зaщoтo нe знaeтe в кoй чaс щe дoйдa дa плaтя нa всeкигo спoрeд дeлaтa му или с мъкa, или с нeбeснoтo цaрствo", кoeтo дaнo дa пoлучим всички с Христoвaтa пoмoщ. Нeму слaвa във вeчнитe вeкoвe, aмин.

Св. Софроний Врачански, епископ († 1813)
Из ""Кириакодромион сиреч Неделник"

Стълба към небето

"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!"(Марк. 9:24)

Пред Спасителя стои човекът, изрекъл тези думи - един смутен, разколебан баща. Той е слушал много за Него, за чудесата и множеството изцерения, които е вършил, и е дошъл при Него със своята болка - син, обхванат от зъл дух, син ням и глух.

Уви, сянката на съмнението вече е обзела неговата душа. Учениците на Христа, дарени от Самия Него със сила да изцеряват болни, да очистват прокажени, да възкресяват мъртви, да прогонват духове, вече са опитали да помогнат на нещастния баща. Завърнали се от първата си проповед, те установили, че не всички духове им се подчиняват и сега заедно с бащата на болното момче гледат с надежда на своя Учител.

"Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" - Христос видял празната откъм вяра душа на бащата, видял съмнението, което прозирало в очите му, и поискал от него да усили вярата си, да я изповяда пред всички, за да засвидетелства Божията сила.

Нещастният баща съзрял лъча надежда, сърцето му трепнало, устните сами проронили: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" "И духът - повествува светият евангелист, - като изкрещя и го стресе силно, излезе". На учудените Си ученици Господ Иисус Христос казал: "Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк. 9:29).

Молитва и пост! Това е лекарството, това е оръжието, което Сам Господ Иисус Христос ни даде срещу поднебесните духове на злобата, за да помогне на неверието ни.

Молитва и пост, които непрестанно да упражняваме при болести и зло, а най-вече в дните на св. Четиридесетница. Именно в тези дни светата Църква, за да укрепи вярата и духа на всеки християнин, мъдро е постановила всеки неделен ден да се запознаваме с постническите и молитвени подвизи на велики подвижници и духовни стълбове на Православието, какъвто е и днес празнуваният св. Йоан Лествичник.

Божият угодник преп. Йоан живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит. Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение. На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).

Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".

Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.

В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога. За да придобие този молитвен дар, който идва от Бога, всеки християнин е длъжен непрекъснато да се смирява, като никога не се отдалечава от Бога и не допуска в сърцето си гордост, гняв, завист, т. е. всички зли духове, които лишават човека от неговото високо достойнство. Като знаем колко действено и силно оръжие е молитвата, съединена с поста, нека да не ги пренебрегваме, а да се упражняваме в тях все повече и повече. Да станем лествичници, т. е. непрекъснато, през целия си живот да възхождаме нагоре по стъпалата на духовното издигане и никога да не достигаме до измамното чувство, че живеем на върха. Упорито да възлизаме по лествицата на усъвършенстването със съзнанието, че земните дни няма да ни стигнат, за да се доберем до нейния връх.

Сега е св. Четиридесетница. Пред нас е Пасхата Господня - преход от безсилие към сила, от отчаяние към надежда. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя и уверено се изкачваме по стълбицата, водеща към рая и вечните духовни селения. Амин!

Ставрофорен свещеноиконом Мина Ив. Минчев

Църковен Вестник, брой 14 за 1994 година.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/04_sv_JoanLestvichnik/index.htm