Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Как открих Православието

Една православна християнка, наша позната, чието име от съображения за защита на личните данни няма да публикуваме, сподели с нашия редакционен екип, как е открила Православието за себе си. Разказът много ни впечатли и с нейно съгласие го публикуваме. Ето какво разказа тя:

Историята, която ще разкажа  е от 2000-та година. Случилото се мога да определя като Божие чудо в живота си.

Когато бях малка никой около мен не ми е разказвал за Бога. Бях на 7 години, когато покойната ми вече прабаба беше настояла да приема св. тайнство Кръщение в Православната църква. За съжаление нищо не си спомням от тогава, освен красивата рокличка, която получих за подарък в храма.

Прабаба ми имаше старинна икона с обков, на света Богородица, която беше закачена на стената в кухнята й. Но изобщо не си спомням дали ми е говорила нещо за Господ. Знанията ми за Бога бяха нулеви.

Изминаха години. Когато бях на 16 години, един ден аз и моя приятелка попаднахме в протестантска деноминация. Тогава за първи път чух доста неща за Бога, затова, че Той съществува; че ни е сътворил; че Бе разпънат на Кръста и възкръсна; че ни обича безкрайно. За мен всичко беше ново и интересно. Започнах да посещавам техни служби. Бях жадна да слушам за Бога. Беше ми доста странно, че Бог може да чуе и да отговори на молитвата ми. С човешкия ми ум не можех изобщо да проумея как е възможно това. Около осем години прекарах в протестантска среда. С течение на времето започнах да усещам една празнота в сърцето си. Усещах, че определено нещо ми липсва, но не можех да разбера какво и къде да го намеря.

През 1999 година влязох за първи път в православния храм св. Александър Невски. Там усетих необикновена сила и се почувствах като птица, която всеки момент ще излети на свобода от клетката си. Имаше нещо, което ме привличаше неудържимо, усещах душевен мир, и че може би това, което търся е тук. В момента се провеждаше вечерна служба, водена от вече покойния дядо Иларион. След нея дядото мина, за да благослови всички миряни. Аз обаче не посмях да целуна ръката му, защото мислех, че това е нещо нередно. Умът ми беше като промит. Не смеех да запаля свещ, да се прекръстя, да целуна икона и т.н. Живеех в заблудата, че иконите са идоли. Обаче благият Бог е имал друг промисъл за мен.

През 2000-та година мой познат, явно подбуден от Бога, започна ревностно да ме залива с информация за Православието. Говореше ми почти всеки ден. Аз бях объркана, на моменти исках да избягам и повече да не го слушам. Но той упорито продължаваше. Междувременно имах много въпроси за Православието, които ме тревожеха и имах спешно нужда от отговор. Моят познат ме запозна с негов приятел, иподякон в храм св. Александър Невски. Той с благ тон и отношение отговаряше на въпросите ми.

Междувременно чух, че в София е пристигнала Йерусалимската икона на света Богородица. Аз разбрах за Нея в предпоследния ден от престоя Й тук. В момента, в който чух за иконата аз изпитах огромна нужда да застана пред Нея. Всяка частичка от мен изгаряше от непреодолимо желание за тази среща с Божията Майка. Обаче опашките за иконата бяха огромни, а пък аз имах здравословен проблем и не можех да издържа цял ден да чакам. А и иконата скоро си тръгваше. Спомням си, че тогава се помолих на Бога, и Му казах, че нямам пари, но че съм готова и до Йерусалим да стигна и да видя тази икона. И че също въпреки здравословния ми проблем, съм готова да чакам на километричните опашки. През нощта сънувах, че стоя пред иконата и изпитвах небесна радост. На другия ден телефонът ми иззвъня. Вдигнах го, беше моят познат, за който вече споменах. Разговорът ми с него кардинално промени живота ми. Със спокоен тон, той ми каза, че в момента пази иконата в храм св. Александър Невски, понеже е иподякон там.  И че Божията Майка му е показала, че аз имам спешна нужда да застана пред Нея. И че той ще ме пусне да мина през страничния вход, от където пускат и други хора, които са в по-специални нужди. Не можех да повярвам на ушите си. Първоначално отказах, понеже не исках да предреждам никой от чакащите. Но моят познат беше твърд и настояваше. Каза, че спешно трябва да застана пред иконата. И така в късния следобед аз дойдох пред страничния вход на храма.  Хванах моят познат под ръка, защото вълнението което изпитвах тогава беше огромно и аз цялата се тресях. Краката ми треперяха, докато вървех към иконата. Когато застанах пред света Богородица аз забравих за всичко друго. Потопих се в огромния океан от любов и Майчина нежност, които видях в очите Й. Тя ме обгърна с необикновен мир. Молех се, и пак, и пак, и пак. И благодарех. По Божия милост влязох и втори път пред иконата. Бях в молитва близо до Нея около три часа. Образът на Дева Владичица беляза сърцето ми завинаги. Това беше повратен момент от живота ми. От този момент разбрах, че аз влизам в православния си дом, и че след Бога, Божията Майка и светиите са част от моето семейство. За мен това събитие беше края на прехода от протестантизъм към православие, който се извършваше в душата ми.

Искам само да добавя, че в този период още няколко мои добри познати напуснаха завинаги протестантизма и влязоха в Православието.

Скоро след това моят познат направо ме хвана за ръка и ми каза, че ще следва Богословие, и че и аз трябва да го направя. Аз реагирах отрицателно на предложението му. Мислех, че там учат само свръх способни хора. Но все пак го придружих до канцеларията на Богословския факултет, и там разгледах конспекта за изпитите. По някакъв непринуден и чуден начин сърцето ми се обърна и ненадейно и за мен, без да се усетя, бях започнала да се подготвям за изпитите по Богословие. И така през есента се явих и ги взех успешно с Божията помощ. И започнах да уча Богословие. След 4 години защитих дипломната си работа на тема „Защита на иконопочитанието“.

Бавно, стъпка по стъпка Бог ме водеше за ръка и ми посочваше пътя, по който да вървя.

Историята на чудотворната икона на света Богородица "Достойно ест" разказва за чудото, когато Ангел Господен написал с пръст върху каменна плоча възхвалната песен "Достойно ест" в чест на света Богородица. Предлагаме Ви и молитвата към Нея.

Празникът ѝ е на 11/24 юни.

Недалеч от Карея, в местност, принадлежаща на манастира “Пантократор”, се простира голяма долина, в която се намират множество келии. Сред тези монашески убежища се издигала съществуващата и сега келия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка. В тази келия уединено се спасявали един старец - иеромонах, който вече бил на преклонна възраст, и неговият послушник. И двамата били благоговейни, внимателни към монашеския си живот и към вечното спасение. Рядко - само поради крайна нужда, оставяли уединението си. Веднъж се случило така, че старецът на този послушник, като пожелал да изслуша всенощното бдение срещу неделния ден в карейския съборен храм Протат, отишъл там, а богобоязливият му ученик останал да пази келията, като получил от стареца заповед да извърши както може службата у дома. Щом се свечерило, той внезапно чул чукане на вратата на келията и като я отворил, видял пред себе си непознат монах. Добродетелният послушник го приел приветливо и с уважение в жилището си, където странникът останал за през нощта. Когато дошло време за утренята, и двамата се изправили бодро и като издигнали сърцата и умовете си към небето, започнали със страх и благоговение, при безметежност и нощна тишина да изливат молитвените си чувства и славословия пред Създателя на всичко съществуващо. И умилителната им нощна служба вървяла по реда си. Когато в края на канона дошло време да величаят с песнопения Възвеличената и да прославят несравнено По-славната от серафимите Приснодева, застанали пред иконата на Божията Майка и започнали да Я възпяват. Монахът домакин, пълен със сърдечно умиление и благоговение към Всевъзпяваната, изливал хваления към Небесната Царица, пеейки ѝ обичайната древна песен на свети Козма, епископ Маюмски “Честнейшую херувим”, без да прибавя към нея никакви други славословия, освен въздишки на умилената си душа. Но дивният гост дал на умилителното песнопение друго начало и пеел със сладкия си ангелски глас така: “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”; а към това вече добавил и: “Честнейшую херувим” до края на песента...

Източници: http://www.sveta-gora-zograph.com/ikona/ikona.php?id=7

фото: личен архив

Ангел Господен написал  с пръст върху каменна плоча възхвалната песен

Йерусалимската (Гетсиманска) чудотворна икона на Божията Майка, която според преданието е нарисувана от св. евангелист Лука.

Според преданието, първият образ на Йерусалимската икона на Божията майка принадлежи на Св. евангелист Лука и е достоверен портрет, рисуван по натура. Когато й показал изображението, тя го харесала и благословила с думите: „Благодатта на Родилия се от Мен и Моята милост да пребъдат в тези икони.“. Иконата била нарисувана в Гетсимания 15 години след възнесението на Иисус Христос.

Източник и фото: https://blog.artikos.bg/%D0%B9%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3/

Акатист към иконата "Неувяхващ цвят", където света Богородица е изобразена с Младенеца в едната ръка, и с цвете в другата. Цветето символизира неувяхващия цвят на Нейната непорочност и чистота.

В първата статия от Акатиста се казва така:

Кондак 1

О, Преблагословена Богородице Дево, радост и прибежище на всички християни, ние, като се покланяме на Пречистия Твой образ, Ти пеем хвалебни песни и Ти принасяме своите скърби, сълзи и моления. А ти, кротка наша Застъпнице, на Която са близки всички земни скърби и печали, приеми нашите молитвени въздихания, помогни ни и ни спаси от беди, та непрестанно и с умиление да Ти зовем:

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Икос 1

Като Божие благословение и дългоочакван небесен дар, изпросен с непрестанна молитва от Бога, Богородице, Ти си била пратена на Твоите праведни и многообрадвани родители Иоаким и Анна. А Ти, Богоизбрана Отроковице, си оставила родителското лоно и като неугасващ светилник на вярата и благовонна кадилница смирено си застанала пред прага Господен и силата на Всевишния Те възнесе до самия вход, въведе Те в Светая Светих и отвори всички съкровищници на небето. О, Премилосърдна Богородице Дево! Отвори и нашите сърца, за да Те славословим, и възнеси нашата молитва към Твоя Син и наш Бог, за да Ти зовем така:

Радвай се, непостижима чистота и неизказана кротост; радвай се, възвеличена в Своето смирение.

Радвай се, непресъхващ извор на любовта; радвай се, усърдна наша Застъпнице.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Източници:

http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/akatisti/akatist.php?id=15

фото: личен архив