Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПОПУЛЯРНИ ТАГОВЕ

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ ПОСТИНГИ

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Ако Бог се забави да отговори, това не означава, че не чува добре!

Написана от Редакционен екип

mon.jpg

Написано от монах Моисей Светогорец

Нашият преблаг Бог е неизказана тайна. В ръцете на една невярваща майка умира нейното момиченце, което я моли  да се помоли за него. Тя се моли, но нейното дете напуска живота. Майката не скърби толкова, а се радва, защото е намерила вярата, на която я е научила нейното болно детенце. Писани са и са казани изключително много неща  относно това, защо съществува толкова много болка, неправда, неравенство, дисбаланс, конкуренция, злоба и завист в света,  защо да се терзаят невинни и праведни дечица, защо Бог на любовта и справедливостта допуска да се измъчват толкова много Неговите обични деца. Разумът реагира нервно, нито един отговор не го задоволява напълно, нито един съвет не го утешава. Сред голямата болка няма полза от високопарни и велики думи, а от  смиреното моление и призоваване - със сълзи - на Божията милост и небесната утеха. Честното, искрено, вежливо и сърдечно състрадание към нашите братя в миговете на големите болки са много укрепващи. Най-добрият отговор на недоуменията и въпросите на страдащите е самият Божий глас в тях. Само ако човек успее да приеме Божията воля в себе си, тогава ще се освободи от митове, помисли, които го притискат и изморяват.
 
Трябва да кажем, че не е лесно  приемането на Божията воля. Понякога изглежда непонятно най-вече за несмирените хора. Ако вярващият с Божията помощ не си позволи да се огъне, да се разочарова, да се изолира и да изпадне в меланхолия, тогава може да преживее едно благодатно състояние на богатата светодуховна благодат. Бидейки смирен от болката, да преживее великата радост на Божието присъствие в  неговия живот, както и да почувства, че единствената цел на живота не е комфортът, здравето и дългият живот, а  съществената връзка с Бога, тоест животът в Христос. Най-великият успех и най-висшето постижение е да приемем един „немощен”, „безсилен”, „победен”, разпнат, „несправедлив” и „жесток” Бог.  В изпитанието, болката, смъртта, гонението е скрита Божията ръка, която благославя, милва, утешава, съветва  и въздига към „по-висшето”. Присъствието на Бога в нашия живот го сакрализира и разкрасява. Неговото присъствие ни вразумява, умъдрява, смирява и умилява. Нашите отношения с другите престават да бъдат конкурентни, властнически и абсолютни и стават братски, обични и пълни с търпение и солидарност. Изолирането, самотата, индивидуализмът и затварянето в черупката на нашето его представляват плен, затвор, мъчение и голяма драма. Самотата на съвременния човек е тъмна, мрачна, горчива и тежка, защото е атеистична и небратолюбива. Човек чувства ада, бидейки без светлина, жаден, не можейки да диша, чувствайки, че е близо до полудяване. Мъчителната самота  бичува млади и стари, защото нямат дружбата на Бога и помирението с техните братя. 
 
Отстъплението  от Бога донесе много душевни заболявания  като раздвоението, разни комплекси, фобии, безсъние, фикс идеи, халюцинации, кошмари, паника и меланхолия. Така животът на тези страдащи хора е пълен с безпокойство, агония, дисфория, душевно терзание, паника, смут, нервност, стрес, страх и ужас. Тези заболявания обикновено са труднолечими и най-доброто решение не е да вземаш антидепресанти с шепите. Нужно е голямо търпение, голямо смирение, гореща молитва, светотайнствен живот, съвет от опитен и разсъдлив духовник и добър лекар. Забавянето на терапията често създава психологически срив. Но човек не трябва лесно да се предава. Бог съществува за всички и всички чува - ако се забави да отговори, това не означава, че не чува добре. Бог много иска да сме автентични, истинни, откровени и искрени с Него и с нашите ближни. Той силно се гнуси от злочестието, фалшивото смирение, смирените думи, лъжеблагочестието, хладността. Когато  лицемерно се представяме за благочестиви и демонстрираме една привидна святост, това е  най-лошото от всичко. Нужно е да принесем щедро  автентична любов и неосквернена истина. Любов с истина, защото без нея любовта става емоционална, сладникава и повърхностна. Както и истината- отново с любов, защото без нея тя става жестока, нечовеколюбива, фанатична и готова за война. Любовта не е просто излъчването на  една „ухилена” доброта, а постоянно излизане от егоистичния индивидуализъм, кеносис и жертва.  Да отидем и да заемем мястото на страдащия, болеещия, нещастния, а не да поучаваме и да съветваме от високо и комфортно, като професионални проповедници, повтаряйки някоя известна творба за търпението. Нужно е разбирателство, сърдечно съучастие, докосване на душата, сила, внимание, разсъдителност и уважение към другия, който и  да е той. Неискрените отношения, основани върху подправяне, изопачаване, дипломация и лъжа няма да са  дълготрайни. Страхът от изповядването на истината има цена. Факт е, че само пълната истина освобождава човека и вдъхва доверие. Истината обаче изисква добро отношение в нейното излагане, благородство, доброта и човечност. В противен случай ранява и уязвява, ужасява и приковава другия. Затова истината винаги трябва да върви с любовта и любовта с истината. Нашият старец Емилиян Симонопетритски често казваше- ако не можете да станете духовни  хора, най-малко станете благородни. Благородството е първото стъпало на духовността. Не като западен начин на външно поведение, а като вътрешно движение на взаимна подкрепа, проникване и уважение. Без никакво съмнение добрата дума и благоразположеното присъствие укрепват значително ближния, който се намира в затруднение,  намаляват много неговата тежест  и хладното чувство за непоносимата самота...
 

ПОУЧЕНИЯ НА СВЕТИЯ СТАРЕЦ ГАВРИИЛ УРГЕБАДЗЕ

Написана от Редакционен екип

sv.jpg

 
Опитвай се да си устремен постоянно към Бога. Виждайки твоето усърдие, Господ ще ти даде всичко необходимо. Съгрешил ли си? Кай се незабавно.
 
+++
 
Не Бог изоставя човека, а човек изоставя Бога. Ада е отчуждение от Бога. Бог е безкрайна Любов, Доброта и Правда. Който обича добротата и правдата, той обича Бога и е възлюбен от Бог като Негово собствено дете. Любовта е над всяко правило и закон.
 
+++
 
Христос не е вървял по застлани пътеки. Живял е просто; лицемерието и разкоша са били отблъскващи за Него. Христос е носил само един хитон, ушит от Пресвета Богородица.
 
+++
 
Съвестта е малък бог. Преди да си легнеш, направи си кратък отчет как си прекарал деня, какво си сторил, кога си съгрешил, какво е можело още да направиш. Бъди взискателен към себе си.
 
+++
 
Един ден старецът отслужил Света Литургия. Няколко човека, които тъкмо излезли от Църквата замеряли едно куче с камъни. Отецът казал: “Щеше да е много по-добре за тях ако не се бяха причастили. Да храниш гълъбите и другите животни е дело на милост."
 
+++
 
Егоизмът е противоположността на любовта. Егоистът никога не дава нищо от себе си, но иска всичко за себе си. И всичките богатства на света никога не биха били достатъчни за егоиста.
 
+++
 
Заслужаваш ли Бог да се вслушва в молитвите ти? Господ чува молитвите ти само когато са придружени с добри дела. Ако молитвите ти не са съпроводени с дела на милост, тогава такава молитва е мъртва. Това е последното ми желание и воля: издигайте молитви нагоре за всеки; с молитвите си планини ще премествате. Обичайте се един други.
 
+++
 
Когато се храниш размисляй за онези, които са в нужда, глад, жажда, страдание – по този начин ще се научиш как да приемаш благодатта.
 
+++
 
Вяра и любов се придобиват със страдание.
 
+++
 
Един послушник попитал светия старец Гавриил какво е постът. Тогава старецът започнал да изброява всички грехове, които послушника бил извършил през целия си живот. Младият мъж паднал и се разридал. Тогава изведнъж стареца сменил изражението си, усмихнал се на послушника и го подканил: “Хайде да хапнем!”. Той отвърнал, че не можел да яде, че се чувствал зле. Тогава архимандрит Гавриил казал: “Това е постът. Когато оплакваш греховете си, дори не се сещаш за ядене. Съгрешиш ли, кай се веднага!”
 
+++
.....
 

Духовен исполин на вярата

Написана от Редакционен екип

patriarh.jpgДенят беше изпълнен с тиха надежда, придружена от малки светли мигове. Пролетта отново беше тук и поздравяваше земята с шарени и неустоимо ароматни букети, които носеше в голямата си кошницата. Куполът на катедралния храм „Света Неделя“ в град София беше прегърнат от слънцето и приканваше минувачите да влязат.

            Към църквата с тихи стъпки се приближаваше млада лъчезарна девойка на име Стефанка. Тя плахо влезе, с наведена глава, запали свещичка и коленичи, изливайки сърцето си пред Господ, пред света Богородица и светиите. Особено страхопочитание изпитваше и пред иконата на света великомъченица Неделя, която още от дете се е посветила на Бога, възпитана във вярата от своите благочестиви родители. Непреклонна в изповядването на Христа, светицата била убита мъченически от император Диоклециан, който не успял да я накара да се отрече от Него.

            След това Стефанка по Божий промисъл се запозна с бъдещия си съпруг Никола. Те създадоха семейство и им се роди момченце − Димитър. Бяха сплотени и животът им се основаваше на чиста и неподправена вяра в Господ. Любимо място за молитва на Стефанка си остана катедралният храм „Св. Неделя“.  За нея това бе духовен пристан, дом, където я приветстваше Сам Господ. Там винаги я посрещаше и света Неделя с благия си поглед.

            В един октомврийски ден през далечната 1945 година Стефанка роди и втория си син, когото нарекоха Симеон. Майката беше истински стожер на вярата в семейството и възпитаваше децата си в трудолюбие, честност и стремеж към усъвършенстване в Божия път. Бащата, железничар по професия, имаше желание синовете му да захванат същия занаят. Но майката, която е клисарка в храма и хористка в църковния хор, увличаше невръстните си момчета към църковното пеене. Семейството бе бедно, живееше в недоимък, нямаше пари за музикални инструменти, но Божията любов в сърцата на тези хора им носеше истинска радост и утеха. Децата имаха чудесни гласове, дар от Самия Бог. И това не остава незабелязано от грижовната майчица. Всяка вечер преди лягане момчетата пееха с майка си любими песнопения: „Светий Боже“, „Богородице Дево“ и „Достойно ест“. Майката водеше постоянно децата на литургии, служби. Те почти израснаха в храма.

            След време двамата братя завършиха Духовната семинария, след това Духовната академия, като не спираха да се занимават с пеене. Така те станаха сред създателите на прочутия хор за църковни песнопения „Йоан Кукузел“. Двамата братя поеха по различни пътища. Димитър се ожени, а брат му Симеон бе призован от Бога към монашеския път, като вече имаше и завършена аспирантура по музика. През 1975 година той бе постриган за монах в Троянския манастир „Успение Богородично“ от дядо Максим. Още от малко момче той се чувстваше под закрилата на Божията Майка и настоящото му пострижение в манастира, носещ Нейното име, му го потвърди за пореден път. Дадоха му ново −  монашеско – име: Неофит, което значи „новопосаден, фиданка“. Дълъг бе житейският му път на Божията нива. Дядо Максим го ръкоположи за йеродякон, след което го взе за свой протосингел. После го ръкоположи за викарен епископ. Неофит стана и ректор на Духовната академия, като бе и първият декан на Богословския факултет. Преживя и разкола в БПЦ през 1992 година. В този ден той бе толкова съкрушен, че косата му побеля. Качи се на камбанарията на храм „Св. Александър Невски“, за да извести това трагично събитие.

            През 1994 година бе избран за Русенски митрополит, като обгрижваше епархията си с много любов и търпение.

            След смъртта на патриарх Максим през 2012 година БПЦ овдовява. Дядо Максим бе неугасващ светилник на вярата и Църквата спешно се нуждаеше от подобен духовен Пастир. По благия Божий промисъл на 24 февруари 2013 година митрополит Неофит бе избран да бъде новият Български Патриарх. Пред него предстоеше трудната задача да оглавява БПЦ. Той истински вярваше, че Господ ще му дава сили и мъдрост, и с молитвен зов поемаше към новото си прозвище, което изпълняваше в продължение на 11 години − до своята кончина.

            От малко момченце до края Неофит измина дълъг и нелек духовен път, тесен и трънлив, но благословен. Остана верен на Бога, на светата Православна Църква, на любовта си към ближния. Стъпка по стъпка той израсна и се превърна в духовен исполин на вярата. Исполин, който е миротворец навсякъде, а милосърдието му към нуждаещите се е нестихващо и тайно – така, както ни учи Господ. Мнозина са тези, които са получили помощ и подкрепа от дядо Неофит. С кроткия си нрав, с благата си усмивка  и със своето добротворство той влезе в сърцата на хората, които го обикнаха завинаги. Ангелоподобният му глас е лечебен елексир за страдащата душа, колоритен, извисен и хвалещ Бога. Любимата песен на патриарха е „Достойно ест“ − във възхвала на света Богородица. Небесносиният цвят на очите му е като символ на постоянно отправения му взор към небето, което е престол на Бога. Там се преселва и обичният ни първойерарх през 2024 година.

            Патриарх Неофит до последно обгрижваше с бащина любов и ревност БПЦ и я обкичваше с венец от добрини.

            Сега от небесните висини ние имаме неугасващия светилник – дядо Максим, и духовния исполин на вярата – дядо Неофит. Нека Господ да упокои душите им, а ние да вярваме, че тези двама духовни старци се застъпват за страдащата ни България.

            Поклон пред паметта им!

Източници:

снимка: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

текст: Цветелина Гергинова

Патриарх Даниил е новият предстоятел на Българската православна църква

Написана от Редакционен екип

patriarh.png

 

Видинският митрополит Даниил е новият патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. Той беше избран  от Патриаршеския църковен събор на 30 юни 2024 год. – в първата неделя след Петдесетница, когато Църквата празнува Събора на дванадесетте апостоли и празникът  на всички православни светии.  Съборът се проведе в академичната зала на Българската академия на науките.

На многая и благая лета, Владико!

Видинският митрополит Даниил (Атанас Трендафилов Николов) е роден на 02.03.1972 г. в гр. Смолян.

Завършва основно и средно образование в родния си град.

През 1996 г. записва и учи Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.

През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир „Св. вмчк Георги“ под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 07.08.1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон.

През 2002 г. завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

На 21.07.2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир „Рождество Богородично“. На 27.11. същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.

На 01.06.2006 г. е възведен в архимандритско достойнство.

По решение на Св. Синод на 20.01.2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски в ПКСХП „Св. Александър Невски“ и назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15.06.2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е избран за Видински митрополит...

Източник:

снимка: https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&sca_esv=db44d8096c59c517&sca_upv=1&sxsrf=ADLYWILpk7-RZ8wMrUwSaQudeH0kV02pdA:1721467333212&q=%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85+%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB+-+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B3&udm=2&fbs=AEQNm0A5RIwm5O2rAXOx6oMfITHQ9aun-1zV0IRYyeXM_DAvc0mAiZQSVxN9a5-GQjt0QU5SlS0Ccn2lAY02mkeoo-UbiBDtmo4Tg6Z-9c45oWOvtcQH3eHnD4-UqrcyZZczJMEAHZvkcHDfeiyyz37WKm49jC2wjE5a56e0MMC5SQNrj6ZezdWOO59PD4io388Z0NaC0RxoUHlU-Y7p8WrQ2-Iq6EYWUkP0I71oBZG8A90IGV_w4iQ&sa=X&ved=2ahUKEwifuI3HpbWHAxVKSvEDHZJLB3IQtKgLegQIDhAB&biw=1184&bih=548&dpr=1.62#vhid=Ie6UzE36DQP02M&vssid=mosaic

https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB/