Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

Благовещение

Благовещение

  • Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен (Еньовден)

    Св. Йоан Кръстител, детайл от икона от Тома Вишанов - Молера от края на XVIII век, съхранявана днес в музейната сбирка на Банско. Източник: journey.bg.

    В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

    Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

    Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

    Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

    - Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

    Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

    - По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

    Ангелът му заявил:

    - Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

    Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

    След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си. Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

    - Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

    На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа. Светата Дева запитала:

    - Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

    Небесният пратеник й отговорил:

    - Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

    Смирено и благоговейно светата Дева казала:

    - Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

    Тогава ангелът си отишъл от нея.

    Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

    Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

    Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

    - Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/06.24_rozhdestvo_Joan_Predtecha.htm

  • БЛАГОВЕЩЕНИЕ

    Благовещение (Лук. 1:26-56 и Мат. 1:13-25)

    Св. Дева Мария дала Богу обещание да не се омъжва, а да пребъде в девственост и целомъдрие. Затова, когато навършила пълнолетието си, тя трябвало да напусне Божия дом (тогава Иерусалимския храм) и да се прибере при своя сродник - праведния и благочестив старец Йосиф, който станал пазител на нейното девство.
    Йосиф бил дърводелец и живеел в галилейския град Назарет. Той имал деца от умрялата си съпруга. Според тогавашния закон св. Дева Мария била сгодена за Йосиф. Така тя станала негова невеста, без обаче да бъде негова истинска съпруга.

    Един ден, когато св. Дева Мария била сама в къщи и четяла пророческите книги, неочаквано застанал пред нея ангел Гавриил и казал:
    - Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!

    Като видяла ангела, св. Дева се смутила и започнала да размишлява - какъв ли е тоя поздрав. Ангелът й рекъл:
    - Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога. Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И ще му даде Господ Бог престола на Отца му Давида. И ще царува над дома Иаковов до веки и царството му не ще има край.

    А Мариам казала на ангела:
    - Как ще бъде това, когато аз съм девица и не познавам мъж?

    Тогава ангелът й отговорил:
    - Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

    На това Мариам отговорила:
    - Ето ме, рабинята Господня! Нека ми бъде според думата ти!

    След това ангелът си отишъл от нея.

    Св. Дева приела със смирение и покорност неговите думи и започнала да се готви още по усърдно за своето свето предназначение - да стане майка на Сина Божий.

    Онова, което ангел Гавриил известил на св. Богородица, било предсказано няколко стотин години преди това от пророк Исаия. В книгата на неговите пророчества четем, че Девица ще зачене и ще роди Син и ще му нарекат име Емануил, което ще рече "С нас е Бог" (Ис. 7:14).

    Вестта на Ангела изпълнила с необикновена радост св. Дева Мария. Тая вест е радостна и за всички люде, които жадуват за спасение. Затова и събитието, изложено по-горе, се нарича Благовещение, т.е. добро, радостно известие.

    Източник: Православен Катехизис 
  • Благовещение - денят, в който св. Архангел Гавраил извести на света Богородица, че ще стане Майка на Бога. Църквата пее: "Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодатта".

    Благовещение на Пресвета Богородица

    Днес се разкрива изречената от века Божия тайна: Бог-Слово, поради милосърдието Си, става Син на Дева Мария и Гавриил провъзгласява радостта на благовещението. С него и ние И казваме: “Радвай се, Майко Господня!”.

    Служба на 25 март, светилен

    Според всички човешки съображения изглеждало, че за благодатната вест за явяването на Месия в света би било по-подходящо да се разнесе в Иерусалим, “Божия град”, където предимно били съсредоточени по онова време иудейските мъдреци и учители, които толкова много говорели за Месия и за Неговото бъдещо царство, изучавали с такова внимание пророчествата за личността и живота Му, следели с такава загриженост всички знамения за близкото Му пришествие и явно с такова пламенно желание очаквали това пришествие. Но не на учения Иерусалим и не на някой друг знаменит град на тогавашния свят, а на същия скромен Назарет, в който живеели родителите на Пресветата Дева, му било съдено пръв да чуе и да приеме спасителната вест. Дивно е мястото, избрано за благочестието на великата тайна, но още по-дивна е Личността, на която тя е възвестена! Тайната на спасението на света е открита не на важни и силни хора - ръководители на народа, не на книжници и законодатели - на тези светила на науката, а на бедна и неизвестна Девица, която смирено живеела в колибата на дърводелец. Наистина, този дърводелец и тази сгодена за него Девица произхождали от царски род; но знатността на рода им, както бе отбелязано по-горе, отдавна била забравена.

    По този начин тайната за пришествието на Спасителя в света от самото начало сякаш се отдалечава и се скрива от всичко, което светът нарича велико и високо, тоест от неговото могъщество, мъдрост, богатство, великолепие, слава и почести. В това обстоятелство се вижда преди всичко Божията премъдрост, избрала такива средства, за да внуши на хората мисълта за високо духовната страна на тази тайна.

    Източници: статия: https://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=5

    фото: https://dobrotoliubie.com/

     

  • Благовещение - празник на Божията Майка и ден на майката

    Благовещение, Рубльов

    Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителя на човечеството, Благовещение, е празник, честван у нас преди десетилетията на атеизъм като Ден на майката.

    Има архивни сведения от 1938 г. за честването на Благовещение – Денят на майката. Тогава в салона на дружество „Славянска беседа“ се провежда сказка „Грижи за майката“ от проф. прот. Христо Димитров.

    И още един много ценен документ от 1943 г. В съобщение до Радио „София“ се казва: „На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм „Света Софѝя“, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден – велика архиерейска вечерня с петохлебие на 18 ч. На 7 т. м. 16:30 след пладне по случая и по случай деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата „Света Софѝя“ известния наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена“. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения“.

    Така е било в онези години. А ние, които имаме спомени от тогава сме длъжни да правим връзка между поколенията. Затова се осмелявам да кажа, че денят на майката се честваше и в нашето семейство като духовен семеен празник. Винаги беше свързан с църковната служба, с празника на св. Богородица, и се пренасяше сякаш частица от светлината, от радостта на Божията майка и към нашите майки.

    После, когато остарелите ни родители дойдоха в София, празникът се възстанови и лумнаха старите огньове с нова сила. Събирахме се около майка си и тя разказваше спомени за преживени духовни радости, спомени за учениците си от с. Беброво, Еленско, за конференции на християнските братства. Сестра ми идваше у дома винаги с ароматни зюмбюли. И този аромат остана завинаги свързан с Деня на майката. Сега любимите зюмбюли занасяме на Благовещение на гроба на нашата майка. Всяка година. Неизменно.

    За съжаление и след демократичните промени този празник се празнува някак камерно и то само в стари християнски семейства, в които е съхранена традицията. Слава Богу, в последно време се заговори за възстановяване на забравения с десетилетия Ден на майката.

    Искам да вярвам, че както в миналото, така и днес с преклонението пред най-великата от всички майки, майката на Спасителя на човечеството, ще преклоним глави мислено и пред нашите майки. Ще отидем при тях, ще ги прегърнем с обич, с блага дума. Ще отидем с едно пролетно цвете…

    текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,115/catid,82/id,3956/view,article/

  • Благовещение - празникът, когато св. Архангел Гавраил благовести на приснодева Мария, че ще роди Богомладенеца

    В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествували рождението на Иисуса Христа.

    "А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
    Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените."
    Лука 1:26-28

    В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

    Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!"Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: "Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край." Пресвета Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий."

    След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. "Ето рабинята Господня — казала Мария, — нека ми бъде по думата ти?" Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

    Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

    Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

    Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

    Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

    Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

    Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия - Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света...

    Източници:

    текст: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/03.25_Blagoveshtenie.htm

    фото: личен архив

     

     

  • Благовещение на Пресвета Богородица

    Благовещение, икона от 16 в. от неизвестен автор, от църквата ”Св. Йоан Морски” в Несебър. Днес в Градска художествена галерия – Пловдив.

    Радвай се, Благодатна! Господ е с Теб; благословена си Ти между жените (Лк. 1: 28).

    Благовещението – това е денят на Благата вест: на това, че се намери в целия човешки свят една Дева, вярваща толкова силно на Бога, способна на толкова дълбоко послушание и доверие, че от Нея можеше да се роди Божият Син.

     

    Св. Григорий Палама казва, че Въплъщението щеше да е също толкова невъзможно без свободното човешко съгласие на Божията Майка, колкото и без творческата воля на Бога. И в този ден на Благовещението ние виждаме в Божията Майка онази Дева, Която с цялото си сърце, с целия си ум, цялата си душа, цялата си сила се е доверила на Бога – докрай.

    А Благата вест беше наистина страшна: явлението на ангела, този поздрав: "Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на Твоята утроба" не са могли да не предизвикат не само учудване, не само трепет, но и страх в душата на девойката, непознаваща мъж: как е възможно това?…

    И тук долавяме разликата между колебливата – макар и дълбока – вяра на Захарий, бащата на Йоан Предтеча, и вярата на Божията Майка. На Захарий също му бе възвестено, че жена му ще роди син – по естествен начин, въпреки голямата й възраст; и ето къкъв е отговорът му на тази вест от Бога: Че как може да стане това? Че то това е невъзможно! А Ти с какво можеш да ми го докажеш? Каква гаранция можеш да ми дадеш?… Божията майка поставя въпроса само така: Как може да стане това с мен – нали съм дева?… И на отговора на ангела, че то ще стане, Тя отговаря само с думи на пълно себепредаване в Божиите ръце: Ето Рабинята Господня; да Ми бъде според словото ти…

    Думата "робиня" в днешния език означава поробеност; някога обаче славяните наричали роб човека, който предавал целия си живот на някой друг. И Божията Майка наистина предаде на Бога Своя живот, Своята воля, Своята съдба, приемайки с вяра – тоест с непостижимо доверие – вестта, че Тя ще бъде Майка на въплътения Син Божи. За Нея праведната Елизавета казва: Блажена повярвалата, защото ще се изпълни реченото Й от Господа.

    В Божията Майка ние виждаме изумителната способност да се довери на Бога докрай; но тази способност не е природна, не е естествена: такава вяра може да се придобие само с подвига на любовта към Бога. Подвиг, защото отците казват: Пролей кръв, и ще приемеш дух… Един от западните писатели казва: Въплъщението стана възможно тогава, когато се намери една Дева-израилтянка, Която с цялата си мисъл, с цялото си сърце и душа можа да изрече Божието Име тъй, че в То стана в Нея плът.

    Ето го благовестието, за което сега слушахме в Евангелието: че човешкият род роди, принесе на Бога в дар Дева, Която в Своята царствена човешка свобода бе наистина способна да стане Майка на Божия Син, предал Се свободно заради спасението на света. Амин.

    Тропар на празника

    Днес спасения нашего главизна, и еже от века таинства явление; Син Божий Син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, благодатная, Господ с Тобою!

    Днес е началото на нашето спасение и разкриване на тайната, която е отпреди всички векове: Божият Син става Син на Девата, и Гавриил благодатта благовести. Затова заедно с него и ние да извикаме към Богородица: Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!

    Кондак на празника

    Возбранной Воеводе победителная, яко избавлшеся от злих, благодарственная восписуем Ти раби Твои, Богородице, но яко имущая державу непобедимую, от всяких нас бед свободи, да зовем Ти: радуйся, Невесто Неневестная.

    На Теб, върховна Военачалнице, ние, избавените от беди недостойни Твои раби, Богородице, победна и благодарствена песен Ти възпяваме. А Ти, Притежателко на непобедима сила, освобождавай ни и занапред от всякакви несгоди, за да викаме към Теб: Радвай се, Невесто Неневестна!

    Величание на Богородица

    Архангелский глас вопием Ти, Чистая: радуйся, Благодатная, Господ с Тобою.

    С архангелския поздрав викаме към Теб, Чиста: Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!...

    Източник на текста: https://www.pravoslavie.bg/...

    Източник на иконата: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/03.25_Blagoveshtenie.htm

     

     

  • ВЪЗХВАЛНА ПЕСЕН "Честнейшую херувим"

    Възхвална песен за св. Богородица "Честнейшую херувим"

    Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
    винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
    По-чтима от херувимите
    и несравнено по-славна от серафимите,
    нетленно родила Бог Слово,
    същинска Богородица, Те величаем.
     

    Достойно есть яко воистину блажити Тя, Богородицу,
    присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего.
    Честнейшую Херувим
    и славнейшую без сравнения Серафим,
    без истления Бога Слова рождшую,
    сущую Богородицу Тя величаем.

    http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/kum_Bogoroditsa.htm

     

  • Икона на света Богородица със сцени от живота й

    Източник на материала:
    https://www.facebook.com/

  • Рождествена радост - събития от живота на Божията Майка

    Рождествена радост

    (събития от живота на Божията Майка)

     

    Река Йордан извираща от планината Ермон се вливаше в северната част на Галилейското езеро. А многото стръмни хълмове, които го обграждаха бяха предпоставка за внезапни бури и силни ветрове. Днес обаче езерото беше спокойно, а вълните му обгърнати приветливо от слънчевите лъчи създаваха красива атмосфера. Наоколо се виждаха мнозина рибарски ладии. Недалеч от езерото се намираше град Назарет, разположен във висока долина сред хълмовете на планината. Топлият климат тук благоприятстваше за невероятно богатата растителност от диви цветя и различни плодове. Пъстроцветните поляни с уханието си те приканваха да си отдъхнеш в китните им кресла.

    В Назарет живееше благочестива двойка – Йоаким и Ана. Те дълги години си нямаха рожба и всеки ден горещо молеха Бога за това. В молитва дадоха обещание, че ако Господ им помогне, те ще Му обрекат чедото си. И ето, че един ден стана чудо. Ана зачена и след девет месеца роди момиченце, което кръстиха Мариам, бъдещата пречиста Дева. Сърцето на добрата Ана преливаше от рождествена радост и благодарност пред Бога.

    Днес беше рожденият ден на малката Мaриам. Тя навършваше три годинки. Щастливите й родители организираха специално тържество. На този ден те щяха да изпълнят обещанието си дадено пред Бога. Рано сутринта те заведоха Мариам  в Йерусалимския храм. Там със специална царемония я посветиха на Бога. Тя остана да живее в храма заедно с други Богопосветени девойки, които се възпитаваха в храма. Там също живееха вдовици, пришълци и странници. Годините минаваха неусетно. Мириам растеше  и изучаваше книгите на Свещеното Писание. Също непрестанно се молеше и трудеше усърдно в ръкоделие.

     Дойде времето, когато Мариам стана на възраст за женене според юдейския закон. Но тя имаше тайно желание в сърцето си, което реши да сподели със свещениците. Един ден им разкри, че не желае да се омъжва, а да се посвети на Бога. В Юдея обаче, нямаше такъв обичай, някой да се посвети доброволно на безбрачие. Заради това свещениците се събраха заедно да се помолят. По внушение от Светия Дух, решиха да я сгодят за благочестивия и престарял Йосиф, който беше роднина на вече починалите й родители. Той беше добър и трудолюбив дърводелец и с този занаят изкарваше прехраната си.

    И така Мариам се върна в дома на родителите си в Назарет, където заживя. Един ден, докато изпълняваше домашните си задължения тя имаше необикновено посещение. Стаята се изпълни със светлина и пред нея застана Ангел в целия си ръст. Това беше св. Архангел Гавраил, изпратен от Бога да й каже блага вест с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Изненадана тя се смути от този поздрав. Но Ангелът продължи да Й говори: “Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.“ Младата Девица се замисли над тези думи и недоумяваше как ще стане това, след като мъж не е познала. Светият Ангел и отвърна, че Дух Свети ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я осени. И тя ще роди Божия Син. След това свети Архангел Гавраил изчезна от стаята. Това посещение разтърси младата девойка. Тя прие смирено  ангелското послание. И така Бог, при Който няма празна дума изпълни волята Си, и Девицата зачена по свръхестествен начин. Скоро след това Тя замина до хълмистия град на Юдея в дома на братовчедка си Елисавета, която много обичаше. Там остана три месеца, след това се върна в Назарет. Бременността й вече започна да личи. Праведният Йосиф разбра за това и  помисли, че Мариам е нарушила девството си. Заради това той реши да развали годежа им като тайно я напусне. Започна да обмисля план как и кога да го направи, но Бог осуети намерението му. Една вечер Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му каза, че заченатото от Мариам е от Духа Светаго. И да не я напуска, а да я покровителства. Йосиф с готовност се подчини. Той не познаваше Мариам като жена нито преди рождението на Младенеца, нито след това. Завинаги тя си остана Дева.

               През тези дни император Август издаде заповед да се направи преброяване на населението по цялата земя. Той редовно го правеше, за да може да събере повече данъци. Всеки трябваше да отиде в града, от който е родом и да се запише там.

    Праведният Йосиф беше от рода на Давидовото коляно и затова трябваше да тръгне с Мариам за Витлеем, малко селце край Йерусалим, където бил израснал цар Давид. И така Мариам и Йосиф поеха на дълъг път през Галилея и Самария към Витлеем. Наближаваше и времето, когато Мариам трябваше да роди.

    Беше се свечерило и небето над Витлеем се обсипа с безброй звезди. Атмосферата в селцето беше раздвижена. Навсякъде беше пълно с тълпи от хора, които търсеха къде да се подслонят. Това бяха гости дошли за преброяването. В тази суматоха, ако човек погледнеше в далечината щеше да види бавно приближаващите се фигури на мъж и жена. Това бяха Йосиф и Мариам. Най сетне след дългия и уморителен път тази вечер те пристигнаха във Витлеем. Страноприемницата беше препълнена и те нямаше къде да се подслонят. Мариам беше изтощена и се нуждаеше от почивка. Започваха и родилните й болки. Йосиф бавно я поведе към една ясла пълна със сено за добитъка. Там Девата роди Богомладенеца и Го пови в пелени. В този миг на небето изгря необикновена звезда, която освети новородилия се Младенец. Рождествена радост изпълни майчиното сърце на светата Дева. Същата каквато изпитваше нейната майка Ана, когато я роди. С умиление си спомни думите, който Й беше казал Ангелът, че Тя ще роди Божия Син.

    В същата тази нощ на полето имаше овчари, които нощуваха там и пазеха на стража стадата си. Пастирите уморени се бяха отпуснали на тревата, когато изведнъж небето над Витлеем се озари от необикновено ярка светлина. Пред тях се появи Ангел Господен, Който им благовести, че тази нощ се е родил Спасителят, Господ Иисус Христос. Той им каза, че ще Го намерят лежащ повит в яслите. Неочаквано до Ангела се яви голямо небесно войнство, което хвалеше Бога като славословеше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение“. Небесното тържество беше свръхестествено и незабравимо, а песните с ангелски припеви нечувани досега от човешко ухо. Целият Витлеем лежеше в прегръдката на Божията светлина. Овчарите гледаха ахнали всичко това и не вярваха на очите си. След като ангелите си отидоха, пастирите решиха да проверят дали всичко това е истина. Бързешком и нетърпеливо те се завтекоха към Витлеем, където намериха Младенеца в яслите и Му се поклониха.

    През нощта на чудното Рождество Христово както вече споменахме над небето на Витлеем изгря необикновена и чудна звезда, Витлеемската звезда. Тя заслепяваше с великолепната си и мистериозна светлина безброя от останалите нощни звезди. Мъдреците от изток я видяха на стотици километри от тяхната родина и разбраха, че това е важен знак и че се е родил Цар юдейски. Подстрекани от любопитство те тръгнаха на път. След като пътуваха дълги месеци те пристигнаха в Йерусалим, за да разберат къде точно е родилият се цар. Властващият тогава там цар Ирод се допита до първосвещениците и книжниците и обезпокоен разбра, че Младенец се е родил във Витлеем. Сърцето на властолюбивия цар се изпълни със смут и страх. Той изпитваше ужас от това някой да не отнеме властта му. Затова като изпрати мъдреците към Витлеем, той им каза да се върнат и да му кажат къде се намира точно Младенецът, за да му се поклони. Но всъщност целта му беше да Го унищожи. И така мъдреците се отправиха с нетърпение към Витлеем. И се случи чудо. По време на целия им път чудната Витлеемска звезда вървеше пред тях като осветяваше пътя им, докато един ден не се спря над мястото, където Богомладенецът лежеше в обятията на Майка Си. Радостни мъдреците Му се поклониха като Му подариха дарове от злато, ливан и смирна.

               В тази благословена Рождествена нощ, когато небето и земята се покланят на новородилия се Богомладенец е време и ние да Му се поклоним. И да Му поднесем специален букет от незабравки с благоухание от сърдечни молитви, с цветчета пълни с нектар от жива вяра и листенца изтъкани от послушание към Бога. Погледнете към небето и ще видите Витлеемската звезда, която през тази чудна нощ ви обгръща с небесна светлина. И нека заедно с ангелите, херувимите и серафимите да тържествуваме затова, че Бог се роди!

     Източници: картичка: https://www.google.bg/...

    Автор на разказа: Цветелина Гергинова

     

  • Св. апостол и евангелист Иоан Богослов - житие

    Св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Руска икона.

     

    Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

    Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

    Заедно със Симон Петърте присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

    На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.

    Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и "ученика, когото обичал".

    На пресветата Си Майка казал:

    - Ето син ти!

    А на ученика си Йоан:

    - Ето майка ти!

    Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

    В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина дошла на гроба Господен. Потърсила, но не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да съобщи това на Петър и Йоан. Двамата ученици отишли веднага на гроба. Пръв дошъл Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влязъл в него и го видял празен. Йоан също влязъл. Влязъл и пръв между учениците повярвал във възкресението на Христа.

    След възкресението Си Господ се явявал много пъти на Своите ученици. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и казал на Симон Петър:

    - Господ е.

    След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

    Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

    Един ден тръгнал с апостол Петър за Йерусалимския храм. При храмовите врати човек, хром по рождение, почнал да проси от тях милостиня. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали – изцерили го. Той станал и проходил.

    Това чудо привлякло към тях множество народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя – за живота Му, за изкупителните Му страдания и за възкресението Му. Зовели всички да се покаят и да се обърнат към Него, за да получат спасение.

    Повярвали и се кръстили хиляди.

    Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан отговорили на съдиите си:

    - Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули!

    Пуснати били на свобода под заплаха. Въпреки опасността обаче те продължили да изпълняват Христовата повеля. И числото на вярващите непрекъснато се увеличавало.

    До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

    Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

    Но скоро Бог им открил път към благовестничество.

    Починал един момък, син на Диоскорид, предстедател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван.

    По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магесник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон.

    Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример...

    Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/09.26_sv_ev_Joan.htm 

  • Честит празник на всички майки!

    Бъдете мъдри и любящи майки, и нека света Богородица да Ви пази под Покрова Си и да Ви пази от всяко зло!

    От Редакционния екип

    фото: личен архив

  • Честито Благовещение! Нека заедно със св. Архангел Гавраил да кажем: Радвай се благодатна, Господ е с теб, благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото ще родиш Спасителя на нашите души.

    фото: Личен архив