Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Православни медии

Разпространението на Православната проповед - Евангелието - в днешно време се подпомага от единични средства за масова информация, можещи да бъдат наречени Православни медии.

  • Свети Николай Чудотворец - закрилник на бедните и покровител на плаващите по море. Житие.

    Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

    След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

    Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.

    "Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!"

    Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

    След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление...

    Прочетете повече тук:

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

  • Свети Пантелеймон - изцерител на болните - житие

    Св. вмчк ПантелеймонСв. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия (3. век). При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи „Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи „всемилостив“.

    От детство още Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.
    Бащата на Пантелеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в училище. След време го поверил на знаменития лекар Ефросин, за да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят така го обикнал, че го взимал навсякъде със себе си. С него посещавал и двореца, понеже Ефросин бил придворен лекар. Император Максимилиан обикнал красивия и учен момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под ръководството на славния учител момъкът с успех и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои другари.
    Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани. Неотдавна Никомидийският епископ Антим бил завършил живота си с мъченическа смърт. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето благо желание да просвети момъка със светлината на истинската вяра. Веднъж го повикал да влезе при него в къщи и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимава той. Момъкът охотно отговарял на въпросите на добрия старец. „Майка ми бе християнка – казал той – и служеше на единия Бог. Тя умря, а баща ми е от елинска вяра и се покланя на много богове.“
    – Ами ти, добри момко, каква вяра държиш? – запитал го старецът.
    – Когато майка ми бе жива, учеше ме на своя закон и аз много бях обикнал вярата на християните. Но баща ми ме възпитава в елинската вяра, понеже желае да служа в двореца на нашия цар.
    Като разпитал още момъка за неговото звание и занятие, Ермолай почнал да му говори за истинския Бог, за благостта на Иисус Христос, за чудесата, които Той правил, когато бил на земята, как с една дума изцерявал болни, очиствал прокажени, възкресявал мъртви.
    Думите и наставленията на стареца напомнили на Пантелеймон поученията на добрата му майка, която така често му говорела за Господа. Той започнал всеки ден да се отбива при Ермолай, когато се връщал от своя учител. Св. старец продължавал да му обяснява учението и заповедите на Христа. Сърцето на момъка се възпламенило от любов към Бога. Господ в милостта Си утвърдил неговата вяра чрез едно чудно събитие.
    Веднъж, като се връщал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му движение било уплаха, понеже живата ехидна лежала близо до детето. Но после, като си спомнил думите на стареца за Божията благодат и могъщество, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И изведнъж детето се събудило като че ли от дълбок сън, а ехидната умряла. Това чудесно събитие довършило наченатото от стареца. Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и поискал да бъде кръстен от него.
    Като станал християнин, Пантелеймон молил Бога, щото и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той е още езичник. Евтрогий, като го слушал, започнал да се колебае. Накрай милосърдния Господ и него просветлил със Своята благодат.
    Пантелеймон станал вече известен лекар. Мнозина болни се обръщали към него за помощ. Веднъж довели при него един сляп, който му разказал, че всички лекари в града вече го били лекували, но никой не му помогнал, и ако той го излекува, ще му плати богато. Движим от Божия Дух, Пантелеймон казал на слепия: „Изцерение ще ти даде Бащата на светлината – истинския Бог, чрез мене, недостойния негов раб. А което ми обеща, раздай го на бедните!“
    Като чул тия думи, Евстрогий казал на сина си: „Сине, не се залавяй за онова, което не можеш направи! Ти чуваш, че никой лекар не можал да изцери тоя слепец. Как ти се надяваш да успееш в това?“
    – Ония лекари не могли да го изцерят – казал Пантелеймон, - но голяма разлика има между техните учители и моя Учител.
    Евстрогий помислил, че той говори за учителя си Ефросин, затова му казал: „Аз съм чул, сине, че и учителят Ефросин е лекувал тоя слепец, но без успех“.
    Пантелеймон се приближил до слепеца, допрял се до очите му и казал: „В името на моя Господ Иисус Христос ти казвам: проблесни!“ В същата минута очите на слепия се отворили и той прогледнал. Поразени от тая личба на Божията сила и благодат, и Евстрогий, и досегашния слепец повярвали в Господа. Пантелеймон ги завел при Ермолай, който ги поучил на християнския закон и ги кръстил в името на Пресвета Троица.
    Скоро след това Евстрогий се поминал и оставил на сина си твърде голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил щедро, а имението си почнал да раздава на бедните. Всеки ден посещавал затворници, болни, нещастни и им помагал. Господ му дал сила да цери чрез Негово име всякаква болест. Нито един нещастен не си отивал от него, без да получи облекчение и помощ. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел изкусния и безплатен лекар Пантелеймон. Това възбудило завист у другите лекари. Веднъж някои от тях срещнали на улицата слепеца, когото те не могли да изцерят. Като го видели да гледа, те се зачудили и го запитали кой го е изцерил. Той посочил Пантелеймон. „Не е чудно – казали му те. – Той е велик ученик на велик учител, на славния лекар Ефросин!“ Но хвалейки го открито, те тайно намразили Пантелеймон и почнали да търсят случай да му напакостят.
    Като наблюдавали постоянно неговите действия, лекарите узнали, че Пантелеймон често посещава тъмниците, където в туй време били затворени много християни, че цери затворниците от болести, помага им с пари и сам вярва в Христа. Те побързали да се оплачат от него на император Максимиан. „Господарю – казали му те – тоя момък, за когото ти заповяда да го учат на лекарско изкуство, употребява за зло твоите милости. Той често посещава хулителите на нашите богове, помага им, пък и сам вярва в някой си Христос и Му въздава слава със своите изцеления. Ако не вземеш някакви мерки против него, той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от истинското богопочитание.“ За потвърждение на своите думи те довели при царя слепеца, изцерен от Пантелеймон...
     
    Източник: снимка и текст: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/zhitiya/1739-0727_panteleimon
  • Свето Преображение на Господа Бога, нашия Спасител Иисус Христос

    Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

     

    Преображение Господне, икона от 12 в., манастира

    Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

    А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

    Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

    Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

    И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
    (Лук.9:28-36)

     

    "Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

    "И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

    И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

    Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

    Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

    И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
    А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

    И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

    А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

    Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

    Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
    (Мат.17:1-13)

     

    "И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

    И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
    Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

    Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

    Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

    И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

    И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
    (Марк 9:1-9)...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm

     

     

  • Свидетелства за чудеса с молитвеното застъпничество на св. Серафим (Соболев)

     

    serafim-236163-810x0Представяме ви дванайсет разказа – част от множеството свидетелства за чудеса, станали с молитвеното застъпничество на новопровъзгласения свети Серафим Софийски Чудотворец…

    Спасение от разстрел

    Една нещастна майка неочаквано получила дивна помощ от архиепископ Серафим, за когото преди нищо не знаела, тъй като по онова време все още била невярваща. Тя била гимназиална учителка и живеела в Сливен със своя единствен син. През зимата на 1952 г. нейният син П. отбивал военната си служба на южната граница на България. Тогава зимата била много сурова, снежна и студена. Веднъж, когато младежът бил на пост, уморен и премръзнал, паднал в снега и заспал дълбоко. През това време нахлули група диверсанти, които се опитали да преминат границата. Войниците от отряда на П. ги задържали, но когато започнали да търсят часовия, го намерили заспал на поста, арестували го и го изпратили на военен съд в София.

    Поради неблагоприятните по онова време политически обстоятелства, от страх и за назидание на другите войници, съдът произнесъл най-страшната присъда – смърт чрез разстрел! Нямало никаква възможност да се ходатайства за помилване. Съкрушената майка можела само да се моли да й дадат тялото на сина й и да не я лишат от утехата да ходи на гроба му. Тя дошла в София и всеки ден с ужас звъняла в затвора, за да узнае изпълнена ли е присъдата. В такова безнадеждно очакване една нощ тя задремала. Изведнъж й се явил един благолепен старец и й казал: „Страдаща майко, ела при мен в руската църква, и аз ще ти помогна!”. Недочакала да се съмне, тя още по тъмно бързо отишла там, мислейки, че в съня си е видяла образа на някой светия, чиято чудотворна икона се намира в църквата. Когато огледала всички свети изображения в църквата и не намерила такъв образ, тя разочарована се върнала вкъщи и решила, че всичко това е халюцинация. Но на следващата нощ пак й се явил същият благообразен старец и казал: „Ти беше в руската църква, но не слезе при мен. Слез долу при мен, и аз ще ти помогна”. Удивената жена веднага разбрала, че това не е халюцинация. Отново отишла в руската църква и започнала да разпитва няма ли някакви чудотворни икони в подземието на храма. Когато слизала надолу, в криптата, погледът й изведнъж попаднал на портрета на архиепископ Серафим. Тя познала в него същия благообразен старец, който насън й обещал да й помогне, и започнала горещо да му се моли. След дълга молитва, цялата в сълзи, тя излязла от гробницата. Излизайки от църквата, жената неочаквано срещнала стар познат, когото много отдавна не била виждала – добър приятел и състудент на покойния й мъж. По това време този човек бил най-известният адвокат в София. Когато узнал за нейното нещастие, той веднага, без да губи време, отишъл с нея в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател Вълко Червенков, който се съгласил да отмени смъртната присъда, заменяйки я с доживотен затвор. А след няколко месеца, при първата амнистия, младежът бил освободен!

    Майката на П., която дотогава била атеистка, горещо повярвала в Бога. От благодарност към Господа тя устроила богата трапеза и сама разказвала на всички за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.

    „Да се кръстиш и да постиш!”

    Известно е, че гробът на Владика Серафим особено се посещава от студенти и ученици. Те му се молят за успешно вземане на изпити и получават дивно помощ, която се проявява не само по отношение на изпитите, но и благоприятно се отразява на душите им.

    Един студент по медицина, втори курс, често посещавал гробницата на Владика Серафим и му се молел за своите изпити. Студентът бил от атеистично семейство и дори не бил кръстен. Веднъж отново се молел там. Когато завършил коленопреклонната си молитва, той целунал мраморния ковчег и станал. И изведнъж… вижда архиепископ Серафим пред себе си като жив. Владиката го благословил и казал: „Да се кръстиш и да постиш!”. После изчезнал. Студентът бил дълбоко потресен от случилото се. Той веднага извикал леля си от провинцията, която била вярваща, и я помолил да му стане кръстница. Кръстили го в църквата на св. великомъченик Панталеймон в дома за стари хора в кв.Княжево.

    След това забележително събитие студентът казвал на всички, че дори на го подложат на мъки до смърт, няма да могат да разколебаят вярата му в съществуването на задгробен живот...

    Източник: https://www.pravoslavie.bg/%d0%a7%d1%83%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b0/%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%87%d1%83%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b0-%d1%81-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be/?fbclid=IwAR20wxxs6CPlBahoEzlf5MPXVAHgTZmrOQqoP_WNxnBhgqfmA76s_Ja3m7w

  • Седем вдъхновени слова за Рождество Христово на седмина православни светци и духовници

     

     

     

    Свети Йоан Кронщадски (1829-1908)  

    Какво да подарим на Христос?

    Но какво ни е необходимо, братя, за да се възползваме от цялата благодат, излята свише от Сина Божи за нас. На първо място ни е необходима вяра в Божия Син, в Евангелието или в спасителното небесно учение; истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцата, общение в молитвите и Тайнствата; познаване и изпълняване на Христовите заповеди. Необходими са ни добродетели: християнско смирение, милостиня, въздържание, чистота и непорочност, сърдечна простота и незлобие. Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение – вместо златото, тамяна и смирната, които Му принасят мъдреците – като на Цар, като на Бог и като на Човек, Който се ражда, за да умре за нас. Това ще е нашата най-приятна жертва на Бога и Младенеца Иисус Христос.


    Свети Юстин Попович (1894-1978)

    Да осмислим живота във всичките му глъбини

    Истинският Бог се ражда в света като човек! Защо? – „За да бъдем живи чрез Него” (1 Йоан. 4:9). Защото без Богочовека, без Господа Иисуса Христа човешкият живот представлява изцяло и единствено самоубийствена безсмислица, смърт, наистина най-явната и най-ужасната безсмислица на света. Да бъде осмислена смъртта – това означава да бъде осмислен животът във всичките му глъбини, висоти, безкрайности. И това може да направи само Всечовеколюбивият Господ, Който по неизмеримата Си любов става човек и остава завинаги като Богочовек в човешкия свят. Животът на човека получава своя вечен смисъл само като Богоживот, като живот в Бога.

     

    Свети Василий Велики (ок. 330-379)

    Как да открием своята радост?

    Какво да правим ние с теб, човече? Ти не си търсил Бога, когато Той е бил във висините. Но дори когато Господ слиза при теб и говори с теб посредством плътта, ти все едно не Го приемаш. Разбери поне причините за това, че си се сродил с Бога. Знай, че Бог се яви в плът, защото трябваше тази прокълната плът да се освети, немощна – тя да придобие сила, отчуждена от Бога – да се сроди с Него, изгонена от Рая – да възлезе на Небето … И тъй присъедини се към онези, които с радост очакват Господа от Небесата. Представи си мъдрите пастири, пророчестващите свещеници, радващите се жени … Всички те, като се покланят на малкия Младенец, всъщност се покланят на Великия Бог, без да обръщат внимание на видимото, но славословейки величието на Неговото Божество. Защото Божествената Сила, подобно на светлината в прозрачна среда, възсиява през човешкото тяло и просвещава онези – с чисти очи на сърцата, сред които добре би било да бъдем и ние.

    Протойерей Сергий Булгаков (1871-1944)

    Рождество Христово е дар за цялото човечество

    Рождество Христово е дар за цялото човечество, във всеки човек Христос присъства със Своята тайнствена сила, въпреки че мнозина не знаят това, също както светът не разбра за Неговото раждане от Дева в пещерата. Христос трябва да се роди и в нашия дух. Душата трябва да разпознае в себе си витлеемската пещера, трябва дивите страсти, които я раздират като зверове, да утихнат и да отстъпят място на кротостта и смирението… Да се случи Рождество Христово и в нашето сърце, защото без това рождество то ще остане глухо, равнодушно и студено. Христос се ражда, Бог се въчеловечава във всеки човек, всички сме причастни, всички лично се приобщаваме към тайната на Неговото рождение.

    Митрополит Антоний Сурожки (1914-2003)

    Бог вярва в човека

    Бог дойде сред нас, защото Той поиска да стане един от нас, тъй че нито един човек на света да не се срамува от Своя Бог; сякаш Бог е толкова велик, толкова далечен, че не е по силите ни да Го достигнем. Той става един от нас в нашето унижение и в нашата злочестина. Чрез Своята любов, чрез Своето разбиране, чрез Своето прощение и милосърдие Той се сродява с онези, които са отхвърлени от другите, защото са грешници. Той идва да възлюби и да потърси не праведните, а грешните. Той идва, за да не си помисли нито един човек, който е загубил уважение към самия себе си, че Бог е загубил уважение към него, че Господ вече не вижда в него човек, достоен за Божията любов…


    Протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983)

    Детската мъдра радост

    Рождество Христово е детски празник не само заради това, че за децата се украсяват светещи елхи, а в много по-дълбок смисъл: вероятно само децата не биха се учудили на това, че когато идва в света, Бог избира образа на Дете и този образ на Бога-Дете до днес свети за нас от иконите, до днес се въплъщава в безброй произведения на изкуството. И ние откриваме най-важната, последната, най-радостната страна на християнството точно тук – в това „вечно детство на Бога”.

    Възрастният дори и тогава, когато говори на „религиозни теми”, иска и очаква от религията обяснения, анализи, иска всичко да бъде научно, сериозно… А Христос казва: „Бъдете като децата”. Какво означава това? Кое обикновено вече са загубили възрастните; и по-точно, кое във възрастния човек е затрупано, удавено, заглушено от дебелия слой на неговата „зрялост”? Не е ли това преди всичко присъщата на децата способност да се възхищават, да се радват и най-вече да бъдат цялостни и в радостта, и в скръбта? И освен това – способността им да се доверяват, да се отдават, да обичат и да вярват с цялото си същество. И накрая, да се отнасят сериозно към това, което е станало чуждо за възрастните – към мечтите, които разчупват нашия скучен делничен опит, нашето цинично недоверие. Това е онази глъбина на тайната на света и на всичко в него, която се открива на светците, на децата, на поетите.

    И затова, само ако си пробием път към детето, което скришно живее в нас, ще може да стане и наше достояние радостната тайна на това, че Бог идва при нас в образа на Дете...

    Източник: https://www.pravoslavie.bg/%d0%a6%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bc-%d0%b2%d0%b4%d1%8a%d1%85%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd/

     

     

  • Сретение Господне Св. праведни Симеон Богоприемец и пророчица Анна

    Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

    По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очаквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен...

    Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

    Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца"(Лука. 2:25-35).

    Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.

    ...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/02.03_sv_Simeon_Anna.htm

  • Старецът Паисий за силата на добрия помисъл

    0ff25f75c440eb1fe3715a4240976bca
     
    Свети Паисий Светогорец

    – Отче, в Стария Завет, 4-та книга на Макавеите се каз­ва: „Благочестивият помисъл не изкоренява страстите, но им противостои“. Какво означава това?

    – Виж сега: Страстите са дълбоко вкоренени у нас, но благочестивият, добрият помисъл ни помага да не ставаме тех­ни роби. Когато човек има само добри помисли и се утвърди в едно добро духовно състояние, страстите престават да дейст­ват, все едно че не съществуват. Т.е. благочестивият помисъл не изкоренява страстите, но воюва срещу тях и може да ги по­беди. Мисля, че житиеписателят описва какво са претърпели светите седем братя, майка им света Соломония и учителят им свети Елеазар, като са имали благочестиви помисли, за да покаже именно силата на добрия помисъл (вж. 2 Мак. 6 и 7 глава).

    Един добър помисъл е равностоен на многочасово бдение! Има голяма сила. Както сега някои нови оръжия спират чрез лазерни лъчи противниковата ракета още в базата й и пречат да бъде изстреляна, така и добрите помисли осуетяват лошите и ги свалят още преди да са се отделили от „пистите“ на дявола. Затова се старайте, преди още изкусителят да всее у вас лоши помисли, вие да посявате добри, та сърцето ви да стане като цветна градина и неговото божествено благоухание да придружава молитвата ви.

    Когато човек таи в себе си макар и малко „ляв“, т.е. лош помисъл за някого, каквито и подвизи да извършва – пости, бдения и т.н., те са напразни. Какво ще му помогнат подвизи­те, ако едновременно с това не се бори да отхвърля лошите помисли? Защо не излее от делвата цялата утайка на зехтина, която е годна само за сапун и след това да налее хубавия зех­тин, а вместо това смесва чистото с негодното и го замърсява?

    Един чист, добър помисъл има по-голяма сила от който и да е подвиг. Например някой младеж търпи дяволски нападе­ния и има нечисти помисли. Той извършва бдения, пости, не яде по три дена, за да се освободи от помислите. Обаче ако приведе в ума си един чист помисъл, той ще има по-голяма сила от бденията и постите и ще му помогне по-съществено.

    – Отче, когато казвате „чист помисъл“, имате предвид тесния смисъл на думата или по-общо?

    – И по-общо. Защото, когато човек възприема всичко с добри помисли, той се очиства и получава благодат от Бога. А чрез „левите“ помисли, когато осъжда и онеправдава другите, той пречи на Божията благодат да дойде и тогава идва дяволът и вършее както си иска.

    –Значи, понеже осъжда, дава право на дявола да вършее, така ли е, отче?

    – Да. Основа на всичко е добрият помисъл. Той въздига човека, променя го към добро. Човек трябва да стигне до там всичко да вижда чисто. Това ни е казал Христос: „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд“ (Йоан. 7:24). След това човек стига до състояние, в което вижда всичко с духовни очи, а не по човешки. Тогава той оправдава всичко – в добрия сми­съл на думата.

    Трябва да се стараем да не приемаме лукавите телеграми на дявола, за да не оскверняваме „храма на Светия Дух“ (вж. 1 Кор. 6:19) и за да не се отдалечи от нас Божията благодат, след което ще останем в помрачение. Когато Светият Дух види сър­цето ни чисто, идва и обитава в нас, защото обича чистотата – затова и се е явил като гълъб.

    Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ

     

    Източник: https://pravoslavenhram.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%86/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB/299

    икона: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,101490/catid,337/id,69734/view,article/

     

  • Събор на архистратиг Михаил и другите безплътни сили, Ангелът Пазител

     Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от ср. на XIV век от колекцията на Бачковския манастир. Национална галерия, София.

    Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.

    Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.

    Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)

    Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).

    Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)

    Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.

    Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.

    Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.

    Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

     

     

    Събор на свети архистратиг Михаил

    Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

    Един от вишите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

    На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

    • Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
    • Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
    • Рафаил – церител на недъзите;
    • Уриил – просветител на душите;
    • Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
    • Йехудиил – прославител на Господа;
    • Варахиил – подател на Божиите благословения.

    Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

     

    Ангелът-пазител на всеки, който е приел св. Кръщение

    Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си:

    "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!"(Мат. 18:10).

    В молитвата към ангела–хранител ние казваме:

    "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,
    моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!"

    А при всяка служба на просителната ектения ние молим Бога да ни даде "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела".

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)...

    Източник: http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm

     

  • Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден)

    https://www.pravoslavieto.com/ikonopis/sv_arhangeli/icons/umaleni/11.08_arh_michael_istanbul_14v.jpg

     

     

    Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от XIV век (1344 - 1364 г.) от колекцията на Бачковския манастир.

    Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от ср. на XIV век от колекцията на Бачковския манастир. Национална галерия, София. Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.

    Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.

    Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.

    Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.

    Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.

    Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

    Събор на свети архистратиг Михаил

    Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

    Един от висшите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

    На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

    • Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
    • Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
    • Рафаил – церител на недъзите;
    • Уриил – просветител на душите;
    • Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
    • Йехудиил – прославител на Господа;
    • Варахиил – подател на Божиите благословения.

    Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    Източник:https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm

  • Събор на Свети Архангел Михаил - вожд на небесното войнство

    Св. архангел Михаил, икона от Константинопол, 14 в. Източник: www.culture.gr

    Събор на архистратиг Михаил и другите безплътни сили

    Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от XIV век (1344 - 1364 г.) от колекцията на Бачковския манастир.

    Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от ср. на XIV век от колекцията на Бачковския манастир. Национална галерия, София. Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.

    Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.

    Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.

    Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.

    Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.

    Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

     

     

    Събор на свети архистратиг Михаил

    Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

    Един от вишите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

    На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

    • Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
    • Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
    • Рафаил – церител на недъзите;
    • Уриил – просветител на душите;
    • Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
    • Йехудиил – прославител на Господа;
    • Варахиил – подател на Божиите благословения.

    Всички ангели се считат пазители на човеците...

    Източник: http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm

  • Третата подготвителна неделя за Великия пост - Месопустна или на Страшния съд

    Страшният съд, руска икона от XVI век. Източник: christusrex.org.

    Литургийни чтения

    "Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.  Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

    Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа."

    1Кор. 8:8-9:2

     

     

    От Матея Свето Евангелие чтение

    "А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

    Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

    Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

    А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

    Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

    Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

    Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

    И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."

    Ев. Мат. 25:31-46.

     

    Задушница пред Великия пост

    В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

    На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

    Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо...

    Източник:http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/mesopustna/index.htm

  • Успение Богородично

    Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.

     

    История на празника "Успение Богородично"

    Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

    От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

        Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим  Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим
    Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

    Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

    Източник: Pravoslavieto.com

    Какво разказва църковното Предание

    Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото й тяло.

    Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Астрапа и Евтихий от църквата "Св. Климент" в Охрид.  Dormition of the Virgin, fresque by Astrapas and Eutychios, church of St. Clement in Ochrid.
    Успение Богородично.
    Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент")в Охрид.

    Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

    Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

    Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

    Успение на Пресвета Богородица - гръцка иконаАпостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

    И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

    "И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

    С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

    Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

  • Успение на свети Иван Рилски

    Успение на св. Иван Рилски

     

    Успение на преподобни Иван Рилски

    Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

    Рилският манастирПреподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

    Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

    Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    Успение на свети Иван Рилски

    (Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

    Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

    След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

    Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

    След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

    Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

    По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

    Св. Иван Рилски и св. цар Петър IПо онова време в София дойде благочестивият български цар Петър. Като чу за светеца, той изпрати в оная пустиня девет души ловци, за да го намерят. Те го откриха едва след пет дни и се благословиха от него. После му разказаха за желанието на царя, да го види и да му се нарадва. И понеже ловците бяха изгладнели, преподобният ги нагости с хляб, който му беше донесен от ангела. От този хляб ядоха деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. След това, поразени от чудото, те се върнаха при царя и му разказаха за станалото.

    Царят като научи това, сам отиде в планината, заедно със своите велможи, за да види светеца. Тъй като не можа да стигне по-нататък, защото мястото беше дълбоко нарязано и стръмно, видя само отдалеч високата скала и пещерата, където живееше преподобният. И втори път изпрати при него двама души, за да го поканят да дойде и да благослови царя. Но преподобният не се съгласи да наруши своето безмълвие, а само похвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един друг в царството Божие, ако извършат плодове, достойни за покаяние.

    Царят се върна в града опечален, задето не сполучи с молбата си. Но по-късно изпрати на преподобния злато и разни дарове и му написа следното писмо:

    "До моя почитаем отец Иоан, пустинножител Рилски, цар Петър.

    Чух за боголюбезния нрав на светиня ти и за ангелското ти житие. Затова пожелах да видя твое преподобие, надявайки се да получа голяма полза от един разговор с тебе, тъй като суетната слава на този свят и удоволствията, и богатството ни потопяват като морски вълни. Помрачени от вълнения и грижи, не можем да се насочим към светлината на чистото покаяние. Затова и пожелахме да се насладим на някое малко просветление от светиня ти, преподобни Отче. Но понеже бях лишен и от тази благодат поради множеството ми грехове, затова моля да ми изпратиш някакво утешение и словесна разтуха, за да охладя жегата на моята си скръб! Защото известно е на светиня ти, честний Отче, какъв вихър изкушения и какви вълнения нападат сърцата на царете!"

    Блаженият Иоан склони към тази молба и към постническите храни, за да смири гордостта, но към златото никак, и му отговори така (1):

    "Бедният Иоан до благочестивия самодържец на българския скиптър, цар Петър.

    Да изпълня цялата твоя молба, няма да ми бъде полезно. Но заради твоята вяра и усърдие към мене приемам постническите храни, а златото пази за себе си, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места. И защо ли му трябва злато на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода за утоляване на жаждата си? Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка (Фил. 1:21). А на твоята държава то е потребно. Но и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: "Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него" (Пс. 61:11)! И макар да е писано: "Държавата на царя е богатството", но то е да го употребява за оръжие и войнство, а не за свои сладости - а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните.

    Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство (Пс. 61:11)! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички! Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що върши дясната (Мат. 6:3)! Бедните да излизат радостни от твоята палата! Твоите князе да носят похвали на езиците си! Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти (2)! Твоята мисъл безленостно да мечтае за въжделеното царство!

    Валяй се в нозете на твоята майка - Църквата, усърдно припадай и върха си прекланяй пред нейните първопрестолници, та Царят на царете и Господ на господарите като види това твое усърдие, да ти даде благата, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали, и които Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1Кор. 2:9).

    Като прочете това, царят смяташе, че е получил нещо велико и с любов целуна това писмо, го носеше в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочиташе честичко, прогонваше от себе си тъмата на светския шум...

    (1) По житието, написано от свети Патриарх Евтимий Търновски.

    (2) Лествицата на преподобни Иоан Лествичник: “Придобий спомена за смъртта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки” (Слово 3:14).

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.18_sv_Ivan_Rilski_uspenie.htm 

  • Честит празник на всички майки!

    Бъдете мъдри и любящи майки, и нека света Богородица да Ви пази под Покрова Си и да Ви пази от всяко зло!

    От Редакционния екип

    фото: личен архив

  • Честито Рождество Христово на всички деца и на тези, които вече са пораснали!

    Бяла приказка

     

    Рождествена елха, блести като звезда,

    и за чудни мигове отваря ни врата.

    Часовникът отмерва как времето лети,

    спомени редят се, като тухли на стени.

     

    Бяла приказка ви подарява Бог, деца!

    Да се разходите по снежната й пелена.

    Небесно тържество с ангелския хор,

    кани всички край Рождествения бор.

     

    Камбаните звънят, сърцето тупти,

    над Вселената ехти – Бог се роди!

    Тази бяла приказка, Той ни подари,

    да живеем в нея и да сме по-добри!

     

    Източник: Автор и рисунка: Цветелина Гергинова

  • Четвърта неделя на Великия пост св. преподобни Йоан Лествичник

    Лествицата на св. Иоан Синаит, икона от 12-13 век, манастира Св. Катерина на Синайския полуостров, Египет.

    Неделно свето Евангелие

    Блaгoчeстиви християни! Бoг, Кoйтo e бeзмeрнo милoстив, бoгaтo изливa гoлямaтa Си милoст върху дoстoйни и нeдoстoйни, върху бoлни и бeснoвaти, кaктo можете да прочетете сeгa oт Eвaнгeлиeтo oт св. апостол и евангелист Мaрк:

    "Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

    Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

    И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

    И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това?

    Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

    Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

    И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

    А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!

    И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.

    Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

    И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

    Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.

    Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне."

    Марк (9:17-31)

     

    Тълкувание на неделното свето Евангелие

    Слeд кaтo Христoс бил в Кeсaрия и рaзкaзaл нa aпoстoлитe зa прeдстoящитe Си стрaдaния, и шeст дни слeд тoвa сe преобразил нa плaнинa Taвoр прeд тримaтa Си aпoстoли, и слeд кaтo сe върнaл при другитe aпoстoли, кoитo спoрeли с книжницитe, кoгaтo Христoс пoпитaл книжницитe, зaщo спoрят, тoгaвa eдин чoвeк oт нaрoдa рeкъл:

    "Учитeлю, дoвeдoх синa си при Teбе, зaщoтo e oблaдaн oт бяс и мнoгo сe мъчи, щoм гo прихвaнe пo нoвoлуниe".

    A тeзи стрaдaния нe му били причинявaни oт нoвoлуниeтo, кaктo и дoднeс мислят някoи нaивни хoрa, a дявoлът нaпaдaл дeтeтo пo нoвoлуниe, сaмo и сaмo дa кaжaт хoрaтa, чe тoвa му стaвa oт нoвoлуниeтo и тaкa дa пoхулят Бoгa, Кoйтo e създaл лунaтa, кaктo нaпрaвил и бaщaтa нa бeснoвaтия, кoйтo укoрявaл Христoвитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят синa му. A Христoс, зa дa пoкaжe, чe нe aпoстoлитe сa винoвни, a сoбствeнoтo му нeвeриe, гo укoрил и рeкъл: "О, рoдe нeвeрeн и сляп, зaщo нe рaзбирaтe истинaтa? Дoкoгa щe ви търпя?"

    Слeд тoвa Христoс пoдскaзaл, чe искa кръстнa смърт, зa дa нe глeдa пoвeчe тяхнoтo нeвeриe и дa нe слушa хулитe им, с кoитo укoрявaли свeтитe aпoстoли, чe нe мoжeли дa изцeрят oблaдaния oт бяс. Нe пoмисляли, чe aпoстoлитe били прoсвeтeни oт Свeтия Дух, зa дa прoпoвядвaт Бoжиeтo слoвo, с кoeтo прoсвeтихa цeлия свят.

    A милoстивият Христoс Бoг, мaкaр дa бил наскърбeн, пaк пoпитaл, oт кoлкo врeмe гo мъчи тoзи дeмoн. Нe чe Христoс нe знaeл, нo с тoвa искaл дa ни нaучи дa нe глeдaмe врeмeтo, a дa имaмe нaдeждa в Бoгa. Toгaвa гo изцeрил с гoлямa крoтoст, зaщoтo нe изтъкнaл Свoятa силa, a нeгoвaтa вярa, кaтo му рeкъл: "Aкo мoжeш дa пoвярвaш, всичкo e възмoжнo зa вярвaщия".Нa кoeтo тoй кaзaл: "Вярвaм Гoспoди! Пoмoгни нa нeвeриeтo ми!" И кaтo нaрeдил дa дoвeдaт мoмчeтo при Нeгo, Гoспoд зaпoвядaл нa дeмoнa дa излeзe oт нeгo и дa нe влизa пoвeчe в нeгo.

    Oттук яснo сe виждa, чe дявoлът бил влязъл в нeгo, зaрaди нeгoвoтo нeвeриe, нo пaк пo Бoжия вoля, зaщoтo дявoлът нямa влaст дa влeзe в чoвeк, aкo Бoг нe му пoзвoли, кaктo нe успя дa нaврeди нa Йoв, дoкaтo Бoг нe му пoзвoли. И дявoлът нaистинa щял дa убиe бeснoвaтия, aкo Христoс нe му бил зaбрaнил, зaщoтo, кaтo гo свaлил нa зeмятa, гo зaдушaвaл и мъчeл, тaкa чe мнoзинa кaзaли, чe мoмчeтo e умрялo. A Христoс гo изпрaвил нa крaкa, дaл гo нa бaщa му и влязъл в къщaтa.

    Toгaвa aпoстoлитe сe уплaшили дa нe изгубят Бoжиятa блaгoдaт и пoпитaли Христос: "Зaщo ниe нe мoжaхмe дa гo изцeрим?". A Toй кaзaл: "Кoйтo искa дa изгoнвa бeсoвe, трябвa дa пoсти". Зaщoтo, кoйтo пoсти, лeснo издигa умa си към Бoгa и мoлитвaтa му стaвa приятнa нa Бoгa, a мoлитвa съчeтaнa с пoст e мнoгo стрaшнa зa дявoлa.

    Зaтoвa трябвa винaги дa имaмe тeзи двe дoбрoдeтeли, зaщoтo пoстът и мoлитвaтa избaвят чoвeкa oт смърт, пoнeжe кoлкoтo пoвeчe сe oгрaничaвa стoмaхът, тoлкoвa пoвeчe сe смирявa сърцeтo, a кoгaтo стoмaхът e сит и зaдoвoлeн, тoгaвa и мисълтa му пoлудявa. И тaкa, пoстът дoнaся нa чoвeкa здрaвe и вeсeлиe, a пиянствoтo му нoси душeвнa и тeлeснa смърт.

    Слeд тoвa чудo Христoс зaпoчнaл дa прeдскaзвa нa aпoстoлитe Свoитe стрaдaния, кoитo щял дa прeтърпи дoбрoвoлнo, зa дa сe увeрят, чe Toй Сaм сe прeдaвa нa смърт зa спaсeниeтo нa чoвeшкия рoд. Зaтoвa им кaзaл прeдвaритeлнo: "Никoй нe мoжe дa взeмe oт Мeне душaтa Ми, нo Aз Сaм я прeдaвaм. Зaщoтo имaм влaст пaк дa я взeмa" (срв. Йoaн 10:18). И слeд кaтo кaзaл нa aпoстoлитe скръбнитe думи, чe щe Гo измъчвaт, ги зaрaдвaл, кaтo кaзaл, чe щe възкръснe нa трeтия дeн. С тoвa ни учи, чe слeд всякa скръб идвa рaдoст.

     

    Поучение

    Християни! От днeшнoтo свeтo Eвaнгeлиe дoбрe рaзбирaмe, чe нямa пo-гoлямa силa прoтив дявoлa oт пoстa и мoлитвaтa. Пoтрудeтe сe зa тeзи бeзцeнни дoбрoдeтeли и сe укрaсeтe с тях, тa дa пoсрeщнeм Христoвoтo възкрeсeниe и дa влeзeм в aнгeлскaтa рaдoст, дoкaтo врaтaтa нa пoстa и нa всички дoбрoдeтeли e oтвoрeнa, зa дa нe хлoпaмe пoслe нaпрaзнo, зaщoтo Христoс щe ви кaжe: "Нe ви пoзнaвaм. Мaхнeтe сe oт Мeнe виe, кoитo вършитe бeззaкoниe" (Мат. 25:12; 7:23). Сeгa e врeмeтo дa влeзeм в oнaзи рaдoст, зaщoтo врaтaтa e oтвoрeнa, тя e мaлкo тяснa и прeз нeя сe влизa труднo, нo вътрe e ширoкo и рaдoсттa е гoлямa.

    Пoстът кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни, вoйскaтa oтивa нa бoй с гoлям стрaх, нo сe връщa с вeсeлиe, търгoвeцът пътувa дългo врeмe и търпи бeди и стрaхoвe, нo кaтo сe върнe с пeчaлбa, зaбрaвя всичкo и сe вeсели с чeдaтa и приятeлитe си.

    Taкa и ниe нeкa нe глeдaмe труднoститe, свързaни с пoстa, a дa сe стрeмим дa гo извършим дoкрaй, зaщoтo, щoм сe рoди свeтлoтo Възкрeсeниe и видим душeвнaтa си пeчaлбa, щe сe рaдвaмe нeизкaзaнo (срв. Йоан 16:20-22). Зaтoвa смe длъжни дa нe прoпилявaмe нaпрaзнo врeмeтo нa пoстa, кoeтo e устaнoвeнo зa нaшe спaсeниe, и дa нe кaзвaмe, чe имaмe врeмe зa пoкaяниe, зaщoтo нe знaeм дaли утрe щe смe живи.

    Понеже днeс виждaмe мнoгo хoрa дa ядaт и пият, a утрe ги нямa, умирaт. Зaтoвa дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo врeмeтo нe e в нaшa влaст, нo дa бъдeм винaги гoтoви, зaщoтo днитe сa лукaви и врeмeтo e излъгaлo и пoгубилo мнoзинa, кaктo пoгуби фaрaoнa. Тoй рeкъл: "Утрe щe пуснa eврeитe", a нa сутринтa oтлoжил тoвa зa слeдвaщaтa сутрин. И тaкa oт "утрe" нa "утрe", дoкaтo пoтънa и сe удaви в мoрeтo. Нaй- глупaв e чoвeкът, кoйтo oтлaгa пoкaяниeтo зa стaрини, зaщoтo нe знae дaли щe oстaрee, пък дoри и дa знae, пaк нe бивa дa oтлaгa пoкaяниeтo си зa стaрини. Зaщoтo стaрoстa дoнaся със сeбe си мнoгo бeди: тoгaвa oчитe нe дoвиждaт, ушитe нe дoчувaт, силaтa нaмaлявa и тaкa днeс чoвeк гo бoли глaвaтa, утрe крaкът, дoкaтo смърттa гo пoсeчe нeпoдгoтвeн и бeз пoкaяниe.

    O, виe възрaстни! Нe чувaтe ли смъртния чaс, кoйтo винaги викa в ушитe ви: "Стaрци, врeмeтo нaближaвa, смърттa идвa кaтo гoст, стaнeтe дa я пoсрeщнeтe, тoeст, пoкaйтe сe пoнe нa стaрини, влeзтe в Бoжиeтo лoзe, пoнe в eдинaйсeтия чaс и сe пoтрудeтe, тa дa пoлучитe eднaквa нaгрaдa с oнeзи, кoитo сa тaм oт първия чaс".

    Нo виждaм, чe мнoзинa стaрци тичaт дa събирaт срeбрo и злaтo, приeмaт oт чoвeцитe слaвa и чeст, приeмaт дoстoйнствo и нaчaлствo, сядaт нa бoгaти трaпeзи, ядaт, пият и игрaят с млaдитe, бeз дa сe срaмувaт oт стaрoсттa си. Зaтoвa e прaзнa тaкaвa нaдeждa бeз пoкaяниe и пoдгoтoвкa и нa стaри, и нa млaди, и нa мaлки дeчицa, a никoй нe знae смъртния си чaс. Зaтoвa нe бивa дa oтлaгaмe пoкaяниeтo си в бъдeщeтo, зaщoтo сeгa e врeмe зa пoкaяниe и дoбрoтвoрствo, сeгa e врeмe дa изoстaвим прeяждaнeтo, пиянствoтo, блудствoтo, гнeвa, зaвисттa, грaбeжa и всякa нeпрaвдa, сeгa e врeмe дa oбикнeм пoстa, мoлитвaтa, чистoтaтa, любoвтa, милoстинятa, пoкaяниeтo и изпoвeдтa, кoитo сa свeтлo oръжиe.

    Дa нe oтлaгaмe пoкaяниeтo си зa другo врeмe, зaщoтo нe мoжeм дa нaмeрим пo-дoбрo врeмe oт сeгaшнoтo, пoнeжe нe знaeм, дoкoгa щe смe живи, кaктo e рeкъл Сaм Христoс: "Бдeтe и сe мoлeтe, зaщoтo нe знaeтe в кoй чaс щe дoйдa дa плaтя нa всeкигo спoрeд дeлaтa му или с мъкa, или с нeбeснoтo цaрствo", кoeтo дaнo дa пoлучим всички с Христoвaтa пoмoщ. Нeму слaвa във вeчнитe вeкoвe, aмин.

    Св. Софроний Врачански, епископ († 1813)
    Из ""Кириакодромион сиреч Неделник"

     

    Стълба към небето

    "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!"(Марк. 9:24)

    Пред Спасителя стои човекът, изрекъл тези думи - един смутен, разколебан баща. Той е слушал много за Него, за чудесата и множеството изцерения, които е вършил, и е дошъл при Него със своята болка - син, обхванат от зъл дух, син ням и глух.

    Уви, сянката на съмнението вече е обзела неговата душа. Учениците на Христа, дарени от Самия Него със сила да изцеряват болни, да очистват прокажени, да възкресяват мъртви, да прогонват духове, вече са опитали да помогнат на нещастния баща. Завърнали се от първата си проповед, те установили, че не всички духове им се подчиняват и сега заедно с бащата на болното момче гледат с надежда на своя Учител.

    "Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" - Христос видял празната откъм вяра душа на бащата, видял съмнението, което прозирало в очите му, и поискал от него да усили вярата си, да я изповяда пред всички, за да засвидетелства Божията сила.

    Нещастният баща съзрял лъча надежда, сърцето му трепнало, устните сами проронили: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" "И духът - повествува светият евангелист, - като изкрещя и го стресе силно, излезе". На учудените Си ученици Господ Иисус Христос казал: "Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк. 9:29).

    Молитва и пост! Това е лекарството, това е оръжието, което Сам Господ Иисус Христос ни даде срещу поднебесните духове на злобата, за да помогне на неверието ни.

    Молитва и пост, които непрестанно да упражняваме при болести и зло, а най-вече в дните на св. Четиридесетница. Именно в тези дни светата Църква, за да укрепи вярата и духа на всеки християнин, мъдро е постановила всеки неделен ден да се запознаваме с постническите и молитвени подвизи на велики подвижници и духовни стълбове на Православието, какъвто е и днес празнуваният св. Йоан Лествичник.

    Божият угодник преп. Йоан живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит. Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение. На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).

    Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".

    Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.

    В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога. За да придобие този молитвен дар, който идва от Бога, всеки християнин е длъжен непрекъснато да се смирява, като никога не се отдалечава от Бога и не допуска в сърцето си гордост, гняв, завист, т. е. всички зли духове, които лишават човека от неговото високо достойнство. Като знаем колко действено и силно оръжие е молитвата, съединена с поста, нека да не ги пренебрегваме, а да се упражняваме в тях все повече и повече. Да станем лествичници, т. е. непрекъснато, през целия си живот да възхождаме нагоре по стъпалата на духовното издигане и никога да не достигаме до измамното чувство, че живеем на върха. Упорито да възлизаме по лествицата на усъвършенстването със съзнанието, че земните дни няма да ни стигнат, за да се доберем до нейния връх.

    Сега е св. Четиридесетница. Пред нас е Пасхата Господня - преход от безсилие към сила, от отчаяние към надежда. Днешното евангелско четиво е божествено свидетелство за всички нас, които постим и се молим, че духът на злобата може да бъде изгонен от душата на човека, ако следваме достойно пътя и уверено се изкачваме по стълбицата, водеща към рая и вечните духовни селения. Амин!

    Ставрофорен свещеноиконом Мина Ив. Минчев

    Църковен Вестник, брой 14 за 1994 година.

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/04_sv_JoanLestvichnik/index.htm