Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Седем вдъхновени слова за Рождество Христово на седмина православни светци и духовници

 

 

 

Свети Йоан Кронщадски (1829-1908)  

Какво да подарим на Христос?

Но какво ни е необходимо, братя, за да се възползваме от цялата благодат, излята свише от Сина Божи за нас. На първо място ни е необходима вяра в Божия Син, в Евангелието или в спасителното небесно учение; истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцата, общение в молитвите и Тайнствата; познаване и изпълняване на Христовите заповеди. Необходими са ни добродетели: християнско смирение, милостиня, въздържание, чистота и непорочност, сърдечна простота и незлобие. Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение – вместо златото, тамяна и смирната, които Му принасят мъдреците – като на Цар, като на Бог и като на Човек, Който се ражда, за да умре за нас. Това ще е нашата най-приятна жертва на Бога и Младенеца Иисус Христос.


Свети Юстин Попович (1894-1978)

Да осмислим живота във всичките му глъбини

Истинският Бог се ражда в света като човек! Защо? – „За да бъдем живи чрез Него” (1 Йоан. 4:9). Защото без Богочовека, без Господа Иисуса Христа човешкият живот представлява изцяло и единствено самоубийствена безсмислица, смърт, наистина най-явната и най-ужасната безсмислица на света. Да бъде осмислена смъртта – това означава да бъде осмислен животът във всичките му глъбини, висоти, безкрайности. И това може да направи само Всечовеколюбивият Господ, Който по неизмеримата Си любов става човек и остава завинаги като Богочовек в човешкия свят. Животът на човека получава своя вечен смисъл само като Богоживот, като живот в Бога.

 

Свети Василий Велики (ок. 330-379)

Как да открием своята радост?

Какво да правим ние с теб, човече? Ти не си търсил Бога, когато Той е бил във висините. Но дори когато Господ слиза при теб и говори с теб посредством плътта, ти все едно не Го приемаш. Разбери поне причините за това, че си се сродил с Бога. Знай, че Бог се яви в плът, защото трябваше тази прокълната плът да се освети, немощна – тя да придобие сила, отчуждена от Бога – да се сроди с Него, изгонена от Рая – да възлезе на Небето … И тъй присъедини се към онези, които с радост очакват Господа от Небесата. Представи си мъдрите пастири, пророчестващите свещеници, радващите се жени … Всички те, като се покланят на малкия Младенец, всъщност се покланят на Великия Бог, без да обръщат внимание на видимото, но славословейки величието на Неговото Божество. Защото Божествената Сила, подобно на светлината в прозрачна среда, възсиява през човешкото тяло и просвещава онези – с чисти очи на сърцата, сред които добре би било да бъдем и ние.

Протойерей Сергий Булгаков (1871-1944)

Рождество Христово е дар за цялото човечество

Рождество Христово е дар за цялото човечество, във всеки човек Христос присъства със Своята тайнствена сила, въпреки че мнозина не знаят това, също както светът не разбра за Неговото раждане от Дева в пещерата. Христос трябва да се роди и в нашия дух. Душата трябва да разпознае в себе си витлеемската пещера, трябва дивите страсти, които я раздират като зверове, да утихнат и да отстъпят място на кротостта и смирението… Да се случи Рождество Христово и в нашето сърце, защото без това рождество то ще остане глухо, равнодушно и студено. Христос се ражда, Бог се въчеловечава във всеки човек, всички сме причастни, всички лично се приобщаваме към тайната на Неговото рождение.

Митрополит Антоний Сурожки (1914-2003)

Бог вярва в човека

Бог дойде сред нас, защото Той поиска да стане един от нас, тъй че нито един човек на света да не се срамува от Своя Бог; сякаш Бог е толкова велик, толкова далечен, че не е по силите ни да Го достигнем. Той става един от нас в нашето унижение и в нашата злочестина. Чрез Своята любов, чрез Своето разбиране, чрез Своето прощение и милосърдие Той се сродява с онези, които са отхвърлени от другите, защото са грешници. Той идва да възлюби и да потърси не праведните, а грешните. Той идва, за да не си помисли нито един човек, който е загубил уважение към самия себе си, че Бог е загубил уважение към него, че Господ вече не вижда в него човек, достоен за Божията любов…


Протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983)

Детската мъдра радост

Рождество Христово е детски празник не само заради това, че за децата се украсяват светещи елхи, а в много по-дълбок смисъл: вероятно само децата не биха се учудили на това, че когато идва в света, Бог избира образа на Дете и този образ на Бога-Дете до днес свети за нас от иконите, до днес се въплъщава в безброй произведения на изкуството. И ние откриваме най-важната, последната, най-радостната страна на християнството точно тук – в това „вечно детство на Бога”.

Възрастният дори и тогава, когато говори на „религиозни теми”, иска и очаква от религията обяснения, анализи, иска всичко да бъде научно, сериозно… А Христос казва: „Бъдете като децата”. Какво означава това? Кое обикновено вече са загубили възрастните; и по-точно, кое във възрастния човек е затрупано, удавено, заглушено от дебелия слой на неговата „зрялост”? Не е ли това преди всичко присъщата на децата способност да се възхищават, да се радват и най-вече да бъдат цялостни и в радостта, и в скръбта? И освен това – способността им да се доверяват, да се отдават, да обичат и да вярват с цялото си същество. И накрая, да се отнасят сериозно към това, което е станало чуждо за възрастните – към мечтите, които разчупват нашия скучен делничен опит, нашето цинично недоверие. Това е онази глъбина на тайната на света и на всичко в него, която се открива на светците, на децата, на поетите.

И затова, само ако си пробием път към детето, което скришно живее в нас, ще може да стане и наше достояние радостната тайна на това, че Бог идва при нас в образа на Дете...

Източник: https://www.pravoslavie.bg/%d0%a6%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bc-%d0%b2%d0%b4%d1%8a%d1%85%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd/

 

 

Честито Рождество Христово на всички деца и на тези, които вече са пораснали!

Бяла приказка

 

Рождествена елха, блести като звезда,

и за чудни мигове отваря ни врата.

Часовникът отмерва как времето лети,

спомени редят се, като тухли на стени.

 

Бяла приказка ви подарява Бог, деца!

Да се разходите по снежната й пелена.

Небесно тържество с ангелския хор,

кани всички край Рождествения бор.

 

Камбаните звънят, сърцето тупти,

над Вселената ехти – Бог се роди!

Тази бяла приказка, Той ни подари,

да живеем в нея и да сме по-добри!

 

Източник: Автор и рисунка: Цветелина Гергинова

Свети Николай Чудотворец - закрилник на бедните и покровител на плаващите по море. Житие.

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.

"Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!"

Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление...

Прочетете повече тук:

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

Молитва и житие на свети Спиридон Чудотворец

Молитва

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога. Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи, в труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички. Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, Страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти - сигурно, защото Бог е бил с тебе.

Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин! 

 

Житие на свети Спиридон, епископ Тримитунтски

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. "Не плачи - казал светителят, който имал пророчески дар, - защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром". В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните...

Прочетете повече тук:

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.12_sv_Spiridon_Trimitutski.htm