Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА“ (СИМЕОНОВО ПРОРОЧЕСТВО). ИСТОРИЯ И АКАТИСТ

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

„Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а с другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин...

Източник: http://blagovestnik.bg/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD/

 

Успение на света Богородица

 

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

    Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим  Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, е изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Източник: Pravoslavieto.com

  

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.
Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Успение на Пресвета Богородица - гръцка иконаАпостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

Свето Преображение на Господа Бога, нашия Спасител Иисус Христос

Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

 

Преображение Господне, икона от 12 в., манастира

Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
(Лук.9:28-36)

 

"Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

"И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
(Мат.17:1-13)

 

"И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
(Марк 9:1-9)...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm

 

 

Св. великомъченица Кириакия - Неделя

Св. великомъченица Неделя (Кириакия) с житийни сцени.

 

Житие на св. мъченица Кириакия

Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.

Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.

На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.

До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия  -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.

За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Кратък житиепис

Kyriaki the Great Martyr. Greek icon. Source: goarch.org

Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата. 

Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

Pravoslavieto.com

 .....

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/07.07_sv_Kiriakia.htm