Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Св. Антоний Велики за ПАРАДОКСА НА ЖИВОТА (За смъртта и живота без депресии и психологически травми)

Едно от наставленията на основоположника на православното монашество, св. Антоний Велики, се отнася до нашето отношение към времето. Светият подвижник ни учи да възприемаме всеки отделен ден от живота си и като начало, и като край.

ZaSmyrtta_i_Zhivota.jpg

Не винаги трябва да се носим по течението

В годините на своето детство човек се чувства сякаш безсмъртен. Изпълнен е с усещането, че животът едва-що е започнал и никога няма да свърши. С течение на възрастта това чувство ни напуска. Детството остава назад, без да го забравяме, а животът продължава. И когато дойде завършекът на това продължение, идва и смъртният край на живота. Кога точно настъпва той? Не е дадено на човек да знае това. Всеки от нас тайно се надява този момент да бъде отложен максимално във времето.

Невярващите се стремят като цяло да не мислят за това, защото е твърде опечаляващо. А вярващите знаят, че настъпването на смъртния край не означава умиране на душата и че животът на душата продължава. Нещо не така опечаляващо и безпросветно. С други думи, напълно възможно е да размишляваме за смъртта и за живота, без да изпадаме в тежка потиснатост и да се травмираме душевно.

И то не просто да размишляваме, а да проявяваме активно отношение към развитието на живота. На човек е дадено не само да усеща хода на своя живот - било то като дете, или като зрял индивид, - но и да управлява времето чрез своите душевни настроения, дори в известна степен - да подчинява на своите цели времето.

Подобно твърдение може да прозвучи твърде предизвикателно, но именно и най-вече така, като „стопани", са подхождали към живота си православните светци. Те не плували по течението. Не се оставяли да ги влачи ходът на времето. Светците сами определяли: „Ето това ще бъде за мен началото, ето това - краят." И извличали максимална полза от времето. Чрез преходното в земния си живот те се докосвали до вечността, до непреходното сияние на Бога.

Преподобният Антоний: Всеки нов ден да бъде ново начало

Въпреки многобройната църковна литература на книжния пазар, винаги изпъква творчеството, свързано с основоположника на православното монашество, св. Антоний Велики. Някои от най-забележителните духовни напътствия, съхранени от традицията, са ни завещани чрез мъдростта на светителя Антоний. Сред тях има и напътствия относно времето в нашия живот. Тук ще цитираме някои от тях. Преподобни Антоний ни учи така: „Така че не унивайте и не се обезсърчавайте, след като започнете своите трудове, нито казвайте: дълго време вече пребъдваме в подвижничество; най-добре е с чувство, че всеки ден започваме отначало, да преумножаваме ревността си." („Добротолюбие")...

Източници:

текст: https://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=447

снимка: личен архив