Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Православни медии

Разпространението на Православната проповед - Евангелието - в днешно време се подпомага от единични средства за масова информация, можещи да бъдат наречени Православни медии.

  • Почитта към св. Серафим Софийски и Богучарски в България – свидетелство за неговото чудотворство и светителство

    Винаги разпалван от божествена ревност,
    показал си се като стълб на Православието,
    възсиял в град София,
    и с твоето благочестие мнозина си привел към Христос,
    добри пастирю: светителю отче Серафиме,
    моли Христос Бог да се спасят нашите души“. Тропар, глас 4.

    „Ако трябва в едно изречение да се обобщи онова, което владика Серафим е оставил като завет, то е „призив към покаяние, към благодатна промяна на живота и към съвършената добродетел – християнското смирение. Владика Серафим беше рядък пример на свят, благодатен йерарх с чиста пастирска съвест. Духовния живот в Христа, добродетелите, благочестието той смяташе за неотделими от твърдото изповядване на вечните истини на вярата, от дълга те да бъдат неизменно съхранявани. За него опазването и изповядването на истината беше част от живота в Христос, Който Сам е Живот и Истина. И всичко това той правеше с непоколебима твърдост, но кротко, без следа и от най-тънкия страстен порив…“ [1].

    Почитта към Владика Серафим в България започва веднага след неговата кончина и преминава през трудния път на утвърждаване, в контекста на църковно-каноническите, догматическите, литургическите, духовно-пастирските и обществените изисквания, с течение на много години, на много „за“ и „против“. Почит, която обаче с Божията благодат и молитвената помощ на владика Серафим се увеличава чрез народното преклонение и поставя въпроса за неговата канонизация.
    Процесът на канонизация преминава и през трудния път на утвърждаване в различните форми и прояви на прославата на владика Серафим, което за нас – вярващите християни и богословите, познавайки категориите за придобиване на святост, е изискуемо условие за правилната и категорична канонизация. В контекста на проявите на святост, определени като прослава, тоест реализиране на святост и чудотворство след кончината на светеца, несъмнено можем да приложим този принцип и по отношение на живота на владика Серафим.

    Като се има предвид богатия духовен живот на архиепископ Серафим (Соболев) – пастирска, богословска, литургическа, обществена и най-вече молитвена дейност, която владиката извършвал непрестанно в живота си и особено в годините, прекарани в неговото послушание в България, това може би е най-трудният въпрос, който да ни даде ясна представа, към коя категория светци да бъде причислен...

    Източник: https://www.pravoslavie.bg/...

     

  • Преображение Господне

    Преображение Господне.

    Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

    "Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

    А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

    Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

    Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

    И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
    (Лук.9:28-36)

    "Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

    "И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

    И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

    Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

    Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

    И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
    А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

    И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

    А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

    Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

    Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
    (Мат.17:1-13)

    "И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

    И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
    Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

    Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

    Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

    И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
    Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

    И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
    (Марк 9:1-9)

    Преображение Господне

    Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

    Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

    Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

    Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm 

  • Притчата за блудния син

    Притчата за милостивия самарянин | Проповеди | Пастирско послание |  Показалец

    Грехът отчуждава хората един от друг, а любовта прави ближен всеки срещнат, дори непознатия. Когато Христос-Бог дошъл на земята, намерил хората не само отчуждени, но и често враждуващи. И Той ги учел да се обичат като братя и да си помагат, особено когато са в беда.
    Като проповядвал за топла отзивчивост към всеки срещнат, един законник – учител на народа, Го запитал, кого трябва да смята за свой ближен. В отговор Христос казал притчата за добрия милостив самарянин.
    По пътя между Иерусалим и Иерихон един пътник бил нападнат. Там постоянно бродели разбойници, защото за Иерихон често пътували търговци, които купували прочутото балсамово масло, произвеждано в околностите на това градче.
    А пътят е скалист и в постоянни завои, което го прави удобен за нападения, защото разбойниците можели лесно да се укрият.

    Нападнатият пътник бил ограбен и тежко наранен. Животът му бил в опасност. По пътя минал един служител на храма и го отминал. Навярно той бързал за богослужението или смятал, че случаят е безнадежден. Не спрял да му окаже помощ може би и затова, че се страхувал да не бъде и той нападнат.

    След него минал друг пътник и той го отминал по същите съображения. Накрая минал един самарянин. Така се наричали жителите на Самария – една от трите области на еврейската държава.
    Поради общуването си със съседните езически народи самаряните изпадали в нечиста вяра. Затова юдеите не общували с тях и ги презирали. Но този самарянин имал милостиво сърце. Той съжалил изпадналия в беда и решил да му помогне.
    Слязъл от магарето, с което пътувал, видял, че нещастният пътник е още жив, и измил раните му с вино, помазал ги с елей и го качил на добичето си. Отвел го в Иерихон и го настанил в странноприемницата. Дал пари на съдържателя да се грижи за него до оздравяването му. Казал му, че на връщане пак ще се отбие да види състоянието на ранения и ако са изразходвани повече пари, ще доплати.
    Като разказал притчата, Христос попитал високообразования законник, кой от тримата бил ближен на изпадналия в беда. Отговорът бил ясен.

    Тази притча вълнува много с жертвената любов на чужденеца самарянин към един непознат страдащ човек. С нея Христос искал да поучи многознаещите иудейски законоучители, които имали студени сърца.
    Тя е поучителна за всички времена, защото поради греха винаги има хора, които затварят сърцата си за страдащия. Тя е поучителна и за децата, които от малки трябва да виждат във всеки човек свой ближен и да му помагат според силите си...

    Източник: https://www.verouchenie.com/...

    снимка: https://www.google.com/...

     

  • Първата неделя на Великия пост - неделя Православна, свързана с празника Тържество на Православието.

    Неделя Православна. Икона от антиохийския патриаршески манастир Баламанд. Източник: balamandmonastery.org.lb

    На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.

     

    Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на Православието. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над ереста на иконоборството, което в продължение на почти 120 години (726-843 г.) разтърсва православния свят. Седмият вселенски събор през 787 г. осъжда иконоборството, но не го побеждава, защото то продължава няколко десетилетия след него и взема много жертви.

    На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската ерес, а не над някоя друга.

    Иконоборците в древност и сега твърдят, че Бог не може да бъде изобразен. А православните отци, които защитават преданието на Църквата, поставят почитанието на иконите в най-тясна връзка с самите основи на християнството. Действително Бог е непознаваем, неизразим и неизобразим. Но в лицето на Христос Той благоволява да се роди като човек. Бог, Който е невидим, става видим чрез приемането на човешката природа. "Словото стана плът" – пише св. Йоан в началото на своето Евангелие. Боговъплъщението прави възможна иконата. Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради нашето спасение. Дори без да съзнават, иконоборците възпроизвеждат докетизма на древните гностически еретици. Докетизъм е отричането на въплъщението на божествения Логос и твърдението, че тялото на Христос било фантомно и привидно. Това богохулство посяга на основните устои на нашата вяра и лишава падналото човешко естество от спасението, което то получава чрез своето приобщаване към божествената природа. Затова не е случайно, че денят на тържеството на иконопочитанието е празник на цялото Православие. Самият факт, че протестантството и до известна степен римокатоличеството избягват иконите, показва до каква степен те са се отчуждили от свещеното църковно предание.

    Не е случайно, че първата неделя на Великия пост е наречена Неделя Православна. Днешният ден увенчава седмица на постоянни богослужения, на засилена молитва, на духовно бодърстване. Гръцката дума "ортодоксиа" означава и "правилно славословие", и "правилно учение". Славословието според учението на светите отци е висша степен на молитвата, защото разкрива чистата и безкористна радост на душата от съзерцанието на Господа.

    Православието е невъзможно без правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където се нарушава правата вяра, започва да се влошава и накрая се проваля духовният живот. В зависимост от това, как хората мислят за Бога, те създават своите представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. Затова в догматическите спорове от миналото не става въпрос за абстрактни формулировки или за субективна истинност. В тях се изразява правилното разбиране на същността на отношенията между Бога и човека и в крайна сметка правилното разбиране на същността на самия човек. Затова ап. Павел, който с духа си достига третото небе и чува откровения, недостъпни за простосмъртните, пише във второто си послание до Тимотей: “Аз зная в Кого съм повярвал” (1:12)...

    Източници:

    текст: https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81/

    икона: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/01_Nedelja_Pravoslavna/index.htm

  • Св. апостол и евангелист Иоан Богослов - житие

    Св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Руска икона.

     

    Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

    Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

    Заедно със Симон Петърте присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

    На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.

    Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и "ученика, когото обичал".

    На пресветата Си Майка казал:

    - Ето син ти!

    А на ученика си Йоан:

    - Ето майка ти!

    Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

    В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

    След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър:

    - Господ е.

    След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

    Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

    Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

    Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.

    Повярвали и се кръстили хиляди.

    Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си:

    - Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!

    Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

    До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

    Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

    Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

    Починал един момък, син на Диоскорид, предстедател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

    По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

    Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.26_sv_ev_Joan.htm 

  • Св. апостол Тома, един от Дванадесетте апостоли, наречен Тома Неверни

    Кратко животоописание

     

    Св. апостол Тома - от Дванадесетте апостоли, родом от Галатия, не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден (Иоан. 20:27-28).

    Проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада.

    Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон.

    Прободен с копие - починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, на гроба му ставали чудеса.

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

     

    Житие на св. апостол Тома

     

    Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

    - Да идем и ние да умрем с Него!

    По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

    - А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

    Тома запитал:

    - Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

    Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

    - Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

     

    След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

    В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

    Апостолите казали на Тома:

    - Видяхме Господа.

    А той зявил:

    - Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

    След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

    Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

    - Мир вам!

    След това се обърнал лично към Тома и му казал:

    - Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

    Развълнуван, Тома извикал:

    - Господ мой и Бог мой!

    - Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

     

    След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

    Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

    По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

    По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

    - Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

    Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

    Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

    Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

    Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

    И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

    Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

    Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/10.06_sv_ap_Toma.htm

     

  • Св. Архангел Михаил – небесният пълководец

    Архангеловден

     

    Самото име на св. архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава "кой е като Бога". Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората. Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.

    Архангел Гавриил обикновено се явява на праведниците като възвестител на велики и радостни събития, засягащи Божия народ (Дан. 8:16, 9: 21; Лук. 1:19-26). В книга Товит архангел Рафаил говори за себе си: "Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия" (Тов. 12:15). Оттук е възникнало убеждението, че на Небето има седем архангели, един от които е архангел Михаил.

    Архангел Михаил е наречен в Писанието "княз", "водач на войнството Господне" и е описан като главен борец срещу дявола и беззакониято на хората. Поради това Църквата го нарича "архистратиг", т.е. пълководец, водач на небесната войска. Така, архангел Михаил се разкрил на Иисус Навин като негов небесен помощник при завоюването на Обетованата земя. Той се явил на пророк Даниил, когато падало Вавилонското царство и предсказал идването на Христа на земята и събитията на свършека на света. В Апокалипсиса архангел Михаил е описан като водач във войната на небесните сили срещу дракона-сатана и и падналите ангели. "И стана война на Небето: Михаил и Ангелите му воюваха срещу дракона, и драконът и ангелите му воюваха срещу тях, но не устояха, и не се намери за тях място на Небето. И низвергнат бе великият дракон, древният змей, наричан дявол и сатана". Апостол Иуда кратко споменава за архангел Михаил като за противник на сатаната (Нав. 5:13; Дан. 10:12; Иуд. 9; Откр. 12:7-9; Лук. 10:18).

    В духа на Светото Писание някои отци на Църквата смятат, че архангел Михаил е участник в других важни събития в живота на Божия народ, дори там, където той не е споменат по име. Например, отъждествяват го с тайнствения огнен стълп, който вървял пред израилтяните по верем на бягството им от Египет и погубил пълчищата на фараона в Червено море. Свързват с него и поражението на огромната асирийска армия, обсаждала Иерусалим по времето на пророк Исайя (Изх. 33: 9, 14:26-28; 4 Цар. 19:35).

    Църквата почита архангел Михаил като защитник на вярата и борец срещу ересите и всяко зло. На иконите той е изобразяван с огнен меч в ръката или с копие, поразяващо дявола. В началото на IV в. Църквата е установила на 8 ноември празник в чест на събора (т.е. съвкупността) на светите ангели начело с небесния им пълководец – св. архангел Михаил.

    По материали от Православие.ru

    Източници: текст: https://www.pravoslavie.bg/

    икона: https://bg.wikipedia.org/

  • Св. великомъченица Злата Мъгленска

    Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
    Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
    Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
    Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
    - Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

     

    Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
    Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
    Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
    Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
    - Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
    В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
    - Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-zlata-maglenska

     

     

  • Св. великомъченица Злата Мъгленска

     

    Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
    Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
    Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
    Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
    - Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.

    Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
    Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
    Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
    Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
    - Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
    В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
    - Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!
    Турците разбрали, че девицата не ще беде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.
    В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
    Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
    Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-zlata-maglenska

  • Св. великомъченица Кириакия - Неделя

    Св. великомъченица Неделя (Кириакия) с житийни сцени.

     

    Житие на св. мъченица Кириакия

    Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.

    Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.

    На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.

    До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия  -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.

    За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

     

    Кратък житиепис

    Kyriaki the Great Martyr. Greek icon. Source: goarch.org

    Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

    Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата. 

    Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

    В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

    Pravoslavieto.com

     .....

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/07.07_sv_Kiriakia.htm

  • Св. Георги Победоносец - житие

     

    Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-годишна възраст той получил чин военен трибун.

    За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

    Георги бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

    Диоклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните, след като издали вече закони за тяхното преследване. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се:

    – Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Иисус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали.

    Всички били изумени и дълго мълчали. Самият император онемял от учудване. Той дал думата за отговор на един от своите консули, Магнеций.

    – Кой те накара да извършиш тази дързост – попитал Магнеций.

    – Истината, а истината е сам Христос – отговорил Георги.

    Императорът се намесил. Той предложил на Георги да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.

    Георги останал непреклонен:

    – По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебна жертва, и Той ще те удостои с Царство небесно. Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!

    Диоклетиан се разгневил и дори не изслушал думите на Георги; заповядал да го хвърлят в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога.
    На другия ден Диоклетиан го повикал и попитал:

    – Разкая ли се, Георги?

    – Царю – отговорил той, – нима си мислиш, че съм изпаднал в такава немощ, та да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз да не изтърпя мъченията ти.

    Императорът подложил Георги на още по-тежки мъчения, приковали го на колело, под което поставили дъски с гвоздеи. И при всяко завъртване тялото на мъченика се раздирало повече и повече. Георги славел Бога и се молел, после замлъкнал. Диоклетиан решил, че мъченикът вече е мъртъв, и викнал тържествуващ:

    – Къде е Живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

    След това императорът заповядал да свалят окървавеното тяло. Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: „Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Войниците побързали да съобщят на императора за станалото. След тях и сам Георги му се явил. Диоклетиан не вярвал на очите си. На срещата присъствала и съпругата му – императрица Александра, която, като видяла изцерения мъченик, също поискала пред всички да изповяда вярата си.

    Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

    Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:

    – Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

    Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили, а не някаква магическа сила или човешка хитрина..

    Източник:

    текст: https://www.pravoslavie.bg/...

    икона: https://bg.wikipedia.org/wiki/...

     

  • Св. Нектарий Егински-светецът, който лекува всички болести

    Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.

    Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.

    В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

    Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 

    Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.

    Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“...

    На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 

    Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
    На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 

    Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.

    Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.

    Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.

    Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.

    Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление...

    Източник: https://www.svetabogorodiza.com/working-on-your-site/create-a-post 

  • Св. преподобни Сергий Радонежски, велик чудотворец, избран от Бога още от утробата на майка си.

    свети преподобни Сергий Радонежски

    Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

    Преподобный Сергий РадонежскийТози велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

    Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

    Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

    Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни  резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

     

    След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

    Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия. 

    По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник – свети Серафим Саровски.

    Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

    Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

    Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе...

    Източници:

    текст: http://www.pravoslavieto.com/life/09.25_sv_Sergij_Radonezhski.htm

    основна икона: http://www.pravoslavie.ru/86491.html

    Препоръчваме също и тази страница за преподобния: http://www.pravoslavie.ru/31224.html

  • Св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий

     

    Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

    Христолюбци,

    Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

    Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: "На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов" (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща" (по Йоан. 14:23).

    Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: "На устните на премъдрия се намира знанието(по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост" (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
    Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител. Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни - от изток до запад и от север до юг.
    При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други - в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
    Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсия троичната безначална светлина.

    По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И както Даниил2 затвори устата на лъвовете, той затъкна устата на вълците - еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: "Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки". Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път. Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

    Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни - чрез писания, а на други - чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

    Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този нов апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi

  • Света Богородица в живота на светогорския монах.

    Св. Богородица в живота на светогорския монах

     

    ecpyrovolhthissa2Света гора като градина на света Богородица

    Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

    Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

    Св. Богородица постоянно е на устата и в сърцето на монасите, към нея те отправят своите най-добри молитви, на нейната личност и благодат отдават тайнствените богородични преживявания на своята вяра и любов. Всичко това са неща, които до голяма степен съществуват в православния живот и предание, но на Света Гора те са уникални и по отношение на изражението, и на интензивността и силата, с която се явяват.

    В днешната беседа ще се опитам да опиша донякъде как тези богородични преживявания се раждат в сърцето на светогорския монах, как намират оправдание, как функционират, как се свързват с неговата всекидневна борба и подвиг, как формират неговата духовна персоналност, как се изразяват в неговия най-общ етос. Разбирам, че нещо подобно ще предизвика въпроси или затруднение в душите на тези, които идват от протестантска традиция, но мисля, че с помощта и просветлението от Господа и малко усилие всички заедно ще доближим истината.

    Св. Богородица не е плод на църковна емоция или измислица на богословско умозрение, нито само историческа личност, която някога е родила Христос, с което да се изчерпва нейната мисия. Истината за нейната личност се състои в това, че тя всекидневно се явява в живота на Църквата като „жива и след смъртта”. Нейното присъствие е живо в този свят. Богословите обясняват това като учение, а Църквата най-вече го живее като опит. „Под твоя светъл покров никой дошъл не си е тръгнал посрамен, Пречиста Дево Богомайко, но потърси ли благодат, получава полезните дарове в отговор на молитвата”...

    текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,18056/view,article/

  • Света Богородица, Майка и закрилница на духовните сираци. Какво бихме Й подарили за рождения Й ден?

     

    Автор: свещеник Илия Попов

    Из проповед на Рождество Богородично.

    Когато обичаме някого и отиваме при него, да го поздравим за рождения ден, обикновено му носим някакъв скъп подарък, с който да засвидетелстваме своята любов, уважение… Е, какъв подарък ние ще дадем на Божията Майка? Как може да й покажем нашето уважение, нашата любов? Какво може да й принесем? Ако не друго, то поне нека това да бъдат нашите чисти сърца и нашата вяра, нашата надежда в нея като молитвена застъпница пред Господа за нас и за нашето спасение.

    Нека винаги да имаме тази наша молитвена застъпница и да се опитваме да искаме от нея онова, което е невъзможно за нас, човеците - борбата с нашите страсти. Нашите трудности да възложим на нея. На тази, която се удостои да приеме Невместимия, която след разпятието на Нейния възлюбен Син, нашия Господ, стана майка на всички християни. Осинови всички нас, осиротелите духовно, за да може наистина да се възрадваме и развеселим в онази блажена вечност, която ни е обещана. Амин!

    Източник: http://arhangel.bg/bg/mayka-na-osirotelite-duhom.html?fbclid=IwAR0XSNPP-wZEVglPscF_CJwg0RN6c6_cgyrDOnirjJXMwxCnYCk2drIvBe8

  • Свети Атанасий Велики, Архиепископ на Александрия

    Св. Атанасий Велики - българска икона от XVI-XVII в. от Пловдивско

    Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.

    Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.

    Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.). Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.

     
    Първи вселенски събор. Икона от 1770 г. от Църквата Протата в Карея.

    И на трите събора Арий бил решително осъден и отлъчен от Църквата. Осъдени и отлъчени били и мнозина от неговите упорити привърженици. Но ереста дотолкова се разпространила и Арий имал толкова много явни и тайни последователи, дори сред приближени до двореца епископи, че борбата продължила още много години. На съборите арианите отвърнали със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към православието.

    Атанасий бил на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световно известен богослов.

    Когато след девет месеци старецът Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 година. Но още в края на Александровото светителстване Арий успял да подмами императора Константин Велики и да изтръгне от него заповед, щото всички александрийски клирици, започвайки от самия Александър, да живеят в мир и да не спорят по богословски въпроси. Търсейки мир не според разума, Константин писал твърде рязко на Александра, като изисквал примирение с Арий. Когато Атанасий заел Александровото място, той също като своя старец решително отказал да влезе в общение с нечестивия еретик, и Константин пренесъл недоволството си върху новия архиепископ на Александрия. Враговете се постарали да умножат още повече това недоволство от Атанасий, като го обвинили в користолюбие, в неуважение към императорските разпоредби и в груби насилия над клириците. Приписали на великия светител дори убийството на някой си епископ Арсений, с чиято отсечена мъртва ръка извършвал вълшебства.

    Благочестивият Константин, макар и да бил настроен против Атанасий, не се решил да повярва на всичките обвинения срещу него без разследване и заповядал да се свика епископски събор за съдене на александрийския архиепископ. Съборът бил свикан през 335 г. в Тир, но лукавите ариани и техните привърженици, които по това време били много, наредили така, че в този събор да вземат участие само техни съмишленици, и да не бъдат допуснати Атанасиевите привърженици. И въпреки че Атанасий довел на събора самия епископ Арсений, за когото казвали, че го е убил, и опровергал всички останали обвинения, съборът все пак го осъдил, и при освещаването на един нов храм в Йерусалим приел в общение Ария. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, Атанасий тайно се отправил за Цариград и в лична среща с Константин му представил самата истина. Константин Велики най-сетне разбрал кък стоят работите, приел твърде сурово пратениците на Тирския събор и извикал всички участници да дойдат в Цариград за преразглеждане на делото. Враговете на Атанасий отново съумели да подлъжат императора и да измислят новата клевета, че св. Атанасий искал да спре превозването на жито от Александрия за столицата, за да изложи по този начин Константина.

    Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия (Франция). Св. Атанасий прекарал две години в Трир, като бил в дружески отношения с местния епископ Максимин.  

    В 336 г. умрял Арий, а на следващата година умрял и Константин Велики. Царството било поделено между тримата Константинови синове: Константин II, Констанс и Констанций. Събрани на съвещание, тримата владетели решили да върнат на катедрите им всички епископи, изпратени по-рано на заточение. С особен указ на Констанина II бил върнат в Александрия и св. Атанасий. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да обявят Атанасия за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт - от императора, след като бил осъден от църковен събор.

    През този печален период от църковната история враговете на Атанасий Велики успявали на няколко пъти да извоюват неговото осъждане и изгнание. Но той имал и приятели - последователи на чистото православие. Папа Юлий I (337-352 г.) оправдал Атанасий на Римския събор в 340 г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор (Сердика - София), който низвергнал много от враговете на Атанасий. Борбата била продължителна и упорита.

    Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас. Съчинил три апологии - защити на православната вяра: "Против езичниците", "Против арианите", "За въплъщението на Словото", "За Св. Троица", срещу еретика Аполинарий и разколниците - новациани, за Светия Дух, житие на св. Антоний Велики, тълкования на множество книги от Свещеното Писание, прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на вярата.

    Голям е приносът на великия Александрийски архиепископ и при установяването на истинския сборник от книгите на Свещеното Писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещенни книги.

    Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад.

    И в богословието, и в личния живот св. Атанасий всякога ще бъде велик образец на всички поколения миряни и епископи. Той починал на 2 май 373 година, на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики. На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444 г.), които главно са спасили православието от двете ереси - арианството и несторианството.

    Празникът на св. Атанасий се чества на днешния ден. С тази дата той е влязъл в нашия църковно-народен бит и с пословица е утвърден като предвестник на близката пролет (Атанасовден идва - пролетта идва).

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

     

    Лъчите и слънцето

    "Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец."
    Св. Атанасий Александрийски

    В един коментар относно богословската дейност на отците от древнохристиянската църква четем: "Дали не сме принудени да признаем, че личността на Иисус Христос е и трябва да остане една тайна? Дали ранноцърковните отци не са се опитвали да разберат нещо, което е неразбираемо, и да разбулят нещо, което винаги ще си остане тайна?" Коментаторът все пак признава, че богословите от светоотческата епоха са били принудени да дадат отговор на влиятелни ереси, които посягали на основното в християнското учение за боговъплъщението. "Църквата е била принудена да внесе повече яснота. Целта й била повече да защити учението, а не да го обяснява по начин, който премахва тайнството. Защото, ако ересите бяха надделели в онова време, днес щяхме да имаме една изопачена версия на самото християнство."

    Днес вероятно споровете, които са се водили през четвърти век за личността на Христос, може да ни се виждат твърде далечни и отвлечени. Оспорваните тогава идеи обаче са основополагащи за християнската вяра. Защото без разбирането за божествената природа на Иисус Христос губи почва цялото християнско учение за спасението. През четвърти век ереста на Арий повдига един от най-важните въпроси в историята на богословието и ранните отци на християнската църква са прави като в противовес на арианството отстояват пълната божественост на Иисус Христос...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_Atanasij.htm

  • Свети великомъченик Мина - покровител на семейството - житие

    Житие на св. великомъченик Мина

    Св. МинаСвети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

    Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

    Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

    - Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

    При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

    - Кой си ти?

    Свети Мина пред целия народ казал високо:

    - Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

    Князът отново попитал светеца:

    - Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

    Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

    - Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

    - Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

    Светецът отговорил:

    Св. Мина, руска икона, days.ru- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

    Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

    - Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

    Но светият с гняв отговорил:

    - Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

    Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

    - Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

    - Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

    Мъченикът отговорил:

    - Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

    Тогава князът казал на светеца:

    - Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

    Мъченикът отговорил:

    - Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

    - "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

    Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

    - Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

    Прочетете още тук: http://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm

  • Свети великомъченик Мина Котуански

    https://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/images/chora/1/11.11_sv_Menas_Chora.jpg

    Кратко животоописание

    Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

    Житие на св. великомъченик Мина

    Св. МинаСвети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

    Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

    Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

    - Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

    При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

    - Кой си ти?

    Свети Мина пред целия народ казал високо:

    - Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

    Князът отново попитал светеца:

    - Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

    Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

    - Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

    - Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

    Светецът отговорил:

    Св. Мина, руска икона, days.ru- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

    Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

    - Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

    Но светият с гняв отговорил:

    - Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

    Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

    - Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

    - Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

    Мъченикът отговорил:

    - Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

    Тогава князът казал на светеца:

    - Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

    Мъченикът отговорил:

    - Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

    - "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

    Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

    - Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.11_sv_Mina.htm

  • Свети Нектарий Егински - житие, служба на църковно-славянски и молебен канон

    Св. Нектарий Егински. Гръцка житийна икона. Източник: ieramitropoliolympoy.com

    Житие на св. Нектарий Егински

    wp7ee0aff5.jpgСвети Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството.

    Детето – проповедник

    Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: "Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат", показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата.

    На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.

    Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.

    "Най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците"

    На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира "Неа Мони", приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата "Свети Сава", а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.

    През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в "Св. Николай" в Кайро. Там получава богат пастирски и административен опит.

    Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците".

    Сам почиства всички училища, в които е бил директор

    През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели.

    Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.

    Чудотворец още приживе

    Мощите на св. Нектарий в основания от него девически манастир "Св. Троица", който след смъртта му е наречен в негова чест - място на поклонение на православни от цял свят. Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм "Света Троица". В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите.

    Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани.

    Умира след 12 години – на 8 ноември 1920 година.

    За още информация, а също и за службата и молебния канон прочетете долу цитираните източници.

    Източници:

    http://www.pravoslavieto.com/life/11.09_sv_Nektarij_Eginski.htm

    https://dveri.bg/...