Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

Заедно със Симон Петърте присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.

Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и "ученика, когото обичал".

На пресветата Си Майка казал:

- Ето син ти!

А на ученика си Йоан:

- Ето майка ти!

Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър:

- Господ е.

След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.

Повярвали и се кръстили хиляди.

Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си:

- Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!

Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

Починал един момък, син на Диоскорид, предстедател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.26_sv_ev_Joan.htm 

Кратко животоописание

"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба" (Св. Евтимий Търновски).

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

Паметта на патриарх Евтимий се чества на 20 януари.

Източник: сайт Pravoslavieto.com

Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски

Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски.

Той се родил около 1327 година в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски. В Кефаларския (сега Килифаревски) манастир около 1350 година Евтимий толкова напреднал в духовния аскетически подвиг, че св. Теодосий го определил за иконом на манастира си и за свой пръв помощник, а самият той се уединил в гората на безмълвие (исихия). Там всеки ден привечер Евтимий бил длъжен да ходи с доклад, като давал знак за своето приближаване с чукане в клепало. Една вечер обаче на неговия клепален звън Теодосий не отговорил. Изплашен, Евтимий се втурнал да види какво се е случило с неговия старец. Той го видял да стои като огнен стълб в своята богосъзерцателна молитва. Това видение било от голямо значение за личната духовна опитност на Евтимий.

Когато през 1363 г. св. Теодосий заминавал за Цариград, той взел със себе си четирима от своите ученици, между които на първо място Евтимий. Изтощен от някаква дълговременна тежка болест, Теодосий умрял много скоро след пристигането в патриаршеския манастир "Св. мъченик Мамант". Тогава Евтимий минал в знаменития цариградски манастир "Студион", където бил на голяма почит от страна на благочестивия народ. Това е важно свидетелство за неговата висока духовност още на оная му възраст.

Но прогонен от опасната за аскета – разслабваща и възгордяваща – народна почит, той заминал за Атон, и то в лаврата на св. Атанасий Атонски, несъмнено поради духовната си близост с учителя на неговия учител, св. Григорий Синаит, който се подвизавал в същата обител, преди да основе своя манастир в Парория (планинска област на границата между България и Византия). Наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе и обследван лично от сребролюбивия византийски император Иоан V Палеолог, Евтимий макар и невинен бил заточен на остров Лимнос.

Освободен от заточението, отегчен от злите сплетни и обхванат от родолюбиво чувство, той се прибрал в българския Зографски манастир, откъдето най-после, след седемгодишно странстване, през Цариград и Несебър се завърнал в родината си в 1371 година. Но неговата пустиннолюбива душа не пожелала да остане в шумната столица, затова той си избрал една пещера за жилище на десетина километра от града по течението на река Янтра и построил църква "Св. Троица". Скоро се събрали около него ревностни ученици и се образувал цял манастир...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm

Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях"(2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.

Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сега току-що начевам да бъда Негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание.

Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа.

Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

Бог дарувал на св. Игнатий сила безбоязнено да срещне ужасната смърт. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:

"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"

Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.

Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий, Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

- "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно",и "който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Мат. 18:3:5; Марк. 9:37; Лук. 9:48).

Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило иметохристияни*.

Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви**. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства***, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.20_sv_Ignati_Bogonosec.htm

Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха. Великден е центърът на всички празници на Църквата.

В ранната християнска епоха от църковната история първите християни придавали чисто есхатологичен характер на този ден, в очакване на второто идване на Господ Иисус Христос. С такъв пасхален характер е и неделята, денят посветен на Господа и на Неговото Възкресение, като ден на Светлината, в който всички християни се събират, за да извършат Евхаристия и да станат едно тяло в Господа, който е Главата на Църквата, според еклезиологията на св. ап. Павел.

Така по примера на първите християни, повечето от които са жертвали живота си за своята вяра в Христа като Изкупител и Спасител на човешкия род, и ние до ден днешен празнуваме и възпоменаваме всички евангелски събития, които ни напомнят за живота, мисията, страданията, смъртта и Възкресението на нашия Спасител Господ Иисус Христос, Сина на Живия Бог, въплътил се чрез Дева, бидейки Бог и Човек.

Честването на Пасхата е разделено на два периода:

1. Покаен, включващ периода на св. Четиридесетница, като период за подготовка, по време на който в древност оглашените са били катехизирани, а от IV в. под влияние на египетските аскети този период бил трансформиран в постен период на Църквата.

2. Тържествен период, включващ празнуването на самото Възкресение - Пасха, като ден, в който първата Църква чествала тържественото си влизане в Царството Божие.

Нека да спрем нашето внимание върху първия период, свързан с нашата духовна и телесна подготовка по време на поста. Този период е наречен от Православната църква триоден, носещ името на т.нар. песенни триоди, които съдържат химнографията, т.е. песнопенията и текстовете, които се изпълняват по време на Четиридесетницата, съдържащи всички евангелски теми по този повод.

Четиридесетницата в Православната църква обхваща цели седем седмици, асимилиращи два различни по произход постни цикъла на древната Църква: следбогоявленския пост на египетските християни и едноседмичния предпасхален пост, който според свидетелствата на св. отци и древните канони първоначално траел един, после два дни, а накрая цяла седмица, т.нар. Страстна седмица, чийто постен характер бил задължителен за всички християни - аскети, клирици, миряни.

По време на св. Четиридесетница всяка седмица има своя особен богослужебен характер, различен от дните извън великопостния период. Например всяка неделя се извършва Василиева св. литургия, всяка събота - Златоустова св. Литургия, всяка сряда и петък, освен ако не се случи тогава да е Благовещение, се извършва Преждеосвещена литургия. В първата седмица от Великия пост в дните от понеделник до четвъртък вечерта се извършва Велико повечерие с Покайния канон на св. Андрей Критски, а в сряда на петата седмица се извършва Малко повечерие с целия канон на св. Андрей. По време на поста всеки петък вечер се извършва Малко повечерие с Богородичен акатист, разделен на отделни части, а в четвъртък на петата седмица се чете целият Акатист на Пресвета Богородица.

Както свидетелства Евангелието, Господ, след като бил кръстен от св. Йоан Предтеча в р. Йордан, бил отведен от Духа в пустинята и там постил четиридесет дни и нощи (вж. Мат. 4:1-11).

Това евангелско събитие ни прехвърля 2000 години назад във времето. Какъв е нравственият и антропологичен характер на покаянието? Не е ли това едно пълно обновление на личността чрез благодатта на Св. Дух, получена при кръщението, не е ли това една метаноя, която обаче става не против, а само и чрез нашата свободна воля?

Покаянието онтологично ни свързва със Стария и Новия Завет, антропологично ни разграничава от стария и ни обединява с Новия Адам, есхатологично ни прави синове Божии и участници в Божията слава, като членове на Христовата Църква.

Защото Синът Божи стана Човек, за да могат синовете човешки да станат синове Божии.

Веднага след момента на Неговото кръщение, при явяването на Св. Дух и възвестяването от Самия Бог Отец: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение", започва спасителната мисия на Иисус Христос.

Той е изпратен, както казва Евангелието, от Духа в пустинята.

Там, в пустинята, Синът Божий разбира Своето божествено призвание, разбира Своята мисия на Спасител на човешкия род. Там, в пустинята, се срещат Бог и дяволът, Доброто и злото, Светлината и тъмнината, Спасението и гибелта. Защо Господ трябваше да премине това изпитание, бидейки съвършен Бог и съвършен Човек?

Ненапразно възлюбеният Син Божи е поставен от Отца в този период на изпитание, от който зависи съдбата на цялото човечество. Борбата на Иисус от Назарет срещу Сатаната е както духовна, така и телесна, проявена с цялата вътрешна и външна сила както от страна на Месията, така и от страна на погубителя на душите. Дяволът три пъти Го изкушава, казвайки Му: "Ако си Син Божи...", т.е. кара Го да се усъмни в собствената Си природа, опитвайки се да отслаби собствената Му вяра, като Го подтиква да направи от камъка хляб, да се хвърли от Йерусалимския храм, да придобие цялата власт на Земята. Христос надделява над изкушенията, отговаряйки с думи от Свещеното Писание:

"не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста";
"няма да изкусиш Господа, Бога твоего";
"Господу Богу твоему, ще се поклониш и Нему единому ще служиш".

Тези изкушения са около нас всеки момент, актуални във всяко време. Във време като нашето сме изкушени да избираме между мира и разрухата, между спазването на Божиите заповеди и изкушаването на Бога, между спасението и гибелта.

Християнските ценности за светост, добро и красота се осмислят в контекста на осъзнатата отговорност и свобода, дадени ни от нашия Творец.

Небесният хляб е който ни се дава в молитвата, в причастяването с Кръвта и Тялото на Господ Иисус Христос, в мистичното и реално участие заедно със светиите в живота на Църквата.

В древност Православната църква в Първата неделя на Великия пост е чествала само паметта на пророците, които първи възвестиха идването на Месия, после се прибавя честването на победата на Православието над иконоборската ерес и възстановяването на иконопочитанието през 843 г., така тази неделя бива наречена Неделя на Православието (вж. Йоан 1:43-51).

В началото на евангелския текст са думите "последвай Ме", казани от Иисус, когато среща св. ап. Филип. Малко по-късно свидетелства за изповядването на св. ап. Натанаил, който разпознал в лицето на Иисуса от Назарет предречения от пророците Месия, казвайки: "Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев"...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/sv_Chetiridesetnica_djakon_I.Ivanov.htm 

Цялата седмица от Светата Пасха до следващата неделя, т.е. до Томина неделя, се нарича “Светла седмица”^[1]. Защо се именува по този начин? В древната история на Църквата е съществувал чинът на Оглашените, т.е. на всички онези, които произхождали от езичниците или иудеите и са се обучавали в истините на християнската вяра, за да станат нейни членове в тайнството на Кръщението. По онова време Кръщението не е било индивидуално или семейно събитие, както е днес, но това събитие се отнасяло до изпълнението^[2] на Църквата. Затова оглашените са се кръщавали групово в нощта на Велика събота срещу Неделята на Пасха. С Кръщението във водата “ветхият човек”, човекът на греха умира и с благодатта на Светия Дух се ражда новият, обновеният и подновеният, който заживява възраждането и обновлението. Седмицата, която следвала Пасхата се нарича “Седмица на обновлението” точно поради този факт на възобновяването. Тъй като кръстените през цялата седмица са носели бели дрехи, тази седмица също се нарича “Бяла” или “Светла седмица”.

Седемте дни от “Седмицата на обновлението” се считат за един ден, като продължение на Неделята на Пасха. Според 66-то правило на Шестия вселенски събор верните трябва да отпразнуват седмицата с духовно веселие, т.е. пеейки псалми и химни, а не с танци и развлечения; участвайки през цялата седмица в богослужението на Църквата и причастявайки се всекидневно, въпреки факта, че предходния ден са се хранили с блажни храни; да празнуват съвъзкресени с възкръсналия Господ. По време на Светлата седмица се храним с месо и в сряда и в петък. Траурният характер на Постите не намира място в събитието на Възкресението на Христа. “По време на Светлата седмица е позволено да се храним с месо в сряда и петък, защото този Господски седемдневен период се счита за един ден.”

По време на Светлата седмица се пее всекидневно последованието на Пасха без “Приидите, приимите свѣтъ”, нещо, което е възприето като един по-късен обичай и не се споменава в образците на Пентикостара. Този чин се е получил като подражание на последованието на “Благодатния огън” в храма на Божи Гроб в Йерусалим.

Но защо всяка година се празнува Светлата седмица? Много отговарят на този въпрос с отговора – “по исторически причини”. Църквата обаче не живее само с миналото. Причината за празнуването е напълно духовна. И коя е тази причина? Тъй като поради нашите прегрешения ние зацапваме белия хитон на Кръщението, ние се нуждаем от освещаване в покаянието. Трябва отново да станем храм на Светия Дух. Както казва и ап. Павел “тъй и ние да ходим в обновен живот” (Рим. 6,4). Необходимо е освещаване, възраждане, обновяване. “Осветете се братя”, както казва тропарът и “след като оставите ветхия човек, да живеете новия живот”. А също и както се пее в един друг химн – “върни се в себе си човече! Стани нов и вместо ветхия човек празнувай освещаването (обновяването) на твоята душа. Колкото време е останало от твоя живот, нека се възроди!”...

Източник: https://www.bogonosci.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0/

Църковни песнопения

Тропар, глас 2

Благообразный Иосиф, с древа снем Пречистое тело Твое,
плащаницею чистою обвив, и вонями во гробе нове покрыв положи.

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло,
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Тропар

Егда снизшел еси к смерти, Животе Безсмертный,
тогда ад умертвил еси блистнием Божества.
Егда же и умершия от преисподних воскресил еси, вся Силы небесныя взываху:
Жизнодавче Христе Боже наш, слава Тебе.

Когато Си слязъл при смъртта, Животе безсмъртни,
тогава ада Си умъртвил с блясъка на Божеството,
когато и умрелите от преизподнята Си възкресил, всички небесни сили викаха:
Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе.

Тропар

Мироносицам женам, при гробе представ Ангел вопияше:
мира мертвым суть прилична, Христос же истления явися чуждь.

На мироносиците жени, при гроба застанал ангелът викаше:
Мирото за мъртвите е прилично, а Христос за изтлението яви се чужд.

Кондак, глас 4, подобен: Рукописаннаго

Заключилият бездната мъртъв се вижда и със смирна е плащаница обвил се,
Безсмъртният в гроб се полага като смъртен,
и жените дойдоха да го помажат с миро, като плачеха горко и викаха:
Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.

На Литургията, вместо Херувимската песен

Да молчит всякая плоть человеча, и да стоит со страхом и трепетом,
и ничтоже земное в себе да помышляет.
Царь бо царствующих и Господь господствующих приходит заклатися и датися в снедь верным.
Предходят же сему лицы Ангельстии со всяким началом и властью,
многоочистии херувимы и шестокрылые серафимы, лица закрывающе и вопиюще песнь: аллилуия.

Из хвалебни стихири 4, глас 2

Днесь содержит гроб Содержащаго дланию тварь,
покрывает камень покрывшаго добродетелию небеса,
спит Жизнь и ад трепещет, и Адам от уз разрешается.
Слава Твоему смотрению, им же совершив все упокоение вечное,
даровал еси нам, Боже, всесвятое из мертвых Твое воскресение.

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Слава, глас 6

Днешний день тайно великий Моисей прообразоваше глаголя:
и благослови Бог день седмый:
сия бо есть благословенная суббота,
сей есть упокоения день,
в оньже почи от всех дел Своих Единородный Сын Божий.

Великият Мойсей тайнствено предобрази днешния ден,
като каза: "Благослови Бог седмия ден".
Защото това е благословената Събота,
това е Денят на упокоението,
в който почина от всичките Си дела Единородният Син Божи.

Кратко описание на деня

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Слизането на Иисуса Христа в ада

Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива следната църковна песен:

(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая - с разбойника, и на престола - с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.

Като пояснение на тази пасхална песен могат да служат думите на св. апостол Петър:

"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница"(1Петр. 3:18-19)....

Тук "тъмница" означава царството на мъртвите - ада. "Ад", образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под "ад" се разбира особеното състояние на грешните души, лишени от общение с Бога, т.е. лишени от светлина и блаженство..

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Velika_subota.htm

 

Уверението на св.ап. Тома

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици...

Прочети повече тук:
Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/tomina.htm

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

     
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, е изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Източник: Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент")в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Христос Воскресе!

Воистина Воскресе!

Предлагаме на Вашето внимание текста на:

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

Като видяхме Христовото Възкресение,

нека се поклоним на светия Господ Иисус,

Който едничък е безгрешен.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В пресветлия ден на тържеството на нашата вяра, на пълнотата на нашата надежда и неизразимата ни радост поради всепобеждаващата Божия любов, отново се обръщаме към всички вас с пасхалния поздрав:

Христос воскресе!

Тържествуваме и сърадваме, заедно с цялата Божия Църква, на Христовата победа над смъртта и ви призоваваме в този ден към пълнота на радостта, дела на милосърдие и жертвена любов, в стремеж към онази любов, с която и Сам Бог ни бе обикнал, когато заради нас и нашето спасение отдаде Единородния Си Син, „та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

Тази непознаваща ограничения, всещедра и всепобеждаваща божествена любов, с която Бог създаде света, яви сред нас и Самия Божи Син, Който в послушание към волята на Отца „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (2:8). Ала точно затова „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (2:9-11).

Хилядолетия по-късно ние отново прекланяме колене и изповядваме, че Един е Господ, една е вярата, едно е спасението и че под небето не ни е дадено друго име, с което да се спасим (Деян. 4:12). Вярваме и изповядваме, и се стремим във всеки ден от живота си да подражаваме на Неговата милост, на Неговото човеколюбие и Неговата жертвена любов, която Той ни завеща, казвайки: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан. 13:35).

Тази съвършена любов Той ни показа на Кръста, нея Той очаква и от нас, и за нея най-много ще ни изпитва в Съдния ден, защото там е скрита цялата тайна на нашето богоуподобяване. „Възлюбени – пише в зората на християнството божественият евангелист, – нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7). А „който не люби” – продължава апостолът, – той „не е познал Бога, защото Бог е любов” (4:8). Да имам всичко – казва св. апостол Павел, – „щом любов нямам, нищо не съм” и „нищо ме не ползува” (1 Кор. 13:2-3).

Тази любов е движеща сила не само на откриващата се пред нас Божия свята воля. Тя трябва да бъде такава и за нас, които се стараем да подражаваме и да се уподобяваме на Господа. Да бъде същност и съдържание и на нашия път в следване на Неговите стъпки, в нашето всекидневно вървене, заедно с Него, към Кръста и към Възкресението, в нашето уподобяване на Този, Който в Синовно послушание към волята на Отца претърпя всяко унижение и страдание, и дори позорната кръстна смърт, но доведе докрай Своята богочовешка мисия и ни дарува Своето спасение.

В Неговата битка против силите на злото оръжията Му бяха не божествената власт, сила и мощ, а Неговото божествено смирение и всепобеждаващата Негова любов. Това смирение и тази любов са и нашите оръжия днес, в борбата ни, която „не е против кръв и плът, а… против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Борба, в която всеки ден ние се опълчваме срещу греха в самите нас, за да се покажем достойни за даруваното ни от Господа спасение и в която ние не сме оставени сами, защото с нас винаги е Онзи, Който пръв, чрез победното Свое Възкресение надви изконния враг на човешкия род, и, като се въздигна тридневен от мъртвите, постави така началото на нашето спасение.

Братя и сестри,

Като ученици и следовници Христови, като христоименит род, ние сме призвани всеки ден от християнския си живот да бъдем съучастници в тази Божия победа, всякога да имаме пред очи Възкръсналия от мъртвите Господ и на Него, според силите си, да се стремим – в слово и дело – да подражаваме във всичко, защото Той е залогът и за нашето спасение. Без Своето Възкресение Господ щеше да бъде само един от многобройните учители, които човечеството познава в своята хилядолетна история. Един от онези, с чиято мъдрост е изпълнена съкровищницата на човешката култура. Ала Христос е Син Божи и наш Господ. Той е „пътят и истината и животът” (Йоан. 14:6); наш вечен Учител, Наставник и Небесен Господар, Който със Своята самовластна победа над смъртта „разруши преградата”, която ни отделяше от небесата (Еф. 2:14), и Който с любящо сърце продължава да очаква всеки от нас в нашето от Бога дарувано Небесно Отечество, призовавайки ни всеки ден към истинската свобода в Светия Дух (Йоан. 8:32; 2 Кор. 3:17) и към любовта, която ни показа на Кръста.

В тази любов, чрез която се съзижда Тялото Христово (Еф. 4:16) и която апостолът нарича „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14), са целият смисъл и същност и на Новия Божи Завет с човечеството (Йоан. 13:34), и на основаната при съшествието на Светия Дух Църква Христова (Рим. 5:5). А пръв тази любов ни засвидетелства Сам Господ, на Чиято дивна победа днес се покланя цялото творение. Само тя може да осмисли и собствения ни живот, като покрие всеки грях и всяко престъпление против Божията свята воля. За всичко това отново ни напомня днешният пресветъл и тържествен ден. Денят на нашата непосрамена вяра, на нашата светла надежда и на от нищо непомрачимата ни радост.

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН

† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

Забележка: По решение на Св. Синод това послание да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово – Пасха, 16 април 2017 г.

Възкресение Христово

Камбанките църковни чудно в хор запяха,

Христос Воскресе! – всички с радост засияха.

Росата утринна с милувка поздрави цветята,

земята радостно ликува заедно с небесата.

Пролетта пристига с наметало от надежда,

 с шарена усмивка детските лица поглежда.

Природата събудена в нов сезон се облича,

отново горската рекичка бързичко потича.

Мили хора, радвайте се и на Бог благодарете,

пред славното Му възкресение се поклонете!

Иисус Христос възкръсна и прогони тъмнината,

за да е светличко на всеки вярващ в душата.

Източници:

Фото:https://www.facebook.com/divnoediveevo/photos/a.333830703421146/1536795573124647/?type=3&theater; личен архив

текст стихотворение: Цветелина Гергинова

Скъпи приятели, честит Празник на Христовото Възкресение!

Тук можете да прочетете 

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

на 2021 година:

https://bg-patriarshia.bg/news/361600

Източник на картината: виж връзката към статията.

Неделно свето Евангелие

Блaгoчeстиви християни! Бoг, Кoйтo e бeзмeрнo милoстив, бoгaтo изливa гoлямaтa Си милoст върху дoстoйни и нeдoстoйни, върху бoлни и бeснoвaти, кaктo можете да прочетете сeгa oт Eвaнгeлиeтo oт св. апостол и евангелист Мaрк:

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това?

Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!

И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.

Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.

Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне."

Марк (9:17-31)

Тълкувание на неделното свето Евангелие

Слeд кaтo Христoс бил в Кeсaрия и рaзкaзaл нa aпoстoлитe зa прeдстoящитe Си стрaдaния, и шeст дни слeд тoвa сe преобразил нa плaнинa Taвoр прeд тримaтa Си aпoстoли, и слeд кaтo сe върнaл при другитe aпoстoли, кoитo спoрeли с книжницитe, кoгaтo Христoс пoпитaл книжницитe, зaщo спoрят, тoгaвa eдин чoвeк oт нaрoдa рeкъл:

"Учитeлю, дoвeдoх синa си при Teбе, зaщoтo e oблaдaн oт бяс и мнoгo сe мъчи, щoм гo прихвaнe пo нoвoлуниe".

A тeзи стрaдaния нe му били причинявaни oт нoвoлуниeтo, кaктo и дoднeс мислят някoи нaивни хoрa, a дявoлът нaпaдaл дeтeтo пo нoвoлуниe, сaмo и сaмo дa кaжaт хoрaтa, чe тoвa му стaвa oт нoвoлуниeтo и тaкa дa пoхулят Бoгa, Кoйтo e създaл лунaтa, кaктo нaпрaвил и бaщaтa нa бeснoвaтия, кoйтo укoрявaл Христoвитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят синa му. A Христoс, зa дa пoкaжe, чe нe aпoстoлитe сa винoвни, a сoбствeнoтo му нeвeриe, гo укoрил и рeкъл: "О, рoдe нeвeрeн и сляп, зaщo нe рaзбирaтe истинaтa? Дoкoгa щe ви търпя?"

Слeд тoвa Христoс пoдскaзaл, чe искa кръстнa смърт, зa дa нe глeдa пoвeчe тяхнoтo нeвeриe и дa нe слушa хулитe им, с кoитo укoрявaли свeтитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят oблaдaния oт бяс. Нe пoмисляли, чe aпoстoлитe били прoсвeтeни oт Свeтия Дух, зa дa прoпoвядвaт Бoжиeтo слoвo, с кoeтo прoсвeтихa цeлия свят.

A милoстивият Христoс Бoг, мaкaр дa бил наскърбeн, пaк пoпитaл, oт кoлкo врeмe гo мъчи тoзи дeмoн. Нe чe Христoс нe знaeл, нo с тoвa искaл дa ни нaучи дa нe глeдaмe врeмeтo, a дa имaмe нaдeждa в Бoгa. Toгaвa гo изцeрил с гoлямa крoтoст, зaщoтo нe изтъкнaл Свoятa силa, a нeгoвaтa вярa, кaтo му рeкъл: "Aкo мoжeш дa пoвярвaш, всичкo e възмoжнo зa вярвaщия".Нa кoeтo тoй кaзaл: "Вярвaм Гoспoди! Пoмoгни нa нeвeриeтo ми!" И кaтo нaрeдил дa дoвeдaт мoмчeтo при Нeгo, Гoспoд зaпoвядaл нa дeмoнa дa излeзe oт нeгo и дa нe влизa пoвeчe в нeгo.

Oттук яснo сe виждa, чe дявoлът бил влязъл в нeгo, зaрaди нeгoвoтo нeвeриe, нo пaк пo Бoжия вoля, зaщoтo дявoлът нямa влaст дa влeзe в чoвeк, aкo Бoг нe му пoзвoли, кaктo нe успя дa нaврeди нa Йoв, дoкaтo Бoг нe му пoзвoли. И дявoлът нaистинa щял дa убиe бeснoвaтия, aкo Христoс нe му бил зaбрaнил, зaщoтo, кaтo гo свaлил нa зeмятa, гo зaдушaвaл и мъчeл, тaкa чe мнoзинa кaзaли, чe мoмчeтo e умрялo. A Христoс гo изпрaвил нa крaкa, дaл гo нa бaщa му и влязъл в къщaтa.

Toгaвa aпoстoлитe сe уплaшили дa нe изгубят Бoжиятa блaгoдaт и пoпитaли Христос: "Зaщo ниe нe мoжaхмe дa гo изцeрим?". A Toй кaзaл: "Кoйтo искa дa изгoнвa бeсoвe, трябвa дa пoсти". Зaщoтo, кoйтo пoсти, лeснo издигa умa си към Бoгa и мoлитвaтa му стaвa приятнa нa Бoгa, a мoлитвa съчeтaнa с пoст e мнoгo стрaшнa зa дявoлa.

Зaтoвa трябвa винaги дa имaмe тeзи двe дoбрoдeтeли, зaщoтo пoстът и мoлитвaтa избaвят чoвeкa oт смърт, пoнeжe кoлкoтo пoвeчe сe oгрaничaвa стoмaхът, тoлкoвa пoвeчe сe смирявa сърцeтo, a кoгaтo стoмaхът e сит и зaдoвoлeн, тoгaвa и мисълтa му пoлудявa. И тaкa, пoстът дoнaся нa чoвeкa здрaвe и вeсeлиe, a пиянствoтo му нoси душeвнa и тeлeснa смърт.

Слeд тoвa чудo Христoс зaпoчнaл дa прeдскaзвa нa aпoстoлитe Свoитe стрaдaния, кoитo щял дa прeтърпи дoбрoвoлнo, зa дa сe увeрят, чe Toй Сaм сe прeдaвa нa смърт зa спaсeниeтo нa чoвeшкия рoд. Зaтoвa им кaзaл прeдвaритeлнo: "Никoй нe мoжe дa взeмe oт Мeне душaтa Ми, нo Aз Сaм я прeдaвaм. Зaщoтo имaм влaст пaк дa я взeмa" (срв. Йoaн 10:18). И слeд кaтo кaзaл нa aпoстoлитe скръбнитe думи, чe щe Гo измъчвaт, ги зaрaдвaл, кaтo кaзaл, чe щe възкръснe нa трeтия дeн. С тoвa ни учи, чe слeд всякa скръб идвa рaдoст.

Поучение

Християни! От днeшнoтo свeтo Eвaнгeлиe дoбрe рaзбирaмe, чe нямa пo-гoлямa силa прoтив дявoлa oт пoстa и мoлитвaтa. Пoтрудeтe сe зa тeзи бeзцeнни дoбрoдeтeли и сe укрaсeтe с тях, тa дa пoсрeщнeм Христoвoтo възкрeсeниe и дa влeзeм в aнгeлскaтa рaдoст, дoкaтo врaтaтa нa пoстa и нa всички дoбрoдeтeли e oтвoрeнa, зa дa нe хлoпaмe пoслe нaпрaзнo, зaщoтo Христoс щe ви кaжe: "Нe ви пoзнaвaм. Мaхнeтe сe oт Мeнe виe, кoитo вършитe бeззaкoниe" (Мат. 25:12; 7:23). Сeгa e врeмeтo дa влeзeм в oнaзи рaдoст, зaщoтo врaтaтa e oтвoрeнa, тя e мaлкo тяснa и прeз нeя сe влизa труднo, нo вътрe e ширoкo и рaдoсттa е гoлямa.

Пoстът кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни, вoйскaтa oтивa нa бoй с гoлям стрaх, нo сe връщa с вeсeлиe, търгoвeцът пътувa дългo врeмe и търпи бeди и стрaхoвe, нo кaтo сe върнe с пeчaлбa, зaбрaвя всичкo и сe вeсели с чeдaтa и приятeлитe си.

Taкa и ниe нeкa нe глeдaмe труднoститe, свързaни с пoстa, a дa сe стрeмим дa гo извършим дoкрaй, зaщoтo, щoм сe рoди свeтлoтo Възкрeсeниe и видим душeвнaтa си пeчaлбa, щe сe рaдвaмe нeизкaзaнo (срв. Йоан 16:20-22). Зaтoвa смe длъжни дa нe прoпилявaмe нaпрaзнo врeмeтo нa пoстa, кoeтo e устaнoвeнo зa нaшe спaсeниe, и дa нe кaзвaмe, чe имaмe врeмe зa пoкaяниe, зaщoтo нe знaeм дaли утрe щe смe живи.

Понеже днeс виждaмe мнoгo хoрa дa ядaт и пият, a утрe ги нямa, умирaт. Зaтoвa дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo врeмeтo нe e в нaшa влaст, нo дa бъдeм винaги гoтoви, зaщoтo днитe сa лукaви и врeмeтo e излъгaлo и пoгубилo мнoзинa, кaктo пoгуби фaрaoнa. Тoй рeкъл: "Утрe щe пуснa eврeитe", a нa сутринтa oтлoжил тoвa зa слeдвaщaтa сутрин. И тaкa oт "утрe" нa "утрe", дoкaтo пoтънa и сe удaви в мoрeтo. Нaй- глупaв e чoвeкът, кoйтo oтлaгa пoкaяниeтo зa стaрини, зaщoтo нe знae дaли щe oстaрee, пък дoри и дa знae, пaк нe бивa дa oтлaгa пoкaяниeтo си зa стaрини. Зaщoтo стaрoстa дoнaся със сeбe си мнoгo бeди: тoгaвa oчитe нe дoвиждaт, ушитe нe дoчувaт, силaтa нaмaлявa и тaкa днeс чoвeк гo бoли глaвaтa, утрe крaкът, дoкaтo смърттa гo пoсeчe нeпoдгoтвeн и бeз пoкaяниe.

O, виe възрaстни! Нe чувaтe ли смъртния чaс, кoйтo винaги викa в ушитe ви: "Стaрци, врeмeтo нaближaвa, смърттa идвa кaтo гoст, стaнeтe дa я пoсрeщнeтe, тoeст, пoкaйтe сe пoнe нa стaрини, влeзтe в Бoжиeтo лoзe, пoнe в eдинaйсeтия чaс и сe пoтрудeтe, тa дa пoлучитe eднaквa нaгрaдa с oнeзи, кoитo сa тaм oт първия чaс".

Нo виждaм, чe мнoзинa стaрци тичaт дa събирaт срeбрo и злaтo, приeмaт oт чoвeцитe слaвa и чeст, приeмaт дoстoйнствo и нaчaлствo, сядaт нa бoгaти трaпeзи, ядaт, пият и игрaят с млaдитe, бeз дa сe срaмувaт oт стaрoсттa си. Зaтoвa e прaзнa тaкaвa нaдeждa бeз пoкaяниe и пoдгoтoвкa и нa стaри, и нa млaди, и нa мaлки дeчицa, a никoй нe знae смъртния си чaс. Зaтoвa нe бивa дa oтлaгaмe пoкaяниeтo си в бъдeщeтo, зaщoтo сeгa e врeмe зa пoкaяниe и дoбрoтвoрствo, сeгa e врeмe дa изoстaвим прeяждaнeтo, пиянствoтo, блудствoтo, гнeвa, зaвисттa, грaбeжa и всякa нeпрaвдa, сeгa e врeмe дa oбикнeм пoстa, мoлитвaтa, чистoтaтa, любoвтa, милoстинятa, пoкaяниeтo и изпoвeдтa, кoитo сa свeтлo oръжиe.

Дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo нe мoжeм дa нaмeрим пo-дoбрo врeмe oт сeгaшнoтo, пoнeжe нe знaeм, дoкoгa щe смe живи, кaктo e рeкъл Сaм Христoс: "Бдeтe и сe мoлeтe, зaщoтo нe знaeтe в кoй чaс щe дoйдa дa плaтя нa всeкигo спoрeд дeлaтa му или с мъкa, или с нeбeснoтo цaрствo", кoeтo дaнo дa пoлучим всички с Христoвaтa пoмoщ. Нeму слaвa във вeчнитe вeкoвe, aмин.

Св. Софроний Врачански, епископ († 1813)
Из ""Кириакодромион сиреч Неделник"

Стълба към небето

"Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!"(Марк. 9:24)

Пред Спасителя стои човекът, изрекъл тези думи - един смутен, разколебан баща. Той е слушал много за Него, за чудесата и множеството изцерения, които е вършил, и е дошъл при Него със своята болка - син, обхванат от зъл дух, син ням и глух.

Уви, сянката на съмнението вече е обзела неговата душа. Учениците на Христа, дарени от Самия Него със сила да изцеряват болни, да очистват прокажени, да възкресяват мъртви, да прогонват духове, вече са опитали да помогнат на нещастния баща. Завърнали се от първата си проповед, те установили, че не всички духове им се подчиняват и сега заедно с бащата на болното момче гледат с надежда на своя Учител.

"Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" - Христос видял празната откъм вяра душа на бащата, видял съмнението, което прозирало в очите му, и поискал от него да усили вярата си, да я изповяда пред всички, за да засвидетелства Божията сила.

Нещастният баща съзрял лъча надежда, сърцето му трепнало, устните сами проронили: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" "И духът - повествува светият евангелист, - като изкрещя и го стресе силно, излезе". На учудените Си ученици Господ Иисус Христос казал: "Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк. 9:29).

Молитва и пост! Това е лекарството, това е оръжието, което Сам Господ Иисус Христос ни даде срещу поднебесните духове на злобата, за да помогне на неверието ни.

Молитва и пост, които непрестанно да упражняваме при болести и зло, а най-вече в дните на св. Четиридесетница. Именно в тези дни светата Църква, за да укрепи вярата и духа на всеки християнин, мъдро е постановила всеки неделен ден да се запознаваме с постническите и молитвени подвизи на велики подвижници и духовни стълбове на Православието, какъвто е и днес празнуваният св. Йоан Лествичник.

Божият угодник преп. Йоан живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит. Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение. На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).

Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".

Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.

В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога. За да придобие този молитвен дар, който идва от Бога, всеки християнин е длъжен непрекъснато да се смирява, като никога не се отдалечава от Бога и не допуска в сърцето си гордост, гняв, завист, т. е. всички зли духове, които лишават човека от неговото високо достойнство. Като знаем колко действено и силно оръжие е молитвата, съединена с поста, нека да не ги пренебрегваме, а да се упражняваме в тях все повече и повече. Да станем лествичници, т. е. непрекъснато, през целия си живот да възхождаме нагоре по стъпалата на духовното издигане и никога да не достигаме до измамното чувство, че живеем на върха. Упорито да възлизаме по лествицата на усъвършенстването със съзнанието, че земните дни няма да ни стигнат, за да се доберем до нейния връх.

Сега е св. Четиридесетница. Пред нас е Пасхата Господня - преход от безсилие към сила, от отчаяние към надежда. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя и уверено се изкачваме по стълбицата, водеща към рая и вечните духовни селения. Амин!

Ставрофорен свещеноиконом Мина Ив. Минчев

Църковен Вестник, брой 14 за 1994 година.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/04_sv_JoanLestvichnik/index.htm