Неугасващ светилник
Слънцето изгря величествено, излизайки от своя чертог и обгръщайки нежно Троянската планина. Птичият хор с омайни песни приветстваше новия ден, предвещаващ тиха надежда.
Покрит с планинско наметало, на брега на река Черни Осъм се издигаше най-големият старопланинки манастир − „Успение Богородично“. Той беше истинско молитвено пристанище за всяка нуждаеща се душа. А стенописите в манастирската църква бяха от възрожденския художник Захарий Зограф. Те говореха чрез образи за чудото на вярата. Тук се намираше и иконата на света Богородица Троеручица – Пътеводителка. По време на османското робство тя била нестихваща надежда, даваща опора на страдащия български народ. Оттогава и до днес пред Нея стават много чудеса, а Тя милва с Майчина любов молещите се пред Нея.
В едно ноемврийско слънчево утро пред иконата дойде младо семейство. Това бяха Пена и Найден от село Орешак. Те дълго се молиха, след което оставиха дарове за храма и си тръгнаха. Семейството дойде да благодари на Бог и на света Богородица за новородилия им се младенец, когото нарекоха Марин. Момченцето растеше здраво и благословено под молитвената десница на неговите родители. Майка му имаше нестихваща вяра в Бога. И несъмнено пося зрънцето на вярата и в сърцето на малкия си син. Тя го водеше на служби в манастирската църква всяка неделя и на всички големи празници. Разказваше му за Бог, за светиите, учеше го на любов към Бога и непрестанно се молеше той да стане Божи служител. Така малкият Марин се изкачваше по небесната стълба на вярата още от детските си години. Животът му беше като в интересно училище по Благочестие. А благият Бог по Своя промисъл имаше необикновена мисия за него занапред.
От малък Марин обикна Бога и всяко Негово творение. Любуваше се на планината, на реката, на цветята, на птичия хор. Благодареше на Бога за тази неповторима и изящна красота, която е сътворил за нас, хората. Обичаше България от цялото си сърце. Често ходеше в храма и се молеше с чиста детска вяра.
В една Възкресна нощ Марин присъстваше на Пасхалната служба. Камбаните биеха тържествено, манастирът приличаше на небесна приказка, която неустоимо те приканва да влезеш в нея. Свещниците бяха препълнени с горящи свещи и всичко беше огряно от малките им пламъчета. Момчето почувства, че небесната и земната църква са едно неразделно цяло. Хората заедно с ангелите и светиите от небето ликуваха в единен поздрав: „Христос Воскресе!“
Марин, окрилен от радост, застана пред лика на любимата му Божия Майка и горещо Я помоли да изпълни цялата земя с Възкресна радост и мир.
Една нощ през Светлата седмица момчето сънува необикновен сън. Ангел Господен му се яви в сияйни одежди, държащ в ръката си необикновен светилник. Материалите, от които беше изработен той, бяха молитви и добри дела, а пламъкът в него отразяваше степента на силата на вярата в Бога. Ангелът погали момчето по главата, подаде му светилника и му каза, че трябва да свети и да не угасва. Сънят свърши, но това беше и реално събитие в духовния свят. Наистина Бог чрез светъл Ангел благослови Марин за бъдещото му служение.
С благословията на родителите си Марин отиде да учи в Духовната семинария в град София. Копнежът към Бога запали у него постепенно желанието да стане монах. Един ден той написа писмо до Зографския манастир в Света гора с молба да бъде приет за послушник, след като завърши образованието си. Писмата тогава се пускаха в кутия, която се преглежда от учителите, преди те да изпратят кореспонденцията. След няколко дни един от учителите го заговори и му каза, че не е задължително да бъде монах, че може да бъде полезен за Църквата и като свещеник. И така, писмото не стигна до Светогорския манастир, явно учителят го беше задържал. Това неизпратено писмо беше ключов момент от Божия промисъл за Марин. Бог беше решил той да остане и да служи на България.
Този развой на събитията не сломи вярата на момчето. Той продължи да върви с ревностна вяра по Божия път. Няколко години по-късно, през 1941 година, Марин прие монашески чин с духовното име Максим – на името на св. преподобни Максим изповедник. В продължение на 30 години след това Максим продължаваше да се изкачва по небесната стълбица, а духовният живот му носеше истинско удовлетворение.
През 1971 година се реализира Божият промисъл, за който Бог го подготвя от малко момче. Максим бе избран за Патриарх на Българската православна църква по време на атеистичния режим. Едно несъмнено благословено призвание, но изпълнено и с много изпитания и предизвикателства за вярата. Така патриарх Максим стана Светейши отец на Българската православна църква и на българския народ. Виждайки неговите духовни подвизи и ревност по Бога, врагът на човешкия род – дяволът – се опитваше по различни начини да угаси светилника на вярата му. В това безбожие, което цареше наоколо, поднебесните духове на злобата яростно нападаха Архиерея с отровните си стрели, но той с търпение, вяра, молитви и добри дела успяваше да съхрани светилника на вярата в сърцето си невредим. Онзи светилник, който Ангел Господен му подари, когато беше още малко момче. С този неугасим пламък на вярата, той беше стожер и пазител на църквата ни. От малко момче с времето той стана благ, мъдър и сияен отец, който обичаше всички и се грижеше за благото на Църквата. Бог го призова при Себе Си на 98-годишна възраст. Неговият светилник осветява България и днес от небесните селения. Приживе, водещ ни по пътя към небето, сега той ни благославя с отеческата си десница оттам.
Вечна и блажена да е паметта му!
Автор: Цветелина Гергинова
снимка: https://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1914_patr_Maxim/index.htm
Светител, хирург, изповедник Лука (Войно-Ясенецки), Архиепископ Кримски и Симферополски
Св. Лука - живот в дати
Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и "рисувално училище", а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет "Св. Владимир". Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет.
През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей.
Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука - апостол, евангелист, лекар и художник.
Приема Архиепископски сан в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. От 1943 до 1946 г. преосвещеният Лука е последователно архиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин и на Кримска и Симферополска епархия.
Подобно на апостол Лука и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му "Дух, душа и тяло".
Представя се в Господа на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука започнали да се случват чудесни изцеления.
На 22 ноември 1995 г. Светият Синод на Украинската православна църква (към Московската патриаршия) причислила Симферополския и Кримски архиепископ Лука към лика на поместно почитаните светци.
През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии.
Source: Pravoslavieto.com
St. Luka Voyno-Yasenetsky
Archbishop Luka Voyno-Yasenetsky born Valentin Felixovich Voyno-Yasenetsky ; April 27/May 9 1877, in Kerch; died June 11 1961 in Simferopol was a Russian outstanding surgeon, the founder of purulent surgery, a spiritual writer, a bishop of Russian Orthodox Church, and an archbishop of Simferopol and of the Crimea since May 1946. He was a laureate of Stalin Prize in medicine in 1946.
His most important work in medicine is Purulent Surgery Essays, 1934. This is still a reference book and a manual for surgeons.
He was canonized in Russian Orthodox Church. The feast day is May 29/June 11.
Source: https://en.wikipedia.org/wiki/Luke_(Voyno-Yasenetsky)
Хирург в расо лекува и след смъртта си
По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва - за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели - науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!
На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите - с панагия. Този човек е бил хем епископ, хем съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.
Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното - вярата и науката са съвместими.
Художникът става лекар
Светското име на архиепископ Лука било Валентин. В детските си години Валентин рисувал много добре и след като завършва гимназия и киевската художествена школа, започнал да се подготвя за Петербургската художествена академия. Мечтаел да стане художник. Но по време на изпитите го обзело съмнение: дали ще бъде най-разумно да се занимава с рисуване, щом има толкова страдащи? В главата му кънтели думите на Евангелието: "Жътвата е голяма, а работниците малко".
В крайна сметка, бъдещият епископ постъпил в киевския медицински факултет. Скоро станал най-добрият студент на факултета. Младият лекар Войно-Ясенецки завършил медицина с отличие.
След завършването си Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Тук се венчава за Анна Ланска и за първи път започва да оперира, но жена му заболяла от туберкулоза. През април 1917 година семейството и четирите им деца се преместили на юг - в Ташкент. През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в Ташкент. През 1919 година починала съпругата му.
"Докторе, вие трябва да станете свещеник!"
Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност.
Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител", пише архиепископ Лука в своите мемоари.
След като приел свещенически сан, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години били много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент. Предложили на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/05.25_sv_Luka_Vojno_Jasenecki.htm
Свети Георги - помага на военнослужещите и на техните семейства, за богата реколта, защита от природни бедствия, душевно и физическо здраве, за намиране на изчезнали
Свети великомъченик Георги е един от най-почитаните светци в Православието и е защитник на хората, които са свързани с военното дело и земеделието. На този светец се молят всички, чиято съдба е свързана със защита на родината. На свети Георги се молят за застъпничество по време на военни конфликти.
В Православието съществуват два вида икони на св. Георги Победоносец - едната е изображение на неговия лик, а на другата св. Георги е изобразен на бял кон, убиващ змея.
Иконата на свети Георги и молитвата пред нея помага и на земеделци и животновъди - на него се молят за запазване на реколтата и здравето на добитъка, и за защита от природни стихии.
О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог. Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата. Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел - пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.
Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!
Светецът е роден във втората половина на 3 век в град Бейрут, който е разположен в Кападокия, в подножието на величествените ливански планини в семейството на благочестиви християни. Баща му трагично загинал в името на христовата вяра, когато св.Георги бил дете. Отгледала го майка му, като го възпитавала в скромност и любов към Бога.
Момчето постъпило в римската войска, и още в началото на службата си бил повишен от император Диоклетиан за началник на императорската стража.
Императорът бил ярък защитник на езическата вяра и преследвал християните. В края на своето управление тиранинът наредил на сената да започнат гонения срещу християните. Тази новина била непоносима за младия Георги и тогава той се отказал от службата си. Отишъл в Сената, за да разкаже за Божието слово. Тази постъпка била много опасна, но смелото сърце на Георги не знаело страх. Думите, които казал в Сената са в историята: "Аз съм раб на Христа, моят Бог и се уповавам на Него. Заставам тук, пред вас по своя воля, за да свидетелствам за Истината. А Истината е Самия Иисус Христос, Който гоните."
Диолектан бил поразен от дързостта на младежа, но изпитвал искрена привързаност към него и започнал да го уговаря да се откаже от думите си. Но свети Георги бил непоклатим, и тогава импретора го хвърлил в тъмница. Там св.Георги бил подлаган на много мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година, преди да навърши 30 години.
На остров Атон, в българския Зографски манастир, който е осветен в чест на св. великомъченик Георги се съхраняват три чудотворни икони на светеца.
Скоро на дъската се появило изображението на Георги Победоносец. Към иконата се отправяли дълги върволици поклонници, и всички с чиста душа получавали душевно и физическо изцеление.
НЕДЕЛЯ НА СВ. ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ
Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днешният празник по преимущество принадлежи на светите жени. Наскоро чух една сестра да казва: „Това е нашият празник“. Какво велико заблуждение! Ако наистина е така, то празникът принадлежи не на всички жени, а само на онези, които са мъдри. В днешния ден не възпоменаваме всички жени, живели през земния живот на Иисус Христос, а само онези, които Му служели, които Го следвали, които не Го оставили дори в ужасните минути на Неговите страдания и смърт.
Днес празнуваме паметта на онези жени, които в часа на погребението на своя Господ и Учител гледали, де Го полагат (Марк. 15:47). И когато Неговото пречисто тяло било положено в гроб, а входът му запечатан с камък, те не си тръгнали, а останали, седейки срещу гроба (Мат. 27:61). Те отишли там, движени от велика любов към своя Учител, за да могат дори и в този последен час да Му служат и по иудейския обичай да помажат тялото Му с аромати. Когато не успели да изпълнят своето намерение, те се върнали у дома си и преди да настъпи следващия ден, приготвили благовония и миро (Лук. 23:56), за да могат след края на съботния отдих, на зазоряване в първия ден на новата седмица, да отидат отново до гроба и с аромати да помажат тялото на Иисус. И те наистина отишли „в първия ден на седмицата“, много рано, „докле беше още тъмно“ (Иоан. 20: 1); отишли, макар да знаели, че входът е преграден с камък и че не е по силите им да го отместят; отишли, без да разсъждават, движени от вяра и любов към Разпнатия, и заради тази своя любов получили великата радост на първото благовестие за Неговото възкресение.
Това е техният празник, на светите жени-мироносици, а заедно с тях и на останалите евангелски жени, които в дните на земния живот на Иисус Христос с вяра и любов пристъпвали към Него, с молитва падали в нозете Му и получавали изцеление и прошка на греховете си. Ето кръвоточивата, която вярвала, че е достатъчно само да докосне края на Иисусовата дреха, за да получи изцеление (Мат. 9:20-22); ето жената хананейка, чиято дъщеря била изцелена според вярата ù (Мат. 15:21-28); ето грешницата, която донесла миро в дома на фарисея, за да помаже нозете на Спасителя Христос (Лук. 7: 37-50).
И най-сетне това е празник на всички онези жени, живели в Църквата в други времена, отдали на Господа всичко, което имали, служили Му от своите имоти и най-вече принесли Му в дар всички добри и прекрасни неща, с които Бог е надарил женската душа.
Наистина, това може да бъде и наш празник, ако в своя духовен живот ние следваме стъпките на тези велики жени.
Вие знаете, че всеки, който иска да служи на Христос, преживява в живота си съблазни и изкушения. Св. апостоли също преминали през големи съблазни и претърпели изкушенията на гордостта, страха и унинието. Спомнете си как апостолите спорели помежду си кой от тях да бъде пръв в царството небесно (Мат. 20: 20-28); (Марк. 10:35), спомнете си за отричането на Петър (Мат. 26: 69-75), за предателството на Иуда (Мат. 26: 14-16), и накрая, за това как „най-добрите апостоли“ били налегнати от сън и не останали будни с Христос нито на планината на Преображението, нито в часа на Неговата пламенна молитва в Гетсиманската градина. И ако апостолите имали такива изкушения, то навярно още по-големи изкушения се наложило да преживеят жените, които Го следвали. Светите евангелисти не ни разказват за тях, защото в Евангелието те споменават единствено онова, което сами са видели или чули.
Трудностите и изкушенията, през които преминали св. жени, както и всички жени, желаещи да служат на Христос, значително се различават от трудностите на св. апостоли и това до голяма степен се дължи на своеобразието на женската душа, която се различава от душата на мъжа. Това е така, защото жената възприема явленията в заобикалящия ни свят по различен от мъжа начин. Умът на мъжа обхваща същността на събитията, той е склонен да обобщава житейските явления и да основава своите действия върху резултатите от това обобщение. За разлика от мъжа, жената има способността да вижда отделните детайли на всяко дело или събитие, а във всеки човек да обръща внимание главно на индивидуалните особености, често дори на някои дребни детайли, които мъжът нерядко ще подмине, без дори да забележи. И това до голяма степен се обяснява с факта, че в своя подход към живота и към хората жената влага много повече чувства и душевна топлота, отколкото мъжът...