Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Благовещение

Благовещение

  • Благовещение (Лук. 1:26-56 и Мат. 1:13-25)

    Св. Дева Мария дала Богу обещание да не се омъжва, а да пребъде в девственост и целомъдрие. Затова, когато навършила пълнолетието си, тя трябвало да напусне Божия дом (тогава Иерусалимския храм) и да се прибере при своя сродник - праведния и благочестив старец Йосиф, който станал пазител на нейното девство.
    Йосиф бил дърводелец и живеел в галилейския град Назарет. Той имал деца от умрялата си съпруга. Според тогавашния закон св. Дева Мария била сгодена за Йосиф. Така тя станала негова невеста, без обаче да бъде негова истинска съпруга.

    Един ден, когато св. Дева Мария била сама в къщи и четяла пророческите книги, неочаквано застанал пред нея ангел Гавриил и казал:
    - Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!

    Като видяла ангела, св. Дева се смутила и започнала да размишлява - какъв ли е тоя поздрав. Ангелът й рекъл:
    - Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога. Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И ще му даде Господ Бог престола на Отца му Давида. И ще царува над дома Иаковов до веки и царството му не ще има край.

    А Мариам казала на ангела:
    - Как ще бъде това, когато аз съм девица и не познавам мъж?

    Тогава ангелът й отговорил:
    - Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

    На това Мариам отговорила:
    - Ето ме, рабинята Господня! Нека ми бъде според думата ти!

    След това ангелът си отишъл от нея.

    Св. Дева приела със смирение и покорност неговите думи и започнала да се готви още по усърдно за своето свето предназначение - да стане майка на Сина Божий.

    Онова, което ангел Гавриил известил на св. Богородица, било предсказано няколко стотин години преди това от пророк Исаия. В книгата на неговите пророчества четем, че Девица ще зачене и ще роди Син и ще му нарекат име Емануил, което ще рече "С нас е Бог" (Ис. 7:14).

    Вестта на Ангела изпълнила с необикновена радост св. Дева Мария. Тая вест е радостна и за всички люде, които жадуват за спасение. Затова и събитието, изложено по-горе, се нарича Благовещение, т.е. добро, радостно известие.

    Източник: Православен Катехизис 
  • Благовещение на Пресвета Богородица

    Днес се разкрива изречената от века Божия тайна: Бог-Слово, поради милосърдието Си, става Син на Дева Мария и Гавриил провъзгласява радостта на благовещението. С него и ние И казваме: “Радвай се, Майко Господня!”.

    Служба на 25 март, светилен

    Според всички човешки съображения изглеждало, че за благодатната вест за явяването на Месия в света би било по-подходящо да се разнесе в Иерусалим, “Божия град”, където предимно били съсредоточени по онова време иудейските мъдреци и учители, които толкова много говорели за Месия и за Неговото бъдещо царство, изучавали с такова внимание пророчествата за личността и живота Му, следели с такава загриженост всички знамения за близкото Му пришествие и явно с такова пламенно желание очаквали това пришествие. Но не на учения Иерусалим и не на някой друг знаменит град на тогавашния свят, а на същия скромен Назарет, в който живеели родителите на Пресветата Дева, му било съдено пръв да чуе и да приеме спасителната вест. Дивно е мястото, избрано за благочестието на великата тайна, но още по-дивна е Личността, на която тя е възвестена! Тайната на спасението на света е открита не на важни и силни хора - ръководители на народа, не на книжници и законодатели - на тези светила на науката, а на бедна и неизвестна Девица, която смирено живеела в колибата на дърводелец. Наистина, този дърводелец и тази сгодена за него Девица произхождали от царски род; но знатността на рода им, както бе отбелязано по-горе, отдавна била забравена.

    По този начин тайната за пришествието на Спасителя в света от самото начало сякаш се отдалечава и се скрива от всичко, което светът нарича велико и високо, тоест от неговото могъщество, мъдрост, богатство, великолепие, слава и почести. В това обстоятелство се вижда преди всичко Божията премъдрост, избрала такива средства, за да внуши на хората мисълта за високо духовната страна на тази тайна.

    Източници: статия: https://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=5

    фото: https://dobrotoliubie.com/

     

  • Възхвална песен за св. Богородица "Честнейшую херувим"

    Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
    винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
    По-чтима от херувимите
    и несравнено по-славна от серафимите,
    нетленно родила Бог Слово,
    същинска Богородица, Те величаем.
     

    Достойно есть яко воистину блажити Тя, Богородицу,
    присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего.
    Честнейшую Херувим
    и славнейшую без сравнения Серафим,
    без истления Бога Слова рождшую,
    сущую Богородицу Тя величаем.

    http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/kum_Bogoroditsa.htm

     

  • Източник на материала:
    https://www.facebook.com/

  • Рождествена радост

    (събития от живота на Божията Майка)

     

    Река Йордан извираща от планината Ермон се вливаше в северната част на Галилейското езеро. А многото стръмни хълмове, които го обграждаха бяха предпоставка за внезапни бури и силни ветрове. Днес обаче езерото беше спокойно, а вълните му обгърнати приветливо от слънчевите лъчи създаваха красива атмосфера. Наоколо се виждаха мнозина рибарски ладии. Недалеч от езерото се намираше град Назарет, разположен във висока долина сред хълмовете на планината. Топлият климат тук благоприятстваше за невероятно богатата растителност от диви цветя и различни плодове. Пъстроцветните поляни с уханието си те приканваха да си отдъхнеш в китните им кресла.

    В Назарет живееше благочестива двойка – Йоаким и Ана. Те дълги години си нямаха рожба и всеки ден горещо молеха Бога за това. В молитва дадоха обещание, че ако Господ им помогне, те ще Му обрекат чедото си. И ето, че един ден стана чудо. Ана зачена и след девет месеца роди момиченце, което кръстиха Мариам, бъдещата пречиста Дева. Сърцето на добрата Ана преливаше от рождествена радост и благодарност пред Бога.

    Днес беше рожденият ден на малката Мaриам. Тя навършваше три годинки. Щастливите й родители организираха специално тържество. На този ден те щяха да изпълнят обещанието си дадено пред Бога. Рано сутринта те заведоха Мариам  в Йерусалимския храм. Там със специална царемония я посветиха на Бога. Тя остана да живее в храма заедно с други Богопосветени девойки, които се възпитаваха в храма. Там също живееха вдовици, пришълци и странници. Годините минаваха неусетно. Мириам растеше  и изучаваше книгите на Свещеното Писание. Също непрестанно се молеше и трудеше усърдно в ръкоделие.

     Дойде времето, когато Мариам стана на възраст за женене според юдейския закон. Но тя имаше тайно желание в сърцето си, което реши да сподели със свещениците. Един ден им разкри, че не желае да се омъжва, а да се посвети на Бога. В Юдея обаче, нямаше такъв обичай, някой да се посвети доброволно на безбрачие. Заради това свещениците се събраха заедно да се помолят. По внушение от Светия Дух, решиха да я сгодят за благочестивия и престарял Йосиф, който беше роднина на вече починалите й родители. Той беше добър и трудолюбив дърводелец и с този занаят изкарваше прехраната си.

    И така Мариам се върна в дома на родителите си в Назарет, където заживя. Един ден, докато изпълняваше домашните си задължения тя имаше необикновено посещение. Стаята се изпълни със светлина и пред нея застана Ангел в целия си ръст. Това беше св. Архангел Гавраил, изпратен от Бога да й каже блага вест с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Изненадана тя се смути от този поздрав. Но Ангелът продължи да Й говори: “Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.“ Младата Девица се замисли над тези думи и недоумяваше как ще стане това, след като мъж не е познала. Светият Ангел и отвърна, че Дух Свети ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я осени. И тя ще роди Божия Син. След това свети Архангел Гавраил изчезна от стаята. Това посещение разтърси младата девойка. Тя прие смирено  ангелското послание. И така Бог, при Който няма празна дума изпълни волята Си, и Девицата зачена по свръхестествен начин. Скоро след това Тя замина до хълмистия град на Юдея в дома на братовчедка си Елисавета, която много обичаше. Там остана три месеца, след това се върна в Назарет. Бременността й вече започна да личи. Праведният Йосиф разбра за това и  помисли, че Мариам е нарушила девството си. Заради това той реши да развали годежа им като тайно я напусне. Започна да обмисля план как и кога да го направи, но Бог осуети намерението му. Една вечер Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му каза, че заченатото от Мариам е от Духа Светаго. И да не я напуска, а да я покровителства. Йосиф с готовност се подчини. Той не познаваше Мариам като жена нито преди рождението на Младенеца, нито след това. Завинаги тя си остана Дева.

               През тези дни император Август издаде заповед да се направи преброяване на населението по цялата земя. Той редовно го правеше, за да може да събере повече данъци. Всеки трябваше да отиде в града, от който е родом и да се запише там.

    Праведният Йосиф беше от рода на Давидовото коляно и затова трябваше да тръгне с Мариам за Витлеем, малко селце край Йерусалим, където бил израснал цар Давид. И така Мариам и Йосиф поеха на дълъг път през Галилея и Самария към Витлеем. Наближаваше и времето, когато Мариам трябваше да роди.

    Беше се свечерило и небето над Витлеем се обсипа с безброй звезди. Атмосферата в селцето беше раздвижена. Навсякъде беше пълно с тълпи от хора, които търсеха къде да се подслонят. Това бяха гости дошли за преброяването. В тази суматоха, ако човек погледнеше в далечината щеше да види бавно приближаващите се фигури на мъж и жена. Това бяха Йосиф и Мариам. Най сетне след дългия и уморителен път тази вечер те пристигнаха във Витлеем. Страноприемницата беше препълнена и те нямаше къде да се подслонят. Мариам беше изтощена и се нуждаеше от почивка. Започваха и родилните й болки. Йосиф бавно я поведе към една ясла пълна със сено за добитъка. Там Девата роди Богомладенеца и Го пови в пелени. В този миг на небето изгря необикновена звезда, която освети новородилия се Младенец. Рождествена радост изпълни майчиното сърце на светата Дева. Същата каквато изпитваше нейната майка Ана, когато я роди. С умиление си спомни думите, който Й беше казал Ангелът, че Тя ще роди Божия Син.

    В същата тази нощ на полето имаше овчари, които нощуваха там и пазеха на стража стадата си. Пастирите уморени се бяха отпуснали на тревата, когато изведнъж небето над Витлеем се озари от необикновено ярка светлина. Пред тях се появи Ангел Господен, Който им благовести, че тази нощ се е родил Спасителят, Господ Иисус Христос. Той им каза, че ще Го намерят лежащ повит в яслите. Неочаквано до Ангела се яви голямо небесно войнство, което хвалеше Бога като славословеше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение“. Небесното тържество беше свръхестествено и незабравимо, а песните с ангелски припеви нечувани досега от човешко ухо. Целият Витлеем лежеше в прегръдката на Божията светлина. Овчарите гледаха ахнали всичко това и не вярваха на очите си. След като ангелите си отидоха, пастирите решиха да проверят дали всичко това е истина. Бързешком и нетърпеливо те се завтекоха към Витлеем, където намериха Младенеца в яслите и Му се поклониха.

    През нощта на чудното Рождество Христово както вече споменахме над небето на Витлеем изгря необикновена и чудна звезда, Витлеемската звезда. Тя заслепяваше с великолепната си и мистериозна светлина безброя от останалите нощни звезди. Мъдреците от изток я видяха на стотици километри от тяхната родина и разбраха, че това е важен знак и че се е родил Цар юдейски. Подстрекани от любопитство те тръгнаха на път. След като пътуваха дълги месеци те пристигнаха в Йерусалим, за да разберат къде точно е родилият се цар. Властващият тогава там цар Ирод се допита до първосвещениците и книжниците и обезпокоен разбра, че Младенец се е родил във Витлеем. Сърцето на властолюбивия цар се изпълни със смут и страх. Той изпитваше ужас от това някой да не отнеме властта му. Затова като изпрати мъдреците към Витлеем, той им каза да се върнат и да му кажат къде се намира точно Младенецът, за да му се поклони. Но всъщност целта му беше да Го унищожи. И така мъдреците се отправиха с нетърпение към Витлеем. И се случи чудо. По време на целия им път чудната Витлеемска звезда вървеше пред тях като осветяваше пътя им, докато един ден не се спря над мястото, където Богомладенецът лежеше в обятията на Майка Си. Радостни мъдреците Му се поклониха като Му подариха дарове от злато, ливан и смирна.

               В тази благословена Рождествена нощ, когато небето и земята се покланят на новородилия се Богомладенец е време и ние да Му се поклоним. И да Му поднесем специален букет от незабравки с благоухание от сърдечни молитви, с цветчета пълни с нектар от жива вяра и листенца изтъкани от послушание към Бога. Погледнете към небето и ще видите Витлеемската звезда, която през тази чудна нощ ви обгръща с небесна светлина. И нека заедно с ангелите, херувимите и серафимите да тържествуваме затова, че Бог се роди!

     Източници: картичка: https://www.google.bg/...

    Автор на разказа: Цветелина Гергинова

     

  • фото: Личен архив