Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

покаяние

ПОКАЯНИЕ

  • Божията десница

     

    Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,

    запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.

    Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.

    Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.

     

    А ние често сме като вълните морски,

    в житейския си път, в суетите хорски.

    Забравили за Твойта Кръстната Жертва,

    изпитанието за душата ни е проверка.

     

    Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,

    годините се нижат, в плътта си остарявам.

    И земната свещичка някога ще изгори,

    душата ще застане пред небесните врати.

     

    За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,

    затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.

    На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,

    нищо от Твоите благословения да не пропилея.

    Източници:

    Текст: Цветелина Гергинова

    фото: https://www.google.bg/

  •  
     
    Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова християните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14). Но Христос възкръсна, а дяволът, който си беше открит човекоубиец, „и е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44), остана посрамен и безсилен. Животът победи, а смъртта и злото бяха потъпкани и умъртвени. Христос възкръсна – и в пълна яркост засия Неговото Божествено Царско величие...
       
    Историческият факт на Христовото Възкресение, както и цялото Христово учение, били критикувани от много учени хора (рационалисти). Някои посветили на тази критика целия си живот, стараейки се да докажат, че евангелският разказ за Възкресението е лъжа, грешка или заблуда. Първа по време, по злоба се явила тази басня, която трябвало да разпространява подкупената от еврейските първосвщеници стража от войници, след като те в страха си разказали за станалото при гроба: земетресение, отместване на камъка и явяване на мълниеносителия ангел. Тази басня се състояла в това: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, докато ние спяхме...” (Мат. 28:13). Нелепостта на тази измислица направо бие на очи:
       Съвършено недопустимо е – стража, в състав от няколко души, да заспи. Тогава къде е военната дисциплина? Та това е римска стража, а римската амрия със своята желязна дисциплина и храброст е била една от най-добрите армии в света. Ако войниците са спели, то не биха видели, а ако са видели, значи не са спели. В такъв случай те не биха дали възможност на апостолите да извършат „похищение”, дори  напротив – биха задържали похитителите на местопрестъплението заедно с мъртвото тяло и биха ги представили на началството си. Но и да беше станало похищението, нима убийците на Христа биха оставили на свобода „похитителите” да проповядват Неговото Възкресение? Със силата на своята власт те биха заставили апостолите да им предадат откраднатото тяло, за да ги изобличат в лъжа и измама, и с това да пресекат от корен проповедта на Христа. И наистина, ако учениците бяха откраднали тялото на Спасителя, трябваше веднага да ги изправят пред съда, да ги уличат според показанията на войниците и с това да възпрепятстват тяхната проповед. Но Христовите убийци не направили това. Можем да предположим, че не са били уверени, че войниците ще поддържат в съда тяхната клевета. Но поради каква причина те искали да прикрият истината?
       По нататък те искали да ограничат със заповед проповедта към апостолите: „И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името на Иисусово” (Деян. 4:18). Апостолите пък казвали: „Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20), като продължавали да просвещават света със своята проповед за Христовото Възкресение...
     
     За нас, съвременните хора, Бог дава в навечерието на Своето Възкресение на Велика Събота слизането на Благодатния огън в Йерусалим на Божи гроб всяка година, когато православните Го помолят за това. Цял свят може да види и да се удивлява на това чудо, което Господ дава на всички хора по света. Но колко много са хората, които виждайки и знаейки това, след това продължават да живеят в грехове и не се каят пред Бога? И колко малко са хората, които търсят истината и я намират чрез този пътепоказател в Православната вяра? И днес всеки човек прави в сърцето си същия избор, който преди около 2000 години е трябвало да направят: едни игнорират Христовото възкресение, а други го полагат в сърцето си като най-голямо съкровище. Нека и ние да сме от тези, които свято пазят в сърцата си скъпоценната вяра, че Христос е възкръснал, и изповядваме "Христос Воскресе!"
     
     

    В статията е ползван текст и от този източник:

    текст: https://pravoslavenhram.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/293

  • Според житието на преподобна Мария Египетска написано от свети Софроний Йерусалимски, когато се опитала да влезе в църквата на Божи гроб на празника Въздвижение на Кръста Господен, тя е била спряна от невидима сила, поради намеренията и. И след като направила опити да влезе, и виждала как другите влизат, тя вдигнала поглед нагоре и видяла иконата на Божията майка и осъзнала, че греховете я възпират. Тогава тя помолила на Божията майка да и позволи да я води към пътя на покаянието, като обещала да се отрече от света и да посвети живота си на Христос. След като изпълнила своето обещание, тя се превърнала в пример за покаяние за християните.
    Пещерата на свети Атанасий Атонски се намира в южния край на Атон, вътре в която се смята, че се намира иконата на Богородица, пред която се е покаяла преподобната Мария Египетска. Тази икона е известна като света Богородица Егитирия или Гарантираща и е била открита в тази пещера от свети Атанасий Атонски, но на сутринта  иконата изчезнала и се появила в пещерата. Свети Атанасий отнесъл иконата в манастира, но на следващата сутрин отново била открита по загадъчен начин в пещерата.

     

    Иконата на света Богородица


    Източник: https://taniailieva06.blogspot.com/…

  • ПОКАЕН ПСАЛОМ 50

    Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
    Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
    защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
    Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
    Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
    Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
    Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
    Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
    Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
    Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
    Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
    Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
    Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
    Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
    Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
    защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
    Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
    Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
    тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

  • ПОКАЙНА МОЛИТВА "Господи помилуй, Господи прости"

    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Помоги мне, Боже, крест мой донести
    Я — великий грешник на земном пути,
    Господи, помилуй, Господи, прости!

    Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
    Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.
    И, за нас распятый, много ты терпел.
    За врагов молился, за друзей скорбел
    Я же слаб душою, телом также слаб,
    И страстей греховных я преступный раб.

    Я великий грешник на земном пути,
    Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
    Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
    Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

    Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
    Ниспосли терпенье, радость и покой.
    Грешник я великий на земном пути
    Господи, помилуй! Господи, прости!
    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Помоги мне, Боже, крест мой донести

    Я — великий грешник на земном пути,
    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
    Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.

    И, за нас распятый, много ты терпел.
    За врагов молился, за друзей скорбел
    Я же слаб душою, телом также слаб,
    И страстей греховных я преступный раб.

    Я великий грешник на земном пути,
    Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
    Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
    Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

    Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
    Ниспосли терпенье, радость и покой.
    Грешник я великий на земном пути
    Господи, помилуй! Господи, прости!

    Източник на песента: "Тази песен е написана от един старец от остров Залита"

  • Автор: 
    Иван Николов

     

     

    (ІІІ Царства 16-19 гл.; ІV Царства 1,2 гл.) 

     

    След славното царуване на Давид и Соломон повечето еврейски царе били нечестиви човеци. Те често изпадали в идолопоклонство и преследвали пророците. Най-злият между тях бил Ахав ( около 900 година преди Христа). Той се оженил за една езичница, която се казвала Иезавел и построил храм в чест на едно то най-гнусните езически божества – Ваал. Многобройни жреци на Ваал кръстосвали страната и развращавали народа. Те получавали много пари, хранели се от царската трапеза, а малкото свещеници, останали верни на единия Бог били безпощадно избивани.

    По това време дошъл в двореца при Ахав свети пророк Илия и смело му рекъл:

    - Жив Господ, Бог Израилев! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен, когато аз кажа.

    Настанала страшна суша. Всичко изгоряло. Земята се превърнала в безводна пустиня. Реките и потоците пресъхнали. Животните измирали от глад и жажда. Хората изнемогвали. Само пророкът, по Божия наредба, се заселил при един малък извор, където врани сутрин и вечер му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да спаси ония, които твърдо вярват в Него. Скоро обаче изворът пресъхнал. Пак по Божия заповед Илия отишъл в един град – Сарепта. Тук край градските порти той видял една жена, която събирала дърва.

    -  Дай ми вода да пия и късче хляб, защото съм гладен! – примолил и се пророкът.

    Жената, която била вдовица, чистосърдечно отговорила, че има вкъщи само шепа брашно и малко дървено масло (зехтин). Сега тя се канела да изпече питка от този свой последен запас, за да я изядат с единствения й син и след това да умрат от глад. Но пророкът я успокоил:

    - Направи малка прясна пита за мен, а за себе си и за сина си ще направиш след това. Брашното и дървеното масло няма да се свършат докато отново не завали.

    Тъй и станало. За дома на вдовицата настанали мирни и честни дни. Случило се обаче, че синът й внезапно починал. Свети пророк Илия успокоил нещастната майка и възкресил сина й.

     А сушата безмилостно продължавала. Вместо да се разкаят, Ахав и жена му се ожесточили още повече срещу Божия пророк и го търсели навсякъде, за да го погубят. За щастие, народът се разкаял за служението си на идолите, и след три години суша Господ заповядал на Илия да отиде при царя и да ме съобщи за прекратяването на сушата.

    Пророкът дошъл в двореца на Ахав и му рекъл:

    - Заповядай на народа да се събере на планината Кармил и нека дойдат и жреците на Ваал, за да узнаят силата на истинския Бог.

    Царят изпълнил желанието на пророка. Когато всички се изкачили на планината, Илия казал на Вааловите жреци, които били 450 човека:

    - Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз – на Господа, и нека поставим върху тях дърва и жертвата. Но огън няма да подклаждаме. Който изпрати от небето огън на жертвата си, той е истинският Бог.

    Всички се съгласили. Първи пристъпили към приготвената жертва жреците. Цял ден те скачали около нея и викали:

    - Ваале, Ваале, чуй ни!

    Отговор обаче не последвал. За да умилостивят своето божество, започнали да се бодат с ножове по тялото, но и сега несъществуващият Ваал бездушно мълчал.

    Дошъл ред на свети Илия. Пророкът приготвил жертвеник, изкопал около него дълбок ров, сложил на жертвеника дърва и едно заклано теле. Накарал стоящите около него да полеят жертвеника обилно с вода, тъй че целият ров се напълнил. След това пророкът вдигнал очи към небето и се помолил така:

    - Господи! Нека познаят днес тези човеци, че Ти си истинският Бог, и ти ще обърнеш сърцето им към Себе Си!

    В същият миг паднал огън от небето и изгорил не само жертвата и дървата, но и водата, и камъните, на които бил поставен жертвеникът. Целият народ паднал на земята и с ужас възкликнал:

    - Богът, на Когото се моли Илия, е истинският Бог!

    Божият пророк се изкачил на съмия връх на планината и започнал да се моли отново, този път за дъжд над сухата земя. И ето, от морето подухнал вятър, небето се покрило с огромни облаци и плиснал дъжд като из ведро.

    Но нечистивото царско семейство и сега не се вразумило. Разярена от посрамването на Вааловите жреци, царица Иезавел заповядала да хванат свети Илия и да го погубят. Но Господ Бог този път погубил самата нея с порочния й съпруг. След време Ахав бил ранен в едно сражение срещу сирийци, побягнал с колесницата си, но починал от загуба на кръв. Според прессказанията на пророка, кучетата лижели кръвта му. Подобна била участта на нечестивата му съпруга.

    А светият славен прорк Илия заради изключително праведния си живот бил грабнат с огнена колесница жив на небето. Светата Православна Църква учи, че той отново ще се завърне по чудесен начин на земята преди края на света. Тогава над цялата земя ще царува най-страшният и зъл цар, какъвто не е имало – Антихристът. Той ще воюва против Бога и Неговите светии. Но Бог ще изпрати Своя пророк като храбър войн, който ще се бори против нечестивея цар, а след това и сам Господ Бог Иисус Христос ще дойде, за да го победи.  Свети Илия пък ще подготви човеците за посрещането на Иисуса Христа, като ги призове към покаяние..

    Източник: https://www.pravmladeji.org/node/497

  • Усмивката на сърцето

     Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя крайи скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.

    Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливоотворил вратите си,посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха итой изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно,образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат.От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветяобгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и теприличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, свярата и надеждите си.След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.

    Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите.Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето.  Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите,предвестници на пролетта,символизиращи сплотеността на семейството. Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет.  Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а ние се надпредварваме с него.

    Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето йприличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за даоцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието ироптанието.Дървото отравяше градината и тя линееше.

    Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.

     Следвечернатаслужба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник.Тази вечерпо Божията милостсъсСтеласе случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече„усмивката на сърцето”.Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея снебесен мир и радост, която яизпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.

    Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропуснада нарушитази небесна радост, с която Богядари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, коетонахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше. 

    Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.

    Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”. Всеки път, когато застанеше предиконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. ТогаваБог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожитовадърво изцяло. С времето Господ показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта отсилата напрошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в „усмивката на сърцето”. 

    Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец.Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук.Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”. А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!

    Източници:

    Разказ: Автор Цветелина Гергинова

    снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

  • В свещения светогорски манастир Ватопед се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Парамития“-„Утешителка”. Тази икона спасява монасите от манастира от нападение на пирати, въпреки че Господ поставя ръката Си на устата й, за да не й позволи да предупреди монасите, поради тяхната греховност и пренебрегване на монашеските им обещания.
     
    Божията Майка сваля ръката на Христос от устата си и повтаря предупреждението си към игумена на манастира свети Генадий, когато той е щял да предаде ключовете за главната порта на вратаря, без да знае, че пред стените на обителта се крият пирати, които чакат да нахлуят в манастира. По нейните инструкции монасите прескачат манастирските стени, изненадват  и прогонват пиратите.
     
    Оттогава иконата е запазила тази необичайна поза на Пресвета Богородица, която се изписва с  Христовата ръка върху нейната уста.
     
    Разбира се, това е било духовна „подкана“ от страна на Спасителя, за да накара монасите да се покаят и да променят живота си, като в същото време показва силата и ефикасността на молитвите и застъпничеството на Неговата Пресвета Майка.

    източник: https://www.afon-balkani.org/