Благовещение - празник на Божията Майка и ден на майката
Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителя на човечеството, Благовещение, е празник, честван у нас преди десетилетията на атеизъм като Ден на майката.
Има архивни сведения от 1938 г. за честването на Благовещение – Денят на майката. Тогава в салона на дружество „Славянска беседа“ се провежда сказка „Грижи за майката“ от проф. прот. Христо Димитров.
И още един много ценен документ от 1943 г. В съобщение до Радио „София“ се казва: „На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм „Света Софѝя“, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден – велика архиерейска вечерня с петохлебие на 18 ч. На 7 т. м. 16:30 след пладне по случая и по случай деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата „Света Софѝя“ известния наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена“. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения“.
Така е било в онези години. А ние, които имаме спомени от тогава сме длъжни да правим връзка между поколенията. Затова се осмелявам да кажа, че денят на майката се честваше и в нашето семейство като духовен семеен празник. Винаги беше свързан с църковната служба, с празника на св. Богородица, и се пренасяше сякаш частица от светлината, от радостта на Божията майка и към нашите майки.
После, когато остарелите ни родители дойдоха в София, празникът се възстанови и лумнаха старите огньове с нова сила. Събирахме се около майка си и тя разказваше спомени за преживени духовни радости, спомени за учениците си от с. Беброво, Еленско, за конференции на християнските братства. Сестра ми идваше у дома винаги с ароматни зюмбюли. И този аромат остана завинаги свързан с Деня на майката. Сега любимите зюмбюли занасяме на Благовещение на гроба на нашата майка. Всяка година. Неизменно.
За съжаление и след демократичните промени този празник се празнува някак камерно и то само в стари християнски семейства, в които е съхранена традицията. Слава Богу, в последно време се заговори за възстановяване на забравения с десетилетия Ден на майката.
Искам да вярвам, че както в миналото, така и днес с преклонението пред най-великата от всички майки, майката на Спасителя на човечеството, ще преклоним глави мислено и пред нашите майки. Ще отидем при тях, ще ги прегърнем с обич, с блага дума. Ще отидем с едно пролетно цвете…
текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,115/catid,82/id,3956/view,article/