Св. Серафим Саровски – три слова за вярата и добродетелите
За поста
Постът се състои в това да се яде малко количество храна. Неразумен е този, който сяда на трапезата и се предава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си. Истинският пост се състои в непрестанно упражняване на волята. Иисус Христос е показал чрез 40-дневния продължителен пост как можем да се предпазим от грехове и да укрепим вярата си в Бога. Всички светии и подвижници на св. Църква са се въоръжавали с пост. А успехите им в подвижничеството са успехи в поста, в себеотрицанието. Към строгия пост те не са пристъпвали изведнъж, а постепенно. Първо са се научавали да задоволяват глада си с малко храна. Преп. Доротей приучавал духовния си син Доситей в пост, като постепенно отнемал по нещо от ежедневната му дажба. Обаче не на всеки може да се наложи строгото правило за въздържание. Но нека се знае, че плътта на постещия става тънка и лека. Духовният му живот достига до съвършенство. Външният живот и земните чувства се затварят и умът, откъсвайки се от земята, се възнася в съзерцание на духовния свят.
За отричането от света
Страхът Божий се придобива тогава, когато човек се отрече от всичко, което е в света, събере всички свои мисли и чувства и цял се потопи в съзерцание на Бога и в чувството за обещаните свети блаженства. Не трябва напълно да се отричаме от света и да идваме в състояние на духовно съзерцание, оставайки в света, защото докато страстите не утихнат не трябва да придобиваме духовния свят. А страстите не утихват веднага, защото обкръжаващите ни предмети, желанията и др. подобни възбуждат страстите. За да се достигне до съвършено безстрастно и да се дойде до духовно безмълвие, трябва много да се подвизаваме в постоянна молитва и духовно размишление. Но как е възможно изцяло да се предадем в Богосъзерцание, да се поучаваме от Неговия закон и с цялата си душа да се възнасяме към Него в пламенна молитва, оставайки сред непрестанния шум на страстите, воюващи в света? Всеки християнин знае, че целият свят лежи в зло (вж. 1 Йоан 5:19). Докато не се освободи от света, душата не може искрено да обикне Бога.
За милостинята
Трябва да бъдем милостиви към бедните и бездомните. За тях са се грижили много светилници и отци на Църквата...
Източник: https://bg-patriarshia.bg/orthodox-thought/sv-serafim-sarovski-tri-slova-za-vyarata-i-dobrodetelite
КРЪСТНИЯТ ЗНАК
Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов
Кръстният знак е най-мощното оръжие срещу изкушенията от демоните от древни времена до наши дни.
Кръстният знак е основен елемент на православния живот. Той трябва да бъде като втора природа на всеки, който иска да бъде православен християнин. На практика Кръстният знак се използва във всяка ситуация в живота. Преди храна, преди сън, или когато се събудим сутринта, ние трябва винаги да се прекръстваме.
Голямото духовно предимство на този навик е това, че когато ние се сблъскваме с опасни и рискови ситуации, ние ще изобразим Кръстния знак на себе си, без колебание. Това може да спаси живота ни или даже душата ни, в зависимост от обстоятелствата. Свети Варсануфий Велики пише:
„Демоните могат да ни се показват във вид на Господ Иисус Христос, на ангел или на друг човек, не само на сън, но дори когато сме будни – сатаната може да се преобразява като ангел на светлината. Но Кръстът Христов, на чиято сила, според песнопенията на Църквата, дяволът дори не смее да погледне – защото той трепери и се свива, бидейки неспособен да издържи неговата сила, дяволът не може да изобрази”
Понеже Кръстният знак има такъв мощен ефект върху демоничните сили, хората често изпитват чувство на стеснителност, когато се опитват да се прекръстят. Нашата слаба плът също се бунтува против външните прояви на вярата. Но това може да бъде преодоляно доста лесно ако се стремим да се подвизаваме и да започнем да разбираме огромната сила на Кръста, както Св. ап. Павел казва „а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света” (Гал. 6:14).
За да изобразим Кръстният знак ние събираме палеца, първия и втория пръст на дясната ръка заедно, символизирайки Трите Лица или Ипостаси на Светата Троица. След това сгъваме четвъртия и петия пръст, символизирайки двете естества на Господ Иисус Христос – божествената и човешката, Който слезе от Небесата на земята, за да спаси човеците. Държейки дясната си ръка по този начин ние докосваме с върха на трите пръста челото, корема, дясното рамо и лявото рамо в тази последователност. След това отпускаме ръката си до тялото.
Правилно направен (всеки трябва да внимава да се прекръсти бавно и с благоговение) Кръстният знак има огромна духовна сила. Това е така, защото ние не само утвърждаваме нашата вяра в изкупителната жертва на Христос на Кръста на Голгота, но потвърждаваме нашата вяра в Светата Троица и в човешката и в божествената природа на Христос, а това са основните догмати на православната вяра.
Кръстният знак е неразделна част от християнския живот в Ранната Църква. Това е устно предание, което всеки християнин приемал за даденост, нещо като светото Кръщение. Така свети Василий Велики казва следното в своя трактат „За Светия Дух”:
„Ако ние бяхме отхвърлили това предание, понеже не е написано, на основание, че уж е маловажно, то ние щяхме непреднамерено да нарушим Евангелието много съществено; но вместо това ние трябва да направим ясно и кратко определение и нищо повече. Например кой ни е учил писмено да използваме Кръстния знак, та нали ние имаме вяра в Нашия Господ Иисус Христос?”
С това св. Василий Велики показва, че Кръстния знак е „първия и най-ярък пример” на устно предание. Има много примери от живота на светите Отци от апостолските времена до наши дни, които свидетелстват за силата и защитата, които получават православните християни чрез благоговейно изобразяване на Кръстния знак върху себе си. Светците и Мъчениците от всички векове са били избавяни от огън, от диви зверове, от демонични нападения, от плътски изкушения, от отрова и т.н. от вярност към това древно предание:
„Тайнствената сила на Кръста, колкото и да е необяснима, е действителна и неоспорима. Свети Йоан Златоуст казва „Ако ние се опитваме да изгоним демоните , ние използваме Кръста, а също така той е в помощ и за лечение на болести”. Св. Бенедикт Нурсийски направил Кръстния знак върху чаша, пълна с отрова, и тя се е пръснала сякаш счупена от камък. Св. Иулиан направил Кръстния знак също върху чаша с отрова, поднесена на него, и изпил отровата, без да претърпи никаква вреда. Св. мъченица Василиса Никомидийска се оградила със знака на Кръста и стояла в средата на пламъците абсолютно невредима. Светите мъченици Авдон и Сенис оградили себе си с Кръстното знамение, когато срещу тях били пуснати гладни диви зверове, и тозчас зверовете станали послушни и кротки като агнета. Кръстният знак е най-мощното оръжие срещу изкушенията от бесовете. Най-свирепите стрели на дявола се разпръсват в нищото, като дим, когато човек прекръсти себе си с Кръстния знак. По този начин, чрез благата воля на Господ Иисус Христос някогашния символ на безчестието и срама, Кръстът, станал след Неговото разпятие средство за всепобеждаваща мощ и сила...
СВ. РАВНОАПОСТОЛНА НИНА, ПРОСВЕТИТЕЛКА НА ГРУЗИЯ
Родена в Кападокия в края на трети век, св. равноапостолна Нина (или Нино – на грузински) е била единствената дъщеря на римския военачалник Забулон и съпругата му Сузана. По бащина линия тя е сродница на св. Георги Победоносец, а по майчина – на Йерусалимския патриарх. Когато св. Нина била на дванадесет години, семейството пътували за Йерусалим, където с благословението на патриарха баща й станал монах; майка й станала дякониса; а св. Нина станала духовно чедо на Нианфора, благочестива възрастна жена. Под нейно ръководство св. Нина бързо научила правилата на вярата и благочестието.
На четиринадесет години св. Нина узнала от Нианфора къде се намира хитона на Христос. Св. Нина разбрала, че такава велика светиня не би могла да бъде загубена. Нианфора й казала, че хитонът Господен се намира в Иверия (днешна Грузия) – земя, която все още не е напълно просветена с вярата. Когато апостолите хвърлили жребий, за да определят кой къде да проповядва, на Пресвета Богородица се паднала Иверия, но впоследствие Тя е насочена към друга земя (т.е. Света гора – Атон. Св. архангел Гаврийл Й се явява и Й казва, че мястото, което Й е предназначено не е Иверия, а полуостров Атон – бел.прев.) и е била сигурна, че някой друг по-късно ще просвети Иверия. След дълга молитва към Пресвета Богородица, св. Нина заспала и по време на сън й се явила Божията Майка и я призовала да проповядва Евангелието в Грузия. Пречистата Божия Майка и Дева Мария уверила св. Нина, че ще я защитава и като залог й оставила кръст от лозови пръчки.
Патриархът, нейният чичо, се зарадвал от новината за видението й. Той с нетърпение й дал благословението си. Когато дошло времето за нейното заминаване, патриархът завел св. Нина в църквата и до светия олтар й възложил ръце на главата й, молейки се със следните думи:
„Господи Боже, Спасителю наш! Като оставям тази млада девица да тръгне да проповядва Твоето Божество, аз я предавам в Твоите ръце. Благоволи, о Христе Боже, да бъдеш неин Пазител и Учител навсякъде, където тя проповядва Твоето Евангелие и дай на думите й такава сила и мъдрост, че никой да не може да й противостои. А Ти, Пресвета Владичице Богородице и Дево Мария, Помощница и Застъпница за всички християни, облечи тази девица със силата Си срещу всички врагове, видими и невидими, която си избрала да проповядва Евангелието на Твоя Син и наш Бог сред езическите народи. Бъди винаги за нея щит и непобедима стена и не я лишавай от Твоята благодат, докато тя не изпълни Твоята свята воля.“
Св. Нина се срещнала със св. мъченица Рипсимия (девица от благороден род) и нейните в Христа сестри – девици, които пътували за Грузия, за да се избавят от преследването на Диоклетиан. По-късно всички, освен св. Нина, били измъчвани и убити мъченически в Армения, след като св. Рипсимия отказала да се омъжи за цар Тиридат.
Живейки като странница, благодарение на Божията благодат и чрез помощта на непознати, св. Нина веднъж, вървейки по пътя, се изморила. Тя решила да почине и във видение видяла Господ Иисус Христос, който й подал свитък на гръцки език, който тя прочела, след като се събудила. На свитъка било написани следните цитати от Светото Писание:
- „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши“ (Мат. 26:13).
- „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28)
... прочетете повече тук:
Св. патриарх Евтимий Търновски
Кратко животоописание
"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба" (Св. Евтимий Търновски).
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.
Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.
Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.
Паметта на патриарх Евтимий се чества на 20 януари.
Източник: сайт Pravoslavieto.com
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски
Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски.
Той се родил около 1327 година в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски. В Кефаларския (сега Килифаревски) манастир около 1350 година Евтимий толкова напреднал в духовния аскетически подвиг, че св. Теодосий го определил за иконом на манастира си и за свой пръв помощник, а самият той се уединил в гората на безмълвие (исихия). Там всеки ден привечер Евтимий бил длъжен да ходи с доклад, като давал знак за своето приближаване с чукане в клепало. Една вечер обаче на неговия клепален звън Теодосий не отговорил. Изплашен, Евтимий се втурнал да види какво се е случило с неговия старец. Той го видял да стои като огнен стълб в своята богосъзерцателна молитва. Това видение било от голямо значение за личната духовна опитност на Евтимий.
Когато през 1363 г. св. Теодосий заминавал за Цариград, той взел със себе си четирима от своите ученици, между които на първо място Евтимий. Изтощен от някаква дълговременна тежка болест, Теодосий умрял много скоро след пристигането в патриаршеския манастир "Св. мъченик Мамант". Тогава Евтимий минал в знаменития цариградски манастир "Студион", където бил на голяма почит от страна на благочестивия народ. Това е важно свидетелство за неговата висока духовност още на оная му възраст.
Но прогонен от опасната за аскета – разслабваща и възгордяваща – народна почит, той заминал за Атон, и то в лаврата на св. Атанасий Атонски, несъмнено поради духовната си близост с учителя на неговия учител, св. Григорий Синаит, който се подвизавал в същата обител, преди да основе своя манастир в Парория (планинска област на границата между България и Византия). Наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе и обследван лично от сребролюбивия византийски император Иоан V Палеолог, Евтимий макар и невинен бил заточен на остров Лимнос.
Освободен от заточението, отегчен от злите сплетни и обхванат от родолюбиво чувство, той се прибрал в българския Зографски манастир, откъдето най-после, след седемгодишно странстване, през Цариград и Несебър се завърнал в родината си в 1371 година. Но неговата пустиннолюбива душа не пожелала да остане в шумната столица, затова той си избрал една пещера за жилище на десетина километра от града по течението на река Янтра и построил църква "Св. Троица". Скоро се събрали около него ревностни ученици и се образувал цял манастир...
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm