АКАТИСТ

Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави. Акатистът е близък по форма с древния кондак. Състои се от основен кондак, припев и 24 строфи (дванадесет икоси и дванадесет ­ кондаци). Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците ­ с Алилуия. Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна певческа традиция. Текстовете им изобилстват от поетични сравнения. Първият акатист вероятно бил написан по повод отблъскване нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий. За автори на този акатист се смятат различни личности ­ Константинополският патриарх Сергий I, Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при катедралата „Св. София“ в Константинопол. Много от акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, Света Богородица, св. Николай Мирликийски Чудотворец и други били поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.

Акатист на света Богородица

Акатистът на Богородица е разделен на четири части, всяка от които се чете на повечерието в първите четири петъчни дни на Четиридесетницата. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите ­ догматическо. Някои от икосите също имат повествователен характер.

Акатист на пресладкия Иисус

Близък по съдържание, поетични достойнства и форма до акатиста на патриарх Сергий е „Акатист на пресладкия Иисус“. За първи път се среща в писмени паметници от 13 век. Преведен е на старобългарски през 14 век. Авторът му е неизвестен, макар че някои свързват написването му с името на монах Теоктист (9 век) от Студийския манастир. По-вероятно е произходът му да е свързан със зараждащата се светогорска традиция.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Акатист

АКАТИСТ на Преподобния и Богоносен наш отец Амфилохий, Почаевски чудотворец

Кондак 1

Избраниче Христов на Почаевската обител нови чудотворче, бърз утешител на скърбящите и на болните благодатен изцерителю, преподобни отче Амфилохие, с любов възхваляваме богоугодния ти живот, като принасяме за тебе на Бога благодарствени песни. Ти като дързновен молитвеник пред Него и топъл ходатай за нас, изпроси за всички, които идват при теб с вяра, от душевни и телесни злини освобождение, за да ти зовем:

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Икос 1

Уподобявайки се на Архангел Рафаил, преподобне, принасяйки Богу молитви за страдащите и чрез Неговата благодат здраве от небето подавайки, показал си се изряден лекар, изцеряващ нашите многоразлични недъзи. Ние пък, като споменаваме твоето преславно житие, пеем ти така:

Радвай се, на Волинската земя свят израстък; радвай се на благочестви родители благословено чедо. Радвай се, от младостта си в истинната вяра възпитан; радвай се от дете възлюбил молитвеното дело и телесно въздържание. Радвай се, от своето юношество в благочестието просиял; радвай се, добродетелите на своите родители наследил. Радвай се, който на изкуството на лекуването от твоя баща си научен. Радвай се, който си се опитвал да подражаваш на благочестието и кротостта на майка си. Радвай се, срещу похотта на очите въоръжен с целомъдрието. Радвай се, на гордостта житейска със смиреномъдрие противостоящ; радвай се Христовите заповеди с боголюбие и братолюбие изпълнил.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител!

Кондак 2

Виждащ върху себе си десницата Божия, винаги покриваща те и преходността на този живот разбрал, всички прелести на лукавия свят си отхвърлил и на светата Почаевска планина си отишъл, за да принесеш себе си в жертва на своя Творец в чина на иночеството, непрестанно пеейки Му: Алилуия.

Икос 2

Съвършен разум откриха в теб православните хора, виждащи богоугодния ти живот. Ти от сърце изобилстващо от Христовата любов си ги приел под отеческата си закрила. Висотата на небесния дар на духовна прозорливост си възприел като достойно си го употребил за духовно поучение на младенците. Заради това те хвалим, казвайки:

Радвай се, изпълнителю, на грижата на Създателя; радвай се на спасението на ближните попечителю; радвай се, който си придобил Св. Дух; радвай се  на тънещите в неверие просветителю. Радвай се, на скърбящите и обременените утешителю. Радвай се, на ревностните християни, попечителю. Радвай се, войне на земната църква; радвай се прогонителю на демонските полкове. Радвай се, на светите отци последователю; радвай се, на еретиците обвинителю. Радвай се, учител на покаянието; радвай се, от греховното робство освободителю.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 3

Божията сила те укрепява, на висотата на мъжественото безстрастие си се възкачил, също от Господа много благодатни дарове си приел, за спасение на ближните си послужил, смиреномъдрено възпяващ щедрия Бог: Аллилуия.

Икос 3

Имащ наистина дар на изцерение, като нов източник на благодат на планината Почаевска си се явил, отче Амфилохие. Към теб множества страдащи от различни недъзи, с вяра и упование усърдно се притичаха, и  чрез силата на твоите благодатни молитви безвъзмездно здраве получаваха и с радост ти благодареха, казвайки:

Радвай се, опасан със силата на Всевишния неизцелими недъзи лекуващ; радвай се, облечен в Неговата власт и мъртви възкресяващ. Радвай се, на слепите даващ зрение; радвай се, слух за глухите и на немите отвързващ езика. Радвай се, изсъхнали ръце и нозе с жизнен ток изпълващ; радвай се, който обновяваш опалените с огън телесни части. Радвай се, язви и смрадни струпеи по тялото очистващ; радвай се чудесно лекуващ имащите разтленни и отсечени телесни членове. Радвай се, на лишените от разум с молитви към Богородица, здрав ум даващ; радвай се, страдащите от нечисти духове, в името Иисусово освобождаващ.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 4

С дара на прозорливост даренвнезапно от Господа, бурята на нашествието на друговерци ти стана известна, и от този час отдалече виждаш душите и съдбите на идващите при теб. И с ревност към благочестието изпълнен, греховете на неразкаялите се даром кротко си изобличавал, за да принесат достоен плод на покаяние, и с чисто сърце да зоват към Бога: Аллилуия!

Икос 4

На Евангелските думи благоразумен слушател и на тях мъдър изпълнител, виждаме в теб, преподобни.Заради които (евангелски слова) на пътя на себеотрицанието, лишенията и скърбите ревностно си тръгнал и след Христос неотклонно си вървял. А ние, нерадиви за такова последование след своя Спасител, в умиление и сърдечно съкрушение ти казваме:

Радвай се, имащ желание да бъдеш винаги с Христос; радвай се на Него искащ непрестанно да подражаваш. Радвай се, на монашеското послушание строг изпълнителю; радвай се на Христовата нива ревностен работник. Радвай се, светозарно светило, водещо ни към спасение; радвай се,град, стоящ на върха на планината, към който верните се стичат. Радвай се, сол на благочестието пазещ  светът от душевно разпиляване. Радвай се, мнозина изпълнил с ревност по Бога. Радвай се, възлюбил Христовата кротост и смирение; радвай се, небесния покой още в земния живот открил. Радвай се, река на Божията благодат; радвай се, че от нея и сега с вяра пием.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 5

От Бога изпратен защитник на храма на Светата Живоначална Троица в светата Лавра явил си се, който от осквернение и запустение си защитил, безбожните гонители от молитвения дом дръзновено си изгонил и верните люде до кръв да стоят за Христовата вяра си призовал без страх да пеят на Триипостасния Бог: Алилуия!

Икос 5

Злочестивите хулители, като видяха в тебе ревностен защитник на Почаевската обител и като разбраха, че си крепък споборник на народа Божий, с безумни хули опитваха се да те направят немощен, страдащ и безчестен, а ние песен на хвала ти принасяме, казвайки: Алилуия!

Радвай се, заради безстрашното изповядване на вярата пострадал; радвай се, заради Бога в Света Троица славен, в тъмница влечен. Радвай се, плесница в подражание на Господ Иисус приел; радвай се с беснуемите и безумните затворен. Радвай се, в жестоките мъчения дълготърпелив; радвай се, в лютите злострадания нероптаещ. Радвай се, срещу мъчителите твои неозлобен; радвай се, с Божествената любов преизпълнен. Радвай се, в дълговременните премеждия духовно бдящ и молещ се; радвай се, Богородица на помощ винаги призоваващ. Радвай се, всичкото си упование на Бога възложил; радвай се във вярата и надеждата си непосрамен.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 6

Проповедник на покаянието и на благочестивия живот учител си се показал, отче Амфилохие. Преди телесното изцеление си изцелявал идващите души от грехове и беззакония.

На това си ни научил, че ни постигат скърби и болести затова, че презираме богоугодния живот, и си ни призовал да търсим покаянието, за да се избавим от тях и радостно да възпяваме: Аллилуия!

Икос 6

Просиял си с духовна разсъдливост, дарена ти от Господа, с която душепастирски направляваш, пленените от робските страсти, слушащи те, благодатно си освободил. Сега похвални слова от нас приеми:

Радвай се, двуостър меч на смирението и любовта, вражеските козни посичащ; радвай се, Апостолов подражателю, утвърждение на православната вяра. Радвай се, подвижник на мъжеството, ревностен изпълнител на монашеските обети; радвай се събеседник с Ангелите и носещ ангелски образ, наставниче. Радвай се, верен раб Божий, на изповедниците наследник; радвай се, отче на милосърдието, съпричастник на преподобните. Радвай се, свещеник от Бога поставен, Безкръвна жертва за хората непорочно принесъл; радвай се, пастирю добри, готов да положиш своята душа за словесните Христови овци. Радвай се, благодатни лекарю, водата и брашното с молитва освещаващ; болящи изцеляващ; радвай се, достоен презвитерю, на който силата на Божията благодат скоро помага. Радвай се, даден от Бога източник, животворен и изцерителен; радвай се, изпълнен с Христовата любов, въздигащ падналите и ободряващ отчаяните. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 7

Искайки да се съединиш в сърцето си с Христа си призовавал Неговото Пресладко Име непрестанно с уста и чрез огъня на Божията благодат си очистил душата да бъде достоен храм за Него.

Заради Него и нас учиш, да отвръщаме ума и сърцето си от греховния свят и да ги насочваме към Бога, за да Му пеем във вечната радост: Алилуия.

Икос 7

Явил си се решен да станеш ново огледало на апостолското утвърждение и желание и да бъдеш с Христа, преподобни, когато беззаконните и неблагодарни на манастирското гробище искаха да умъртвят тебе невинния. Но с подвига на жертвената любов на твоя съкилийник Иринарх си бил спасен от неумолимата смърт. Като биваме и ние утвърждавани от този пример в преданост на Бога, ти казваме така:

Радвай се, възлюбил от юношеството си Христа; радвай се, душата и живота си изцяло на Него предал. Радвай се, своята воля на Господа покорил; радвай се, утвърдил се в непрестанно упование на Него. Радвай се, преди смъртта за греховния свят умрял. Радвай се, вечния живот още в земно тяло в Христа открил. Радвай се, съвършен образ на вярата и любовта; радвай се, огледало на непосрамващо упование. Радвай се наследник на Христовото смирение; радвай се на Неговото милосърдие подражателю. Радвай се, придобил непрестанната памет за смъртта, радвай се мрежите на врага избягващ. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 8

Странно чудо се явява, блажени, на милитвено призоваващите твоето име заедно с Преблагословената Богородица и преподобния Иов: по малкото принесено на вас прошение, при такова бързо двойно застъпничество, от големи скърби и недъзи получаваме скорошно избавление, и викаме радвайки се за вас на Бога: Алилуия.

Икос 8

Целият изпълнен с Божествената любов, свято си обгрижвал множество хора, всички които се стичаха при теб като към духоносен старец по време на изгнанието ти в Мало-Иловицка. Ти като удовлетворяваше милостиво нуждите им, мнозина приобщи към богоугодния живот. Така и ние утвърждавани в истината и благочестието от твоя живот, зовем ти така:

Радвай се, нови безсребърниче, изцеляващ нашите болки; радвай се, изряден благовестниче, утвърждаващ правата вяра в нашата страна. Радвай се, служителю Божий, всички към себе си покорил и много към Христа привел; радвай се, кротък подвижниче, милващ и обичащ обиждащите те. Радвай се, пастирю богомъдър, който подаваш на хората спасителния разум; радвай се, благодатни старче, обновяващ неразкаяните души. Радвай се, отче святи,  обръщащ сърцата на чедата към отците; радвай се, учителю на покаянието, омиващ съвестта на каещите се. Радвай се, пророче на живия Бог изливащ милост върху страдащите; радвай се, гръм Богогласен, застрашаващ враговете на вярата. Радвай се, който си придобил простотата и посрамваш премъдростта на сегашния век; радвай се, служителю на Истината, озаряващ разума със смирение. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 9

Изпълнен бе с всякакви злини и скърби твоят живот, преподобне, всякакви демони и зли хора се стараха да те уязвят, но в нищо не успяха, намирайки в тебе твърд стълп на вярата и непрекъсващ източник на любовта, в който все повече си вързраствал и си придобил сугуба благодат, дори до своята блажена кончина, в благодушие пеейки Богу: Алилуя.

Икос 9

Всеки ден и час много молитви си възнасял, отче към Пресветата наша владичица Богородица, възхвалявайки нейното величие и майчина любов към нас грешните. И сега, разбирайки, че заедно с преподобни Иов си горещ застъпник и неотстъпен молитвеник към Нея за своята обител, пеем ти така:

Радвай се, избраниче на Божията майка; радвай се, преславни войне на нейната света обител. Радвай се, почитащ свято чудотворната икона на Пречистата; радвай се, и на нейната дясна стъпка покланящ се благоговейно. Радвай се, възпяващ всекидневно славата на Приснодевата; радвай се, възлагащ своето упование на нейната милост. Радвай се, достойно подражаващ на преподобни Иов в монашеските подвизи и изповеднически трудове; радвай се, възприел дара на чудотвортството на този свят отец. Радвай се, изпратен от Господа на духовна жътва; радвай се, радетелно потрудил се на нивата Христова. Радвай се, изпросващ благоволението на Небесния Цар; радвай се, бягащ юродиво от световната слава и хвалби. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 10

Бъди и сега наставник на нашето спасение, преподобне, та гледайки твоето нетленно тяло, да се научим да бягаме от суети и лъжи световни; да потъпчем чрез труд и молитва леността и небрежността за своята душа; да се стараем към чистота на плътта и духа, с цяло сърце да се поучаваме в надеждата за спасение пеейки Богу: Алилуя.

Икос 10

Бил си нерушима стена срещу настъпващите злини, преблажене: утеха на скърбящите, изцеление на болните, изгонващ бесовете и съхраняващ от напасти. Дори до днес явяваш действената в теб сила Божия на всички с вяра и любов идващи към теб, подтиквайки ни с благодарност да ти пеем:

Радвай се, отче, защото като към сякаш още жив хората от руската земя към теб се стичаха; радвай се, защото и сега потоци народ от светата Русь, търсейки изцеление при твоите свети мощи, не остават празни. Радвай се, изобличителю на лукавите богоборци; радвай се, изкоренителю на богопротивното нечестие. Радвай се, придобил Божия мир в себе си; радвай се, сподобил мнозина от неговата неизказана сладост да вкусят. Радвай се, утвърдил сърцето си в истинското смирение; радвай се, с чието оръжие заедно с молитвата си поразил демоните. Радвай се, синовно послужил на Небесния Отец; радвай се, истински ученико на Христа Спасителя. Радвай се, благозвучен инструменте на Светия Дух; радвай се, чисто жилище на Светата Троица. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 11

Благодарствени песни непрестанно си принасял на Подвигоположника Христа въпреки всички трудности и беди в твоя живот, угодниче Божий. Затова ние винаги се обръщаме към теб като застъпник пред Бога в идващите напасти, и по твоя пример винаги прилежно ще възпяваме Господа в нашите радости и скърби като Му пеем: Алилуия!

Икос 11

Явил си се многосветъл светилник, богоносне, просвещавайки верните със сиянието на чудеса и образа на благочестието. Но и след твоята смърт не оскъдня в тебе цялата благодат, която ти щедро изливаш на онези, които с вяра се покланят на твоя гроб, за да свикнат да славят Бога, Източника на всички чудеса. И към тебе всички викат: Радвай се безребърниче и чудотворни приемниче; радвай се, здраве за нашите тела и спасение за душите ни. Радвай се, защото чрез тебе се избавяме от телесните страсти; радвай се, защото чрез тебе се изпълваме с духовна радост. Радвай се, на твоята обител и отеческо село, славна похвало; радвай се, на всички богомъдри премъдра красота. Радвай се, мнозина от погибел избавил; радвай се, безчислени неповредени съхранил. Радвай се, многоплачевно поражение за бесовете; радвай се, освещение на Волинската земя. Радвай се, сияние разпръскващо скръбния мрак; радвай се, светило, просвещаващо тъмнината на безбожието. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 12

Благодатно очистен като злато в горнилото на скърбите, блестящ с венеца на изповедничеството и преподобието, след твоята кончина си се възвърнал в Почаевската обител. По Божията воля си ни се явил в последните години в откриването на нетленните ти мощи, духовно утешаващ всички и пеещ Богу, дивен в Своите светии, възнасяйки: Алилуия.

Икос 12

Възпяващите твоето богоугодно житие и множество чудеса, отче Амфилохие, недоумяваме как да те възхвалим по-достойно, но търсейки твоята благост към немощните ти се молим и сега да ни дадеш от твоята благост, за да се запазим под твоя молитвен покров, с ревност за спасението, винаги те величаем, казвайки така: радвай се, от Бог Отец предизбран; радвай се, който си предочистен чрез страдалчески живот. Радвай се, който полагаш своята душа за ближния; радвай се, който сега си приет в рая. Радвай се, който блестиш с даровете на Светия Дух; радвай се, благоухаещ с Неговата благодат. Радвай се, източващ множество изцеления от твоя гроб, засвидетелстван свише; радвай се, облачен кръст явил се в деня на твоето земно прославление, от небесния Отец прославен. Радвай се, от Подвигоположника Христа увенчан; радвай се, с праведните съпричастен. Радвaй се, който блаженстваш в небесните обители; радвай се, който ходатайстваш за нас пред престола на Светата Троица. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 13

О, преблажени отче Амфилохие, дивни изцерителю и на прибягващите към теб бързи помощниче, не лишавай нас, които смирено припадаме към тебе, от твоето благодатно посещение: изцери нашите болки, скърбите утоли;умири живота, та по твоето застъпничество към Всевишния Владика, от всякакво зло и лукаво действие избавени, во веки веков да Му пеем: Аллилуя.

Този кондак се казва 3 пъти и пак: Икос 1 «Архангелу Рафаилу...», Кондак 1 «Избранниче Христов...»

Икос - 1

Уподобявайки се на Архангел Рафаил, преподобни, принасяйки Богу молитви за страдащите и чрез Неговата благодат здраве от небето подавайки, показал си се изряден лекар, изцеряващ нашите многоразлични недъзи. Ние пък, като споменаваме твоето преславно житие, пеем ти така:

Радвай се, на Волинската земя свят израстък; радвай се на благочестиви родители благословено чедо. Радвай се, от младостта си в истинната вяра възпитан; радвай се от дете възлюбил молитвеното дело и телесно въздържание. Радвай се, от своето юношество в благочестието просиял; радвай се, добродетелите на своите родители наследил. Радвай се, който на изкуството на лекуването от твоя баща си научен. Радвай се, който си се опитвал да подражаваш на благочестието и кротостта на майка си. Радвай се, срещу похотта на очите въоръжен с целомъдрието. Радвай се, на гордостта житейска със смиреномъдрие противостоящ; радвай се Христовите заповеди с боголюбие и братолюбие изпълнил.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител!

Кондак 1

Избраниче Христов на Почаевската обител нови чудотворче, бърз утешител на скърбящите и на болните благодатен изцерителю, преподобни отче Амфилохие, с любов възхваляваме богоугодния ти живот, като принасяме за тебе на Бога благодарствени песни. Ти като дързновен молитвеник пред Него и топъл ходатай за нас, изпроси за всички, които идват при теб с вяра, от душевни и телесни злини освобождение, за да ти зовем:

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Молитва

О, всеблажени отче наш Амфилохие, земни ангеле и небесни човече! Припадаме към теб с вяра и любов и ти се молим усърдно: яви на нас смирените и грешните твоето свято застъпничество, защото ние заради нашите грехове нямаме дръзновение да просим потребното за нас от нашия Владика и Господ, но на тебе, богоугодния Нему молитвеник предлагаме и просим с голямо усърдие: изпроси за нас от Неговите благости благопотребното за нашите тела и души; права вяра; нелицемерна любов към всички; търпение в злостраданията; изцеление от недъзите на обзетите от тежки болести, под бремето на скърбите и падащи под трудно понoсимите напасти и отчайващи се от своя живот, по твоите молитви да получим скоро облегчение и избавление.

Не забравяй, свети отче и тази света обител, в която си се подвизавал, която вечно те почита, но запази нея и всички живеещи и подвизаващи се в нея, и идващите на поклонение в нея, невредими от дяволски искушения и всякакво зло.

И когато приближи краят на нашия временен живот и преселение към вечността, не ни лишавай от твоята небесна помощ, но по твоите молитви всички нас приведи в пристанището на спасението. И ни яви наследници на всесветлото Царство Христово, за да пеем и славим неизказаните щедрости на Човеколюбеца Бога Отца и Сина и Светия Дух и твоето заедно с преподобни Иов отеческо застъпничество вовеки веков. Амин!

Източник - оригинален текст на църковнославянски език на сайта на Свето-Успенската Почаевска Лавра (манастир) в Украйна.

Източник на изображението: личен архив на преводача

Превод на български: анонимни преводачи

Забележка: уважаеми читатели, при въпроси и коментари моля обръщайте се към редакционния екип на имейл: 

Божията десница

Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,

запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.

Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.

Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.

А ние често сме като вълните морски,

в житейския си път, в суетите хорски.

Забравили за Твойта Кръстната Жертва,

изпитанието за душата ни е проверка.

Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,

годините се нижат, в плътта си остарявам.

И земната свещичка някога ще изгори,

душата ще застане пред небесните врати.

За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,

затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.

На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,

нищо от Твоите благословения да не пропилея.

Източници:

Текст: Цветелина Гергинова

фото: https://www.google.bg/

Неделно евангелие в Неделя Ваиа - Връбница

Евангелие от Иоан (12:12-18)

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. 

Апостол (Филип. 4:4-9)

Братя, радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Вход Господен в Иерусалим (Връбница)

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница"(Зах. 9:9).

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев"(Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!"(Лук.19:38).

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!"­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, издателство Тавор.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm

 Днес е скръбен и много тъжен ден.

Бог е разпнат на Кръст заради мен.

Между разбойници от двете страни,

трагедия от гордост и човешки злини.

 На главата Му сложиха трънен венец,

 на невинния и без грях Божи Агнец.

Христос със скръб и с много любов

отправи към Отец Своя молитвен зов:

„Отче, прости им, не знаят какво правят!“.

Людете не спряха да Му се подиграват.

Майката Божия гледа със скръбна душа.

Сърцето Ѝ майчино от мъка се раздра!

Сложиха Му надпис: „Иисус, Цар Юдейски“,

вменявайки Му вина с плана си злодейски.

Народът не вярваше, че Той е Син на Бог.

Пусна разбойник, а Иисус изпрати в гроб.

И ето че настана тъмнина по земята.

Иисус молитвен зов отправи към Отца.

Гъба с оцет с присмех Му дадоха да пие.

Кръвта Христова проля се греха да умие.

Иисус вкуси от оцета и предаде Богу Дух.

Завесата храмова раздра се и настана смут.

Прости ми, Боже, че се давя в светска суета,

грижи ме заливат и немаря за моята душа.

Пред Твоя Кръст, Господи Иисусе, идвам,

пред страданията Ти в сълзи се обливам.

Поклон пред кръстната Ти жертва, Боже!

Без Теб животът ми да продължи не може!

Източник:

икона: http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Gospodski/Strasti_Hristovi/razpjatie/index.htm

текст: Цветелина Гергинова

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

„Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а с другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин...

Източник: http://blagovestnik.bg/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD/

Молитва

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога. Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи, в труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички. Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, Страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти - сигурно, защото Бог е бил с тебе.

Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин! 

Житие на свети Спиридон, епископ Тримитунтски

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър.

Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Във време на Спиридоновото светителство веднъж на острова настанала голяма суша, от която изсъхнали всички плодове и посеви, и настъпил голям глад. Жителите прибягнали до молитвите на епископа, и на другата година се получило чудно плодородие и изобилие на всичко. Но след няколко години гладът пак довел до отчаяние бедните жители на острова. Някои от богатите пък се радвали, понеже по време на плодородието събрали грамадни запаси и сега могли да се надяват да ги продават на по-изгодна цена. Един богат търговец закупил от друга страна голямо количество жито. Когато корабите му пристигнали, той заповядал да сипят всичко в хамбарите му, за да продава по-скъпо, когато гладът се усили. Това време скоро настъпило. Търговецът получавал големи печалби, но не искал с нищо да помогне на бедните си съграждани. Един бедняк дошъл при него и настойчиво молел за малко жито, за да не умре от глад със семейството си. Той му отказал немилостиво. Нещастният дошъл при св. Спиридон и със сълзи му разказал за крайната си сиромашия. "Не плачи - казал светителят, който имал пророчески дар, - защото тъй говори Дух Свети: утре твоята къща ще се напълни с храна, а богатият ще те моли и ще ти предлага пшеница даром". В същата нощ буря с проливен дъжд разрушила хамбарите на богатия търговец и водите, като се разлели, разнесли неговите огромни запаси. Търговецът в отчаяние молел жителите на града да му помогнат да спаси поне част от имуществото и като срещнал бедняка, комуто отказал да помогне, молел го да вземе толкова, колкото му е нужно. Той разбрал, че бедствието му е пратено от Господа като наказание за жестокосърдечието му.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните...

Прочетете повече тук:

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.12_sv_Spiridon_Trimitutski.htm

В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар" (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци - грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар". От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел - смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6).

Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19).

За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (ст. 14).

Св. Църква с богослужебните си последования промислително ни подготвя за великопостния период. Чуваме умилителното песнопение: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю".

Нека отправим зов за помощ към небесния ни Отец с химна на покаянието: „Помилвай ме, Боже, по голямата си милост" (Пс. 50:1).

Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).

Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.

„Църковен вестник", бр. 6/1995 г.

МИТАР И ФАРИСЕЙ НА МОЛИТВА

(Проповед за Неделя на Митаря и Фарисея)

Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ

„Двама човека влязоха в храма да се помолят; единият фарисеин, а другият митар" (Лука. 18:10)

Братя и сестри,

В храма Божи хората влизат с различни настроения. Едни го посещават с най-голямо благоговение и страхопочитание, а други привикват със светинята и не се сещат, че стоят пред лицето на Бога. Трети пък мислят, че са праведни и презират останалите. За да ни научи как и за какво трябва да се молим и как да стоим в храма, да ни предпази от гордост и лекомислено отношение към Всевишния и светинята, Иисус Христос ни е оставил притчата за митаря и фарисея.

В св. Евангелие се съобщава, че притчата е казана „за ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни и презираха другите" ( Лука. 18:9).

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият - фарисеин, а другият - митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника". Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука. 18:10-14).

Какво фалшиво има всъщност у фарисея, който се сочи и до днес като образец на лицемерие и скрита греховност?

Забележете! Фарисеят отделя скъпи часове от своето всекидневие и отива на молитва в храма. Той действа и живее според заповедите на Бога. Сега е застанал на най-личното място в храма, насочил е очи към небето, вдига молитвено ръце и се моли. Благодари на Бога, но за какво? - Че не е като другите хора, изтъква, че е по-добър от тях. Безспорно, той не е крадец, лъжец, прелюбодеец... Нима не ще допадне такъв човек на Бога? Но той бил отхвърлен от Него, докато митарят спечелил Божието благоволение.

В какво всъщност греши фарисеят, от какво страда неговата молитва? Защо Бог не приема такъв богомолец? - Който от нас вникне в молитвата на фарисея, ще разбере отговора на поставения въпрос. Иначе той ще остане в загадка...

Източник: https://bg-patriarshia.bg/16-Sunday-after-the-exaltation

Петочислени молитви
към Пресвета Богородица

(Творение на светителя Димитрий Ростовски)

Един старец от богоносните отци, като стоял на молитва и бил обхванат от възторг, чул гласа на нашия Господ Иисус Христос как разговаря с Пречистата и Пресвята Богородица, Своята майка, и Й казва:

­- Кажи ми, Майко Моя, колко най-големи болки претърпя заради Мене, докато живя в света?

И рече Пресвятата:

­- Сине и Боже Мой! Пет най-големи болки претърпях заради Тебе: първата ­ когато чух от Симеон Пророк, че ще Те убият; втората ­ когато като Те търсех в Иерусалим три дена, не Те видях; третата ­ когато чух, че иудеите са Те хванали и са Те вързали; четвъртата ­ когато Те видях Разпнат на кръста между разбойниците; петата ­ когато видях да Те полагат в гроба.

И рече Й Господ:

­- Казвам Ти, Майко Моя: ако някой почете всяка от тези Твои болки всеки ден с молитвата Ми “Отче наш” и с Архангелското приветствие “Богородице Дево, радвай се” ­ за първата болка ще му дам познание за греховете му и съкрушение за тях; за втората ­ ще му дам прошка на всичките му грехове; за третата ­ ще му възвърна добродетелите, погубени заради греховете му; за четвъртата ­ ще го нахраня преди смъртта му с Моето Тяло и Божествената Ми Кръв; за петата ­ Сам ще се явя в часа на смъртта му и ще приема душата му във вечния живот. Амин.

По видението на този богоносен старец от светителя Димитрий Ростовски били написани следващите молитви.

Начало към молитвите:

Слава на Тебе, Христос, моя Бог, че не ме погуби, грешния, с беззаконията ми, но и досега търпиш моите грехове. (Поклон)

Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях; дарувай ми, Господи, да не прогневявам Тебе, моя Създател, нито със слово, нито с дело, нито с помисъл, но всичките ми дела, намерения и помисли да бъдат за слава на Твоето пресвято име. (Поклон)

Боже, бъди милостив към мене, грешния, през целия ми живот: не ме оставяй при смъртта ми и след моя край. (Поклон)

И коленичил на земята, кажи:

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, приеми ме, мъртвия по душа и ум. Приеми ме, грешния, блудния, скверния по душа и тяло. Премахни безсрамната ми нечистота и не отвръщай лицето Си от мене, не казвай, Владико: “не те познавам”, но чуй молитвата ми и ме спаси, защото е безкрайна щедростта Ти и не искаш смъртта на грешника; няма да Те оставя, Създателю мой, и няма да отстъпя от Тебе, докато не ме чуеш и не ми простиш всичките ми грехове заради молитвите на Твоята Пречиста Майка, застъпничеството на честните безплътни Небесни Сили, на светия славен мой Ангел Пазител, на Твоя Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан, на богоречивите Ти апостоли, на светите и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци и на всички Твои светии, помилуй и спаси мене, грешния. Амин.

Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота: дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, душите ни.

Светий Боже, светий Крепки, светий Безсмъртни, помилуй нас. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцели немощите ни заради Твоето име.

Господи, помилуй. (три пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин.

Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марийо, Господ е с Тебе. Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души.

След това:

Молитва първа

О, Милосърдна Майко, Дево Марийо, аз, грешният и непотребен Твой раб, като си припомням Твоята болка, когато си чула от Симеон Пророк за безмилостното убиване на Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, Ти принасям тази молитва и Архангелския поздрав. Приеми ги в чест и памет на Твоето страдание и моли Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, да ми дарува да позная греховете си и да се съкрушавам за тях. (Поклон)

Молитва втора

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Богоблажена и Пренепорочна Майко и Дево, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелския поздрав в чест и памет на Твоето страдание, когато си оставила Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, в църквата и три дена не си Го видяла; моли Го и измоли от Него прошка и заличаване на всичките ми грехове, Едничка Благословена. (Поклон)

Молитва трета

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Майко на Светлината, Преблагословена Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие, в чест и памет на Твоето страдание, когато си чула, че Твоят Син, нашият Господ Иисус Христос, е уловен и вързан. Моли Го да ми върне добродетелите, погубени поради греховете ми, та да те величая Пречиста, навеки. (Поклон)...

Молитва четвърта

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Изворче на милосърдието, Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла на кръста между разбойниците Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми даде дара на Своето милосърдие в часа на смъртта ми и да ме удостои да се причастя с Неговото тяло и Божествената Му кръв, та да славя Тебе, моя Застъпнице, навеки. (Поклон)

Молитва пета

Отче наш... Защото Твое е царството...

Богородице Дево, радвай се!...

О, Надеждо моя, Пречиста Дево Богородице, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тази молитва и Архангелското приветствие в чест и памет на Твоята болка, когато си видяла да полагат в гроба Твоя Син и наш Господ Иисус Христос; Него моли, Владичице, да ми се яви в смъртния ми час и да приеме душата ми за вечен живот. Амин. (Поклон)

О, Премилостива Дево, Владичице Богородице, чедолюбива Гълъбице, Всевластна Царице на небето и земята, благосклонна Застъпнице за всички, които отправят молбите си към Тебе, Утешителко на скърбящите, приеми от мене, грешния и непотребен Твой раб, тези петочислени молитви, в които си припомням Твоите земни и небесни радости и с умиление Ти зова така:

Радвай се, че си заченала в утробата безсеменно Христос, нашия Бог.
Радвай се, че си Го носила в утробата Си без болка.
Радвай се, че си родила по чуден начин.
Радвай се, че си възприела от влъхвите-царе дарове и поклонение.
Радвай се, защото си намерила сред учителите Твоя Син и Бог.
Радвай се, защото Роденият от Тебе преславно възкръсна от мъртвите.
Радвай се, Ти, Която си видяла възнесението на Твоя Създател, и Сама с душа и тяло си се въздигнала към Него.
Радвай се, защото си Преславна повече от Ангелите и от всички заради Девството Си.
Радвай се, защото сияеш близо до Пресветата Троица. Радвай се, Миротворице наша.
Радвай се, Властителко, на Която се подчиняват Небесните Сили.
Радвай се, защото повече от всички имаш дръзновение към Своя Син и Бог.
Радвай се, Милосърдна Майко на всички, които прибягват към Тебе.
Радвай се, защото Твоята радост няма да свърши навеки! 
И бъди милостива към мене, недостойния, в деня на смъртта ми по истинното Ти обещание, та с Твоето водителство да бъда насочен към горния Иерусалим, в който прославено царстваш с Твоя Син и наш Бог, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и пресветия Дух във вечните векове. Амин.

От нечистите ми устни, от мерзкото ми сърце, от нечистия ми език и от осквернената ми душа приеми, Владичице Царице, тази прослава, Радосте моя.
Приеми я, както прие двете лепти на вдовицата, и ми дарувай да принеса достоен дар на Твоята благост.
О, Владичице моя, Пречиста Дево, Небесна Царице, както искаш и благоволиш, научи ме как подобава да Ти се моля, на Тебе, Майко Божия, Прибежище и Утешение на грешните.
Радвай се, Владичице, та и аз, многогрешният Твой раб, радостно да зова към Тебе, Всепета Майко на нашия Христос Бог.

Амин.

Взирам се в Твоята пресвята икона и като че Самата Тебе истинската виждам, Богородице, от душа със сърдечна вяра и любов припадам пред Тебе и се покланям на Тебе и на Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, Когото държиш на ръката Си, боголепно Те почитам и със сълзи Те моля, покрий ме с Твоя покров от видимите и невидимите врагове, защото Ти въведе човешкия род в Небесното Царство. Амин.

След това:

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-чтима от Херувимите и несравнено пославна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, Която си наистина Богородица, Те, величаем.

Източници:

снимка, текст: http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/files/783585001377857286.pdf

текст: http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/petochisleni/molitvi.php?id=1

С р е д н а т а  Ангелска йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Силии Власти.

Господствата(Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духада поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.

Източници

текст: https://www.pravoslavie.bg/...

картина: личен архив, произход на снимката: точният източник към датата на публикуване не е достъпен

Усмивката на сърцето

 Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя крайи скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.

Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливоотворил вратите си,посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха итой изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно,образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат.От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветяобгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и теприличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, свярата и надеждите си.След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.

Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите.Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето.  Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите,предвестници на пролетта,символизиращи сплотеността на семейството. Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет.  Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а ние се надпредварваме с него.

Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето йприличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за даоцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието ироптанието.Дървото отравяше градината и тя линееше.

Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.

 Следвечернатаслужба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник.Тази вечерпо Божията милостсъсСтеласе случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече„усмивката на сърцето”.Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея снебесен мир и радост, която яизпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.

Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропуснада нарушитази небесна радост, с която Богядари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, коетонахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше. 

Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.

Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”. Всеки път, когато застанеше предиконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. ТогаваБог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожитовадърво изцяло. С времето Господ показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта отсилата напрошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в „усмивката на сърцето”. 

Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец.Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук.Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”. А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!

Източници:

Разказ: Автор Цветелина Гергинова

снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm