Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният
Кратко животоописание
Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.
Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.
Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.
Св. Седмочисленици и св. Йоан Кукузел.
Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата "Св. Троица", строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. "За буквите", 2006 г.
Житие на св. Йоан Кукузел
Този знаменит певец и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по произход българин. Родил се в град Дирахия /днес Дурацо/.
Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил големи дарования.
Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор.
Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.
Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като непознат прост човек и го назначили за пастир. По-късно, като узнали неговото изключително дарование, постригали го в монашество.
Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост.
Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.
Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров.
Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Житие на преподобни Иоан Кукузел
Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.
Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:
- Иоане, какво яде днес?...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/10.01_sv_Joan_Kukuzel.htm
А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:
- Кукия ке зелия (боб и зеле).
Затова момчетата го нарекоха Кукузел.
Рождество на Пресвета Богородица
Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“.
Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.
Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.
По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини...
Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на св. Иоан Кръстител
Кратко животоописание
Св. пророк Захарий и света праведна Елисавета са родители на св. Иоан Предтеча. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария.
Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
Св. Елисавета била "от дъщерите Ааронови" (Лук. 1:5). Според предание, водещо началото си още от апостолско време, именно св. пророк Захария, като първосвещеник в храма в Йерусалим, въвел Пресвета Богородица в храма.
Църковни песнопения
Тропар на двамата, глас 2
Паметта празнуващи на Твоите праведници Захарий и Елисавета,
Господи, с тях Те молим: спаси нашите души.
Кондак на двамата, глас 4
Като пълна луна, светлина на правдата от Мисленото Слънце, Месия, си приела
и във всички заповеди Господни със Захария си пребивавала, Боговъзлюблена Елисавето,
достойно, прочее, теб като ублажаваме с песни,
величаем Всещедрия на светлината, Господ просвещаващ всички.
Тропар на Захарий, глас 4
Священства одеждею обложен премудре,
по закону Божию всесожжения приятна священнолепно приносил еси Захарие,
и был еси светильник и зритель тайных,
знамения в тебе благодати нося явственно всемудре:
и мечем убиен быв в храме Божии, Христов пророче
с Предтечею моли, спастися душам нашым.
С одеждата на свещенството облечен, премъдри,
по закона Божи всесъжежения приятни свещенолепно си принасял, Захарие:
и си бил светилник и зрител на тайните,
носещ в себе си открито знамението на благодатта, всемъдри:
с меч си бил убит в храма Божи, Христов пророче,
с Предтеча моли да се спасят нашите души.Друг превод:
Облечен в свещеническа одежда, премъдри, по Божия закон свещенолепно си принасял приятно всесъжение, Захарие, и си бил светилник и зрител на тайните, явно носейки в себе си знамението на благодатта, премъдри: бил си убит с меч в Божия храм, Христов пророче, а Предтеча моли да се спасят нашите души.
Кондак на Захарий, глас 3, подобен: Дева днес
Пророк днесь и священник Вышняго,
Захария предложи, Предтечев родитель, трапезу своея памяти, верныя питая,
питие бо правды всем растворив:
сего ради скончавается, яко божественный таинник Божия благодати.
Пророкът днес и свещеник на Всевишния,
Захарий, Предтечевия родител,
предложи за своя памет трапеза, хранеща верните,
защото разтвори питието на правдата за всички,
затова издъхва като Божествен тайник на Божията благодат.Друг превод:
Пророк и свещеник на Всевишния, днес Захария, Предтечевият родител, предложи трапеза за своя памет, хранейки верните, приготвил питие от правда за всички; затова и прие кончина като Божествен таинник на Божията благодат.
Кондак на света Елисавета, глас 4
Яко лука полна, свет правды от мысленнаго солнца Мессии прияла еси,
и во всех заповедех Господних с Захарием ходила еси боговозлюбленная Елисавето:
достойными убо тя песньми ублажающе,
всещедраго света просвещающаго всех Господа величаем.
Като пълна луна си приела светлината на правдата от мисленото Слънце – Месията и във всички Господни заповеди си била заедно със Захария, боговъзлюбена Елисавето: облажавайки те с достойни песни, величаем Господа, просвещаващ всички с всещедра светлина.
Свети праведни Захарий и Елисавета
В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била сестра (а според друг източник - братовчедка) на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.
Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:
– Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).
Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:
– По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
Ангелът му заявил:
– Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!
Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.
Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.
Като прославяла Бога, Елисавета си казала:
– Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25)...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.05_pr_Zaharia_Elisaveta.htm
Проповед за Успение Богородично
За нас православните християни е едно чудно събитие. Вместо да ни приканва да скърбим и ридаем, тя ни зове да пеем и тържествуваме. Всички църковни песнопения в днешния ден ни призовават към веселие и радост, вместо към плач и сълзи.
Ние знаем, че няма смърт, при която да не скърбим, да не плачем, да не ридаем и да не оплакваме любимия ни покойник. А ето една смърт, когато не скърбим, не плачем, не ридаем, не оплакваме покойницата, а тържествуваме и пеем химни. Защо е така, братя и сестри? - Защо е тази разлика, дори и противоположност в чувствата?
Защото всъщност ние честваме не смърт, а успение, истинско успокоение, минаване във вечния блажен живот. Ние празнуваме успението на света Дева Мария, Богородицата, която прие в утробата си Словото, Сина Божи, Второто Лице на Пресвета Троица, която роди Спасителя на света Иисуса Христа. Ние честваме успението на присноблажената и пренепорочната Майка на нашия Бог, успението на тая, която стои по-горе от всяко творение, която е по-светла от сиянието на Слънцето, по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите.
Ние не тъжим в днешния ден, а лекуваме: защото на тоя ден пресвета Дева е заспала и преминала в новия живот и, тържествено посрещната от всички жители на небето, отива в Чертога на своя Син и Бог, за да стане молитвена ходатайка за всички грешни люде по света.
Загадката на смъртта днес пада: защото преблажената кончина на Богоматер, извоювана с най-свято житие на земята, ни разкрива, че смъртта е само преход от краткия скръбен земен живот във вечния блажен небесен живот, - съгласно думите на Спасителя: "Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Йоан 5:24).
Ние не скърбим, а се радваме, защото на днешния ден е станало преселването от земята в небесните Обители на тая, която е, - както се казва в посветените на нея църковни молитви и песнопения, - похвала на апостолите, радост на преподобните, светлост на подвижниците, опора на монашествуващите, чудно мъжество на мъчениците, пристанище на обуреваемите, защитница на сираците, изкупление на пленниците, търпение и покров на вдовиците, венец и слава на девиците.
Ние бихме изнемогнали, братя и сестри, и езикът ни би се оказал слаб, ако бихме искали да изкажем всички хваления и славословия, отправени досега към Пресвета Богородица. Няма църковна песен, няма молитва, няма богослужебно последование, в които да не я славословим с най-топли, най-нежни, най-сърдечни епитети.
Тя е извор на светлина, врата за вечния живот, неизтощима река на милосърдие, неизчерпаемо море на благолепни духовни богатства и спасителни чудеса, от всички възпявана, всеблага, бездна на човеколюбие, глъбина непрогледна и неизмерима, мост и лествица към Небето, съкровище на чистотата, кадило благовонно и миро драгоценно, огнезрачна колесница и Чертог на Словото, усърдна молитвеница и ходатайка за всички, които отправят молитви към нея.
Братя и сестри, в днешния ден на всецърковно тържество някога апостолите благоговейно са предстояли около святото тяло на Богоматер; ангелите в ужас са славословели и под крилете на невеществената си слава невидимо са го покривали; небесните двери сами се разтворели, за да влезе Богородителницата; Архангел Гавриил, удивявайки се на красотата на девството и на пресветлата чистота на Богоматер, сам недоумявал как да я назове и каква похвала да ѝ принесе.
В тоя ден какво да ѝ въздадем ние, недостойните грешни човеци? - Каква похвала, какъв свещен дар да поднесем на всечистата, всенепорочната, всесвятата, на тая, която стана вместилище на Невместимия, усърдната и тепла молитвеница и ходатайка пред небесния Съдия за всички нас? - Нека ѝ поднесем в смирение и покаяние себе си и всесърдечно да ѝ се помолим:
Пресвета Богородице, бъди защитница на слабите, утеха на скърбящите, изцеление на болните, надежда на безнадежните, спасение на грешните!
По твоята безгранична обич спаси и помилвай всички нас, предстоящи и молещи се!...