Българска Православна Църква "Рождество Богородично" Бон-Кьолн, Германия

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Pravoslavieto.com

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло...

Източници: текст: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.15_Uspenie_Bogorodichno.htm

фото: личен архив

Дни преди Успението на Пресветата наша Владичица и винаги дева Мария, молеща се за целия свят. Искам да ви припомня и разказа за някои от чудесата описани както от православни християни така и от мюсюлмани. Вярвам, че сега е именно времето, когато да се припомнят делата на Богомайката, която и сега е с нас, винаги молеща Бога да ни прости греховете. Надявам се, че тези чудеса още повече ще ни утвърдят в спасителната вяра.

Първият разказ е на о. Нимфон - игумен на метоха “Св. Никола” в Порто Лагос, Гърция, подопечен на Ватопедския манастир, за чудото с явяването на Богородица, станало на Успение Богородично. Според информация, публикувана в athos.alexsoft.gr, от този момент от иконата на Света Богородица в метоха, започнало да изтича миро.
Бяхме много развълнувани, разказва отеца тъй като в тези дни правим молебен към Богородица, понеже наближава празникът на нейното Успение (15 август), и особено за едно деветгодишно момиченце от Кипър, малката Анастасия, която боледуваше от рак на белите дробове. В неделя (14 август) малката Анастасия почина и в понеделник бе погребението й в Кипър. Следобед, към 16.30 часа, един поклонник от Кавала, когото не познавахме и който не знаеше нищо за момиченцето, влязъл в храма ни да се помоли на Богородица. На излизане от храма, на мостчето към църквата срещнал една монахиня, която държала за ръка малко момиченце. Монахинята му казала, че момиченцето не е нейно, но го взима със себе си и влезли в църквата...
Младежът се зачудил и си помислил, че монахинята ще вземе малкото дете със себе си в манастира, за да се замонаши. Тръгнал след нея, за да я попита от кой манастир е. Около 15 минути чакал на входа на храма и като видял, че монахинята закъснява да излезе, влязъл вътре, но момиченцето и монахинята ги нямало. Търсил навсякъде в храма, но безуспешно – в храма нямало никой.Тогава младежът дойде при мен, разказа ми случката и ме помоли да отидем и да потърсим и в скритите места на храма. Помолих го да ми каже как изглеждаше момиченцето и с какви дрехи беше облечено. Показах му снимки, които имаме и от други молебени и щом стигна до снимката на Анастасия, твърдо каза: “Това е момиченцето!”. Попитах го: “Сигурен ли си?”. “Да!” – отвърна той. Казах му, че това дете днес сутринта бе погребано в Кипър и му разказах цялата история. Аз започнах да плача, младежът също. Попита ме, коя ли ще да е била монахинята. “Най-вероятно Богородица”, казах аз и тогава той започна да плаче още повече. Знаехме, че Богородица винаги присъства на това място и е единственото утешение, което идва при нас.

*********

Друго чудо на Св. Богородица е записано в Бачковската св. Обител. На 28 август 1930 г. На празника на манастира Йорданка Найденова Бакалова от с.Червен, Пловдивско, със своето момиченце на четири месеца Елена и близки, направила поклонение до св. Клувия. След като запалила свещи пред изографисания образ на Богородица, на слизане по изсечените в скалата стъпала се спънала и изпуснала в пропастта спящото дете. По-късно намерила падналото дете здраво. Радоста и била неуписуема, както и благодарността и към св. Богородица 52- годишната Елена потвърждава написаното от нейната майка.

Източник: текст и снимка: https://www.facebook.com/1581741698766728/photos/a.1582046832069548/2370095926597964/?type=3&theater

Боянската икона на Божията майка се пази в църквата "Рождество на Пресвета Богородица" в женския манастир в село Бояна, Новоселицки район на Черновицка област (Украйна). Тя е била изографисана през 1991 г. за иконостаса на обновения след 30 години запустение храм. Първото чудо се случило на 18 декември 1993 г. в деня на св. Николай Мирликийски Чудотворец - очите на Божията майка се напълнили със сълзи, които се стекли до долния край на иконата. Оттогава пред нея са се случили много чудеса - първите случаи на изцеление са с болно от рак момченце на име Георги и на православен свещеник от Полша. Двата случая са били подробно изучени и представени в Синодалната комисия и на 4 октомври 1994 г. Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) признава иконата за чудотворна и й дава името според мястото на нейното прославление - Боянска. Празникът й е установен на 25 септември, а през 1999 г. е основан женски манастир "Боянската икона на Божията майка". През 1995 г. е съставен акатист в нейна чест на румънски език от прот. Адриан Акостаки, а през 1997 г. - на църковнославянски от архиеп. Онуфрий Березовски. До 2003 г. на поклонение пред чудотворната икона на Божията майка са минали над 2 милиона поклонници от Украйна, Русия, Йерусалим, Гърция, Румъния, Полша и Турция.

Източници: текст: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,7135/view,article/

снимка: личен архив

Тоя празник е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.

Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: "Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!" Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.

Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите...

Източници: текст: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm

снимка: личен архив