Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Св. великомъченица Злата Мъгленска

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
- Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

 

Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-zlata-maglenska

 

 

Рождество на Пресвета Богородица

Рождество на св. Богородица, икона от  църквата

 

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после се появила благословената двойка – Йоаким и Ана, от която произлязла такава благодатна личност – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света. Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета..

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm

Житие на св. великомъченик Евстатий

Св. Евстатий. Икона от XVI в. Днес в музей на гръцката иконопис във Венеция. Източник: istitutoellenico.org.

 

Св. великомъченик Евстатий живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век. Като езичник носел името Плакида. Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян. Неговият жизнен път изглежда твърде необикновен. Като праведния Иов в Библията той минал през много изпитания, но не паднал духом. Напротив – колкото повече бил поразяван от удари в живота, толкова повече крепнел и растял духом. По своите нещастия, като по стъпала, се изкачвал все по-нагоре, докато стигнал до мъченическия венец. 

Евстатий расъл в езичество. По природа със здрав разум и чиста душа, той скоро разбрал цялата суетност и лъжовност на езичеството. Спасителят е казал: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. И чистият по сърце Евстатий, осенен от особено небесно откровение, познал истинския Бог. Той приел свето Кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.

Прекарвал живота си в благополучие. Скоро обаче се заредили и изпитания. Историята на благочестието свидетелства, че никой не е удостояван с Небесното царство без венеца, изплетен от тръните, с които е осеян земния път. По трънлив път трябвало да мине и Евстатий със семейството си, за да се спаси. Първото изпитание у него било това, че изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му слуги. За него било особено тежко да изпадне изведнъж в крайна бедност и да се лиши от помощниците си. Към големите материални лишения се прибавили оскърбленията от предишните му приятели. Станал последен бедняк, той узнал, че повече от тях са обичали в него само богаството му. Те го изоставили в нещастието. Готови били да обвинят него за постигналите го беди. Евстатий преживял това много тежко. Но не възроптал против Бога. Решил да напусне родината си заедно с цялото си семейство. Не искал да живее повече там, гдето станала печалната промяна в живота му. Не можел да понася това, че хората изменили коренно отношенията си към него, към жена му, към синовете му.

Той заминал за Египет, гдето можел да скрие своя сан. Заел се с надничарска работа, за да прехранва семейството си. Тук обаче го сполетяла още по-голяма беда: разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята. Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. С постоянна молитва уталожвал скръбта по загубените скъпи същества. С устойчива покорност на Божията воля, с несъмнена надежда на Бога и със съзнание за краткостта на земните изпитания и с вяра в обещаната блажена вечност Евстатий водел живот, достоен за званието християнин. И Бог го възнаградил щедро за високите му добродетели.

В това време варвари застрашавали столицата на империята – Рим. Император Траян си спомнил за бившия военачалник Плакида, който не веднъж отблъсквал с успех враговете. Заповядал да го намерят, за да му повери наново командването на войската. Евстатий бил открит и доведен в Рим. Императорът го приел с почести и го назначил за върховен началник на римската войска. 

Походът срещу варварите завършил с блестящ успех. Евстатий се връщал тържествено в Рим начело на победоносната войска. При това завръщане той имал голямо щастие: в лицата на двама прекрасни момци – войници открил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята съпруга. Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои чеда. Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го наказал със смърт. Вестта за това чудно събитие се разпространила бързо измежду войниците. И цялата войска споделила радостта на своя любим военачалник.

Като че ли нищо вече не могло да помрачи тая радост – радостта на събралите се наново след толкова тежки години съпруг, съпруга и синове. Но кратко е земното щастие. Кратко се оказало то и сега за тия Божи човеци. То блеснало за миг, за да ги укрепи за още по-голямото изпитание, което им предстояло, за да направи още по-скъпоценна пред Бога и човеците тяхната жертва.

Войската пристигнала в столицата. Новият император Адриан, който наследил умрелия Тит, приел с големи почести удържалите славна победа над варварите и пожелал да отпразнува това събитие чрез тържествено жертвоприношение на езическите богове. Насъбрали се за вземат участие в това празненство всички войници, всички граждани на Рим, които все още вярвали в езическите богове. Само Плакида, главният виновник на честваното събитие, не се оказал в храма.

- А къде е Плакида? – запитал императорът, който веднага забелязал отсъствието му. Адриан наредил веднага да го извикат. Запитал го:

- Защо не вземаш участие в благодарственото жертвоприношение на боговете?

- Аз съм християнин - отговорил Евстатий. – Почитам единия мой Бог – Господ Иисус Христос. Нему благодаря. Него славя. Аз знам, че Той изпрати Своята помощ за победа над враговете.

Разгневен от тоя отговор и разярен до крайност от съпротивата на Евстатий да вземе участие в езическото празненство, тоя жесток гонител на християните, император Адриан, не пощадил прославения с победи и любов от народа военачалник. Лишил го от военен сан и заповядал да го предадат заедно с цялото му семейство на зверовете в цирка.

За изумление на многобройните посетители в цирка зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. Тогава тия твърди и неустрашими изповедници на името Христово, укрепени от вярата, че временната нова среща на тяхното семейство е само начало на тяхното вечно съединение в обителите на Небесния Отец, с радост приели следващото наказание – да бъдат хвърлени в нагорещена пещ. Тук те се сдобили с блажена мъченическа смърт. Телата им останали невредими в огъня. Благочестиви християни ги погребали с почести.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/09.20_sv_Evstatij_Plakida.htm

 

 

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА“ (СИМЕОНОВО ПРОРОЧЕСТВО). ИСТОРИЯ И АКАТИСТ

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

„Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а с другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин...

Източник: http://blagovestnik.bg/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD/