Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Св. преподобни Сергий Радонежски, велик чудотворец, избран от Бога още от утробата на майка си.

свети преподобни Сергий Радонежски

Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

Преподобный Сергий РадонежскийТози велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни  резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

 

След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия. 

По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе...

Източници:

текст: http://www.pravoslavieto.com/life/09.25_sv_Sergij_Radonezhski.htm

основна икона: http://www.pravoslavie.ru/86491.html

Препоръчваме също и тази страница за преподобния: http://www.pravoslavie.ru/31224.html

Житие и страдания на свети великомъченик Никола Софийски.

Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния.

Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го напряват свой единоверец.

Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Турците вече твърдо решили да го присъединят към своята вяра. Поканили го на обед, подир който всички изпили по чаша турски шербет, но само Николай от това питие заспал в дълбок сън. Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, той разбрал какво е станало и с плач се отправил за дома си. Нещастният Николай не излязъл от дома си цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че той занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че той за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг.

Много мохамедани, които били крайно враждебно настроени срещу християнската вяра, настойчиво изискали от съдията смъртта на Николай. Нахвърлили се срещу него с ругатни и закани. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Извели го отново на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели.

На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и там - при "Трите кладенци" (Юч бунар) - той бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърлена на четирите страни според повелята на Корана.

От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени отпосле в пепелта от кладата, които и сега се пазят в църквата "Свети Николай Софийски", издигната на лобното му място и в негова чест 300 години след смъртта му.

Житието на свети великомъченик Николай Софийски е написано от съвременника на мъченика и очевидец на неговите страдания и смърт, дякон Матей Граматик.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Мъчение на Никола Нови Софийски
Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство. Написано от последния между дяците Матей, граматики ламбадарий на същата света и велика църква Сардикийска

Днес, прочее, виждаме величината на богатството на божествената благодат да се разпространява обилно навсякъде и по внушение на Пресветия Дух всичко, що е под слънцето, да се просвещава чрез благоразумие, както някъде написа великият между пророците Йоил дивни: "Говори Господ, рече: "Ще излея от Моя Дух върху всяка плът и ще пророчествуват вашите синове и дъщерите ваши." Затова прочее словата пророчески и на светите апостоли, както подобава, са боговдъхновени и чрез тях се просвещава всеки, който с вяра в духа живее. И оттук, сякаш от някакви многоклонести и доброплодни дървета, приемаме безсмъртна храна и сладкоуханна хладина ние – пътници в този видим и суетен живот, а най-вече тези [от нас], които заменяме чрез тяхната сянка с прохлада греховете от далечния – уви, измамен! – път и от душетленния зной. И [словата] създават немалка утеха за душата, щом някой любоизкусен човек се взира усърдно; а също и нас, по-бодрите, издигат към предстоящите трудности на пътя; облекчават по някакъв начин или – по-точно казано – окриляват и ни карат да летим от земното в превисините; и съдействуват мислено с мислените и невеществено с невеществените умове; и се сподобяват да достигнат даже до самата онази неизразима слава на престола Божи, макар че е дръзко да се каже! – тъй като "Бог никой никога не видя", рече Богослов. Но божественото Слово отговаря за тези, които живеят по Бога: "С Отца и с Духа ще дойдем и ще направим дом при него." И още каза: "Вярващият в Мене, той пребивава в Мене и Аз в него." Оттук светците, познали този път, вървяха усърдно и постигнаха онези неизречени неща, които "окото не видя, ни ухото чу, нито в сърцето човешко не бяха положени нещата, що Бог приготви за обичащите Го. Пътя, за който и пророкът, молейки се, говореше: "Пътищата Твои, Господи, покажи ми и на Твоите пътеки научи ме, пътя, по който преминават ангелите, пътя от земята на небето и – да кажа кратко – пътя, чието начало е страхът Божи и чиято глава е Христос, както сам той в светото си евангелие рече: "Аз съм истинският [път], вървящият след Мене не ще върви в тъмнина."

О, блажен зов! О, сладък глас! Него последваха тези, що бяха някога блудници и станаха целомъдрени, и тези, що бяха някога разбойници, а сега – райски жители, що бяха някога гонители, а сега – проповедници. И някогашните грешници забравиха преткновения път и станаха праведници. И защо да говоря много? Богатите прочее възжадуваха нищета в Христа и бедните се обогатиха с упование, и немощните станаха силни, и грубите се преумъдриха. "О, дълбина от богатство на премъдрост и разум Божи! – ще кажем заедно с блажения Павел. – Понеже съдбините Му са непостижими и пътищата Му са неизследими!"...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/05.17_sv_Nikolaj_Sofijski.htm

фото: личен архив

Свети пророк Илия и Божиите чудеса в живота му.

Автор: 
Иван Николов

 

 

(ІІІ Царства 16-19 гл.; ІV Царства 1,2 гл.) 

 

След славното царуване на Давид и Соломон повечето еврейски царе били нечестиви човеци. Те често изпадали в идолопоклонство и преследвали пророците.  Най-злият между тях бил Ахав ( около 900 година преди Христа). Той се оженил за една езичница, която се казвала Иезавел и построил храм в чест на едно то най-гнусните езически божества – Ваал. Многобройни жреци на Ваал кръстосвали страната и развращавали народа. Те получавали много пари, хранели се от царската трапеза, а малкото свещеници, останали верни на единия Бог били безпощадно избивани.

По това време дошъл в двореца при Ахав свети пророк Илия и смело му рекъл:

- Жив Господ, Бог Израилев! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен, когато аз кажа.

Настанала страшна суша. Всичко изгоряло. Земята се превърнала в безводна пустиня. Реките и потоците пресъхнали.  Животните измирали от глад и жажда. Хората изнемогвали. Само пророкът, по Божия наредба, се заселил при един малък извор, където врани сутрин и вечер му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да спаси ония, които твърдо вярват в Него. Скоро обаче изворът пресъхнал. Пак по Божия заповед Илия отишъл в един град – Сарепта. Тук край градските порти той видял една жена, която събирала дърва.

-  Дай ми вода да пия и късче хляб, защото съм гладен! – примолил и се пророкът.

Жената, която била вдовица, чистосърдечно отговорила, че има вкъщи само шепа брашно и малко дървено масло (зехтин). Сега тя се канела да изпече питка от този свой последен запас, за да я изядат с единствения й син и след това да умрат от глад. Но пророкът я успокоил:

- Направи малка прясна пита за мен, а за себе си и за сина си ще направиш след това. Брашното и дървеното масло няма да се свършат докато отново не завали.

Тъй и станало.  За дома на вдовицата настанали мирни и честни дни. Случило се обаче, че синът й внезапно починал. Свети пророк Илия успокоил нещастната майка и възкресил сина й.

 А сушата безмилостно продължавала. Вместо да се разкаят, Ахав и жена му се ожесточили още повече срещу Божия пророк и  го търсели навсякъде, за да го погубят. За щастие, народът се разкаял за служението си на идолите, и след три години суша Господ заповядал на Илия да отиде при царя и да ме съобщи за прекратяването на сушата.

Пророкът дошъл в двореца на Ахав и му рекъл:

- Заповядай на народа да се събере на планината Кармил и нека дойдат и жреците на Ваал, за да узнаят силата на истинския Бог.

Царят изпълнил желанието на пророка. Когато всички се изкачили на планината, Илия казал на Вааловите жреци, които били 450 човека:

- Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз – на Господа, и нека поставим върху тях дърва и жертвата. Но огън няма да подклаждаме. Който изпрати от небето огън на жертвата си, той е истинският Бог.

Всички се съгласили. Първи пристъпили към приготвената жертва жреците. Цял ден те скачали около нея и викали:

- Ваале, Ваале, чуй ни!

Отговор обаче не последвал. За да умилостивят своето божество, започнали да се бодат с ножове по тялото, но и сега несъществуващият Ваал бездушно мълчал.

Дошъл ред на свети Илия. Пророкът приготвил жертвеник, изкопал около него дълбок ров, сложил на жертвеника дърва и едно заклано  теле. Накарал стоящите около него да полеят жертвеника обилно с вода, тъй че целият ров се напълнил. След това пророкът вдигнал очи към небето и се помолил така:

- Господи! Нека познаят днес тези човеци, че Ти си истинският Бог, и ти ще обърнеш сърцето им към Себе Си!

В същият миг паднал огън от небето и изгорил не само жертвата и дървата, но и водата, и камъните, на които бил поставен жертвеникът. Целият народ паднал на земята и с ужас възкликнал:

- Богът, на Когото се моли Илия, е истинският Бог!

Божият пророк се изкачил на съмия връх на планината и започнал да се моли отново, този път за дъжд над сухата земя. И ето, от морето подухнал вятър, небето се покрило с огромни облаци и плиснал дъжд като из ведро.

Но нечистивото царско семейство и сега не се вразумило. Разярена от посрамването на Вааловите жреци, царица Иезавел заповядала да хванат свети Илия и да го погубят. Но Господ Бог този път погубил самата нея с порочния й съпруг. След време Ахав бил ранен в едно сражение срещу сирийци, побягнал с колесницата си, но починал от загуба на кръв. Според прессказанията на пророка, кучетата лижели кръвта му. Подобна била участта на нечестивата му съпруга.

А светият славен прорк Илия заради изключително праведния си живот бил грабнат с огнена колесница жив на небето. Светата Православна Църква учи, че той отново ще се завърне по чудесен начин на земята преди края на света. Тогава над цялата земя ще царува най-страшният и зъл цар, какъвто не е имало – Антихристът. Той ще воюва против Бога и Неговите светии. Но Бог ще изпрати Своя пророк като храбър войн, който ще се бори против нечестивея цар, а след това и сам Господ Бог Иисус Христос ще дойде, за да го победи.  Свети Илия пък ще подготви човеците за посрещането на Иисуса Христа, като ги призове към покаяние..

Източник: https://www.pravmladeji.org/node/497

За Христовото Възкресение - празник на празниците, и основа на нашата вяра.

 
 
Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова християните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14). Но Христос възкръсна, а дяволът, който си беше открит човекоубиец, „и е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44), остана посрамен и безсилен. Животът победи, а смъртта и злото бяха потъпкани и умъртвени. Христос възкръсна – и в пълна яркост засия Неговото Божествено Царско величие...
   
Историческият факт на Христовото Възкресение, както и цялото Христово учение, били критикувани от много учени хора (рационалисти). Някои посветили на тази критика целия си живот, стараейки се да докажат, че евангелският разказ за Възкресението е лъжа, грешка или заблуда. Първа по време, по злоба се явила тази басня, която трябвало да разпространява подкупената от еврейските първосвщеници стража от войници, след като те в страха си разказали за станалото при гроба: земетресение, отместване на камъка и явяване на мълниеносителия ангел. Тази басня се състояла в това: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, докато ние спяхме...” (Мат. 28:13). Нелепостта на тази измислица направо бие на очи:
   Съвършено недопустимо е – стража, в състав от няколко души, да заспи. Тогава къде е военната дисциплина? Та това е римска стража, а римската амрия със своята желязна дисциплина и храброст е била една от най-добрите армии в света. Ако войниците са спели, то не биха видели, а ако са видели, значи не са спели. В такъв случай те не биха дали възможност на апостолите да извършат „похищение”, дори  напротив – биха задържали похитителите на местопрестъплението заедно с мъртвото тяло и биха ги представили на началството си. Но и да беше станало похищението, нима убийците на Христа биха оставили на свобода „похитителите” да проповядват Неговото Възкресение? Със силата на своята власт те биха заставили апостолите да им предадат откраднатото тяло, за да ги изобличат в лъжа и измама, и с това да пресекат от корен проповедта на Христа. И наистина, ако учениците бяха откраднали тялото на Спасителя, трябваше веднага да ги изправят пред съда, да ги уличат според показанията на войниците и с това да възпрепятстват тяхната проповед. Но Христовите убийци не направили това. Можем да предположим, че не са били уверени, че войниците ще поддържат в съда тяхната клевета. Но поради каква причина те искали да прикрият истината?
   По нататък те искали да ограничат със заповед проповедта към апостолите: „И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името на Иисусово” (Деян. 4:18). Апостолите пък казвали: „Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20), като продължавали да просвещават света със своята проповед за Христовото Възкресение...
 
 За нас, съвременните хора, Бог дава в навечерието на Своето Възкресение на Велика Събота слизането на Благодатния огън в Йерусалим на Божи гроб всяка година, когато православните Го помолят за това. Цял свят може да види и да се удивлява на това чудо, което Господ дава на всички хора по света. Но колко много са хората, които виждайки и знаейки това, след това продължават да живеят в грехове и не се каят пред Бога? И колко малко са хората, които търсят истината и я намират чрез този пътепоказател в Православната вяра? И днес всеки човек прави в сърцето си същия избор, който преди около 2000 години е трябвало да направят: едни игнорират Христовото възкресение, а други го полагат в сърцето си като най-голямо съкровище. Нека и ние да сме от тези, които свято пазят в сърцата си скъпоценната вяра, че Христос е възкръснал, и изповядваме "Христос Воскресе!"
 
 

В статията е ползван текст и от този източник:

текст: https://pravoslavenhram.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/293