Архимандрит Клеопа Илие ни призовава да почитаме Божията Майка винаги и навсякъде. Ето част от неговия призив, в който се казва:

"Който почита Света Богородица като своя Майка и покровителка, него Тя ще защити във всеки момент. Ще защити него, и децата, и домът му. Имайте тази вяра винаги, да не престава в дома ви акатиста и молебена към Божията Майка. Каквото и да ви е постигнало: скръб, беда, изкушение, кръстопът..., призовавайте Божията Майка с цялото си сърце и Тя непременно ще дойде бързо с помощта Си, със Своите пресвети и пречестни молитви.
Няма душа под небето, която се уповава на Божията Майка и остава посрамена. С Нейните молитви всяка душа ще има покой в настоящия си живот, утешение, покров и прибежище, а в минутата на смъртта милостта на Божията Майка няма да я остави..."

https://www.facebook.com/svetinikolayruse/photos/a.186942495661/10156193837805662/?type=3&theater

Източник: https://www.facebook.com/SvSvKirikiIulita/photos/a.1684562224904127/2965049900188680/?type=3&theater

Житие на света великомъченица Екатерина

В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрости красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.

Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.

В околностите на града по него време се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:

- Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!

Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.

- Истина е – отговорил старецът. – При това Той има такива съвършенства, които е невъзможно да се опишат.

- А чий син е тоя момък, когото ти тъй хвалиш? – попитала девойката.

- Той няма баща на земята – казал пустинникът. – Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и светост се удостоила да бъде майка на такъв син. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.

Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.

Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", прибавил старецът.

Екатерина послушала стареца. Във време на молитвата си от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат като че ли слънчеви лъчи. Но напразно се стараела Екатерина да погледне Младенеца в лицето: Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което той не иска да я погледне.

- Не презирай Твоето създание – казала Божията Майка. – Кажи й какво трябва да прави, за да се наслаждава на Твоята слава и да види Твоето светло лице?

- Нека отиде при стареца – отговорил Младенецът – и ще узнае от него какво трябва да прави. Ако тя изпълни това, ще Ме види и ще намери при Мене благодат.

Чудният сън дълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при нозете му и поискала неговата помощ и съвет. Старецът подробно й обяснил истинската вяра; говорил й за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение.

Екатерина се върнала у дома си обновена по душа, дълго се молила, много плакала и отново заспала по време на молитвата. В съня си пак видяла Божията Майка, но сега лицето на божествения Младенец се обърнало към нея. Той кротко и милостиво погледнал девойката.

- Угодна ли ти е сега тая девойка? – запитала Божията Майка.

- Сега – отговорил Младенецът – тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.

Екатерина паднала на земята и казала: "Аз съм недостойна, преславни Владико, да видя Твоето царство, но удостой ме да бъда Твоя рабиня!" Пресветата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: "Не търси земен годеник!"...

Прочетете повече тук:

източник: http://www.pravoslavieto.com/life/11.24_sv_Ekaterina.htm

ΧΧ век даде на Църквата много светци. Той е напоен с кръвта на мъченици и изповедници, но в голямата духовна безпътица Господ не остави Своя народ и без пастири, без Свои свидетели, без хора, които да показват Лика Му на другите и да казват: „Натам тичайте, натам!”. Един такъв светец на нашето съвремие е старецът Паисий Светогорец. Той е един от многото подвижници, просияли през 20 в. на Света Гора, която по Божия милост е толкова близко и до нашата страна. Четейки за живота му, човек с удивление разбира, че небесата са отворени. Че духовният свят е на една ръка разстояние, че чудото всъщност е ежедневие за онези, които са се съединили с Христос. За разлика от много други светогорци, по Божи промисъл подвигът на стареца Паисий прераства в служение на хората по целия свят.

Почитан като светец приживе и след смъртта си. Образът му е изписан в десетки църкви, хиляди молитви от всички краища на света се отправят ежедневно към него и той помага на хората така, както е помагал винаги.

Детски и юношески години 

Старецът Паисий е роден на 24 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия, в бурните времена на малоазийската катастрофа. Той имал още осем братя и сестри. На 7 август 1924 г., една седмица преди жителите на Фараса да тръгнат за Гърция, старецът бил кръстен от св. Арсений Кападокийски, който настоявал да му даде своето име, „за да остави калугер след себе си”, както многозначително се изразил. Впоследствие, вече в Гърция, Арсений завършил училище с много добър успех и показвал ясен стремеж да тръгне по монашеското поприще. Така например, той си водел тетрадка, в която записвал всички чудеса на св. Арсений, а родителите му се шегували: „Нека първо ти порасне брада, а после ще те пуснем”. Личната му връзка с Христос се проявявала още в тези ранни години. Първият му досег с Дарвиновата теория за еволюцията предизвикал потрес в детската душа. Както сам разказвал той по-късно, започнал настойчиво да се моли: „Ако Христос е Бог, сега ще ми се яви, за да повярвам!”. И тогава молитвата му сякаш секнала. Минали сякаш безкрайни часове. Тогава си казал простосърдечно „дори и само човек да беше Христос, пак си струва да Го обичам, да Му се подчинявам и да се жертвам за Него!”. След тази мисъл веднага му се явил самият Христос, в нетварна светлина, погледнал го с много любов и му казал: „Аз съм възкресието и животът. Който вярва в Мен, няма да умре, но ще живее!”

Докато постъпи в армията, Арсений работел като дърводелец. И тогава се проявявала неговата чувствителност към болката на хората, която станала основен белег на неговия житейски път – например, когато му поръчвали ковчег, Арсений никога не вземал пари и състрадавал много на опечалените, подкрепяйки ги с молитвата си, която по чуден начин докосвала душите им и облекчавала скръбта им. 

„Свързочникът на Бога” 
 
В армията Арсений постъпил през 1945 г. по време на Гражданската война в Гърция и служил като свързочник. Такава била неговата молитва към Христос – да му отреди такава служба, че „да не убие нито един човек”. Когато обаче се случвало да участва във военни действия, искал да е на първата бойна линия, за да не отидат там онези войници, които имали семейства. По-голямата част от времето си в армията обаче прекарал като свързочник, затова в много от неговите жития е наричан „Свързочника на Бога”. Това прозвище получил от разговора си с един войник, който отричал необходимостта от монашески живот, а Арсений му отговорил, че монасите са „свързочниците на Бога”, имайки предвид т.нар. умна молитва и грижата им за останалото човечество. Уволнява се през 1949 г.
 
В градината на Богородица 
 
Веднага след уволнението си, Арсений отишъл на Света гора, но се върнал отново в света за една година, за да помогне на сестрите си, които имали нужда от него. и да приключи със светските си задължения. След една година, през 1950 г. се върнал отново и се установил в Кутлумушкия скит на св. Пантелеймон, в килията „Въведение Богородично”. Там се запознал с добродетелния старец Кирил, който имал дара на прозорливостта и бил игумен на манастира и когото следвал вярно. След това отишъл в манастира Есфигмен, където бил постриган за монах с името Аверкий. Там се отличил с работливост, любов и разбиране към братята си, послушание към стареца и смирение. Много се молел с Иисусовата молитва, постел строго и четял непрекъснато, особено авва Исаак.

През 1954 г. напуснал Есфигмен и се отправил към манастира Филотей, който бил идиоритмичен и където бил монах и неговият чичо. След две години бил хиротонисан за „ставрофор” и получил „малка схима”. Тогава именно му било дадено името Паисий в памет на митрополита на Кесария Паисий II, който бил от неговия роден град Фараса.

Разрушеният манастир 

Монах Паисий копнеел да се отдели за пустинически живот в местността Катунакия, на Света Гора. Но през 1958 г. му се явява света Богородица и му заповядва: „Няма да отидеш в Катунакия, а в манастира Стомиу”. Така старецът напуснал Света Гора и отишъл в манастира „Рождество Богородично” в Коница, Епир, където останал четири години. Там възстановил разрушения през 1943 г. от немците манастир. Бил обикнат от населението в района заради грижата си за другите и благия му нрав. В града действала евангелистка секта – старецът се запознал с нейното учение, написал брошура за него и я давал на посетителите в манастира, убедил много хора да преоткрият Православието и да се върнат в Църквата, мнозина евангелисти взимал на работа на строежа, а с водачите на сектата се срещал и ги убедил да не проповядват повече тук. Обградил с обич и загриженост мюсюлманите в Коница. Помагал им в нуждите им и всеки петък ги събирал в някоя тяхна къща и разговаряли. Някои от тях днес са кръстени.

Синай – на 2000 метра надморска височина 

От там, отново по заповед на св. Богородица, отишъл на Синай и то не в прочутия Юстиниянов манастир, а в килията-пещера на св. Галактион и Епистимис, която се намирала на 2000 метра височина. Там се подвизавал с оскъдна вода и храна. Молел се и водел духовна бран, известна само на него и Бога. Известно е изкушението, с което го нападнал сатаната на това място. Той му се явил и казал „Скочи от тази скала, Паисие! Аз ти обещавам, че няма да ти се случи нищо” С това искал да го накара да скочи и да се убие. Но старецът хвърлил един камък в пропастта и казал: „Айде, да ти мине помисълът!” Тогава сатаната се опитал да го поласкае, казвайки: „Такъв отговор и Христос в пустинята не ми е давал. Ти по-добре отговори!” А Паисий му отвърнал: „Христос е Бог, а не като мене смешник. Махни се от мен, сатана!”. В килията работел като дърводелец, а припечеленото давал като милостиня на бедуините, предимно под формата на храна и лекарства.

Завръщане на Света Гора 

През 1964 г. се върнал на Света Гора, откъдето не си тръгва никога вече. Този път го приел скитът Ивирон. През 1966 г. се разболял сериозно и били частично отстранени дробовете му. Докато се възстанови от операцията, живеел в манастира „Св. Йоан Богослов” в Суроти. Върнал се на Света Гора през 1967 г. и се установил в Катунакия.

Оттогава започнал да приема много посетители. Името му станало известно далеч извън Света Гора и всякакви измъчени хора се отправяли към него, щом научили за харизматичния монах на име Паисий. Нямало болест, която старецът да не можел да излекува с молитвата си, нямало житейско изпитание, което той да не превръщал с молитвата си в благословение и ново начало. Общувайки с него, хората недвусмислено разбирали, че Христос е до тях, че и „космите на главите им са преброени”, всичко далечно, за което били само чели в житията на светците, оживявало, ставало близко, родно, преживяно. Следващата година старецът се преместил в манастира Ставроникита, където помогнал много за възстановяването на обителта. Често пеел и като псалт в скита на „Св. Йоан Предтеча” на стареца Тихон. Двамата старци станали добри приятели. Старецът Тихон починал през 1968 г. Паисий останал в неговата килия в продължение на 11 години, каквато била волята на приятеля му преди да почине.

През 1979 г. отишъл в манастира Кутлумуш, в чието братство бил вписан като εξαρτηματικός монах. В местността Панагуда имало един запустял скит, където Паисий работил усърдно, за да го възстанови и останал в него до края на живота си. Тук потокът от хора, които го посещавали, се увеличил. Дотолкова, че пътят към килията му бил указан със специални табели, така че поклонниците да не притесняват другите монаси, търсейки го. Освен това получавал и много писма. Разказвал, че те много го притеснявали, защото от тях получавал новини само за разводи, физически и психически болести. Въпреки натоварената си програма, продължавал аскетичния си живот и спял само по два-три часа на ден. Свикнал да изготвя щамповани малки икони, които подарявал на посетителите си като благословия.

Болестите 

Парадоксът на светците е, че докато те просто не можели да останат безучастни към човешката болка и измолвали от Бога изцеление на нелечими болести за стотици хора, за самите себе си те не просели здраве. Нещо повече, гледали на своите страдания като на благословение – като на възможност да съучастват в болката на хората и поне малко да се докоснат до Христовите страдания за нас. Старецът Паисий имал много и различни болести, страдал от рак на много органи. След 1993 г. получил кръвотечение, но отказвал да се лекува с многозначителните думи „всичко ще се оправи в земята”. За последен път през ноември същата година старецът Паисий напуснал Света Гора и отишъл в Суроти, в скита „Св. Йоан Богослов” за празника на св. Арсений (10 ноември). Там му станало лошо и в болницата диагностицирали рак на дебелото черво с метастази в белия дроб и черния дроб. Старецът пожелал да се върне в Света Гора, но състоянието му не му позволило. През последните седмици от живота си не вземал успокоителни, въпреки големите болки. Починал на 12 юли 1994 г. Бил погребан в любимия си скит „Св. Йоан Богослов” в Суроти край Солун. Оттогава всяка година на 11 срещу 12 юли в скита се отслужва вечерно бдение с участието на хиляди вярващи. Както приживе, така и след смъртта си е почитан като светец заради своята личност, духовност и многобройни харизматични дарове (прозорливост, разсъдителност, дар за изцеление и др.), които той притежавал според свидетелствата на хиляди. В съгласие с църковната традиция, местният епископ на Маратон Мелитон (Кавацклис) е предложил вписването му в диптисите на Православната църква като светец...

Източник: https://pravoslavenhram.com/

 

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

„Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а с другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин...

Източник: http://blagovestnik.bg/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD/

Източник на материала:
https://www.facebook.com/

Здравейте,

за тази икона можете да научите подробности тук: http://www.troyanmonastery.com/

Икона Св. Богородица Троеручица (изображението е от http://pravoslavieto.com/manastiri/troyanski/)

Иконата "Смекчаване на злите сърца" напомня на хората за спасителната за душата необходимост от милосърдие и търпимост, а в противен случай проявлението на недобрите чувства, като стрели пронизват гърдите на Божията Майка. Много семейства, в които съпружеските отношения са проблемни прибягват към молитва пред тази икона, и в дома се връща спокойствието и разбирателството.

Иконата "Смекчаване на злите сърца" е една от най-необходимите в днешното немилосърдно време. Молитвата пред нея защитава от чуждата нетърпимост към нас, от нашия собствен гняв и раздразнение, които не са най-добрите качества на човешката натура и в по-малка или по-голяма степен присъстват у всеки от нас. Също така пред този образ на Богородица може да се моли за защита в случаите, когато избухне всякаква вражда - семейна, съседска. И когато започнат да враждуват цели държави, прибягват към иконата "Смекчаване на злите сърца" с молба за защита от нападения, с надежда Нейните молитви към Сина и да доведат до смекчаване на злите сърца.

За какво помага иконата

Името на иконата - "Смекчаване на злите сърца" говори за какво помага тя: молитвата пред тази икона помага в случаите на раздори между хора и цели държави. Божията Майка помага да утихне недрожелюбието, помага да се помирят тези, които са били в спор от дълго време. Образът на Божията Майка с гърди, пронизани от стрели е един от най-емоционално изразителните в богородичната живопис. Тя помага да се увеличи състраданието и милосърдието, способно да "смекчи злите сърца", защото всички раздори, всички човешки пороци и тяхното проявление като стрели пронизват сърцето на нашата Небесна Майка.
Молитвата пред тази икона, а също и пред иконата "Семистрелна" помага да се подобрят неблагоприятните отношения в семейството, между роднини, близки, съпрузи, а също така между родители и деца.
Има и копия на тази икона, които притежават чудотворни свойства и молитвата пред тях помага да се изцелят душевни и телесни заболявания.

Източник: http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/06/blog-post_20.html

Източник: https://taniailieva06.blogspot.com/…

Чудотворна икона в Пазарджик помага на вярващите

Ликът на Богородица лекува болни хора и пази онези, които са я избрали за своя покровителка

Иконата на Божията майка, която е донесла изцеление на много хора.

Вярващите, които се молят пред иконата на Дева Мария в Пазарджишкия православен храм "Св. Богородица", често чуват гласове и уверение, че проблемите им ще се разрешат. А след това изцелението или положителният обрат на събитията не закъсняват. Мълвата, че иконата, поставена на балкона на най-голямата пазарджишка църква, върши чудеса, вече излиза извън границите на града.

Болни и сакати, хора, притиснати от житейски проблеми, или такива, които страдат заради близките си, изпаднали в беда, често намират облекчение и утеха във вярата и религията. Паленето на свещичка и прошепнатата пред иконите молитва са ритуали, който мнозина изпълняват, без да очакват нещо повече от моментно облекчение на душевните си терзания. Ако имаш истинска вяра обаче, ще почувстваш къде и как да се помолиш, за да получиш благословия свише, твърдят набожни пазарджиклии. "Чудотворната икона е любимото ми място в храма, нея най-често посещавам" - казва Катя Маринова, която от години пали свещ в църквата "Св. Богородица. "Някаква сила ме тегли към нея не мога да го обясня с думи, тя е някъде дълбоко в мен. Мълчаливо заставам със запалена свещ пред Света Богородица и не мисля за нищо. Оставям се на нейното чудотворно излъчване. Винаги се моля да ми помага, да ми дава сила да вървя по правилния път."

Катя е една от жените, посещаващи храма "Св. Богородица", която е избрала Светата Дева за свой покровител. Макар и да не носи името Мария, тя усеща, че истинска благодат озарява живота й, откакто отдава специална почит на Божията майка пред иконата в пазарджишкия храм. Обвързването със Света Богородица като покровителка на майчинството, често се избира от жени, но с безграничната си милост тя дарява и мъжете, които й се молят да ги закриля...

Източници: текст:http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/docs/chud_ikona_pazardzhik.htm

снимка: https://www.google.bg/

Боянската икона на Божията майка се пази в църквата "Рождество на Пресвета Богородица" в женския манастир в село Бояна, Новоселицки район на Черновицка област (Украйна). Тя е била изографисана през 1991 г. за иконостаса на обновения след 30 години запустение храм. Първото чудо се случило на 18 декември 1993 г. в деня на св. Николай Мирликийски Чудотворец - очите на Божията майка се напълнили със сълзи, които се стекли до долния край на иконата. Оттогава пред нея са се случили много чудеса - първите случаи на изцеление са с болно от рак момченце на име Георги и на православен свещеник от Полша. Двата случая са били подробно изучени и представени в Синодалната комисия и на 4 октомври 1994 г. Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) признава иконата за чудотворна и й дава името според мястото на нейното прославление - Боянска. Празникът й е установен на 25 септември, а през 1999 г. е основан женски манастир "Боянската икона на Божията майка". През 1995 г. е съставен акатист в нейна чест на румънски език от прот. Адриан Акостаки, а през 1997 г. - на църковнославянски от архиеп. Онуфрий Березовски. До 2003 г. на поклонение пред чудотворната икона на Божията майка са минали над 2 милиона поклонници от Украйна, Русия, Йерусалим, Гърция, Румъния, Полша и Турция.

Източници: текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,7135/view,article/

снимка: личен архив

През IХ век след Рождество Христово, по време на царуването на император Теофил (829-842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и били изгаряни. По всички градове и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга заповед да ги унищожават.

По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към която имала голяма вяра и благоговение. Като построила у дома си църква, тя поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея. Царските съгледвачи, като дошли у дома ѝ и като погледнали през прозореца в църквата, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата:

- Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на изтезания!

Вдовицата ги уверила, че на другия ден ще им даде исканата сума. Користолюбивите мъчители се съгласили да изчакат. След като войниците си тръгнали, през нощта вдовицата отишла заедно със сина си в църквата. Дълго се молела на колене пред светата икона, издигайки ръце към небето и напоявайки земята със сълзи. После с трепет и благоговение отнесла иконата на морския бряг и там отново паднала пред нея и с умиление се обърнала към Небесната Царица:

- Владичице на света! Като Божия Майка Ти имаш власт над всички твари. Можеш да ни избавиш от гнева на нечестивия цар, а иконата Си - от потъване!

С тези думи тя пуснала иконата в морето и видяла чудно нещо: светата икона не паднала с лика си върху водата, а застанала права и така се понесла по вълните на запад. Утешена от това видение, вдовицата благодарила на Господ и на пречистата Му Майка и като се обърнала към сина си, му рекла:

- Сега нашето желание и надежда ще се изпълнят. Благочестието ни и благоговението към Пресвета Богородица няма да бъдат напразни. Сега съм готова за любовта си към Нея да умра от ръцете на мъчителите. Но не желая твоята смърт. Аз не мога да замина оттук, но теб те моля и умолявам да избягаш в гръцките земи.

Синът послушал съвета на майка си и като се сбогувал с нея, незабавно се отправил към Солун. Впоследствие отишъл в тази част на Света Гора, където по-късно бил построен Иверският манастир, станал монах и като прекарал живота си в подвизи на благочестие, мирно се преставил в Господа. Разбира се, това негово преселване било устроено по Божи промисъл, защото атонските пустинножители узнали от него за пуснатата във водата от неговата майка икона.

Само Всезнаещият Бог, Който върши славни и дивни неща, знае къде се е криела толкова време тази чудотворна икона на Приснодевата!... Чак след кончината на заселилия се на Света Гора никейски пришълец веднъж монаси от Иверския манастир видели в морето огнен стълб, който с върха си докосвал небето. Обзети от изумление и ужас, те не могли да помръднат от мястото си и само възкликвали:

- Господи, помилуй!

Това видение се повторило няколко дни и нощи подред. Пустинножители от всички околни манастири се събрали на брега и видели, че огненият стълб се издигал над икона на Божията Майка. Но колкото пъти се опитвали да се приближат до нея, светата икона се отдалечавала от тях. Монасите от Иверския манастир, свикани от своя игумен, се събрали в храма и със сълзи умолявали Господа да дари на тяхната обител това безценно съкровище - светата икона на Пречистата Му Майка. И Господ милостиво чул усърдната им молитва...

Източници:

снимка: https://www.google.bg/...

текст: http://www.sveta-gora-zograph.com/ikona/ikona.php?id=6

Една православна християнка, наша позната, чието име от съображения за защита на личните данни няма да публикуваме, сподели с нашия редакционен екип, как е открила Православието за себе си. Разказът много ни впечатли и с нейно съгласие го публикуваме. Ето какво разказа тя:

Историята, която ще разкажа е от 2000-та година. Случилото се мога да определя като Божие чудо в живота си.

Когато бях малка никой около мен не ми е разказвал за Бога. Бях на 7 години, когато покойната ми вече прабаба беше настояла да приема св. тайнство Кръщение в Православната църква. За съжаление нищо не си спомням от тогава, освен красивата рокличка, която получих за подарък в храма.

Прабаба ми имаше старинна икона с обков, на света Богородица, която беше закачена на стената в кухнята й. Но изобщо не си спомням дали ми е говорила нещо за Господ. Знанията ми за Бога бяха нулеви.

Изминаха години. Когато бях на 16 години, един ден аз и моя приятелка попаднахме в протестантска деноминация. Тогава за първи път чух доста неща за Бога, затова, че Той съществува; че ни е сътворил; че Бе разпънат на Кръста и възкръсна; че ни обича безкрайно. За мен всичко беше ново и интересно. Започнах да посещавам техни служби. Бях жадна да слушам за Бога. Беше ми доста странно, че Бог може да чуе и да отговори на молитвата ми. С човешкия ми ум не можех изобщо да проумея как е възможно това. Около осем години прекарах в протестантска среда. С течение на времето започнах да усещам една празнота в сърцето си. Усещах, че определено нещо ми липсва, но не можех да разбера какво и къде да го намеря.

През 1999 година влязох за първи път в православния храм св. Александър Невски. Там усетих необикновена сила и се почувствах като птица, която всеки момент ще излети на свобода от клетката си. Имаше нещо, което ме привличаше неудържимо, усещах душевен мир, и че може би това, което търся е тук. В момента се провеждаше вечерна служба, водена от вече покойния дядо Иларион. След нея дядото мина, за да благослови всички миряни. Аз обаче не посмях да целуна ръката му, защото мислех, че това е нещо нередно. Умът ми беше като промит. Не смеех да запаля свещ, да се прекръстя, да целуна икона и т.н. Живеех в заблудата, че иконите са идоли. Обаче благият Бог е имал друг промисъл за мен.

През 2000-та година мой познат, явно подбуден от Бога, започна ревностно да ме залива с информация за Православието. Говореше ми почти всеки ден. Аз бях объркана, на моменти исках да избягам и повече да не го слушам. Но той упорито продължаваше. Междувременно имах много въпроси за Православието, които ме тревожеха и имах спешно нужда от отговор. Моят познат ме запозна с негов приятел, иподякон в храм св. Александър Невски. Той с благ тон и отношение отговаряше на въпросите ми.

Междувременно чух, че в София е пристигнала Йерусалимската икона на света Богородица. Аз разбрах за Нея в предпоследния ден от престоя Й тук. В момента, в който чух за иконата аз изпитах огромна нужда да застана пред Нея. Всяка частичка от мен изгаряше от непреодолимо желание за тази среща с Божията Майка. Обаче опашките за иконата бяха огромни, а пък аз имах здравословен проблем и не можех да издържа цял ден да чакам. А и иконата скоро си тръгваше. Спомням си, че тогава се помолих на Бога, и Му казах, че нямам пари, но че съм готова и до Йерусалим да стигна и да видя тази икона. И че също въпреки здравословния ми проблем, съм готова да чакам на километричните опашки. През нощта сънувах, че стоя пред иконата и изпитвах небесна радост. На другия ден телефонът ми иззвъня. Вдигнах го, беше моят познат, за който вече споменах. Разговорът ми с него кардинално промени живота ми. Със спокоен тон, той ми каза, че в момента пази иконата в храм св. Александър Невски, понеже е иподякон там. И че Божията Майка му е показала, че аз имам спешна нужда да застана пред Нея. И че той ще ме пусне да мина през страничния вход, от където пускат и други хора, които са в по-специални нужди. Не можех да повярвам на ушите си. Първоначално отказах, понеже не исках да предреждам никой от чакащите. Но моят познат беше твърд и настояваше. Каза, че спешно трябва да застана пред иконата. И така в късния следобед аз дойдох пред страничния вход на храма. Хванах моят познат под ръка, защото вълнението което изпитвах тогава беше огромно и аз цялата се тресях. Краката ми треперяха, докато вървех към иконата. Когато застанах пред света Богородица аз забравих за всичко друго. Потопих се в огромния океан от любов и Майчина нежност, които видях в очите Й. Тя ме обгърна с необикновен мир. Молех се, и пак, и пак, и пак. И благодарех. По Божия милост влязох и втори път пред иконата. Бях в молитва близо до Нея около три часа. Образът на Дева Владичица беляза сърцето ми завинаги. Това беше повратен момент от живота ми. От този момент разбрах, че аз влизам в православния си дом, и че след Бога, Божията Майка и светиите са част от моето семейство.За мен това събитие беше края на прехода от протестантизъм към православие, който се извършваше в душата ми.

Искам само да добавя, че в този период още няколко мои добри познати напуснаха завинаги протестантизма и влязоха в Православието.

Скоро след това моят познат направо ме хвана за ръка и ми каза, че ще следва Богословие, и че и аз трябва да го направя. Аз реагирах отрицателно на предложението му. Мислех, че там учат само свръх способни хора. Но все пак го придружих до канцеларията на Богословския факултет, и там разгледах конспекта за изпитите. По някакъв непринуден и чуден начин сърцето ми се обърна и ненадейно и за мен, без да се усетя, бях започнала да се подготвям за изпитите по Богословие. И така през есента се явих и ги взех успешно с Божията помощ. И започнах да уча Богословие. След 4 години защитих дипломната си работа на тема „Защита на иконопочитанието“.

Бавно, стъпка по стъпка Бог ме водеше за ръка и ми посочваше пътя, по който да вървя.

За какво помага иконата

Известно е, че молитвата пред иконата на Божията Майка "Скоропослушница" дава бързо изцеление, спасява в случаите, когато помощта свише е необходима незабавно. В миналото пред нея се молели по време на корабокрушения, на внезапни стихии, при престъпни намерения, при вземане в плен, навсякъде, където всичко може да се развие по необратим начин, и човек не може да го предотврати. При искрена и сърдечна молитва помощта винаги идва. Пред Нейния свят образ произнасят молитва за деца, и за помощ при раждане на здраво дете. 

А ето я и самата молитва:

О, Пресвета Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към Тебе! Погледни милостиво от висотата на Своето небесно величие към мен, непотребния, който усърдно се моли пред Твоята икона. Скоро чуй смирената молитва, която аз, грешният, възнасям към Тебе, и я принеси на Твоя Син, умолявай Го да озари помрачената ми душа със светлината на Своята Божествена благодат и да очисти моя ум от суетните помисли, да успокои страдащото ми сърце и да изцели неговите рани, да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със страх, да ми прости всички злини, които съм извършил, да ме избави от вечните мъки и да не ме лиши от Своето Небесноцарство.  О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила да наречеш Своя образ „Скоропослушница" и си заповядала всички да прибягват към Теб с вяра. Не ме оставяй в моята скръб и не допускай да погина в бездната на моите грехове. В Теб, след Бога, е цялото ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров и застъпничество предавам себе си во веки. Амин!

Преблага моя Царице, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на скърбящите и Покровителка на притесняваните! Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя - избави ме, както Ти искаш. Защото нямам друга Помощница, ни Застъпница, ни блага Утешителка, освен Тебе, о, Божия Майко. Запази ме и ме покрий во веки веков. Амин!

Източник: https://svetlinaiikoni.blogspot.com/search/label/Скоропослушница