Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Bulgarische Orthodoxe Kirche "Mariä Geburt" Bonn-Köln, Deutschland

ПО-СТАРИ ПОСТИНГИ

Как открих Православието

Една православна християнка, наша позната, чието име от съображения за защита на личните данни няма да публикуваме, сподели с нашия редакционен екип, как е открила Православието за себе си. Разказът много ни впечатли и с нейно съгласие го публикуваме. Ето какво разказа тя:

Историята, която ще разкажа  е от 2000-та година. Случилото се мога да определя като Божие чудо в живота си.

Когато бях малка никой около мен не ми е разказвал за Бога. Бях на 7 години, когато покойната ми вече прабаба беше настояла да приема св. тайнство Кръщение в Православната църква. За съжаление нищо не си спомням от тогава, освен красивата рокличка, която получих за подарък в храма.

Прабаба ми имаше старинна икона с обков, на света Богородица, която беше закачена на стената в кухнята й. Но изобщо не си спомням дали ми е говорила нещо за Господ. Знанията ми за Бога бяха нулеви.

Изминаха години. Когато бях на 16 години, един ден аз и моя приятелка попаднахме в протестантска деноминация. Тогава за първи път чух доста неща за Бога, затова, че Той съществува; че ни е сътворил; че Бе разпънат на Кръста и възкръсна; че ни обича безкрайно. За мен всичко беше ново и интересно. Започнах да посещавам техни служби. Бях жадна да слушам за Бога. Беше ми доста странно, че Бог може да чуе и да отговори на молитвата ми. С човешкия ми ум не можех изобщо да проумея как е възможно това. Около осем години прекарах в протестантска среда. С течение на времето започнах да усещам една празнота в сърцето си. Усещах, че определено нещо ми липсва, но не можех да разбера какво и къде да го намеря.

През 1999 година влязох за първи път в православния храм св. Александър Невски. Там усетих необикновена сила и се почувствах като птица, която всеки момент ще излети на свобода от клетката си. Имаше нещо, което ме привличаше неудържимо, усещах душевен мир, и че може би това, което търся е тук. В момента се провеждаше вечерна служба, водена от вече покойния дядо Иларион. След нея дядото мина, за да благослови всички миряни. Аз обаче не посмях да целуна ръката му, защото мислех, че това е нещо нередно. Умът ми беше като промит. Не смеех да запаля свещ, да се прекръстя, да целуна икона и т.н. Живеех в заблудата, че иконите са идоли. Обаче благият Бог е имал друг промисъл за мен.

През 2000-та година мой познат, явно подбуден от Бога, започна ревностно да ме залива с информация за Православието. Говореше ми почти всеки ден. Аз бях объркана, на моменти исках да избягам и повече да не го слушам. Но той упорито продължаваше. Междувременно имах много въпроси за Православието, които ме тревожеха и имах спешно нужда от отговор. Моят познат ме запозна с негов приятел, иподякон в храм св. Александър Невски. Той с благ тон и отношение отговаряше на въпросите ми.

Междувременно чух, че в София е пристигнала Йерусалимската икона на света Богородица. Аз разбрах за Нея в предпоследния ден от престоя Й тук. В момента, в който чух за иконата аз изпитах огромна нужда да застана пред Нея. Всяка частичка от мен изгаряше от непреодолимо желание за тази среща с Божията Майка. Обаче опашките за иконата бяха огромни, а пък аз имах здравословен проблем и не можех да издържа цял ден да чакам. А и иконата скоро си тръгваше. Спомням си, че тогава се помолих на Бога, и Му казах, че нямам пари, но че съм готова и до Йерусалим да стигна и да видя тази икона. И че също въпреки здравословния ми проблем, съм готова да чакам на километричните опашки. През нощта сънувах, че стоя пред иконата и изпитвах небесна радост. На другия ден телефонът ми иззвъня. Вдигнах го, беше моят познат, за който вече споменах. Разговорът ми с него кардинално промени живота ми. Със спокоен тон, той ми каза, че в момента пази иконата в храм св. Александър Невски, понеже е иподякон там.  И че Божията Майка му е показала, че аз имам спешна нужда да застана пред Нея. И че той ще ме пусне да мина през страничния вход, от където пускат и други хора, които са в по-специални нужди. Не можех да повярвам на ушите си. Първоначално отказах, понеже не исках да предреждам никой от чакащите. Но моят познат беше твърд и настояваше. Каза, че спешно трябва да застана пред иконата. И така в късния следобед аз дойдох пред страничния вход на храма.  Хванах моят познат под ръка, защото вълнението което изпитвах тогава беше огромно и аз цялата се тресях. Краката ми треперяха, докато вървех към иконата. Когато застанах пред света Богородица аз забравих за всичко друго. Потопих се в огромния океан от любов и Майчина нежност, които видях в очите Й. Тя ме обгърна с необикновен мир. Молех се, и пак, и пак, и пак. И благодарех. По Божия милост влязох и втори път пред иконата. Бях в молитва близо до Нея около три часа. Образът на Дева Владичица беляза сърцето ми завинаги. Това беше повратен момент от живота ми. От този момент разбрах, че аз влизам в православния си дом, и че след Бога, Божията Майка и светиите са част от моето семейство. За мен това събитие беше края на прехода от протестантизъм към православие, който се извършваше в душата ми.

Искам само да добавя, че в този период още няколко мои добри познати напуснаха завинаги протестантизма и влязоха в Православието.

Скоро след това моят познат направо ме хвана за ръка и ми каза, че ще следва Богословие, и че и аз трябва да го направя. Аз реагирах отрицателно на предложението му. Мислех, че там учат само свръх способни хора. Но все пак го придружих до канцеларията на Богословския факултет, и там разгледах конспекта за изпитите. По някакъв непринуден и чуден начин сърцето ми се обърна и ненадейно и за мен, без да се усетя, бях започнала да се подготвям за изпитите по Богословие. И така през есента се явих и ги взех успешно с Божията помощ. И започнах да уча Богословие. След 4 години защитих дипломната си работа на тема „Защита на иконопочитанието“.

Бавно, стъпка по стъпка Бог ме водеше за ръка и ми посочваше пътя, по който да вървя.