Денят беше слънчев и топъл. Планинският въздух носеше свеж аромат на диви цветя. По пътеката вървяха група деца. Те се смееха, пееха, някои беряха цветя, а други се плискаха с вода от планинската река.

Днес Поли имаше рожден ден и реши да го прекара с приятелите си сред природата. Всяка година празнуваше в къщи, но сега искаше да е различно. След час децата стигнаха на горската поляна. Малко по-късно пристигнаха и родителите на Поли с автомобил. Те донесоха голяма торта и сандвичи. Момиченцето получи много подаръци. Всички се чувстваха чудесно. И как иначе? Синьо небе, зелена трева, красиви цветя и рожден ден. Какво повече му трябва на човек за да бъде щастлив?

Разглеждайки подаръците си, Поли каза:

-Как ми се иска да познавам някой, който също има рожден ден днес!

-Днес е Петдесетница и е рожденият ден на Църквата – каза майка й.

- Наистина ли? – попитаха децата.

- Да! Искате ли да чуете историята?

Всички се съгласиха, а майката започна да разказва:

“След Възкресението Си Господ Иисус Христос се събирал 40 дни подред със Своите ученици. Разказвал им за Божието Царство.На 40-я ден Той им обещал, че ще им изпрати Дух Свети-Утешител, Който да им дава сили след Неговото Възнесение. След това Христос се издигнал към небето и се скрил в един облак.

Учениците всеки ден се събирали и се молели по-скоро да бъде изпратен Дух Свети. На десетия ден след Възнесението на Христос в Иерусалим празнували празника Петдесетница. С него евреите възпоменавали деня, когато Моисей е получил 10-те Божии заповеди на планината Синай. На този ден в града прииждали хора от целия древен свят. А Христовите ученици – апостолите се били събрали в една стая, когато изведнъж се чул силен шум. Над главите им се появили езици сякаш от огън. Това бил обещаният от Господ Иисус Христос, Дух Свети. Те започнали да говорят на непознати езици.

Силният шум привлякъл народа. Хората искали да разберат какво става. През това време апостолите излязли навън като продължавали да говорят на различни езици.

Настанала суматоха. Както вече споменахме тук имало хора от различни краища на земята. И те били в недоумение как така апостолите говорят на родните им езици. Някои дори им се присмивали и казвали, че са се опили с вино. Тогава един от учениците-Петър започнал да поучава множеството.Той припомнил какво са казали пророците за Иисус. Разказал за Христовите мъчения и страдания и Неговата кръстна смърт и за славното Му Възкресение. Слушайки проповедта хората се развълнували и питали какво трябва да направят. Св. ап. Петър им отговорил, че е нужно да се покаят и да се кръстят за да им бъдат простени греховете. И след това ще получат дара на Духа Светаго. Проповедта на апостола била силна и трогателна. След нея на същия ден се кръстили 3000 души. Така на Петдесетница се основала Църквата Христова. Затова тогава е и нейният рожден ден.”

Източници: текст-автор: Цветелина Гергинова

снимка:https://www.facebook.com/7prestola/photos/a.275958289277194/1050576441815371/?type=3&theater

Петочислени молитви
към Пресвета Богородица

(Творение на светителя Димитрий Ростовски)

Един старец от богоносните отци, като стоял на молитва и бил обхванат от възторг, чул гласа на нашия Господ Иисус Христос как разговаря с Пречистата и Пресвята Богородица, Своята майка, и Й казва:

­- Кажи ми, Майко Моя, колко най-големи болки претърпя заради Мене, докато живя в света?

И рече Пресвятата:

­- Сине и Боже Мой! Пет най-големи болки претърпях заради Тебе: първата ­ когато чух от Симеон Пророк, че ще Те убият; втората ­ когато като Те търсех в Иерусалим три дена, не Те видях; третата ­ когато чух, че иудеите са Те хванали и са Те вързали; четвъртата ­ когато Те видях Разпнат на кръста между разбойниците; петата ­ когато видях да Те полагат в гроба.

И рече Й Господ:

­- Казвам Ти, Майко Моя: ако някой почете всяка от тези Твои болки всеки ден с молитвата Ми “Отче наш” и с Архангелското приветствие “Богородице Дево, радвай се” ­ за първата болка ще му дам познание за греховете му и съкрушение за тях; за втората ­ ще му дам прошка на всичките му грехове; за третата ­ ще му възвърна добродетелите, погубени заради греховете му; за четвъртата ­ ще го нахраня преди смъртта му с Моето Тяло и Божествената Ми Кръв; за петата ­ Сам ще се явя в часа на смъртта му и ще приема душата му във вечния живот. Амин.

По видението на този богоносен старец от светителя Димитрий Ростовски били написани следващите молитви.

Начало към молитвите:

Слава на Тебе, Христос, моя Бог, че не ме погуби, грешния, с беззаконията ми, но и досега търпиш моите грехове. (Поклон)

Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях; дарувай ми, Господи, да не прогневявам Тебе, моя Създател, нито със слово, нито с дело, нито с помисъл, но всичките ми дела, намерения и помисли да бъдат за слава на Твоето пресвято име. (Поклон)

Боже, бъди милостив към мене, грешния, през целия ми живот: не ме оставяй при смъртта ми и след моя край. (Поклон)

И коленичил на земята, кажи:

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, приеми ме, мъртвия по душа и ум. Приеми ме, грешния, блудния, скверния по душа и тяло. Премахни безсрамната ми нечистота и не отвръщай лицето Си от мене, не казвай, Владико: “не те познавам”, но чуй молитвата ми и ме спаси, защото е безкрайна щедростта Ти и не искаш смъртта на грешника; няма да Те оставя, Създателю мой, и няма да отстъпя от Тебе, докато не ме чуеш и не ми простиш всичките ми грехове заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, застъпничеството на честните безплътни Небесни Сили, на светия славен мой Ангел Пазител, на Твоя Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, на богоречивите Ти апостоли, на светите и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци и на всички Твои светии, помилуй и спаси мене, грешния. Амин.

Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота: дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, душите ни.

Светий Боже, светий Крепки, светий Безсмъртни, помилуй нас. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцели немощите ни заради Твоето име.

Господи, помилуй. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин.

Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марийо, Господ е с Тебе. Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души.

След това:

Молитва първа

О, Милосърдна Майко, Дево Марийо, аз, грешният и непотребен Твой раб, като си припомням Твоята болка, когато си чула от Симеон Пророк за безмилостното убиване на Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, Ти принасям тази молитва и Архангелския поздрав. Приеми ги в чест и памет на Твоето страдание и моли Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, да ми дарува да позная греховете си и да се съкрушавам за тях. (Поклон)

Молитва втора

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Богоблажена и Пренепорочна Майко и Дево, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелския поздрав в чест и памет на Твоето страдание, когато си оставила Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, в църквата и три дена не си Го видяла; моли Го и измоли от Него прошка и заличаване на всичките ми грехове, Едничка Благословена. (Поклон)

Молитва трета

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Майко на Светлината, Преблагословена Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие, в чест и памет на Твоето страдание, когато си чула, че Твоят Син, нашият Господ Иисус Христос, е уловен и вързан. Моли Го да ми върне добродетелите, погубени поради греховете ми, та да те величая Пречиста, навеки. (Поклон)...

Молитва четвърта

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Изворче на милосърдието, Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла на кръста между разбойниците Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми даде дара на Своето милосърдие в часа на смъртта ми и да ме удостои да се причастя с Неговото тяло и Божествената Му кръв, та да славя Тебе, моя Застъпнице, навеки. (Поклон)

Молитва пета

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Надеждо моя, Пречиста Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла да полагат в гроба Твоя Син и наш Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми се яви в смъртния ми час и да приеме душата ми за вечен живот. Амин. (Поклон)

О, Премилостива Дево, Владичице Богородице, чедолюбива Гълъбице, Всевластна Царице на небето и земята, благосклонна Застъпнице за всички, които отправят молбите си към Тебе, Утешителко на скърбящите, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тези петочислени молитви, в които си припомням Твоите земни и небесни радости и с умиление Ти зова така:

Радвай се, че си заченала в утробата безсеменно Христос, нашия Бог.
Радвай се, че си Го носила в утробата Си без болка.
Радвай се, че си родила по чуден начин.
Радвай се, че си възприела от влъхвите-царе дарове и поклонение.
Радвай се, защото си намерила сред учителите Твоя Син и Бог.
Радвай се, защото Роденият от Тебе преславно възкръсна от мъртвите.
Радвай се, Ти, Която си видяла възнесението на Твоя Създател, и Сама с душа и тяло си се въздигнала към Него.
Радвай се, защото си Преславна повече от Ангелите и от всички заради Девството Си.
Радвай се, защото сияеш близо до Пресветата Троица. Радвай се, Миротворице наша.
Радвай се, Властителко, на Която се подчиняват Небесните Сили.
Радвай се, защото повече от всички имаш дръзновение към Своя Син и Бог.
Радвай се, Милосърдна Майко на всички, които прибягват към Тебе.
Радвай се, защото Твоята радост няма да свърши навеки! 
И бъди милостива към мене, недостойния, в деня на смъртта ми по истинното Ти обещание, та с Твоето водителство да бъда насочен към горния Иерусалим, в който прославено царстваш с Твоя Син и наш Бог, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и пресветия Дух във вечните векове. Амин.

От нечистите ми устни, от мерзкото ми сърце, от нечистия ми език и от осквернената ми душа приеми, Владичице Царице, тази прослава, Радосте моя.
Приеми я, както прие двете лепти на вдовицата, и ми дарувай да принеса достоен дар на Твоята благост.
О, Владичице моя, Пречиста Дево, Небесна Царице, както искаш и благоволиш, научи ме как подобава да Ти се моля, на Тебе, Майко Божия, Прибежище и Утешение на грешните.
Радвай се, Владичице, та и аз, многогрешният Твой раб, радостно да зова към Тебе, Всепета Майко на нашия Христос Бог.

Амин.

Взирам се в Твоята пресвята икона и като че Самата Тебе истинската виждам, Богородице, от душа със сърдечна вяра и любов припадам пред Тебе и се покланям на Тебе и на Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, Когото държиш на ръката Си, боголепно Те почитам и със сълзи Те моля, покрий ме с Твоя покров от видимите и невидимите врагове, защото Ти въведе човешкия род в Небесното Царство. Амин.

След това:

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-чтима от Херувимите и несравнено пославна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, Която си наистина Богородица, Те, величаем.

Източници:

снимка, текст: http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/files/783585001377857286.pdf

текст: http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/petochisleni/molitvi.php?id=1

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

Светият източник в храма на Животоносния източник във Влахерна, от който започнало празнуването на празника Покров на Пресвета Богородица. Източник: tropinka.orthodoxy.ru.

В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

Какво разказва Преданието

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).

Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.

В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:

- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?

Епифаний отговорил:

- Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".

Източник:

http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/10.01_Pokrov_Bogorodichen.htm

Източник: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10205195814973344&set=a.2071308960719&type=3&theater

Дар от небето

От стари времена в Русия има няколко най-почитани и грижливо пазени чудотворни икони, които са особено популярни сред вярващите. Една от тях е Казанската икона на Божията Майка. Иконата има многобройни копия, защото са много чудесата източени от нея.

За щастие, тя е запазена до наши дни. Изобразена е Богородица, леко наклонила глава към лявото си рамо над главата над Младенеца Спасител. Със своята дясна ръка малкият Иисус благославя онези, които Го гледат.

Празникът на Казанската икона на Божията Майка се чества два пъти годишно – на 8 юли (21 юли ) и 22 октомври (4 ноември). Русия, както е известно, празнува по стар стил, а причината за голямата почит е в необикновената "биография" на чудотворната икона.

Открита в пепелта

По време на царстването на Иван Грозни, през 1579 г., 27 години след завземането на Казан, в града избухва голям пожар. Пораженията са огромни. Сред изгорелите до основи домове е и домът на един стрелец. Недалеч от тлеещото пепелище той се канел да вдигне новия си дом, но се появило неочаквано препятствие. Войникът имал осемгодишна дъщеря Матрьона. Присънила й се Божията майка, която й наредила да каже на всички, че в земята, под останките на изгорялата къща се намира икона с нейния лик, и докато не я откопаят, не бива да започват строежа.

Момиченцето разказало съня на майка си, но тя не му обърнала никакво внимание. Сънят се повторил, и пак — нищо. На третия път Матрьона видяла насън самата икона на Богородица. От лика й излизал пламък. След това чула глас: "Ако не обявиш на всички моите думи, аз ще се присъня другиму, но ще ти се случи голямо нещастие." Момиченцето се събудило, обляно в сълзи, хвърлило се да прегръща майка си, разказвайки й новия си сън.

След тази нощ вече майката завела детето при войводата на Казан и архиепископ Йеремия. Те обаче също не повярвали в чудните сънища на детето. Тогава майката, заедно с няколко съседки, отишла при пепелището и започнали да копаят земята. Напразно се трудили. Матрьона сама започнала да се рови в земята. Много скоро ръцете й напипали някакъв вързоп. Това се оказала завитата в старо парче сукно икона. Тъканта била много стара, на места обгорена, но иконата изглеждала като съвсем нова и сякаш излъчвала отвътре ярка светлина.

Новината бързо се разнесла по целия Казан. Към мястото, където била открита иконата, започнали да се събират тълпи от хора. Затова архиепископ Йеремия с кръстно шествие я пренесъл в близката църква, където свещеник бил отец Ермоген, впоследствие той станал патриарх Московски.

Пред новооткритата икона веднага започнали да стават чудеса. Първи се излекували двама слепци – Йосиф и Никита: било достатъчно само да се докоснат до лика на Божията майка, и двамата прогледнали. Така се появил първият юлски празник на Казанската икона на Богородица. А на мястото, където била намерена чудотворната икона, построили манастир, чиято слава бързо се разнесла по цяла Русия...

Източници: снимка: личен архив

текст: https://www.pravoslavie.bg/

Рождествена радост

(събития от живота на Божията Майка)

Река Йордан извираща от планината Ермон се вливаше в северната част на Галилейското езеро. А многото стръмни хълмове, които го обграждаха бяха предпоставка за внезапни бури и силни ветрове. Днес обаче езерото беше спокойно, а вълните му обгърнати приветливо от слънчевите лъчи създаваха красива атмосфера. Наоколо се виждаха мнозина рибарски ладии. Недалеч от езерото се намираше град Назарет, разположен във висока долина сред хълмовете на планината. Топлият климат тук благоприятстваше за невероятно богатата растителност от диви цветя и различни плодове. Пъстроцветните поляни с уханието си те приканваха да си отдъхнеш в китните им кресла.

В Назарет живееше благочестива двойка – Йоаким и Ана. Те дълги години си нямаха рожба и всеки ден горещо молеха Бога за това. В молитва дадоха обещание, че ако Господ им помогне, те ще Му обрекат чедото си. И ето, че един ден стана чудо. Ана зачена и след девет месеца роди момиченце, което кръстиха Мариам, бъдещата пречиста Дева. Сърцето на добрата Ана преливаше от рождествена радост и благодарност пред Бога.

Днес беше рожденият ден на малката Мaриам. Тя навършваше три годинки. Щастливите й родители организираха специално тържество. На този ден те щяха да изпълнят обещанието си дадено пред Бога. Рано сутринта те заведоха Мариам  в Йерусалимския храм. Там със специална царемония я посветиха на Бога. Тя остана да живее в храма заедно с други Богопосветени девойки, които се възпитаваха в храма. Там също живееха вдовици, пришълци и странници. Годините минаваха неусетно. Мириам растеше  и изучаваше книгите на Свещеното Писание. Също непрестанно се молеше и трудеше усърдно в ръкоделие.

 Дойде времето, когато Мариам стана на възраст за женене според юдейския закон. Но тя имаше тайно желание в сърцето си, което реши да сподели със свещениците. Един ден им разкри, че не желае да се омъжва, а да се посвети на Бога. В Юдея обаче, нямаше такъв обичай, някой да се посвети доброволно на безбрачие. Заради това свещениците се събраха заедно да се помолят. По внушение от Светия Дух, решиха да я сгодят за благочестивия и престарял Йосиф, който беше роднина на вече починалите й родители. Той беше добър и трудолюбив дърводелец и с този занаят изкарваше прехраната си.

И така Мариам се върна в дома на родителите си в Назарет, където заживя. Един ден, докато изпълняваше домашните си задължения тя имаше необикновено посещение. Стаята се изпълни със светлина и пред нея застана Ангел в целия си ръст. Това беше св. Архангел Гавраил, изпратен от Бога да й каже блага вест с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Изненадана тя се смути от този поздрав. Но Ангелът продължи да Й говори: “Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.“ Младата Девица се замисли над тези думи и недоумяваше как ще стане това, след като мъж не е познала. Светият Ангел и отвърна, че Дух Свети ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я осени. И тя ще роди Божия Син. След това свети Архангел Гавраил изчезна от стаята. Това посещение разтърси младата девойка. Тя прие смирено  ангелското послание. И така Бог, при Който няма празна дума изпълни волята Си, и Девицата зачена по свръхестествен начин. Скоро след това Тя замина до хълмистия град на Юдея в дома на братовчедка си Елисавета, която много обичаше. Там остана три месеца, след това се върна в Назарет. Бременността й вече започна да личи. Праведният Йосиф разбра за това и  помисли, че Мариам е нарушила девството си. Заради това той реши да развали годежа им като тайно я напусне. Започна да обмисля план как и кога да го направи, но Бог осуети намерението му. Една вечер Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му каза, че заченатото от Мариам е от Духа Светаго. И да не я напуска, а да я покровителства. Йосиф с готовност се подчини. Той не познаваше Мариам като жена нито преди рождението на Младенеца, нито след това. Завинаги тя си остана Дева.

           През тези дни император Август издаде заповед да се направи преброяване на населението по цялата земя. Той редовно го правеше, за да може да събере повече данъци. Всеки трябваше да отиде в града, от който е родом и да се запише там.

Праведният Йосиф беше от рода на Давидовото коляно и затова трябваше да тръгне с Мариам за Витлеем, малко селце край Йерусалим, където бил израснал цар Давид. И така Мариам и Йосиф поеха на дълъг път през Галилея и Самария към Витлеем. Наближаваше и времето, когато Мариам трябваше да роди.

Беше се свечерило и небето над Витлеем се обсипа с безброй звезди. Атмосферата в селцето беше раздвижена. Навсякъде беше пълно с тълпи от хора, които търсеха къде да се подслонят. Това бяха гости дошли за преброяването. В тази суматоха, ако човек погледнеше в далечината щеше да види бавно приближаващите се фигури на мъж и жена. Това бяха Йосиф и Мариам. Най сетне след дългия и уморителен път тази вечер те пристигнаха във Витлеем. Страноприемницата беше препълнена и те нямаше къде да се подслонят. Мариам беше изтощена и се нуждаеше от почивка. Започваха и родилните й болки. Йосиф бавно я поведе към една ясла пълна със сено за добитъка. Там Девата роди Богомладенеца и Го пови в пелени. В този миг на небето изгря необикновена звезда, която освети новородилия се Младенец. Рождествена радост изпълни майчиното сърце на светата Дева. Същата каквато изпитваше нейната майка Ана, когато я роди. С умиление си спомни думите, който Й беше казал Ангелът, че Тя ще роди Божия Син.

В същата тази нощ на полето имаше овчари, които нощуваха там и пазеха на стража стадата си. Пастирите уморени се бяха отпуснали на тревата, когато изведнъж небето над Витлеем се озари от необикновено ярка светлина. Пред тях се появи Ангел Господен, Който им благовести, че тази нощ се е родил Спасителят, Господ Иисус Христос. Той им каза, че ще Го намерят лежащ повит в яслите. Неочаквано до Ангела се яви голямо небесно войнство, което хвалеше Бога като славословеше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение“. Небесното тържество беше свръхестествено и незабравимо, а песните с ангелски припеви нечувани досега от човешко ухо. Целият Витлеем лежеше в прегръдката на Божията светлина. Овчарите гледаха ахнали всичко това и не вярваха на очите си. След като ангелите си отидоха, пастирите решиха да проверят дали всичко това е истина. Бързешком и нетърпеливо те се завтекоха към Витлеем, където намериха Младенеца в яслите и Му се поклониха.

През нощта на чудното Рождество Христово както вече споменахме над небето на Витлеем изгря необикновена и чудна звезда, Витлеемската звезда. Тя заслепяваше с великолепната си и мистериозна светлина безброя от останалите нощни звезди. Мъдреците от изток я видяха на стотици километри от тяхната родина и разбраха, че това е важен знак и че се е родил Цар юдейски. Подстрекани от любопитство те тръгнаха на път. След като пътуваха дълги месеци те пристигнаха в Йерусалим, за да разберат къде точно е родилият се цар. Властващият тогава там цар Ирод се допита до първосвещениците и книжниците и обезпокоен разбра, че Младенец се е родил във Витлеем. Сърцето на властолюбивия цар се изпълни със смут и страх. Той изпитваше ужас от това някой да не отнеме властта му. Затова като изпрати мъдреците към Витлеем, той им каза да се върнат и да му кажат къде се намира точно Младенецът, за да му се поклони. Но всъщност целта му беше да Го унищожи. И така мъдреците се отправиха с нетърпение към Витлеем. И се случи чудо. По време на целия им път чудната Витлеемска звезда вървеше пред тях като осветяваше пътя им, докато един ден не се спря над мястото, където Богомладенецът лежеше в обятията на Майка Си. Радостни мъдреците Му се поклониха като Му подариха дарове от злато, ливан и смирна.

           В тази благословена Рождествена нощ, когато небето и земята се покланят на новородилия се Богомладенец е време и ние да Му се поклоним. И да Му поднесем специален букет от незабравки с благоухание от сърдечни молитви, с цветчета пълни с нектар от жива вяра и листенца изтъкани от послушание към Бога. Погледнете към небето и ще видите Витлеемската звезда, която през тази чудна нощ ви обгръща с небесна светлина. И нека заедно с ангелите, херувимите и серафимите да тържествуваме затова, че Бог се роди!

 Източници: картичка: https://www.google.bg/...

Автор на разказа: Цветелина Гергинова

Рождество на Пресвета Богородица

The Nativity of Our Most Holy Lady, the Theotokos, and Ever-Virgin Mary

8 септември (21 септември ст. стил) и 9 септември (Зачатие на св. Анна)

Из песнопенията на празника

Тропар, глас 1

Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

Превод:
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm

На рождения ден на Майката Божия да я възхвалим за нейното безкрайно човеколюбие и да й благодарим за неизброимите й благодеяния към нас чрез добри дела и упование на Божията милост!

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да се роди бъдещата Майка Божия – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога. В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини. В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила малката Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи. Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога. Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество. А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

Източник на статията: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

"И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". (Йоан 1:14)

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци.

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.

Пътуване към Витлеем.
Мозайка от XIV в. отXIV в. в Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора", Истанбул.

Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/rh/index.htm

Света гора като градина на света Богородица

Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

Св. Богородица постоянно е на устата и в сърцето на монасите, към нея те отправят своите най-добри молитви, на нейната личност и благодат отдават тайнствените богородични преживявания на своята вяра и любов. Всичко това са неща, които до голяма степен съществуват в православния живот и предание, но на Света Гора те са уникални и по отношение на изражението, и на интензивността и силата, с която се явяват.

В днешната беседа ще се опитам да опиша донякъде как тези богородични преживявания се раждат в сърцето на светогорския монах, как намират оправдание, как функционират, как се свързват с неговата всекидневна борба и подвиг, как формират неговата духовна персоналност, как се изразяват в неговия най-общ етос. Разбирам, че нещо подобно ще предизвика въпроси или затруднение в душите на тези, които идват от протестантска традиция, но мисля, че с помощта и просветлението от Господа и малко усилие всички заедно ще доближим истината.

Св. Богородица не е плод на църковна емоция или измислица на богословско умозрение, нито само историческа личност, която някога е родила Христос, с което да се изчерпва нейната мисия. Истината за нейната личност се състои в това, че тя всекидневно се явява в живота на Църквата като „жива и след смъртта”. Нейното присъствие е живо в този свят. Богословите обясняват това като учение, а Църквата най-вече го живее като опит. „Под твоя светъл покров никой дошъл не си е тръгнал посрамен, Пречиста Дево Богомайко, но потърси ли благодат, получава полезните дарове в отговор на молитвата”...

текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,18056/view,article/

Връзка към статията в сайта dobrotoliubie.com.

Тук предлагаме кратък откъс от статията:

На Света гора се намират около шестдесет-известните чудотворни икони на Богородица, както  византийски така и от по-късни времена в драгоценни обкови, с разнообрази украшения, със сребърни и златни лампади. Пред тези икони, се четат възхитителни акатисти, молебни канони, Богородичник. Горят восъчни свещи и ароматен тамян. Иконите приемат молитви, поклони, земни поклони. Всяка от тях има невероятна история, чудеса, традиции и доказателства. Те се честват с псалми и химни, духовни песни на радост.

Някои от тези икони: «Лавриотиса» – Икономиса на преподобния  Атанасий Атонски, «Кукузелиса», икона на преподобния Йоан Кукузел, велик псалт, когото сама Богородица наградила за неговото чудодейно изкуство. Ватопедската «Виматариса» (Олтарница), иверската «Портаитиса» (Вратарница), хилендарската «Трихеруса» (Троеручица), иконата на Зограф «Акатистна», «Всемилостива Застъпница» манастира Кутлумуш, «Герондиса» Пантократор, дохиарската «Скоропослушница», филотейската «Гликофилуса», «Мировлитиса» (Мироточива) манастир св. Павел, ксенофонтската «Одигитрия», «Антифонитрия» манастир Констамонит, «Достойно есть» Протат. В благочестивите жития на атонските преподобни, събрани в един том, ние виждаме техния живот свързан с Богородица: Гавриил Кареот, чул за първи път ангелския химн «Достойно есть», Гавриил Иверски, намерил в морето чудотворната икона «Вратарница».

Сава Хилeндарски взел от Йерусалим иконата «Троеручица», Дионисий, ктитор на едноименният манастир, намерил иконата « Акатистна». Преподобния Антоний Киево-Печорски от Есфигмен по повелята на Девата се връща в родината си, там да подхранва дървото на монашеството. Симеон Мироточиви бил приканен от Богородица към строителство на неговия манастир. Григорий Палама, по ходатайството на Богородица бил обдарен от Бога с многочислени дарове, в частност, дара на богословието, с помощта на което се борел за православието. Максим Кавсокаливит бил направляван от Богородица към неговата удивителна аскеза. Свети Геронтий Атонски, по своите молитви към Богородица получил източник на прясна вода за своя скит.

Ликът на Богородица

Богородице, ликът Ти свят ме белязва,

 към Богомладенеца пътя ми показва.

Скоропослушница за моите несгоди,

молитвата с вяра днес при Теб ме води.

Към храма тегли ме Божествената сила,

Покровът Ти, Твоята Майчина закрила.

Цвят неувяхващ си, кокичета Ти подарявам,

в този миг пред светлия Ти лик се обновявам!

Източници:

Икона: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=137587547381653&set=a.104031737403901&type=3&theater

Текст: Цветелина Гергинова

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

     
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Източник: Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото й тяло.

Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент")в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло...

Източници: текст: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

фото: личен архив

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.

Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".

Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:

"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си"(Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

Източник на статията: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

Цитат от:
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

История на празника "Успение Богородично"

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

     
Гръцката православна църква "Успение Богородично" (Assumption (Koimisis) of the Theotokos) в Йерусалим, е изградена на мястото, където според Преданието е бил гробът на Пресвета Богородица. Храмът е изграден от кръстоносците върху останките на византийска базилика.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Източник: Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Успение Богородично.
Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент")в Охрид.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър, на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение...

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

В свещения светогорски манастир Ватопед се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Парамития“-„Утешителка”. Тази икона спасява монасите от манастира от нападение на пирати, въпреки че Господ поставя ръката Си на устата й, за да не й позволи да предупреди монасите, поради тяхната греховност и пренебрегване на монашеските им обещания.
 
Божията Майка сваля ръката на Христос от устата си и повтаря предупреждението си към игумена на манастира свети Генадий, когато той е щял да предаде ключовете за главната порта на вратаря, без да знае, че пред стените на обителта се крият пирати, които чакат да нахлуят в манастира. По нейните инструкции монасите прескачат манастирските стени, изненадват  и прогонват пиратите.
 
Оттогава иконата е запазила тази необичайна поза на Пресвета Богородица, която се изписва с  Христовата ръка върху нейната уста.
 
Разбира се, това е било духовна „подкана“ от страна на Спасителя, за да накара монасите да се покаят и да променят живота си, като в същото време показва силата и ефикасността на молитвите и застъпничеството на Неговата Пресвета Майка.

източник: https://www.afon-balkani.org/

Източници: снимка: https://www.facebook.com/divnoediveevo/photos/pcb.1777460995724769/1777458519058350/?type=3&theater

песен: https://www.youtube.com/watch?v=VDRmhBCpGuA