Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

покаяние

ПОКАЯНИЕ

  • Божията десница - поезия

    Божията десница

     

    Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,

    запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.

    Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.

    Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.

     

    А ние често сме като вълните морски,

    в житейския си път, в суетите хорски.

    Забравили за Твойта Кръстната Жертва,

    изпитанието за душата ни е проверка.

     

    Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,

    годините се нижат, в плътта си остарявам.

    И земната свещичка някога ще изгори,

    душата ще застане пред небесните врати.

     

    За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,

    затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.

    На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,

    нищо от Твоите благословения да не пропилея.

    Източници:

    Текст: Цветелина Гергинова

    фото: https://www.google.bg/

  • За Христовото Възкресение - празник на празниците, и основа на нашата вяра.

     
     
    Възкресението Христово е най-великото събитие на света и затова християните заменили с него празнуването на старозаветната събота. Празникът на Христовото Възкресение е Празник на празниците и тържество на тържествата, Първият ден от седмицата... Възкресението е тържество, смисъл и основа на нашата вяра: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра”, говори Христовият апостол (1Кор. 15:14). Но Христос възкръсна, а дяволът, който си беше открит човекоубиец, „и е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44), остана посрамен и безсилен. Животът победи, а смъртта и злото бяха потъпкани и умъртвени. Христос възкръсна – и в пълна яркост засия Неговото Божествено Царско величие...
       
    Историческият факт на Христовото Възкресение, както и цялото Христово учение, били критикувани от много учени хора (рационалисти). Някои посветили на тази критика целия си живот, стараейки се да докажат, че евангелският разказ за Възкресението е лъжа, грешка или заблуда. Първа по време, по злоба се явила тази басня, която трябвало да разпространява подкупената от еврейските първосвщеници стража от войници, след като те в страха си разказали за станалото при гроба: земетресение, отместване на камъка и явяване на мълниеносителия ангел. Тази басня се състояла в това: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, докато ние спяхме...” (Мат. 28:13). Нелепостта на тази измислица направо бие на очи:
       Съвършено недопустимо е – стража, в състав от няколко души, да заспи. Тогава къде е военната дисциплина? Та това е римска стража, а римската амрия със своята желязна дисциплина и храброст е била една от най-добрите армии в света. Ако войниците са спели, то не биха видели, а ако са видели, значи не са спели. В такъв случай те не биха дали възможност на апостолите да извършат „похищение”, дори  напротив – биха задържали похитителите на местопрестъплението заедно с мъртвото тяло и биха ги представили на началството си. Но и да беше станало похищението, нима убийците на Христа биха оставили на свобода „похитителите” да проповядват Неговото Възкресение? Със силата на своята власт те биха заставили апостолите да им предадат откраднатото тяло, за да ги изобличат в лъжа и измама, и с това да пресекат от корен проповедта на Христа. И наистина, ако учениците бяха откраднали тялото на Спасителя, трябваше веднага да ги изправят пред съда, да ги уличат според показанията на войниците и с това да възпрепятстват тяхната проповед. Но Христовите убийци не направили това. Можем да предположим, че не са били уверени, че войниците ще поддържат в съда тяхната клевета. Но поради каква причина те искали да прикрият истината?
       По нататък те искали да ограничат със заповед проповедта към апостолите: „И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името на Иисусово” (Деян. 4:18). Апостолите пък казвали: „Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:20), като продължавали да просвещават света със своята проповед за Христовото Възкресение...
     
     За нас, съвременните хора, Бог дава в навечерието на Своето Възкресение на Велика Събота слизането на Благодатния огън в Йерусалим на Божи гроб всяка година, когато православните Го помолят за това. Цял свят може да види и да се удивлява на това чудо, което Господ дава на всички хора по света. Но колко много са хората, които виждайки и знаейки това, след това продължават да живеят в грехове и не се каят пред Бога? И колко малко са хората, които търсят истината и я намират чрез този пътепоказател в Православната вяра? И днес всеки човек прави в сърцето си същия избор, който преди около 2000 години е трябвало да направят: едни игнорират Христовото възкресение, а други го полагат в сърцето си като най-голямо съкровище. Нека и ние да сме от тези, които свято пазят в сърцата си скъпоценната вяра, че Христос е възкръснал, и изповядваме "Христос Воскресе!"
     
     

    В статията е ползван текст и от този източник:

    текст: https://pravoslavenhram.com/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/293

  • Иконата на света Богородица "Егитирия - Гарантираща", пред която се е молила света Мария Египетска

    Според житието на преподобна Мария Египетска написано от свети Софроний Йерусалимски, когато се опитала да влезе в църквата на Божи гроб на празника Въздвижение на Кръста Господен, тя е била спряна от невидима сила, поради намеренията и. И след като направила опити да влезе, и виждала как другите влизат, тя вдигнала поглед нагоре и видяла иконата на Божията майка и осъзнала, че греховете я възпират. Тогава тя помолила на Божията майка да и позволи да я води към пътя на покаянието, като обещала да се отрече от света и да посвети живота си на Христос. След като изпълнила своето обещание, тя се превърнала в пример за покаяние за християните.
    Пещерата на свети Атанасий Атонски се намира в южния край на Атон, вътре в която се смята, че се намира иконата на Богородица, пред която се е покаяла преподобната Мария Египетска. Тази икона е известна като света Богородица Егитирия или Гарантираща и е била открита в тази пещера от свети Атанасий Атонски, но на сутринта  иконата изчезнала и се появила в пещерата. Свети Атанасий отнесъл иконата в манастира, но на следващата сутрин отново била открита по загадъчен начин в пещерата.

     

    Иконата на света Богородица


    Източник: https://taniailieva06.blogspot.com/…

  • Неделя на Блудния син - втората подготвителна неделя за Великия пост

    Завръщането на блудния син - гръцка икона

    Неделно литургийно свето Евангелие

    На литургията 1Кор. 6:12-20. Евангелие от Лука 15:11-32

    "И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

    А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

    А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

    защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят" (Лук.15:20-24).

     

    Блудният син

    Блудният син се осъзнал. Осъзнаването е началото на обръщането на грешника към Бога. Осъзнавайки се, той ясно разбира от какво точно се нуждае душата му и какво не му достига. Спомня си за Небесния Отец и благата, от които се е лишил самоволно, отлъчвайки се от Него. Така решава и да се завърне при Бога, т. е. да остави греховния живот и да живее отново по Божиите заповеди.

    Заблудилият се и разкайващ се син не търси зачитане на достойнството и правата си на син и е доволен дори от положението на слуга в дома на баща си. С това притчата за Блудния син показва какво трябва да бъде смирението на каещия се грешник.

    Заблудилият се син бил приет от бащата. Притчата учи чрез това, че доброто намерение е тогава спасително, когато без бавене се приведе в изпълнение. Бащата посреща с радост и обдарява завърналия се заблуден син. Това е светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.

    Св. Филарет Московски

     

    Безграничната Божия любов
    Завръщането на Блудния син

    "А като дойде в себе си, рече:...Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син... И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува." (Лука. 15:17-20)

    Завръщането на блудния син - руска иконаСветата Църква премъдро е отредила големите църковни празници да бъдат предшествани от подготвителен период, в който първоначално само се загатва идеята на празника, а после все повече се навлиза в нея, докато се стигне до кулминацията, която е самият празник. После в обратен ред до т. нар. Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкова по-голям е и подготвителният период. А най-големият и най-светлият за Православната църква празник ­ Възкресение Христово ­ не само че се предшества от 48-дневния Велик пост, а и от четири подготвителни недели, във всяка от които се акцентира върху определена християнска истина, за да се усили постепенно покайното настроение у християните.

    В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за човека ­ гордостта и осъждането на ближния. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си, в своите слабости и несъвършенства, тогава и гордостта ни ще отслабне и към чуждите недостатъци ще станем по-снизходителни.

    И така, да обърнем погледите си навътре и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, защото как можем да се променим към добро, ако не знаем какво имаме да променяме?

    Днешното свето евангелие ни напомня притчата за Блудния син.

    Всички ние познаваме драмата на блудния син. Познаваме онази така отдалечена от Бога страна на духовен мрак, познаваме теготата на безцелния живот, познаваме усещането за празнота в душите си ­ празнота, която с нищо не може да се запълни, духовен глад, който никоя земна храна не може да засити...

    Познато ни е и това идване в себе си, когато за първи път сме открили християнската същност на душата си и сме взели преломното решение да се върнем при Бога и да заживеем в Неговия нравствен порядък, под покрива на Неговата любов, по законите на Неговата добра воля.

    Позната ни е и отческата прегръдка, когато, обличайки ни в блестящите одежди на кръщението, Църквата ни обкичва с даровете на Светия Дух, обува нозете ни в истината и ни повежда към дома на Отца ни.

    Но веднъж станали християни, веднъж влезли в Църквата, чийто Домовладетел е Сам Бог, оставаме ли неотменно в Бащиния си дом?

    Да си припомним времето от последната си изповед и причастяване с Тайните Христови. Отделихме се от Божията трапеза облечени в най-чистите дрехи на покаянието, наситени с Христа. А после решихме, че заслужаваме след тези изнурителни усилия на пост и покаяние “да се поотпуснем малко”. И постепенно затънахме пак в дребните си радости и грижите мизерни, оплетохме се в душепагубни общения, пропиляхме първо благодатните си дарове, а после, лишени от укрепващата им сила, загубихме и естествените си нравствени богатства.

    И ето ни пак дошли в себе си, пак тръгнали да търсим прошка за своето безразсъдство... Бог пак ще ни посрещне със Своята любов, пак милостиво ще се приближи към нас и ще ни покани на Своята трапеза, щастлив от поредното ни възкръсване за духовен живот, успокоен от поредното ни завръщане в Бащиния ни дом.

    Ние знаем колко милостив и безкрайно търпелив към грешника е Бог и без страх правим своите редовни забежки в греховния свят и разпиляваме там всичко, което сме придобили. Забравяме какво значи страх Божи, защото помним, че Бог е милостив, че Бог е Любов. Но точно тази безгранична Божия любов би трябвало да ни внушава страх Божи, страх да не огорчим Единствения, Който ни обича безусловно, страх да не нараним с безсърдечието си Онзи, Който пое толкова страдания и умря за нас на кръста...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/bludnija_sin/index.htm

  • Неделя на Митаря и Фарисея - първата подготвителна неделя за Великия пост

    В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.

    „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар" (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци - грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар". От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел - смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6).

    Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19).

    За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (ст. 14).

    Св. Църква с богослужебните си последования промислително ни подготвя за великопостния период. Чуваме умилителното песнопение: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю".

    Нека отправим зов за помощ към небесния ни Отец с химна на покаянието: „Помилвай ме, Боже, по голямата си милост" (Пс. 50:1).

    Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).

    Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.

    „Църковен вестник", бр. 6/1995 г.

     

    МИТАР И ФАРИСЕЙ НА МОЛИТВА

    (Проповед за Неделя на Митаря и Фарисея)

    Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ

    Двама човека влязоха в храма да се помолят; единият фарисеин, а другият митар" (Лука. 18:10)

    Братя и сестри,

    В храма Божи хората влизат с различни настроения. Едни го посещават с най-голямо благоговение и страхопочитание, а други привикват със светинята и не се сещат, че стоят пред лицето на Бога. Трети пък мислят, че са праведни и презират останалите. За да ни научи как и за какво трябва да се молим и как да стоим в храма, да ни предпази от гордост и лекомислено отношение към Всевишния и светинята, Иисус Христос ни е оставил притчата за митаря и фарисея.

    В св. Евангелие се съобщава, че притчата е казана „за ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни и презираха другите" ( Лука. 18:9).

    „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият - фарисеин, а другият - митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника". Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука. 18:10-14).

    Какво фалшиво има всъщност у фарисея, който се сочи и до днес като образец на лицемерие и скрита греховност?

    Забележете! Фарисеят отделя скъпи часове от своето всекидневие и отива на молитва в храма. Той действа и живее според заповедите на Бога. Сега е застанал на най-личното място в храма, насочил е очи към небето, вдига молитвено ръце и се моли. Благодари на Бога, но за какво? - Че не е като другите хора, изтъква, че е по-добър от тях. Безспорно, той не е крадец, лъжец, прелюбодеец... Нима не ще допадне такъв човек на Бога? Но той бил отхвърлен от Него, докато митарят спечелил Божието благоволение.

    В какво всъщност греши фарисеят, от какво страда неговата молитва? Защо Бог не приема такъв богомолец? - Който от нас вникне в молитвата на фарисея, ще разбере отговора на поставения въпрос. Иначе той ще остане в загадка...

    Източник: https://bg-patriarshia.bg/16-Sunday-after-the-exaltation

  • ПОКАЕН ПСАЛОМ 50

    ПОКАЕН ПСАЛОМ 50

    Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
    Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
    защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
    Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
    Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
    Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
    Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
    Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
    Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
    Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
    Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
    Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
    Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
    Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
    Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
    защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
    Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
    Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
    тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

  • ПОКАЙНА МОЛИТВА "Господи помилуй, Господи прости"

    ПОКАЙНА МОЛИТВА "Господи помилуй, Господи прости"

    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Помоги мне, Боже, крест мой донести
    Я — великий грешник на земном пути,
    Господи, помилуй, Господи, прости!

    Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
    Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.
    И, за нас распятый, много ты терпел.
    За врагов молился, за друзей скорбел
    Я же слаб душою, телом также слаб,
    И страстей греховных я преступный раб.

    Я великий грешник на земном пути,
    Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
    Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
    Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

    Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
    Ниспосли терпенье, радость и покой.
    Грешник я великий на земном пути
    Господи, помилуй! Господи, прости!
    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Помоги мне, Боже, крест мой донести

    Я — великий грешник на земном пути,
    Господи, помилуй, Господи, прости!
    Ты прошел с любовью Свой тернистый путь
    Ты нес крест безмолвно, надрывая грудь.

    И, за нас распятый, много ты терпел.
    За врагов молился, за друзей скорбел
    Я же слаб душою, телом также слаб,
    И страстей греховных я преступный раб.

    Я великий грешник на земном пути,
    Я ропщу и плачу, — Господи, прости!
    Помоги мне, Боже! Дай мне крепость сил,
    Чтоб свои я страсти в сердце погасил…

    Помоги мне, Боже! Щедрою рукой
    Ниспосли терпенье, радость и покой.
    Грешник я великий на земном пути
    Господи, помилуй! Господи, прости!

    Източник на песента: "Тази песен е написана от един старец от остров Залита"

  • Свети пророк Илия и Божиите чудеса в живота му.

    Автор: 
    Иван Николов

     

     

    (ІІІ Царства 16-19 гл.; ІV Царства 1,2 гл.) 

     

    След славното царуване на Давид и Соломон повечето еврейски царе били нечестиви човеци. Те често изпадали в идолопоклонство и преследвали пророците. Най-злият между тях бил Ахав ( около 900 година преди Христа). Той се оженил за една езичница, която се казвала Иезавел и построил храм в чест на едно то най-гнусните езически божества – Ваал. Многобройни жреци на Ваал кръстосвали страната и развращавали народа. Те получавали много пари, хранели се от царската трапеза, а малкото свещеници, останали верни на единия Бог били безпощадно избивани.

    По това време дошъл в двореца при Ахав свети пророк Илия и смело му рекъл:

    - Жив Господ, Бог Израилев! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен, когато аз кажа.

    Настанала страшна суша. Всичко изгоряло. Земята се превърнала в безводна пустиня. Реките и потоците пресъхнали. Животните измирали от глад и жажда. Хората изнемогвали. Само пророкът, по Божия наредба, се заселил при един малък извор, където врани сутрин и вечер му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да спаси ония, които твърдо вярват в Него. Скоро обаче изворът пресъхнал. Пак по Божия заповед Илия отишъл в един град – Сарепта. Тук край градските порти той видял една жена, която събирала дърва.

    -  Дай ми вода да пия и късче хляб, защото съм гладен! – примолил и се пророкът.

    Жената, която била вдовица, чистосърдечно отговорила, че има вкъщи само шепа брашно и малко дървено масло (зехтин). Сега тя се канела да изпече питка от този свой последен запас, за да я изядат с единствения й син и след това да умрат от глад. Но пророкът я успокоил:

    - Направи малка прясна пита за мен, а за себе си и за сина си ще направиш след това. Брашното и дървеното масло няма да се свършат докато отново не завали.

    Тъй и станало. За дома на вдовицата настанали мирни и честни дни. Случило се обаче, че синът й внезапно починал. Свети пророк Илия успокоил нещастната майка и възкресил сина й.

     А сушата безмилостно продължавала. Вместо да се разкаят, Ахав и жена му се ожесточили още повече срещу Божия пророк и го търсели навсякъде, за да го погубят. За щастие, народът се разкаял за служението си на идолите, и след три години суша Господ заповядал на Илия да отиде при царя и да ме съобщи за прекратяването на сушата.

    Пророкът дошъл в двореца на Ахав и му рекъл:

    - Заповядай на народа да се събере на планината Кармил и нека дойдат и жреците на Ваал, за да узнаят силата на истинския Бог.

    Царят изпълнил желанието на пророка. Когато всички се изкачили на планината, Илия казал на Вааловите жреци, които били 450 човека:

    - Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз – на Господа, и нека поставим върху тях дърва и жертвата. Но огън няма да подклаждаме. Който изпрати от небето огън на жертвата си, той е истинският Бог.

    Всички се съгласили. Първи пристъпили към приготвената жертва жреците. Цял ден те скачали около нея и викали:

    - Ваале, Ваале, чуй ни!

    Отговор обаче не последвал. За да умилостивят своето божество, започнали да се бодат с ножове по тялото, но и сега несъществуващият Ваал бездушно мълчал.

    Дошъл ред на свети Илия. Пророкът приготвил жертвеник, изкопал около него дълбок ров, сложил на жертвеника дърва и едно заклано теле. Накарал стоящите около него да полеят жертвеника обилно с вода, тъй че целият ров се напълнил. След това пророкът вдигнал очи към небето и се помолил така:

    - Господи! Нека познаят днес тези човеци, че Ти си истинският Бог, и ти ще обърнеш сърцето им към Себе Си!

    В същият миг паднал огън от небето и изгорил не само жертвата и дървата, но и водата, и камъните, на които бил поставен жертвеникът. Целият народ паднал на земята и с ужас възкликнал:

    - Богът, на Когото се моли Илия, е истинският Бог!

    Божият пророк се изкачил на съмия връх на планината и започнал да се моли отново, този път за дъжд над сухата земя. И ето, от морето подухнал вятър, небето се покрило с огромни облаци и плиснал дъжд като из ведро.

    Но нечистивото царско семейство и сега не се вразумило. Разярена от посрамването на Вааловите жреци, царица Иезавел заповядала да хванат свети Илия и да го погубят. Но Господ Бог този път погубил самата нея с порочния й съпруг. След време Ахав бил ранен в едно сражение срещу сирийци, побягнал с колесницата си, но починал от загуба на кръв. Според прессказанията на пророка, кучетата лижели кръвта му. Подобна била участта на нечестивата му съпруга.

    А светият славен прорк Илия заради изключително праведния си живот бил грабнат с огнена колесница жив на небето. Светата Православна Църква учи, че той отново ще се завърне по чудесен начин на земята преди края на света. Тогава над цялата земя ще царува най-страшният и зъл цар, какъвто не е имало – Антихристът. Той ще воюва против Бога и Неговите светии. Но Бог ще изпрати Своя пророк като храбър войн, който ще се бори против нечестивея цар, а след това и сам Господ Бог Иисус Христос ще дойде, за да го победи.  Свети Илия пък ще подготви човеците за посрещането на Иисуса Христа, като ги призове към покаяние..

    Източник: https://www.pravmladeji.org/node/497

  • Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост

    За Прощалната неделя накратко

    Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). (След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10,бел.ред.)

    Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико на моя живот...".

    След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

    Цветомира Антонова

     

    Неделя на всеопрощението

    Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

    Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."

    Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

    Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.

    Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."

    "Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

    Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен...

    Източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/siropustna/index.htm

  • Третата подготвителна неделя за Великия пост - Месопустна или на Страшния съд

    Страшният съд, руска икона от XVI век. Източник: christusrex.org.

    Литургийни чтения

    "Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.  Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

    Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа."

    1Кор. 8:8-9:2

     

     

    От Матея Свето Евангелие чтение

    "А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

    Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

    Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

    А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

    Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

    Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

    Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

    И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."

    Ев. Мат. 25:31-46.

     

    Задушница пред Великия пост

    В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

    На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд (Мат. 25:31-46), за трагичните последици от греховността, за възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.

    Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо...

    Източник:http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/podgotvitelni/mesopustna/index.htm

  • Усмивката на сърцето (православна проза)

    Усмивката на сърцето

     Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя крайи скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.

    Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливоотворил вратите си,посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха итой изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно,образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат.От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветяобгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и теприличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, свярата и надеждите си.След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.

    Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите.Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето.  Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите,предвестници на пролетта,символизиращи сплотеността на семейството. Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет.  Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а ние се надпредварваме с него.

    Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето йприличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за даоцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието ироптанието.Дървото отравяше градината и тя линееше.

    Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.

     Следвечернатаслужба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник.Тази вечерпо Божията милостсъсСтеласе случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече„усмивката на сърцето”.Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея снебесен мир и радост, която яизпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.

    Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропуснада нарушитази небесна радост, с която Богядари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, коетонахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше. 

    Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.

    Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”. Всеки път, когато застанеше предиконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. ТогаваБог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожитовадърво изцяло. С времето Господ показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта отсилата напрошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в „усмивката на сърцето”. 

    Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец.Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук.Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”. А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!

    Източници:

    Разказ: Автор Цветелина Гергинова

    снимка: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_Nikolay.htm

  • Ходатайството на Божията Майка пред Господ Иисус Христос може да ни избави от беди.

    В свещения светогорски манастир Ватопед се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Парамития“-„Утешителка”. Тази икона спасява монасите от манастира от нападение на пирати, въпреки че Господ поставя ръката Си на устата й, за да не й позволи да предупреди монасите, поради тяхната греховност и пренебрегване на монашеските им обещания.
     
    Божията Майка сваля ръката на Христос от устата си и повтаря предупреждението си към игумена на манастира свети Генадий, когато той е щял да предаде ключовете за главната порта на вратаря, без да знае, че пред стените на обителта се крият пирати, които чакат да нахлуят в манастира. По нейните инструкции монасите прескачат манастирските стени, изненадват  и прогонват пиратите.
     
    Оттогава иконата е запазила тази необичайна поза на Пресвета Богородица, която се изписва с  Христовата ръка върху нейната уста.
     
    Разбира се, това е било духовна „подкана“ от страна на Спасителя, за да накара монасите да се покаят и да променят живота си, като в същото време показва силата и ефикасността на молитвите и застъпничеството на Неговата Пресвета Майка.

    източник: https://www.afon-balkani.org/