В памет преподобния отец Порфирий Кавсокаливит
Семейството
Старецът Порфирий се родил на 7 февруари 1906 г. в село Св. Йоан Каристис Евбейски. Родителите му били бедни, но благочестиви земеделци. Баща му се казвал Леонид Байрактар, а майка му Елена. На млади години баща му имал желание да стане монах, но така и не успял да приеме монашество. Затова пък дълги години бил псалт в местната църква, бил съратник на св. Нектарий Егински и често го придружавал в обиколките му из страната. Светското име на стареца Порфирий било Евангелос. Той бил четвъртото дете в семейството, което имало пет деца (по-голямата му сестричка Василики починала на 1 година).
Детски години
Евангелос учел в селското училище само две години. Учителят бил болен човек и нямал възможност да се занимава много с учениците. Детето разбирало това и, виждайки бедността на близките си, напуснало училище и започнало да работи на полето и да се грижи за малкото животни на семейството. Тогава бил на осем години. За по-големи доходи започнал да работи и в каменовъглените мини в областта, а после на пазара в Халкида и Пирея. Детето се развивало учудващо бързо. Било сериозно, работливо, прилежно във всичко, което вършело и изглеждало по-голямо за годините си.
Монашеско призвание
Като четял житието на св. Йоан Колибар, Евангелос чувствал силен копнеж да му подражава. Неведнъж тръгвал за Св. Гора, но по различни причини се завръщал обратно. Накрая, на възраст между 12 и 14 години, той тръгнал отново натам, но вече с твърдото намерение да достигне целта си. Този път Господ благословил решението му.
Вседържителят и Промислител на нашия живот Господ Бог направил така, че на кораба от Солун към Света Гора Евангелос срещнал своя бъдещ духовен стареца Пантелеймон. Последният взел детето под свое покровителство, представил го за свой племенник и така го вкарал на Света Гора, където тогава достъпът на деца бил забранен.
Монашески живот
Старецът Пантелеймон завел юношата в Кавсокаливия, в скита на св. Георги, където се подвизавал заедно с брат си отец Йоаникий. По-рано в същия скит се подвизавал преподобният хаджи Георги.
Така Евангелос се сдобил с двама духовни старци, на които оказвал с радост пълно и безпрекословно послушание. Ревностно се включил в ритъма на аскетичния им живот и дори съжалявал, че поради неговата младост те го щадели и не му разрешавали по-големи подвизи. Не знаем в какво точно са се изразявали аскетичните им усилия, защото старецът Порфирий никога не разказвал за това. От малкото, което е споделял с някои от духовните си чеда, знаем само, че се е подвизавал с упоритост, дисциплина и радост. Ходел бос в снега и по каменнистите пътеки. Спял на пода, наметнат с едно одеало и при отворен прозорец дори през най-суровата зима. Правел множество покайни поклони, за да не заспива. Работел в дърводелницата или на полето, събирал дърва, берял фасул или носел на гръб големи чували с пръст за малката камениста градина на скита "Св. Георги". Стриктно спазвал последованията и учел наизуст тропарите. Знаел наизуст Св. Евангелие, което повтарял наум по време на работа, за да не допуска празна дума или лоша мисъл да проникне в ума му. Бил, както старецът сам се изразявал по-късно за онези години, “вечно бодърствуващ”.
Най-важната черта на аскетичния му живот, обаче, били не телесните подвизи, а пълното послушание на стареца, пълното разтваряне на личната му воля във волята на духовния отец, пълната любов, доверие и привързаност към него. Ставайки едно с духовния си наставник, той слял своя живот с живота на стареца си. Това била тайната, това бил ключът, същността и основата.
Така необразованото дете, като следвало с любов словата на Христа и използвайки, по думите му, Свещ. Писание вместо речник, за да обясни непознатото с познато, за кратко време научило онова, което ние учим с години в училища и университети, с книги, учители и удобства, но без пламъка на ревността не успяваме да усвоим.
Не знаем кога точно, но по всяка вероятност скоро след пристигането си на Св. Гора, Евангелос бил постриган за монах и приел името Никита.
Посещенията на Божията благодат
Не било чудно, че този изпълнен с жар млад монах, който жертвал всичко заради любовта Христова и никога не щадял усилията си, скоро познал сладостта на Божията благодат.
Било на зазоряване. Главният храм на Кавсокаливия бил все още затворен, но монахът Никита чакал в един ъгъл на предверието да забият камбаните и да отключат църквата. След него дошъл 90-годишният старец Дима, бивш руски високопоставен служител, светец, и като мислел, че е сам, започнал да прави поклони пред затворената църковна порта. Благодатта, която заструила от стареца Дима, докоснала и обгърнала младия Никита. Състоянието, което изпитал, не можело да бъде описано с човешки думи. След като се причастил на св. Литургия младият монах тръгнал към скита, но обхванат от неописуемо чувство на радост и блаженство, спрял, протегнал нагоре ръце и възкликнал: "Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи!"
Благодатната промяна
Посещението на Божествената благодат било последвано от дълбока промяна на психофизическите качества на младия монах. Това била промяна, дошла от Божия Син, Седящ отдясно на Отца. Никита придобил сила от небесата и свръхестествени дарования.
Първият белег бил, че успял да "види" от голямо разстояние двамата си старци, които се прибирали в колибата си. "Видял ги", въпреки че за човешкото око били все още невидими. Изповядал това на стареца Пантелеймон, който го посъветвал да се моли и мълчи. Съвети, които той неотклонно следвал, докато не получил друго наставление.
След това последвали и други чудни събития. Сетивата му се изострили необикновено много и човешките му възможности се развили до безкрай.
Чувал и разпознавал гласовете на птиците и животните, като разбирал както произхода им, така и техния смисъл. Усещал миризмите от голямо разстояние и познавал състава им. След смирена молитва се случвало да изпадне в състояние, което му позволявало да "вижда" и в земните дълбини, и в хаоса на небесата. Виждал водите, камъните и нефта, подземни извори, разломи в земната кора, заровени съкровища, скрити гробове, загубени икони, сцени, разиграли се векове по-рано, светлите ангели и лукавите демони, прозирал в душата на човека, виждал всичко. Вкусвал вода от земните недра и преброявал невидимото. Питал скалите и те му разказвали за подвизите на древни аскети. Поглеждал, и с поглед лекувал. Докосвал и изцерявал. Молил се и се изпълнявало. Но никога не помислил да използва Божествените дарувания за своя полза. Никога не молел да се излекува негово заболяване. Никога не се опитал да спечели от знанието, което му давала Божията благодат...