Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Православни медии

Разпространението на Православната проповед - Евангелието - в днешно време се подпомага от единични средства за масова информация, можещи да бъдат наречени Православни медии.

  • Житие на св. всехвален апостол Андрей Първозвани

    Св. апостол Андрей Първозвани, гръцка икона. Източник: synaxaristis.googlepages.com

     

    Житие на свети апостол Андрей Първозвани

    Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

    След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци". От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.

    Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с пет хляба (Йоан.6:5 - 13). Андрей с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата съдба на Църквата и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света (Марк. 13:3). Той заедно с Филип казал на Иисус, че някои елини желаят да го видят, и чул думите на Спасителя: Дошъл е часът да се прослави Син Човешки (Иоан.12:22).

    След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

    В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, където св. Андрей пристигнал със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели ужасно гонение от юдеите, които със злоба видели, че Христовото учение печели много последователи. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тъмница, били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Но изцереният чрез чудесно явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, продължил проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона.

    Св. Андрей проповядвал усърдно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички.

    Св. апостоли, пръснати по цял свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на друг успеха на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължаване на трудовете и след това предприемали нови пътешествия. Заедно със св. Йоан Богослов ап. Андрей посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. апостол привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: "Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостивия Бог, и Той говори чрез твоите уста!" Св. апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговото престояване там.

    По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север - за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.

    След това трудно пътешествие ап. Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали близо до Черно море. Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години дошъл до гр. Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя, която апостолът изцерил от тежка болест, и братът на управителя – философът Стратоклий. Сам управителят Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).

    Апостол Андрей Первозвани. Ростов. XV век. Източник: rus-sky.comСлед връщането си в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в семейството му. Пламнал от гняв, той започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей смело се застъпил за християните. Той казал на Егеат: "Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!"

    Управителят започнал да хули Спасителя и Неговото учение.

    - За това лъжливо учение – казал той – юдеите разпнаха на кръст твоя учител Иисус.

    - О, да искаше ти да разбереш тайната на Кръста! – се провикнал Андрей. – Не против волята Си, а доброволно пострада на него нашият Спасител, за да изкупи своите люде.

    - Удивлявам се – казал управителят – как ти можеш да вярваш в един човек, който по какъвто и да било начин – доброволно или неволно – бил прикован на кръст!

    Ап. Андрей започнал да слави Господа и обявил на Егеат, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господне.

    - Поради своето безумие ти хвалиш кръста – казал Егеат – и поради дързостта си не се боиш от смъртта.

    - Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта – отговорил Андрей.

    Управителят настоявал Андрей да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна смърт в случай на непослушание. Светият апостол останал непреклонен и Егеат заповядал да го затворят в тъмница.

    Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, обкръжили тъмницата и искали да ги видят, но тъмничните врати били заключени. Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезли, и св. апостол се молил заедно стях и беседвал с тях като поскал вино и хляб, той извършил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и след това ръкоположил Стратоклий за епископ. Християните били в голямо вълнение. Те искали да убият Егеат и насила да освободят ап. Андрей.

    Но той ги сдържал:

    "Не обръшайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж! Не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови да понесете изпитания и страдания като добри Христови войници".

    Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и беседа с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с къстно знамение отново заключил тъничните врати....

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/11.30_sv_ap_Andrey.htm

  • Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен (Еньовден)

    Св. Йоан Кръстител, детайл от икона от Тома Вишанов - Молера от края на XVIII век, съхранявана днес в музейната сбирка на Банско. Източник: journey.bg.

    В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

    Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

    Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

    Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

    - Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

    Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

    - По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

    Ангелът му заявил:

    - Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

    Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

    След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си. Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

    - Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

    На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа. Светата Дева запитала:

    - Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

    Небесният пратеник й отговорил:

    - Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

    Смирено и благоговейно светата Дева казала:

    - Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

    Тогава ангелът си отишъл от нея.

    Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

    Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

    Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

    - Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/06.24_rozhdestvo_Joan_Predtecha.htm

  • Св. Нектарий Егински Чудотворец

    Св. Нектарий Егински. Гръцка житийна икона. Източник: ieramitropoliolympoy.com

     

    Житие на св. Нектарий Егински

    wp7ee0aff5.jpgСвети Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството.

    Детето – проповедник

    Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: "Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат", показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата.

    На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.

    Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.

    "Най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците"

    На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира "Неа Мони", приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата "Свети Сава", а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.

    През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в "Св. Николай" в Кайро. Там получава богат пастирски и административен опит.

    Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците".

    Сам почиства всички училища, в които е бил директор

    През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели.

    Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.

    Чудотворец още приживе

    Мощите на св. Нектарий в основания от него девически манастир "Св. Троица", който след смъртта му е наречен в негова чест - място на поклонение на православни от цял свят. Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм "Света Троица". В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите.

    Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани.

    Умира след 12 години – на 8 ноември 1920 година.

    Канонизиран е на 20 април 1961 година от Вселенската Патриаршия с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира "Света Троица" на остров Егина.

    Lucian Apopei, Източник: ziarullumina.ro
    Превод от румънски: Камелия Константинова
    Православие БГИзточник:https://www.pravoslavieto.com/life/11.09_sv_Nektarij_Eginski.htm

  • Св. преподобни Герасим Йордански

    Св. Герасим Йордански. Фреска от 1197 г. в манастира Неофит в Кипър.  Източник: pravicon.com.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Житие на св. преподобни Герасий

    Преподобни Герасим, родом от Ликия, от млади години се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като проживял там много години, той посетил Йерусалим и най-после се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и по такъв начин се създала голяма обител.

    В това време (V век) Евтихиевата ерес смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на  Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.

    За разпространението на ереста силно съдействувал един монах, човек умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини възбудил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.

    Неговото пакостно красноречие увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това заблуждение, понеже искрено обичал истината и ревностно я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на тоя свят мъж благотворно подействували на Герасима. Той отхвърлил ереста и, каейки се за временното си заблуждение, започнал да служи Богу с още по-голямо усърдие.

    Св. преп.. Герасий Йордански и лъва. Фреска от XIV в. в храма "Св. Николай Орфанос" в Солун. Източник: pravicon.com

    Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите ТайниРечник; след това обядвали на обща трапеза. В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета – да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на коята спели, и стомна за вода.

    През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение напълно да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик.

    Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия старец, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, за да присъствува на неговото погребение.

    Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял подир него и му служил като домашно животно. А когато преподобният умрял, лъвът дълго време тъгувал и най-после умрял на гроба му.

    Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    Житие на преподобния наш отец Герасим, живял на Йордан

    Великият постник преподобни Герасим бил родом от Ликия (област в южната част на Мала Азия, бел.ред.). Още от младини възпитал себе си в страх Божий и като приел монашески чин, се отдалечил в пустинята във вътрешността на египетската страна Тиваида. Като прекарал там известно време в подвизи на благочестието, отново се върнал в своето отечество Ликия...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/03.04_Gerasim_Jordan.htm

  • Св. Седем отроци в Ефес: Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Иоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин

     

    sedem_otroka.jpg

    Тропар

    Велико чудо на вярата, светите седем отроци пребиваваха в пещерата като в царски чертог и умряха без тление; след много време станаха като от сън в уверение на възкресението за всички човеци: по техните молитви, Христе Боже, помилуй нас.

    Кондак

    Презрели тленния свят и приели нетленни дарове, пребиваваха мъртви без тление; след много години станаха, за да погребат неверието на всички ожесточени: като ги възхваляме днес, верни, с похвала да възпеем Христа.

    На този ден се чества пеметта на преподобномъченица Евдокия, пострадала в Персия при Сапор, около 362-364 г. На този ден се чества и паметта на светия мъченик Елевтерий, служил като постелник (кувикуларий) при двора на Максимиан и по негова заповед посечен с меч за Христа.

    По-долу:

    Житие на светите седем момци Ефески

    Монета с обрзаз на имп. Деций Декий Траян (Trajanus Decius). Източник: drevo-info.ruВсички тези седем момци били деца на невежите граждани в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението против християните при император Деций.

    Това било жестоко гонение. Навсякъде християните били преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от мъки и се покорявали. Но твърдите във вярата неустрашимо я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.

    Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Маскимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Тези момци напуснали града и се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг.

    Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двамата от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци.

    Между това Бог по неизповедимите Свои определения дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане за Негова слава и за свидетелство, че Неговите думи за възкресение са истинни.

    Чудното пробуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се извършило в царуването на Теодосий Млади. По това време се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите въпреки евангелските думи, че "мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят". Тази ерес внесла смут в Църквата, но точно тогава се проявило нагледно свидетелство за истинността на възвестеното от Христа възкресение на мъртвите.

    Стопанинът на нивата на планина Охлон, гдето се намирала затрупаната пещера, в която били починали седемте момци преди 200 години, напислил да направи ограда на овците си. За строеж на оградата слугите му взимали от ония камъни, с които била затрупана пещерата, без да подозират нейното съществуване. Изравяйки камъните, те случайно направили отвор към пещерата. В туй време момците оживели без да знаят, че те са се пробудили не от обикновен, а от смъртен сън.

    На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, послужила за повод да се разкрие необикновеното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, окончателно обърнал на него общото внимание. За случката узнал и местният епископ. Той разпитал момъка и разбрал Божията тайна. А като чул за другите момци, останали в пещерата, пожелал да ги види. Епископът се отправил за там с управителя и множество народ. При входа на пещерата епископът разглеждал внимателно обстановката и намерил сред камъните медно запечатано сандъче. Като го разтворил в присъствието на всички, видял там две оловни плочки, поставени от Теодор и Руфим. Тия плочки разяснили на всички загадъчните думи на възкръсналия момък. Всички били поразени и прославяли Бога, дивен в Своите чудеса.

    Император Теодосий веднага бил уведомен за това събитие. "Заповядай да се изпратят честни мъже да видят чудото, което Господ извърши в твоето царуване! – пише на Теодосий Млади епископът и управителят, - понеже в наши дни се прояви образът на бъдещото възкресение от мъртвите."

    Но царят пристигнал сам в Ефес с множество вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна беседа с него, момците в неговото присъствие заспали вечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано.

    Поразителността на това събитие бързо се разпространила по целия християнски свят. Неговата достоверност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и свидетели.

    Пещерата на момците сълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е неизвестна след ХІІ в., в началото на който игумен Даниил ги видял в пещерата.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    В памет на седемте Свети отроци от Ефес

    Монета с обрзаз на имп. Деций Декий Траян (Trajanus Decius). Източник: drevo-info.ruВ дните на нечестивия римски цар Деций (император 249-251 г., бел.ред.) Христовата църква била гонена, и много Христови раби - свещенослужители, църковнослужители и други верни, боейки се от безмилостния мъчител, били принудени да се крият, кой където може. Когато, пламтейки от ненавист към християните, Деций дошъл от Картаген* в Ефес**, преди всичко заповядал да се съберат жителите от околностите за принасяне жертви на идолите.

    * Картаген - град на Северния бряг на Африка, дал името си на основаната от него велика западнофиникийска държава, която дълго време била съперник на Рим, докато в 146 г. (пр. Р. Хр.) не станала негова провинция. Началото на евангелската проповед тук се свързва с името на Епенет (Рим. 16:5), но като първи епископ се споменава Оптат (202 г.); негови приемници били митрополитите на Северозападна Африка; най-изтъкнати епископи на Картагенската Църква, оказали силно влияние върху християнската литература, се явяват Тертулиан, Киприан и Августин. В Картаген ставали много поместни събори, свикани във връзка с нуждите на Църквата. Бел.ред..

     

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/08.04_sv_7_momci_efeski.htm

     

  • Страстната седмица - седмица на Христовите страдания

     strastna_sedmitsa.gif

    Страстната седмица

    Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

    Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях  Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

    Богослужението през Страстната седмица

    Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво - цвета на покаянието.

    През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).

    Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.

    Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.

    Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден.

    На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим.

    На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

    Прот. Томас ХОПКО "Основи на Православието"
    Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година

    Виж също: Преждеосвещена Света литургия

     

    Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда

    През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.

    Велики понеделник

    На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

    Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

    Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).

    Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

    Велики вторник

    "И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

    (Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

    Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

    Притчата  за десетте мъдри девици. Руска икона. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:

    Ето младоженецът иде в полунощ,
    и блажен е тоя раб, когото намери буден,
    а недостоен е оня, когото намери безгрижен.

    Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
    та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
    но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
    заради Богородица помилуй нас!

    ''Светило за тялото е окото'' (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела" (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.

    Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.

    После следват пророчества за съдбата на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).

    Виж също:

    Вторник на Великата седмица

    Велика сряда

    В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

    Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене[като] превари да помаже тялото Ми за погребение".За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

    В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

    Виж също:

    Сряда на Великата седмица

    Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря

    На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да ми служат, а да послужа''.После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

    След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

    Моление Господне в Гетсиманската градинаСлед вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.

    Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.

    Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.''И отново се замисляме дали и ние не разпъваме  Христос чрез нашите страсти и грехове...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/index.htm

     

  • . Рождество на св. Йоан Кръстител. Еньовден и свързаните с него усеверия.

    eniovden.jpg

    „Неплодна преди, днес тя ражда Христовия предтеча и той е изпълнение на всяко пророчество. Защото Този, за Когото пророците проповядваха[1], на Него той възложи ръка в Йордан и се яви на Божието Слово пророк, проповедник и едновременно с това – предтеча.” (Кондак на празника)

    На този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който е бил повече от пророк (според свидетелството на Самия Господ) и е имал заповед да приготви пътищата Господни (Мат. 3:3). Народът нарича този празник „Еньовден” (Еньов = Йоанов), а ето кратко описание на събитието, което празнуваме.

    Праведните съпрузи Захарий и Елисавета, въпреки че живеели според Господните наредби, оставали бездетни до дълбока старост. Те горещо се молели на Бога да им даде рожба. И когато веднъж свещеник Захарий принасял кадилна жертва в храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен”(Лука. 1:13-17).

    Наистина, св. Йоан Предтеча е най-големият от пророците и ние, християните, подобава да се обръщаме със смирени молитви към него, защото великият Кръстител има голямо дръзновение пред Господа.

    Но ето какво четем в писанията на някои съвременни електронни сайтове, посветени на „Еньовден”, от които все по-явно вее полъхът на древното езичество (но вече в нова, по-добре излъскана опаковка). Макар и да присъства мъдрият призив да се вгледаме в себе си и да си дадем равносметка за извършеното, но всичко останало е пропито от окултния дух на Ню ейдж движението: „...Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък... На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.”[2]

    С други думи, цветя и рози навсякъде, ние почтително се усмихваме на „Слънцето”, енергията автоматически ни изпълва, и въобще – щастие без край. В този случай, обаче – езичество без край.

    Суеверни предания и нечестиви гадания. Според езическото поверие, когато слънцето изгрява на Еньовден, то „трепти” и „играе” и който видел това, щял да бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябвало да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразявала ли се тя цяла, човекът щял да бъде здрав през годината, а очертаела ли се наполовина – щял да боледува. А която мома първа видела слънцето – „ще има пари и от здраве няма да се отърве”.

    Още се вярва, че преди да тръгне към зима слънцето се „окъпва” във водоизточниците и прави водата лековита. А и росата пада с особена „магическа сила”, „затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.”

    При залез слънце срещу Еньовден се взима „мълчана вода” (т.е. налята и носена при пълна тишина, „за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила”) от чист извор. А през самата нощ не бива нито да се пие вода, нито да се налива. Който пере на този ден, се разболява. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък...

    Източник: https://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2115:24-7&catid=100&Itemid=346

    Нека ние, православните християни, на които е даден бисерът - светата православна вяра - да не се поддаваме на езически вярвания, но да пазим сърцето и ума си чисти от заблудите. Особено на този празничен ден да тачим паметта на св. Йоан Кръстител, който е отстоявал истината дори до смърт, като се придържаме и ние твърдо към светилото на истината - светата православна вяра, и с това да даваме добър пример и на другите хора около нас.

  • "Зов", "С крилете на вярата" - православна поезия за св. Серафим Саровски

     

    Зов

     

    Саровска лес облечена в мистерия и нежност, в красота.

    Обгръща ни с духовна светлина и гали с детска чистота.

    Издига се високо там Серафимо-Дивеевския  манастир,

    душата ми лети нататък ден и нощ в молитвения зов безспир.

     

    Пред мощите на свети Серафим отдавна искам да се поклоня

    молитвата си искрена със вяра и надежда да му поднеса.

    В канавката да стъпя и Богородица да ме благослови.

    И този спомен да живее в сърцето ми през всички мои дни.

     

    Камъкът, на който молел се е хиляда дни и нощи свети Серафим

    да го докосна мислейки си за неговия подвиг свят и неоспорим.

    А после в Серафимовия извор с жива вяра ще се потопя

    и ще изляза благословена със здраве, в мира Божи ще се обновя.

     

    Моля те преподобни Серафиме, Господа горещо да помолиш ти

    да ми даде тази радост да стигна до Дивеево в бъдещите дни.

    Като птица освободена от клетка там с молитвата ще полетя

     всички скърби и неволи на теб Саровски чудотворче ще ти споделя.

     

    Ти чуваш моите молби и в България и често близо си до мен

    и молиш Господа да ми помогне и всеки мой грях да бъде победен.

    Пред твоите мощи отче Серафиме по неведом път ти ме заведи,

    и с благия си поздрав: „Радост моя” ти светло бъдеще ми подари!

    С крилете на вярата

     

    Ето с криле на вярата пренасям се в Саровската лес.

    Красиво е като в приказка и светло в душата ми днес.

    Виждам вековна букова лес лежаща в Божия тишина.

    Китни полянки с билки и горски цветя, девствена красота.

     

    Колибката Серафимова там стои скрита от светска суета.

    Градинка със зеленчуци има си той, наблизо клокочи река.

     Саровка се казва и закачливо тече, радвам се като дете.

     Възкресните камбани навсякъде звънят, Бог в дланта Си ме взе!

     

    Тук върху камък благият Серафим нечуван подвиг предприе.

    Хиляда дни и нощи с Божия помощ моли се на колене.

    Вървя с молитвата за ръка, виждам прегърбен стареца благ.

    Погледна ме с радост усмихнат, да го последвам даде ми знак.

     

    Заведе ме той на полянка и седнахме под слънчевото небе.

    Каза ми-„Радост моя, Христос възкръсна! И ти си негово дете!

    Когато в сърцето цари умиление, Бог пребъдва в нас,

    придобий мирен дух и хиляди ще се спасят наоколо тоз час”.

     

    Внезапно в благодатния разговор мечока Миша при нас дойде.

     Старецът каза му ласкаво от гората скоро нещо да донесе.

    Убогият Серафим помаза ме с елей , сухарчета ми подари.

    После той изповяда ме и Господ от греховете ме освободи.

     

    Неземна радост обзе ме, чувствах, че като птица волно ще полетя.

    Сърцето пълно е с мир, на всички обидили ме мога да простя!

    След малко мечката върна се и подаде на стареца пита с мед.

    Чудо неземно как святостта преобразява звяра и всичко навред!

     

    Старецът хвана ме за ръка и в целебния извор ме потопи.

    Каза през очите на вярата да видя, че днес Господ ме изцери!

    Възкресната радост в душата да не угасва през всичките ми дни.

    Молитва идваща от чисто и смирено сърце Бог ще благослови!

    Източници:

    текст: автор Цветелина Гергинова

    снимка: https://www.diakonia.bg/%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B2/

     

     

  • Aкатист на Свети праведен Иоан Руски Изповедник

    Aкатист на Свети праведен Иоан Руски Изповедник
    Кондак 1
     
    Теб, избрани изповедниче Христов и предивни чудотворче, поборниче за светата Православна вяра, който в Русия се роди и в Еладската земя просия, праведни свети Иоане, с похвални песни да прославим! А ти, угодниче Божий, като стоиш пред Престола на Царя на Славата, от всички беди освободи нас, които с любов и благодарност викаме:
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Икос 1
     
    Творецът на ангелите и на всички твари те избра, Иоане праведни, да свържеш духовно православните народи, и те яви на Своята Света Църква като велик чудотворец, имащ дръзновение да изпросваш изцеление за душевните и телесни недъзи и да избавяш от всяка нужда и неволя.. Затова, всички ние – синове и дъщери на Светата Църква, със страх и почит, приклонили колена и сърца пред теб, умилно зовем:
    Радвай се, земни ангеле и небесни човече!
    Радвай се, съименниче на благодатта! 
    Радвай се, пример на послушание и кротост!
    Радвай се, защото с търпение злобата на този свят си победил!
    Радвай се, венецо на изповедничеството от Господа обкичен!
    Радвай се, защото Мала Азия със подвизи си осиял!
    Радвай се, защото и Еладската земя със чудесата свои си изпълнил!
    Радвай се, звездо на Руската земя!
    Радвай се, защото в молитвите си, своето земно отечество не си оставил!
    Радвай се, защото за Христа на земята си пострадал!
    Радвай се, защото с Него царуваш на Небесата!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 2
     
    Виждайки доброто разположение на твоето сърце, блажени Иоане, Господ Иисус Христос ти отреди трънливия и изпълнен с мъки път на спасение: от войската на цар Петър Велики те плениха агаряни и те продадоха като роб в Азия, в град Прокопион, където непоколебимо си пребивавал в Православната вяра и си посветил живота си на Бога, непрестанно от сърце възпявайки Го с песни: Алилуя!
     
    Икос 2
     
    Богопросветен разум и непоколебима вяра си имал, светителю Божий, и като не си се устрашил от агарянския гняв си изповядал, че си християнин и радостно си претърпял удари, железни окови и множество други мъчения. Затова, удивени от твоята смелост и храброст ти викаме:
    Радвай се, възпитан добре в Страха Божий!
    Радвай се, научен верно на Закона Господен!
    Радвай се, защото от младини всецяло си се предал Богу!
    Радвай се, защото чрез молитва духовна утеха си получил!
    Радвай се, защото не си се уплашил от агарянската злоба!
    Радвай се, защото много големи мъки победоносно си претърпял!
    Радвай се, защото заради Христа – Разпнатия от агаряните си бил измъчен!
    Радвай се, защото кротост и търпение при страданията си показал!
    Радвай се, защото от Православната вяра не си отстъпил!
    Радвай се, защото Христа – Единия от все сърце си възжелал!
    Радвай се, войне Христов непобедими!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 3
     
    Със силата на Всевишния укрепян, смело си изповядал Единия Бог в Света Троица прославян. Злочестивият ти господар, надявайки се, че ще те обърне към своята вяра, започна да изтезава твоето тяло. А ти, страстотерпче Христов, претърпявайки жестокото мъчение, Бога, Който ти даваше сили, възпя от дълбините на сърцето си умилно:  Алилуя!
     
    Икос 3
     
    Имайки в душата си пламенно желание да последваш Агнеца Божий, пострадал заради нашето спасение, Иоане праведни, не си се устрашил от мъченията, дори си се молел за своите врагове пеейки с апостола: "Нищо не ще ме отлъчи от Твоята Любов, Христе Боже." А ние, теб, блажени, величаем:
    Радвай се, диаманте на Християнската вяра!
    Радвай се, за всички християни усърдни молитвениче!
    Радвай се, защото си изповядал Христа и си пострадал даже до кръв!
    Радвай се, защото с храброст до края непоколебим си останал!
    Радвай се, защото укрепян свише с благодат, всички мъчения си претърпял!
    Радвай се, защото свирепия мъчител си победил!
    Радвай се, защото храбро си подражавал на Христовите страдания!
    Радвай се, защото си посрамил неприятелите на църквата Христова!
    Радвай се, защото вярата, надеждата и любовта докрай си запазил!
    Радвай се, защото с твоя подвиг християните в град Прокопион си зарадвал!
    Радвай се, защото лика Христов в своето сърце си носил!
    Радвай се, защото страдайки за Него, отплата велика на Небесата си приел!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 4
     
    Бурята от тежки мъки и страсти не потопи лодката на твоята душа, праведни Иоане, защото поробен телесно си показал благодушие, кротост, незлобие и смирение; като ангел на земята си живял и си се подвизавал в трудове, пост и молитва, кесаревото кесарю и Божието Богу си отдал, по думите Господни. Прекарвал си в безсъние своите нощи и със сърце съкрушено към Христа песен си възнасял: Алилуя!
     
    Икос 4
     
    Виждайки дивния ти живот, търпението и кротостта, смирението и останалите добродетели, твоят господар се удиви и те почете като човек праведен и затова ти подари свободата. Ала ти, блажени, окрилян от Любовта Христова, наместо свободата, заради Бога, робството си предпочел и трудовете си многократно си умножил. Затова те молим, помогни и нам да подражаваме на твоя праведен живот и подари духовна храброст на всички, които прибягват към твоето застъпничество и ти пеят така:
    Радвай се, защото с търпението си на праведния Иов си се уподобил!
    Радвай се, защото в унижението си на бедния Лазар от евангелската притча си се оприличил!
    Радвай се, защото с подвига си и ангелските чинове си удивил!
    Радвай се, тружениче ревностни, който на земния си господар верно си послужил!
    Радвай се, защото с благото и кротко свое сърце, ти неговото си спечелил!
    Радвай се, защото за онези, които те възпираха молитви си възнасял!
    Радвай се, защото злобата им в милост си обърнал!
    Радвай се, защото нощите в молитва си прекарвал!
    Радвай се, подвижниче благочестиви и изповедниче Христов, който в град Прокопион си просиял!
    Радвай се, с любов и милосърдие към людете изпълнен!
    Радвай се, защото ни учиш да се молим за нашите гонители!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 5
     
    Като боготечна звезда, в Русия просияла, се яви, Иоане блажени, грееща с ангелска чистота и блестяща като образец на добродетел, Мала Азия и Гръцката земя си озарил. А когато, предузнал деня на своята кончина, си пожелал да се причастиш със Светите Христови Тайни, свещеника, от Бога просветен, ти изпратил в ябълка Светите Дарове. Ти си ги приел и праведната си душа в ръцете Божии си предал. Носейки светилник пълен със елея на добрите ти дела, в Царството Небесно си се преселил и заедно със всички светии на Пресветлия Бог-Слово пееш: Алилуя!
     
    Икос 5
     
    Виждайки богоугодния ти живот и блажената ти кончина, жителите на град Прокопион, с плач и страхопочитание погребаха твоето тяло, възнасяйки хвала на Всемилостивия Бог, дивен в Своите светии. И теб, като Негов угодник, с тях славим така:
    Радвай се, защото своето сърце със сълзи покайни си умил!
    Радвай се, защото с плач и молитва за смъртния час си се приготвил!
    Радвай се, защото си простил на всички, които са ти навредили!
    Радвай се, защото с Христовото незлобие духовете на злобата си победил!
    Радвай се, защото в чистота своите душа и тяло си запазил!
    Радвай се, защото си предвидил своята кончина!
    Радвай се, защото като праведник земния си живот си завършил!
    Радвай се, защото на Господа, Когото възлюби, своята душа си предал!
    Радвай се, защото Той те увенча с венец на безсмъртие!
    Радвай се, защото в Неговата вечна радост след смъртта си се преселил!
    Радвай се, защото душата ти в Небесните обители се е настанила!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 6
     
    Като проповедник на чудесата и Славата Божия, три години след твоето успение, явил си се блажени, на свещеника, когото приживе познаваше. Наредил си да се разкопае твоя гроб и да се извади нетленното ти тяло. На Господ, който върши преславни чудеса
    Чрез Своите светии, от все сърце и душа зовем: Алилуя!
     
    Икос 6
     
    Засиял си като нов светилник за целия християнски род, праведни Иоане, когато по Божие благоволение се откри нетленно и благоуханно твоето тяло, изливащо обилно чудеса върху всички, които с вяра прибягват към твоето застъпничество. Затова, молим те, изцели и изпълни с мир и нас, които ти викаме:
    Радвай се, защото на земята като безплътен си живял!
    Радвай се, съсъде на Божията благодат!
    Радвай се, защото след кончината си в сънно видение на свещеника си се явил!
    Радвай се, праведниче Божии, защото с чудеса си просиял!
    Радвай се, защото Бог яви твоите свети мощи на света!
    Радвай се, защото огнен стълб над тях се спусна!
    Радвай се, защото Господ с ризница драгоценна ги обви!
    Радвай се, защото с благоуханен мирис мощите ти всички верни радват!
    Радвай се, защото с нетление на тялото, Бог те прослави!
    Радвай се, защото демоните треперят от твоите мощи!
    Радвай се, защото в Царството Небесно със светиите пребъдваш!
    Радвай се, защото и нас грешните на земята не оставяш!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 7
     
    На агаряните, решили да запалят твоите мощи, се показа страшно и преславно чудо: те видяха теб да се изправяш сред пламъците и в ужас се разбягаха. А благоверните люде, не можейки да се доберат до светите ти мощи, докато огънят не догори, намериха в пепелта непокътнато нетленното ти тяло и с радост възкликнаха Богу: Алилуя!
     
    Икос 7
     
    Като нов чудотворец и молитвеник в последните времена, Човеколюбецът Бог нам теб подари, понеже вярата оскъдя, любовта охладня и стихиите земни се поклатиха. Затова те умоляваме, Иоане праведни, не оставяй нас грешните и обхванатите от всякакви немощи, във времената на изкушенията. Укрепи с твоите молитви всички, които те обичат и призовават така:
    Радвай се, надеждо и застъпниче на верните!
    Радвай се, страх и посрама за неверните!
    Радвай се, защото със своите подвизи град Прокопион си осветил!
    Радвай се, защото Гърция с благоуханието на твоите молитви си прекадил!
    Радвай се, защото Христовата светлина в своето сърце си носел!
    Радвай се, защото тъмнината на живота ни с нея си просветлил!
    Радвай се, неуморни молитвениче за православните!
    Радвай се, защото заедно със всички светии пред Божия Престол стоиш!
    Радвай се, защото съзерцаваш неизречимата Господня Слава!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 8
     
    Странник и пришълец си бил в земята на своето пленничество, угодниче Божий. Възжелал Горния Иерусалим, чудно тук си поживял и с множество добродетели си се издигнал към Бога, научавайки всички верни да търсят онова, което е единствено потребно – да угождават Богу. Затова и Сам Бог, виждайки твоето смирение, те възвеличи с благодатта Си. На Него, Възхвалявания и с химни ангелски безспирно Превъзнасян пеем: Алилуя!
     
    Икос 8
     
    Изцяло си бил изпълнен с божествена любов, блажени. Блестиш със светлината на Божията благодат; а мощите ти са лечебница духовна, съкровищница на чудеса и дом на небесно благоухание. Затова, имайки дръзновение пред Бога, помоли се за нас, немощните, които те призоваваме с любов и така те възхваляваме!
    Радвай се, с дара на любовта към Бога и към ближния изпълнен!
    Радвай се, защото на всички, прибягващи към теб си бърз помощник!
    Радвай се, вяра, с чудеса просияла!
    Радвай се, на молитва и бдение учителю дивни!
    Радвай се, изворе на милост неизчерпаеми!
    Радвай се, върху болящите благодатна роса от изцеления изливащ!
    Радвай се, страшни болести прогонващ!
    Радвай се, на православните тихо пристанище!
    Радвай се, че на сън и във видения страдащите посещаваш!
    Радвай се, в беди и неволи бързи помощниче!
    Радвай се, земни странниче и жителю на Небесното отечество!
    Радвай се, от православните навсякъде прославян!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 9
     
    Удивиха се всички, виждайки преславните чудеса, които ставаха при твоите свети мощи. С усърдни молитви, светогорските монаси от руския манатир "Пантелеимон" изпросиха твоята десница, която в градината на Пресветата Божия Майка сега почива за благословение и утеха. Заедно с тях, от все сърце и разум, възнасяме хвалебна песен Богу: Алилуя!
     
    Икос 9
     
    Когато православните гърци бяха прокудени от агаряните от Мала Азия и принудени да напуснат родните си домове, взеха със себе си твоите свети мощи на остров Евия и там ти издигнаха великолепен храм, където положиха драгоценото ти тяло. Затова, стоейки пред твоя кивот, излъчващ благоухание, с усърдие те молим: чуй нас, които търсим твоето застъпничество и с трепет те почитаме така:
    Радвай се, на верни и неверни в несгоди утешителю!
    Радвай се, защото Християнската вяра чрез тебе се прославя!
    Радвай се, защото гръцката земя обикна и с благодат я обогати!
    Радвай се, защото по Божий Промисъл на осров Евия твоите свети мощи се донесоха!
    Радвай се, богодарувани покрове на посветения ти храм!
    Радвай се, на град Прокопион и на цяла Гърция защитниче и покровителю!
    Радвай се, защото с мощите си освещаваш и Атон!
    Радвай се, защото твоята нетленна десница пребивава в обителта на св. Пантелеимон!
    Радвай се, в подвизите на светогорските монаси бързи помощниче!
    Радвай се, защото с името ти Църквата Христова се прославя!
    Радвай се, защото като слънце незалязващо над Гърция сияеш! 
    Радвай се, защото и отечеството си – Русия, не оставяш!
    Радвай се, защото и в другите православни страни във всякакви неволи се притичаш!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 10
     
    Желаейки да дари спасение в скърбите на Своите верни чеда, Бог ни дарува теб за помощник, угодниче Божий, приел благодат да целиш болестите на всички, които се притичат с молитва при теб; кръвоточиви и прокажени, добрали се до кивота с мощите ти се изцеляват и очистват, глухи връщат слуха си, немощни се укрепяват, слепи множество проглеждат. И ние, уповавайки се на твоето застъпничество,възнасяме възхвала Богу: Алилуя!
     
    Икос 10
     
    Стена си за гръцката земя и нейните благочестиви жители и необорим застъпник за всички, които те призовават, праведни Иоане, защото Сам Бог така благоволи – да си закрилник не само на християните в Гърция, но и на всички православни, които с любов те почитат. Затова и Гръцката Църква, множество атонски монаси, заедно с верния руски православен народ и всички християни надлъж и нашир те ублажават с песни възхвални така: 
    Радвай се, пазителю верни на Православието!
    Радвай се, защото избавяш верните от беди и неволи!
    Радвай се, защото навсякъде дарове на изцеления обилно изливаш!
    Радвай се, защото от Бога над нечистите духове власт си приел!
    Радвай се, защото ги прогонваш със Сила от Бога!
    Радвай се, предивни помощниче на оставените от лекарите!
    Радвай се, ти който от множество смъртоносни язви избавяш!
    Радвай се, защото болните деца никога не оставяш!
    Радвай се, защото си блага утеха за техните съкрушени родители!
    Радвай се, проповедниче на покаянието и застъпниче за нашето спасение!
    Радвай се, защото ни учиш на смиреномъдрие и търпение!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 11
     
    На Христа, който те прослави, Иоане праведни, принасяме умилно пение, защото ни дарува теб за велик застъпник, утешител и молитвеник. Затова те славим и твоето ходатайство за християнските земи пред Бога просим, та всякога да се избавяме от нашествия на другородци, междуособни борби и в мир да пеем Богу: Алилуя!
     
    Икос 11
     
    Като светозарно слънце на Божията благодат се яви, праведни Иоане, просияло с духовното сияние на твоите подвизи и чудеса. Изобилно източваш чудеса и се молиш за всички, които те обичат и почитат светата ти памет. Затова, моли Христа Бога да бъдат нашите християнски страни неуязвими и непоклатими, огради ни от вражите набези и неприятелски нападки, дарувай на православните люде победи над враговете, та да възклицаваме към теб, наш крепки молитвениче, така:
    Радвай се, на Съборната Православна Църква преславна украсо!
    Радвай се, дивни пред Бога застъпниче за християните!
    Радвай се, защото и в дни на тежки изкушения, войни и скърби твоите люде не си изоставил!
    Радвай се, за християнските държави топли молитвениче!
    Радвай се, на верните в битка бързи помощниче!
    Радвай се, войне и победоносче Христов!
    Радвай се, светило просвещаващо омрачените души!
    Радвай се, светилниче драгоценни с елея на милостта преизпълнен!
    Радвай се, защото на тези, които те почитат радост духовна даряваш!
    Радвай се, от всички неволи спасително прибежище!
    Радвай се, защото чрез теб се очистваме от страсти!
    Радвай се, че за нас, недостойните, пред Божия Престол предстоиш!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 12
     
    Дивно се яви благодатта на Светия Дух, в теб обитаващ, блажени, чрез нетлението на светите ти мощи. Тях целуваме и славим Бог, Дивен в Своите светии. Затова, не забравяй нас, които те призоваваме усърдно в настоящите дни на тежки изкушения и неволи. С твоите молитви избави ни от всяко притеснение и непрестанно се застъпвай за телесното здраве и душевно спасение на всички, които почитат светата ти памет и пеят Богу: Алилуя!
     
    Икос 12
     
    Възпяваме многострадалния ти подвиг, почитаме страданията, хвалим дълготърпението, прославяме твоята кротост и смирение, възпоменаваме блажената ти кончина и ти въздаваме чест, застъпниче наш небесни, защото от беди и неволи избавяш, от болести изцеляваш и в скръб утешаваш всички, които те призовават. Господа, Който те прослави, дивни молитвениче и чудотворче, хвалим и теб така величаем:
    Радвай се, добропобедни войне на Небесния Цар!
    Радвай се, велик сред Божиите угодници!
    Радвай се, защото чрез временни ридания и скърби, с утешение във Вечността си се сдобил!
    Радвай се, защото с кротост и смирение в наследие земята на праведните си придобил!
    Радвай се, с чистота и целомъдрие от Бога украсен!
    Радвай се, защото като цвят неповяхващ на Небесата блестиш!
    Радвай се, защото заедно с преподобни и праведни светло тържествуваш!
    Радвай се, защото милостивото застъпничество на Пресвета Богородица към нас обръщаш!
    Радвай се, наследниче на всички руски светии!
    Радвай се, на  християните верни съюзниче!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 13
     
    О, пречудни и преславни чудотворче, свети праведни Иоане, благодатни сине на Руската земя, подвижниче, войне и помощниче на православните! Приеми това малко моление от преизпълнените ни с любов сърца и го принеси на Христа Бога, за да ни запазва от видимите и невидими врагове, от болести, глад, от всяка беда и внезапна смърт, та да се удостоим и ние заедно с теб в Царството Небесно да възнасяме присно на Христа – Нашия Избавител и Бог хвалебна песен: Алилуя, aлилуя, aлилуя!
     
    (чете се настоящият кондак 3 пъти, след което отново прочитаме икос 1 и кондак 1. Завършваме с молитвите.)
     
    Икос 1
     
    Творецът на ангелите и на всички твари те избра, Иоане праведни, да свържеш духовно православните народи, и те яви на Своята Света Църква като велик чудотворец, имащ дръзновение да изпросваш изцеление за душевните и телесни недъзи и да избавяш от всяка нужда и неволя. Затова, всички ние – синове и дъщери на Светата Църква, със страх и почит, приклонили колена и сърца пред теб, умилно зовем:
    Радвай се, земни ангеле и небесни човече!
    Радвай се, съименниче на благодатта! 
    Радвай се, пример на послушание и кротост!
    Радвай се, защото с търпение злобата на този свят си победил!
    Радвай се, венецо на изповедничеството от Господа обкичен!
    Радвай се, защото Мала Азия със подвизи си осиял!
    Радвай се, защото и Еладската земя със чудесата свои си изпълнил!
    Радвай се, звездо на Руската земя!
    Радвай се, защото в молитвите си, своето земно отечество не си оставил!
    Радвай се, защото за Христа на земята си пострадал!
    Радвай се, защото с Него царуваш на Небесата!
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    Кондак 1
     
    Теб, избрани изповедниче Христов и предивни чудотворче, поборниче за светата Православна вяра, който в Русия се роди и в Еладската земя просия, праведни свети Иоане, с похвални песни да прославим! А ти, угодниче Божий, като стоиш пред Престола на Царя на Славата, от всички беди освободи нас, които с любов и благодарност викаме:
    Радвай се, свети праведни Иоане, бързи помощниче и предивни чудотворче!
     
    МОЛИТВА ПЪРВА
     
    О, велики угодниче божий, свети праведни Иоане Руски, който просия в Азия със своя равноангелски живот, ревност по Бога и изповеднически подвиг! Пресветла украсо на град Неопрокопион и на цялата Гръцка страна, похвало на Русия, бързи помощниче и крепки застъпниче за всички православни християни! В теб, дивният в Соите светии, Бог се прослави. Той те утвърди в непоколебима вяра, укрепи те в нейното изповядване и ти дари добър завършек на многотрудния подвиг, а после, след преставянето ти, яви множество преславни чудеса чрез целебните ти мощи.
     
    Сега, като стоиш пред Престола на Небесния Цар, умоли Го да избави всички православни християни, техните градове и села от глад, земетресения, огън, мраз, смъртоносни болести, от вражески набези и междуособни войни; на христолюбивото наше войнство подари надмощие и победа. Помогни на всички пътуващи, боледуващи, на пленените и на тези, които заради светата православна Вяра са в заточение и които заради нея търпят скърби и гонения. Съедини всички християни с любовта към Бога и Неговата Света Църква, дарувай ни дух на мир,  братско единение и търпение. Умоли Господ да ни дари дух на покаяние, сърдечно съкрушение и осъзнаване на нашите грехове; да ни помогне със Своята всесилна благодат  и да ни укрепи в борбата със страстите и похотите, да ни дарува дух на смирение и кротост, дух на братолюбие и незлобие, дух на ревност да угаждаме Богу и усърдие за спасенито на ближния. Помени и нас грешните, които ти се молим; страдащите укрепи, боледуващите изцели, отчаяните утеши и им дарувай бърза помощ. А за всички, които с любов те почитат измоли християнска, безболестна, непосрамваща и мирна кончина и добър отговор на Страшния Христов Съд. Бъди ни помощник и покровител по пътя на спасението и по твоите молитви да се удостоим в настоящия и в бъдещия век да славим в Троица Света Прославения Бог-Отец, Син и Дух Свети, сега и всякога и во веки веков. Амин!
     
    МОЛИТВА ВТОРА
     
    О, всеблажени изповедниче Христов велики чудотворче, от рода руски произрасъл! Знаем, угодниче Божий, че имаш велико дръзновение пред Бога да съчуствуваш топло на нашите скърби. Затова молим теб, който толкова си претърпял и на когото любовта към Господа е дала сили да устоиш, помоли се за нас – немощните, та и ние да изминем с търпение предстоящото нам поприще, а най-вече се моли да изберем онзи тесен път, който единствен води към живот.
     
    Помоли се за нас, ти който си пострадал люто далеч от своите, който си бил чужденец и странник за всички и Единствен Бог за приятел си имал тук, във временния живот и с Когото неразлъчно си останал във Вечния.
     
    Нека не ни оставя твоята молитва, светий! В дни на скърби помени многострадалния ни народ, обърни ни към покаяние, защото само то може да умилостиви Бог.
     
    И сега, когато заради нашите грехове Той е допуснал настоящото тежко страдание, как да преодолеем неволите, ако ти сам, угодниче Божий, не се застъпиш за нас и не ни укрепиш с благодат срещу неприятелите. С богоприятната си молитва изпроси пълно изцеление за телесно страдащите и за всички нас спасително търпение и благодарение. Отвърни от нас бедите, вражеските навети и изкушенията, а всичко станало по Божие допущение, ни научи как да понасяме с мир и да придобиваме духовна полза. Онези, които живеят в тъмата на незнаннието и забравата на Божиите повели просвети. Помогни в болестите, укрепи в немощите и утеши в скърбите! Научи ни непоколебимо да вършим Волята Божия, да запазим в чистота Православната вяра. Очистване, освещаване и просвещаване измоли за душите ни, та заедно с теб да славим присно Отца, Сина и Светия Дух, Троица Единосъщна, на която подобава слава в безкрайните векове. Амин!
     
     
    Превод от сръбски: храм †Света прпмчца Параскева – Пловдив, 2012
  • Ако Бог се забави да отговори, това не означава, че не чува добре!

    mon.jpg

    Написано от монах Моисей Светогорец

    Нашият преблаг Бог е неизказана тайна. В ръцете на една невярваща майка умира нейното момиченце, което я моли  да се помоли за него. Тя се моли, но нейното дете напуска живота. Майката не скърби толкова, а се радва, защото е намерила вярата, на която я е научила нейното болно детенце. Писани са и са казани изключително много неща  относно това, защо съществува толкова много болка, неправда, неравенство, дисбаланс, конкуренция, злоба и завист в света,  защо да се терзаят невинни и праведни дечица, защо Бог на любовта и справедливостта допуска да се измъчват толкова много Неговите обични деца. Разумът реагира нервно, нито един отговор не го задоволява напълно, нито един съвет не го утешава. Сред голямата болка няма полза от високопарни и велики думи, а от  смиреното моление и призоваване - със сълзи - на Божията милост и небесната утеха. Честното, искрено, вежливо и сърдечно състрадание към нашите братя в миговете на големите болки са много укрепващи. Най-добрият отговор на недоуменията и въпросите на страдащите е самият Божий глас в тях. Само ако човек успее да приеме Божията воля в себе си, тогава ще се освободи от митове, помисли, които го притискат и изморяват.
     
    Трябва да кажем, че не е лесно  приемането на Божията воля. Понякога изглежда непонятно най-вече за несмирените хора. Ако вярващият с Божията помощ не си позволи да се огъне, да се разочарова, да се изолира и да изпадне в меланхолия, тогава може да преживее едно благодатно състояние на богатата светодуховна благодат. Бидейки смирен от болката, да преживее великата радост на Божието присъствие в  неговия живот, както и да почувства, че единствената цел на живота не е комфортът, здравето и дългият живот, а  съществената връзка с Бога, тоест животът в Христос. Най-великият успех и най-висшето постижение е да приемем един „немощен”, „безсилен”, „победен”, разпнат, „несправедлив” и „жесток” Бог.  В изпитанието, болката, смъртта, гонението е скрита Божията ръка, която благославя, милва, утешава, съветва  и въздига към „по-висшето”. Присъствието на Бога в нашия живот го сакрализира и разкрасява. Неговото присъствие ни вразумява, умъдрява, смирява и умилява. Нашите отношения с другите престават да бъдат конкурентни, властнически и абсолютни и стават братски, обични и пълни с търпение и солидарност. Изолирането, самотата, индивидуализмът и затварянето в черупката на нашето его представляват плен, затвор, мъчение и голяма драма. Самотата на съвременния човек е тъмна, мрачна, горчива и тежка, защото е атеистична и небратолюбива. Човек чувства ада, бидейки без светлина, жаден, не можейки да диша, чувствайки, че е близо до полудяване. Мъчителната самота  бичува млади и стари, защото нямат дружбата на Бога и помирението с техните братя. 
     
    Отстъплението  от Бога донесе много душевни заболявания  като раздвоението, разни комплекси, фобии, безсъние, фикс идеи, халюцинации, кошмари, паника и меланхолия. Така животът на тези страдащи хора е пълен с безпокойство, агония, дисфория, душевно терзание, паника, смут, нервност, стрес, страх и ужас. Тези заболявания обикновено са труднолечими и най-доброто решение не е да вземаш антидепресанти с шепите. Нужно е голямо търпение, голямо смирение, гореща молитва, светотайнствен живот, съвет от опитен и разсъдлив духовник и добър лекар. Забавянето на терапията често създава психологически срив. Но човек не трябва лесно да се предава. Бог съществува за всички и всички чува - ако се забави да отговори, това не означава, че не чува добре. Бог много иска да сме автентични, истинни, откровени и искрени с Него и с нашите ближни. Той силно се гнуси от злочестието, фалшивото смирение, смирените думи, лъжеблагочестието, хладността. Когато  лицемерно се представяме за благочестиви и демонстрираме една привидна святост, това е  най-лошото от всичко. Нужно е да принесем щедро  автентична любов и неосквернена истина. Любов с истина, защото без нея любовта става емоционална, сладникава и повърхностна. Както и истината- отново с любов, защото без нея тя става жестока, нечовеколюбива, фанатична и готова за война. Любовта не е просто излъчването на  една „ухилена” доброта, а постоянно излизане от егоистичния индивидуализъм, кеносис и жертва.  Да отидем и да заемем мястото на страдащия, болеещия, нещастния, а не да поучаваме и да съветваме от високо и комфортно, като професионални проповедници, повтаряйки някоя известна творба за търпението. Нужно е разбирателство, сърдечно съучастие, докосване на душата, сила, внимание, разсъдителност и уважение към другия, който и  да е той. Неискрените отношения, основани върху подправяне, изопачаване, дипломация и лъжа няма да са  дълготрайни. Страхът от изповядването на истината има цена. Факт е, че само пълната истина освобождава човека и вдъхва доверие. Истината обаче изисква добро отношение в нейното излагане, благородство, доброта и човечност. В противен случай ранява и уязвява, ужасява и приковава другия. Затова истината винаги трябва да върви с любовта и любовта с истината. Нашият старец Емилиян Симонопетритски често казваше- ако не можете да станете духовни  хора, най-малко станете благородни. Благородството е първото стъпало на духовността. Не като западен начин на външно поведение, а като вътрешно движение на взаимна подкрепа, проникване и уважение. Без никакво съмнение добрата дума и благоразположеното присъствие укрепват значително ближния, който се намира в затруднение,  намаляват много неговата тежест  и хладното чувство за непоносимата самота...
     
  • В памет преподобния отец Порфирий Кавсокаливит

    Sv.Porfirie_Kafsokalivit
     
    Семейството
     
    Старецът Порфирий се родил на 7 февруари 1906 г. в село Св. Йоан Каристис Евбейски. Родителите му били бедни, но благочестиви земеделци. Баща му се казвал Леонид Байрактар, а майка му Елена. На млади години баща му имал желание да стане монах, но така и не успял да приеме монашество. Затова пък дълги години бил псалт в местната църква, бил съратник на св. Нектарий Егински и често го придружавал в обиколките му из страната. Светското име на стареца Порфирий било Евангелос. Той бил четвъртото дете в семейството, което имало пет деца (по-голямата му сестричка Василики починала на 1 година).
     
     
    Детски години
     
    Евангелос учел в селското училище само две години. Учителят бил болен човек и нямал възможност да се занимава много с учениците. Детето разбирало това и, виждайки бедността на близките си, напуснало училище и започнало да работи на полето и да се грижи за малкото животни на семейството. Тогава бил на осем години. За по-големи доходи започнал да работи и в каменовъглените мини в областта, а после на пазара в Халкида и Пирея. Детето се развивало учудващо бързо. Било сериозно, работливо, прилежно във всичко, което вършело и изглеждало по-голямо за годините си.
     
    Монашеско призвание
     
    Като четял житието на св. Йоан Колибар, Евангелос чувствал силен копнеж да му подражава. Неведнъж тръгвал за Св. Гора, но по различни причини се завръщал обратно. Накрая, на възраст между 12 и 14 години, той тръгнал отново натам, но вече с твърдото намерение да достигне целта си. Този път Господ благословил решението му.
     
    Вседържителят и Промислител на нашия живот Господ Бог направил така, че на кораба от Солун към Света Гора Евангелос срещнал своя бъдещ духовен стареца Пантелеймон. Последният взел детето под свое покровителство, представил го за свой племенник и така го вкарал на Света Гора, където тогава достъпът на деца бил забранен.
     
    Монашески живот
     
    Старецът Пантелеймон завел юношата в Кавсокаливия, в скита на св. Георги, където се подвизавал заедно с брат си отец Йоаникий. По-рано в същия скит се подвизавал преподобният хаджи Георги.
     
    Така Евангелос се сдобил с двама духовни старци, на които оказвал с радост пълно и безпрекословно послушание. Ревностно се включил в ритъма на аскетичния им живот и дори съжалявал, че поради неговата младост те го щадели и не му разрешавали по-големи подвизи. Не знаем в какво точно са се изразявали аскетичните им усилия, защото старецът Порфирий никога не разказвал за това. От малкото, което е споделял с някои от духовните си чеда, знаем само, че се е подвизавал с упоритост, дисциплина и радост. Ходел бос в снега и по каменнистите пътеки. Спял на пода, наметнат с едно одеало и при отворен прозорец дори през най-суровата зима. Правел множество покайни поклони, за да не заспива. Работел в дърводелницата или на полето, събирал дърва, берял фасул или носел на гръб големи чували с пръст за малката камениста градина на скита "Св. Георги". Стриктно спазвал последованията и учел наизуст тропарите. Знаел наизуст Св. Евангелие, което повтарял наум по време на работа, за да не допуска празна дума или лоша мисъл да проникне в ума му. Бил, както старецът сам се изразявал по-късно за онези години, “вечно бодърствуващ”.
     
    Най-важната черта на аскетичния му живот, обаче, били не телесните подвизи, а пълното послушание на стареца, пълното разтваряне на личната му воля във волята на духовния отец, пълната любов, доверие и привързаност към него. Ставайки едно с духовния си наставник, той слял своя живот с живота на стареца си. Това била тайната, това бил ключът, същността и основата.
     
    Така необразованото дете, като следвало с любов словата на Христа и използвайки, по думите му, Свещ. Писание вместо речник, за да обясни непознатото с познато, за кратко време научило онова, което ние учим с години в училища и университети, с книги, учители и удобства, но без пламъка на ревността не успяваме да усвоим.
     
    Не знаем кога точно, но по всяка вероятност скоро след пристигането си на Св. Гора, Евангелос бил постриган за монах и приел името Никита.
     
    Посещенията на Божията благодат
     
    Не било чудно, че този изпълнен с жар млад монах, който жертвал всичко заради любовта Христова и никога не щадял усилията си, скоро познал сладостта на Божията благодат.
     
    Било на зазоряване. Главният храм на Кавсокаливия бил все още затворен, но монахът Никита чакал в един ъгъл на предверието да забият камбаните и да отключат църквата. След него дошъл 90-годишният старец Дима, бивш руски високопоставен служител, светец, и като мислел, че е сам, започнал да прави поклони пред затворената църковна порта. Благодатта, която заструила от стареца Дима, докоснала и обгърнала младия Никита. Състоянието, което изпитал, не можело да бъде описано с човешки думи. След като се причастил на св. Литургия младият монах тръгнал към скита, но обхванат от неописуемо чувство на радост и блаженство, спрял, протегнал нагоре ръце и възкликнал: "Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Господи!"
     
    Благодатната промяна
     
    Посещението на Божествената благодат било последвано от дълбока промяна на психофизическите качества на младия монах. Това била промяна, дошла от Божия Син, Седящ отдясно на Отца. Никита придобил сила от небесата и свръхестествени дарования.
     
    Първият белег бил, че успял да "види" от голямо разстояние двамата си старци, които се прибирали в колибата си. "Видял ги", въпреки че за човешкото око били все още невидими. Изповядал това на стареца Пантелеймон, който го посъветвал да се моли и мълчи. Съвети, които той неотклонно следвал, докато не получил друго наставление.
     
    След това последвали и други чудни събития. Сетивата му се изострили необикновено много и човешките му възможности се развили до безкрай.
     
    Чувал и разпознавал гласовете на птиците и животните, като разбирал както произхода им, така и техния смисъл. Усещал миризмите от голямо разстояние и познавал състава им. След смирена молитва се случвало да изпадне в състояние, което му позволявало да "вижда" и в земните дълбини, и в хаоса на небесата. Виждал водите, камъните и нефта, подземни извори, разломи в земната кора, заровени съкровища, скрити гробове, загубени икони, сцени, разиграли се векове по-рано, светлите ангели и лукавите демони, прозирал в душата на човека, виждал всичко. Вкусвал вода от земните недра и преброявал невидимото. Питал скалите и те му разказвали за подвизите на древни аскети. Поглеждал, и с поглед лекувал. Докосвал и изцерявал. Молил се и се изпълнявало. Но никога не помислил да използва Божествените дарувания за своя полза. Никога не молел да се излекува негово заболяване. Никога не се опитал да спечели от знанието, което му давала Божията благодат...
     
  • В прослава на Божията Майка - някои от чудесата, които Тя е направила.

    Дни преди Успението на Пресветата наша Владичица и винаги дева Мария, молеща се за целия свят. Искам да ви припомня и разказа за някои от чудесата описани както от православни християни така и от мюсюлмани. Вярвам, че сега е именно времето, когато да се припомнят делата на Богомайката, която и сега е с нас, винаги молеща Бога да ни прости греховете. Надявам се, че тези чудеса още повече ще ни утвърдят в спасителната вяра.

    Първият разказ е на о. Нимфон - игумен на метоха “Св. Никола” в Порто Лагос, Гърция, подопечен на Ватопедския манастир, за чудото с явяването на Богородица, станало на Успение Богородично. Според информация, публикувана в athos.alexsoft.gr, от този момент от иконата на Света Богородица в метоха, започнало да изтича миро.
    Бяхме много развълнувани, разказва отеца тъй като в тези дни правим молебен към Богородица, понеже наближава празникът на нейното Успение (15 август), и особено за едно деветгодишно момиченце от Кипър, малката Анастасия, която боледуваше от рак на белите дробове. В неделя (14 август) малката Анастасия почина и в понеделник бе погребението й в Кипър. Следобед, към 16.30 часа, един поклонник от Кавала, когото не познавахме и който не знаеше нищо за момиченцето, влязъл в храма ни да се помоли на Богородица. На излизане от храма, на мостчето към църквата срещнал една монахиня, която държала за ръка малко момиченце. Монахинята му казала, че момиченцето не е нейно, но го взима със себе си и влезли в църквата...
    Младежът се зачудил и си помислил, че монахинята ще вземе малкото дете със себе си в манастира, за да се замонаши. Тръгнал след нея, за да я попита от кой манастир е. Около 15 минути чакал на входа на храма и като видял, че монахинята закъснява да излезе, влязъл вътре, но момиченцето и монахинята ги нямало. Търсил навсякъде в храма, но безуспешно – в храма нямало никой.Тогава младежът дойде при мен, разказа ми случката и ме помоли да отидем и да потърсим и в скритите места на храма. Помолих го да ми каже как изглеждаше момиченцето и с какви дрехи беше облечено. Показах му снимки, които имаме и от други молебени и щом стигна до снимката на Анастасия, твърдо каза: “Това е момиченцето!”. Попитах го: “Сигурен ли си?”. “Да!” – отвърна той. Казах му, че това дете днес сутринта бе погребано в Кипър и му разказах цялата история. Аз започнах да плача, младежът също. Попита ме, коя ли ще да е била монахинята. “Най-вероятно Богородица”, казах аз и тогава той започна да плаче още повече. Знаехме, че Богородица винаги присъства на това място и е единственото утешение, което идва при нас.

    *********

    Друго чудо на Св. Богородица е записано в Бачковската св. Обител. На 28 август 1930 г. На празника на манастира Йорданка Найденова Бакалова от с.Червен, Пловдивско, със своето момиченце на четири месеца Елена и близки, направила поклонение до св. Клувия. След като запалила свещи пред изографисания образ на Богородица, на слизане по изсечените в скалата стъпала се спънала и изпуснала в пропастта спящото дете. По-късно намерила падналото дете здраво. Радоста и била неуписуема, както и благодарността и към св. Богородица 52- годишната Елена потвърждава написаното от нейната майка.

    Източник: текст и снимка: https://www.facebook.com/1581741698766728/photos/a.1582046832069548/2370095926597964/?type=3&theater

     

  • Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден),14 септември (27 септември стар стил)

    Кръстовъздвижение

    Кратко описание на празника

    Дванадесетте празника отбелязват събития, които не излизат от пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време.

    На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

    Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

    На Кръстовден се спазва строг пост.

    Източник: Pravoslavieto.com

     

    Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

    Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

    В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той се проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

    През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, където Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

    Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

    Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

    През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

    Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

    Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

    Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

    В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

    Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

    Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

    Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

    Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

    Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”

    Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

    Това станало в 326 г.

    Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

    В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

    Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

    Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

    Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

    - Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

    Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

    - Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

    Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен. Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

    - Господи, помилуй!...

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.14_Krustovuzdvizhenie.htm

  • Входът Господен в Иерусалим Неделя Вайа - Връбница, Цветница

    Неделно евангелие в Неделя Ваиа - Връбница

    Евангелие от Иоан (12:12-18)

    Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

    Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

    Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

    А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

    На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

    А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

    Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. 

    Апостол (Филип. 4:4-9)

    Братя, радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

     

    Вход Господен в Иерусалим (Връбница)

    Вход Господен в Иерусалим

    Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

    Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница"(Зах. 9:9).

    За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

    Вход Господен в Йерусалим

    Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев"(Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!"(Лук.19:38).

    Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

    На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

    Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

    Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!"­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, издателство Тавор.

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm

     

  • Възкресение Христово – ПАСХА, Великден

     

    РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

    Възкресение Христово, ПАСХА

    Ставр. ик.Димитър ЙОРДАНОВ

     

    Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

    Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­- тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов­ - мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

    Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

    Великден е празник на

    вечната духовна пролет в живота

    Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб - радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­- боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна!­ Вечно веселие!

    Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­- това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

    Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

    И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

    Християнството е религия на живота и оттук ­- религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

    Нашият Спасител Иисус Христос дойде като

    Пратеник на радостта в света

    Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

    Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­- и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!

    Рождественската радост и Пасхалната радост са двата полюса, между които се движи целият земен живот на Христос!

    Братя и сестри,

    Христос изпрати учениците Си ­- светите апостоли, в широкия свят да благовестят Евангелието: “Божествената радост”. “Винаги се радвайте!” ­- това бе техният пречуден и възторжен поздрав.

    Апостолите бяха в Христовия Дух, затова имаха и Неговата радост. Те постигнаха тая радост в сърцата си. Направиха я свое вътрешно притежание, вътрешно богатство. Те бяха пълноводни потоци на тази радост. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени ­- те поздравяваха света с привета на радостта. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който никога не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията радост в света.

    В техния живот и пример се прояви

    чудният парадокс на вярата:

    безрадостни несретници обдаряваха света с радост... Тая радост беше вътрешното богатство на сърцата им. “Огорчават ни, а ние винаги сме радостни!” ­- пише св. ап. Павел. Тази светла радост бе показателят за силата на тяхната вяра. Тази радост като златна божествена корона блести в героизма и саможертвата им за Христа.

    С такава неземна радост светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и смъртта. Да се пренесем мислено 17 века назад и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще видим там? Преследвани заради вярата им кротки люде ­- християни, сияещи от вътрешна, неземна радост и с горящи от свещен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...Там им предстоят жестоки мъки. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в огромните римски амфитеатри, препълнени с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, осъдени на смърт чрез разкъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от свещен пламък! Коленичили, с устремен към небето взор, шепнат топли молитви... А лицата им ­- лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са озарени от неземна радост!

    Страшни, мъчителни, кървави сцени! Но... никъде ­- скръб; никъде ­- въздишка; никъде ­- плач! Навсякъде се чува победната песен на вярата. Радост грее в сърцата.

    Това е победната сила на Христовата вяра, на тържествуващата Христова Любов, на вечната Божия радост! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, чрез Господа Иисуса Христа той пребъдва в истинската Божия радост! Радостта в Господа е един от “плодовете на Светия Дух” (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата радост. Няма земна сила, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята радост! И Спасителят казва, че тази радост никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито смъртта дори!

    Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста радост ­- грехът. Грехът лишава човека от радостта в Бога. Сърцето вместо олтар на доброто се превръща в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст казва: “Само радостта в Бога е “непреходна и безсмъртна! Тя винаги цъфти и никога не увяхва!”

    “Боговеселието, или животът в Бога ­- пише св. Антоний Велики ­- е последната цел на всички подвижнически трудове и върхът на съвършенството”. Обилните струи на Божията благодат вътрешно озаряват християнина и го правят да сияе от духовна красота и радост; да излъчва светлина и небесно благоухание.

    Характерен пример за това представлява лъчезарният светец на Руската православна църква -­ св. Серафим Саровски. Тая радост преливала бреговете на душата му и се разливала и на околните. Св. Серафим всички посрещал с нежното обръщение: “Радост моя!”

    Велик харизматик, потънал в океана на Божията благодат! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната радост, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния старец, забравяли своите неволи и ставали съучастници на неговия небесен възторг. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите посетители с: “Христос воскресе!” В сърцето му постоянно греела тиха, благословена пасхална радост.

    Човек жадува за радост и щастие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достойнство. Скърбите и страданията са наши възпитатели.

    Те водят до верни прозрения

    Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като благословен жребий в живота...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/easter-passover

     

  • Възкресение Христово – ПАСХА, Великден

     

    РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

    (Възкресение Христово, ПАСХА)

    Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ

    Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

    Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­ тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов ­ мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

    Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

    Великден е празник на вечната духовна пролет в живота.

    Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб ­ радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­ боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна! ­ Вечно веселие!

    Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­ това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

    Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

    И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

    Християнството е религия на живота и оттук ­ религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

    Нашият Спасител Иисус Христос дойде като Пратеник на радостта в света.

    Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

    Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­ и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!

    Рождественската радост и Пасхалната радост са двата полюса, между които се движи целият земен живот на Христос!..

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/easter-passover

     

  • Възнесение Господне

    Възнесение Господне

    Възнесение Господне. Икона от 14 в. Decany monastery.

     

    Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

    На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

    Поразени и разтърсени издъно от Христовото Възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

    Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

    В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

    По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

    Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

    Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

    Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

    Pravoslavieto.com

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Vaznesenie_Gospodne/index.htm

  • Възпитанието на децата според свети Паисий Светогорски

     

    Всички знаем, че днес както никога досега, нашите деца са изложени на всевъзможни опасности и предизвикателства от всякакъв вид. Тези предизвикателства не са вече вън от нашия дом, но са влезли до голяма степен вътре, дори в стаите и чантите на нашите деца, след като е достатъчна само една обичайна  употреба на компютър, интернет или телевизия, и всеки, който иска може да види и научи всичко. Тази наша действителност за съжаление е безпощадна и неумолима, и искаме или не, нашите деца израстват в тази среда, и колкото и да ги предпазваме, опасността е във всеки момент близо до тях. И докато са малки и ни слушат е добре, какво се случва обаче когато навлязат в пубертета, както и с навършването на пълнолетието? Това е болен въпрос на повечето чувствителни и отговорни родители.

    Темата, с която ще се занимая, е: възпитанието на детето според стареца Паисий.

    По благоволението на всеблагия Бог ни бе дадено благословението да познаваме отблизо преподобния старец Паисий, да го видим, да го чуем и докоснем ръка за ръка обитаващата в него благодат на Пресветия Дух. Така, посредством боговдъхновените негови слова и писания ще се опитам да ви разкажа с малко думи, кои са възгледите и учението на преподобния старец за възпитанието на децата.

    Както всички светци, така и старецът Паисий локализира началото на възпитанието на децата дори преди самото им раждане; възпитанието на детето започва от бременноста, казва старецът. Ако майката, която носи плода се нервира и притеснява, ембрионът в нейната утроба се вълнува. Докато, ако майката се моли и живее духовно, детето в нейната утроба се освещава. Затова, когато жената е бременна, тя трябва да се моли, да изследва малко от Евангелието, да пее, да няма стрес, както и другите да внимават, като не я притесняват. Тогава детето, което ще се роди ще е осветено и родителите няма да имат проблем с него, нито когато е малко, нито когато порасне.[1]

    Нашата Църква винаги е вярвала, а днес науката тържествено я оправда чрез изследването и разчитането на генетичния код (ДНК), че още от първия момент на зачатието в майката, имаме съвършен човек. Следователно възпитанието започва от първия момент на влизането на новия човек в този свят. Затова преподобният старец говори толкова категорично за периода на бременността, защото вече научно е прието от всички, че ембрионът приема влияния от психологията на бременната майка, но дори и от околната среда. Днес говорим за психология на ембриона като наука, от която проличава колко важен е този период от живота на човека, в който започва да приема първите добри или лоши семена на влияние, още оттогава, когато е бил ембрион. Главно обаче родителите са тези, които въздействат пряко във възпитанието на ембрионния човек, и специално бременната майка.

    Колко са майките, които са водили свят живот и са имали осветени деца! Ето, майката на стареца Хаджи-Георги. Дори и млякото на тази благословена майка, от което е сукал Гавриил, светското име на стареца Хаджи-Георги, е било аскетическо [2].

    Родителите имат отговорността за възпитанието още от ембрионна възраст. Ако родителите, казваше преподобният отец, във времето когато детето е все още в корема на майка си, се молят, живеят духовно, детето ще бъде осветено. И ако впоследствие му помогнат духовно, то ще стане осветен човек и ще подпомогне обществото.[3]

    Доколкото възпитанието на детото започва от неговата ембрионна възраст, много повече то продължава, когато вече детето се роди и е под настойничеството на своите родители. Затова родителите трябва да чувстват голяма благословия, голяма привилегия, но и голяма отговорност за това, че са станали родители на един нов човек, на един образ Божи в този свят. Бог, казва старецът, е дал на първосъздадените, на Адам и Ева, голямата благословия да станат Негови сътворци. Впоследствие родителите, прародителите и т.н., са сътворци на Бога и те, защото дават тялото[4].

    Веднага щом майката и бащата приемат радостта като поемат детето в ръцете си,  същевременно поемат и отговорността за възпитанието на този нов човек, на тяхното дете, чиято първа цел на живота е да стане подобен на своя баща Бог, обичайки свободно и изцяло Христа, отхранен с благодатта на Светия Дух в светите тайнства на Православната Църква на нашия Христос. Родителите трябва да знаят, че тяхното им дете, колкото и да е ангелче, носи наследствено в себе си последствията на паденията, разчупването на образа Божи и влечението към лукавите неща още от неговата младост. Затова, като един добър педагог, преподобният Паисий казва: родителите трябва да подпомагат децата духовно когато са малки, защото тогава и слабостите им са малки и лесно могат да се отсекат. Те са подобно на пресен картоф, който, ако малко го постържиш, той се обелва. Когато обаче остарее, ти трябва да вземеш нож и да го очистиш, ако пък има и някое черничко, ще трябва да проникнеш и още по-дълбоко[5].

    Възпитанието на децата е необходимо от малка възраст, защото в тази възраст влизат добрите принципи и благите семена, които впоследствие ще дадат добрите плодове. Всички ние имаме опит, колко влияе детската възраст върху живота на човека, така че когато психолозите се занимават с многобройните психологични проблеми на съвременния човек, те винаги прибягват до тяхната детска възраст, търсейки да открият там причините и травмите, които въздействат върху целия остатък от живота. Родителят трябва да знае, че възпитанието е подобно на медицинското изкуство, което от една страна трябва да лекува, борейки се срещу микробите, засилвайки обаче организма чрез лекарствена терапия, за да функционира той нормално. Отнасяйки се към свети Арсений Кападокийски, чийто житие е написал, преподобният старец Паисий описва как свети Арсений е използвал и сходни упражниения при децата, (освен, че ги учел на писменост като учител, какъвто бил), но паралелно с това и да осмири страстите им, за да развие тяхното мъжество. Преподавал е на децата и умната молитва: “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме” или “В името на Христа и Богородица”, а когато понякога са грешили или правили някоя пакост, той ги е учил да казват: “Съгреших ти Господи”. Казвал им е да режат парчета лозови пръчки, да ги нанизват и да ги правят на броеница (като плетена броеница), за да броят молитвите и съответните поклони, които е имал всеки един като правило, и така умът на децата се очиствал чрез непрестанната молитва[6].

    Тук трябва да отбележим мястото на подвига при децата, за да придобият чувство на мъжество и да не се страхуват от страданията, тъй като им предстои да придобият благото,  да придобият добродетелта. Боязливостта на душата е рожба на себелюбието, а според светите отци себелюбието е рожба на маловерието. Така свети Арсений практически помагал на децата да придобият мъжество, така че след това чрез чувството за мъжество, както казва старецът Паисий по-долу, да осмирят своите страсти и да очистят своя ум чрез непрестанното призоваване на името на нашия Христос, както и чрез поклоните на всеки един от тях на единственно истинския Бог и наш Спасител. Много важно е също така, че преподобният Арсений е учил децата да имат надежда и да черпят сила от името на Христа и Богородица, както и да имат мъжеството да се смирят, когато правят грешки, да ги признават, да ги приемат и да ги поправят, казвайки: “Съгреших, Боже мой”. Колко лошо за съжаление се случва днес, когато родителите постоянно искат да оправдават своите деца поради болна любов, мислейки си, че по този начин ги обичат, като ги отглеждат в един фалшив свят на самохвалство и себеоправдание, което за съжаление в един момент ще доведе до съкрухата на детето, когато то вече се намира пред грешките и техните последствия като непреодолими стени в твърдата и отмъстителна съвременна действителност.

    Подвигът на възпитанието на нашата Църква, имайки за основа разсъдливостта, действа терапевтично на душите на нашите деца, поставяйки граници на исканията, воювайки със страстите от първата им поява и очиствайки душите и телата им с любовта на нашия Христос. Разбира се, в подвига на възпитанието на децата основен признак е разсъдливостта, така че това да става с много деликатност и знание за възможностите на детето, за да не донесе то противните резултати. Веднъж попитали стареца:

    – Отче, някои майки ни питат каква молитва да правят деца на 3,4 години?...

    Източник: https://www.bogonosci.bg/

     

  • Духовен исполин на вярата

    patriarh.jpgДенят беше изпълнен с тиха надежда, придружена от малки светли мигове. Пролетта отново беше тук и поздравяваше земята с шарени и неустоимо ароматни букети, които носеше в голямата си кошницата. Куполът на катедралния храм „Света Неделя“ в град София беше прегърнат от слънцето и приканваше минувачите да влязат.

                Към църквата с тихи стъпки се приближаваше млада лъчезарна девойка на име Стефанка. Тя плахо влезе, с наведена глава, запали свещичка и коленичи, изливайки сърцето си пред Господ, пред света Богородица и светиите. Особено страхопочитание изпитваше и пред иконата на света великомъченица Неделя, която още от дете се е посветила на Бога, възпитана във вярата от своите благочестиви родители. Непреклонна в изповядването на Христа, светицата била убита мъченически от император Диоклециан, който не успял да я накара да се отрече от Него.

                След това Стефанка по Божий промисъл се запозна с бъдещия си съпруг Никола. Те създадоха семейство и им се роди момченце − Димитър. Бяха сплотени и животът им се основаваше на чиста и неподправена вяра в Господ. Любимо място за молитва на Стефанка си остана катедралният храм „Св. Неделя“.  За нея това бе духовен пристан, дом, където я приветстваше Сам Господ. Там винаги я посрещаше и света Неделя с благия си поглед.

                В един октомврийски ден през далечната 1945 година Стефанка роди и втория си син, когото нарекоха Симеон. Майката беше истински стожер на вярата в семейството и възпитаваше децата си в трудолюбие, честност и стремеж към усъвършенстване в Божия път. Бащата, железничар по професия, имаше желание синовете му да захванат същия занаят. Но майката, която е клисарка в храма и хористка в църковния хор, увличаше невръстните си момчета към църковното пеене. Семейството бе бедно, живееше в недоимък, нямаше пари за музикални инструменти, но Божията любов в сърцата на тези хора им носеше истинска радост и утеха. Децата имаха чудесни гласове, дар от Самия Бог. И това не остава незабелязано от грижовната майчица. Всяка вечер преди лягане момчетата пееха с майка си любими песнопения: „Светий Боже“, „Богородице Дево“ и „Достойно ест“. Майката водеше постоянно децата на литургии, служби. Те почти израснаха в храма.

                След време двамата братя завършиха Духовната семинария, след това Духовната академия, като не спираха да се занимават с пеене. Така те станаха сред създателите на прочутия хор за църковни песнопения „Йоан Кукузел“. Двамата братя поеха по различни пътища. Димитър се ожени, а брат му Симеон бе призован от Бога към монашеския път, като вече имаше и завършена аспирантура по музика. През 1975 година той бе постриган за монах в Троянския манастир „Успение Богородично“ от дядо Максим. Още от малко момче той се чувстваше под закрилата на Божията Майка и настоящото му пострижение в манастира, носещ Нейното име, му го потвърди за пореден път. Дадоха му ново −  монашеско – име: Неофит, което значи „новопосаден, фиданка“. Дълъг бе житейският му път на Божията нива. Дядо Максим го ръкоположи за йеродякон, след което го взе за свой протосингел. После го ръкоположи за викарен епископ. Неофит стана и ректор на Духовната академия, като бе и първият декан на Богословския факултет. Преживя и разкола в БПЦ през 1992 година. В този ден той бе толкова съкрушен, че косата му побеля. Качи се на камбанарията на храм „Св. Александър Невски“, за да извести това трагично събитие.

                През 1994 година бе избран за Русенски митрополит, като обгрижваше епархията си с много любов и търпение.

                След смъртта на патриарх Максим през 2012 година БПЦ овдовява. Дядо Максим бе неугасващ светилник на вярата и Църквата спешно се нуждаеше от подобен духовен Пастир. По благия Божий промисъл на 24 февруари 2013 година митрополит Неофит бе избран да бъде новият Български Патриарх. Пред него предстоеше трудната задача да оглавява БПЦ. Той истински вярваше, че Господ ще му дава сили и мъдрост, и с молитвен зов поемаше към новото си прозвище, което изпълняваше в продължение на 11 години − до своята кончина.

                От малко момченце до края Неофит измина дълъг и нелек духовен път, тесен и трънлив, но благословен. Остана верен на Бога, на светата Православна Църква, на любовта си към ближния. Стъпка по стъпка той израсна и се превърна в духовен исполин на вярата. Исполин, който е миротворец навсякъде, а милосърдието му към нуждаещите се е нестихващо и тайно – така, както ни учи Господ. Мнозина са тези, които са получили помощ и подкрепа от дядо Неофит. С кроткия си нрав, с благата си усмивка  и със своето добротворство той влезе в сърцата на хората, които го обикнаха завинаги. Ангелоподобният му глас е лечебен елексир за страдащата душа, колоритен, извисен и хвалещ Бога. Любимата песен на патриарха е „Достойно ест“ − във възхвала на света Богородица. Небесносиният цвят на очите му е като символ на постоянно отправения му взор към небето, което е престол на Бога. Там се преселва и обичният ни първойерарх през 2024 година.

                Патриарх Неофит до последно обгрижваше с бащина любов и ревност БПЦ и я обкичваше с венец от добрини.

                Сега от небесните висини ние имаме неугасващия светилник – дядо Максим, и духовния исполин на вярата – дядо Неофит. Нека Господ да упокои душите им, а ние да вярваме, че тези двама духовни старци се застъпват за страдащата ни България.

                Поклон пред паметта им!

    Източници:

    снимка: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

    текст: Цветелина Гергинова

  • Жените-мироносици – пример за смелост, вяра и благоговение в Църквата

    В третата неделя след Пасха, наречена и Неделя на мироносиците, празнуваме съгласно синаксара от Пентикостара, жените носещи скъпоценно миро, които отишли при гроба да помажат тялото Иисусово, но неочаквано научили от ангела, че Той е възкръснал, а те стават вестителки на Неговото възкресение от мъртвите. Също в тази неделя се поменава благообразният (т. е. от благороден род) Йосиф и Никодим, които са били свидетели на погребението на нашия Господ Иисус Христос.

    Св. жени-мироносици са учители на Църквата чрез начина им да бъдат вярващи

    Тази неделя има особено значение, защото посочва, че в Църквата учим живата вяра в Иисус Христос не само от учението на св. апостоли, което е основополагащо за всички християни, но и от примера на светците. Затова в храма освен св. Евангелие и посланията на апостолите, четем също и житията на светците. Св. жени-мироносици от евангелията, написани от св. Марк и Матей, са посочени като велики учители на Църквата не толкова заради тяхното вероучение, колкото заради техните прояви на вяра и кураж, смирение и почитание към разпнатия и възкръснал от мъртвите Спасител.

    Св. отци на Църквата, особено св. Йоан Златоуст, сравняват куража на жените-мироносици с твърде големия страх на Иисусовите ученици. Докато Неговите ученици (бъдещите апостоли) са се намирали събрани и заключени в една къща, поради страх от юдеите, рано сутрин, при изгрев, Мария Магдалина, Мария, майка на Яков и Йосия, и Саломия купуват аромати и отиват при гроба, за да помажат тялото Иисусово, съгласно юдейската традиция. Евангелието според св. Марк ни явява, че в душата на тези жени любовта или почитта към Христос е била по-силна от страха, че те са имали изключителен кураж, какъвто в утрото на Възкресението Иисусово Неговите ученици нямали.

    Помазването на мъртвото тяло с аромати символизира в юдейската традиция почитането му и желанието за нетление

    Мироносиците са вярващи жени, които са се възхищавали и са ценели Господа Иисуса Христа, а някои от тях били видели и Неговото разпъване и ридаели заради Неговите страдания. Затова с много скръб и уважение, сутринта рано, в първия ден на седмицата, който следвал след събота, те отишли при гроба Иисусов, за да изпълнят започнатото от Йосиф Ариматейски и Никодим дело. Двамата мъже били помазали с алое и смирна тялото на Христос преди погребението. Сега обаче жените донасят скъпоценно миро, за да почетат подобаващо Иисус, погребания Господ, и същевременно по някакъв начин да избегнат разлагането или тлението на тялото Му, подобно на желанието за неговото съхраняване.

    Господнето възкресение, Негово преминаване във вечния небесен живот

    Любовта и куража на мироносиците са били възнаградени с радостта да се срещнат със Самия възкръснал Христос. Жените-мироносици са апостоли на апостолите, т. е. изпратени от ангела при онези, които ще бъдат изпратени от Христос да проповядват Неговото евангелие.

    Както заради тяхното отношение, изпълнено с благоговение и уважение, почит и любов към Христос, така и заради факта, че са повярвали в Неговото възкресение без колебание, без да задават допълнителни въпроси на ангела, жените-мироносици са се превърнали в учителки на Църквата, те са станали „апостоли на апостолите“, както ги нарича св. Йоан Златоуст, т. е. били са изпратени от ангела при онези, които ще бъдат изпратени от Христос да вестят в целия свят Неговото възкресение, бидейки основа на Всеобщото възкресение. Ангелът им е благовестил, а те са благовестили на Христовите ученици истината и радостта на Неговото възкресение. Жените-мироносици са първите човешки същества, които изповядват истината за Христовото възкресение, а начинът, по който Христос Господ възнаграждава тяхното благоговение и вяра е чуден. Той им дарява радост от радостта на Неговото възкресение, като ги среща по пътя. Тук съзираме тайната на Църквата – жените-мироносици стават икона на Църквата, изпълнени с благоговение към Христос и изпълнени с вяра, че възкръсналият от мъртвите Христос присъства посред нея. След като са чули евангелието на Възкресението, благовестено от ангела, и са повярвали на неговите думи, жените-мироносици стават причастни на радостта от самото виждане на разпнатия и възкръснал Христос, Който ги среща по пътя и им казва: „Радвайте се, не се плашете“. Който вярва в Христос и Го обича, се среща с Него. Тази среща с възкръсналия Христос преживяваме, когато целуваме всяка неделя иконата на Неговото Възкресение в църква, слушаме Евангелието на Неговото Възкресение по време на утринната, след което и литургийното евангелие, и в подходящия момент се причастяваме с Него от св. потир. Причастяваме се с Него близо до „мястото където са стоели Неговите нозе“ (на кръста и в гроба, от който е възкръснал), т. е. близо до трапезата на св. олтар, където се извършва Евхаристията или св. Причастие. Жените-мироносици, които са се поклонили на Иисус, прегръщайки нозете Му, ни посочват как трябва да Го приемем или да посрещнем възкръсналия Христос – с поклон до земята. От тях служителите при св. олтар са научили, че влизайки в св. олтар трябва да се поклонят до земята, все едно обхващат нозете на Спасителя Иисус Христос, символизиран от трапезата на св. олтар (гроба на Неговото Възкресение), на която постоянно се намират св. Евангелие, св. Кръст и св. Евхаристия (Неговото Тяло и Кръв), защото чрез тях се явява Неговата смирена и жертвена любов за Бога и за хората, любов по-силна от смъртта. От жените-мироносици научаваме, следователно, как да се държим в църква – мястото на нашата среща с възкръсналия от мъртвите Христос. Те не са казали нищо, а само са се поклонили и са обхванали нозете Му в знак на благоговение, уважение и голяма чест (съгласно Мат. 28:9). Следователно, когато се причастяваме с възкръсналия от мъртвите Христос, присъстващ в св. потир, повтаряме жеста на жените-мироносици, защото пристъпваме към Христос „със страх Божи, с вяра и любов“, при пълно благоговение и мълчание...

    Източник: https://dveri.bg/...