ПРОПОВЕД ЗА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ
“Да възсияе, по молитвите на Богородица, за нас грешните Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе”.
Едно от най-славните евангелски събития от земния живот на Господ Иисус Христос e Преображение Господне. Затова този празник е установен още в първите векове на християнството и възпоменава явяването на Спасителя в божествена слава пред трима от учениците Си. В какво се е изразило това Преображение, ние научаваме от повествованието на литургийното евангелие от св. ап. Матей (17:1-9).
В него се казва, че лицето на Спасителя засияло като слънце, а дрехите Му станали “бели като светлина”. Това се случило на планината Тавор, когато Христос се молел (Лука9:29). Там присъствали трима от Господните ученици: апостолите Петър, Иаков и Иоан,като представители на земния свят, а като представители на небесния се явили пророците Моисей и Илия, които разговаряли с Божия Син. Светъл облак ги засенил и се чул глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5). Не трепват ли сърцата ни пред тази картина? Не се ли просветляват душите ни от тази небесна светлина?
Но защо е трябвало да стане това преобразяване на Спасителя? То е било необходимо не за Самия Него, а за светите апостоли, за да се утвърди вярата им в Него, че Той е обещания Месия, за Когото са писали Мойсей и пророците; че е наистина “сияние” и “образ на Божията ипостас” (Евр. 1:3), че е Божи Син, а не обикновен човек. Това събитие било предназначено още да предпази апостолите от униние и съмнение при Господните страдания и да укрепи вярата им. Наистина св. апостоли били винаги със своя Божествен Учител, постоянно слушали словото Му, но все още не могли да се освободят от иудейските мечтания, че Месията трябвало да е силен земен цар, който да ги освободи от римското робство и да основе могъщо еврейско царство. И тъй, Спасителят се преобразил, за да могат Неговите ученици, доколкото е възможно за тях, да видят божествената Му слава, а по-късно, когато Го видят разпнат на кръст, да разберат Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Но Преображението Господне е поука и за нас. То недвусмислено ни говори, че е потребно и ние самите да се преобразяваме, да станем по думите на св. ап. Павел “нова твар” в Христа (Гал. 6:15), да отхвърлим от себе си “ветхия човек”, да се обновим духовно и да се облечем “в новия човек, създаден по Бога в правда и святост” (Еф.4:2).
Днес наглед ние действително се подновяваме и преобразяваме. Но колкото повече се преобразяваме в материалната култура, толкова повече се обезличаваме и обедняваме духовно и като православни християни. В много сърца има студенина, завист, злоба, омраза, неблагодарност, алчност и жестокост. Често те вместо да бъдат “храм на Светия Дух”, обърнали са се в “свърталище на сатаната”. Всичко това показва, че имаме нужда от обновяване и преобразяване. Трябва да държим на своето име, род и най-вече на нашата православна вяра. Ще запитате, как да се преобразим и обновим? Точно на това ни учи Преображението Господне. Преди всичко, като умъртвим всички страсти и лоши наклонности в душата си и дадем възможност да се развият в нас добри чувства и дела. Със своите стремежи за трупане на богатства, със своето желание да прекараме живота си в удоволствие, ние служим само на своето тяло. Трябва повече грижи и старание да употребим за облагородяване на душата си, защото по думите на Спасителя: “... каква полза за човека,ако придобие цял свят, а повреди душата си?” (Марк 8:36). Трябва да следваме съветите на Господ Иисус Христос. Той е силен да ни обнови и преобрази. Той направи от гонителя Савел Свой най-ревностен апостол, от грешницата Мария Магдалина – Своя проповедница, а простите и неуки рибари преобрази в ревностни апостоли,които разпространиха Неговото божествено учение. Нека и ние по думите на св. ап. Павел да не лъжем, да не крадем, да не се гневим, да не даваме място на дявола и да не участваме в безплодните дела на тъмнината, а да постъпваме всякога и във всичко като чеда на светлината. Да бъдем добри, състрадателни, да си прощаваме един други, да се трудим и да вършим благодеяния. (Еф. 4:25-32; 5:3-11). ..
Възвръщане на честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец
Тропар за връщането на мощите от Търново в Рилския манастир
Твоих мощей возвращением обитель твоя обогатися,
церковь же твоя, приемши я, просветися
и, красящися, верных созывает с веселием
светоносный твой светло праздновати день,
грядите, глаголющи, и приимите благодатей дарования.
На 1 юли Църквата празнува едно от значимите събития в нашата духовна история – връщането на мощите на св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител.
Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на св. благоверни цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса.
На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят (виж Успение на св. Йоан Рилски), а 34 години след успението си той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
По-долу:
- Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител дякон Владислав Граматик
- Съдбата на св. Йоановата десница Смоленски епископ Нестор
Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител
Написано от очевидец, дякон Владислав Граматик, във "Великия панигирик" на Рилския манастир
След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Иван Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си - врагът на мира, дяволът, надигна буря против страните на гръцкото царство (Византия), българското, сръбското и другите наоколо на север и на запад; вдигна безбожните перси от изток, които внезапно завоюваха източните и южните части на Византия, стигнаха до Македония и я подчиниха на себе си след силни сражения, а сръбските войски, които тогава бяха в нея, победиха при река Марица и оттам веднага се устремиха срещу сръбското кралство. При лютото сражение на Косово поле се случи да падне във войната жестокият насилник, техният султан Мурад I, когото неочаквано сръбски воини лишиха от живот и който зле изпусна нечестивата си душа. И така, понеже грехът се преумножи, сръбската земя се подчини да плаща данък на турците. Малко по-късно те завладяха и българските предели като някакво напуснато гнездо. Тъй безбожните войнства се заеха и с оня чуден град, където лежаха чудотворните мощи на преподобния отец, като вършеха кръвопролития всеки ден, без да може някой да спре техния злобен устрем, навсякъде надделяваха с бойни сражения и жънеха големи победи. Разширявайки все повече своя пагубен устрем, те опустошаваха с огън много области с техните честни манастири и божествени храмове и ги предаваха на окончателно запустение. Тогава и свещената Рилска обител на този богоносен отец Йоан, в която той прекара ангелския си живот в плът и която впоследствие благолепно създаде от основи в чест на светеца знаменитият кесар Хрельо, в монашество наречен Харитон монах, беше разрушена и окончателно запустяла. И остана така доста години. А как след това бе обновена в първото си благолепие с Христовата благодат и как бяха върнати чудотворните мощи на преподобния от славния град Търново в същата обител, ще разкаже предстоящото слово...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/07.01_sv_Ivan_Rilski_moshti.htm
Житие на св. великомъченица Неделя (7 юли)
Св. великомъченица Неделя (Кириакия) е родена в Мала Азия, най-вероятно в Никомидия, град на брега на мраморно море и столица на източната Римска империя при Диоклетиан.
Св. Неделя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.
Пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала, като казвала че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра.
Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, където те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й.
Накрая, след като Неделя решително заявила: „За мене живот е да умра за Христос", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Непосредствено след молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г...
Източник: https://bg-patriarshia.bg/saint-martyr-nedelya
Българските царе Асеновци (ХІІ-ХІІ векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство - Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който превел и името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия-Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)
Църковни песнопения
Тропар на св. ап. Петър и Павел, отпустителен, глас 4
Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.
Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света,
помолете се на Владиката на всички
да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.
Кондак, глас 2
Твърдите и боговдъхновени проповедници,
върховните изсред Твоите апостоли си приел, Господи,
в наслаждение на Твоите блага и покой,
защото техните болести и смърт си приел повече от всяко всеплодие,
Единствен Познаващ сърцата.
Богослужебната прослава на светите апостоли Петър и Павел
Киими похвальными венцы увязем Петра и Павла,
разделенныя телесы и совокупленныя духом, Богопроповедников первостоятели?
Оваго убо яко апостолов предначальника, оваго же яко паче инех трудившася.
Сих бо воистинну достойно безсмертныя славы венцы венчает Христос Бог наш,
имеяй велию милость.
(Стихира на Великата вечерня по "Господи воззвах" от Андрей Пирски (VII в.)
Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва от древност както на 29 юни, така и на 30 юни. На вечернята се четат паримии от Първото съборно послание на св. ап. Петър. Автори на песнопенията са свв. Йоан Дамаскин, Роман Сладкопевец, Козма Маюмски, Теофан Начертани, Герман Цариградски, Софроний Йерусалимски, Андрей Критски, както и от по-късни византийски творци.
От св. Роман Сладкопевец се пеят само кондакът и икосът на утренята. Св. Йоан Дамаскин е автор на две слави (на Малката вечерня), слава на "Господи воззвах..." (на Великата вечерня), стихира (на литията); два възторжени канона - един за св. ап. Петър и един за св. ап. Павел (на утренята). Св. Софроний Йерусалимски също е писал химни за светите апостоли Петър и Павел, два от които са известни и днес.
Pravoslavieto.com
Литургийно Евангелие на празника
"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?
Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.
Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).
Кратко животоописание
Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/06.29_Petrovden.htm