Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

История на Чудотворната икона на Пресвета Богородица "Радост за всички скърбящи" (Всех скорбящих радость), пред която станало чудното изцеление на неизлечимо болната сестра на московския патриарх.

История на Чудотворната икона на Пресвета Богородица "Радост за всички скърбящи" (Всех скорбящих радость)
Празникът на иконата е на 24 октомври (6 ноември). Какво утешение има още в самото име на тази икона! То укрепява вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е навсякъде, където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на утеха и небесна радост. Вярата на хората в милосърдието на Божията Майка към човешкия род, породила обичай да се изобразява Света Богородица съобразно думите в молитвата:
"О, Пресвета Владичице Богородице,
Ти си по-висша от всички ангели и архангели и по-почитана от всички твари.
Помощница си на обидените,
надежда на безнадеждните,
застъпница на обидените,
утеха на печалните,
хранителна на гладните,
одежда на голите,
изцеление на болните,
спасение на грешните,
помощ и застъпничество на всички християни."
Затова Света Богородица се изписва в цял ръст, понякога с Младенеца в ръце, както е на московския първообраз, обкръжена от страдащи хора - голи, болни, гладни... Около тези страдащи често се изобразяват Ангели, пратени от Владичицата за утеха на човешките страдания. Ангелите сочат към Света Богородица. Нея рисуват на тези икони или в слава, с корона на главата и с царски дрехи, или с обикновени за времето на земния й живот дрехи и с бяла кърпа на главата. В Москва през 1688 г. се извършило първото чудо от една икона "Всех скорбящих радость" над болната Евфимия, сестра на московския и всерусийски патриарх Йоаким. Храмът "Преображение Господне" с чудотворната икона се намира на ул."Ордьшке" в гр.Москва. Жената много страдала от рана на ребрата. Раната била толкова дълбока, че се виждали вътрешностите й. Болната очаквала смъртта, но не губела надежда за Божията помощ. Веднъж с голяма вяра се обърнала с молба към Пресвета Богородица: "Чуй ме, всемилостива Владичице, целият свят с тебе се хвали и всички приемат неоскъдняващите ти милости. Аз съм достойна за наказание заради беззаконията си, но не ме наказвай. Погледни страданието ми и ме помилвай." Болната чула глас: -Евфимия, защо не търсиш помощ при общата за всички Целителка? -Къде да намеря тази Целителка? - запитала тя. -В храма на Преображението на моя Син има икона "Всех скорбящих радост". Викни в къщи свещеник с иконата да направи водосвет и ще оздравееш. Тогава не забравяй моята милост за тебе и разказвай това за прослава на моето име. На 24 октомври Евфимия изпълнила нареждането на Света Богородица и оздравяла. Затова на този ден е установен празникът на иконата. Има написан и акатист за иконата. В чест на тази икона са издигнати храмове и манастири.
Източник: http://sourteardrop.blog.bg/izkustvo/2013/10/24/istoriia-na-chudotvornata-ikona-na-presveta-bogorodica-quot-.1196428 История на Чудотворната икона на Пресвета Богородица

История на чудотворната икона на света Богородица "Троеручица", наречена така заради чудото, което Божията Майка направила с отсечената дясна ръка на св. Иоан Дамаскин.

 

История на чудотворната икона света Богородица Троеручица, наречена така заради чудото, което Божията Майка направила с отсечената дясна ръка на св. Иоан дамаскин по заповед на халифа.
Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.
Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.
Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на първия министър.
Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Иоан желае мир и дружба с халифа, а министъра изменник го съветва да го предаде на смъртно наказание.
Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя министър, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той уж бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.
Свети Иоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил пред ходатайството на своите придворни, Иоановите приятели, и ръката била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Иоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото ѝ, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, горчиво заридал и с крепка вяра и с пламенна любов я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи.
- Ето, сега ръката ти е здрава - рекла Божията Майка на Иоан. - Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си!
Иоан се събудил. Попипал ръката си и едва повярвал на собственото си чувство. Ръката, както и преди, била цяла. От отсичането нямало и следа. Само в знак на събитието или сякаш за свидетелство, там където ръката била отсечена, останал малък белег, подобен на розова нишка. Проникнат от чувство на неизразима признателност към Пресвета Богородица за проявената милост към него, той излял своята благодарност към чудната Изцелителка в дивното песнопение: ,,О тебе радуется, Обрадованная, всякая твар...“, което се пее вместо „Достойно ест“ през Великия пост. В памет на това дивно събитие свети Иоан изковал сребърна ръка и я прикрепил към долната част на иконата, откъдето тя впоследствие получила името Троеручица (Триръка). 
Прочетете повече тук...
 
фото: личен архив
 

Благовещение - денят, в който св. Архангел Гавраил извести на света Богородица, че ще стане Майка на Бога. Църквата пее: "Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодатта".

Благовещение на Пресвета Богородица

Днес се разкрива изречената от века Божия тайна: Бог-Слово, поради милосърдието Си, става Син на Дева Мария и Гавриил провъзгласява радостта на благовещението. С него и ние И казваме: “Радвай се, Майко Господня!”.

Служба на 25 март, светилен

Според всички човешки съображения изглеждало, че за благодатната вест за явяването на Месия в света би било по-подходящо да се разнесе в Иерусалим, “Божия град”, където предимно били съсредоточени по онова време иудейските мъдреци и учители, които толкова много говорели за Месия и за Неговото бъдещо царство, изучавали с такова внимание пророчествата за личността и живота Му, следели с такава загриженост всички знамения за близкото Му пришествие и явно с такова пламенно желание очаквали това пришествие. Но не на учения Иерусалим и не на някой друг знаменит град на тогавашния свят, а на същия скромен Назарет, в който живеели родителите на Пресветата Дева, му било съдено пръв да чуе и да приеме спасителната вест. Дивно е мястото, избрано за благочестието на великата тайна, но още по-дивна е Личността, на която тя е възвестена! Тайната на спасението на света е открита не на важни и силни хора - ръководители на народа, не на книжници и законодатели - на тези светила на науката, а на бедна и неизвестна Девица, която смирено живеела в колибата на дърводелец. Наистина, този дърводелец и тази сгодена за него Девица произхождали от царски род; но знатността на рода им, както бе отбелязано по-горе, отдавна била забравена.

По този начин тайната за пришествието на Спасителя в света от самото начало сякаш се отдалечава и се скрива от всичко, което светът нарича велико и високо, тоест от неговото могъщество, мъдрост, богатство, великолепие, слава и почести. В това обстоятелство се вижда преди всичко Божията премъдрост, избрала такива средства, за да внуши на хората мисълта за високо духовната страна на тази тайна.

Източници: статия: https://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=5

фото: https://dobrotoliubie.com/