Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Петочислените молитви към света Богородица

Български детски православни сайтове

Петочислени молитви
към Пресвета Богородица


(Творение на светителя Димитрий Ростовски)

 

Един старец от богоносните отци, като стоял на молитва и бил обхванат от възторг, чул гласа на нашия Господ Иисус Христос как разговаря с Пречистата и Пресвята Богородица, Своята майка, и Й казва:

­- Кажи ми, Майко Моя, колко най-големи болки претърпя заради Мене, докато живя в света?

И рече Пресвятата:

­- Сине и Боже Мой! Пет най-големи болки претърпях заради Тебе: първата ­ когато чух от Симеон Пророк, че ще Те убият; втората ­ когато като Те търсех в Иерусалим три дена, не Те видях; третата ­ когато чух, че иудеите са Те хванали и са Те вързали; четвъртата ­ когато Те видях Разпнат на кръста между разбойниците; петата ­ когато видях да Те полагат в гроба.

И рече Й Господ:

­- Казвам Ти, Майко Моя: ако някой почете всяка от тези Твои болки всеки ден с молитвата Ми “Отче наш” и с Архангелското приветствие “Богородице Дево, радвай се” ­ за първата болка ще му дам познание за греховете му и съкрушение за тях; за втората ­ ще му дам прошка на всичките му грехове; за третата ­ ще му възвърна добродетелите, погубени заради греховете му; за четвъртата ­ ще го нахраня преди смъртта му с Моето Тяло и Божествената Ми Кръв; за петата ­ Сам ще се явя в часа на смъртта му и ще приема душата му във вечния живот. Амин.

По видението на този богоносен старец от светителя Димитрий Ростовски били написани следващите молитви.

 

Начало към молитвите:


Слава на Тебе, Христос, моя Бог, че не ме погуби, грешния, с беззаконията ми, но и досега търпиш моите грехове. (Поклон)

Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях; дарувай ми, Господи, да не прогневявам Тебе, моя Създател, нито със слово, нито с дело, нито с помисъл, но всичките ми дела, намерения и помисли да бъдат за слава на Твоето пресвято име. (Поклон)

Боже, бъди милостив към мене, грешния, през целия ми живот: не ме оставяй при смъртта ми и след моя край. (Поклон)

И коленичил на земята, кажи:

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, приеми ме, мъртвия по душа и ум. Приеми ме, грешния, блудния, скверния по душа и тяло. Премахни безсрамната ми нечистота и не отвръщай лицето Си от мене, не казвай, Владико: “не те познавам”, но чуй молитвата ми и ме спаси, защото е безкрайна щедростта Ти и не искаш смъртта на грешника; няма да Те оставя, Създателю мой, и няма да отстъпя от Тебе, докато не ме чуеш и не ми простиш всичките ми грехове заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, застъпничеството на честните безплътни Небесни Сили, на светия славен мой Ангел Пазител, на Твоя Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, на богоречивите Ти апостоли, на светите и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци и на всички Твои светии, помилуй и спаси мене, грешния. Амин.

Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота: дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, душите ни.

Светий Боже, светий Крепки, светий Безсмъртни, помилуй нас. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцели немощите ни заради Твоето име.

Господи, помилуй. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин.

Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марийо, Господ е с Тебе. Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души.

След това:

 

Молитва първа

 

О, Милосърдна Майко, Дево Марийо, аз, грешният и непотребен Твой раб, като си припомням Твоята болка, когато си чула от Симеон Пророк за безмилостното убиване на Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, Ти принасям тази молитва и Архангелския поздрав. Приеми ги в чест и памет на Твоето страдание и моли Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, да ми дарува да позная греховете си и да се съкрушавам за тях. (Поклон)

 

Молитва втора

 

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Богоблажена и Пренепорочна Майко и Дево, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелския поздрав в чест и памет на Твоето страдание, когато си оставила Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, в църквата и три дена не си Го видяла; моли Го и измоли от Него прошка и заличаване на всичките ми грехове, Едничка Благословена. (Поклон)

 

Молитва трета

 

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Майко на Светлината, Преблагословена Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие, в чест и памет на Твоето страдание, когато си чула, че Твоят Син, нашият Господ Иисус Христос, е уловен и вързан. Моли Го да ми върне добродетелите, погубени поради греховете ми, та да те величая Пречиста, навеки. (Поклон)...

Молитва четвърта

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Изворче на милосърдието, Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла на кръста между разбойниците Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми даде дара на Своето милосърдие в часа на смъртта ми и да ме удостои да се причастя с Неговото тяло и Божествената Му кръв, та да славя Тебе, моя Застъпнице, навеки. (Поклон)

Молитва пета

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Надеждо моя, Пречиста Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла да полагат в гроба Твоя Син и наш Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми се яви в смъртния ми час и да приеме душата ми за вечен живот. Амин. (Поклон)

О, Премилостива Дево, Владичице Богородице, чедолюбива Гълъбице, Всевластна Царице на небето и земята, благосклонна Застъпнице за всички, които отправят молбите си към Тебе, Утешителко на скърбящите, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тези петочислени молитви, в които си припомням Твоите земни и небесни радости и с умиление Ти зова така:

Радвай се, че си заченала в утробата безсеменно Христос, нашия Бог.
Радвай се, че си Го носила в утробата Си без болка.
Радвай се, че си родила по чуден начин.
Радвай се, че си възприела от влъхвите-царе дарове и поклонение.
Радвай се, защото си намерила сред учителите Твоя Син и Бог.
Радвай се, защото Роденият от Тебе преславно възкръсна от мъртвите.
Радвай се, Ти, Която си видяла възнесението на Твоя Създател, и Сама с душа и тяло си се въздигнала към Него.
Радвай се, защото си Преславна повече от Ангелите и от всички заради Девството Си.
Радвай се, защото сияеш близо до Пресветата Троица. Радвай се, Миротворице наша.
Радвай се, Властителко, на Която се подчиняват Небесните Сили.
Радвай се, защото повече от всички имаш дръзновение към Своя Син и Бог.
Радвай се, Милосърдна Майко на всички, които прибягват към Тебе.
Радвай се, защото Твоята радост няма да свърши навеки! 
И бъди милостива към мене, недостойния, в деня на смъртта ми по истинното Ти обещание, та с Твоето водителство да бъда насочен към горния Иерусалим, в който прославено царстваш с Твоя Син и наш Бог, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и пресветия Дух във вечните векове. Амин.

От нечистите ми устни, от мерзкото ми сърце, от нечистия ми език и от осквернената ми душа приеми, Владичице Царице, тази прослава, Радосте моя.
Приеми я, както прие двете лепти на вдовицата, и ми дарувай да принеса достоен дар на Твоята благост.
О, Владичице моя, Пречиста Дево, Небесна Царице, както искаш и благоволиш, научи ме как подобава да Ти се моля, на Тебе, Майко Божия, Прибежище и Утешение на грешните.
Радвай се, Владичице, та и аз, многогрешният Твой раб, радостно да зова към Тебе, Всепета Майко на нашия Христос Бог.

Амин.

Взирам се в Твоята пресвята икона и като че Самата Тебе истинската виждам, Богородице, от душа със сърдечна вяра и любов припадам пред Тебе и се покланям на Тебе и на Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, Когото държиш на ръката Си, боголепно Те почитам и със сълзи Те моля, покрий ме с Твоя покров от видимите и невидимите врагове, защото Ти въведе човешкия род в Небесното Царство. Амин.

След това:

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-чтима от Херувимите и несравнено пославна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, Която си наистина Богородица, Те, величаем.

 

Източници:

снимка, текст: http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/files/783585001377857286.pdf

текст: http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/petochisleni/molitvi.php?id=1

Св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски

свети Власий

 

Житие на свети свещеномъченик Власий

 

Свети Власий бил епископ в Кападокийския град Севастия. Когато при Диоклетиан (царувал 284-305 г., бел.ред.) избухнало жестоко гонение против християните, епископът увещавал към търпение страдащите, посещавал затворените в тъмница и ги утешавал с думи на любов и вяра.

Във време на туй гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очеквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете почти не останали християни, заминал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго въздържание. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и дори лекувал техните болести и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий не само във време на Диоклетиановото гонение, но и в началото на Ликиниевото.

В царуването на Ликиний войниците, пратени от областния управител да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, дошли веднъж до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели множество зверове, и като дошли по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при управителя и му съобщили за онова, що видели. Управителят ги пратил отново в пустинята, за да доведат при него криещите се там християни.

Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на управителя. Власий, като ги изслушал спокойно, казал: "Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми каза: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство!"

Власий тръгнал с войниците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към истинския Бог, като им обяснявал с кротост и любов закона Господен и чрез Божията сила правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки болни и молейки го да им помогне. Власий, добър и милосърден към всички, оказвал помощ не само на людете, но и на животните. (У нас св. Власий се почита като покровител на животните).

Когато довели св. Власий на съд в Севастия, управителят се стараел отначало чрез ласкави увещания да го склони да се отрече, но Власий му отговорил решително, че няма да се поклони на идолите. Тогава управителят заповядал жестоко да го бият. Власий с твърдост понесъл изтезанията и казал на управителя:

- Напразно ти мислиш чрез мъчения да ме отклониш от християнската вяра. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!

След известно време отново довели Власий при управителя.

- Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки мъки – казал му управителят.

- Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат – отговорил Власий. – А смъртта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе вечен живот.

Управителят, като видял неговата непреклонност, заповядал отново да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с железни куки, но светецът твърдо понасял мъченията и говорел на управителя:

- Мислиш ли ти чрез страдания да уплашиш мене, който имам за помощник Иисуса Христа? Не се боя от видимите мъки, понеже гледам на бъдещите блага, обещани от Господа на любещите го.

Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, подир него вървели седем благочестиви жени, които с благоговение събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на управителя, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като казали: "И те са християнки". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите жени, за да дадат на идолопоклониците спасителен урок за пустотата на идолите, се престорили готови да изпълнят повелята на управителя и го помолили да им позволи първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, за да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, управителят им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна дързост те били подложени на ужасни мъчения, за да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята вяра, управителят заповядал да ги посекат с меч.

Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да проявява същата непоколебима твърдост.

- Терзай тялото ми, както искаш – казал той на управителя, - а над душата ми е властен само един Бог.

- Ще ти помогне ли твоят Христос, ако аз заповядам да те хвърлят в езерото – казал управителят.

- И във водата ще се прояви силата на моя Бог – отговорил Власий.

Управителят изпълнил своята заплаха, но Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по сухо. Като стигнал до средата на езерото, той седнал и се обърнал към войниците, като ги поканил да направят същото чрез силата на техните богове. Шестдесет и осем войници, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, но потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му казал: "Ти, който си изпълнен с благост, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец!" С лице, озарено от чудна светлина, свещеномъченикът дошъл на брега. Управителят го обвинил за смъртта на 68-те войници и го осъдил на смърт...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Vlasij.htm

фото: личен архив

Житие на света мъченица Неделя - кратко описание

 

Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.

Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.

На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.

До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия  -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.

За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Кратък житиепис

Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата. 

Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

Pravoslavieto.com

Източници:

фото: личен архив

текст: http://www.pravoslavieto.com/life/07.07_sv_Kiriakia.htm

Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел - живот и дейност

http://www.pravoslavieto.com/life/icons/006/06.29_ap_Petar_Pavel/06.29_sv_peter_and_paul_CUT.jpg

Литургийно Евангелие на празника

"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?

Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.

Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).

 

Кратко животоописание

Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал...

 

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.

Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.

Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

Виж също:

Св. апостол Петър
Честни  вериги на св. апостол Петър

Свети апостол Павел

Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците". 

Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

Виж също:

Св. апостол Павел
Живот и дейност на св. ап. Павел

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/06.29_Petrovden.htm