Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Свети великомъченик Георги е един от най-почитаните светци в Православието и е защитник на хората, които са свързани с военното дело и земеделието. На този светец се молят всички, чиято съдба е свързана със защита на родината. На свети Георги се молят за застъпничество по време на военни конфликти.
В Православието съществуват два вида икони на св. Георги Победоносец - едната е изображение на неговия лик, а на другата св. Георги е изобразен на бял кон, убиващ змея.

Как помага иконата?

Свети великомъченик Георги е покровител на военните, земеделците и животновъдите. Иконата, на която е изобразен този свят образ защитава всички, които са на военна служба, в запас или вече са в пенсия или не работят това, но дълги са били военнослужещи. Иконата защитава освен тях, и техните семейства.
Иконата на свети Георги и молитвата пред нея помага и на земеделци и животновъди - на него се молят за запазване на реколтата и здравето на добитъка, и за защита от природни стихии.

Молитва

О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог. Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния. Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата. Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел - пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството. Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени. Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби. Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ. Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света. Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да  славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!

Житие на свети Георги

Светецът е роден във втората половина на 3 век в град Бейрут, който е разположен в Кападокия, в подножието на величествените ливански планини в семейството на благочестиви християни. Баща му трагично загинал в името на христовата вяра, когато св.Георги бил дете. Отгледала го майка му, като го възпитавала в скромност и любов към Бога.
Момчето постъпило в римската войска, и още в началото на службата си бил повишен от император Диоклетиан за началник на императорската стража.
Императорът бил ярък защитник на езическата вяра и преследвал християните. В края на своето управление тиранинът наредил на сената да започнат гонения срещу християните. Тази новина била непоносима за младия Георги и тогава той се отказал от службата си. Отишъл в Сената, за да разкаже за Божието слово. Тази постъпка била много опасна, но смелото сърце на Георги не знаело страх. Думите, които казал в Сената са в историята: "Аз съм раб на Христа, моят Бог и се уповавам на Него. Заставам тук, пред вас по своя воля, за да свидетелствам за Истината. А Истината е Самия Иисус Христос, Който гоните."
Диолектан бил поразен от дързостта на младежа, но изпитвал искрена привързаност към него и започнал да го уговаря да се откаже от думите си. Но свети Георги бил непоклатим, и тогава импретора го хвърлил в тъмница. Там св.Георги бил подлаган на много мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година, преди да навърши 30 години.

Чудеса пред иконата на свети Георги

На остров Атон, в българския Зографски манастир, който е осветен в чест на св. великомъченик Георги се съхраняват три чудотворни икони на светеца.

 

С иконата на св.Георги Зограф са свързани много чудеса. Едно от тях е от времето на царуването на император Лъв Мъдри, когато манастира бил току що основан от трима братя - българи. Те имали разногласия как да нарекат манастира - единия смятал, че манастира трябва да бъде осветен в чест на Пресвета Богородица, вторият - на св.Николай Чудотворец, а третия - на св.Георги Победоносец. Спорът между тях продължил няколко седмици и тогава те решили да оставят това в Божиите ръце. Те оставили на храмовия олтар чиста дъска и горещо се помолили на Всевишния за това на нея да се изографиса образа на този, който трябва да стане патрон на манастира.
Скоро на дъската се появило изображението на Георги Победоносец. Към иконата се отправяли дълги върволици поклонници, и всички с чиста душа получавали душевно и физическо изцеление.

Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света Гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна църква.

 

Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т. нар. "Аравийска" или "Сарацинска" икона, също на св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI век...

Източник: http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2014/02/blog-post_22.html

 

Скъпи мои, сега ще ви разкажа за Божествената литургия.

Ако бъдат събрани скъпоценностите на целия свят и бъдат поставени върху едната страна на везната, а върху другата – Божествената литургия – страната на Божествената литургия ще натежи. Но човек не разбира каква скъпоценност притежава, до момента, в който това щастие не му се отнеме.

За съжаление, човек не цени нито слънцето, нито въздуха, нито светлината. Когато настане мрак, изчезне въздухът и човек няма какво повече да диша – тогава ще разбере и оцени, какво е имал и от какво се е лишил.

Този, който има възможност да ходи на Божествена литургия – не ходи, а който ходи – стои разсеяно, донасяйки със себе си житейски помисли и грижи. Защо е така? Защото той не се замисля какво представлява литургията. Не разбира цялата дълбочина и важност на извършващата се пред очите му велика Тайна.

А сред чудесата най-важното е именно Божествената Литургия. Заради нея свети слънцето на небето денем, луната – нощем и хилядите небесни звезди разливат своята светлина; заради нея и земята дава своя плод и затова имаме възможност да се храним.

Повтарям – земята принася плодове, жито и грозде, само за да могат хлябът и виното всекидневно да се принасят на светия престол при извършването на литургията. Не на нас, не за нас, грешните, покритите с язви, дава земята своя плод – не го заслужаваме – земята го дава за божествената Жертва и ще го дава, докато на земята се извършва Божествената литургия. Ако Литургията престане – слънцето ще помръкне и земята ще спре да дава своя плод…

Първата литургия е била установена от Иисус Христос на Тайната Вечеря. И сега на престола се принасят хляб и вино, но в Божествената литургия те се претворяват в Тяло и Кръв Христови. И хората, вкусвайки Тялото и Кръвта на Христос, се приобщават към божествената светлина. Така че Господ да влезе в дома на душата им и душата им да стане храм Божий.

О, какво велико щастие е това! Господ влиза в грешната душа, изпепелява в нея всички беззакония и душата на човека става дом Божий.

И тъй, Спасителят ни е завещал да извършваме Божествената литургия и да вкусваме Неговите животворящи Тяло и Кръв. Литургията е чуден подарък на Иисус Христос. Литургията е мост, по който можем да преминем във вечния живот. Помнете това завещание на Иисуса Христа. Вървете по този златен мост, който спасява от пропастта на ада...

Източник: https://pravoslaven-sviat.org/2018/03/28/ako-liturgiata-prestane/

Житие на св. Нектарий Егински

Свети Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството.

Детето – проповедник

Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: "Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат", показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата.

На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.

Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.

"Най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците"

На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира "Неа Мони", приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата "Свети Сава", а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.

През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в "Св. Николай" в Кайро. Там получава богат пастирски и административен опит.

Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците".

Сам почиства всички училища, в които е бил директор

През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели.

Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.

Чудотворец още приживе

Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм "Света Троица". В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите.

Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани.

Умира след 12 години – на 8 ноември 1920 година.

За още информация, а също и за службата и молебния канон прочетете долу цитираните източници.

Източници:

http://www.pravoslavieto.com/life/11.09_sv_Nektarij_Eginski.htm

https://dveri.bg/...

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.

"Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!"

Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление...

Прочетете повече тук:

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия (3. век). При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи „Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи „всемилостив“.

Житие на светите равноапостолни цар Константин и неговата майка царица Елена

Св. Константин Велики - детайл от мозайка в храма "Света София" в Константинопол. VI век.

По времето, когато езическият свят, въоръжавайки се против християнството с огън и меч, в края на III и началото на IV столетие замислял напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин, Божият Промисъл приготвил за Христовата Църква, сред самите императори - гонители на християнството, царствен покровител в лицето на Константин - цар, който още приживе получил името, утвърдило се в християнската история, - Равноапостолен, а в световната история - Велики.

Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Сама Божията десница постепенно го подготвяла и по най-различни начини го очиствала, като избран съсъд на Божията слава.

Младите си години Константин трябвало да прекара не сред семейството си, а при двора на Диоклетиан в Никомидия, където бил взет почти като заложник, макар и почетен, за осигуряване верността на неговия баща Константин към по-старшия император Диоклетиан.

По това време се разгоряло най-ужасното гонение срещу Христовата Църква, надминаващо всички други гонения и със злобата на гонителите, и с разнообразието на мъченията, и с числеността на мъчениците, и с тържеството, победното тържество на Христовата вяра над езическите козни. Константин, поставен от Божия Промисъл до самото огнище на езическата злоба, не можел да не види напразността на всичките й усилия да победи непобедимото -непосредствено, с очите си той съзерцавал силата Божия, проявяваща се в немощ и покоряваща всичко на себе си. Във всеки изповедник християнин, във всеки мъченически подвиг пред погледа на Константин се явявал неоспорим свидетел на правотата на Христовата вяра, на превъзходството й над езичеството, на Божествения й произход. И Константин запазил в душата си залога на доброто, посят в детството - съхранил чистотата и невинността на сърцето, и уважението към Божия закон, макар и да се движел сред нравствено развратена среда. Но тази вътрешна отчужденост на Константин от гнилата придворна среда, любознателният му ум и духовната му благоустроеност, скрита от скромността, естествено възбуждали срещу него злобата на заобикалящите го царедворци; а величествената му, красива осанка, високият ръст и забележителната му физическа сила, привличащи към него погледите на народа и предизвикващи разположението на цялата войска, били причина за завистта на мнозина, и особено на цезаря Галерии, който замислял да го погуби, и даже съставил заговор, за да не допусне Константин до царското достойнство, на което имал право по рождение.

Животът на Константин бил изложен на опасност, но ръката на Промисъла спасила своя избраник и му дарила това, което искала да му отнеме необузданата, коварна завист. Константин заминал за Галия при баща си, когото заварил вече на смъртно легло, и който скоро починал.

След смъртта на Констанций Хлор войската, която била при него, провъзгласила (в 306 г.) за император на Галия и Британия Константин, който тогава бил почти на тридесет и две години, като любим син на уважавания от всички кесар. Под живите впечатления от ужасните гонения на християните на изток, Константин, след като наследил властта от баща си, сметнал за свое първо дело да потвърди всичките му разпореждания в полза на християните - обявил свобода на изповядването на християнството в своите области. Така се приближил часът на победата на Христовата вяра над езическото суеверие! Но настъпването на по-добри времена за Църквата предшествало времето на Божия съд над гонителите й. - Императорите Диоклетиан и Максимиан, уморени от собствената си злоба срещу непоколебимите страдалци за светата истина, се решили да търсят покой за себе си в отстраняването от царските престоли; но отказът им от властта, не давайки мир на самите свирепи гонители, послужил и като повод за обществени неуредици. Галерии, възцарил се на Изток вместо Диоклетиан и недоволен от възцаряването на Константин на северозапад, не го признал за император, а признал Север, който управлявал Италия и Африка; междувременно в Италия за император бил провъзгласен Максенций, син на Максимиан (наричан също Максентий, бел. ред.). Поддържайки Север, Галерии излязъл на война срещу Максенций, който търсел защита при баща си - последният отново бил приел управлението. Север се предал на Максимиан и бил умъртвен. Тогава Галерии провъзгласил за император своя пълководец Ликиний, а армията поверил на цезаря Максимин. Така се оказало, че в Римската империя царували шестима императори едновременно и всички те враждували помежду си...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/05.21_sv_Konstantin_Elena.htm

Свети Серафим Саровски от ранно детство се посветил на Бога. Когато станал на 19 години отишъл в манастир. Наоколо всичко било в гъсти непроходими гори. Там светията си построил малка килия далече от суетата на света. Търпял студ, глад и всякакви неудобства и така прекарал много години. Свети Серафим непрестанно се молел на Бога и от това в сърцето му се разпалвала все по-силна любов към Бога и целия свят. Животът му бил като на Адам и Ева в рая, където животните не се нападали нито помежду си, нито хората. 

Нощем в килията при светията идвали мечки, вълци, зайци, лисици, змии… Свети Серафим излизал и започвал да ги храни с хляб. Колкото и животни да идвали оскъдните остатъци от хляб по чудо никога не свършвали.

Веднъж при стареца дошла една монахиня и го заварила да храни огромен мечок. Уплашила се много, но св. Серафим и казал: “Помниш ли как един лъв служел на свети Герасим Йордански, а на мен, недостойния ми служи мечок. Виждаш ли как ни слушат зверовете! Няма от какво да се плашиш! Ако взема ножица мога и да го острижа, толкова е кротък!”

Ето каква сила има любовта! Няма по-голяма сила на този свят! Само на любовта се крепи този свят.

Източник: https://www.pravmladeji.org/node/2455

Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Събор на тримата велики вселенски учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин*, който приел царската власт след Никифор Ботаниат, между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените: той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова; затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая, трети стоели зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост - както живелите по-рано, така и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между мнозина, при което едни се наричали йоанити, други - василиани, а трети - григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/01.30_sv_Tri_svetiteli.htm

Св. Лука - живот в дати

Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и "рисувално училище", а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет "Св. Владимир". Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет.

През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей.

Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука - апостол, евангелист, лекар и художник.

Приема Архиепископски сан в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. От 1943 до 1946г. преосвещеният Лука е последователноархиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин ина Кримска и Симферополска епархия.

Подобно на апостол Лука и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му "Дух, душа и тяло".

Представя се в Господа на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука започнали да се случват чудесни изцеления. 

На 22 ноември 1995 г. Светият Синод на Украинската православна църква (към Московската патриаршия) причислила Симферополския и Кримски архиепископ Лукакъм лика на поместно почитаните светци.

През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии.

Source: Pravoslavieto.com

St.Luka Voyno-Yasenetsky

Archbishop Luka Voyno-Yasenetsky born Valentin Felixovich Voyno-Yasenetsky ; April 27/May 9 1877, in Kerch; died June 11 1961 in Simferopol was a Russian outstanding surgeon, the founder of purulent surgery, a spiritual writer, a bishop of Russian Orthodox Church, and an archbishop of Simferopol and of the Crimea since May 1946. He was a laureate of Stalin Prize in medicine in 1946.

His most important work in medicine is Purulent Surgery Essays, 1934. This is still a reference book and a manual for surgeons.

He was canonized in Russian Orthodox Church.The feast day is May 29/June 11.

Source: https://en.wikipedia.org/wiki/Luke_(Voyno-Yasenetsky)

Хирург в расо лекува и след смъртта си

По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва - за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели - науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!

На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите - с панагия. Този човек е бил хем епископ, хем съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.

Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното - вярата и науката са съвместими.

Художникът става лекар

Светското име на архиепископ Лука било Валентин. В детските си години Валентин рисувал много добре и след като завършва гимназия и киевската художествена школа, започнал да се подготвя за Петербургската художествена академия. Мечтаел да стане художник. Но по време на изпитите го обзело съмнение: дали ще бъде най-разумно да се занимава с рисуване, щом има толкова страдащи? В главата му кънтели думите на Евангелието: "Жътвата е голяма, а работниците малко".

В крайна сметка, бъдещият епископ постъпил в киевския медицински факултет. Скоро станал най-добрият студент на факултета. Младият лекар Войно-Ясенецки завършил медицина с отличие.

След завършването си Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Тук се венчава за Анна Ланска и за първи път започва да оперира, но жена му заболяла от туберкулоза. През април 1917 година семейството и четирите им деца се преместили на юг - в Ташкент. През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в Ташкент. През 1919 година починала съпругата му.

"Докторе, вие трябва да станете свещеник!"

Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност.

Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. "Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител", пише архиепископ Лука в своите мемоари.

След като приел свещенически сан, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години били много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент. Предложили на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/05.25_sv_Luka_Vojno_Jasenecki.htm

Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
(Лук.9:28-36)

"Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

"И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
(Мат.17:1-13)

"И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
(Марк 9:1-9)...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm

Кратко животоописание

Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.

Св. Димитрий Ростовски

Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло. Твърде вероятно е да е юдей, тъй като от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан или Павел, който вероятно го е кръстил. Според благочестиво предание той е онова дете, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема."(Мат. 18:2-5)

Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на "Мъченичеството на Свети Игнатий" той е бил "ученикът на Свети Йоан". Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.

Свети Игнатий бил епископ на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил "мъж апостолски във всичко" и че "грижливо управлявал църквата в Антиохия", както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.

Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.

През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим, разкъсан от зверове.

Свещеник Дончо Александров

Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец,епископ Антиохийски.
Стенопис в манастира Панагия Сумела (Sumela Monastery) в Турция. Снимка:www.byzantion.ru.

Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема"(Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже тържествата били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.20_sv_Ignati_Bogonosec.htm

Представяме ви дванайсет разказа – част от множеството свидетелства за чудеса, станали с молитвеното застъпничество на новопровъзгласения свети Серафим Софийски Чудотворец…

Спасение от разстрел

Една нещастна майка неочаквано получила дивна помощ от архиепископ Серафим, за когото преди нищо не знаела, тъй като по онова време все още била невярваща. Тя била гимназиална учителка и живеела в Сливен със своя единствен син. През зимата на 1952 г. нейният син П. отбивал военната си служба на южната граница на България. Тогава зимата била много сурова, снежна и студена. Веднъж, когато младежът бил на пост, уморен и премръзнал, паднал в снега и заспал дълбоко. През това време нахлули група диверсанти, които се опитали да преминат границата. Войниците от отряда на П. ги задържали, но когато започнали да търсят часовия, го намерили заспал на поста, арестували го и го изпратили на военен съд в София.

Поради неблагоприятните по онова време политически обстоятелства, от страх и за назидание на другите войници, съдът произнесъл най-страшната присъда – смърт чрез разстрел! Нямало никаква възможност да се ходатайства за помилване. Съкрушената майка можела само да се моли да й дадат тялото на сина й и да не я лишат от утехата да ходи на гроба му. Тя дошла в София и всеки ден с ужас звъняла в затвора, за да узнае изпълнена ли е присъдата. В такова безнадеждно очакване една нощ тя задремала. Изведнъж й се явил един благолепен старец и й казал: „Страдаща майко, ела при мен в руската църква, и аз ще ти помогна!”. Недочакала да се съмне, тя още по тъмно бързо отишла там, мислейки, че в съня си е видяла образа на някой светия, чиято чудотворна икона се намира в църквата. Когато огледала всички свети изображения в църквата и не намерила такъв образ, тя разочарована се върнала вкъщи и решила, че всичко това е халюцинация. Но на следващата нощ пак й се явил същият благообразен старец и казал: „Ти беше в руската църква, но не слезе при мен. Слез долу при мен, и аз ще ти помогна”. Удивената жена веднага разбрала, че това не е халюцинация. Отново отишла в руската църква и започнала да разпитва няма ли някакви чудотворни икони в подземието на храма. Когато слизала надолу, в криптата, погледът й изведнъж попаднал на портрета на архиепископ Серафим. Тя познала в него същия благообразен старец, който насън й обещал да й помогне, и започнала горещо да му се моли. След дълга молитва, цялата в сълзи, тя излязла от гробницата. Излизайки от църквата, жената неочаквано срещнала стар познат, когото много отдавна не била виждала – добър приятел и състудент на покойния й мъж. По това време този човек бил най-известният адвокат в София. Когато узнал за нейното нещастие, той веднага, без да губи време, отишъл с нея в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател Вълко Червенков, който се съгласил да отмени смъртната присъда, заменяйки я с доживотен затвор. А след няколко месеца, при първата амнистия, младежът бил освободен!

Майката на П., която дотогава била атеистка, горещо повярвала в Бога. От благодарност към Господа тя устроила богата трапеза и сама разказвала на всички за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.

„Да се кръстиш и да постиш!”

Известно е, че гробът на Владика Серафим особено се посещава от студенти и ученици. Те му се молят за успешно вземане на изпити и получават дивно помощ, която се проявява не само по отношение на изпитите, но и благоприятно се отразява на душите им.

Един студент по медицина, втори курс, често посещавал гробницата на Владика Серафим и му се молел за своите изпити. Студентът бил от атеистично семейство и дори не бил кръстен. Веднъж отново се молел там. Когато завършил коленопреклонната си молитва, той целунал мраморния ковчег и станал. И изведнъж… вижда архиепископ Серафим пред себе си като жив. Владиката го благословил и казал: „Да се кръстиш и да постиш!”. После изчезнал. Студентът бил дълбоко потресен от случилото се. Той веднага извикал леля си от провинцията, която била вярваща, и я помолил да му стане кръстница. Кръстили го в църквата на св. великомъченик Панталеймон в дома за стари хора в кв.Княжево.

След това забележително събитие студентът казвал на всички, че дори на го подложат на мъки до смърт, няма да могат да разколебаят вярата му в съществуването на задгробен живот...

Източник: https://www.pravoslavie.bg/%d0%a7%d1%83%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b0/%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%87%d1%83%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b0-%d1%81-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be/?fbclid=IwAR20wxxs6CPlBahoEzlf5MPXVAHgTZmrOQqoP_WNxnBhgqfmA76s_Ja3m7w

Свети Йоан Кронщадски (1829-1908)  

Какво да подарим на Христос?

Но какво ни е необходимо, братя, за да се възползваме от цялата благодат, излята свише от Сина Божи за нас. На първо място ни е необходима вяра в Божия Син, в Евангелието или в спасителното небесно учение; истинско покаяние за греховете и изправление на живота и сърцата, общение в молитвите и Тайнствата; познаване и изпълняване на Христовите заповеди. Необходими са ни добродетели: християнско смирение, милостиня, въздържание, чистота и непорочност, сърдечна простота и незлобие. Да принесем тези добродетели, братя и сестри, като дар на Родилия се заради нашето спасение – вместо златото, тамяна и смирната, които Му принасят мъдреците – като на Цар, като на Бог и като на Човек, Който се ражда, за да умре за нас. Това ще е нашата най-приятна жертва на Бога и Младенеца Иисус Христос.

Свети Юстин Попович (1894-1978)

Да осмислим живота във всичките му глъбини

Истинският Бог се ражда в света като човек! Защо? – „За да бъдем живи чрез Него” (1 Йоан. 4:9). Защото без Богочовека, без Господа Иисуса Христа човешкият живот представлява изцяло и единствено самоубийствена безсмислица, смърт, наистина най-явната и най-ужасната безсмислица на света. Да бъде осмислена смъртта – това означава да бъде осмислен животът във всичките му глъбини, висоти, безкрайности. И това може да направи само Всечовеколюбивият Господ, Който по неизмеримата Си любов става човек и остава завинаги като Богочовек в човешкия свят. Животът на човека получава своя вечен смисъл само като Богоживот, като живот в Бога.

Свети Василий Велики (ок. 330-379)

Как да открием своята радост?

Какво да правим ние с теб, човече? Ти не си търсил Бога, когато Той е бил във висините. Но дори когато Господ слиза при теб и говори с теб посредством плътта, ти все едно не Го приемаш. Разбери поне причините за това, че си се сродил с Бога. Знай, че Бог се яви в плът, защото трябваше тази прокълната плът да се освети, немощна – тя да придобие сила, отчуждена от Бога – да се сроди с Него, изгонена от Рая – да възлезе на Небето … И тъй присъедини се към онези, които с радост очакват Господа от Небесата. Представи си мъдрите пастири, пророчестващите свещеници, радващите се жени … Всички те, като се покланят на малкия Младенец, всъщност се покланят на Великия Бог, без да обръщат внимание на видимото, но славословейки величието на Неговото Божество. Защото Божествената Сила, подобно на светлината в прозрачна среда, възсиява през човешкото тяло и просвещава онези – с чисти очи на сърцата, сред които добре би било да бъдем и ние.

Протойерей Сергий Булгаков (1871-1944)

Рождество Христово е дар за цялото човечество

Рождество Христово е дар за цялото човечество, във всеки човек Христос присъства със Своята тайнствена сила, въпреки че мнозина не знаят това, също както светът не разбра за Неговото раждане от Дева в пещерата. Христос трябва да се роди и в нашия дух. Душата трябва да разпознае в себе си витлеемската пещера, трябва дивите страсти, които я раздират като зверове, да утихнат и да отстъпят място на кротостта и смирението… Да се случи Рождество Христово и в нашето сърце, защото без това рождество то ще остане глухо, равнодушно и студено. Христос се ражда, Бог се въчеловечава във всеки човек, всички сме причастни, всички лично се приобщаваме към тайната на Неговото рождение.

Митрополит Антоний Сурожки (1914-2003)

Бог вярва в човека

Бог дойде сред нас, защото Той поиска да стане един от нас, тъй че нито един човек на света да не се срамува от Своя Бог; сякаш Бог е толкова велик, толкова далечен, че не е по силите ни да Го достигнем. Той става един от нас в нашето унижение и в нашата злочестина. Чрез Своята любов, чрез Своето разбиране, чрез Своето прощение и милосърдие Той се сродява с онези, които са отхвърлени от другите, защото са грешници. Той идва да възлюби и да потърси не праведните, а грешните. Той идва, за да не си помисли нито един човек, който е загубил уважение към самия себе си, че Бог е загубил уважение към него, че Господ вече не вижда в него човек, достоен за Божията любов…

Протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983)

Детската мъдра радост

Рождество Христово е детски празник не само заради това, че за децата се украсяват светещи елхи, а в много по-дълбок смисъл: вероятно само децата не биха се учудили на това, че когато идва в света, Бог избира образа на Дете и този образ на Бога-Дете до днес свети за нас от иконите, до днес се въплъщава в безброй произведения на изкуството. И ние откриваме най-важната, последната, най-радостната страна на християнството точно тук – в това „вечно детство на Бога”.

Възрастният дори и тогава, когато говори на „религиозни теми”, иска и очаква от религията обяснения, анализи, иска всичко да бъде научно, сериозно… А Христос казва: „Бъдете като децата”. Какво означава това? Кое обикновено вече са загубили възрастните; и по-точно, кое във възрастния човек е затрупано, удавено, заглушено от дебелия слой на неговата „зрялост”? Не е ли това преди всичко присъщата на децата способност да се възхищават, да се радват и най-вече да бъдат цялостни и в радостта, и в скръбта? И освен това – способността им да се доверяват, да се отдават, да обичат и да вярват с цялото си същество. И накрая, да се отнасят сериозно към това, което е станало чуждо за възрастните – към мечтите, които разчупват нашия скучен делничен опит, нашето цинично недоверие. Това е онази глъбина на тайната на света и на всичко в него, която се открива на светците, на децата, на поетите.

И затова, само ако си пробием път към детето, което скришно живее в нас, ще може да стане и наше достояние радостната тайна на това, че Бог идва при нас в образа на Дете...

Източник: https://www.pravoslavie.bg/%d0%a6%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bc-%d0%b2%d0%b4%d1%8a%d1%85%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd/

Из Светото Евангелие по Лука

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече:

сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.

И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Лук. 2:21-40

Църковни песнопения

Тропар, глас 1

Радуйся, благодатная Богородице Дево,
из тебе бо возсия солнце правди Христос Бог наш,
просвещай сущия во тме.
Веселися и ти, старче праведний,
приемий во обятия Свободителя душ наших,
дарующаго нам воскресение.

Радвай се, благодатна Богородице Дево,
защото от тебе изгря Слънцето на правдата,
Христос - нашият Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина.
Весели се и ти, старче праведни,
приел в обятията си Освободителя на нашите души,
Даряващия нам възкресение.

Кондак, глас 1

Осветил девическата утроба с Твоето рождение,
Ти си избързал да благословиш и ръцете Симеонови,
както подобаваше, сега и нас си спасил, Христе Боже,
но умири във войни населението и укрепи царя,
когото си възлюбил, Единствен Човеколюбче.

Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, Благодатная, Господ с тобою!

Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодат. Затова и ние да извикаме с него към Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

Лук. 2:22-39

Кратко описание на празника

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/02.02_Sretenie_Gospodne.htm

Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очаквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен...

Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца"(Лука. 2:25-35).

Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.

...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/02.03_sv_Simeon_Anna.htm

– Отче, в Стария Завет, 4-та книга на Макавеите се каз­ва: „Благочестивият помисъл не изкоренява страстите, но им противостои“. Какво означава това?

Един добър помисъл е равностоен на многочасово бдение! Има голяма сила. Както сега някои нови оръжия спират чрез лазерни лъчи противниковата ракета още в базата й и пречат да бъде изстреляна, така и добрите помисли осуетяват лошите и ги свалят още преди да са се отделили от „пистите“ на дявола. Затова се старайте, преди още изкусителят да всее у вас лоши помисли, вие да посявате добри, та сърцето ви да стане като цветна градина и неговото божествено благоухание да придружава молитвата ви.

Когато човек таи в себе си макар и малко „ляв“, т.е. лош помисъл за някого, каквито и подвизи да извършва – пости, бдения и т.н., те са напразни. Какво ще му помогнат подвизи­те, ако едновременно с това не се бори да отхвърля лошите помисли? Защо не излее от делвата цялата утайка на зехтина, която е годна само за сапун и след това да налее хубавия зех­тин, а вместо това смесва чистото с негодното и го замърсява?

Един чист, добър помисъл има по-голяма сила от който и да е подвиг. Например някой младеж търпи дяволски нападе­ния и има нечисти помисли. Той извършва бдения, пости, не яде по три дена, за да се освободи от помислите. Обаче ако приведе в ума си един чист помисъл, той ще има по-голяма сила от бденията и постите и ще му помогне по-съществено.

– Отче, когато казвате „чист помисъл“, имате предвид тесния смисъл на думата или по-общо?

– И по-общо. Защото, когато човек възприема всичко с добри помисли, той се очиства и получава благодат от Бога. А чрез „левите“ помисли, когато осъжда и онеправдава другите, той пречи на Божията благодат да дойде и тогава идва дяволът и вършее както си иска.

–Значи, понеже осъжда, дава право на дявола да вършее, така ли е, отче?

– Да. Основа на всичко е добрият помисъл. Той въздига човека, променя го към добро. Човек трябва да стигне до там всичко да вижда чисто. Това ни е казал Христос: „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд“ (Йоан. 7:24). След това човек стига до състояние, в което вижда всичко с духовни очи, а не по човешки. Тогава той оправдава всичко – в добрия сми­съл на думата.

Трябва да се стараем да не приемаме лукавите телеграми на дявола, за да не оскверняваме „храма на Светия Дух“ (вж. 1 Кор. 6:19) и за да не се отдалечи от нас Божията благодат, след което ще останем в помрачение. Когато Светият Дух види сър­цето ни чисто, идва и обитава в нас, защото обича чистотата – затова и се е явил като гълъб.

Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ

Източник: https://pravoslavenhram.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%86/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB/299

икона: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,101490/catid,337/id,69734/view,article/

Рождество Христово

 

Във тиха Витлеемска нощ

Далеч от лукса на света

Дете роди се - Бог и Вожд,

И победител над смъртта.

 

И възглас нов - Христос роди се,

Пастирите огря в нощта,

Звезда над яслите лъчиста

за поклон води към Христа.

 

Но сепна се змията древна,

Що род човешки пороби,

Властта си зърна застрашена,

На Ирода в сърце се впи.

 

И прати Ирод меч коварен

Детето Бог да умъртви.

Във витлеемските предели

И с него много младенци.

 

И плач голям настана в Рама,

Рахил не мож' се утеши.

Но Младенецът там го няма.

Посреща в Рая младенци.

 

Източник: съчинения на редакцията

Когато нашият Господ Иисус Христос, след извършването на тайнството на нашето спасение, Се възнесъл на небето и изпратил от Отца върху апостолите Светия Дух във вид на огнени езици^[1] и първенстващата Църква (Иерусалимската) започнала да се увеличава, скоро между християните елинисти^[2] възникнал ропот против християните евреи. Тук се разбират не тези елини, които се покланяли на идолите и които Свещеното Писание обикновено наричало езичници. По това време езичниците още нямали достъп до вярата в Христа и не им било проповядвано словото на спасението; дори след убийството на архидякон Стефан, дълго време след това езичниците не били допускани в събранията на верните. Първият християнин от езичниците бил Корнилий стотник^[3], но едва свети Петър го кръстил и християните от обрязаните иудеи възнегодували за това, че Петър е ходил при необрязани и роптаели против него дотогава, докато той не им разказал за видението, което имал – за платнището, спуснатo от небето^[4]. Тогава те се успокоили и прославили Бога, казвайки:

– И тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

И така, по времето на свети Стефан срещу евреите роптаели не елини от числото на езичниците, а такива, които също били от евреите и пазели същия закон, даден от Моисей, но били разпръснати по различни страни (както и свети апостол Иаков пише в посланието си: “праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато”^[5], и били усвоили елинския език (но не и вярата и нравите); затова и тези, които живеели в Иерусалим, ги наричали елинисти. По подобен начин се изразява и Златоуст: “Предполагам, че елинистите, за които се говори в книгата “Деяния на светите Апостоли”, са говорещите на елински и са били наречени така само защото говорели на гръцки, бидейки евреи.” Та между тези елинисти християни възникнал ропот против християните иерусалимски евреи, ропот за това, че вдовиците на елинистите били пренебрегвани при всекидневното определяне на служенията: или им определяли по-нисша работа, или им давали по-малка и по-лоша част от храната и дрехите.

При това положение на нещата, светите дванайсет апостоли свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали:

– “Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”^[6].

Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.

Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, понеже имената им не са еврейски, а елински. От тях Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господа с името Павел към вяра и към апостолско служение. А Павел бил родом от киликийския град Тарс^[7]. Седемте мъже, определени да служат на бедните вдовици, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят.

Избраниците били заведени при апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители).

Първи между тях бил Стефан, изпълнен с вяра и сила, и затова бил наречен архидякон. С Божията благодат той вършел много знамения и чудеса сред верните; а ако в Свещеното Писание не се споменава нищо за чудесата му, това никак не е чудно, тъй като и за делата на Самия Христос Господ е казано, че “ако би се писало (за тях) подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги”^[8]. Впрочем с пълно основание може да се каже, че свети Стефан, подобно на старшите апостоли, е възлагал ръце върху болни и те ставали здрави. Освен това той бил мъж силен словом и делом, верните утвърждавал във вярата, а неверните иудеи изобличавал, доказвайки им от Закона и Пророците, че те несправедливо, поради завист, са убили Сина Божий, Месията, очакван от толкова векове. И когато веднъж между иудеите и фарисеите, и садукеите, и гръцките евреи се разгорял спор за нашия Господ Иисус Христос, и едни казвали, че Той е пророк, други – че е измамник, а трети – че Той е Син Божий, свети Стефан, като се качил нависоко, започнал да благовести на всички за Христа Господа, като казал:

– Мъже братя! Защо се засилва раздразнението между вас и целият Иерусалим се разделя на партии? Блажен е този от вас, който е повярвал в нашия Господ Иисус Христос, защото Той, за да ни освободи от греховете ни, слезе от небесата и се роди от Пресвета и Пречиста Дева, избрана преди създаването на света. Той прие върху Себе Си и понесе нашите немощи и недъзи, на слепите даруваше зрение, прокажените очистваше, бесовете изгонваше...

Източник: https://www.sv-atanasii-varna.org/category/zhitiya-na-svetiite/stradanie-na-sveti-purvomachenik-i-arhidyakon-stefan/

Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.

Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.

Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)

Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).

Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)

Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.

Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.

Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.

Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Събор на свети архистратиг Михаил

Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

Един от вишите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

• Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
• Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
• Рафаил – церител на недъзите;
• Уриил – просветител на душите;
• Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
• Йехудиил – прославител на Господа;
• Варахиил – подател на Божиите благословения.

Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Ангелът-пазител на всеки, който е приел св. Кръщение

Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си:

"Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!"(Мат. 18:10).

В молитвата към ангела–хранител ние казваме:

"Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю,
моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!"

А при всяка служба на просителната ектения ние молим Бога да ни даде "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)...

Източник: http://pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm

Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от XIV век (1344 - 1364 г.) от колекцията на Бачковския манастир.

Осми ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове.

Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Съобразно служението на Бога и отношението им към човеците, ангелите се явяват в девет чина по три лика или разряда.

• Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли (Ис. 6:2; Бит. 3:22; Кол. 1:16)
• Вторият чин са господства, сили и власти (Кол. 1:16; 1Петр. 3:22).
• Третият чин са начала, архангели и ангели (Кол. 1:16; 1 Сол. 4:16; 1Петр. 3:21)

Пръв из първоангелите е Архангел Михаил (което значи - "Кой е като Бога".) Той е вожд или архистратиг на безплътните сили.

Архангел Гавриил - ("сила Божия") - е вестител на Божиите спасителни тайни.

Един от първите ангели - Деница (Ис. 14:12) се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове - демоните, са станали такива поради злоупотреба със свободата.

Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове. Всеки човек, член на Църквата, има ангел пазител (Мат. 18:10).

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Събор на свети архистратиг Михаил

Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили.

Един от висшите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.

На Църквата Божия са известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение.

• Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
• Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии;
• Рафаил – церител на недъзите;
• Уриил – просветител на душите;
• Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога;
• Йехудиил – прославител на Господа;
• Варахиил – подател на Божиите благословения.

Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Източник:https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.08_Arhangelovden.htm