Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПОПУЛЯРНИ ТАГОВЕ

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ ПОСТИНГИ

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Чудеса на светителя Николай, станали след смъртта му

Написана от Редакционен екип

sveti Nikolaj

Много чудеса извършил светителят Николай не само през живота си, но и след смъртта си. Кой няма да се удиви, слушайки за неговите дивни чудеса! Защото не една страна и не една област, но цялата поднебесна се изпълнила с чудесата на свети Николай. Иди при гърците, и там му се удивляват, иди при латинците - и там се изумяват, и в Сирия го възхваляват. По цялата земя се удивляват на светителя Николай. Ела в Русия и ще видиш, че няма нито град, нито село, където да няма множество чудеса на светителя Николай.
 
При гръцкия цар Лъв и при патриарх Атанасий станало следното преславно чудо. Великият Николай в полунощ се явил във видение на един благочестив старец, обичащ бедните и странниците, на име Теофан, и казал:
- Теофане, стани и иди при иконописеца Агей и му заповядай да нарисува три икони: на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, сътворил небето и земята и създал човека, на Пречистата Владичица Богородица и на молитвеника за християнския род Николай, архиепископ Мирски, защото на мене подобава да се явя в Константинопол. Като нарисуваш тези три икони, представи ги на патриарха и на целия събор. Иди по-скоро и не се бави да изпълниш заповедта.
След тези думи светецът станал невидим. Като се събудил от сън, боголюбивият мъж Теофан се изплашил, веднага отишъл при иконописеца Агей и го помолил да нарисува три големи икони: на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и на светителя Николай. По волята на милостивия Спасител, на Пречистата Богородица и на свети Николай, Агей нарисувал три икони и ги донесъл на Теофан. Той взел иконите, поставил ги в горницата и казал на жена си:
- Да устроим трапеза в своя дом и да се помолим на Бога за своите прегрешения.
Тя с радост се съгласила. Теофан отишъл на пазара, купил храна и питие за тридесет златника и благолепно устроил трапеза за патриарха. След това отишъл и го помолил, заедно с целия събор, да благослови дома му и да вкуси храна и питие. Патриархът се съгласил и дошъл заедно със събора в дома на Теофан, и като влязъл в горницата, видял, че там стоят три икони: на нашия Господ, на Пречистата Богородица и на свети Николай. Като се приближил към първата икона, патриархът казал:
- Слава Тебе, Христе Боже, създал цялото творение. Достойно е било да се нарисува тази икона.
След това се приближил към втората икона и казал:
- Добре е, че е нарисувана и тази икона на Пресветата Богородица и молитвеница за целия свят.
Като се приближил към третата икона, патриархът казал:
- Това е иконата на Николай, архиепископ Мирски. Не е трябвало да бъде изобразен на такава голяма икона. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните.
Патриархът извикал господаря на този дом и му казал:
- Теофане, не заповядвай на Агей да рисува иконата на Николай в такива големи размери.
И заповядал да изнесат иконата на светителя, като казал:
- Неудобно е да стои редом с Христа и Пречистата...
 

В памет на светата праведна Ана

Написана от Редакционен екип

sveta Anna

Света праведна Ана била дъщеря на Фануил и произхождала от коляното Асирово. Както показва името (Ана на еврейски значи “милостива”), тя била добродетелна жена. Заради благочестивия си живот тя се сподобила с пророчески дар. Ана доживяла до дълбоки старини и по думите на Евангелието “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем”.
Света Ана била от онези благочестиви иудейки, които с нетърпение очаквали идването на Месията Спасител на земята. Тя се удостоила да бъде в храма тогава, когато Иосиф и Мария донесли тук Младенеца Христос, за да извършат обреда на закона Господен. Симеон Богоприемец взел Младенеца на ръце и произнесъл дивното си пророчество за Него:
“- Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”.
После свети Симеон се обърнал към Божията Майка и казал пророческите думи:
“- Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия - и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца”.
В тези свети и тържествени минути в храма била и праведната пророчица Ана. По това време тя била вече на осемдесет и четири години. В заника на живота си тя се сподобила с щастието да види Младенеца Иисус. Сега вече можела да умре спокойно...
 

 

Св. великомъченица Варвара

Написана от Редакционен екип

sv. Varvara

Тропар, глас 8

Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная.

Кондак, глас 4

В Троице благочестно певаемому, последовавши Богу, страстотерпице, идольская притупила еси чтилища: посреде же подвига страдальчествующи, Варваро, мучителей прещения не устрашилася еси мужемудренная, велегласно поющи присно: Троицу чту, едино Божество.

Света великомъченица Варвара. Детайл от стенопис от XIV в. в манастира Грачаница в Косово, Сърбия

По-долу:

Житие на света великомъченица Варвара

Житие и страдание на света великомъченица Варвара св. Димитрий Ростовски

Виж също:

Св. преподобни Лука Еладски († 946)

 

Житие на света великомъченица Варвара

През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людите от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща й се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.04_sv_Varvara.htm

Щастието ще намерите в самите себе си, Автор : Свети Нектарий Егински

Написана от Редакционен екип

Svyatitel Nektarij Eginskij. ZHivopisnyj portret XXI veka

Нищо не е по-голямо от чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божи престол. И Какво е по-славно от Божия престол? Разбира се, нищо. Бог казва, че тези които имат чисто сърце: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“ (2 Кор 6:16.)

Така, че кой е по-щастлив от тези хора? И от какво добро могат да бъдат лишени? Не са ли те всички дарове на Светия Дух, открити в техните благословени души? От какво повече имат нужда? От нищо, наистина, от нищо! Защото те имат най-голямото добро в сърцето си: Самия Бог!

Колко хора са били измамени, търсейки щастието далеч от самите себе си, в чужди страни и пътувания, в богатство и слава, в големи имоти и в развлечения, в удоволствия от лукс и суета, чиято цел е горчивина! Изграждането на кулата на щастието извън нашето сърце, прилича на сграда, построена на земята, която е разтърсвана от постоянни земетресения. Скоро такава сграда ще се срине на земята…

Братя мои! Щастието ще намерите в самите себе си, и благословен е човекът, който извърши това. Изследвайте сърцата си и ще видите неговото духовно състояние. Дали то ще загуби дръзновението си към Бога? Проучете дали злини и страсти пълнят сърцето ви, дали то се подхлъзва по трудните и криви пътища, по които минава…

За съжаление, този който е пренебрегнал сърцето си, е бил лишен от всички дарове и е паднал в множество злини. Той прогонва радостта и е изпълнен с горчивина, скръб и притеснение. Той е преследвал мира надалеч и получава тревожност, безпокойство и страх. Той е изгонил любовта и е приел омразата. Той изгонва, най-накрая, всички дарове и плодовете на Светия Дух, които е получил с кръщението и приема всички тези злини, които правят човека жалък и трижде ужасен.

Братя мои! Многомилостивия Бог иска щастие за всички нас, както в този така и в следващия живот. Поради това Той създаде Неговата свята Църква. Чрез нея, за да ни очисти от греха, да ни освети, да ни примири с Него, за да ни даде благословението на небето...

 

Източник: https://pravoslaven-sviat.org/2017/07/19/stastieto-sta-namerite-w-samite/