Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Св. великомъченица Злата Мъгленска

 

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
- Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!
Турците разбрали, че девицата не ще беде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.
В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-zlata-maglenska

Св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий

 

Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител. Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.
При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсия троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И както Даниил2 затвори устата на лъвовете, той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път. Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този нов апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi

Житие на св. цар Борис-Михаил, покръстител на българите

Бог, Който "произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване" (Деян. 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). И всичко това Той правеше от любов към тях, "за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:27-28). В благостта Си Той промисли и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му св. цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството.

"О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!... Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава во веки. Амин" (Рим. 11:33,36).

Българският народ бил съставен от прабългари, дошли със своя хан Аспарух в 680 година в днешна Добруджа и Дунавска България, и от славяни, които прабългарите заварили вече настанени по почти целия Балкански полуостров. Прабългарите робували на разни жалки суеверия: били идолопоклонници, занимавали се с гадания и заклинания, вярвали в амулети, в добри и лоши дни, предавали се на срамни езически игри, били многоженци и се веселели с бесовски зрелища и песни. И славяните били езичници: почитали разни божества. Бог на огъня им бил Сварог, на слънцето - Дажбог, на светкавицата - Перун и пр. За жертвоприношенията си нямали храмове, а ги извършвали на открито - край извори и под големи дървета. Те не познавали истинския, живия Бог, "Който е сътворил небето и земята, морето, и всичко, що е в тях" (Деян. 14:15), а се покланяли на природни стихии и принасяли жертвите си на бесовете (1 Кор. 10:20).

В тоя мрак гинел народът ни и нямало кой да го просвети. Дивите, жестоки нрави правели живота за по-слабите тежък и непоносим. Безправие, кражби, убийства царели навсякъде! Потисничество, гнет, робия съпътствали съдбата на обикновените хора. Безпросветна тъмнина била простряла черно крило над цялата наша страна.

Но ето, над това жалко езическо население изгряла, по Божия милост, светлината на Евангелието. Чула се благата вест за спасението. Разнесла се мирната проповед за любов и братство между всички люде. Онзи, Който в началото на творението казал: "Да бъде светлина!" и се появила светлина (Бит. 1:3), и Който затова е наречен "Отец на светлините" (Иак. 1:17), благоволил да запали светлината на вярата в сърцето на св. цар Борис и чрез него да разгори огъня на светата християнска вяра в целия български народ.

Още преди покръстването християнството взело да се разпространява по нашите земи. Славянските племена, които населявали тия места, били поради по-кротките си нрави и поради липсата на развит езически култ по-склонни да приемат Евангелието. Затова християнството сравнително лесно пуснало корени между тях. Така че, когато хан Аспарух завзел земите на юг от Дунава, мнозина измежду славяните били вече християни.

Някои от по-властните ханове, чужди на всякаква веротърпимост, не само явно проявявали неразположението си към християнството, но предприемали и гонения против християните, като разрушавали храмовете им и избивали свещениците им. Това те правели обикновено във време на война.

Крум Страшни (802-814), неговият син Омуртаг (814-831) и внукът му Маламир (831-836) били усърдни идолопоклонници. По време на своите набези във византийските земи те пленявали християни - славяни и гърци, откарвали ги в плен в своите владения и едни хвърляли в тъмница, а други убивали. Но християнството започнало въпреки всичко да прониква и сред българите. Някои тайно взели да вярват в Христа, приели свето кръщение и заедно със семействата си напускали страната и бягали в християнска Византия. Знае се, че българският хан Телериг бил в близки връзки с византийския двор и когато през 777 г. избухнал бунт срещу него, той забягнал в Цариград и тук се покръстил...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-car-boris

Св. Георги Победоносец - житие

 

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-годишна възраст той получил чин военен трибун.

За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издали вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

– Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

– Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

– Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

Георги останал непреклонен:

– По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

Диоклетиан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
На другия ден Диоклетиан го повикал и попитал:

– Разкая ли се, Георги?

– Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклетиан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

– Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклетиан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

– Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина..

Източник:

текст: https://www.pravoslavie.bg/...

икона: https://bg.wikipedia.org/wiki/...