Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".

Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти).
След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.

Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".

Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.

Преди обяд да извърши същото правило.

След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо:
"Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".

Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
"Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".

Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.

Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.

Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/docs/pravilo_sv_serafim.htm

Свети Серафим Саровски от ранно детство се посветил на Бога. Когато станал на 19 години отишъл в манастир. Наоколо всичко било в гъсти непроходими гори. Там светията си построил малка килия далече от суетата на света. Търпял студ, глад и всякакви неудобства и така прекарал много години. Свети Серафим непрестанно се молел на Бога и от това в сърцето му се разпалвала все по-силна любов към Бога и целия свят. Животът му бил като на Адам и Ева в рая, където животните не се нападали нито помежду си, нито хората. 

Нощем в килията при светията идвали мечки, вълци, зайци, лисици, змии… Свети Серафим излизал и започвал да ги храни с хляб. Колкото и животни да идвали оскъдните остатъци от хляб по чудо никога не свършвали.

Веднъж при стареца дошла една монахиня и го заварила да храни огромен мечок. Уплашила се много, но св. Серафим и казал: “Помниш ли как един лъв служел на свети Герасим Йордански, а на мен, недостойния ми служи мечок. Виждаш ли как ни слушат зверовете! Няма от какво да се плашиш! Ако взема ножица мога и да го острижа, толкова е кротък!”

Ето каква сила има любовта! Няма по-голяма сила на този свят! Само на любовта се крепи този свят.

Източник: https://www.pravmladeji.org/node/2455

Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная.

Кондак, глас 4

В Троице благочестно певаемому, последовавши Богу, страстотерпице, идольская притупила еси чтилища: посреде же подвига страдальчествующи, Варваро, мучителей прещения не устрашилася еси мужемудренная, велегласно поющи присно: Троицу чту, едино Божество...

Житие на света великомъченица Варвара

През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людите от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща й се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.

Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.

- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм й повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!

Мартиан отначало не допускал да срещне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.

Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"

- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.

Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.

Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувставйки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.

На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето й сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал й той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"

- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!

Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.04_sv_Varvara.htm

Тропар, глас 4

Словесы наставил еси языки в веру Христову,
делы же возвысил еси себе к Божественней жизни,
святителю Клименте равноапостольне,
чудесы сияя приступающим к тебе верно
и знаменьми озаряя Церковь преславно,
сего ради честную твою память славим.

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Величание

Величаем Тя, святителю отче Клименте,
иже ученьми твоими роды словенския просветил еси
и ко Христу привел еси...

Кратко животоописание

Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.

Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.

Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

На същия ден:

Св. великомъченик Меркурий, който пострадал при император Деций (249-251 г.)

Житие на св. Климент Охридски

.Св. Климент Охридски, стенопис от Чекотинския манастир.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Житие на свети равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец

Св. Климент Охридски, фреска от църквата
"Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид, Реп. Македония

Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова слава със светлината на живота си като светила в света, "имайки в себе си словото на живота". Именно такива мъже просветиха българската страна в последно време, като просияха с учение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на действително съществуващото, толкоз повече на Единия Съществуващ, чрез Когото получи битието си всичко несъществувало. Като приеха Бога в себе си поради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но понеже славянският или българският род не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и основание за неутешима скръб. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи дар са езиците, предадоха се на прилежен пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои ученици, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава...

Източник: икона: https://svetatroitsa-stz.com/kliment-ohridsky-sveta-troitsa/

текст: https://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm