Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Богородица

  • Рождествена радост - събития от живота на Божията Майка

    Рождествена радост

    (събития от живота на Божията Майка)

     

    Река Йордан извираща от планината Ермон се вливаше в северната част на Галилейското езеро. А многото стръмни хълмове, които го обграждаха бяха предпоставка за внезапни бури и силни ветрове. Днес обаче езерото беше спокойно, а вълните му обгърнати приветливо от слънчевите лъчи създаваха красива атмосфера. Наоколо се виждаха мнозина рибарски ладии. Недалеч от езерото се намираше град Назарет, разположен във висока долина сред хълмовете на планината. Топлият климат тук благоприятстваше за невероятно богатата растителност от диви цветя и различни плодове. Пъстроцветните поляни с уханието си те приканваха да си отдъхнеш в китните им кресла.

    В Назарет живееше благочестива двойка – Йоаким и Ана. Те дълги години си нямаха рожба и всеки ден горещо молеха Бога за това. В молитва дадоха обещание, че ако Господ им помогне, те ще Му обрекат чедото си. И ето, че един ден стана чудо. Ана зачена и след девет месеца роди момиченце, което кръстиха Мариам, бъдещата пречиста Дева. Сърцето на добрата Ана преливаше от рождествена радост и благодарност пред Бога.

    Днес беше рожденият ден на малката Мaриам. Тя навършваше три годинки. Щастливите й родители организираха специално тържество. На този ден те щяха да изпълнят обещанието си дадено пред Бога. Рано сутринта те заведоха Мариам  в Йерусалимския храм. Там със специална царемония я посветиха на Бога. Тя остана да живее в храма заедно с други Богопосветени девойки, които се възпитаваха в храма. Там също живееха вдовици, пришълци и странници. Годините минаваха неусетно. Мириам растеше  и изучаваше книгите на Свещеното Писание. Също непрестанно се молеше и трудеше усърдно в ръкоделие.

     Дойде времето, когато Мариам стана на възраст за женене според юдейския закон. Но тя имаше тайно желание в сърцето си, което реши да сподели със свещениците. Един ден им разкри, че не желае да се омъжва, а да се посвети на Бога. В Юдея обаче, нямаше такъв обичай, някой да се посвети доброволно на безбрачие. Заради това свещениците се събраха заедно да се помолят. По внушение от Светия Дух, решиха да я сгодят за благочестивия и престарял Йосиф, който беше роднина на вече починалите й родители. Той беше добър и трудолюбив дърводелец и с този занаят изкарваше прехраната си.

    И така Мариам се върна в дома на родителите си в Назарет, където заживя. Един ден, докато изпълняваше домашните си задължения тя имаше необикновено посещение. Стаята се изпълни със светлина и пред нея застана Ангел в целия си ръст. Това беше св. Архангел Гавраил, изпратен от Бога да й каже блага вест с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Изненадана тя се смути от този поздрав. Но Ангелът продължи да Й говори: “Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.“ Младата Девица се замисли над тези думи и недоумяваше как ще стане това, след като мъж не е познала. Светият Ангел и отвърна, че Дух Свети ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я осени. И тя ще роди Божия Син. След това свети Архангел Гавраил изчезна от стаята. Това посещение разтърси младата девойка. Тя прие смирено  ангелското послание. И така Бог, при Който няма празна дума изпълни волята Си, и Девицата зачена по свръхестествен начин. Скоро след това Тя замина до хълмистия град на Юдея в дома на братовчедка си Елисавета, която много обичаше. Там остана три месеца, след това се върна в Назарет. Бременността й вече започна да личи. Праведният Йосиф разбра за това и  помисли, че Мариам е нарушила девството си. Заради това той реши да развали годежа им като тайно я напусне. Започна да обмисля план как и кога да го направи, но Бог осуети намерението му. Една вечер Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му каза, че заченатото от Мариам е от Духа Светаго. И да не я напуска, а да я покровителства. Йосиф с готовност се подчини. Той не познаваше Мариам като жена нито преди рождението на Младенеца, нито след това. Завинаги тя си остана Дева.

               През тези дни император Август издаде заповед да се направи преброяване на населението по цялата земя. Той редовно го правеше, за да може да събере повече данъци. Всеки трябваше да отиде в града, от който е родом и да се запише там.

    Праведният Йосиф беше от рода на Давидовото коляно и затова трябваше да тръгне с Мариам за Витлеем, малко селце край Йерусалим, където бил израснал цар Давид. И така Мариам и Йосиф поеха на дълъг път през Галилея и Самария към Витлеем. Наближаваше и времето, когато Мариам трябваше да роди.

    Беше се свечерило и небето над Витлеем се обсипа с безброй звезди. Атмосферата в селцето беше раздвижена. Навсякъде беше пълно с тълпи от хора, които търсеха къде да се подслонят. Това бяха гости дошли за преброяването. В тази суматоха, ако човек погледнеше в далечината щеше да види бавно приближаващите се фигури на мъж и жена. Това бяха Йосиф и Мариам. Най сетне след дългия и уморителен път тази вечер те пристигнаха във Витлеем. Страноприемницата беше препълнена и те нямаше къде да се подслонят. Мариам беше изтощена и се нуждаеше от почивка. Започваха и родилните й болки. Йосиф бавно я поведе към една ясла пълна със сено за добитъка. Там Девата роди Богомладенеца и Го пови в пелени. В този миг на небето изгря необикновена звезда, която освети новородилия се Младенец. Рождествена радост изпълни майчиното сърце на светата Дева. Същата каквато изпитваше нейната майка Ана, когато я роди. С умиление си спомни думите, който Й беше казал Ангелът, че Тя ще роди Божия Син.

    В същата тази нощ на полето имаше овчари, които нощуваха там и пазеха на стража стадата си. Пастирите уморени се бяха отпуснали на тревата, когато изведнъж небето над Витлеем се озари от необикновено ярка светлина. Пред тях се появи Ангел Господен, Който им благовести, че тази нощ се е родил Спасителят, Господ Иисус Христос. Той им каза, че ще Го намерят лежащ повит в яслите. Неочаквано до Ангела се яви голямо небесно войнство, което хвалеше Бога като славословеше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение“. Небесното тържество беше свръхестествено и незабравимо, а песните с ангелски припеви нечувани досега от човешко ухо. Целият Витлеем лежеше в прегръдката на Божията светлина. Овчарите гледаха ахнали всичко това и не вярваха на очите си. След като ангелите си отидоха, пастирите решиха да проверят дали всичко това е истина. Бързешком и нетърпеливо те се завтекоха към Витлеем, където намериха Младенеца в яслите и Му се поклониха.

    През нощта на чудното Рождество Христово както вече споменахме над небето на Витлеем изгря необикновена и чудна звезда, Витлеемската звезда. Тя заслепяваше с великолепната си и мистериозна светлина безброя от останалите нощни звезди. Мъдреците от изток я видяха на стотици километри от тяхната родина и разбраха, че това е важен знак и че се е родил Цар юдейски. Подстрекани от любопитство те тръгнаха на път. След като пътуваха дълги месеци те пристигнаха в Йерусалим, за да разберат къде точно е родилият се цар. Властващият тогава там цар Ирод се допита до първосвещениците и книжниците и обезпокоен разбра, че Младенец се е родил във Витлеем. Сърцето на властолюбивия цар се изпълни със смут и страх. Той изпитваше ужас от това някой да не отнеме властта му. Затова като изпрати мъдреците към Витлеем, той им каза да се върнат и да му кажат къде се намира точно Младенецът, за да му се поклони. Но всъщност целта му беше да Го унищожи. И така мъдреците се отправиха с нетърпение към Витлеем. И се случи чудо. По време на целия им път чудната Витлеемска звезда вървеше пред тях като осветяваше пътя им, докато един ден не се спря над мястото, където Богомладенецът лежеше в обятията на Майка Си. Радостни мъдреците Му се поклониха като Му подариха дарове от злато, ливан и смирна.

               В тази благословена Рождествена нощ, когато небето и земята се покланят на новородилия се Богомладенец е време и ние да Му се поклоним. И да Му поднесем специален букет от незабравки с благоухание от сърдечни молитви, с цветчета пълни с нектар от жива вяра и листенца изтъкани от послушание към Бога. Погледнете към небето и ще видите Витлеемската звезда, която през тази чудна нощ ви обгръща с небесна светлина. И нека заедно с ангелите, херувимите и серафимите да тържествуваме затова, че Бог се роди!

     Източници: картичка: https://www.google.bg/...

    Автор на разказа: Цветелина Гергинова

     

  • РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО - празник през 2017 г.

    Рождество на Пресвета Богородица

    The Nativity of Our Most Holy Lady, the Theotokos, and Ever-Virgin Mary

    8 септември (21 септември ст. стил) и 9 септември (Зачатие на св. Анна)

     

    Из песнопенията на празника

    Тропар, глас 1

    Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

    Превод:
    Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

     

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm

    На рождения ден на Майката Божия да я възхвалим за нейното безкрайно човеколюбие и да й благодарим за неизброимите й благодеяния към нас чрез добри дела и упование на Божията милост!

  • РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

    Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да се роди бъдещата Майка Божия – пресвета Богородица.

    На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

    На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

    Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

    - Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

    Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

    - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

    Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

    - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

    Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

    Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога. В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини. В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

    Ана поставила малката Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи. Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога. Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

    Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

    На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество. А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

    "Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

    Източник на статията: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

  • Света Богородица в живота на светогорския монах.

    Св. Богородица в живота на светогорския монах

     

    ecpyrovolhthissa2Света гора като градина на света Богородица

    Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

    Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

    Св. Богородица постоянно е на устата и в сърцето на монасите, към нея те отправят своите най-добри молитви, на нейната личност и благодат отдават тайнствените богородични преживявания на своята вяра и любов. Всичко това са неща, които до голяма степен съществуват в православния живот и предание, но на Света Гора те са уникални и по отношение на изражението, и на интензивността и силата, с която се явяват.

    В днешната беседа ще се опитам да опиша донякъде как тези богородични преживявания се раждат в сърцето на светогорския монах, как намират оправдание, как функционират, как се свързват с неговата всекидневна борба и подвиг, как формират неговата духовна персоналност, как се изразяват в неговия най-общ етос. Разбирам, че нещо подобно ще предизвика въпроси или затруднение в душите на тези, които идват от протестантска традиция, но мисля, че с помощта и просветлението от Господа и малко усилие всички заедно ще доближим истината.

    Св. Богородица не е плод на църковна емоция или измислица на богословско умозрение, нито само историческа личност, която някога е родила Христос, с което да се изчерпва нейната мисия. Истината за нейната личност се състои в това, че тя всекидневно се явява в живота на Църквата като „жива и след смъртта”. Нейното присъствие е живо в този свят. Богословите обясняват това като учение, а Църквата най-вече го живее като опит. „Под твоя светъл покров никой дошъл не си е тръгнал посрамен, Пречиста Дево Богомайко, но потърси ли благодат, получава полезните дарове в отговор на молитвата”...

    текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,18056/view,article/

  • Света Богородица и съвременното атонско монашество

    Връзка към статията в сайта dobrotoliubie.com.

    Тук предлагаме кратък откъс от статията:

    На Света гора се намират около шестдесет-известните чудотворни икони на Богородица, както  византийски така и от по-късни времена в драгоценни обкови, с разнообрази украшения, със сребърни и златни лампади. Пред тези икони, се четат възхитителни акатисти, молебни канони, Богородичник. Горят восъчни свещи и ароматен тамян. Иконите приемат молитви, поклони, земни поклони. Всяка от тях има невероятна история, чудеса, традиции и доказателства. Те се честват с псалми и химни, духовни песни на радост.

     

    athos_009_e-1024x723

     

    Някои от тези икони: «Лавриотиса» – Икономиса на преподобния  Атанасий Атонски, «Кукузелиса», икона на преподобния Йоан Кукузел, велик псалт, когото сама Богородица наградила за неговото чудодейно изкуство. Ватопедската «Виматариса» (Олтарница), иверската «Портаитиса» (Вратарница), хилендарската «Трихеруса» (Троеручица), иконата на Зограф «Акатистна», «Всемилостива Застъпница» манастира Кутлумуш, «Герондиса» Пантократор, дохиарската «Скоропослушница», филотейската «Гликофилуса», «Мировлитиса» (Мироточива) манастир св. Павел, ксенофонтската «Одигитрия», «Антифонитрия» манастир Констамонит, «Достойно есть» Протат. В благочестивите жития на атонските преподобни, събрани в един том, ние виждаме техния живот свързан с Богородица: Гавриил Кареот, чул за първи път ангелския химн «Достойно есть», Гавриил Иверски, намерил в морето чудотворната икона «Вратарница».

     

    Сава Хилeндарски взел от Йерусалим иконата «Троеручица», Дионисий, ктитор на едноименният манастир, намерил иконата « Акатистна». Преподобния Антоний Киево-Печорски от Есфигмен по повелята на Девата се връща в родината си, там да подхранва дървото на монашеството. Симеон Мироточиви бил приканен от Богородица към строителство на неговия манастир. Григорий Палама, по ходатайството на Богородица бил обдарен от Бога с многочислени дарове, в частност, дара на богословието, с помощта на което се борел за православието. Максим Кавсокаливит бил направляван от Богородица към неговата удивителна аскеза. Свети Геронтий Атонски, по своите молитви към Богородица получил източник на прясна вода за своя скит.

     

  • Света Богородица, Майка и закрилница на духовните сираци. Какво бихме Й подарили за рождения Й ден?

     

    Автор: свещеник Илия Попов

    Из проповед на Рождество Богородично.

    Когато обичаме някого и отиваме при него, да го поздравим за рождения ден, обикновено му носим някакъв скъп подарък, с който да засвидетелстваме своята любов, уважение… Е, какъв подарък ние ще дадем на Божията Майка? Как може да й покажем нашето уважение, нашата любов? Какво може да й принесем? Ако не друго, то поне нека това да бъдат нашите чисти сърца и нашата вяра, нашата надежда в нея като молитвена застъпница пред Господа за нас и за нашето спасение.

    Нека винаги да имаме тази наша молитвена застъпница и да се опитваме да искаме от нея онова, което е невъзможно за нас, човеците - борбата с нашите страсти. Нашите трудности да възложим на нея. На тази, която се удостои да приеме Невместимия, която след разпятието на Нейния възлюбен Син, нашия Господ, стана майка на всички християни. Осинови всички нас, осиротелите духовно, за да може наистина да се възрадваме и развеселим в онази блажена вечност, която ни е обещана. Амин!

    Източник: http://arhangel.bg/bg/mayka-na-osirotelite-duhom.html?fbclid=IwAR0XSNPP-wZEVglPscF_CJwg0RN6c6_cgyrDOnirjJXMwxCnYCk2drIvBe8

  • Света Богородица, наша верна Застъпница пред Бога

    Ликът на Богородица

     

    Богородице, ликът Ти свят ме белязва,

     към Богомладенеца пътя ми показва.

    Скоропослушница за моите несгоди,

    молитвата с вяра днес при Теб ме води.

     

    Към храма тегли ме Божествената сила,

    Покровът Ти, Твоята Майчина закрила.

    Цвят неувяхващ си, кокичета Ти подарявам,

    в този миг пред светлия Ти лик се обновявам!

     

    Източници:

    Икона: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=137587547381653&set=a.104031737403901&type=3&theater

    Текст: Цветелина Гергинова

  • Успение Богородично - празник установен от светите Апостоли. История на празника.

    Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

    От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

    Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

    Pravoslavieto.com

    Какво разказва църковното Предание

    Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло...

    Източници: текст: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

    фото: личен архив

  • УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

    Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

    След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

    И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.

     

    Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

     

    "Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".

     

    Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:

     

    "Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

     

    Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

     

    Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

     

    Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

     

    Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

     

    Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си"(Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

     

    Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

     

    Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

     

    На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

     

    Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

     

    В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

     

    По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

     

    Източник на статията: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

    Цитат от:
    Жития на светиите.
    Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

     

  • Ходатайството на Божията Майка пред Господ Иисус Христос може да ни избави от беди.

    В свещения светогорски манастир Ватопед се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Парамития“-„Утешителка”. Тази икона спасява монасите от манастира от нападение на пирати, въпреки че Господ поставя ръката Си на устата й, за да не й позволи да предупреди монасите, поради тяхната греховност и пренебрегване на монашеските им обещания.
     
    Божията Майка сваля ръката на Христос от устата си и повтаря предупреждението си към игумена на манастира свети Генадий, когато той е щял да предаде ключовете за главната порта на вратаря, без да знае, че пред стените на обителта се крият пирати, които чакат да нахлуят в манастира. По нейните инструкции монасите прескачат манастирските стени, изненадват  и прогонват пиратите.
     
    Оттогава иконата е запазила тази необичайна поза на Пресвета Богородица, която се изписва с  Христовата ръка върху нейната уста.
     
    Разбира се, това е било духовна „подкана“ от страна на Спасителя, за да накара монасите да се покаят и да променят живота си, като в същото време показва силата и ефикасността на молитвите и застъпничеството на Неговата Пресвета Майка.

    източник: https://www.afon-balkani.org/

  • Христос се ражда, славете Го! - Песен Първа, Катавасии на Рождество Христово!

    Източници: снимка: https://www.facebook.com/divnoediveevo/photos/pcb.1777460995724769/1777458519058350/?type=3&theater

    песен: https://www.youtube.com/watch?v=VDRmhBCpGuA

  • Честито Благовещение! Нека заедно със св. Архангел Гавраил да кажем: Радвай се благодатна, Господ е с теб, благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото ще родиш Спасителя на нашите души.

    фото: Личен архив

  • ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА („ПЛАЧЕЩАТА БОГОРОДИЦА“), МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“, СЕЛО АРБАНАСИ, КОЯТО МНОГОКРАТНО ПРОЯВЯВА СВОЯТА ЦЕЛЕБНА СИЛА

     Според преданието св. Богородица се явила на атонски монах – иконописец и му наредила нейната икона да бъде пренеса във Велико Търново в манастир, посветен на св. Богородица. Веднага с пристигането иконата проявила своето чудотворство, като излекувала детето на богат търговец.

    Когато турците завладели България и наближили Търновград, иконата била скрита в земята. Минали векове и манастирът и неговата светиня били покрити от забрава, но всяка година на празника Успение Богородично местни хора се събирали с почит на това място, без да знаят за скритото съкровище в земята.

    Св. Богородица сама напомнила за своята чудодейна икона – през 1680 г. едно овчарче чуло глас, сякаш майка оплаква своето чедо. Гласът идвал изпод земята в близост до останките на някогашната храмова стена. Детето съобщило на благочестиви християни, които открили иконата. Още с изваждането и се случило чудо, което Бог допуснал да стане – едно нямо момче турче за първи път отворило уста пред иконата и казало: „Свещите горят“.

    Източник:http://svetiilia.bg/

    фото:https://www.google.bg/search...

  • Чудотворната икона на Пресвета Богородица "Портариса - Вратарница" от Роженския манастир. Копие от чудотворната икона от Светогорския Иверски манастир „Света Богородица Портариса“. Кратка история.

    Панагия, Портариса, Портарница, Дверопазителка, Пазителка, Портаитиса – това са само част от имената на прочутата чудотворна икона на св. Богородица в Роженския манастир.

    В патриаршеска грамота от 1761 год. се посочва, че по това време Роженският манастир „Рождество Богородично“ бил подворие на Атонския светогорски манастир Иверон. През 1790 г. тогавашният игумен на Иверон и игумен на Роженския манастир Игнатий Родестим възлага на монаха зограф Яков Иверски да направи копие на прочутата чудотворна икона от Светогорския Иверски манастир „Света Богородица Портариса“ за Роженската света обител.

    За разлика от останалите копия на светогорската светиня в целия православен свят, дарената на Роженския манастир икона на св. Богородица Портариса е обкръжена от десет малки композиции, затворени в овални рамки, представящи събитията от историята на светинята и нейните чудеса на излекуване.

    Източник:http://svetiilia.bg/

    Чудотворната икона на Пресвета Богородица Портаитиса - Вратарница от Роженския манастир. Копие от чудотворна икона от Светогорския Иверски манастир „Света Богородица Портариса“. Кратка история.
  • Чудотворната икона на света Богородица "Скоропослушница", която се нарича така, понеже скоро чува молитвите ни. Акатист и две молитви към Нея.

    Чудотворната икона на света Богородица
    Това е първата молитва:

    Преблагословена Владичице, Приснодево Богородице, Която за нашето спасение си родила превъзхождащия всяко слово Бог - Слово и преизобилно си приела благодатта Му, Ти се явяваш море от Божествени дарования и вечно течаща река от чудеса, изливащи благост върху всички, които с вяра прибягват към Теб! Като падаме коленопреклонно пред чудотворния Ти образ, Те молим, Всещедра Майко на Човеколюбивия Владика: увеличи пребогатите Си милости върху нас и побързай да изпълниш всичките ни молби, които Ти принасяме, Скоропослушнице, и които са за полза, като дават утешение и устройват спасението на всекиго. Посети, Преблага, рабите Си с Твоята Благодат, дай на боледуващите изцеление и пълно здраве, на връхлитаните от бури тишина, на пленените свобода и утеши страдащите от всевъзможни страдания. Избави, Всемилостива Владичице, всеки град и страна от глад, мор, земетресение, потоп, огън, меч и други временни и вечни наказания, като отклоняваш Божия гняв чрез майчиното Си дръзновение. И освободи Твоите раби от душевна разслабленост, от нападения на страсти и грехопадения, та като поживеем в този живот във всяко благочестие и без препъвания, да се удостоим и в бъдещия век с вечни блага по благодатта и човеколюбието на Твоя Син и Бог, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги и във вечните векове. Амин!
    Източници: фото - личен архив