Преподобният Серафим Саровски смятал молитвата за толкова необходима за живота, колкото и въздухът. Той съветвал и изисквал от своите духовни чеда да се молят непрестанно и им определил такова молитвено правило, останало под името "Правило на Серафим Саровски".

Като стане от сън и застане на определеното за молитва място, всеки трябва да чете тази спасителна молитва, която Сам Господ е предал на човеците, тоест "Отче наш" (три пъти).
След това "Богородице Дево, радвай се" (три пъти). И накрая, един път Символа на вярата.

Като извърши това утринно правило, нека всеки християнин да отива по своя работа и работейки или намирайки се на път, да казва тихо: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния".

Ако наоколо има хора, занимавайки се с работата си, да казва наум само: "Господи помилуй", и така да продължава до обяд.

Преди обяд да извърши същото правило.

След обяд и до вечерта, вършейки своята работа, всеки трябва да казва тихо:
"Пресвета Богородице, спаси ме, грешния".

Когато се случи да останем сами, трябва да казваме:
"Господи Иисусе Христе, по молитвите на Богородица, помилвай ме, грешния".

Отивайки да спи, всеки християнин трябва да повтори утринното правило, и след него, като се огради с кръстното знамение, да заспива.

Светият старец казвал, че ако християнинът се придържа към това малко правило, като спасителна котва сред вълните на светската суета, изпълнявайки го със смирение, може да достигне висока духовна мяра, защото тези молитви са основни за християнина.

Първата - като слово на Самия Господ и дадена от Него като образец на всички молитви, втората е принесена от небето от Архангела в приветствие на Пресветата Дева, Божията Майка. А третата съдържа всички догмати на вярата...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/docs/pravilo_sv_serafim.htm

Тропар, глас 4

Словесы наставил еси языки в веру Христову,
делы же возвысил еси себе к Божественней жизни,
святителю Клименте равноапостольне,
чудесы сияя приступающим к тебе верно
и знаменьми озаряя Церковь преславно,
сего ради честную твою память славим.

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Величание

Величаем Тя, святителю отче Клименте,
иже ученьми твоими роды словенския просветил еси
и ко Христу привел еси...

Кратко животоописание

Св. Климент, Охридски Архиепископ бил ученик на св. братя Кирил и Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.

Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид.

Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

На същия ден:

Св. великомъченик Меркурий, който пострадал при император Деций (249-251 г.)

Житие на св. Климент Охридски

.Св. Климент Охридски, стенопис от Чекотинския манастир.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Житие на свети равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец

Св. Климент Охридски, фреска от църквата
"Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид, Реп. Македония

Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова слава със светлината на живота си като светила в света, "имайки в себе си словото на живота". Именно такива мъже просветиха българската страна в последно време, като просияха с учение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на действително съществуващото, толкоз повече на Единия Съществуващ, чрез Когото получи битието си всичко несъществувало. Като приеха Бога в себе си поради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но понеже славянският или българският род не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и основание за неутешима скръб. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи дар са езиците, предадоха се на прилежен пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои ученици, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава...

Източник: икона: https://svetatroitsa-stz.com/kliment-ohridsky-sveta-troitsa/

текст: https://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си. Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа. Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея.

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/06.24_rozhdestvo_Joan_Predtecha.htm

АКАТИСТ

Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави. Акатистът е близък по форма с древния кондак. Състои се от основен кондак, припев и 24 строфи (дванадесет икоси и дванадесет ­ кондаци). Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците ­ с Алилуия. Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна певческа традиция. Текстовете им изобилстват от поетични сравнения. Първият акатист вероятно бил написан по повод отблъскване нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий. За автори на този акатист се смятат различни личности ­ Константинополският патриарх Сергий I, Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при катедралата „Св. София“ в Константинопол. Много от акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, Света Богородица, св. Николай Мирликийски Чудотворец и други били поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.

Акатист на света Богородица

Акатистът на Богородица е разделен на четири части, всяка от които се чете на повечерието в първите четири петъчни дни на Четиридесетницата. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите ­ догматическо. Някои от икосите също имат повествователен характер.

Акатист на пресладкия Иисус

Близък по съдържание, поетични достойнства и форма до акатиста на патриарх Сергий е „Акатист на пресладкия Иисус“. За първи път се среща в писмени паметници от 13 век. Преведен е на старобългарски през 14 век. Авторът му е неизвестен, макар че някои свързват написването му с името на монах Теоктист (9 век) от Студийския манастир. По-вероятно е произходът му да е свързан със зараждащата се светогорска традиция.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Акатист

АКАТИСТ на Преподобния и Богоносен наш отец Амфилохий, Почаевски чудотворец

Кондак 1

Избраниче Христов на Почаевската обител нови чудотворче, бърз утешител на скърбящите и на болните благодатен изцерителю, преподобни отче Амфилохие, с любов възхваляваме богоугодния ти живот, като принасяме за тебе на Бога благодарствени песни. Ти като дързновен молитвеник пред Него и топъл ходатай за нас, изпроси за всички, които идват при теб с вяра, от душевни и телесни злини освобождение, за да ти зовем:

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Икос 1

Уподобявайки се на Архангел Рафаил, преподобне, принасяйки Богу молитви за страдащите и чрез Неговата благодат здраве от небето подавайки, показал си се изряден лекар, изцеряващ нашите многоразлични недъзи. Ние пък, като споменаваме твоето преславно житие, пеем ти така:

Радвай се, на Волинската земя свят израстък; радвай се на благочестви родители благословено чедо. Радвай се, от младостта си в истинната вяра възпитан; радвай се от дете възлюбил молитвеното дело и телесно въздържание. Радвай се, от своето юношество в благочестието просиял; радвай се, добродетелите на своите родители наследил. Радвай се, който на изкуството на лекуването от твоя баща си научен. Радвай се, който си се опитвал да подражаваш на благочестието и кротостта на майка си. Радвай се, срещу похотта на очите въоръжен с целомъдрието. Радвай се, на гордостта житейска със смиреномъдрие противостоящ; радвай се Христовите заповеди с боголюбие и братолюбие изпълнил.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител!

Кондак 2

Виждащ върху себе си десницата Божия, винаги покриваща те и преходността на този живот разбрал, всички прелести на лукавия свят си отхвърлил и на светата Почаевска планина си отишъл, за да принесеш себе си в жертва на своя Творец в чина на иночеството, непрестанно пеейки Му: Алилуия.

Икос 2

Съвършен разум откриха в теб православните хора, виждащи богоугодния ти живот. Ти от сърце изобилстващо от Христовата любов си ги приел под отеческата си закрила. Висотата на небесния дар на духовна прозорливост си възприел като достойно си го употребил за духовно поучение на младенците. Заради това те хвалим, казвайки:

Радвай се, изпълнителю, на грижата на Създателя; радвай се на спасението на ближните попечителю; радвай се, който си придобил Св. Дух; радвай се  на тънещите в неверие просветителю. Радвай се, на скърбящите и обременените утешителю. Радвай се, на ревностните християни, попечителю. Радвай се, войне на земната църква; радвай се прогонителю на демонските полкове. Радвай се, на светите отци последователю; радвай се, на еретиците обвинителю. Радвай се, учител на покаянието; радвай се, от греховното робство освободителю.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 3

Божията сила те укрепява, на висотата на мъжественото безстрастие си се възкачил, също от Господа много благодатни дарове си приел, за спасение на ближните си послужил, смиреномъдрено възпяващ щедрия Бог: Аллилуия.

Икос 3

Имащ наистина дар на изцерение, като нов източник на благодат на планината Почаевска си се явил, отче Амфилохие. Към теб множества страдащи от различни недъзи, с вяра и упование усърдно се притичаха, и  чрез силата на твоите благодатни молитви безвъзмездно здраве получаваха и с радост ти благодареха, казвайки:

Радвай се, опасан със силата на Всевишния неизцелими недъзи лекуващ; радвай се, облечен в Неговата власт и мъртви възкресяващ. Радвай се, на слепите даващ зрение; радвай се, слух за глухите и на немите отвързващ езика. Радвай се, изсъхнали ръце и нозе с жизнен ток изпълващ; радвай се, който обновяваш опалените с огън телесни части. Радвай се, язви и смрадни струпеи по тялото очистващ; радвай се чудесно лекуващ имащите разтленни и отсечени телесни членове. Радвай се, на лишените от разум с молитви към Богородица, здрав ум даващ; радвай се, страдащите от нечисти духове, в името Иисусово освобождаващ.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 4

С дара на прозорливост даренвнезапно от Господа, бурята на нашествието на друговерци ти стана известна, и от този час отдалече виждаш душите и съдбите на идващите при теб. И с ревност към благочестието изпълнен, греховете на неразкаялите се даром кротко си изобличавал, за да принесат достоен плод на покаяние, и с чисто сърце да зоват към Бога: Аллилуия!

Икос 4

На Евангелските думи благоразумен слушател и на тях мъдър изпълнител, виждаме в теб, преподобни.Заради които (евангелски слова) на пътя на себеотрицанието, лишенията и скърбите ревностно си тръгнал и след Христос неотклонно си вървял. А ние, нерадиви за такова последование след своя Спасител, в умиление и сърдечно съкрушение ти казваме:

Радвай се, имащ желание да бъдеш винаги с Христос; радвай се на Него искащ непрестанно да подражаваш. Радвай се, на монашеското послушание строг изпълнителю; радвай се на Христовата нива ревностен работник. Радвай се, светозарно светило, водещо ни към спасение; радвай се,град, стоящ на върха на планината, към който верните се стичат. Радвай се, сол на благочестието пазещ  светът от душевно разпиляване. Радвай се, мнозина изпълнил с ревност по Бога. Радвай се, възлюбил Христовата кротост и смирение; радвай се, небесния покой още в земния живот открил. Радвай се, река на Божията благодат; радвай се, че от нея и сега с вяра пием.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 5

От Бога изпратен защитник на храма на Светата Живоначална Троица в светата Лавра явил си се, който от осквернение и запустение си защитил, безбожните гонители от молитвения дом дръзновено си изгонил и верните люде до кръв да стоят за Христовата вяра си призовал без страх да пеят на Триипостасния Бог: Алилуия!

Икос 5

Злочестивите хулители, като видяха в тебе ревностен защитник на Почаевската обител и като разбраха, че си крепък споборник на народа Божий, с безумни хули опитваха се да те направят немощен, страдащ и безчестен, а ние песен на хвала ти принасяме, казвайки: Алилуия!

Радвай се, заради безстрашното изповядване на вярата пострадал; радвай се, заради Бога в Света Троица славен, в тъмница влечен. Радвай се, плесница в подражание на Господ Иисус приел; радвай се с беснуемите и безумните затворен. Радвай се, в жестоките мъчения дълготърпелив; радвай се, в лютите злострадания нероптаещ. Радвай се, срещу мъчителите твои неозлобен; радвай се, с Божествената любов преизпълнен. Радвай се, в дълговременните премеждия духовно бдящ и молещ се; радвай се, Богородица на помощ винаги призоваващ. Радвай се, всичкото си упование на Бога възложил; радвай се във вярата и надеждата си непосрамен.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 6

Проповедник на покаянието и на благочестивия живот учител си се показал, отче Амфилохие. Преди телесното изцеление си изцелявал идващите души от грехове и беззакония.

На това си ни научил, че ни постигат скърби и болести затова, че презираме богоугодния живот, и си ни призовал да търсим покаянието, за да се избавим от тях и радостно да възпяваме: Аллилуия!

Икос 6

Просиял си с духовна разсъдливост, дарена ти от Господа, с която душепастирски направляваш, пленените от робските страсти, слушащи те, благодатно си освободил. Сега похвални слова от нас приеми:

Радвай се, двуостър меч на смирението и любовта, вражеските козни посичащ; радвай се, Апостолов подражателю, утвърждение на православната вяра. Радвай се, подвижник на мъжеството, ревностен изпълнител на монашеските обети; радвай се събеседник с Ангелите и носещ ангелски образ, наставниче. Радвай се, верен раб Божий, на изповедниците наследник; радвай се, отче на милосърдието, съпричастник на преподобните. Радвай се, свещеник от Бога поставен, Безкръвна жертва за хората непорочно принесъл; радвай се, пастирю добри, готов да положиш своята душа за словесните Христови овци. Радвай се, благодатни лекарю, водата и брашното с молитва освещаващ; болящи изцеляващ; радвай се, достоен презвитерю, на който силата на Божията благодат скоро помага. Радвай се, даден от Бога източник, животворен и изцерителен; радвай се, изпълнен с Христовата любов, въздигащ падналите и ободряващ отчаяните. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 7

Искайки да се съединиш в сърцето си с Христа си призовавал Неговото Пресладко Име непрестанно с уста и чрез огъня на Божията благодат си очистил душата да бъде достоен храм за Него.

Заради Него и нас учиш, да отвръщаме ума и сърцето си от греховния свят и да ги насочваме към Бога, за да Му пеем във вечната радост: Алилуия.

Икос 7

Явил си се решен да станеш ново огледало на апостолското утвърждение и желание и да бъдеш с Христа, преподобни, когато беззаконните и неблагодарни на манастирското гробище искаха да умъртвят тебе невинния. Но с подвига на жертвената любов на твоя съкилийник Иринарх си бил спасен от неумолимата смърт. Като биваме и ние утвърждавани от този пример в преданост на Бога, ти казваме така:

Радвай се, възлюбил от юношеството си Христа; радвай се, душата и живота си изцяло на Него предал. Радвай се, своята воля на Господа покорил; радвай се, утвърдил се в непрестанно упование на Него. Радвай се, преди смъртта за греховния свят умрял. Радвай се, вечния живот още в земно тяло в Христа открил. Радвай се, съвършен образ на вярата и любовта; радвай се, огледало на непосрамващо упование. Радвай се наследник на Христовото смирение; радвай се на Неговото милосърдие подражателю. Радвай се, придобил непрестанната памет за смъртта, радвай се мрежите на врага избягващ. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 8

Странно чудо се явява, блажени, на милитвено призоваващите твоето име заедно с Преблагословената Богородица и преподобния Иов: по малкото принесено на вас прошение, при такова бързо двойно застъпничество, от големи скърби и недъзи получаваме скорошно избавление, и викаме радвайки се за вас на Бога: Алилуия.

Икос 8

Целият изпълнен с Божествената любов, свято си обгрижвал множество хора, всички които се стичаха при теб като към духоносен старец по време на изгнанието ти в Мало-Иловицка. Ти като удовлетворяваше милостиво нуждите им, мнозина приобщи към богоугодния живот. Така и ние утвърждавани в истината и благочестието от твоя живот, зовем ти така:

Радвай се, нови безсребърниче, изцеляващ нашите болки; радвай се, изряден благовестниче, утвърждаващ правата вяра в нашата страна. Радвай се, служителю Божий, всички към себе си покорил и много към Христа привел; радвай се, кротък подвижниче, милващ и обичащ обиждащите те. Радвай се, пастирю богомъдър, който подаваш на хората спасителния разум; радвай се, благодатни старче, обновяващ неразкаяните души. Радвай се, отче святи,  обръщащ сърцата на чедата към отците; радвай се, учителю на покаянието, омиващ съвестта на каещите се. Радвай се, пророче на живия Бог изливащ милост върху страдащите; радвай се, гръм Богогласен, застрашаващ враговете на вярата. Радвай се, който си придобил простотата и посрамваш премъдростта на сегашния век; радвай се, служителю на Истината, озаряващ разума със смирение. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Кондак 9

Изпълнен бе с всякакви злини и скърби твоят живот, преподобне, всякакви демони и зли хора се стараха да те уязвят, но в нищо не успяха, намирайки в тебе твърд стълп на вярата и непрекъсващ източник на любовта, в който все повече си вързраствал и си придобил сугуба благодат, дори до своята блажена кончина, в благодушие пеейки Богу: Алилуя.

Икос 9

Всеки ден и час много молитви си възнасял, отче към Пресветата наша владичица Богородица, възхвалявайки нейното величие и майчина любов към нас грешните. И сега, разбирайки, че заедно с преподобни Иов си горещ застъпник и неотстъпен молитвеник към Нея за своята обител, пеем ти така:

Радвай се, избраниче на Божията майка; радвай се, преславни войне на нейната света обител. Радвай се, почитащ свято чудотворната икона на Пречистата; радвай се, и на нейната дясна стъпка покланящ се благоговейно. Радвай се, възпяващ всекидневно славата на Приснодевата; радвай се, възлагащ своето упование на нейната милост. Радвай се, достойно подражаващ на преподобни Иов в монашеските подвизи и изповеднически трудове; радвай се, възприел дара на чудотвортството на този свят отец. Радвай се, изпратен от Господа на духовна жътва; радвай се, радетелно потрудил се на нивата Христова. Радвай се, изпросващ благоволението на Небесния Цар; радвай се, бягащ юродиво от световната слава и хвалби. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 10

Бъди и сега наставник на нашето спасение, преподобне, та гледайки твоето нетленно тяло, да се научим да бягаме от суети и лъжи световни; да потъпчем чрез труд и молитва леността и небрежността за своята душа; да се стараем към чистота на плътта и духа, с цяло сърце да се поучаваме в надеждата за спасение пеейки Богу: Алилуя.

Икос 10

Бил си нерушима стена срещу настъпващите злини, преблажене: утеха на скърбящите, изцеление на болните, изгонващ бесовете и съхраняващ от напасти. Дори до днес явяваш действената в теб сила Божия на всички с вяра и любов идващи към теб, подтиквайки ни с благодарност да ти пеем:

Радвай се, отче, защото като към сякаш още жив хората от руската земя към теб се стичаха; радвай се, защото и сега потоци народ от светата Русь, търсейки изцеление при твоите свети мощи, не остават празни. Радвай се, изобличителю на лукавите богоборци; радвай се, изкоренителю на богопротивното нечестие. Радвай се, придобил Божия мир в себе си; радвай се, сподобил мнозина от неговата неизказана сладост да вкусят. Радвай се, утвърдил сърцето си в истинското смирение; радвай се, с чието оръжие заедно с молитвата си поразил демоните. Радвай се, синовно послужил на Небесния Отец; радвай се, истински ученико на Христа Спасителя. Радвай се, благозвучен инструменте на Светия Дух; радвай се, чисто жилище на Светата Троица. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 11

Благодарствени песни непрестанно си принасял на Подвигоположника Христа въпреки всички трудности и беди в твоя живот, угодниче Божий. Затова ние винаги се обръщаме към теб като застъпник пред Бога в идващите напасти, и по твоя пример винаги прилежно ще възпяваме Господа в нашите радости и скърби като Му пеем: Алилуия!

Икос 11

Явил си се многосветъл светилник, богоносне, просвещавайки верните със сиянието на чудеса и образа на благочестието. Но и след твоята смърт не оскъдня в тебе цялата благодат, която ти щедро изливаш на онези, които с вяра се покланят на твоя гроб, за да свикнат да славят Бога, Източника на всички чудеса. И към тебе всички викат: Радвай се безребърниче и чудотворни приемниче; радвай се, здраве за нашите тела и спасение за душите ни. Радвай се, защото чрез тебе се избавяме от телесните страсти; радвай се, защото чрез тебе се изпълваме с духовна радост. Радвай се, на твоята обител и отеческо село, славна похвало; радвай се, на всички богомъдри премъдра красота. Радвай се, мнозина от погибел избавил; радвай се, безчислени неповредени съхранил. Радвай се, многоплачевно поражение за бесовете; радвай се, освещение на Волинската земя. Радвай се, сияние разпръскващо скръбния мрак; радвай се, светило, просвещаващо тъмнината на безбожието. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 12

Благодатно очистен като злато в горнилото на скърбите, блестящ с венеца на изповедничеството и преподобието, след твоята кончина си се възвърнал в Почаевската обител. По Божията воля си ни се явил в последните години в откриването на нетленните ти мощи, духовно утешаващ всички и пеещ Богу, дивен в Своите светии, възнасяйки: Алилуия.

Икос 12

Възпяващите твоето богоугодно житие и множество чудеса, отче Амфилохие, недоумяваме как да те възхвалим по-достойно, но търсейки твоята благост към немощните ти се молим и сега да ни дадеш от твоята благост, за да се запазим под твоя молитвен покров, с ревност за спасението, винаги те величаем, казвайки така: радвай се, от Бог Отец предизбран; радвай се, който си предочистен чрез страдалчески живот. Радвай се, който полагаш своята душа за ближния; радвай се, който сега си приет в рая. Радвай се, който блестиш с даровете на Светия Дух; радвай се, благоухаещ с Неговата благодат. Радвай се, източващ множество изцеления от твоя гроб, засвидетелстван свише; радвай се, облачен кръст явил се в деня на твоето земно прославление, от небесния Отец прославен. Радвай се, от Подвигоположника Христа увенчан; радвай се, с праведните съпричастен. Радвaй се, който блаженстваш в небесните обители; радвай се, който ходатайстваш за нас пред престола на Светата Троица. Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцелител.

Кондак 13

О, преблажени отче Амфилохие, дивни изцерителю и на прибягващите към теб бързи помощниче, не лишавай нас, които смирено припадаме към тебе, от твоето благодатно посещение: изцери нашите болки, скърбите утоли;умири живота, та по твоето застъпничество към Всевишния Владика, от всякакво зло и лукаво действие избавени, во веки веков да Му пеем: Аллилуя.

Този кондак се казва 3 пъти и пак: Икос 1 «Архангелу Рафаилу...», Кондак 1 «Избранниче Христов...»

Икос - 1

Уподобявайки се на Архангел Рафаил, преподобни, принасяйки Богу молитви за страдащите и чрез Неговата благодат здраве от небето подавайки, показал си се изряден лекар, изцеряващ нашите многоразлични недъзи. Ние пък, като споменаваме твоето преславно житие, пеем ти така:

Радвай се, на Волинската земя свят израстък; радвай се на благочестиви родители благословено чедо. Радвай се, от младостта си в истинната вяра възпитан; радвай се от дете възлюбил молитвеното дело и телесно въздържание. Радвай се, от своето юношество в благочестието просиял; радвай се, добродетелите на своите родители наследил. Радвай се, който на изкуството на лекуването от твоя баща си научен. Радвай се, който си се опитвал да подражаваш на благочестието и кротостта на майка си. Радвай се, срещу похотта на очите въоръжен с целомъдрието. Радвай се, на гордостта житейска със смиреномъдрие противостоящ; радвай се Христовите заповеди с боголюбие и братолюбие изпълнил.

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител!

Кондак 1

Избраниче Христов на Почаевската обител нови чудотворче, бърз утешител на скърбящите и на болните благодатен изцерителю, преподобни отче Амфилохие, с любов възхваляваме богоугодния ти живот, като принасяме за тебе на Бога благодарствени песни. Ти като дързновен молитвеник пред Него и топъл ходатай за нас, изпроси за всички, които идват при теб с вяра, от душевни и телесни злини освобождение, за да ти зовем:

Радвай се, преподобни отче Амфилохие, горещ наш застъпник и предивен изцерител.

Молитва

О, всеблажени отче наш Амфилохие, земни ангеле и небесни човече! Припадаме към теб с вяра и любов и ти се молим усърдно: яви на нас смирените и грешните твоето свято застъпничество, защото ние заради нашите грехове нямаме дръзновение да просим потребното за нас от нашия Владика и Господ, но на тебе, богоугодния Нему молитвеник предлагаме и просим с голямо усърдие: изпроси за нас от Неговите благости благопотребното за нашите тела и души; права вяра; нелицемерна любов към всички; търпение в злостраданията; изцеление от недъзите на обзетите от тежки болести, под бремето на скърбите и падащи под трудно понoсимите напасти и отчайващи се от своя живот, по твоите молитви да получим скоро облегчение и избавление.

Не забравяй, свети отче и тази света обител, в която си се подвизавал, която вечно те почита, но запази нея и всички живеещи и подвизаващи се в нея, и идващите на поклонение в нея, невредими от дяволски искушения и всякакво зло.

И когато приближи краят на нашия временен живот и преселение към вечността, не ни лишавай от твоята небесна помощ, но по твоите молитви всички нас приведи в пристанището на спасението. И ни яви наследници на всесветлото Царство Христово, за да пеем и славим неизказаните щедрости на Човеколюбеца Бога Отца и Сина и Светия Дух и твоето заедно с преподобни Иов отеческо застъпничество вовеки веков. Амин!

Източник - оригинален текст на църковнославянски език на сайта на Свето-Успенската Почаевска Лавра (манастир) в Украйна.

Източник на изображението: личен архив на преводача

Превод на български: анонимни преводачи

Забележка: уважаеми читатели, при въпроси и коментари моля обръщайте се към редакционния екип на имейл: 

АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО

Кондак 1

На избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка принасяме похвално пение пред чудотворната икона на Нейното преславно рождество. А Ти, Пречиста, с Твоя благ промисъл за нас ни запази от всякакви беди, скърби и посрамваща смърт, за да Ти зовем в умиление:
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Икос 1

Първият Ангел пред Престола на Вседържителя бе пратен да възвести на неплодните родители за Твоето рождество, Владичице, и сега Ангелското войнство Те слави на небесата, По-честна от Херувимите, Майко на нашия Бог. А ние, земнородните, радвайки се на Твоето рождество и на явяването на Твоята икона, макар и с тленни устни, Ти принасяме такива похвали:
Радвай се, Непорочна, родена от праведни родители; радвай се, земна Дъще, благословена за Божия Майка.
Радвай се, радостно развързала безплодието на Твоите родители; радвай се, велико утешение на старците родители.
Радвай се, изпросена с молитва от Бога; радвай се, чуден плод на Иоаким и Анна.
Радвай се, Свята, възпитана от светии; радвай се, несъмнено спасение на света.
Радвай се, осенена от силата на Всевишния; радвай се, превъзнесена Слава на небесата.
Радвай се, Вместилище, развързало прамайчината клетва; радвай се, победила древната змия чрез Родилия се от Тебе.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 2

Видели в Твоето рождество избавление от укора на бездетството, Твоите праведни родители славеха Бога. Затова и ние, като им подражаваме, сме готови с блага надежда да понасяме укора на злословещите ни заради Твоя Син, православно изповядвайки и славейки Неговото Име и пеейки: Алилуия.

Икос 2

Разумът на Ангелите не можеше да постигне Твоето рождество, тайната на въплъщението на Сина Божий: как неизкусобрачната Дева е могла да зачене? А сега вярващите, удивлявайки се на тайната на Божествения промисъл за спасението на човешкия род, славят Твоето девство, Пречиста, и усърдно Ти зоват така:
Радвай се, сбъдване на пророческите слова; радвай се, изпълнение на благите желания.
Радвай се, Свята и Пренепорочна между девиците; радвай се, избрана от Бога между жените.
Радвай се, от младенчество посветена на Бога; радвай се, осенена от Светия Дух.
Радвай се, нов и жив Кивот, пазен на небесата; радвай се, Неувяхващ Цвят, достоен за похвала.
Радвай се, посещавана от Архангели и Ангели; радвай се, хранена с небесна храна.
Радвай се, просияла със святост повече от всички; радвай се, приела Господа в девствена утроба.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на спасението на света чрез Своето рождество.

Кондак 3

Силата на Всевишния, осенила Иоаким и Анна, развърза тяхното безплодие, защото Господ си спомни за смирението на Своите раби. Затова, Пречиста, почитайки Твоите праведни родители, ние се молим, по техните молитви и Твоето застъпничество, да се развърже безплодието на нашите добродетели за умножаване на молитвата и смирението, търпението и въздържанието, по благодатта на Подателя на всички блага, Бога, на Когото пеем: Алилуия.

Икос 3

Имайки велико служение, Ти, Пресвета Дево, си била достойно избрана за Майка на Христа Бога, нашия Спасител, и даром си ни оказала много благодеяния, на които, като се наслаждаваме, благодарствено пеем:
Радвай се, смирена Рабиньо Господня, Която ни учиш на смирение; радвай се, помагаща на Божиите раби.
Радвай се, благодатно запазване на младенците; радвай се, мъдро наставление на юношите.
Радвай се, радостна похвала на майките; радвай се, любов и единомислие на живеещите в брак.
Радвай се, влечение към добро на добрите; радвай се, смекчаване на злите сърца.
Радвай се, Подателко на Божествена благост; радвай се, Причина за всяка радост.
Радвай се, търсеща земнородните със Своята помощ; радвай се, приела християните под Своя покров.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 4

Като искаше да умири бурята на неверието и житейските беди, Господ Те показа, Богородице, като Ходатайка за нас в честната икона на Твоето рождество. Затова събра близки и далечни да възхвалят Твоите чудеса, та всички да зоват към Благодетеля Бога: Алилуия.

Икос 4

Като слушат за Твоята икона, Богородице, всички вярващи прибягват към нея с надежда на Твоето застъпничество и никой не си отива празен, и не може достойно да Те облажава, Владичице. Затова приеми нашата благодарна похвала:
Радвай се, Богоизбрана, развеселила родителите със Своето рождество; радвай се, благо поучение на възпитателите.
Радвай се, очистваща греховете със скърби; радвай се, укрепяваща малодушните в скърбите.
Радвай се, учеща ни на ангелско житие; радвай се, защото чрез небесните блага ни откъсваш от земните.
Радвай се, вярна подкрепа на борещите се със съблазните; радвай се, бърза Помощница на изнемогващите в борби и подвизи.
Радвай се, Благодатна, дарила ни благодат чрез явяването на Своята икона; радвай се, защото чрез нея си извършила велики чудеса.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 5

Боготечна звезда бе Твоята свята икона, Богородице, когато невидимо се придвижи от градовете до мястото на своето явяване. А ние, удивени от това чудо, принасяме на Бога похвална песен: Алилуия.

Икос 5

Като видя архиепископ Кирил трикратното чудно завръщане на Твоята икона от град Севец на мястото на явяването, разбра, че няма да я задържи в своя град, и за прослава на Твоето рождество съгради храм и благоустрои обител. А ние, радвайки се на Твоя промисъл за нас, на Тебе, нашата Покровителка, с радостен глас зовем:
Радвай се, Владичице, неблаговолила към човешкото своеволие; радвай се, разрушила неугодното на Тебе човешко желание.
Радвай се, носена от Ангели; радвай се, възхвалявана от човешкия род.
Радвай се, благодатно освещаване на въздуха; радвай се, очистване от смъртоносни болести.
Радвай се, изпращаща благовременни дъждове за плодородие на земята; радвай се, прекратяваща вредното многодъждие.
Радвай се, запазваща нашите ниви от всяка вреда; радвай се, и нас наставляваща във всяко добро.
Радвай се, просветила цялата вселена; радвай се, оживяваща умъртвените от страстите.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 6

Чудесата от Твоята дивна икона проповядват богатата благост на Царицата Майка, защото Пречистата Богородица не оставя прибягващите към Нея с вяра и ги избавя от всяка напаст. Затова, Богородице Дево, Ти принасяме благодарствени песни и на Всещедрия Бог винаги отправяме слава: Алилуия.

Икос 6

Възсия като крин в пустиня Твоята чудотворна икона, Богородице, подаваща на всички благопотребна помощ, но Ти не си благоволила към противящите се на Твоята воля: защото си наказала със смърт отсеклия дървото, на което се яви Твоята икона. Затова със страх и умиление всички зовем:
Радвай се, Царице, наказваща непокорните на Твоята воля; радвай се, отсичаща човешкото мъдруване.
Радвай се, укротяваща човешката злоба; радвай се, умоляваща Праведния Съдия за нашите грехове.
Радвай се, изцеление на моето тяло; радвай се, спасение на моята душа.
Радвай се, мое упование в този живот; радвай се, моя надежда след смъртта.
Радвай се, защото чрез Тебе се избавяме от вечна смърт; радвай се, защото чрез Тебе се сподобяваме с блажен живот.
Радвай се, обилно насадила монашески обители с Твоето име в нашето отечество; радвай се, укрепила благочестието в сърцата на верните.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила радостта на спасението на света чрез Своето рождество.
 
Кондак 7
 
Като искаше да явиш Своята милост на човешкия род, Ти ни дари пречудната икона на Твоето рождество, Богородице, та всички, като се радваме за Твоите благодеяния, макар и недостойни, да пеем на Христа, нашия Спасител, ангелска песен: Алилуия.
 
Икос 7
 
Нов извор на благодат си ни явила, Владичице, когато си избавила град Глухов от смъртоносни язви, наставлявайки ни да прибягваме към бързата, благодатна Помощница в беди и болести, и да Ти зовем:
Радвай се, зарадвана от Бога, приятно утешение на печалните и плачещите; радвай се, милваща каещите се грешници.
Радвай се, неизчерпаемо съкровище на изцеления; радвай се, тих покой на трудещите се.
Радвай се, Застъпница за обидените; радвай се, вразумление на обиждащите.
Радвай се, Търсеща погиналите; радвай се упование на нашите градове и села.
Радвай се, непосрамваща наша Надежда; радвай се, дарувала благодат на Своите икони.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 8
 
Странно е Твоето рождество от неплодни и престарели родители, странно е и явяването на Твоята икона, Владичице: Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството, защото е казал: “Невъзможното за човеците е възможно за Бога”. Затова на чудодействащия за нас Всемогъщ Промислител възнасяме хвала: Алилуия.
 
Икос 8
 
Цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род светло тържествуват за Твоето преславно рождество. А Ти като Царица на небето и земята приеми молението на Твоите раби, които се покланят на Твоята честна икона и с любов Ти зоват:
Радвай се, Преблагословена, по-честна от Ангелите; радвай се, несравнено по-славна от Серафимите.
Радвай се, след Бога по-свята от всички светии; радвай се, по-прекрасна от всички земни дъщери.
Радвай се, Царице, предстояща пред Престола на Царя на славата; радвай се, принасяща Му Твоите молитви за нас.
Радвай се, великолепно украшение на Божиите храмове; радвай се, истинно утешение за прибягващите към Тебе.
Радвай се, облечена в златни дрехи на Твоите икони; радвай се, изпъстрена със скъпоценни камъни.
Радвай се, вместила в Себе Си всички добродетели; радвай се, послужила за въплъщението на Сина Божий.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 9
 
По-висша от великото ангелско естество, ти владееш в небесните обители, Богородице, но и земните не оставяш, и защитаваш със Своята свята икона Твоята обител и всички, прибягващи към Тебе. Затова като наша върховна Покровителка Те молим: облагодати ума и сърцето ни, за да зовем усърдно към Източника на спасението: Алилуия.
 
Икос 9
 
Суетно мъдруващите витии недоумяват как верните, прибягващи към Твоята икона, приемат Божествена благодат; а ние, известени от думите на Господа, че всичко е възможно за вярващия, несъмнено прибягваме към Твоята чудотворна икона с надежда да получим Божествена награда. Затова, знаейки Твоето топло застъпничество за нас, зовем така:
Радвай се, Богородице, възнасяща правовярващите в Тебе; радвай се, наставляваща неверните.
Радвай се, отхвърляща суеверието и невежеството; радвай се, научаваща заблудените на правоверие.
Радвай се, привеждаща към познание на истината; радвай се, заплаха за неразкаяните грешници.
Радвай се, нежелаеща погибелта на никого; радвай се, привеждаща и отчаяните към упование на Тебе.
Радвай се, мъчение за невидимите врагове; радвай се, посрамване на видимите врагове.
Радвай се, утвърдила нашата вяра чрез чудеса; радвай се, защото винаги отклоняваш праведния Божий гняв, насочен срещу нас.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 10
 
Начало на нашето спасение бе Твоето славно рождество, Богородице, а Твоята чудотворна икона се яви източник на благодатно умиление за монасите от нейната обител, където вярващите прибягват към Тебе и топло се молят: Не ни забравяй, Богородице, но ни дари всичко полезно, та, спасени чрез Тебе, на Подвигоположника и наш Спасител да пеем: Алилуия.
 
Икос 10
 
Нерушима стена си за всички, прибягващи към Тебе и Твоята икона, защото след Бога нямаме друго упование, освен Тебе, Владичице, Ти си наше прибежище и сила в скърби и беди, защото ни избавяш от всяка напаст, и на Тебе, Радост наша, зовем:
Радвай се, Пречиста, милостиво поглеждаща към християните от небесата; радвай се, избавяща нашата обител от беди.
Радвай се, неизнемогващо въздържание на постниците; радвай се, умножаване на нашите добродетели.
Радвай се, Победителко на изкушенията; радвай се, издигане на падналите.
Радвай се, премахваща злосмрадието на греха; радвай се, даряваща ни благоуханието на светостта.
Радвай се, положила основите на нашата обител.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 11
 
Пение всеусърдно Ти принасяме, Владичице, за Твоите велики благодеяния. Приеми това пение от нас, немощните, и ни дай благодатта на Твоя Син и Бог, за да зовем: Алилуия.
 
Икос 11
 
Като светоподателна свещ виждаме Твоята целителна икона, Пречиста, запалена за нас от благодатта, просвещаваща всички краища за спасение на прибягващите към нея с вяра. Затова Тебе, явилата много знамения на християните, почитаме с такива песни:
Радвай се, Пътеводителко, наставляваща ни по пътя на спасението; радвай се, Вратарнице, отваряща райските врати на верните.
Радвай се, Благоуханен Цвят, ухаещ в горния Сион; радвай се, Живоносен Източник, източващ обилна благодат.
Радвай се, Скоропослушнице, подаваща бърза помощ на верните; радвай се, Радост на всички скърбящи.
Радвай се, духовна сладост на нашия живот; радвай се, Милостива, многократно явила Своята милост.
Радвай се, мнозина избавила от беди и мъки.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.
 
Кондак 12
 
Божията благодат Те преизпълни в Твоето Рождество, Благодатна, нея винаги изливаш чрез Твоята свята икона над нас, които с вяра прибягваме към Твоето застъпничество и принасяме на Милосърдния Бог благодарствени песни: Алилуия.
 
Икос 12
 
Възпявайки Твоето рождество, ние почитаме Твоята чудотворна икона, славим всички Твои чудеса, и научили се благодарствено да облажаваме Твоето свято име за Твоите благодеяния, зовем на Благословената между жените така:
Радвай се, Зора на Царя на славата, сияеща с Божествена красота; радвай се, озаряваща всички краища на вселената.
Радвай се, приела Архангелския глас за въплъщението на Емануил; радвай се, вместила Невместимия за всички Бог в Своята утроба.
Радвай се, родила Месия чрез слизането на Светия Дух; радвай се, явила на света Слънцето на правдата.
Радвай се, дадена от Бога за Застъпница на християните; радвай се, незаспиваща Молитвеница за нас.
Радвай се, възхвалявана от човешкия род на земята; радвай се, очистила греха на прародителите.
Радвай се, обогатила душевното благоплодие.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 13
О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

О, Всевъзпявана Дево, по-свята от всички свети между жените, приеми за похвала на Твоето рождество това малко моление и моли Христа Бога да избави от всяка напаст и да освободи от вечните мъки нас, които зовем към Бога за Тебе: Алилуия.

Икос 1
Първият Ангел пред Престола на Вседържителя бе пратен да възвести на неплодните родители за Твоето рождество, Владичице, и сега Ангелското воинство Те слави на небесата, По-честна от Херувимите, Майко на нашия Бог. А ние, земнородните, радвайки се на Твоето рождество и на явяването на Твоята икона, макар и с тленни устни, Ти принасяме такива похвали:
Радвай се, Непорочна, родена от праведни родители; радвай се, земна Дъще, благословена за Божия Майка.
Радвай се, радостно развързала безплодието на Твоите родители; радвай се, велико утешение на старците родители.
Радвай се, изпросена с молитва от Бога; радвай се, чуден плод на Иоаким и Анна.
Радвай се, Свята, възпитана от светии; радвай се, несъмнено спасение на света.
Радвай се, осенена от силата на Всевишния; радвай се, превъзнесена Слава на небесата.
Радвай се, Вместилище, развързало прамайчината клетва; радвай се, победила древната змия чрез Родилия се от Тебе.
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Кондак 1
На избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка принасяме похвално пение пред чудотворната икона на Нейното преславно рождество. А Ти, Пречиста, с Твоя благ промисъл за нас ни запази от всякакви беди, скърби и посрамваща смърт, за
да Ти зовем в умиление:
Радвай се, Пресвета Дево, възвестила на света радостта на спасението чрез Своето рождество.

Молитва първа
О, Пресвета Владичице, Богоизбрана Майко на Христа, нашия Спасител, изпросена от
Бога със свети молитви, посветена на Бога и възлюбена от Него! Кой не ще Те облажи,
или кой не ще възпее Твоето преславно рождество? Защото Твоето рождество стана
начало на спасението на човеците, и ние, седящи в тъмнината на съгрешенията,
виждаме Тебе, жилището на Непристъпната Светлина. Красноречивият език не може
да Те възпее по достойнство, защото си се издигнала по-високо от Серафимите,
Пречиста. Но приеми тази похвала от Твоите недостойни раби и не отхвърляй молбите
ни. Изповядваме Твоето величие, припадаме в умиление пред Тебе и като чедолюбива
и милосърдна Майка дръзновено Те молим: моли Твоя Син и наш Бог да дари на нас,
които много съгрешаваме, искрено покаяние и благочестив живот, за да можем да
вършим всичко, угодно на Бога и полезно за душите ни; да възненавидим всяко зло,
укрепявани от Божествената благодат в нашето благо разположение. А Ти,
непосрамваща наша Надежда в часа на смъртта, дарувай ни християнски край,
безбедно преминаване през страшните въздушни митарства и наследяване на вечните
и неизказани блага на Небесното Царство, та с всички светии непрестанно да
изповядваме Твоето застъпничество за нас и да славим единия Истинен Бог,
покланяем в Света Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Молитва втора
Преблагословена Дево Мария, Царице на небето и земята, припадайки пред Твоята
чудотворна икона, с умиление Ти зовем: погледни милостиво на Твоите раби и с
Твоето всесилно ходатайство изпрати потребното на всеки. Спаси всички верни чеда
на Светата Църква, неверните обърни във вярата, старите и изнемогналите подкрепи, младите
възпитай в светата вяра, мъжете насочи към добро, грешниците приведи към покаяние
и чуй молитвите на всички християни, болните изцели, скърбящите утеши, на
пътешестващите помагай. Ти знаеш, Всемилостива, че ние сме немощни, грешни,
уязвявани и нуждаещи се от прошка от Бога, но бъди ни Помощница, та с никакъв
грях на самолюбие, съблазън и дяволска прелест да не прогневим Бога: защото Те
имаме за Застъпница, Която Господ няма да отхвърли. Защото, ако поискаш, Ти
можеш да дариш всичко като благодатен извор на нас, вярно възпяващите Те и
превъзнасящи Твоето преславно рождество. Избави, Владичице, от грехопадения и
беди всички, благочестиво призоваващи Твоето свято име и покланящи се на Твоята
честна икона. Защото Ти с Твоите молитви даром очистваш нашите беззакония, затова
припадаме пред Тебе и пак Ти зовем: прогони от нас всеки враг и противник, всяка
напаст и пагубно неверие; по Твоите молитви дари благовременни дъждове и обилно
плодородие на земята, вложи в сърцата ни Божествен страх за изпълнение на
Господните заповеди, за да поживеем всички мирно и тихо за спасение на нашите
души, за доброто на ближните и за слава на Господа, на Когото като на Творец,
Промислител и наш Спасител подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога,
и във вечните векове. Амин.

Източници:

[1] Акатисти. Книга 1., Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 г.

[2] Уеб-страница: https://arhiereiskopz.com/to-faith/learnings/2649-akatist-na-sveto-rozhdestvo-bogorodichno, заглавие на статията: АКАТИСТ НА СВЕТО РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО (arhiereiskopz.com)

[3] Икона: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/09.08_Rozhdestvo_Bogorodichno.htm, заглавие: Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември • Pravoslavieto.com

[4] Уеб-страница: Акатист на Свето Рождество Богородично | ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ (pravoslavenhram.com)

[5] Уеб-страница, документ: akatist_na_sveto_rozhdestvo_bogorodichno.pdf (ucoz.com)

Радвай се, Благодатна! Господ е с Теб; благословена си Ти между жените (Лк. 1: 28).

Благовещението – това е денят на Благата вест: на това, че се намери в целия човешки свят една Дева, вярваща толкова силно на Бога, способна на толкова дълбоко послушание и доверие, че от Нея можеше да се роди Божият Син.

Св. Григорий Палама казва, че Въплъщението щеше да е също толкова невъзможно без свободното човешко съгласие на Божията Майка, колкото и без творческата воля на Бога. И в този ден на Благовещението ние виждаме в Божията Майка онази Дева, Която с цялото си сърце, с целия си ум, цялата си душа, цялата си сила се е доверила на Бога – докрай.

А Благата вест беше наистина страшна: явлението на ангела, този поздрав: "Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на Твоята утроба" не са могли да не предизвикат не само учудване, не само трепет, но и страх в душата на девойката, непознаваща мъж: как е възможно това?…

И тук долавяме разликата между колебливата – макар и дълбока – вяра на Захарий, бащата на Йоан Предтеча, и вярата на Божията Майка. На Захарий също му бе възвестено, че жена му ще роди син – по естествен начин, въпреки голямата й възраст; и ето къкъв е отговорът му на тази вест от Бога: Че как може да стане това? Че то това е невъзможно! А Ти с какво можеш да ми го докажеш? Каква гаранция можеш да ми дадеш?… Божията майка поставя въпроса само така: Как може да стане това с мен – нали съм дева?… И на отговора на ангела, че то ще стане, Тя отговаря само с думи на пълно себепредаване в Божиите ръце: Ето Рабинята Господня; да Ми бъде според словото ти…

Думата "робиня" в днешния език означава поробеност; някога обаче славяните наричали роб човека, който предавал целия си живот на някой друг. И Божията Майка наистина предаде на Бога Своя живот, Своята воля, Своята съдба, приемайки с вяра – тоест с непостижимо доверие – вестта, че Тя ще бъде Майка на въплътения Син Божи. За Нея праведната Елизавета казва: Блажена повярвалата, защото ще се изпълни реченото Й от Господа.

В Божията Майка ние виждаме изумителната способност да се довери на Бога докрай; но тази способност не е природна, не е естествена: такава вяра може да се придобие само с подвига на любовта към Бога. Подвиг, защото отците казват: Пролей кръв, и ще приемеш дух… Един от западните писатели казва: Въплъщението стана възможно тогава, когато се намери една Дева-израилтянка, Която с цялата си мисъл, с цялото си сърце и душа можа да изрече Божието Име тъй, че в То стана в Нея плът.

Ето го благовестието, за което сега слушахме в Евангелието: че човешкият род роди, принесе на Бога в дар Дева, Която в Своята царствена човешка свобода бе наистина способна да стане Майка на Божия Син, предал Се свободно заради спасението на света. Амин.

Тропар на празника

Днес спасения нашего главизна, и еже от века таинства явление; Син Божий Син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, благодатная, Господ с Тобою!

Днес е началото на нашето спасение и разкриване на тайната, която е отпреди всички векове: Божият Син става Син на Девата, и Гавриил благодатта благовести. Затова заедно с него и ние да извикаме към Богородица: Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!

Кондак на празника

Возбранной Воеводе победителная, яко избавлшеся от злих, благодарственная восписуем Ти раби Твои, Богородице, но яко имущая державу непобедимую, от всяких нас бед свободи, да зовем Ти: радуйся, Невесто Неневестная.

На Теб, върховна Военачалнице, ние, избавените от беди недостойни Твои раби, Богородице, победна и благодарствена песен Ти възпяваме. А Ти, Притежателко на непобедима сила, освобождавай ни и занапред от всякакви несгоди, за да викаме към Теб: Радвай се, Невесто Неневестна!

Величание на Богородица

Архангелский глас вопием Ти, Чистая: радуйся, Благодатная, Господ с Тобою.

С архангелския поздрав викаме към Теб, Чиста: Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!...

Източник на текста: https://www.pravoslavie.bg/...

Източник на иконата: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/03.25_Blagoveshtenie.htm

Божията десница

Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,

запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.

Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.

Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.

А ние често сме като вълните морски,

в житейския си път, в суетите хорски.

Забравили за Твойта Кръстната Жертва,

изпитанието за душата ни е проверка.

Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,

годините се нижат, в плътта си остарявам.

И земната свещичка някога ще изгори,

душата ще застане пред небесните врати.

За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,

затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.

На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,

нищо от Твоите благословения да не пропилея.

Източници:

Текст: Цветелина Гергинова

фото: https://www.google.bg/

Неделно евангелие в Неделя Ваиа - Връбница

Евангелие от Иоан (12:12-18)

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. 

Апостол (Филип. 4:4-9)

Братя, радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Вход Господен в Иерусалим (Връбница)

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница"(Зах. 9:9).

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев"(Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!"(Лук.19:38).

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!"­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, издателство Тавор.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikopostni/06_Vhod_Gospoden/06_Vhod_Gospoden.htm

Всички знаем, че днес както никога досега, нашите деца са изложени на всевъзможни опасности и предизвикателства от всякакъв вид. Тези предизвикателства не са вече вън от нашия дом, но са влезли до голяма степен вътре, дори в стаите и чантите на нашите деца, след като е достатъчна само една обичайна  употреба на компютър, интернет или телевизия, и всеки, който иска може да види и научи всичко. Тази наша действителност за съжаление е безпощадна и неумолима, и искаме или не, нашите деца израстват в тази среда, и колкото и да ги предпазваме, опасността е във всеки момент близо до тях. И докато са малки и ни слушат е добре, какво се случва обаче когато навлязат в пубертета, както и с навършването на пълнолетието? Това е болен въпрос на повечето чувствителни и отговорни родители.

Темата, с която ще се занимая, е: възпитанието на детето според стареца Паисий.

По благоволението на всеблагия Бог ни бе дадено благословението да познаваме отблизо преподобния старец Паисий, да го видим, да го чуем и докоснем ръка за ръка обитаващата в него благодат на Пресветия Дух. Така, посредством боговдъхновените негови слова и писания ще се опитам да ви разкажа с малко думи, кои са възгледите и учението на преподобния старец за възпитанието на децата.

Както всички светци, така и старецът Паисий локализира началото на възпитанието на децата дори преди самото им раждане; възпитанието на детето започва от бременноста, казва старецът. Ако майката, която носи плода се нервира и притеснява, ембрионът в нейната утроба се вълнува. Докато, ако майката се моли и живее духовно, детето в нейната утроба се освещава. Затова, когато жената е бременна, тя трябва да се моли, да изследва малко от Евангелието, да пее, да няма стрес, както и другите да внимават, като не я притесняват. Тогава детето, което ще се роди ще е осветено и родителите няма да имат проблем с него, нито когато е малко, нито когато порасне.^[1]

Нашата Църква винаги е вярвала, а днес науката тържествено я оправда чрез изследването и разчитането на генетичния код (ДНК), че още от първия момент на зачатието в майката, имаме съвършен човек. Следователно възпитанието започва от първия момент на влизането на новия човек в този свят. Затова преподобният старец говори толкова категорично за периода на бременността, защото вече научно е прието от всички, че ембрионът приема влияния от психологията на бременната майка, но дори и от околната среда. Днес говорим за психология на ембриона като наука, от която проличава колко важен е този период от живота на човека, в който започва да приема първите добри или лоши семена на влияние, още оттогава, когато е бил ембрион. Главно обаче родителите са тези, които въздействат пряко във възпитанието на ембрионния човек, и специално бременната майка.

Колко са майките, които са водили свят живот и са имали осветени деца! Ето, майката на стареца Хаджи-Георги. Дори и млякото на тази благословена майка, от което е сукал Гавриил, светското име на стареца Хаджи-Георги, е било аскетическо ^[2].

Родителите имат отговорността за възпитанието още от ембрионна възраст. Ако родителите, казваше преподобният отец, във времето когато детето е все още в корема на майка си, се молят, живеят духовно, детето ще бъде осветено. И ако впоследствие му помогнат духовно, то ще стане осветен човек и ще подпомогне обществото.^[3]

Доколкото възпитанието на детото започва от неговата ембрионна възраст, много повече то продължава, когато вече детето се роди и е под настойничеството на своите родители. Затова родителите трябва да чувстват голяма благословия, голяма привилегия, но и голяма отговорност за това, че са станали родители на един нов човек, на един образ Божи в този свят. Бог, казва старецът, е дал на първосъздадените, на Адам и Ева, голямата благословия да станат Негови сътворци. Впоследствие родителите, прародителите и т.н., са сътворци на Бога и те, защото дават тялото^[4].

Веднага щом майката и бащата приемат радостта като поемат детето в ръцете си,  същевременно поемат и отговорността за възпитанието на този нов човек, на тяхното дете, чиято първа цел на живота е да стане подобен на своя баща Бог, обичайки свободно и изцяло Христа, отхранен с благодатта на Светия Дух в светите тайнства на Православната Църква на нашия Христос. Родителите трябва да знаят, че тяхното им дете, колкото и да е ангелче, носи наследствено в себе си последствията на паденията, разчупването на образа Божи и влечението към лукавите неща още от неговата младост. Затова, като един добър педагог, преподобният Паисий казва: родителите трябва да подпомагат децата духовно когато са малки, защото тогава и слабостите им са малки и лесно могат да се отсекат. Те са подобно на пресен картоф, който, ако малко го постържиш, той се обелва. Когато обаче остарее, ти трябва да вземеш нож и да го очистиш, ако пък има и някое черничко, ще трябва да проникнеш и още по-дълбоко^[5].

Възпитанието на децата е необходимо от малка възраст, защото в тази възраст влизат добрите принципи и благите семена, които впоследствие ще дадат добрите плодове. Всички ние имаме опит, колко влияе детската възраст върху живота на човека, така че когато психолозите се занимават с многобройните психологични проблеми на съвременния човек, те винаги прибягват до тяхната детска възраст, търсейки да открият там причините и травмите, които въздействат върху целия остатък от живота. Родителят трябва да знае, че възпитанието е подобно на медицинското изкуство, което от една страна трябва да лекува, борейки се срещу микробите, засилвайки обаче организма чрез лекарствена терапия, за да функционира той нормално. Отнасяйки се към свети Арсений Кападокийски, чийто житие е написал, преподобният старец Паисий описва как свети Арсений е използвал и сходни упражниения при децата, (освен, че ги учел на писменост като учител, какъвто бил), но паралелно с това и да осмири страстите им, за да развие тяхното мъжество. Преподавал е на децата и умната молитва: “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме” или “В името на Христа и Богородица”, а когато понякога са грешили или правили някоя пакост, той ги е учил да казват: “Съгреших ти Господи”. Казвал им е да режат парчета лозови пръчки, да ги нанизват и да ги правят на броеница (като плетена броеница), за да броят молитвите и съответните поклони, които е имал всеки един като правило, и така умът на децата се очиствал чрез непрестанната молитва^[6].

Тук трябва да отбележим мястото на подвига при децата, за да придобият чувство на мъжество и да не се страхуват от страданията, тъй като им предстои да придобият благото,  да придобият добродетелта. Боязливостта на душата е рожба на себелюбието, а според светите отци себелюбието е рожба на маловерието. Така свети Арсений практически помагал на децата да придобият мъжество, така че след това чрез чувството за мъжество, както казва старецът Паисий по-долу, да осмирят своите страсти и да очистят своя ум чрез непрестанното призоваване на името на нашия Христос, както и чрез поклоните на всеки един от тях на единственно истинския Бог и наш Спасител. Много важно е също така, че преподобният Арсений е учил децата да имат надежда и да черпят сила от името на Христа и Богородица, както и да имат мъжеството да се смирят, когато правят грешки, да ги признават, да ги приемат и да ги поправят, казвайки: “Съгреших, Боже мой”. Колко лошо за съжаление се случва днес, когато родителите постоянно искат да оправдават своите деца поради болна любов, мислейки си, че по този начин ги обичат, като ги отглеждат в един фалшив свят на самохвалство и себеоправдание, което за съжаление в един момент ще доведе до съкрухата на детето, когато то вече се намира пред грешките и техните последствия като непреодолими стени в твърдата и отмъстителна съвременна действителност.

Подвигът на възпитанието на нашата Църква, имайки за основа разсъдливостта, действа терапевтично на душите на нашите деца, поставяйки граници на исканията, воювайки със страстите от първата им поява и очиствайки душите и телата им с любовта на нашия Христос. Разбира се, в подвига на възпитанието на децата основен признак е разсъдливостта, така че това да става с много деликатност и знание за възможностите на детето, за да не донесе то противните резултати. Веднъж попитали стареца:

– Отче, някои майки ни питат каква молитва да правят деца на 3,4 години?...

Източник: https://www.bogonosci.bg/

Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.
През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: „Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: „О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи от тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до река Йордан“.
Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от техния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.
Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.
През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: „Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен“. Той чул отговор: „Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня“. Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: „Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни.“
Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: „Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш.“ Тогава тя благословила:
– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?
– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.
– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено от Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.
Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смущение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: „Господи, помилуй“. В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:
– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.
Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!
Като чул тези думи, старецът паднал пред краката ѝ и просълзен казал:
– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.
– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля...

Източник: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/propovedi/46-svetiiski/2165-0401_zhitie

ΧΧ век даде на Църквата много светци. Той е напоен с кръвта на мъченици и изповедници, но в голямата духовна безпътица Господ не остави Своя народ и без пастири, без Свои свидетели, без хора, които да показват Лика Му на другите и да казват: „Натам тичайте, натам!”. Един такъв светец на нашето съвремие е старецът Паисий Светогорец. Той е един от многото подвижници, просияли през 20 в. на Света Гора, която по Божия милост е толкова близко и до нашата страна. Четейки за живота му, човек с удивление разбира, че небесата са отворени. Че духовният свят е на една ръка разстояние, че чудото всъщност е ежедневие за онези, които са се съединили с Христос. За разлика от много други светогорци, по Божи промисъл подвигът на стареца Паисий прераства в служение на хората по целия свят.

Почитан като светец приживе и след смъртта си. Образът му е изписан в десетки църкви, хиляди молитви от всички краища на света се отправят ежедневно към него и той помага на хората така, както е помагал винаги.

Детски и юношески години 

Старецът Паисий е роден на 24 юли 1924 г. във Фараса, Кападокия, в бурните времена на малоазийската катастрофа. Той имал още осем братя и сестри. На 7 август 1924 г., една седмица преди жителите на Фараса да тръгнат за Гърция, старецът бил кръстен от св. Арсений Кападокийски, който настоявал да му даде своето име, „за да остави калугер след себе си”, както многозначително се изразил. Впоследствие, вече в Гърция, Арсений завършил училище с много добър успех и показвал ясен стремеж да тръгне по монашеското поприще. Така например, той си водел тетрадка, в която записвал всички чудеса на св. Арсений, а родителите му се шегували: „Нека първо ти порасне брада, а после ще те пуснем”. Личната му връзка с Христос се проявявала още в тези ранни години. Първият му досег с Дарвиновата теория за еволюцията предизвикал потрес в детската душа. Както сам разказвал той по-късно, започнал настойчиво да се моли: „Ако Христос е Бог, сега ще ми се яви, за да повярвам!”. И тогава молитвата му сякаш секнала. Минали сякаш безкрайни часове. Тогава си казал простосърдечно „дори и само човек да беше Христос, пак си струва да Го обичам, да Му се подчинявам и да се жертвам за Него!”. След тази мисъл веднага му се явил самият Христос, в нетварна светлина, погледнал го с много любов и му казал: „Аз съм възкресието и животът. Който вярва в Мен, няма да умре, но ще живее!”

Докато постъпи в армията, Арсений работел като дърводелец. И тогава се проявявала неговата чувствителност към болката на хората, която станала основен белег на неговия житейски път – например, когато му поръчвали ковчег, Арсений никога не вземал пари и състрадавал много на опечалените, подкрепяйки ги с молитвата си, която по чуден начин докосвала душите им и облекчавала скръбта им. 

„Свързочникът на Бога” 
 
В армията Арсений постъпил през 1945 г. по време на Гражданската война в Гърция и служил като свързочник. Такава била неговата молитва към Христос – да му отреди такава служба, че „да не убие нито един човек”. Когато обаче се случвало да участва във военни действия, искал да е на първата бойна линия, за да не отидат там онези войници, които имали семейства. По-голямата част от времето си в армията обаче прекарал като свързочник, затова в много от неговите жития е наричан „Свързочника на Бога”. Това прозвище получил от разговора си с един войник, който отричал необходимостта от монашески живот, а Арсений му отговорил, че монасите са „свързочниците на Бога”, имайки предвид т.нар. умна молитва и грижата им за останалото човечество. Уволнява се през 1949 г.
 
В градината на Богородица 
 
Веднага след уволнението си, Арсений отишъл на Света гора, но се върнал отново в света за една година, за да помогне на сестрите си, които имали нужда от него. и да приключи със светските си задължения. След една година, през 1950 г. се върнал отново и се установил в Кутлумушкия скит на св. Пантелеймон, в килията „Въведение Богородично”. Там се запознал с добродетелния старец Кирил, който имал дара на прозорливостта и бил игумен на манастира и когото следвал вярно. След това отишъл в манастира Есфигмен, където бил постриган за монах с името Аверкий. Там се отличил с работливост, любов и разбиране към братята си, послушание към стареца и смирение. Много се молел с Иисусовата молитва, постел строго и четял непрекъснато, особено авва Исаак.

През 1954 г. напуснал Есфигмен и се отправил към манастира Филотей, който бил идиоритмичен и където бил монах и неговият чичо. След две години бил хиротонисан за „ставрофор” и получил „малка схима”. Тогава именно му било дадено името Паисий в памет на митрополита на Кесария Паисий II, който бил от неговия роден град Фараса.

Разрушеният манастир 

Монах Паисий копнеел да се отдели за пустинически живот в местността Катунакия, на Света Гора. Но през 1958 г. му се явява света Богородица и му заповядва: „Няма да отидеш в Катунакия, а в манастира Стомиу”. Така старецът напуснал Света Гора и отишъл в манастира „Рождество Богородично” в Коница, Епир, където останал четири години. Там възстановил разрушения през 1943 г. от немците манастир. Бил обикнат от населението в района заради грижата си за другите и благия му нрав. В града действала евангелистка секта – старецът се запознал с нейното учение, написал брошура за него и я давал на посетителите в манастира, убедил много хора да преоткрият Православието и да се върнат в Църквата, мнозина евангелисти взимал на работа на строежа, а с водачите на сектата се срещал и ги убедил да не проповядват повече тук. Обградил с обич и загриженост мюсюлманите в Коница. Помагал им в нуждите им и всеки петък ги събирал в някоя тяхна къща и разговаряли. Някои от тях днес са кръстени.

Синай – на 2000 метра надморска височина 

От там, отново по заповед на св. Богородица, отишъл на Синай и то не в прочутия Юстиниянов манастир, а в килията-пещера на св. Галактион и Епистимис, която се намирала на 2000 метра височина. Там се подвизавал с оскъдна вода и храна. Молел се и водел духовна бран, известна само на него и Бога. Известно е изкушението, с което го нападнал сатаната на това място. Той му се явил и казал „Скочи от тази скала, Паисие! Аз ти обещавам, че няма да ти се случи нищо” С това искал да го накара да скочи и да се убие. Но старецът хвърлил един камък в пропастта и казал: „Айде, да ти мине помисълът!” Тогава сатаната се опитал да го поласкае, казвайки: „Такъв отговор и Христос в пустинята не ми е давал. Ти по-добре отговори!” А Паисий му отвърнал: „Христос е Бог, а не като мене смешник. Махни се от мен, сатана!”. В килията работел като дърводелец, а припечеленото давал като милостиня на бедуините, предимно под формата на храна и лекарства.

Завръщане на Света Гора 

През 1964 г. се върнал на Света Гора, откъдето не си тръгва никога вече. Този път го приел скитът Ивирон. През 1966 г. се разболял сериозно и били частично отстранени дробовете му. Докато се възстанови от операцията, живеел в манастира „Св. Йоан Богослов” в Суроти. Върнал се на Света Гора през 1967 г. и се установил в Катунакия.

Оттогава започнал да приема много посетители. Името му станало известно далеч извън Света Гора и всякакви измъчени хора се отправяли към него, щом научили за харизматичния монах на име Паисий. Нямало болест, която старецът да не можел да излекува с молитвата си, нямало житейско изпитание, което той да не превръщал с молитвата си в благословение и ново начало. Общувайки с него, хората недвусмислено разбирали, че Христос е до тях, че и „космите на главите им са преброени”, всичко далечно, за което били само чели в житията на светците, оживявало, ставало близко, родно, преживяно. Следващата година старецът се преместил в манастира Ставроникита, където помогнал много за възстановяването на обителта. Често пеел и като псалт в скита на „Св. Йоан Предтеча” на стареца Тихон. Двамата старци станали добри приятели. Старецът Тихон починал през 1968 г. Паисий останал в неговата килия в продължение на 11 години, каквато била волята на приятеля му преди да почине.

През 1979 г. отишъл в манастира Кутлумуш, в чието братство бил вписан като εξαρτηματικός монах. В местността Панагуда имало един запустял скит, където Паисий работил усърдно, за да го възстанови и останал в него до края на живота си. Тук потокът от хора, които го посещавали, се увеличил. Дотолкова, че пътят към килията му бил указан със специални табели, така че поклонниците да не притесняват другите монаси, търсейки го. Освен това получавал и много писма. Разказвал, че те много го притеснявали, защото от тях получавал новини само за разводи, физически и психически болести. Въпреки натоварената си програма, продължавал аскетичния си живот и спял само по два-три часа на ден. Свикнал да изготвя щамповани малки икони, които подарявал на посетителите си като благословия.

Болестите 

Парадоксът на светците е, че докато те просто не можели да останат безучастни към човешката болка и измолвали от Бога изцеление на нелечими болести за стотици хора, за самите себе си те не просели здраве. Нещо повече, гледали на своите страдания като на благословение – като на възможност да съучастват в болката на хората и поне малко да се докоснат до Христовите страдания за нас. Старецът Паисий имал много и различни болести, страдал от рак на много органи. След 1993 г. получил кръвотечение, но отказвал да се лекува с многозначителните думи „всичко ще се оправи в земята”. За последен път през ноември същата година старецът Паисий напуснал Света Гора и отишъл в Суроти, в скита „Св. Йоан Богослов” за празника на св. Арсений (10 ноември). Там му станало лошо и в болницата диагностицирали рак на дебелото черво с метастази в белия дроб и черния дроб. Старецът пожелал да се върне в Света Гора, но състоянието му не му позволило. През последните седмици от живота си не вземал успокоителни, въпреки големите болки. Починал на 12 юли 1994 г. Бил погребан в любимия си скит „Св. Йоан Богослов” в Суроти край Солун. Оттогава всяка година на 11 срещу 12 юли в скита се отслужва вечерно бдение с участието на хиляди вярващи. Както приживе, така и след смъртта си е почитан като светец заради своята личност, духовност и многобройни харизматични дарове (прозорливост, разсъдителност, дар за изцеление и др.), които той притежавал според свидетелствата на хиляди. В съгласие с църковната традиция, местният епископ на Маратон Мелитон (Кавацклис) е предложил вписването му в диптисите на Православната църква като светец...

Източник: https://pravoslavenhram.com/

 

Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная.

Кондак, глас 4

В Троице благочестно певаемому, последовавши Богу, страстотерпице, идольская притупила еси чтилища: посреде же подвига страдальчествующи, Варваро, мучителей прещения не устрашилася еси мужемудренная, велегласно поющи присно: Троицу чту, едино Божество...

Житие на света великомъченица Варвара

През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людите от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща й се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.

Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.

- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм й повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!

Мартиан отначало не допускал да срещне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.

Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"

- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.

Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.

Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувставйки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.

На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето й сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал й той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"

- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!

Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение...

Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/12.04_sv_Varvara.htm

Паметта му се отбелязва на 27 май

Св. Йоан се родил около 1690 година. Когато през 1711 г. започнала войната с Османската империя, той вече бил войник в царската армия на Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Русия и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки в хората ужас и страх. Св. Йоан участвал в боевете и защитавал Родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци.

В битката за освобождаването на Азов св. Йоан бил пленен и изпратен в Цариград заедно с хиляди други свои съотечественици. От Цариград бил препратен в град Прокопион в Кападокия. Тук той се оказал подчинен на някакъв ага, който управлявал еничарски лагер.

Св. Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф”, „неверник”, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни.

Св. Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния му свят, обърнат към Христос още от детството. На побоите и издевателствата от страна на турците той отговарял с думите на ап. Павел: „Кой може да ме отлъчи от любовта Христова” (Рим. 8:35).

„Аз – казвал Йоан – вярвам и обичам моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи и нищо не може да ме застави да се отвърна от Него. Като пленник аз изпълнявам заповедите на господарите ми относно работата. Но вие не сте господари на вярата ми в Спасителя Христа. Аз никога не забравям трънения венец и кръстната смърт на Господа и съм готов за още по-големи мъчения. Готов съм да умра, но не и да се откажа от Христа”.

Св. Йоан приел жестоките условия на мъченическия живот и заживял в конюшнята. Това му напомняло за яслите във Витлеем. Той много се молел и постел. С начина си на живот умилостивил турците и те с възхищение започнали да го наричат „вели” – „светец”.

Заради праведния му изповеднически живот св. Йоан бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Например с помощта на ангел Господен изпратил ястие на меден поднос от Прокопион в Мека. Турският ага бил там и му се прияло любимото му ястие. Светецът предузнал това и като видял, че господарката тъкмо готви тази гозба, изпратил я с молитва при господаря си. Агата я видял пред себе си още топла. Но така и не разбрал как тя се е озовала при него и то на блюдо, на което бил изобразен фамилният му знак. Разбрал каква е истината чак след три месеца, когато се прибрал вкъщи. Това чудо смирило ненавистта и неприязънта на турците. Духовното и нравствено влияние на светеца укротило зверствата на иноверците.

Св. Йоан се преселил при Господа, Когото обичал повече от всичко, на 27 май 1730 г.

При всички изпитания, които претърпял, той намирал опора и утеха само в молитвата, във всенощните бдения, които извършвал, и в приемането на светите Тайни. Всяка седмица св. Йоан се причастявал и чувствал това като велика почивка. В последния ден на своя земен живот той извикал при себе си свещеник, който му донесъл светите дарове в парче ябълка. В конюшнята св. Йоан се причастил за последен път. Неговият временен плен и житейските му трудности свършили. Приемайки причастие св. Йоан преминал във вечността и застанал пред престола на Бога с молитвеното си застъпничество той започнал да излива над вярващите потоци от чудеса.

Свещеникът и християните от град Прокопион получили от турците разрешение да вземат и погребат тялото на починалия. Вчерашният роб бил погребан със сълзи и благолепие като архиерей от християните, от турци и арменци. Тялото му, обкръжено от свещи и кадилници, било отнесено на ръце до християнското гробище...

Източници:

текст: https://svparaskeva.com/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8/ 

фото: https://www.google.com/search...

 Днес е скръбен и много тъжен ден.

Бог е разпнат на Кръст заради мен.

Между разбойници от двете страни,

трагедия от гордост и човешки злини.

 На главата Му сложиха трънен венец,

 на невинния и без грях Божи Агнец.

Христос със скръб и с много любов

отправи към Отец Своя молитвен зов:

„Отче, прости им, не знаят какво правят!“.

Людете не спряха да Му се подиграват.

Майката Божия гледа със скръбна душа.

Сърцето Ѝ майчино от мъка се раздра!

Сложиха Му надпис: „Иисус, Цар Юдейски“,

вменявайки Му вина с плана си злодейски.

Народът не вярваше, че Той е Син на Бог.

Пусна разбойник, а Иисус изпрати в гроб.

И ето че настана тъмнина по земята.

Иисус молитвен зов отправи към Отца.

Гъба с оцет с присмех Му дадоха да пие.

Кръвта Христова проля се греха да умие.

Иисус вкуси от оцета и предаде Богу Дух.

Завесата храмова раздра се и настана смут.

Прости ми, Боже, че се давя в светска суета,

грижи ме заливат и немаря за моята душа.

Пред Твоя Кръст, Господи Иисусе, идвам,

пред страданията Ти в сълзи се обливам.

Поклон пред кръстната Ти жертва, Боже!

Без Теб животът ми да продължи не може!

Източник:

икона: http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Gospodski/Strasti_Hristovi/razpjatie/index.htm

текст: Цветелина Гергинова

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

„Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а с другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин...

Източник: http://blagovestnik.bg/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD/