Кръщение Господне – Богоявление
На този голям Господски празник отбелязваме началото на общественото спасително дело на Иисус Христос. Бог се явява на хората, като им показва, че е Един по същество, а троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети.
Датата 6 януари е избрана от древни времена, за да замени езическия култ към зимното слънцестоене. Вместо да се покланят на слънцето, хората са просветени и почитат Истинския Бог, Иисус Христос – Слънцето на правдата.
| „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ |
Свети Йоан Предтеча
По време на царуването на римския император Тиберий, в Йорданската пустиня започнал да проповядва свети Иоан Кръстител. Той бил синът на праведните Елисавета и Захарий и още от детството си заживял в пустинята, като постоянно се молел и строго постел – хранел се само с диви скакалци и див мед. Господ бил избрал праведника Иоан да просвещава и подготвя хората за скорошното явяване на дългоочакваният Спасител. Затова Иоан е наречен още Предтеча (който първи да възвестява), „най-голям между родените от жени”, и „последният старозаветен пророк“.
Когато евреите го питали той ли е Христос, Иоан им казвал: “аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен” (Иоан 1:23) и „покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2), т.е. всички да се приготвят да посрещнат Христос чрез покайно кръщение. Свети Иоан искал покаянието да бъде искрено, а хората наистина да поправят живота си и да вършат добри дела. Тогава той ги кръщавал в река Йордан – потапял ги във водата и възлагал ръката си върху главите им. Това означавало, че както тялото се измива от водата, така и човешката душа, след като се покае за греховете си и повярва в Спасителя, ще бъде очистена от Христос от всички грехове.
Свети Йоан предупреждавал хората: „аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ (Мат. 3:11). Това значи, че кръщението, което ще установи Спасителят, ще изгори греховете на каещите се като огън, и ще им дарява даровете на Светия Дух. И наистина, преди да започне обществената Си проповед, Господ Иисус Христос също дошъл от Назарет до река Йордан, за да се кръсти от свети Йоан.
Празничен тропар:
Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан,
откри се поклонението на Светата Троица;
защото гласът на Отца свидетелствуваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син;
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тези слова.
Христе Боже наш, Който се яви и просвети света, слава на Тебе!
Кръщение Господне или Богоявление
Спасителят, Който винаги се старал да изпълни всичко в Закона Божий и да даде пример на хората, изчакал да навърши 30 години, преди да започне да проповядва. Тази възраст била необходима според еврейския обичай за всеки свещеник или учител. Самото Кръщение е толкова важно събитие, че е описано и от четиримата евангелисти, светите Матей, Марк, Лука и Иоан. Ето какво ни разказва свети Матей:
„А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Мат. 3:1-17)...
Страдание на свети първомъченик и архидякон Стефан
Когато нашият Господ Иисус Христос, след извършването на тайнството на нашето спасение, Се възнесъл на небето и изпратил от Отца върху апостолите Светия Дух във вид на огнени езици[1] и първенстващата Църква (Иерусалимската) започнала да се увеличава, скоро между християните елинисти[2] възникнал ропот против християните евреи. Тук се разбират не тези елини, които се покланяли на идолите и които Свещеното Писание обикновено наричало езичници. По това време езичниците още нямали достъп до вярата в Христа и не им било проповядвано словото на спасението; дори след убийството на архидякон Стефан, дълго време след това езичниците не били допускани в събранията на верните. Първият християнин от езичниците бил Корнилий стотник[3], но едва свети Петър го кръстил и християните от обрязаните иудеи възнегодували за това, че Петър е ходил при необрязани и роптаели против него дотогава, докато той не им разказал за видението, което имал – за платнището, спуснатo от небето[4]. Тогава те се успокоили и прославили Бога, казвайки:
– И тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
И така, по времето на свети Стефан срещу евреите роптаели не елини от числото на езичниците, а такива, които също били от евреите и пазели същия закон, даден от Моисей, но били разпръснати по различни страни (както и свети апостол Иаков пише в посланието си: “праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато”[5], и били усвоили елинския език (но не и вярата и нравите); затова и тези, които живеели в Иерусалим, ги наричали елинисти. По подобен начин се изразява и Златоуст: “Предполагам, че елинистите, за които се говори в книгата “Деяния на светите Апостоли”, са говорещите на елински и са били наречени така само защото говорели на гръцки, бидейки евреи.” Та между тези елинисти християни възникнал ропот против християните иерусалимски евреи, ропот за това, че вдовиците на елинистите били пренебрегвани при всекидневното определяне на служенията: или им определяли по-нисша работа, или им давали по-малка и по-лоша част от храната и дрехите.
При това положение на нещата, светите дванайсет апостоли свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали:
– “Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”[6].
Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.
Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, понеже имената им не са еврейски, а елински. От тях Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господа с името Павел към вяра и към апостолско служение. А Павел бил родом от киликийския град Тарс[7]. Седемте мъже, определени да служат на бедните вдовици, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят.
Избраниците били заведени при апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители).
Първи между тях бил Стефан, изпълнен с вяра и сила, и затова бил наречен архидякон. С Божията благодат той вършел много знамения и чудеса сред верните; а ако в Свещеното Писание не се споменава нищо за чудесата му, това никак не е чудно, тъй като и за делата на Самия Христос Господ е казано, че “ако би се писало (за тях) подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги”[8]. Впрочем с пълно основание може да се каже, че свети Стефан, подобно на старшите апостоли, е възлагал ръце върху болни и те ставали здрави. Освен това той бил мъж силен словом и делом, верните утвърждавал във вярата, а неверните иудеи изобличавал, доказвайки им от Закона и Пророците, че те несправедливо, поради завист, са убили Сина Божий, Месията, очакван от толкова векове. И когато веднъж между иудеите и фарисеите, и садукеите, и гръцките евреи се разгорял спор за нашия Господ Иисус Христос, и едни казвали, че Той е пророк, други – че е измамник, а трети – че Той е Син Божий, свети Стефан, като се качил нависоко, започнал да благовести на всички за Христа Господа, като казал:
– Мъже братя! Защо се засилва раздразнението между вас и целият Иерусалим се разделя на партии? Блажен е този от вас, който е повярвал в нашия Господ Иисус Христос, защото Той, за да ни освободи от греховете ни, слезе от небесата и се роди от Пресвета и Пречиста Дева, избрана преди създаването на света. Той прие върху Себе Си и понесе нашите немощи и недъзи, на слепите даруваше зрение, прокажените очистваше, бесовете изгонваше...
Чудеса на светителя Николай, станали след смъртта му
В памет на светата праведна Ана
