Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от XIV век (1344 - 1364 г.) от колекцията на Бачковския манастир.

Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.

Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.

• Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)
• Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).
• Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)

Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.

Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.

Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.

Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Събор на свети архистратиг Михаил

Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

Един от висшите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

• Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
• Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
• Рафаил – церител на недъзите;
• Уриил – просветител на душите;
• Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
• Йехудиил – прославител на Господа;
• Варахиил – подател на Божиите благословения.

Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm

Паметта му се отбелязва на 27 май

Св. Йоан се родил около 1690 година. Когато през 1711 г. започнала войната с Османската империя, той вече бил войник в царската армия на Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Русия и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки в хората ужас и страх. Св. Йоан участвал в боевете и защитавал Родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци.

В битката за освобождаването на Азов св. Йоан бил пленен и изпратен в Цариград заедно с хиляди други свои съотечественици. От Цариград бил препратен в град Прокопион в Кападокия. Тук той се оказал подчинен на някакъв ага, който управлявал еничарски лагер.

Св. Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф”, „неверник”, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни.

Св. Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния му свят, обърнат към Христос още от детството. На побоите и издевателствата от страна на турците той отговарял с думите на ап. Павел: „Кой може да ме отлъчи от любовта Христова” (Рим. 8:35).

„Аз – казвал Йоан – вярвам и обичам моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи и нищо не може да ме застави да се отвърна от Него. Като пленник аз изпълнявам заповедите на господарите ми относно работата. Но вие не сте господари на вярата ми в Спасителя Христа. Аз никога не забравям трънения венец и кръстната смърт на Господа и съм готов за още по-големи мъчения. Готов съм да умра, но не и да се откажа от Христа”.

Св. Йоан приел жестоките условия на мъченическия живот и заживял в конюшнята. Това му напомняло за яслите във Витлеем. Той много се молел и постел. С начина си на живот умилостивил турците и те с възхищение започнали да го наричат „вели” – „светец”.

Заради праведния му изповеднически живот св. Йоан бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Например с помощта на ангел Господен изпратил ястие на меден поднос от Прокопион в Мека. Турският ага бил там и му се прияло любимото му ястие. Светецът предузнал това и като видял, че господарката тъкмо готви тази гозба, изпратил я с молитва при господаря си. Агата я видял пред себе си още топла. Но така и не разбрал как тя се е озовала при него и то на блюдо, на което бил изобразен фамилният му знак. Разбрал каква е истината чак след три месеца, когато се прибрал вкъщи. Това чудо смирило ненавистта и неприязънта на турците. Духовното и нравствено влияние на светеца укротило зверствата на иноверците.

Св. Йоан се преселил при Господа, Когото обичал повече от всичко, на 27 май 1730 г.

При всички изпитания, които претърпял, той намирал опора и утеха само в молитвата, във всенощните бдения, които извършвал, и в приемането на светите Тайни. Всяка седмица св. Йоан се причастявал и чувствал това като велика почивка. В последния ден на своя земен живот той извикал при себе си свещеник, който му донесъл светите дарове в парче ябълка. В конюшнята св. Йоан се причастил за последен път. Неговият временен плен и житейските му трудности свършили. Приемайки причастие св. Йоан преминал във вечността и застанал пред престола на Бога с молитвеното си застъпничество той започнал да излива над вярващите потоци от чудеса.

Свещеникът и християните от град Прокопион получили от турците разрешение да вземат и погребат тялото на починалия. Вчерашният роб бил погребан със сълзи и благолепие като архиерей от християните, от турци и арменци. Тялото му, обкръжено от свещи и кадилници, било отнесено на ръце до християнското гробище...

Източници:

текст: https://svparaskeva.com/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8/ 

фото: https://www.google.com/search...

Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.

Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 

Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.

Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“...

На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 

Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 

Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.

Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.

Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.

Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.

Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление...

Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post