Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Възкресение Христово, ПАСХА

Ставр. ик.Димитър ЙОРДАНОВ

Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­- тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов­ - мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

Великден е празник на

вечната духовна пролет в живота

Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб - радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­- боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна!­ Вечно веселие!

Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­- това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

Християнството е религия на живота и оттук ­- религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

Нашият Спасител Иисус Христос дойде като

Пратеник на радостта в света

Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­- и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!

Рождественската радост и Пасхалната радост са двата полюса, между които се движи целият земен живот на Христос!

Братя и сестри,

Христос изпрати учениците Си ­- светите апостоли, в широкия свят да благовестят Евангелието: “Божествената радост”. “Винаги се радвайте!” ­- това бе техният пречуден и възторжен поздрав.

Апостолите бяха в Христовия Дух, затова имаха и Неговата радост. Те постигнаха тая радост в сърцата си. Направиха я свое вътрешно притежание, вътрешно богатство. Те бяха пълноводни потоци на тази радост. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени ­- те поздравяваха света с привета на радостта. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който никога не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията радост в света.

В техния живот и пример се прояви

чудният парадокс на вярата:

безрадостни несретници обдаряваха света с радост... Тая радост беше вътрешното богатство на сърцата им. “Огорчават ни, а ние винаги сме радостни!” ­- пише св. ап. Павел. Тази светла радост бе показателят за силата на тяхната вяра. Тази радост като златна божествена корона блести в героизма и саможертвата им за Христа.

С такава неземна радост светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и смъртта. Да се пренесем мислено 17 века назад и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще видим там? Преследвани заради вярата им кротки люде ­- християни, сияещи от вътрешна, неземна радост и с горящи от свещен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...Там им предстоят жестоки мъки. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в огромните римски амфитеатри, препълнени с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, осъдени на смърт чрез разкъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от свещен пламък! Коленичили, с устремен към небето взор, шепнат топли молитви... А лицата им ­- лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са озарени от неземна радост!

Страшни, мъчителни, кървави сцени! Но... никъде ­- скръб; никъде ­- въздишка; никъде ­- плач! Навсякъде се чува победната песен на вярата. Радост грее в сърцата.

Това е победната сила на Христовата вяра, на тържествуващата Христова Любов, на вечната Божия радост! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, чрез Господа Иисуса Христа той пребъдва в истинската Божия радост! Радостта в Господа е един от “плодовете на Светия Дух” (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата радост. Няма земна сила, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята радост! И Спасителят казва, че тази радост никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито смъртта дори!

Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста радост ­- грехът. Грехът лишава човека от радостта в Бога. Сърцето вместо олтар на доброто се превръща в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст казва: “Само радостта в Бога е “непреходна и безсмъртна! Тя винаги цъфти и никога не увяхва!”

“Боговеселието, или животът в Бога ­- пише св. Антоний Велики ­- е последната цел на всички подвижнически трудове и върхът на съвършенството”. Обилните струи на Божията благодат вътрешно озаряват християнина и го правят да сияе от духовна красота и радост; да излъчва светлина и небесно благоухание.

Характерен пример за това представлява лъчезарният светец на Руската православна църква -­ св. Серафим Саровски. Тая радост преливала бреговете на душата му и се разливала и на околните. Св. Серафим всички посрещал с нежното обръщение: “Радост моя!”

Велик харизматик, потънал в океана на Божията благодат! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната радост, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния старец, забравяли своите неволи и ставали съучастници на неговия небесен възторг. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите посетители с: “Христос воскресе!” В сърцето му постоянно греела тиха, благословена пасхална радост.

Човек жадува за радост и щастие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достойнство. Скърбите и страданията са наши възпитатели.

Те водят до верни прозрения

Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като благословен жребий в живота...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/easter-passover

Радвай се, Благодатна! Господ е с Теб; благословена си Ти между жените (Лк. 1: 28).

Благовещението – това е денят на Благата вест: на това, че се намери в целия човешки свят една Дева, вярваща толкова силно на Бога, способна на толкова дълбоко послушание и доверие, че от Нея можеше да се роди Божият Син.

Св. Григорий Палама казва, че Въплъщението щеше да е също толкова невъзможно без свободното човешко съгласие на Божията Майка, колкото и без творческата воля на Бога. И в този ден на Благовещението ние виждаме в Божията Майка онази Дева, Която с цялото си сърце, с целия си ум, цялата си душа, цялата си сила се е доверила на Бога – докрай.

А Благата вест беше наистина страшна: явлението на ангела, този поздрав: "Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на Твоята утроба" не са могли да не предизвикат не само учудване, не само трепет, но и страх в душата на девойката, непознаваща мъж: как е възможно това?…

И тук долавяме разликата между колебливата – макар и дълбока – вяра на Захарий, бащата на Йоан Предтеча, и вярата на Божията Майка. На Захарий също му бе възвестено, че жена му ще роди син – по естествен начин, въпреки голямата й възраст; и ето къкъв е отговорът му на тази вест от Бога: Че как може да стане това? Че то това е невъзможно! А Ти с какво можеш да ми го докажеш? Каква гаранция можеш да ми дадеш?… Божията майка поставя въпроса само така: Как може да стане това с мен – нали съм дева?… И на отговора на ангела, че то ще стане, Тя отговаря само с думи на пълно себепредаване в Божиите ръце: Ето Рабинята Господня; да Ми бъде според словото ти…

Думата "робиня" в днешния език означава поробеност; някога обаче славяните наричали роб човека, който предавал целия си живот на някой друг. И Божията Майка наистина предаде на Бога Своя живот, Своята воля, Своята съдба, приемайки с вяра – тоест с непостижимо доверие – вестта, че Тя ще бъде Майка на въплътения Син Божи. За Нея праведната Елизавета казва: Блажена повярвалата, защото ще се изпълни реченото Й от Господа.

В Божията Майка ние виждаме изумителната способност да се довери на Бога докрай; но тази способност не е природна, не е естествена: такава вяра може да се придобие само с подвига на любовта към Бога. Подвиг, защото отците казват: Пролей кръв, и ще приемеш дух… Един от западните писатели казва: Въплъщението стана възможно тогава, когато се намери една Дева-израилтянка, Която с цялата си мисъл, с цялото си сърце и душа можа да изрече Божието Име тъй, че в То стана в Нея плът.

Ето го благовестието, за което сега слушахме в Евангелието: че човешкият род роди, принесе на Бога в дар Дева, Която в Своята царствена човешка свобода бе наистина способна да стане Майка на Божия Син, предал Се свободно заради спасението на света. Амин.

Тропар на празника

Днес спасения нашего главизна, и еже от века таинства явление; Син Божий Син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, благодатная, Господ с Тобою!

Днес е началото на нашето спасение и разкриване на тайната, която е отпреди всички векове: Божият Син става Син на Девата, и Гавриил благодатта благовести. Затова заедно с него и ние да извикаме към Богородица: Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!

Кондак на празника

Возбранной Воеводе победителная, яко избавлшеся от злих, благодарственная восписуем Ти раби Твои, Богородице, но яко имущая державу непобедимую, от всяких нас бед свободи, да зовем Ти: радуйся, Невесто Неневестная.

На Теб, върховна Военачалнице, ние, избавените от беди недостойни Твои раби, Богородице, победна и благодарствена песен Ти възпяваме. А Ти, Притежателко на непобедима сила, освобождавай ни и занапред от всякакви несгоди, за да викаме към Теб: Радвай се, Невесто Неневестна!

Величание на Богородица

Архангелский глас вопием Ти, Чистая: радуйся, Благодатная, Господ с Тобою.

С архангелския поздрав викаме към Теб, Чиста: Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!...

Източник на текста: https://www.pravoslavie.bg/...

Източник на иконата: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/03.25_Blagoveshtenie.htm

Грехът отчуждава хората един от друг, а любовта прави ближен всеки срещнат, дори непознатия. Когато Христос-Бог дошъл на земята, намерил хората не само отчуждени, но и често враждуващи. И Той ги учел да се обичат като братя и да си помагат, особено когато са в беда.
Като проповядвал за топла отзивчивост към всеки срещнат, един законник – учител на народа, Го запитал, кого трябва да смята за свой ближен. В отговор Христос казал притчата за добрия милостив самарянин.
По пътя между Иерусалим и Иерихон един пътник бил нападнат. Там постоянно бродели разбойници, защото за Иерихон често пътували търговци, които купували прочутото балсамово масло, произвеждано в околностите на това градче.
А пътят е скалист и в постоянни завои, което го прави удобен за нападения, защото разбойниците можели лесно да се укрият.

Нападнатият пътник бил ограбен и тежко наранен. Животът му бил в опасност. По пътя минал един служител на храма и го отминал. Навярно той бързал за богослужението или смятал, че случаят е безнадежден. Не спрял да му окаже помощ може би и затова, че се страхувал да не бъде и той нападнат.

След него минал друг пътник и той го отминал по същите съображения. Накрая минал един самарянин. Така се наричали жителите на Самария – една от трите области на еврейската държава.
Поради общуването си със съседните езически народи самаряните изпадали в нечиста вяра. Затова юдеите не общували с тях и ги презирали. Но този самарянин имал милостиво сърце. Той съжалил изпадналия в беда и решил да му помогне.
Слязъл от магарето, с което пътувал, видял, че нещастният пътник е още жив, и измил раните му с вино, помазал ги с елей и го качил на добичето си. Отвел го в Иерихон и го настанил в странноприемницата. Дал пари на съдържателя да се грижи за него до оздравяването му. Казал му, че на връщане пак ще се отбие да види състоянието на ранения и ако са изразходвани повече пари, ще доплати.
Като разказал притчата, Христос попитал високообразования законник, кой от тримата бил ближен на изпадналия в беда. Отговорът бил ясен.

Тази притча вълнува много с жертвената любов на чужденеца самарянин към един непознат страдащ човек. С нея Христос искал да поучи многознаещите иудейски законоучители, които имали студени сърца.
Тя е поучителна за всички времена, защото поради греха винаги има хора, които затварят сърцата си за страдащия. Тя е поучителна и за децата, които от малки трябва да виждат във всеки човек свой ближен и да му помагат според силите си...

Източник: https://www.verouchenie.com/...

снимка: https://www.google.com/...

Всички знаем, че днес както никога досега, нашите деца са изложени на всевъзможни опасности и предизвикателства от всякакъв вид. Тези предизвикателства не са вече вън от нашия дом, но са влезли до голяма степен вътре, дори в стаите и чантите на нашите деца, след като е достатъчна само една обичайна  употреба на компютър, интернет или телевизия, и всеки, който иска може да види и научи всичко. Тази наша действителност за съжаление е безпощадна и неумолима, и искаме или не, нашите деца израстват в тази среда, и колкото и да ги предпазваме, опасността е във всеки момент близо до тях. И докато са малки и ни слушат е добре, какво се случва обаче когато навлязат в пубертета, както и с навършването на пълнолетието? Това е болен въпрос на повечето чувствителни и отговорни родители.

Темата, с която ще се занимая, е: възпитанието на детето според стареца Паисий.

По благоволението на всеблагия Бог ни бе дадено благословението да познаваме отблизо преподобния старец Паисий, да го видим, да го чуем и докоснем ръка за ръка обитаващата в него благодат на Пресветия Дух. Така, посредством боговдъхновените негови слова и писания ще се опитам да ви разкажа с малко думи, кои са възгледите и учението на преподобния старец за възпитанието на децата.

Както всички светци, така и старецът Паисий локализира началото на възпитанието на децата дори преди самото им раждане; възпитанието на детето започва от бременноста, казва старецът. Ако майката, която носи плода се нервира и притеснява, ембрионът в нейната утроба се вълнува. Докато, ако майката се моли и живее духовно, детето в нейната утроба се освещава. Затова, когато жената е бременна, тя трябва да се моли, да изследва малко от Евангелието, да пее, да няма стрес, както и другите да внимават, като не я притесняват. Тогава детето, което ще се роди ще е осветено и родителите няма да имат проблем с него, нито когато е малко, нито когато порасне.^[1]

Нашата Църква винаги е вярвала, а днес науката тържествено я оправда чрез изследването и разчитането на генетичния код (ДНК), че още от първия момент на зачатието в майката, имаме съвършен човек. Следователно възпитанието започва от първия момент на влизането на новия човек в този свят. Затова преподобният старец говори толкова категорично за периода на бременността, защото вече научно е прието от всички, че ембрионът приема влияния от психологията на бременната майка, но дори и от околната среда. Днес говорим за психология на ембриона като наука, от която проличава колко важен е този период от живота на човека, в който започва да приема първите добри или лоши семена на влияние, още оттогава, когато е бил ембрион. Главно обаче родителите са тези, които въздействат пряко във възпитанието на ембрионния човек, и специално бременната майка.

Колко са майките, които са водили свят живот и са имали осветени деца! Ето, майката на стареца Хаджи-Георги. Дори и млякото на тази благословена майка, от което е сукал Гавриил, светското име на стареца Хаджи-Георги, е било аскетическо ^[2].

Родителите имат отговорността за възпитанието още от ембрионна възраст. Ако родителите, казваше преподобният отец, във времето когато детето е все още в корема на майка си, се молят, живеят духовно, детето ще бъде осветено. И ако впоследствие му помогнат духовно, то ще стане осветен човек и ще подпомогне обществото.^[3]

Доколкото възпитанието на детото започва от неговата ембрионна възраст, много повече то продължава, когато вече детето се роди и е под настойничеството на своите родители. Затова родителите трябва да чувстват голяма благословия, голяма привилегия, но и голяма отговорност за това, че са станали родители на един нов човек, на един образ Божи в този свят. Бог, казва старецът, е дал на първосъздадените, на Адам и Ева, голямата благословия да станат Негови сътворци. Впоследствие родителите, прародителите и т.н., са сътворци на Бога и те, защото дават тялото^[4].

Веднага щом майката и бащата приемат радостта като поемат детето в ръцете си,  същевременно поемат и отговорността за възпитанието на този нов човек, на тяхното дете, чиято първа цел на живота е да стане подобен на своя баща Бог, обичайки свободно и изцяло Христа, отхранен с благодатта на Светия Дух в светите тайнства на Православната Църква на нашия Христос. Родителите трябва да знаят, че тяхното им дете, колкото и да е ангелче, носи наследствено в себе си последствията на паденията, разчупването на образа Божи и влечението към лукавите неща още от неговата младост. Затова, като един добър педагог, преподобният Паисий казва: родителите трябва да подпомагат децата духовно когато са малки, защото тогава и слабостите им са малки и лесно могат да се отсекат. Те са подобно на пресен картоф, който, ако малко го постържиш, той се обелва. Когато обаче остарее, ти трябва да вземеш нож и да го очистиш, ако пък има и някое черничко, ще трябва да проникнеш и още по-дълбоко^[5].

Възпитанието на децата е необходимо от малка възраст, защото в тази възраст влизат добрите принципи и благите семена, които впоследствие ще дадат добрите плодове. Всички ние имаме опит, колко влияе детската възраст върху живота на човека, така че когато психолозите се занимават с многобройните психологични проблеми на съвременния човек, те винаги прибягват до тяхната детска възраст, търсейки да открият там причините и травмите, които въздействат върху целия остатък от живота. Родителят трябва да знае, че възпитанието е подобно на медицинското изкуство, което от една страна трябва да лекува, борейки се срещу микробите, засилвайки обаче организма чрез лекарствена терапия, за да функционира той нормално. Отнасяйки се към свети Арсений Кападокийски, чийто житие е написал, преподобният старец Паисий описва как свети Арсений е използвал и сходни упражниения при децата, (освен, че ги учел на писменост като учител, какъвто бил), но паралелно с това и да осмири страстите им, за да развие тяхното мъжество. Преподавал е на децата и умната молитва: “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме” или “В името на Христа и Богородица”, а когато понякога са грешили или правили някоя пакост, той ги е учил да казват: “Съгреших ти Господи”. Казвал им е да режат парчета лозови пръчки, да ги нанизват и да ги правят на броеница (като плетена броеница), за да броят молитвите и съответните поклони, които е имал всеки един като правило, и така умът на децата се очиствал чрез непрестанната молитва^[6].

Тук трябва да отбележим мястото на подвига при децата, за да придобият чувство на мъжество и да не се страхуват от страданията, тъй като им предстои да придобият благото,  да придобият добродетелта. Боязливостта на душата е рожба на себелюбието, а според светите отци себелюбието е рожба на маловерието. Така свети Арсений практически помагал на децата да придобият мъжество, така че след това чрез чувството за мъжество, както казва старецът Паисий по-долу, да осмирят своите страсти и да очистят своя ум чрез непрестанното призоваване на името на нашия Христос, както и чрез поклоните на всеки един от тях на единственно истинския Бог и наш Спасител. Много важно е също така, че преподобният Арсений е учил децата да имат надежда и да черпят сила от името на Христа и Богородица, както и да имат мъжеството да се смирят, когато правят грешки, да ги признават, да ги приемат и да ги поправят, казвайки: “Съгреших, Боже мой”. Колко лошо за съжаление се случва днес, когато родителите постоянно искат да оправдават своите деца поради болна любов, мислейки си, че по този начин ги обичат, като ги отглеждат в един фалшив свят на самохвалство и себеоправдание, което за съжаление в един момент ще доведе до съкрухата на детето, когато то вече се намира пред грешките и техните последствия като непреодолими стени в твърдата и отмъстителна съвременна действителност.

Подвигът на възпитанието на нашата Църква, имайки за основа разсъдливостта, действа терапевтично на душите на нашите деца, поставяйки граници на исканията, воювайки със страстите от първата им поява и очиствайки душите и телата им с любовта на нашия Христос. Разбира се, в подвига на възпитанието на децата основен признак е разсъдливостта, така че това да става с много деликатност и знание за възможностите на детето, за да не донесе то противните резултати. Веднъж попитали стареца:

– Отче, някои майки ни питат каква молитва да правят деца на 3,4 години?...

Източник: https://www.bogonosci.bg/