Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

покаяние

ПОКАЯНИЕ

  • Божията десница - поезия

    Божията десница

     

    Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,

    запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.

    Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.

    Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.

     

    А ние често сме като вълните морски,

    в житейския си път, в суетите хорски.

    Забравили за Твойта Кръстната Жертва,

    изпитанието за душата ни е проверка.

     

    Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,

    годините се нижат, в плътта си остарявам.

    И земната свещичка някога ще изгори,

    душата ще застане пред небесните врати.

     

    За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,

    затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.

    На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,

    нищо от Твоите благословения да не пропилея.

    Източници:

    Текст: Цветелина Гергинова

    фото: https://www.google.bg/

  • За Христовото Възкресение - празник на празниците, и основа на нашата вяра.

     
     
    Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова християните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14). Но Христос възкръсна, а дяволът, който си беше открит човекоубиец, „и е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44), остана посрамен и безсилен. Животът победи, а смъртта и злото бяха потъпкани и умъртвени. Христос възкръсна – и в пълна яркост засия Неговото Божествено Царско величие...
       
    Историческият факт на Христовото Възкресение, както и цялото Христово учение, били критикувани от много учени хора (рационалисти). Някои посветили на тази критика целия си живот, стараейки се да докажат, че евангелският разказ за Възкресението е лъжа, грешка или заблуда. Първа по време, по злоба се явила тази басня, която трябвало да разпространява подкупената от еврейските първосвщеници стража от войници, след като те в страха си разказали за станалото при гроба: земетресение, отместване на камъка и явяване на мълниеносителия ангел. Тази басня се състояла в това: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, докато ние спяхме...” (Мат. 28:13). Нелепостта на тази измислица направо бие на очи:
       Съвършено недопустимо е – стража, в състав от няколко души, да заспи. Тогава къде е военната дисциплина? Та това е римска стража, а римската амрия със своята желязна дисциплина и храброст е била една от най-добрите армии в света. Ако войниците са спели, то не биха видели, а ако са видели, значи не са спели. В такъв случай те не биха дали възможност на апостолите да извършат „похищение”, дори  напротив – биха задържали похитителите на местопрестъплението заедно с мъртвото тяло и биха ги представили на началството си. Но и да беше станало похищението, нима убийците на Христа биха оставили на свобода „похитителите” да проповядват Неговото Възкресение? Със силата на своята власт те биха заставили апостолите да им предадат откраднатото тяло, за да ги изобличат в лъжа и измама, и с това да пресекат от корен проповедта на Христа. И наистина, ако учениците бяха откраднали тялото на Спасителя, трябваше веднага да ги изправят пред съда, да ги уличат според показанията на войниците и с това да възпрепятстват тяхната проповед. Но Христовите убийци не направили това. Можем да предположим, че не са били уверени, че войниците ще поддържат в съда тяхната клевета. Но поради каква причина те искали да прикрият истината?
       По нататък те искали да ограничат със заповед проповедта към апостолите: „И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името на Иисусово” (Деян. 4:18). Апостолите пък казвали: „Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20), като продължавали да просвещават света със своята проповед за Христовото Възкресение...
     
     За нас, съвременните хора, Бог дава в навечерието на Своето Възкресение на Велика Събота слизането на Благодатния огън в Йерусалим на Божи гроб всяка година, когато православните Го помолят за това. Цял свят може да види и да се удивлява на това чудо, което Господ дава на всички хора по света. Но колко много са хората, които виждайки и знаейки това, след това продължават да живеят в грехове и не се каят пред Бога? И колко малко са хората, които търсят истината и я намират чрез този пътепоказател в Православната вяра? И днес всеки човек прави в сърцето си същия избор, който преди около 2000 години е трябвало да направят: едни игнорират Христовото възкресение, а други го полагат в сърцето си като най-голямо съкровище. Нека и ние да сме от тези, които свято пазят в сърцата си скъпоценната вяра, че Христос е възкръснал, и изповядваме "Христос Воскресе!"
     
     

    В статията е ползван текст и от този източник:

    текст: https://pravoslavenhram.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/293

  • Иконата на света Богородица "Егитирия - Гарантираща", пред която се е молила света Мария Египетска

    Според житието на преподобна Мария Египетска написано от свети Софроний Йерусалимски, когато се опитала да влезе в църквата на Божи гроб на празника Въздвижение на Кръста Господен, тя е била спряна от невидима сила, поради намеренията и. И след като направила опити да влезе, и виждала как другите влизат, тя вдигнала поглед нагоре и видяла иконата на Божията майка и осъзнала, че греховете я възпират. Тогава тя помолила на Божията майка да и позволи да я води към пътя на покаянието, като обещала да се отрече от света и да посвети живота си на Христос. След като изпълнила своето обещание, тя се превърнала в пример за покаяние за християните.
    Пещерата на свети Атанасий Атонски се намира в южния край на Атон, вътре в която се смята, че се намира иконата на Богородица, пред която се е покаяла преподобната Мария Египетска. Тази икона е известна като света Богородица Егитирия или Гарантираща и е била открита в тази пещера от свети Атанасий Атонски, но на сутринта  иконата изчезнала и се появила в пещерата. Свети Атанасий отнесъл иконата в манастира, но на следващата сутрин отново била открита по загадъчен начин в пещерата.

     

    Иконата на света Богородица


    Източник: https://taniailieva06.blogspot.com/…

  • Неделя на Блудния син - втората подготвителна неделя за Великия пост

    Завръщането на блудния син - гръцка икона

    Неделно литургийно свето Евангелие

    На литургията 1Кор. 6:12-20. Евангелие от Лука 15:11-32

    "И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

    А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

    А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

    защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят" (Лук.15:20-24).

     

    Блудният син

    Блудният син се осъзнал. Осъзнаването е началото на обръщането на грешника към Бога. Осъзнавайки се, той ясно разбира от какво точно се нуждае душата му и какво не му достига. Спомня си за Небесния Отец и благата, от които се е лишил самоволно, отлъчвайки се от Него. Така решава и да се завърне при Бога, т. е. да остави греховния живот и да живее отново по Божиите заповеди.

    Заблудилият се и разкайващ се син не търси зачитане на достойнството и правата си на син и е доволен дори от положението на слуга в дома на баща си. С това притчата за Блудния син показва какво трябва да бъде смирението на каещия се грешник.

    Заблудилият се син бил приет от бащата. Притчата учи чрез това, че доброто намерение е тогава спасително, когато без бавене се приведе в изпълнение. Бащата посреща с радост и обдарява завърналия се заблуден син. Това е светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.

    Св. Филарет Московски

     

    Безграничната Божия любов
    Завръщането на Блудния син

    "А като дойде в себе си, рече:...Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син... И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува." (Лука. 15:17-20)

    Завръщането на блудния син - руска иконаСветата Църква премъдро е отредила големите църковни празници да бъдат предшествани от подготвителен период, в който първоначално само се загатва идеята на празника, а после все повече се навлиза в нея, докато се стигне до кулминацията, която е самият празник. После в обратен ред до т. нар. Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкова по-голям е и подготвителният период. А най-големият и най-светлият за Православната църква празник ­ Възкресение Христово ­ не само че се предшества от 48-дневния Велик пост, а и от четири подготвителни недели, във всяка от които се акцентира върху определена християнска истина, за да се усили постепенно покайното настроение у християните.

    В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за човека ­ гордостта и осъждането на ближния. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си, в своите слабости и несъвършенства, тогава и гордостта ни ще отслабне и към чуждите недостатъци ще станем по-снизходителни.

    И така, да обърнем погледите си навътре и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, защото как можем да се променим към добро, ако не знаем какво имаме да променяме?

    Днешното свето евангелие ни напомня притчата за Блудния син.

    Всички ние познаваме драмата на блудния син. Познаваме онази така отдалечена от Бога страна на духовен мрак, познаваме теготата на безцелния живот, познаваме усещането за празнота в душите си ­ празнота, която с нищо не може да се запълни, духовен глад, който никоя земна храна не може да засити...

    Познато ни е и това идване в себе си, когато за първи път сме открили християнската същност на душата си и сме взели преломното решение да се върнем при Бога и да заживеем в Неговия нравствен порядък, под покрива на Неговата любов, по законите на Неговата добра воля.

    Позната ни е и отческата прегръдка, когато, обличайки ни в блестящите одежди на кръщението, Църквата ни обкичва с даровете на Светия Дух, обува нозете ни в истината и ни повежда към дома на Отца ни.

    Но веднъж станали християни, веднъж влезли в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, оставаме ли неотменно в Бащиния си дом?

    Да си припомним времето от последната си изповед и причастяване с Тайните Христови. Отделихме се от Божията трапеза облечени в най-чистите дрехи на покаянието, наситени с Христа. А после решихме, че заслужаваме след тези изнурителни усилия на пост и покаяние “да се поотпуснем малко”. И постепенно затънахме пак в дребните си радости и грижите мизерни, оплетохме се в душепагубни общения, пропиляхме първо благодатните си дарове, а после, лишени от укрепващата им сила, загубихме и естествените си нравствени богатства.

    И ето ни пак дошли в себе си, пак тръгнали да търсим прошка за своето безразсъдство... Бог пак ще ни посрещне със Своята любов, пак милостиво ще се приближи към нас и ще ни покани на Своята трапеза, щастлив от поредното ни възкръсване за духовен живот, успокоен от поредното ни завръщане в Бащиния ни дом.

    Ние знаем колко милостив и безкрайно търпелив към грешника е Бог и без страх правим своите редовни забежки в греховния свят и разпиляваме там всичко, което сме придобили. Забравяме какво значи страх Божи, защото помним, че Бог е милостив, че Бог е Любов. Но точно тази безгранична Божия любов би трябвало да ни внушава страх Божи, страх да не огорчим Единствения, Който ни обича безусловно, страх да не нараним с безсърдечието си Онзи, Който пое толкова страдания и умря за нас на кръста...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/bludnija_sin/index.htm

  • Неделя на Митаря и Фарисея - първата подготвителна неделя за Великия пост

    В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.

    „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар" (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци - грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар". От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел - смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6).

    Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19).

    За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (ст. 14).

    Св. Църква с богослужебните си последования промислително ни подготвя за великопостния период. Чуваме умилителното песнопение: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю".

    Нека отправим зов за помощ към небесния ни Отец с химна на покаянието: „Помилвай ме, Боже, по голямата си милост" (Пс. 50:1).

    Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).

    Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.

    „Църковен вестник", бр. 6/1995 г.

     

    МИТАР И ФАРИСЕЙ НА МОЛИТВА

    (Проповед за Неделя на Митаря и Фарисея)

    Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ

    Двама човека влязоха в храма да се помолят; единият фарисеин, а другият митар" (Лука. 18:10)

    Братя и сестри,

    В храма Божи хората влизат с различни настроения. Едни го посещават с най-голямо благоговение и страхопочитание, а други привикват със светинята и не се сещат, че стоят пред лицето на Бога. Трети пък мислят, че са праведни и презират останалите. За да ни научи как и за какво трябва да се молим и как да стоим в храма, да ни предпази от гордост и лекомислено отношение към Всевишния и светинята, Иисус Христос ни е оставил притчата за митаря и фарисея.

    В св. Евангелие се съобщава, че притчата е казана „за ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни и презираха другите" ( Лука. 18:9).

    „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият - фарисеин, а другият - митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника". Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука. 18:10-14).

    Какво фалшиво има всъщност у фарисея, който се сочи и до днес като образец на лицемерие и скрита греховност?

    Забележете! Фарисеят отделя скъпи часове от своето всекидневие и отива на молитва в храма. Той действа и живее според заповедите на Бога. Сега е застанал на най-личното място в храма, насочил е очи към небето, вдига молитвено ръце и се моли. Благодари на Бога, но за какво? - Че не е като другите хора, изтъква, че е по-добър от тях. Безспорно, той не е крадец, лъжец, прелюбодеец... Нима не ще допадне такъв човек на Бога? Но той бил отхвърлен от Него, докато митарят спечелил Божието благоволение.

    В какво всъщност греши фарисеят, от какво страда неговата молитва? Защо Бог не приема такъв богомолец? - Който от нас вникне в молитвата на фарисея, ще разбере отговора на поставения въпрос. Иначе той ще остане в загадка...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/16-Sunday-after-the-exaltation

  • Пета неделя на Великия пост св. Мария Египетска

    св. Мария Египетска

    Неделно литургийно свето Евангелие и Апостол

    На утренятаНеделно евангелие.
    На литургията Евр. 9:11-14. и Гал. 3:23-29.
    Ев. Марк 10:32-45. и Лука 7:36-50.

     

    Просба на синовете Зеведееви за място в Царството на Иисуса Христа
    Евангелие от Марко (10:32-45)

    Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
    ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
    Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
    Той ги попита: какво искате да ви сторя?

    Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

    И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
    А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Ев. Марк 10:32-45).

     

    Просба на синовете Зеведееви за място в Царството на Иисуса Христа
    Евангелие от Матея (20:20-28)

    "Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.

    Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.

    И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.

    И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
    А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина." (Мат. 20:20-28)

     

    Апостол (Евр 9:11-14)

    "Братя, Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.

    Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!" (Евр. 9:11-14)

     

    Първите в Царството Божие

    В живота много често се получава така, че нещата, които желаем силно, към които настойчиво се стремим, за които пропиляваме време, погубваме здраве, а понякога ­ и авторитет, впоследствие се оказват ненужни, още по-малко ­ полезни, и в най-лошия случай ­ дори вредни. "Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно" ­ казва свети апостол Павел.

    Свидетели сме как мнозина от нас с неистова напоритост, без подбиране на средства, с цената на всичко достигат позиции, получават привилегии и заемат места, които не заслужават.

    Не са малко и онези, които, надценявайки себе си, имат надменно поведение, демонстрират превъзходство над другите, накърняват правата им и ги поставят в унизително положение.

    Придобивките от този свят са с временно значение, докато небесните съкровища нямат давност и са душеспасителни.

     

     

    Литургийното свето евангелие ни приближава към скръбните събития от последните дни на Спасителя. По случай празника ПАСХА ­ последна в Неговия земен живот, Той и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Иисус им открива в последователен ред какво предстои да се случи с Него.

    Всред общото мълчание след това изненадващо разкритие, разтърсило сърцата на Неговите ученици, неочаквано и неуместно двама от тях, братята Иаков и Иоан, искат от Иисуса да седнат при Него, единият отдясно, а другият отляво, когато дойде в славата Си.

    Вместо безпределна скръб и състрадание към Божествения Учител, Иаков и Иоан, ръководени от лични чувства и от лични интереси, бързат да изпреварят другите и да си осигурят най-представителните места в бъдещото славно Царство на Сина Божи, което ще настъпи след Неговото възкресение.

    Те вярваха, че Иисус е истинския Месия, но все още нямаха ясна представа за същността на това Царство, чиито характеристики са чисто духовни и е с морални измерения.

    Неразумните желания и егоистичните амбиции, нагодителните домогвания и неоправданото самочувствие не са вратата за небесната Обител. Затова отговорът на Спасителя към Яков и Иоан и към всички нас е категорично осъдителен: "Не знаете, какво искате".

    Влизането в Царството Божие се осъществява при особени условия и заемането на едно или друго положение в него не става по начина и с методите на земните институции и форми на държавност. Първенството в Царството Божие ще бъде предоставено на най-достойните и действително първи по своите нравствени качества и изповядване на Христовата вяра.

    Общото изискване за допускане в Царството на благодатта, радостта и мира се съдържа в една единствена норма на поведение ­ смирението, без което не може да има добродетел в строго християнски и житейски смисъл.

    "Нищо не може да се сравни с добродетелта смирение ­ казва свети Иоан Златоуст, ­ то е майка, корен, храна, основа и свръзка на всяко добро."

    Иисус Христос ни насърчава: "Искайте, и ще ви се даде!"Но да искаме според Неговата света и промислителна воля само онова, което е полезно преди всичко за душата. А който иска да е между първите, трябва да е пръв в служението на другите, на ближните.

    Най-висш образец на смирение е Сам Господ Иисус Христос, Който се смири до смърт, и то смърт кръстна. Затова с пълно право Той казва за Себе Си: "Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си"!

    Николай Хаджиев
    Източник: Църковен Вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година.

     

    Как да се поучим от обръщането на света Мария Египетска, или за борбата с греха

    Покайният пример на света Мария Египетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца. Защо, освен деня на нейната памет, на нея се посвещава и днешният неделен ден, т.е. Петата неделя на Великия пост, и освен това се предвижда бдение, на което нейният канон се съединява с Великия покаен канон? Изглежда, че има достатъчно основания за това, та да обърнем внимание на нейното обръщане и да се поучим от него. Нека изслушаме този урок.

    Аз не ще разглеждам целия живот на преподобната. Ще се спра на първото действие на Божията благодат върху нея, което я пробудило от греховния сън. И ще се спра не за да ви призова към подражание, защото как ще подражаваме на този, който не е от нас, но за да ви покажа как и всеки от нас може и е длъжен да постъпва така, та да получи същата благодат.

    Обръщането на света Мария Египетска е необикновено. Вие виждате, че тя изцяло е потънала в греха и на ум не й идва да се отдели от него. Но идва благодатта и със своето поразително действие я пробужда от греховния сън. Пробудена, тя вижда своята гибел и решава да промени живота си. С нея станало същото, както, ако някой би бил потопен в тиня и друг отвън със здрава ръка го извлича от дълбочината на калта и го поставя свободен на твърда земя. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.

    Но онова, което спада към особените и извънредни действия на Бога, именно поради това не може да бъде общо за всички. И ако някой, основавайки се на тези примери, би се отказал да се грижи за своето обръщане и от всяко самопринуждение към това, казвайки като че ли на благодатта: ела, вземи ме и ще тръгна, такъв би бил несправедлив и сам би погубил себе си, предавайки се във властта на своето падение. Общият път за всички е: търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори. Макар и по тоя път действието на обръщащата Божия благодат да се изразява в поражение (на греха) и сътресение (на стария човек), но то се подготвя чрез личен труд, измолва се, така да се каже, от Господа. Той вижда мъчителния труд и дарява според труда. А в посочените извънредни случаи Той не очаква тоя труд, действа направо, а трудът идва след това. Така Господ действа над Своите особени избраници. Ние пък трябва да вървим по общия път и да принуждаваме сами себе си към обръщане, когато имаме за това благоприятно време и преминаваме спасителни дни...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/05_sv_Maria_Egipetska/index.htm

     

  • ПОКАЕН ПСАЛОМ 50

    ПОКАЕН ПСАЛОМ 50

    Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
    Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
    защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
    Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
    Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
    Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
    Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
    Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
    Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
    Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
    Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
    Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
    Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
    Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
    Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
    защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
    Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
    Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
    тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

  • ПОКАЙНА МОЛИТВА "Господи помилуй, Господи прости"

    ПОКАЙНА МОЛИТВА "Господи помилуй, Господи прости"

    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Помоги мне, Боже, крест мой донести
    Я — великий грешник на земном пути,
    Господи, помилуй, Господи, прости!

    Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
    Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.
    И, за нас распятый, много ты терпел.
    За врагов молился, за друзей скорбел
    Я же слаб душою, телом также слаб,
    И страстей греховных я преступный раб.

    Я великий грешник на земном пути,
    Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
    Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
    Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

    Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
    Ниспосли терпенье, радость и покой.
    Грешник я великий на земном пути
    Господи, помилуй! Господи, прости!
    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Помоги мне, Боже, крест мой донести

    Я — великий грешник на земном пути,
    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
    Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.

    И, за нас распятый, много ты терпел.
    За врагов молился, за друзей скорбел
    Я же слаб душою, телом также слаб,
    И страстей греховных я преступный раб.

    Я великий грешник на земном пути,
    Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
    Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
    Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

    Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
    Ниспосли терпенье, радость и покой.
    Грешник я великий на земном пути
    Господи, помилуй! Господи, прости!

    Източник на песента: "Тази песен е написана от един старец от остров Залита"

  • Свети пророк Илия и Божиите чудеса в живота му.

    Автор: 
    Иван Николов

     

     

    (ІІІ Царства 16-19 гл.; ІV Царства 1,2 гл.) 

     

    След славното царуване на Давид и Соломон повечето еврейски царе били нечестиви човеци. Те често изпадали в идолопоклонство и преследвали пророците. Най-злият между тях бил Ахав ( около 900 година преди Христа). Той се оженил за една езичница, която се казвала Иезавел и построил храм в чест на едно то най-гнусните езически божества – Ваал. Многобройни жреци на Ваал кръстосвали страната и развращавали народа. Те получавали много пари, хранели се от царската трапеза, а малкото свещеници, останали верни на единия Бог били безпощадно избивани.

    По това време дошъл в двореца при Ахав свети пророк Илия и смело му рекъл:

    - Жив Господ, Бог Израилев! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен, когато аз кажа.

    Настанала страшна суша. Всичко изгоряло. Земята се превърнала в безводна пустиня. Реките и потоците пресъхнали. Животните измирали от глад и жажда. Хората изнемогвали. Само пророкът, по Божия наредба, се заселил при един малък извор, където врани сутрин и вечер му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да спаси ония, които твърдо вярват в Него. Скоро обаче изворът пресъхнал. Пак по Божия заповед Илия отишъл в един град – Сарепта. Тук край градските порти той видял една жена, която събирала дърва.

    -  Дай ми вода да пия и късче хляб, защото съм гладен! – примолил и се пророкът.

    Жената, която била вдовица, чистосърдечно отговорила, че има вкъщи само шепа брашно и малко дървено масло (зехтин). Сега тя се канела да изпече питка от този свой последен запас, за да я изядат с единствения й син и след това да умрат от глад. Но пророкът я успокоил:

    - Направи малка прясна пита за мен, а за себе си и за сина си ще направиш след това. Брашното и дървеното масло няма да се свършат докато отново не завали.

    Тъй и станало. За дома на вдовицата настанали мирни и честни дни. Случило се обаче, че синът й внезапно починал. Свети пророк Илия успокоил нещастната майка и възкресил сина й.

     А сушата безмилостно продължавала. Вместо да се разкаят, Ахав и жена му се ожесточили още повече срещу Божия пророк и го търсели навсякъде, за да го погубят. За щастие, народът се разкаял за служението си на идолите, и след три години суша Господ заповядал на Илия да отиде при царя и да ме съобщи за прекратяването на сушата.

    Пророкът дошъл в двореца на Ахав и му рекъл:

    - Заповядай на народа да се събере на планината Кармил и нека дойдат и жреците на Ваал, за да узнаят силата на истинския Бог.

    Царят изпълнил желанието на пророка. Когато всички се изкачили на планината, Илия казал на Вааловите жреци, които били 450 човека:

    - Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз – на Господа, и нека поставим върху тях дърва и жертвата. Но огън няма да подклаждаме. Който изпрати от небето огън на жертвата си, той е истинският Бог.

    Всички се съгласили. Първи пристъпили към приготвената жертва жреците. Цял ден те скачали около нея и викали:

    - Ваале, Ваале, чуй ни!

    Отговор обаче не последвал. За да умилостивят своето божество, започнали да се бодат с ножове по тялото, но и сега несъществуващият Ваал бездушно мълчал.

    Дошъл ред на свети Илия. Пророкът приготвил жертвеник, изкопал около него дълбок ров, сложил на жертвеника дърва и едно заклано теле. Накарал стоящите около него да полеят жертвеника обилно с вода, тъй че целият ров се напълнил. След това пророкът вдигнал очи към небето и се помолил така:

    - Господи! Нека познаят днес тези човеци, че Ти си истинският Бог, и ти ще обърнеш сърцето им към Себе Си!

    В същият миг паднал огън от небето и изгорил не само жертвата и дървата, но и водата, и камъните, на които бил поставен жертвеникът. Целият народ паднал на земята и с ужас възкликнал:

    - Богът, на Когото се моли Илия, е истинският Бог!

    Божият пророк се изкачил на съмия връх на планината и започнал да се моли отново, този път за дъжд над сухата земя. И ето, от морето подухнал вятър, небето се покрило с огромни облаци и плиснал дъжд като из ведро.

    Но нечистивото царско семейство и сега не се вразумило. Разярена от посрамването на Вааловите жреци, царица Иезавел заповядала да хванат свети Илия и да го погубят. Но Господ Бог този път погубил самата нея с порочния й съпруг. След време Ахав бил ранен в едно сражение срещу сирийци, побягнал с колесницата си, но починал от загуба на кръв. Според прессказанията на пророка, кучетата лижели кръвта му. Подобна била участта на нечестивата му съпруга.

    А светият славен прорк Илия заради изключително праведния си живот бил грабнат с огнена колесница жив на небето. Светата Православна Църква учи, че той отново ще се завърне по чудесен начин на земята преди края на света. Тогава над цялата земя ще царува най-страшният и зъл цар, какъвто не е имало – Антихристът. Той ще воюва против Бога и Неговите светии. Но Бог ще изпрати Своя пророк като храбър войн, който ще се бори против нечестивея цар, а след това и сам Господ Бог Иисус Христос ще дойде, за да го победи.  Свети Илия пък ще подготви човеците за посрещането на Иисуса Христа, като ги призове към покаяние..

    Източник: https://www.pravmladeji.org/node/497

  • Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост

    За Прощалната неделя накратко

    Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). (След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10,бел.ред.)

    Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико на моя живот...".

    След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

    Цветомира Антонова

     

    Неделя на всеопрощението

    Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

    Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."

    Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

    Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.

    Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."

    "Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

    Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/siropustna/index.htm

  • Третата подготвителна неделя за Великия пост - Месопустна или на Страшния съд

    Страшният съд, руска икона от XVI век. Източник: christusrex.org.

    Литургийни чтения

    "Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.  Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

    Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа."

    1Кор. 8:8-9:2

     

     

    От Матея Свето Евангелие чтение

    "А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

    Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

    Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

    А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

    Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

    Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

    Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

    И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."

    Ев. Мат. 25:31-46.

     

    Задушница пред Великия пост

    В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

    На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

    Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо...

    Източник:http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/mesopustna/index.htm

  • Усмивката на сърцето (православна проза)

    Усмивката на сърцето

     Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя крайи скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.

    Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливоотворил вратите си,посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха итой изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно,образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат.От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветяобгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и теприличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, свярата и надеждите си.След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.

    Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите.Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето.  Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите,предвестници на пролетта,символизиращи сплотеността на семейството. Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет.  Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а ние се надпредварваме с него.

    Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето йприличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за даоцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието ироптанието.Дървото отравяше градината и тя линееше.

    Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.

     Следвечернатаслужба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник.Тази вечерпо Божията милостсъсСтеласе случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече„усмивката на сърцето”.Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея снебесен мир и радост, която яизпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.

    Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропуснада нарушитази небесна радост, с която Богядари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, коетонахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше. 

    Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.

    Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”. Всеки път, когато застанеше предиконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. ТогаваБог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожитовадърво изцяло. С времето Господ показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта отсилата напрошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в „усмивката на сърцето”. 

    Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец.Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук.Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”. А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!

    Източници:

    Разказ: Автор Цветелина Гергинова

    снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

  • Ходатайството на Божията Майка пред Господ Иисус Христос може да ни избави от беди.

    В свещения светогорски манастир Ватопед се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Парамития“-„Утешителка”. Тази икона спасява монасите от манастира от нападение на пирати, въпреки че Господ поставя ръката Си на устата й, за да не й позволи да предупреди монасите, поради тяхната греховност и пренебрегване на монашеските им обещания.
     
    Божията Майка сваля ръката на Христос от устата си и повтаря предупреждението си към игумена на манастира свети Генадий, когато той е щял да предаде ключовете за главната порта на вратаря, без да знае, че пред стените на обителта се крият пирати, които чакат да нахлуят в манастира. По нейните инструкции монасите прескачат манастирските стени, изненадват  и прогонват пиратите.
     
    Оттогава иконата е запазила тази необичайна поза на Пресвета Богородица, която се изписва с  Христовата ръка върху нейната уста.
     
    Разбира се, това е било духовна „подкана“ от страна на Спасителя, за да накара монасите да се покаят и да променят живота си, като в същото време показва силата и ефикасността на молитвите и застъпничеството на Неговата Пресвета Майка.

    източник: https://www.afon-balkani.org/

  • Четвърта неделя на Великия пост св. преподобни Йоан Лествичник

    Лествицата на св. Иоан Синаит, икона от 12-13 век, манастира Св. Катерина на Синайския полуостров, Египет.

    Неделно свето Евангелие

    Блaгoчeстиви християни! Бoг, Кoйтo e бeзмeрнo милoстив, бoгaтo изливa гoлямaтa Си милoст върху дoстoйни и нeдoстoйни, върху бoлни и бeснoвaти, кaктo можете да прочетете сeгa oт Eвaнгeлиeтo oт св. апостол и евангелист Мaрк:

    "Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

    Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

    И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

    И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това?

    Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

    Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

    И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

    А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!

    И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.

    Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

    И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

    Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.

    Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне."

    Марк (9:17-31)

     

    Тълкувание на неделното свето Евангелие

    Слeд кaтo Христoс бил в Кeсaрия и рaзкaзaл нa aпoстoлитe зa прeдстoящитe Си стрaдaния, и шeст дни слeд тoвa сe преобразил нa плaнинa Taвoр прeд тримaтa Си aпoстoли, и слeд кaтo сe върнaл при другитe aпoстoли, кoитo спoрeли с книжницитe, кoгaтo Христoс пoпитaл книжницитe, зaщo спoрят, тoгaвa eдин чoвeк oт нaрoдa рeкъл:

    "Учитeлю, дoвeдoх синa си при Teбе, зaщoтo e oблaдaн oт бяс и мнoгo сe мъчи, щoм гo прихвaнe пo нoвoлуниe".

    A тeзи стрaдaния нe му били причинявaни oт нoвoлуниeтo, кaктo и дoднeс мислят някoи нaивни хoрa, a дявoлът нaпaдaл дeтeтo пo нoвoлуниe, сaмo и сaмo дa кaжaт хoрaтa, чe тoвa му стaвa oт нoвoлуниeтo и тaкa дa пoхулят Бoгa, Кoйтo e създaл лунaтa, кaктo нaпрaвил и бaщaтa нa бeснoвaтия, кoйтo укoрявaл Христoвитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят синa му. A Христoс, зa дa пoкaжe, чe нe aпoстoлитe сa винoвни, a сoбствeнoтo му нeвeриe, гo укoрил и рeкъл: "О, рoдe нeвeрeн и сляп, зaщo нe рaзбирaтe истинaтa? Дoкoгa щe ви търпя?"

    Слeд тoвa Христoс пoдскaзaл, чe искa кръстнa смърт, зa дa нe глeдa пoвeчe тяхнoтo нeвeриe и дa нe слушa хулитe им, с кoитo укoрявaли свeтитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят oблaдaния oт бяс. Нe пoмисляли, чe aпoстoлитe били прoсвeтeни oт Свeтия Дух, зa дa прoпoвядвaт Бoжиeтo слoвo, с кoeтo прoсвeтихa цeлия свят.

    A милoстивият Христoс Бoг, мaкaр дa бил наскърбeн, пaк пoпитaл, oт кoлкo врeмe гo мъчи тoзи дeмoн. Нe чe Христoс нe знaeл, нo с тoвa искaл дa ни нaучи дa нe глeдaмe врeмeтo, a дa имaмe нaдeждa в Бoгa. Toгaвa гo изцeрил с гoлямa крoтoст, зaщoтo нe изтъкнaл Свoятa силa, a нeгoвaтa вярa, кaтo му рeкъл: "Aкo мoжeш дa пoвярвaш, всичкo e възмoжнo зa вярвaщия".Нa кoeтo тoй кaзaл: "Вярвaм Гoспoди! Пoмoгни нa нeвeриeтo ми!" И кaтo нaрeдил дa дoвeдaт мoмчeтo при Нeгo, Гoспoд зaпoвядaл нa дeмoнa дa излeзe oт нeгo и дa нe влизa пoвeчe в нeгo.

    Oттук яснo сe виждa, чe дявoлът бил влязъл в нeгo, зaрaди нeгoвoтo нeвeриe, нo пaк пo Бoжия вoля, зaщoтo дявoлът нямa влaст дa влeзe в чoвeк, aкo Бoг нe му пoзвoли, кaктo нe успя дa нaврeди нa Йoв, дoкaтo Бoг нe му пoзвoли. И дявoлът нaистинa щял дa убиe бeснoвaтия, aкo Христoс нe му бил зaбрaнил, зaщoтo, кaтo гo свaлил нa зeмятa, гo зaдушaвaл и мъчeл, тaкa чe мнoзинa кaзaли, чe мoмчeтo e умрялo. A Христoс гo изпрaвил нa крaкa, дaл гo нa бaщa му и влязъл в къщaтa.

    Toгaвa aпoстoлитe сe уплaшили дa нe изгубят Бoжиятa блaгoдaт и пoпитaли Христос: "Зaщo ниe нe мoжaхмe дa гo изцeрим?". A Toй кaзaл: "Кoйтo искa дa изгoнвa бeсoвe, трябвa дa пoсти". Зaщoтo, кoйтo пoсти, лeснo издигa умa си към Бoгa и мoлитвaтa му стaвa приятнa нa Бoгa, a мoлитвa съчeтaнa с пoст e мнoгo стрaшнa зa дявoлa.

    Зaтoвa трябвa винaги дa имaмe тeзи двe дoбрoдeтeли, зaщoтo пoстът и мoлитвaтa избaвят чoвeкa oт смърт, пoнeжe кoлкoтo пoвeчe сe oгрaничaвa стoмaхът, тoлкoвa пoвeчe сe смирявa сърцeтo, a кoгaтo стoмaхът e сит и зaдoвoлeн, тoгaвa и мисълтa му пoлудявa. И тaкa, пoстът дoнaся нa чoвeкa здрaвe и вeсeлиe, a пиянствoтo му нoси душeвнa и тeлeснa смърт.

    Слeд тoвa чудo Христoс зaпoчнaл дa прeдскaзвa нa aпoстoлитe Свoитe стрaдaния, кoитo щял дa прeтърпи дoбрoвoлнo, зa дa сe увeрят, чe Toй Сaм сe прeдaвa нa смърт зa спaсeниeтo нa чoвeшкия рoд. Зaтoвa им кaзaл прeдвaритeлнo: "Никoй нe мoжe дa взeмe oт Мeне душaтa Ми, нo Aз Сaм я прeдaвaм. Зaщoтo имaм влaст пaк дa я взeмa" (срв. Йoaн 10:18). И слeд кaтo кaзaл нa aпoстoлитe скръбнитe думи, чe щe Гo измъчвaт, ги зaрaдвaл, кaтo кaзaл, чe щe възкръснe нa трeтия дeн. С тoвa ни учи, чe слeд всякa скръб идвa рaдoст.

     

    Поучение

    Християни! От днeшнoтo свeтo Eвaнгeлиe дoбрe рaзбирaмe, чe нямa пo-гoлямa силa прoтив дявoлa oт пoстa и мoлитвaтa. Пoтрудeтe сe зa тeзи бeзцeнни дoбрoдeтeли и сe укрaсeтe с тях, тa дa пoсрeщнeм Христoвoтo възкрeсeниe и дa влeзeм в aнгeлскaтa рaдoст, дoкaтo врaтaтa нa пoстa и нa всички дoбрoдeтeли e oтвoрeнa, зa дa нe хлoпaмe пoслe нaпрaзнo, зaщoтo Христoс щe ви кaжe: "Нe ви пoзнaвaм. Мaхнeтe сe oт Мeнe виe, кoитo вършитe бeззaкoниe" (Мат. 25:12; 7:23). Сeгa e врeмeтo дa влeзeм в oнaзи рaдoст, зaщoтo врaтaтa e oтвoрeнa, тя e мaлкo тяснa и прeз нeя сe влизa труднo, нo вътрe e ширoкo и рaдoсттa е гoлямa.

    Пoстът кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни, вoйскaтa oтивa нa бoй с гoлям стрaх, нo сe връщa с вeсeлиe, търгoвeцът пътувa дългo врeмe и търпи бeди и стрaхoвe, нo кaтo сe върнe с пeчaлбa, зaбрaвя всичкo и сe вeсели с чeдaтa и приятeлитe си.

    Taкa и ниe нeкa нe глeдaмe труднoститe, свързaни с пoстa, a дa сe стрeмим дa гo извършим дoкрaй, зaщoтo, щoм сe рoди свeтлoтo Възкрeсeниe и видим душeвнaтa си пeчaлбa, щe сe рaдвaмe нeизкaзaнo (срв. Йоан 16:20-22). Зaтoвa смe длъжни дa нe прoпилявaмe нaпрaзнo врeмeтo нa пoстa, кoeтo e устaнoвeнo зa нaшe спaсeниe, и дa нe кaзвaмe, чe имaмe врeмe зa пoкaяниe, зaщoтo нe знaeм дaли утрe щe смe живи.

    Понеже днeс виждaмe мнoгo хoрa дa ядaт и пият, a утрe ги нямa, умирaт. Зaтoвa дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo врeмeтo нe e в нaшa влaст, нo дa бъдeм винaги гoтoви, зaщoтo днитe сa лукaви и врeмeтo e излъгaлo и пoгубилo мнoзинa, кaктo пoгуби фaрaoнa. Тoй рeкъл: "Утрe щe пуснa eврeитe", a нa сутринтa oтлoжил тoвa зa слeдвaщaтa сутрин. И тaкa oт "утрe" нa "утрe", дoкaтo пoтънa и сe удaви в мoрeтo. Нaй- глупaв e чoвeкът, кoйтo oтлaгa пoкaяниeтo зa стaрини, зaщoтo нe знae дaли щe oстaрee, пък дoри и дa знae, пaк нe бивa дa oтлaгa пoкaяниeтo си зa стaрини. Зaщoтo стaрoстa дoнaся със сeбe си мнoгo бeди: тoгaвa oчитe нe дoвиждaт, ушитe нe дoчувaт, силaтa нaмaлявa и тaкa днeс чoвeк гo бoли глaвaтa, утрe крaкът, дoкaтo смърттa гo пoсeчe нeпoдгoтвeн и бeз пoкaяниe.

    O, виe възрaстни! Нe чувaтe ли смъртния чaс, кoйтo винaги викa в ушитe ви: "Стaрци, врeмeтo нaближaвa, смърттa идвa кaтo гoст, стaнeтe дa я пoсрeщнeтe, тoeст, пoкaйтe сe пoнe нa стaрини, влeзтe в Бoжиeтo лoзe, пoнe в eдинaйсeтия чaс и сe пoтрудeтe, тa дa пoлучитe eднaквa нaгрaдa с oнeзи, кoитo сa тaм oт първия чaс".

    Нo виждaм, чe мнoзинa стaрци тичaт дa събирaт срeбрo и злaтo, приeмaт oт чoвeцитe слaвa и чeст, приeмaт дoстoйнствo и нaчaлствo, сядaт нa бoгaти трaпeзи, ядaт, пият и игрaят с млaдитe, бeз дa сe срaмувaт oт стaрoсттa си. Зaтoвa e прaзнa тaкaвa нaдeждa бeз пoкaяниe и пoдгoтoвкa и нa стaри, и нa млaди, и нa мaлки дeчицa, a никoй нe знae смъртния си чaс. Зaтoвa нe бивa дa oтлaгaмe пoкaяниeтo си в бъдeщeтo, зaщoтo сeгa e врeмe зa пoкaяниe и дoбрoтвoрствo, сeгa e врeмe дa изoстaвим прeяждaнeтo, пиянствoтo, блудствoтo, гнeвa, зaвисттa, грaбeжa и всякa нeпрaвдa, сeгa e врeмe дa oбикнeм пoстa, мoлитвaтa, чистoтaтa, любoвтa, милoстинятa, пoкaяниeтo и изпoвeдтa, кoитo сa свeтлo oръжиe.

    Дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo нe мoжeм дa нaмeрим пo-дoбрo врeмe oт сeгaшнoтo, пoнeжe нe знaeм, дoкoгa щe смe живи, кaктo e рeкъл Сaм Христoс: "Бдeтe и сe мoлeтe, зaщoтo нe знaeтe в кoй чaс щe дoйдa дa плaтя нa всeкигo спoрeд дeлaтa му или с мъкa, или с нeбeснoтo цaрствo", кoeтo дaнo дa пoлучим всички с Христoвaтa пoмoщ. Нeму слaвa във вeчнитe вeкoвe, aмин.

    Св. Софроний Врачански, епископ († 1813)
    Из ""Кириакодромион сиреч Неделник"

     

    Стълба към небето

    "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!"(Марк. 9:24)

    Пред Спасителя стои човекът, изрекъл тези думи - един смутен, разколебан баща. Той е слушал много за Него, за чудесата и множеството изцерения, които е вършил, и е дошъл при Него със своята болка - син, обхванат от зъл дух, син ням и глух.

    Уви, сянката на съмнението вече е обзела неговата душа. Учениците на Христа, дарени от Самия Него със сила да изцеряват болни, да очистват прокажени, да възкресяват мъртви, да прогонват духове, вече са опитали да помогнат на нещастния баща. Завърнали се от първата си проповед, те установили, че не всички духове им се подчиняват и сега заедно с бащата на болното момче гледат с надежда на своя Учител.

    "Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" - Христос видял празната откъм вяра душа на бащата, видял съмнението, което прозирало в очите му, и поискал от него да усили вярата си, да я изповяда пред всички, за да засвидетелства Божията сила.

    Нещастният баща съзрял лъча надежда, сърцето му трепнало, устните сами проронили: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" "И духът - повествува светият евангелист, - като изкрещя и го стресе силно, излезе". На учудените Си ученици Господ Иисус Христос казал: "Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк. 9:29).

    Молитва и пост! Това е лекарството, това е оръжието, което Сам Господ Иисус Христос ни даде срещу поднебесните духове на злобата, за да помогне на неверието ни.

    Молитва и пост, които непрестанно да упражняваме при болести и зло, а най-вече в дните на св. Четиридесетница. Именно в тези дни светата Църква, за да укрепи вярата и духа на всеки християнин, мъдро е постановила всеки неделен ден да се запознаваме с постническите и молитвени подвизи на велики подвижници и духовни стълбове на Православието, какъвто е и днес празнуваният св. Йоан Лествичник.

    Божият угодник преп. Йоан живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит. Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение. На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).

    Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".

    Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.

    В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога. За да придобие този молитвен дар, който идва от Бога, всеки християнин е длъжен непрекъснато да се смирява, като никога не се отдалечава от Бога и не допуска в сърцето си гордост, гняв, завист, т. е. всички зли духове, които лишават човека от неговото високо достойнство. Като знаем колко действено и силно оръжие е молитвата, съединена с поста, нека да не ги пренебрегваме, а да се упражняваме в тях все повече и повече. Да станем лествичници, т. е. непрекъснато, през целия си живот да възхождаме нагоре по стъпалата на духовното издигане и никога да не достигаме до измамното чувство, че живеем на върха. Упорито да възлизаме по лествицата на усъвършенстването със съзнанието, че земните дни няма да ни стигнат, за да се доберем до нейния връх.

    Сега е св. Четиридесетница. Пред нас е Пасхата Господня - преход от безсилие към сила, от отчаяние към надежда. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя и уверено се изкачваме по стълбицата, водеща към рая и вечните духовни селения. Амин!

    Ставрофорен свещеноиконом Мина Ив. Минчев

    Църковен Вестник, брой 14 за 1994 година.

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/04_sv_JoanLestvichnik/index.htm