Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Петдесетница - Рожден ден на Църквата Христова (разказ за малки и големи)

Денят беше слънчев и топъл. Планинският въздух носеше свеж аромат на диви цветя. По пътеката вървяха група деца. Те се смееха, пееха, някои беряха цветя, а други се плискаха с вода от планинската река.

Днес Поли имаше рожден ден и реши да го прекара с приятелите си сред природата. Всяка година празнуваше в къщи, но сега искаше да е различно. След час децата стигнаха на горската поляна. Малко по-късно пристигнаха и родителите на Поли с автомобил. Те донесоха голяма торта и сандвичи. Момиченцето получи много подаръци. Всички се чувстваха чудесно. И как иначе? Синьо небе, зелена трева, красиви цветя и рожден ден. Какво повече му трябва на човек за да бъде щастлив?

Разглеждайки подаръците си, Поли каза:

-Как ми се иска да познавам някой, който също има рожден ден днес!

-Днес е Петдесетница и е рожденият ден на Църквата – каза майка й.

- Наистина ли? – попитаха децата.

- Да! Искате ли да чуете историята?

Всички се съгласиха, а майката започна да разказва:

“След Възкресението Си Господ Иисус Христос се събирал 40 дни подред със Своите ученици. Разказвал им за Божието Царство.На 40-я ден Той им обещал, че ще им изпрати Дух Свети-Утешител, Който да им дава сили след Неговото Възнесение. След това Христос се издигнал към небето и се скрил в един облак.

Учениците всеки ден се събирали и се молели по-скоро да бъде изпратен Дух Свети. На десетия ден след Възнесението на Христос в Иерусалим празнували празника Петдесетница. С него евреите възпоменавали деня, когато Моисей е получил 10-те Божии заповеди на планината Синай. На този ден в града прииждали хора от целия древен свят. А Христовите ученици – апостолите се били събрали в една стая, когато изведнъж се чул силен шум. Над главите им се появили езици сякаш от огън. Това бил обещаният от Господ Иисус Христос, Дух Свети. Те започнали да говорят на непознати езици.

Силният шум привлякъл народа. Хората искали да разберат какво става. През това време апостолите излязли навън като продължавали да говорят на различни езици.

Настанала суматоха. Както вече споменахме тук имало хора от различни краища на земята. И те били в недоумение как така апостолите говорят на родните им езици. Някои дори им се присмивали и казвали, че са се опили с вино. Тогава един от учениците-Петър започнал да поучава множеството.Той припомнил какво са казали пророците за Иисус. Разказал за Христовите мъчения и страдания и Неговата кръстна смърт и за славното Му Възкресение. Слушайки проповедта хората се развълнували и питали какво трябва да направят. Св. ап. Петър им отговорил, че е нужно да се покаят и да се кръстят за да им бъдат простени греховете. И след това ще получат дара на  Духа Светаго. Проповедта на апостола била силна и трогателна. След нея на същия ден се кръстили 3000 души. Така на Петдесетница се основала Църквата Христова. Затова тогава е и нейният рожден ден.”

Източници: текст-автор: Цветелина Гергинова

снимка:https://www.facebook.com/7prestola/photos/a.275958289277194/1050576441815371/?type=3&theater

История на чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена - Портаитиса - Вратарница, която сама застанала над портите на Иверския манастир.

Празникът ѝ е на втория ден от Светлата седмица.

През IХ век след Рождество Христово, по време на царуването на император Теофил (829-842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и били изгаряни. По всички градове и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга заповед да ги унищожават.

По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към която имала голяма вяра и благоговение. Като построила у дома си църква, тя поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея. Царските съгледвачи, като дошли у дома ѝ и като погледнали през прозореца в църквата, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата:

- Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на изтезания!

Вдовицата ги уверила, че на другия ден ще им даде исканата сума. Користолюбивите мъчители се съгласили да изчакат. След като войниците си тръгнали, през нощта вдовицата отишла заедно със сина си в църквата. Дълго се молела на колене пред светата икона, издигайки ръце към небето и напоявайки земята със сълзи. После с трепет и благоговение отнесла иконата на морския бряг и там отново паднала пред нея и с умиление се обърнала към Небесната Царица:

- Владичице на света! Като Божия Майка Ти имаш власт над всички твари. Можеш да ни избавиш от гнева на нечестивия цар, а иконата Си - от потъване!

С тези думи тя пуснала иконата в морето и видяла чудно нещо: светата икона не паднала с лика си върху водата, а застанала права и така се понесла по вълните на запад. Утешена от това видение, вдовицата благодарила на Господ и на пречистата Му Майка и като се обърнала към сина си, му рекла:

- Сега нашето желание и надежда ще се изпълнят. Благочестието ни и благоговението към Пресвета Богородица няма да бъдат напразни. Сега съм готова за любовта си към Нея да умра от ръцете на мъчителите. Но не желая твоята смърт. Аз не мога да замина оттук, но теб те моля и умолявам да избягаш в гръцките земи.

Синът послушал съвета на майка си и като се сбогувал с нея, незабавно се отправил към Солун. Впоследствие отишъл в тази част на Света Гора, където по-късно бил построен Иверският манастир, станал монах и като прекарал живота си в подвизи на благочестие, мирно се преставил в Господа. Разбира се, това негово преселване било устроено по Божи промисъл, защото атонските пустинножители узнали от него за пуснатата във водата от неговата майка икона.

Само Всезнаещият Бог, Който върши славни и дивни неща, знае къде се е криела толкова време тази чудотворна икона на Приснодевата!... Чак след кончината на заселилия се на Света Гора никейски пришълец веднъж монаси от Иверския манастир видели в морето огнен стълб, който с върха си докосвал небето. Обзети от изумление и ужас, те не могли да помръднат от мястото си и само възкликвали:

- Господи, помилуй!

Това видение се повторило няколко дни и нощи подред. Пустинножители от всички околни манастири се събрали на брега и видели, че огненият стълб се издигал над икона на Божията Майка. Но колкото пъти се опитвали да се приближат до нея, светата икона се отдалечавала от тях. Монасите от Иверския манастир, свикани от своя игумен, се събрали в храма и със сълзи умолявали Господа да дари на тяхната обител това безценно съкровище - светата икона на Пречистата Му Майка. И Господ милостиво чул усърдната им молитва...

Източници:

снимка: https://www.google.bg/...

текст: http://www.sveta-gora-zograph.com/ikona/ikona.php?id=6

 

Разказ за историята и чудесата на иконата "Казанската света Богородица", открита в пепелта след избухване на пожар в Казан през царуването на цар Иван Грозни.

Дар от небето

От стари времена в Русия има няколко най-почитани и грижливо пазени чудотворни икони, които са особено популярни сред вярващите. Една от тях е Казанската икона на Божията Майка. Иконата има многобройни копия, защото са много чудесата източени от нея.

За щастие, тя е запазена до наши дни. Изобразена е Богородица, леко наклонила глава към лявото си рамо над главата над Младенеца Спасител. Със своята дясна ръка малкият Иисус благославя онези, които Го гледат.

Празникът на Казанската икона на Божията Майка се чества два пъти годишно – на 8 юли (21 юли ) и 22 октомври (4 ноември). Русия, както е известно, празнува по стар стил, а причината за голямата почит е в необикновената "биография" на чудотворната икона.

 

Открита в пепелта

По време на царстването на Иван Грозни, през 1579 г., 27 години след завземането на Казан, в града избухва голям пожар. Пораженията са огромни. Сред изгорелите до основи домове е и домът на един стрелец. Недалеч от тлеещото пепелище той се канел да вдигне новия си дом, но се появило неочаквано препятствие. Войникът имал осемгодишна дъщеря Матрьона. Присънила й се Божията майка, която й наредила да каже на всички, че в земята, под останките на изгорялата къща се намира икона с нейния лик, и докато не я откопаят, не бива да започват строежа.

Момиченцето разказало съня на майка си, но тя не му обърнала никакво внимание. Сънят се повторил, и пак — нищо. На третия път Матрьона видяла насън самата икона на Богородица. От лика й излизал пламък. След това чула глас: "Ако не обявиш на всички моите думи, аз ще се присъня другиму, но ще ти се случи голямо нещастие." Момиченцето се събудило, обляно в сълзи, хвърлило се да прегръща майка си, разказвайки й новия си сън.

След тази нощ вече майката завела детето при войводата на Казан и архиепископ Йеремия. Те обаче също не повярвали в чудните сънища на детето. Тогава майката, заедно с няколко съседки, отишла при пепелището и започнали да копаят земята. Напразно се трудили. Матрьона сама започнала да се рови в земята. Много скоро ръцете й напипали някакъв вързоп. Това се оказала завитата в старо парче сукно икона. Тъканта била много стара, на места обгорена, но иконата изглеждала като съвсем нова и сякаш излъчвала отвътре ярка светлина.

Новината бързо се разнесла по целия Казан. Към мястото, където била открита иконата, започнали да се събират тълпи от хора. Затова архиепископ Йеремия с кръстно шествие я пренесъл в близката църква, където свещеник бил отец Ермоген, впоследствие той станал патриарх Московски.

Пред новооткритата икона веднага започнали да стават чудеса. Първи се излекували двама слепци – Йосиф и Никита: било достатъчно само да се докоснат до лика на Божията майка, и двамата прогледнали. Така се появил първият юлски празник на Казанската икона на Богородица. А на мястото, където била намерена чудотворната икона, построили манастир, чиято слава бързо се разнесла по цяла Русия...

Източници: снимка: личен архив

текст: https://www.pravoslavie.bg/

 

Рождествена радост - събития от живота на Божията Майка

Рождествена радост

(събития от живота на Божията Майка)

 

Река Йордан извираща от планината Ермон  се вливаше в северната част на Галилейското езеро. А  многото стръмни хълмове, които го обграждаха бяха  предпоставка за внезапни бури и силни ветрове. Днес обаче езерото беше спокойно, а вълните му обгърнати приветливо от слънчевите лъчи създаваха красива атмосфера. Наоколо се виждаха мнозина рибарски ладии. Недалеч от езерото се намираше град Назарет, разположен във висока долина сред хълмовете на планината. Топлият климат тук благоприятстваше за невероятно богатата растителност от диви цветя и различни плодове. Пъстроцветните поляни с уханието си те приканваха да си отдъхнеш в китните им кресла.

В Назарет живееше благочестива двойка –  Йоаким и Ана. Те дълги години си нямаха рожба и всеки ден горещо молеха Бога за това. В молитва дадоха обещание, че ако Господ им помогне, те ще Му обрекат чедото си. И ето, че един ден стана чудо. Ана зачена и след девет месеца роди момиченце, което кръстиха Мариам, бъдещата пречиста Дева. Сърцето на добрата Ана преливаше от рождествена радост и благодарност пред Бога.

Днес беше рожденият ден на малката Мaриам. Тя навършваше три годинки. Щастливите й родители организираха специално тържество. На този ден те щяха да изпълнят обещанието си дадено пред Бога. Рано сутринта те заведоха Мариам  в Йерусалимския храм. Там със специална царемония  я посветиха на Бога. Тя остана да живее в храма заедно с други Богопосветени девойки, които се възпитаваха в храма. Там също живееха вдовици, пришълци и странници. Годините минаваха неусетно. Мириам растеше  и изучаваше книгите на Свещеното Писание. Също непрестанно се молеше и трудеше усърдно в ръкоделие.

  Дойде времето, когато Мариам стана на възраст за женене според юдейския закон. Но тя имаше тайно желание в сърцето си, което реши да сподели със свещениците. Един ден им разкри, че не желае да се омъжва, а да се посвети на Бога. В Юдея обаче, нямаше такъв обичай, някой да се посвети доброволно на безбрачие. Заради това свещениците се събраха заедно да се помолят. По внушение от Светия Дух, решиха да я сгодят за благочестивия и престарял Йосиф, който беше роднина на вече починалите й родители. Той беше добър и трудолюбив дърводелец и с този занаят изкарваше прехраната си.

И така Мариам се върна в дома на родителите си в Назарет, където заживя. Един ден, докато изпълняваше домашните си задължения тя имаше необикновено посещение. Стаята се изпълни със светлина и пред нея застана Ангел в целия си ръст. Това беше св. Архангел Гавраил, изпратен от Бога да й каже блага вест с думите: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Изненадана тя се смути от този поздрав. Но Ангелът продължи да Й говори: “Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.“ Младата Девица се замисли над тези думи и недоумяваше как ще стане това, след като мъж не е познала. Светият Ангел и отвърна, че Дух Свети ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я осени. И тя ще роди Божия Син. След  това свети Архангел Гавраил изчезна от стаята. Това посещение разтърси младата девойка. Тя прие смирено  ангелското послание. И така Бог, при Който няма празна дума изпълни волята Си, и  Девицата зачена по свръхестествен начин. Скоро след това Тя замина до хълмистия град на Юдея в дома на братовчедка си Елисавета, която много обичаше.  Там остана три месеца, след това се върна в Назарет. Бременността й вече започна да личи. Праведният Йосиф разбра за това и  помисли, че Мариам е нарушила девството си. Заради това той реши да развали годежа им като тайно я напусне. Започна да обмисля план как и кога да го направи, но Бог осуети намерението му. Една вечер Ангел Господен се яви насън на Йосиф и му каза, че заченатото от Мариам е от Духа Светаго. И  да не я напуска, а да я покровителства. Йосиф с готовност се подчини. Той не познаваше Мариам като жена нито преди рождението на Младенеца, нито след това. Завинаги тя си остана Дева.

            През тези дни император Август издаде заповед да се направи преброяване на населението по цялата земя. Той редовно го правеше, за да може да събере повече данъци. Всеки трябваше да отиде в града, от който е родом и да се запише там.

Праведният Йосиф беше от рода на Давидовото коляно и затова трябваше да тръгне с Мариам за Витлеем, малко селце край Йерусалим, където бил израснал цар Давид. И така Мариам и Йосиф поеха на дълъг път през Галилея и Самария към Витлеем. Наближаваше и времето, когато Мариам трябваше да роди.

Беше се свечерило и небето над Витлеем се обсипа с безброй звезди. Атмосферата в селцето беше раздвижена. Навсякъде беше пълно с тълпи от хора, които търсеха къде да се подслонят. Това бяха гости дошли за преброяването. В тази суматоха, ако човек погледнеше в далечината щеше да види бавно приближаващите се фигури на мъж и жена. Това бяха Йосиф и Мариам. Най сетне след дългия и уморителен път тази вечер те пристигнаха във Витлеем. Страноприемницата беше препълнена и те нямаше къде да се подслонят. Мариам беше изтощена и се нуждаеше от почивка. Започваха и родилните й болки. Йосиф бавно я поведе към една ясла пълна със сено за добитъка. Там Девата роди Богомладенеца и Го пови в пелени. В този миг на небето изгря необикновена звезда, която освети новородилия се Младенец. Рождествена радост изпълни майчиното сърце на светата Дева. Същата каквато изпитваше нейната майка Ана, когато я роди. С умиление си спомни думите, който Й беше казал Ангелът, че Тя ще роди Божия Син.

В същата тази нощ на полето имаше овчари, които нощуваха там и пазеха на стража стадата си. Пастирите уморени се бяха отпуснали на тревата, когато изведнъж  небето над Витлеем се озари от необикновено ярка светлина. Пред тях се появи Ангел Господен, Който им благовести, че тази нощ се е родил Спасителят, Господ Иисус Христос. Той им каза, че ще Го намерят лежащ повит в яслите. Неочаквано до Ангела  се яви голямо небесно войнство, което хвалеше Бога като славословеше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, между човеците благоволение“. Небесното тържество беше свръхестествено и незабравимо, а песните с ангелски припеви нечувани досега от човешко ухо. Целият Витлеем лежеше в прегръдката на Божията светлина. Овчарите гледаха ахнали всичко това и не вярваха на очите си. След като ангелите си отидоха, пастирите решиха да проверят дали всичко това е истина. Бързешком и нетърпеливо те се завтекоха към Витлеем, където намериха Младенеца в яслите и Му се поклониха.

През нощта на чудното Рождество Христово както вече споменахме над небето на Витлеем изгря необикновена и чудна звезда, Витлеемската звезда. Тя заслепяваше с великолепната си и мистериозна светлина безброя от останалите нощни звезди. Мъдреците от изток я видяха на стотици километри от тяхната родина и разбраха, че това е важен знак и че се е родил Цар юдейски. Подстрекани от любопитство те тръгнаха на път. След като пътуваха дълги месеци те пристигнаха в Йерусалим, за да разберат къде точно е родилият се цар. Властващият тогава там цар Ирод се допита до първосвещениците и книжниците и обезпокоен разбра, че Младенец се е родил във Витлеем. Сърцето на властолюбивия цар се изпълни със смут и страх. Той изпитваше ужас от това някой да не отнеме властта му.  Затова като изпрати мъдреците към Витлеем, той им каза да се върнат и да му кажат къде се намира точно Младенецът, за да му се поклони. Но всъщност целта му беше да Го унищожи. И така мъдреците се отправиха с нетърпение към Витлеем. И се случи чудо. По време на целия им път чудната Витлеемска звезда вървеше пред тях като осветяваше пътя им, докато един ден не се спря над мястото, където  Богомладенецът лежеше в обятията на Майка Си. Радостни мъдреците Му се поклониха като Му подариха дарове от злато, ливан и смирна.

            В тази благословена Рождествена нощ, когато небето и земята се покланят на новородилия се Богомладенец е време и ние да Му се поклоним. И да Му поднесем специален букет от незабравки с благоухание от сърдечни молитви, с цветчета пълни с нектар от жива вяра и листенца изтъкани от послушание към Бога. Погледнете към небето и ще видите Витлеемската звезда, която през тази чудна нощ ви обгръща с небесна светлина. И нека заедно  с ангелите, херувимите и серафимите да тържествуваме затова, че Бог се роди!

 Източници: картичка: https://www.google.bg/...

Автор на разказа: Цветелина Гергинова