Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Кратко животоописание

Св. пророк Захарий и света праведна Елисавета са родители на св. Иоан Предтеча. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария.

Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

Св. Елисавета била "от дъщерите Ааронови" (Лук. 1:5). Според предание, водещо началото си още от апостолско време, именно св. пророк Захария, като първосвещеник в храма в Йерусалим, въвел Пресвета Богородица в храма.

Църковни песнопения

Тропар на двамата, глас 2

Паметта празнуващи на Твоите праведници Захарий и Елисавета,
Господи, с тях Те молим: спаси нашите души.

Кондак на двамата, глас 4

Като пълна луна, светлина на правдата от Мисленото Слънце, Месия, си приела
и във всички заповеди Господни със Захария си пребивавала, Боговъзлюблена Елисавето,
достойно, прочее, теб като ублажаваме с песни,
величаем Всещедрия на светлината, Господ просвещаващ всички.

Тропар на Захарий, глас 4

Священства одеждею обложен премудре,
по закону Божию всесожжения приятна священнолепно приносил еси Захарие,
и был еси светильник и зритель тайных,
знамения в тебе благодати нося явственно всемудре:
и мечем убиен быв в храме Божии, Христов пророче
с Предтечею моли, спастися душам нашым.

С одеждата на свещенството облечен, премъдри,
по закона Божи всесъжежения приятни свещенолепно си принасял, Захарие:
и си бил светилник и зрител на тайните,
носещ в себе си открито знамението на благодатта, всемъдри:
с меч си бил убит в храма Божи, Христов пророче,
с Предтеча моли да се спасят нашите души.

Друг превод:
Облечен в свещеническа одежда, премъдри, по Божия закон свещенолепно си принасял приятно всесъжение, Захарие, и си бил светилник и зрител на тайните, явно носейки в себе си знамението на благодатта, премъдри: бил си убит с меч в Божия храм, Христов пророче, а Предтеча моли да се спасят нашите души.

Кондак на Захарий, глас 3, подобен: Дева днес

Пророк днесь и священник Вышняго,
Захария предложи, Предтечев родитель, трапезу своея памяти, верныя питая,
питие бо правды всем растворив:
сего ради скончавается, яко божественный таинник Божия благодати.

Пророкът днес и свещеник на Всевишния,
Захарий, Предтечевия родител,
предложи за своя памет трапеза, хранеща верните,
защото разтвори питието на правдата за всички,
затова издъхва като Божествен тайник на Божията благодат.

Друг превод:
Пророк и свещеник на Всевишния, днес Захария, Предтечевият родител, предложи трапеза за своя памет, хранейки верните, приготвил питие от правда за всички; затова и прие кончина като Божествен таинник на Божията благодат.

Кондак на света Елисавета, глас 4

Яко лука полна, свет правды от мысленнаго солнца Мессии прияла еси,
и во всех заповедех Господних с Захарием ходила еси боговозлюбленная Елисавето:
достойными убо тя песньми ублажающе,
всещедраго света просвещающаго всех Господа величаем.

Като пълна луна си приела светлината на правдата от мисленото Слънце – Месията и във всички Господни заповеди си била заедно със Захария, боговъзлюбена Елисавето: облажавайки те с достойни песни, величаем Господа, просвещаващ всички с всещедра светлина.

Свети праведни Захарий и Елисавета

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била сестра (а според друг източник - братовчедка) на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

– Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

– По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

– Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.

Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

– Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25)...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.05_pr_Zaharia_Elisaveta.htm